Die feinen Unterschiede 5

душгел

≠

мушгел

OBEY

Text-Bild-Schere

Г-н Грамофон: Октомври

Хипопотам-диджей празнува Обединението на Германия на корабче в шоколадовата й съседка.

На полувремето

Senior

Обичам Röyksopp. Не е тайна, че причината за това се крие в някои събития от междувременно не толкова близкото минало. След дълго очакване, половингодишно закъснение и приказен тийзър на 13.09.10 официално ще излезе новият албум на Свеин и Торбьорн — Senior. Както заглавието подсказва, албумът е създаден като антипод на жизнерадостния Junior от началото на 2009 г. и по думите на авторите е "brimful with dark secrets and distorted memories, insisting «I'm old, I've got experience...»".

По ирония на съдбата Senior изтече в нета още преди три седмици, уцелвайки вероятно най-неподходящия момент от моя страна. Senior Living (песента в сцената пред етажерката Барби-та от тийзъра) е прекрасна, но при връщане в дъждовен Триер след две летни седмици у дома нещо подобно те кара да се обесиш на телефонния кабел. Друго парче, The Drug, наскоро се сдоби с обезпокоително-запленяващ видеоклип, който предстои да бъде разширен до късометражен филм с още музика от албума:

Tales of mere exposure 2

Interessanterweise lässt sich der MEE nicht nur für Menschen, sondern sogar bei Tieren nachweisen. Darüber hinaus konnte der MEE sogar pränatal gezeigt werden: Rajecki (1973) präsentierte Eiern von Hühnern zwei verschiedene Töne und testete nach der Geburt der jungen Hühner deren Präferenzen für Töne. Das erstaunliche Ergebnis: Die Hühner reagierten positiver auf den Ton, der ihnen pränatal vorgespielt wurde.

Siegert, Gabriele et al. (2007): Die Zukunft der Fernsehwerbung. Produktion, Verbreitung und Rezeption von programmintegrierten Werbeformen in der Schweiz. Bern u.a., S. 193.

Ще има тихи дъждове

Tales of mere exposure

..mere repeated exposure of the individual to a stimulus is a sufficient condition for the enhancement of his attitude toward it.

[...]

The foremost proponent of this hypothesis, the advertising industry, has always attributed to exposure formidable advertising potential. But—apparently, in respect for the law of enhancement by association—it seldom dared to utilize mere exposure. The product, its name, or its hallmark is always presented to the public in contiguity with other and always attractive stimuli, commonly females, exposed more bodily than the product itself.

Zajonc, Robert B. (1968): Attitudinal Effects of Mere Exposure. Journal of Personality and Social Psychology Monograph Supplement, Volume 9, No. 2, Part 2, 1-27.

LÖL

Heute im Bus überhört:

- Kennst du "Was-ist-was"-Witze?

- ...?

- Zum Beispiel — was ist gelb und liegt auf dem Dach?

- Ein Chinese?

- ...

Mad Men

Какво представлява един рекламист? Лъснат бастун, прекаляващ с англицизмите? Изтърван хипстър с татуировка и алтернативно мнение? Продавач на мечти? Измамник? И всъщност — работник или артист?

Сериалът Mad Men отговаря на въпроса от романтизиращата перспектива на 60-те години. В нея Дон Дрейпър (Jon Hamm) е творчески директор в голяма нюйоркска агенция, чийто професионален успех контрастира с прикрития зад безупречната му външност хаос в личен план. Редом до самия Дрейпър епизодите ни срещат както с още дузина шефове, копирайтъри, художници, акаунти, секретарки и клиенти в Sterling Cooper, така и с редица персонажи от личния живот на главния герой. Алкохол и прелюбодействия, нерядко в работно време, елегантни облекла, грим, лак — филмът инсценира по брилянтен начин атмосферата и вълненията на епохата, а диалозите са взискателни, но възнаграждаващи.

Ако всичко това ти звучи познато, вероятно си наясно, че "Момчетата от Медисън авеню" — заглавие по Fox Life, години наред преминавало без последствия през ушите ми — е българският превод на въпросния сериал. Текущият му четвърти сезон обаче едва ли ще достигне родния ефир в близко време, а български субтитри за въртящите се по тракерите рипове почти изцяло липсват. Още три причини да си опресниш английския:

1. пищната Christina Hendricks в ролята на Джоун Холоуей ('the woman your boyfriend masturbates to', макар и лично да предпочитам съпругата на Дон, защото ми напомня на един човек)
2. продуктовото позициониране (във филм за рекламисти марките са най-естественото нещо)
3. сцени като тази

Последна дупка на кавала

Elektrözil

Световното отмина, немските пичове станаха трети, а аз най-накрая понаучих имената им. Един от тях, Месут Йозил, ми стана особено симпатичен. Ето защо:

• Месут е от турски произход, а отвъд етническия конфликт немските турци са една особено колоритна общност.
• С 21-ната си години е сред най-младите играчи в отбора, а и в турнира.
• Вкара победния гол срещу Гана с хубав удар от дистанция.
• Бърз, техничен и кооперативен e. На моменти дори прекалява с пасовете, сякаш в опит да се освободи от отговорност. Напомня ми за времето, когато търчах умрял от страх между кошовете в "Черно море".
• Говори сдържано пред камера и впечатлява с кротък чар.
• Участва в забавно сравнение при Три корни.
• В оригиналното си изписване фамилното му име започва с тъй благозвучната и основополагаща за тоя блог буква Ö.
• Около последното Nike завъртя приятната микрокампания Durch das Jahr 201Ö (Through the year 201Ö) в рамките на мащабното Schreib Zukunft (Write the Future). В епизодите група приятели из-ö-графисват републиката, Месут пее с Ян Дилей, а за финал виждаме едно възможно бъдеще за главния герой:

ELEKTRÖ му го пожелава.

Torlette

- Вкараха ли?

- Не.

- Тогава аз ще вкарам.

Menta freakout

Напоследък в интернет се заговори за спиране от производсвто на добре познатата "Мента Пещера". Докато официално становище от едноименния винпром липсва, за причините и дори истинността на твърдението може само да се спекулира. Факт е, че Фейсбук-група под мотото "Върнете си ни Ментата" наброява близо 6000 члена, а особено засегнатите Menta Session горестно зоват към подкрепата й.

Както първият коментар към призива отбелязва, слухът може да е маркетингов трик. Реалността е в очите на наблюдателя и създаването на изкуствен недостиг е благодарен метод за повишаване на субективната стойност, търсенето и съзнанието за даден продукт. Ефектът е толкова по-силен, колкото по-популярен и обичан е продуктът, а в случая на традиционното лятно питие това определено е налице.

Интересен пример, на който ситуацията — в случай, че е целенасочен ход — напомня, е Whopper Freakout на Burger King. Накратко, един обикновен ресторант от веригата един ден просто спира да предлага любимия на всички посетители сандвич. Реакциите говорят сами за себе си.

Es löwt.

Патрик

От сряда насам Патрик се изнася. До края на седмицата вероятно ще си е тръгнал окончателно. Мести се — заедно с приятелката си, по-близо до работното място.

Странното е, че ще ми липсва.

Същият Патрик, когото три години наричахме Карл заради специфичната му неадекватност в прости битови ситуации. Който на моменти ни докарваше до лудост с липсата си на здрав разум и хигиенни навици (задача, актуално изпълнявана със зловеща последователност от Ванеса). С когото за тия три години формално съквартирантство не сме се виждали в продължение на седмици, събирали сме на маса максимум три пъти и не сме излизали нито веднъж.

Но и същият Патрик, от когото можеш да научиш някоя интересна новост (все пак работи в радиото). Същият, който ще изслуша безполезните ти мисли по време на среднощната ти закуска пред хладилника. Който ще ти уреди безплатен билет за Д-р Албан и ще ти услужи с бормашина. Който ще ти изяде пицата със сирене, спанак и бадеми, но после ще се извини и ще ти купи нова. Който всъщност не е целенасочено злонамерен, а просто разсеян.

Патрик всъщност е добър човек. И ще ми липсва.

Г-н Грамофон: Юли

Гаранция качество

Видео-жиголо

It's house music

and we know how to use it

Тия дни излезе дванайсетото издание на традиционната компилация International Deejay Gigolos. Митичният мюнхенски (понастоящем берлински) лейбъл и главатарят му, DJ Hell, в последно време се поизгубиха от хоризонта, така че трите диска — вместо обичайните два — са нещо като триумфално завръщане.

Компилацията включва общо 32 парчета, половината от които са ексклузивни за нея. По-интересни в случая са 16-те видоклипа, с които лейбълът е онагледил избрани композиции. Повечето са доста шантави и пасват по особен начин на музиката. Всички включват мадами в кадър (веджъж дори гола цица), но моят фаворит е единственият с истинска мацка:

Shake the bunker*

Jack your head off

let's shake the bunker

Разпределението на обществени бюджети е деликатен процес, който в съзнанието на гражданина се свежда до съмнително усвояване и хорско недоволство. Че това не винаги е така, показва една инициатива на община Триер: на специален сайт всеки ангажиран с живота в града сам поставя някакъв проблем на дневен ред, предлага начин за разрешаването му, гласува и коментира по чуждите проекти.

Далеч от наболели въпроси, засягащи транспорта и инфраструктурата на града, моя милост даде предложение от един вид културната сфера. А именно, незавършеният бункер край кметството да се превърне в техноклуб. 38-метровата отбранителна кула е строена през 1942 г. с цел да предпазва намиращите се в нея хора от въздушни бомби. Долепен до кулата е и плосък бункер, с който тя има връзка.

Към днешна дата помещенията изглежда се ползват единствено като склад — с неизвестна ефективност. Високият строеж е нетипичен за отбранително съоръжение, а външният му вид отчасти напомня сградата, приютила институция като Berghain. Въпреки че не съм влизал в никое от тях, двете места вероятно крият известни сходства и в интериора. Оттук аналогията с превръщането на трезора на универсален магазин в (бившия) Tresor или на някогашен ТЕЦ във въпросния Berghain е близо до ума. И изобщо, миналото на подобни сгради, функциите, които са изпълнявали преди реконструкцията си в клубове за забавление, придават едно особено настроение, едно особено излъчване на новото им амплоа. Подобно на замък с духове, съзнанието за тези истории привлича дори без очевидни препратки.

В момента в Триер функционират 4-5 клуба с редовна програма. От тях нито един не е отдаден на електронната музика, а в болезнено излъскания Forum вече почти нищо не напомня за френското военно кино, в чиято сграда е създаден клубът.

Ясно е, че проектът няма да стане първа грижа на общината, но една свежа идея никога не е в повече.

*Заглавието е от тук.

Кламер 3 в 1: Любов по поискване

По примера на d3l и едноименната рубрика от несъществуващата вече телевизия ММ.

Men Are Not Nice Guys (2001), Grand Popo Football Club



Bel Amour (2000), Bel Amour



Coin-Operated Boy (2003), The Dresden Dolls

Препозициониране

Цветарят на ъгъла затвори. Според бележката вече се занимава с погребална дейност.

(Разбиращите немски поздравявам с името на погребалната къща.)

Христо Ботев ≡ Vilfredo Pareto

Днешното издание на рубриката е специално по две причини. Първо, днес се чества годишнина от смъртта на единия от участниците в него. Второ, приликите между двамата са толкова значителни, че изглеждат като раздвояване на личността у един и същ човек.


(wikipedia.org)

Кой не знай Ботев войвода, кой не е слушал за него? Животът и делата на родения през 1848 г. Калоферчанин са известни на всеки българин от първокласник нагоре. По-любопитен е случаят с героичната му смърт, чиито обстоятелства са достатъчно оспорвани, че да позволят съмнение в настъпването й изобщо (в стил Елвис или Тупак, ако позволите сравнението)...

..поне до 1923 г., когато в Женева умира един външно силно напомнящ Ботев италиански социолог — Вилфредо Парето. Парето е роден в същата година, в която и българския поет, дори работи за кратко като публицист. Постъпването му в Торинския университет съвпада с изключването на Ботев от Одеската гимназия, а "Дума на българските емигранти" излиза непосредствено след като Парето защитава дисертацията си. Политическата кариера на италианеца започва и свършва в първите години след Освобождението на България. Неуспехът очевидно го кара да се концентрира върху научната си дейност: със социологическите (закон на Парето) и икономическите (ефективност на Парето) си тези полага основите на теория на конспирацията елита.

Изобщо, както Лафазанов казва, хора със сачма в главата — веднъж в пряк, веднъж в преносен смисъл.

Г-н Грамофон: Юни

Haiku

In Warten an Ampeln
und Falten von Socken
vergeht mein Leben.

В предаването има продуктово позициониране

Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.

От 28.1.2010 насам, с известни ограничения, позиционирането на продукти в българските електронни медии е разрешено. Изменението на Закона за радиото и телевизията (чл. 83, чл. 84) е част от общоевропейска либерализация, предвидена в Европейската директива за аудиовизуални услуги. За сравнение, три месеца по-късно промените прие и немското законодателство, а малко след това ProSieben осъществи премиерата на вече легалния рекламен метод.

Премиерно или не, продуктовото позициониране има и в актуално предаване от българския ефир. Стъклен дом по bTV е интересен не само с художествената си стойност, но и с откритото включване на марки и продукти в сцени от филма. Домът на Жекови е обзаведен от Selamore, Атанасови се ширят в Kristiano Brussardi, Касабови залагат на Стил Декор. Николай облича Andrews/, Елена съблича Sinéquanone, Камен носи Capasca. Camel Active, Mango, Hot Spot, Carina, Star Dust, Combo Brand, Hotel Expo допълват списъка. Практически неразпознаваеми в самия филм, имената се появяват изключително в края на епизодите, представени от лого и отчасти кратки видеокадри, с което участието им в продукцията следва да се разбира като спонсорство.

За разлика от този сравнително ненатрапчив подход, вторият и третият епизод на сериала включват съответно една 90-секундна и една едноминутна сцена, чийто сюжет фокусира ясно разпознаваем продукт — кредитна карта VISA. С появата си картата става център на внимание за всички участници и води до думи и действия, подчертаващи както името, така и предимствата й. Разговорът в първия случай тематизира дори наградата от актуалната кампания на организацията. Спорно е, доколко така реализираните кадри отговарят на изискването "да не изтъкват неоправдано съответния продукт", но поне задължителното означение е налице. Трисекундното съобщение излиза на цял екран в началото и края на предаването, както и след рекламен блок.

Отвъд това, петият епизод изненадва с нещо като точната противоположност на продуктовото позициониране, а именно целенасоченото заличаване на марки и означения от кадрите. Дали случаен символ върху прозореца на мола или логото на Алфата, с която Камен и Ставрев си търсят белята — мъглявините в кадрите очевидно са добавени впоследствие. Като изключим подозрението, че е имало и далеч по-елегантен начин за отстраняването на символите, остава въпросът относно смисъла от него. Дори при положение, че фонът с прозореца е можел просто да бъде избегнат (и вероятно е бил забелязан едва след снимките), марката на един автомобил може да бъде идентифицирана по множество детайли, съвсем независимо от логото на производителя. Всяка алтернатива в случая би била просто друга марка. Ако платеното позициониране трябва да бъде ясно обявено, трябва ли неумишленото такова да се крие?

Г-н Грамофон: Май

Рекламни катастрофи

В Scholz & Friends е време да помислят над изграждането на отдел "Пророчества". В рамките на три месеца агенцията изработи два буквално катастрофални сюжета за различни клиенти, които впоследствие се случиха наистина. От това загубиха далеч не само рекламистите.

Първо в края на януари Съюзът на немското занаятчийство беше принуден да спре иначе чудесния си имиджов спот, дело на агенцията, непосредствено след премиерата му. Причината бяха оплаквания от страна на тв зрители, свързали рушащия се без занаятчийството град с трагичните кадри от земетресението в Хаити.



Миналата седмица, броени дни преди изригването на Ейафятлайокутл, парализирал въздушния транспорт на континента, S&F пуснаха клип за прахосмукачки Siemens, включващ... вулкан. Метафората за extreme power е близка до ума и безобидна при нормални условия, каквито сегашните за жалост не са.



Въпреки нещастното съвпадение тази кампания имаше късмета да приключи по план още преди поредното оплакване. Остава въпросът, доколко оправдано е спирането на каквито и да било фиктивни произведения заради подобни асоциации. Лично, Das Lied vom Handwerk ме кара да настръхна от удоволствие и ако беше моя идея, досега да съм полудял заради безславния й край, сложен от група хора, неспособни да различават реалност и измислица.

Агенцията запазва чувство за хумор.

Techno City Trier 3

Kill your promoters

DJ Mag България определено ги бива повече като парти организатори отколкото като музикално списание. В духа на общия подем из столичния клубен живот, по тяхна покана на 24.04. в НДК предстои да гостуват Aeroplane и David Carretta.

Но да погледнем това съобщение. Като изключим формалностите около мястото на провеждане и цената на билетите, текстът му се свежда до два абзаца. И двата разказват изключително за Aeroplane, не пропускайки дори подробности като имена на изпълнители, които белгийското дуо е ремиксирало. Карета? Че той ще идва ли изобщо?

По същия начин изглеждаше страницата на събитието в RA, където до появата на официалния плакат преди няколко дни се мъдреше единствено снимка на Стефан и Вито. Дизайнът на самия плакат е чудесен и се връзва отлично с ню-диско имиджа на гостите, но също толкова несправедливо омаловажава единия от тях, поставяйки името му, изписано с в пъти по-малък шрифт, в ъгъла. Всъщност това се оказва единственото място, където въпросното изобщо фигурира.

И сега ако някой реши да оправдае всичко като каже, че Карета, видиш ли, е подгряващ диджей, такъв цигански ще му извъртя, че да не ходи един месец на парти. Carretta да подгрява за Aeroplane е като пържола за предястие и салатка за основно. Ще ме извиняват новоизлюпените фенове на осемдесетарския звук, ама мосю тия неща ги прави от едно 20 години — с далеч по-ударни резултати.

Не казвам, че белгийците са кофти. Напротив, стилът им е приятен. Но докато те плетат ефирни ремикси за популярни групи, франсето е истински техно-ветеран от ранга на The Hacker и Vitalic. Дебютното му L.S.D./You Can излиза още през 1994 за култовия Harthouse; две години по-късно с негова продукция (Innerwood) стартира пътеводният International Deejay Gigolos, приютил значителна част от творчеството му и до днес. Имена като GoodLife, Dancefloor Killers и Hot Banana допълват сметката. Shock Treatment е сред най-бруталните парчета, които познавам, ремиксите му за Kiko (Monique) и Sinema (You Keep Me Hangin' On) са стандарт, а името му присъства в безброй миксове и компилации.

На тоя фон, целенасочено или не, отношението на промоутъра е обидно. Kill your...

Г-н Грамофон: Април

What time is it?

To begin at the beginning. Още след миналогодишното издание на Time Warp беше ясно, че и тази пролет ще се ходи до Манхайм. Докато се наканим да си купим билетите обаче, earlybird-ът свърши и броихме по 55€ на калпак. 55 — 55; лайна като Mayday не са по-евтини, а и билетът включва безплатен транспорт в две от мрежите на Deutsche Bahn.

Криво време, крив път

С последното изникна проблем. Прибавяйки и преимуществата на студентската си карта, по отсечката Триер-Манхайм все пак остава малък участък, за който трябва да си купиш билет. Участъкът е между Заарбрюкен и Хомбург, взима се за 20-30 минути и струва седем евро. Миналата година също не си купихме билет за него, но тази просто нямахме късмет. Не само, че единствената проверка за иначе около три-четиричасовото пътуване дойде точно между тия два града, ами и шафнерът се оказа нещо такова. След едноминутна неравна борба влакът стигна някаква гара и към грозящата ни глоба от 40€ нацито изведнъж добави алтернативата просто да напуснем влака. Изхвърчахме като анимационни герои.

Вече с билет за остатъка до Хомбург възседнахме първия удобен влак, но в комплект с късния старт и закъсненията на самите влакове случката почти удвои пътя ни. Заплануваното 21:03 на Mannheim Hbf скочи на 23:33, а за среща с когото и да било в града не остана време. Изчакахме Ричи и брат му и заедно с още стотина истерични клъбъри се метнахме на един от трамваите, водещи до мястото на събитието. Линията носеше означението "E", което, извънредно или не, не можеше да бъде по-подходящо.

Тук уорп, Тайм Уорп

С изключение на лайнъпа чисто организационните разлики с предния Time Warp бяха незначителни, което предполагам е добре дошло за наядените до неадекватност редовни посетители, изградили своеобразен автоматизъм с годините. Сцените отново бяха пет плюс чилаут, а разпределението на онези от диджеите, пускали и през 2009, — видимо без промени. Тоалетните и баровете си бяха по местата, тентите за храна, гардероб и помощ — също. Може би точно заради това всичко ми изглеждаше някак по-подредено, достъпно и като цяло познато, отколкото при първото ми посещение на фестивала.

Вода, тоалетни

Вероятно най-същественото изменение спрямо миналата година беше системата за заплащане на бара, която работеше с купони от по 10€. Купуваш си купонче от специалните гишета, отиваш на бара, поръчваш си питие, а при получаването му младежите отзад задраскват съответната сума върху талончето ти.

При цена на половинлитрово шишенце вода 4€ жълтата хартийка стигаше таман за две плюс две евро депозит за шишенцата. Изобщо, дори без оглед на купонната система, която улесняваше барманите изцяло за сметка на клиентите, организаторът си правеше ебаси горниците от напитки. Нищо чудно, че народът се редеше на опашка пред мивките, за да си пълни вода от чешмата. На това отгоре, след няма час мяткане лъскавият етикет на шишенцето започваше да се лющи така брутално, че в един момент от огледалото на тоалетните ме погледна някакъв омазан в сребърно-син брокат образ. До мивките обаче имаше диспенсери със сапун, които Стела каза, че дори се пълнели периодично, така че евалата поне за това.

Наркотаци

Продължавам да не вдявам, защо при наличието на толкова писоари, всички чакат за кабинките. Вече мисля, че наистина им се ака, защото другото те без свян практикуваха насред сцените. То не бяха джойнтове, пликчета кока, в които бъркаха с дръжката на очилата си, вързопчета, карти, хапчета. Хляб и амфети, батко — апотеоз на наркоманията някъв! Дежурният въпрос "Имате ли нещо за смъркане?" дойде рекордно рано още на спирката пред гарата, а на фона на настървението, с което в два следобед девойката пред мен облиза листчето от белия прах, който тъкмо беше разделила с дружката си, призивът "Wir wollen 'sauber' feiern!" от официалния сайт звучеше просто нелепо. Още по-нелепо звучеше предупреждението за "засилен контрол" на подстъпите, входа и терена на фестивала. Нека онагледя със следния диалог от Last Action Hero:

- Is this right? It does not look like a crack house.
- Do you want 60 guys dancing on the lawn throwing cocaine around?

Е, напук на цялата ирония в отговора, Time Warp представляваше точно това. Само участниците бяха не 60, ами поне 600. В пиковите часове на традиционно италианския floor 3 сновяха поне двама дилъри с охранителите си и питаха наред. Ексът вървеше 15-20€, като имаше дори отстъпка за количество. Поне двама души, застинали в неестествени пози, бяха буквално изнесени от залата от приятелите си и медицинския екип. Народът се друсаше като на олимпиада — иди после обяснявай на външни хора, че електронните фенове не са шайка шумни наркоманчета, търсещи поредния повод да се изпънат колективно.

Monika Kruse

Определено най-голямата сладурана сред въртящите плочи и съвсем не без причина резидент в Panorama Bar. Миналата година пристигнахме прекалено късно, за да я хванем; тази стартирахме с края на сета й. Докато влезем в час, Моника приключи, но това, което чухме беше приятно перкусивно техно с тук-таме екзотични вокали.

Sven Väth

Кака Мони свърши в 2:00, чичо Свен започна в 3:00 и, макар на различни сцени, двете се случиха едновременно. Причината беше насроченото за същата нощ преминаване към лятно време, което оправда името на фестивала в най-директен смисъл. При чичко останахме около половин час. Изпълненията му винаги са събитие, но сме го слушали достатъчно, а и скоро след него на супер силния floor 3 предстоеше да се качи Рикардо. Тропнахме едно хорце на нелошото начало, порадвахме се на акробатите и скокнахме оттатък.

Ricardo Villalobos

Ако трябваше да посоча едно име, за което бях най-надъхан преди феста, това щеше да е той. За разлика от миналата година, когато беше по-скоро афтърен, тук Вилалобос разполагаше с централния диапазон между 3:30 и 6:00, което гарантираше здрав пийктайм екшън. Очакванията се оправдаха изцяло. Дръглестият чилиец ни смаза с ритъм, звуци и нахапани вокали, сред които се отличи някакво абсолютно невменяемо включване на немски. Записът звучеше като спортно радиопредаване, в което се обсъжда футбол. С Ричи заключихме, че това ще е следващият Sei Es Drum.

Изненадващо, Рикардо отново беше единственият диджей, при когото иглата прескочи поне три пъти и публиката в един момент открито възнегодува. Лично аз съм толерантен към подобни грешки, но се замислих, на какво се дължи подобен рецидив. После се сетих за интервюто по ARTE, където в паузата на сета си в Berghain Вилалобос не може да върже едно смислено изречение, и се ухилих идиотски.

Това, с което Рикардо окончателно ме спечели, беше парчето, което познавах като мартенския #1 на Hell. Най-якото беше, че той нито го тресна изведнъж, нито го вля постепенно. Пускаше го на порции. А, знаете, просто няма такъв кеф, както когато разпознаваш парчето още в началото и само чакаш да изригне. Сгънах се! По-късно чухме версия на Enfants, както и собствения му ремикс на Points от Affkt & Danny Fiddo. При Вилалобос за първи път се появиха и доста приятни червено-бели визуализации, приличащи на вертикално раздвижен Паметник на Холокоста.

Marco Carola

Добрият мечок застъпи директно след Рикардо и също не ни пожали. Час и половина трайбъл ритми с продължителни затишия на баса, металически ефекти и брутални отпушвания. Ако трябва да съм честен, личното ми мнение за Карола не е нещо особено, но въодушевлението на Ричи ми подейства заразително. От друга страна, собствените му продукции често ми допадат и именно Bloody Cash беше парчето, което не знам защо очаквах поне на четири места в различни сетове тая нощ. Не познах нито веднъж.

Една от визуализациите към сета на Марко включваше фулскрийн с италианския флаг и вертикално протичащ надпис на италиански, който не разбрах. Изобщо, Time Warp е градивно звено по оста Рим-Берлин и с културните особености на спагетената нация просто трябва да се свикне.

Martin Buttrich — live

Причината да напуснем Карола преди края беше не само лайвът на Бутрих, който течеше паралелно с втория час от сета на италианеца, но и стремежа да си осигурим места за предстоящата след него премиера на Plastikman live. Според Karotte, в чието радиопредаване се завъртяха предварителни уточнения за фестивала, по време на шоуто Бутрих щял да продава прясно издадения си албум (Crash Test за Desolat), обхождайки публиката с табла на кръста. Двайсет минути преди края на лайва, това или вече се беше случило, или изобщо не беше, защото подобно събитие не видяхме. За сметка на това се изкефихме на добър звук и семпла, но въздействаща визуализация с говорителен магнит, разделен на мигащи сектори.

Plastikman — live

Пластикмен беше като театър. С анимациите на гениалния Али Демирел изявите на Хотин по традиция са далеч отвъд чисто слуховото възприятие и танца, но тук хората просто бяха замръзнали на мястo, вперили погледи и камери в тъмнината пред себе си. Поради очаквано големия интерес към лайва на препълнения floor 2, организаторът беше предвидил пряка видеовръзка към floor 1. От това на мен ми хрумна да установя пряка аудиовръзка към един човек, който от своя страна не посрещна идеята с очаквания ентусиазъм, така че сега му дължа (извинение под формата на) обещания спешъл рипорт.

Тъмнина. Тишина. Продължителен нискочестотен звук като отлитащ самолет. Тъмнината се прекъсва от извита в двата края червена хоризонтална линия. Появява се още една. Бръмченето не спира. Опитвам се да си представя друга ситуация, в която две хиляди човека гледат тънка червена линия на фона на зациклящ звук сякаш ей сега ще се срещнат земята и небето. Не успявам.

Хотин никакъв не се вижда и почвам да допускам, че го няма. Благодарение на тъмнината и дълбоките, протяжни звуци атмосферата е едновременно тягостна и уютна.

Появяват се и две бели линии, които заедно с червените започват да сноват нагоре-надолу, кръстосвайки се. Бръмченето на фона периодично се засилва и между червените линии за момент се образува звукова спектрограма.

Линиите изчезват. Появява се бийт и бяло топче, което почва да подскача в такт с него. Оттук-нататък всеки следващ инструмент се отразяваше на екрана под някаква форма — като ново топче с друга честота на подскачане, като кръгове по водна повърхност и т.н. Когато всичко това бе заместено от едно голямо бяло топче с триизмерна осветеност, подскачащо ту напред към зрителя, ту назад, стана ясно, че LED-екранът е извит спрямо вертикалната си ос в цилиндрична форма и обгражда Хотин като фарадеев кафез. Т.е. Хотин беше зад екрана!

Някъде по това време във VIP-сектора и зад видеопулта се появиха познати физиономии. Нахапаният като тигъра на тениската си Свен Вет бърчеше лице и се прегръщаше с публиката през парапета, а Tobi Neumann и Magda кротуваха на заден план. По думите на Ричи, Свен дори изкарал акъла на брат му, който бил с гръб към него, обръщайки го към себе си и изкрещявайки нещо нечленоразделно в лицето му.

С натрупването на звуци в аудиопотока се разнообрази и визуалната картина. Топчетата се появяваха в различни цветове и констелации, завъртяха се калейдоскопски изображения с логото на Пластикмен. Звуците варираха адски яко, на моменти се обръщаха на тотална есид мелачка, а някъде преди средата Хотин навърза такъв луд ритъм, че замятах глава като металист. Неподвижната маса бавно започна да се размества, но като цяло остана необичайно статична до края. Апропо, лайвът продължи два часа вместо планирания един и предполагам, че Dubfire, който следваше по план, е останал само с вторите си 60 минути.

Пауза

Дали наистина е така, не разбрахме, защото се отправихме за кратка почивка към тентата с храна малко преди края на лайва. На пръв поглед нелогично, умората от танците е по-мъчителна при бавни отколкото при бързи движения. Затова и Пластикмен дойде леко затормозяващ за поокапалите в ранното утро. Изключенията в нашата групичка бяха братът на Ричи и аз, но в интерес на общото благо се солидаризирахме с останалите.

Тентата беше същият битак като миналата година. Гадни манджи за много пари плюс безумен депозит върху съдове за еднократна употреба. Томас и Давид хвърлиха своите без да внимават и ето ти 4€ за пресметливия организатор. За надрусаните въобще не ми се мисли.

От крайните пейки се чуваше музиката в чилаут-зоната, където пускаше братът на Хотин, Матю. За изненада на всички ни, вместо благи и успокояващи вълни, оттатък бичеха афтърни хаус-ритми. Да ви имам чилаута. Някоя друсалка ще влезе с идеята да се отпусне, а вместо това ще се ококори като хамстер.

Reboot — live

Reboot може да е потен и дебел, обаче прави чудеса. Влязохме за лайва му малко след началото и не е истина, какъв кик ми даде в ранния предиобед! Станах вир вода за секунди. Настроението из цялата сцена беше особено приповдигнато, а в един момент Ричи вдигна ръце с крясък, давайки да се разбере, че е разпознал идващото парче. Твърдеше, че е Caminando. Никога не съм отричал, че диджейският му нюх е далеч по-добър от моя, но повярвах, едва когато чух вокала. Доживях.

Обзе ме неописуемо чувство на радост. Не радост, ами пълно блаженство, човече! Исках да спра времето и да си остана в тоя момент. Испанският текст вече се носеше из залата, виейки се към гигантската диско топка на тавана, търсейки пролука към облаците, когато се случи нещо неочаквано. Цялата публика, отпред-назад, започна да кляка на земята! Докато разберем какво става, дойде и нашият ред. Клекнахме от първоначален конформизъм, но мигновено разбрахме жеста. Reboot вдигна ръце, изръкопляска и се поклони зад Мак-а си, а когато вокалът достигна връхната си точка и изби в неудържимия ритъм на скърцащ шкаф, прожекторите засияха, всички наскачаха по местата си и се започна най-яката веселба за цялото парти. Изживях някакъв катарзис. Сякаш всичко позитивно, което познавах, се беше събрало в един миг, беше кулминирало в един-единствен брейк.

Reboot ремиксът на Easy Lee поуспокои страстите и подготви публиката за по-стриктната Magda.

Magda

С Fabric 49 и откакто Пешо ми каза, че налива Русский Стандарт като водичка, Магда ми стана особено симпатична. Към това, гледайки Making Contakt ден преди феста, установих, че ми напомня на майка ми, което е още един плюс. Музиката й беше прекрасен микс от суровия минусов звук и филтрирани диско мелодии, които идваха като приятни прекъсвания на твърдия бас. Заради паралелния старт на мега closing-сета с Рикардо, Марко и Локо останахме не повече от половин час, но и само с него Магда грабна звездички.

Ricardo Villalobos & Marco Carola & Loco Dice

Отсъствието на четиричасовия "обеден" сет на Хотин от миналата година беше доволно компенсирано от горното трио. Всъщност вече окончателно гримираният Свен неофициално го разшири до квартет, но така или иначе между 11:30 и 15:00 зад пулта на floor 2 се завъртяха около 20% от диджеите на фестивала.

Както подобава на back2back-сет диджеите се сменяха на парче и всяко следващо носеше различно настроение. Късогледството ми ме възпрепятства да виждам, кой точно е отговорен за музиката във вески един момент, но Ричи от време на време обявяваше по някое име, а и на места личеше индивидуалният стил на всеки диджей. Не знам как, но през цялото време оттук до края кипях от енергия като да бяхме в началото на вечерта. Идеята за максимално изцеждане в комбинация с нежеланието за приключване на партито очевидно диктуваха темпото, така че на междувременно класическия Grindhouse (Dubfire Terror Planet Remix) не ми остана нищо друго освен да набивам крак като за последно. "We are all dirty monkeys"! "Tanzt ihr Schweine"! С големите си печатни букви съобщенията от екраните внушаваха мазохистично удоволствие от усилията на тялото да преодолее лепкавото съпротивление на мръсотията по заприличалия на лунен пейзаж под. Бумчи-бумът на Марко се редуваше с бум-ляля-то на Локо и биу-пумпум-ът на Рикардо, а Свен добавяше от мелодичната си горчица за перфектните afterhours. Mалко преди два следобед дойде истински вълшебният момент.

Oh, man...
Is there some sun otside?
Oh, man, you see the sunlight?
What time is it?

Останахме до самия край, но това вече нямаше значение.

ZulturGut

Шифърът на Легонардо

От честите споменавания на Legowelt в блога, досега трябва да е станало ясно, че тоя човек не го слуша главата. Зад всяка негова продукция, независимо от псеводнима, с която я е издал, стои някаква откачена идея, базирана на исторически факти, филми или известни единствено на самия Леговелт персонажи, а музиката му е пропита с мистерия и драматизъм.

На обезпокоителна музика — обезпокоителни клипове. Следните кадри са любителска визуализация на малко известното парче Perron Oost от първия му официален албум, Reports From The Backseat Pimp:




Видеото включва образи от различни медии, затова, без да бъда подробен като Tim_Logik, по-долу се опитах да го разшифровам. Тези, които познавах или успях да открия, могат да се разделят на четири категории.

Филми
Le notti del terrore AKA Burial Ground (постер)
The Ewok Adventure (за кадъра)
Ricco AKA The Cauldron of Death (постер)
Invasion of the Saucer Men (постер)
Dawn of the Dead
Maniac
Silent Madness (постер)
The Simpsons
Home Alone
Beast of Blood
Meatcleaver Massacre (постер)
L'etrusco uccide ancora AKA The Dead Are Alive

Сцената с Джонатан Фрейкс ("sad Riker") очевидно е от Star Trek, но не знам точно кой.

Списания
TIME: Cyber Porn (July 3, 1995)
WWE Magazine: Macho King Randy Savage (July 1990)
Interview Magazine: Eddie Murphy (September 1987)

Продукти и реклама
Bradley group showers
Post's Sugar Krinkles
Mr. Leggs slacks
Age warning label ("Toy not suitable for children under 3 years of age")
McGuyver Mutlitool

Игри и интернет
Altered Beast
Streets Of Rage
Fuuuck

Ако някой, стигнал до тук, е разпознал още нещо, нека пише. Особено любопитен ми е произходът на кадъра от 1:13, както и на този с отварящото се око.

Случайни уточнения 2

Дрескод, буквално:

VSCT = Virtual Street & Club Trade; немски лейбъл за "клубна" мода.
WeSC = WeAretheSuperlativeConspiracy; шведска пост-скейт-марка с особено разбиране за рекламни лица.
RVLT = Revolution; датска модна къща, възхваляваща несъобразяването с чуждото мнение.
RVCA = Ruca (разговорен термин на английски за "истинска любов"); творчески ангажиран спортен бранд от Южна Калифорния.
WEMOTO май нищо особено не означава; идат от Висбаден с разни шарени дрешки за момичета и момчета.
Yackfou; с обърнати букви разпространеното пожелание е име на симпатичен берлински лейбъл, произвеждащ "картинки за носене".

Loveparade Bitburg

Милион ръце

На тъмно се повишава сексуалната дейност. На студено — творческата. Така през една дълга и сурова берлинска зима музикалният ентусиаст Tom Mangan решава да създаде собствен лейбъл за тениски. Millionhands стартира през юли 2009-та и освен чисто авторски картинки включва колаборации с различни дейци от електронната сцена, част от която дълги години е и самият Том.

Сред дизайните, почти без изключение дело на основателя, има закачливи надписи, култови образи от музикалната история, както и семпла композиция от кръг и две точки (лице? зурла?), служеща за лого на Millionhands. При колаборациите се отличава мюнхенският лейбъл Permanent Vacation, чиято тениска мигновено си поръчах от Decks-Records. До вчера дори бях решен да я разходя на Time Warp следващата седмица, но предвид снежнобелия й цвят се поотказах. В знак на благодарност за ваканционния дизайн момчетата от лейбъла пък са избачкали чуден Millionhands-Mix.

Millionhands ползва еко-тениски от EarthPositive; повечето модели са в ограничен брой.

Ако всичко това ти се струва тъпо, прочети съобщението от българския DJ Mag.

Ако можеха да свирят

Отнесен към дадено изказване, въпросът "Как ти звучи това?" по-често има предвид абстрактната информация в него, отколкото звуковия състав и мелодията му. Но и музиката се пише.

Как звучи тогава един уебсайт? Един възможен отговор дава Codeorgan — софтуер за анализ и просвирване на уебстраници. Програмката превежда текстовото съдържание уебкода на зададената страница в музика с определена тоналност, синтезаторна линия и перкусии, благодарение на което всеки сайт зазвучава със своя собствена мелодия. За жалост алгоритъмът работи само с латински символи (вж. "About" на сайта), иначе сигурно можеше да изсвири и "Опълченците на Шипка".



Имайки предвид, че обновяването на съдържанието на един сайт променя и звученето му, не е учудващо, че преди настоящия постинг ELEKTRÖ се носеше афекстуински в ре минор, а сега бичи съвсем друго.

(via jorni.de)

Тост Хаваи

За Alexander Marcus чух в края на миналия октомври от приятели, макар и чрез парче от 2008. Разбирайки едва в процеса на писане, че Маркус всъщност е творческо превъплъщение на Felix Rennefeld, отлагам централното послание на настоящото ентри за накрая.

Според историята, след ранния развод на родителите си, малкият Александър израсва в традиционно баварско село, където, насърчаван от баба си, участва в детска танцова формация "Еделвайсчета". Вече пълнолетен, Алекс заминава за САЩ. В Маями и Ню Йорк разширява музикалния си кръгозор с електронна музика и решава да комбинира двата стила. Ражда се електролорът, а Маркус се връща в Берлин, за да бъде неговият цар.

Както понятието подсказва, песните на Александър Маркус комбинират електронен ритъм с шлагерни елементи и народно-първобитни текстове, и, заедно с клиповете към тях, са изпълнени с препратки към немската попкултура. И докато самият Ренефелд е известен с нелоши диско-продукции като Game Over и The Max, фигурата на Маркус е културна критика с розови гащи и добро чувство за хумор. Пример за това е следното видео към актуалния му албум Mega, от което в духа на Eating on video ми потекоха лигите:

Mensch-Maschinen

Kraftwerk в нов състав:
Кристиан Вулф,
Бетина Вулф,
Ангела Меркел,
Хосе Луис Сапатеро.

Оригиналите: 1, 2.

Освобождаване на пощенска пратка в Германия

Въобще няма да подхващам изрични сравнения с българската система и печалната й известност от последния месец. Първото ми — засега единствено и непредставително — освобождаване на пратка от немската митница премина бързо и безпроблемно, с минимални разходи и социален контакт.

Пратката беше от нюйоркския EASTWEST, който още тук препоръчвам, защото към и без това ниските цени в долари предлага брутални отстъпки и доставка с проследяване до всеки царевичак в Мачу Пикчу. Общата стойност на пакета ми възлизаше на $94,12 — $70,12 за маратонките вътре и $24 транспортни разходи.

Около месец след датата на поръчката получих пощенско известие от отговорния по местожителството ми Zollamt Trier-Ehrang да потърся пратката си. Текстът изискваше да представя или разписка, респ. документ за плащане (при покупка), или данни за стойност, вид и съдържание на пратката (при подарък) и изрично упоменаваше алтернативата да пратя всичко по мейл. След като видях местоположението на Zollamt-а върху картата на града, последното се оказа повече от добре дошло.

Според немския закон освободени от данък и мито са пратки от трети страни (извън ЕС), чиято стойност не надхвърля 22€. При стойност между 22 и 150 евро се заплаща само данък внос (обикновено 19%). Отделно на обмитяване не подлежат спорадични и некомерсиални пратки от частни лица, сиреч подаръци, на стойност до 45€. Номерът да изкарам моята като такъв не мина и в послепис към един от мейлите в кореспонденцията получих учтиво напомняне, че укриването на данъци е престъпление.

Данъчното решение за дължимите 12,97€ получих и по мейл, и по пощата, като отново ми беше предоставен избор да платя в брой и да си взема сам пратката или да преведа сумата по банков път и да я получа по пощата. Избрах второто и след около седмица вече обувах маратонките си.

Watergate във Варна

Тия дни разсмях една приятелка със странен сън, в който участваше гласът й. Снощният ми беше и по-странен, и по-детайлен, та може да е интересен и на вас.

Сънувах, че берлинският Watergate е във Варна. Ама не на морския бряг, както човек би си помислил, ами до пазар "Чаталджа" (ей това се казва "излъган хоризонт на очакване"!) — от страната на ДСК, западналия пъб и книжарница "АБВ". Но вода наистина имаше. Пространството между отсрещния тротоар и входа на клуба беше изкуствен воден басейн, от който импровизиран парапет от корабни въжета отделяше тясната платформа пред входа. Тротоар всъщност липсваше, улица — също. Реално липсваше почти всичко, което да идентифицира района като "Пазар Чаталджа", включително самият пазар, заменен от постапокалиптични индустриални пейзажи а ла Beneath A Steel Sky, но, както често се случва в сънищата, усещането беше за точно това място. Клубът заемаше целия приземен етаж на сградата, в която се намираше — иначе жилищен блок, за който напомняха шахтите покрай външната стена.

Беше ден, но отвътре глухо звучеше музика. Не толкова заради светлината, колкото от някакво особено опасение, че няма да се впиша в атмосферата, си сложих тъмни очила и едва тогава влязох. Къс коридор водеше към сравнително малка, почти празна зала, в която няма и десетина души с алтернативна външност стояха по ъглите и се поклащаха, пийваха и си говореха. На вид нищо общо с истинския Уотъргейт на Шпрее, но, както казах, вътрешното чувство беше категорично. Някъде тук май ми просветна, какво, или по-точно кого, търсех. Вечерта гост щеше да бъде Tomcraft, който, видиш ли, ми беше приятел, с когото исках да се видя. Сега, Томкрафт в Уотъргейт е малко като Scary Movie на фестивала в Кан, затова и мениджърът, риж брадат пич, не звучеше супер ентусиазиран, когато го попитах, кога приблизително ще се вясне гостът, личната си връзка с когото стратегически пропуснах да спомена. Заговорих го на английски, може би за по-сигурно, като сам бях изненадан от автентичния британски акцент, който с отварянето на устата ми буквално потече. Активният ми английски не е твърде добър и бях повече от радостен да се сетя за думата approximately във формулировката на питането си. Мениджърът отговаряше също с британски акцент. Всеки път, когато дойдеше моят ред да кажа нещо, накланях глава назад и намествах очилата си, сякаш от това да стоят на носа ми зависеше качеството на репликата. Имам чувството, че изглеждах като Bruno Costa от края на първата сцена в The Punisher.

В крайна сметка се оказа, че Томкрафт още дори не е потвърдил участието си за вечерта, с което въпросът за мен се разреши и си тръгнах. В интерес на истината, впечатленията от околната среда се появиха чак на излизане, но беше логично да споделя първо тях.

Г-н Грамофон: Март

#fail

From the very beginning it has been clear that the most unambiguously valuable facility provided by the net is e-mail. That would seem to hold for current users as it did for the ARPANET pioneers. [...] Other uses such as the creation of a virtual social community seem to have less, if any, purpose except as a sort of hobby.
[...]
Beyond the hype, the Internet was just another network. This is to say its social effects could (and would) be as profound as, for example, those of that far more ubiquitous network, the telephone. As profound... and as unrevolutionary.

Winston, Brian (1998): Media Technology and Society. A History: From the Telegraph to the Internet. London and New York. 335-6.

Techno City Trier 2

HD 25-1 II в движение

Един от най-популярните модели диджейски слушалки изглежда по-скоро странно като мобилно решение. Между другото, приносителят е от женски пол.

Where the hell is Mr. Turntable?

На стената ми, закачен на един винт, виси рекламен календар с пейзажи от Швейцария. На същия винт, върху календара, виси пластмасов хипопотам-диджей от шоколадово яйце. (Хипопотамът всъщност е usb-пръчка — в противен случай не би бил там —, но това няма значение в случая.)



Понеже е на връвчица, фигурката стои почти централно спрямо снимката от всеки месец и изглежда все едно се намира на показаното място. Почти като Мат. Тия дни е из някакви снежни планини; да видим, откъде ще мине до края на годината.

Смешки с кучета и мечки

Какво е общото между мечките и бездомните кучета? — И двете животни правят бели. Първите отвличат овце, разтурят кошери и нападат дървосекачи. Вторите хапят граждани и убиват муфлони. Муфлони? Муфлони.

При цялата сериозност на щетите, които подобни набези нанасят, и респективното им отразяване в медиите се скъсвам от смях да чета за тях. Причината вероятно не е в журналистите, а в мен, но нека погледнем материала от първия линк. Под заглавие като "Мечка уби куче и овца" снимката на животното стои като извадена от полицейски архив и единственото, което й липсва, е затворническият номер. Мечката е извършила престъпление! Престъпила е закона! Тя е престъпник, мечка-престъпник.

Хуморът на ситуацията изглежда се дължи на приликата на мечката с човек. По скалата на човекоподобие мечката заема удобна позиция, където хем да е олицетворение на човешки дейности, хем да не губи уникалността си (размер, окосмение, тромавост) заради прекалена физиономическа близост — за разлика от маймуната, например. Така мечката става идеален персонаж за комично пресъздаване на сюжети от човешкото ежедневие.

Основен момент в статиите за животински атаки от този род е описанието на конкретната случка. Поради естеството на ситуациите, в които ги извършват (навлизане в човешка територия), злодеянията на мечките изглеждат като предварително планирани и последователно осъществени. Читателят има съзнание за един добре обмислен престъпен план от страна на мечката, което допълнително усилва комичния ефект от четенето. Дивото животно първо "е нападнало две кучета" (engage), "убила едното куче, а другото е ранила" (neutralize security), после "е влязла в обора" (enter base), където "е убила една овца" (acquire target) и "е започнала да я носи към гората" (escape). Combat tactics, ама гледай как! Не по-малко смешен е случят от втория линк, където нападнатият пазарджишки дървосекач "полетял на 8 метра" от удара на мечката. Пааааат! Gilette Fusion! Поеми този damage!

Кучетата, трябва да се признае, принципно не са толкова забавни животни. Но това, което — сравнени с мечката — им липсва като физика, те компенсират със stealth-умения и перфектна работа в екип. От третия линк разбираме, че бездомните кучета, съкратили популацията на чифтокопитни в Софийския зоопарк с 13, "са успели да се промъкнат без проблем през нощта". Глутницата очевидно функционира като организирана престъпна групировка с обща цел и план за постигането й, използващ естественото прикритие на тъмнината. Кучетата-бандити не просто са влезли в зоопарка — те "са нахлули" вътре; не просто са минали оградите — те са ги "преодолели". Бързи, студени, прецизни. Като същински нинджи, кучетата са останали незабелязани от охраната "часове наред", докато "са устройвали 'малкия си пир'". Не на последно място, и този материал ни представя фотос на един от заподозрените извършители, в чиито очи се чете престъпният гений на хладнокръвен убиец. Бау.

И накрая — две препоръчителни произведения, за които горните размисли ми напомниха, но които не успях да включа директно в текста:

• Списък на българските гении от Алеко Константинов
• Grizzly Man на Вернер Херцог

Академик

Park was a colorful man, even in appearance. Leading a sedentary life while at the university, he developed a thickset and pudgy physique. His white hair was long, perhaps because he forgot to pay regular visits to the barber. Living up to the stereotype of the absent-minded professor, he would sometimes appear before his class with shaving soap in his ears and with his clothes in disarray. He would frequently forget where he had placed a book, and it even happened that he came to a convention forgetting to bring a copy of the paper he was scheduled to read. He once continued serenely with his lecture while a student walked to the front of the room and tied his neckwear which had been dangling loose from his collar.

Coser, Lewis A. (1977): Masters of Sociological Thought. Ideas in Historical and Social Context. Second Edition. New York. p. 370.

Кароши

Ето я любимата игра на Емил Дюркхайм! Въпреки че е кръстена на японската дума за "смърт от преумора", цел във всяко ниво на Karoshi е умишленото (само)убийство на главния герой.

Набождане на шипове, смачкване, токов удар, взривяване, разстрел — по-разнообразни от методите да се простиш с живота си са само начините за придвижване до тях. Някои от последните са чиста проба пъзели, изискващи нестандартен подход, а в Super Karoshi суицидалният чиновник е призван да помогне и на лемингоподобните си колеги по пътя към оня свят.

Авторът на играта, холандецът Jesse Venbrux, има и други любопитни хрумвания в гейм-портфолиото си.

Techno City Trier

Минус

Зима е. Студ и сняг сковаха Стария континент. Виелици, преспи, замръзнали коли и закъснели влакове. Дори в климатично умерения Триер температурите са отрицателни.

Какъв по-добър повод да си поканим някого от M_nus! Организаторите от Unfug Klub тоя път са надминали себе си: след точно три седмци зад пулта в новия Kulturgut ще застане не кой да е, а Marc Houle.



Пребиваващият в Берлин канадец е сред по-известните лица в минималистичната групировка на Richie Hawtin. Според официалното инфо Марк израсва в Уиндзър с компютърни игри в главата, ню уейв в ушите и Детройт в задния си двор, което обяснява специфичния ретро/електро-привкус на музиката му. Шеговитата Techno Vocals си е цял химн, а на Bay Of Figs можеш да видиш дори брейкърски батъл. Отделно, под псевдонима Run Stop Restore, Хоул работи с Magda и Troy Pierce, с които управлява и съблейбъла Items & Things.

От последната му собствена продукция ме засърбява вената:

Как се печеше хлябът

В иначе обстойния есенен пътепис за Берлин бях спестил подробностите около повода за пътуването ми изобщо. Именно с тая отговорна задача се е нагърбил колегата Нилс, който хвърля светлина върху творческия ни уикенд в Scholz & Friends Berlin. Текстът, за съжаление, е само на немски.