За кратко се замислих, дали не съм поствал вече под това заглавие, но реших, че не съм. Защо е подходящо, чети нататък.
Има една приказка "misery loves company", която ако не бележеше устойчиво една по-различна ситуация, щеше да е идеална за моята. Явно "на България" и Карл Арш не бяха достатъчни, та на главата ми се изсипа още една -- какво -- кофичка с лайно. Още в сряда ме ядосаха с отказа за едно работно място, на което се надявах. Вечерта се почупихме от баскет, а аз -- включително десния си безименен пръст. Същия, подут и посинял, трябваще да приложа още на следващия ден в мъкненето на все така съсипаната пералня обратно по стълбите. Бонус беше фактът, че по независещи от мен причини това трябваше да се случи преди 10:00 сутринта, при положение, че в тоя час аз обикновено се събуждам.
И тъкмо когато всичко утихна, а аз с невиждан устрем се захванах с работата по поредното домашно, пльокна най-голямото лайно. Документчето, в което три дни надлежно излагах резултатите от епичното ни изследване на рекламите в Joost, си се затвори от само себе си като пич, размерът му от 20 стана 1kb и при поредното отваряне ме посрещна с една чисто бяла страница. Излишно е да споменавам, че това беше и единственото му копие, така че случилото се ме върна на стартовата линия, да не кажа в първи клас. И да, аз съм си виновен, че не го бекъпнах по-рано, но, вярвай ми, още когато Firefox взе да се спира сам по желание, а мистериозните Runtime-грешки зачестиха, бях на път да го кача в нета, както обикновено правя.
Напук на 1337 h4x0r-ската помощ от страна на
робрата и 3-4 програми за file recovery, единственият източник за възстановяване си остана услужливата ми памет, подкрепена от навика да препрочитам написаното по-рано. Още при първите неуспешни опити с Recuva, отворих един прост текстов файл и кажи-речи от раз изпрасках първите две страници почти дословно. Другото постепенно дойде, а когато написах и малко отгоре, ми поолекна.
Метнах всички ценни данни на смешния си 128mb стик, качих баш ценните в нета и започнах да повтарям процедурата на всеки 2 нови изречения. Трудоемко, но сигурно.
Проблемът сега е по-общ -- според брат ми някой гърбав педерас се е намъкнал в писито и го чекне дърварската. Без майтап, оставих един прост fortheHackerinmypc.txt на десктопа с човешка молба да ме оставят на мира, щото имам важна работа. Аварийно инсталираната AVG разкара някакъв дърт троянски кон (от Троян), а Spybot уж оправи обезпокоителните FlashExploit и WindowsSecurityCenter.AntiVirusOverride. Само дето без файда: Firefox не издържа пет секунди без да се спре, Joost изобщо не отлепя, Winamp припада от всяка песен.
В момента карам в Safe Mode with Networking ейкейей Abgesicherter Modus mit Netzwerktreibern. Машината буквално лети и ако не бяха осакатените цветове и резолюция, гарнирани от липсващ звук, щях да си карам така нонстоп. Както споделих с някого, условията повишават концентрацията, но не и мотивацията.
Така тая вечер бях решил да се поглезя с нормалния мултимедиен режим при изключен интернет -- колкото за
един филм. И кво? Уж най-надеждният рип, с мъка изровен и изтеглен, се оказва с (1) начални 8 минути картина от друг филм и (2) разминат звук заради ненавременното включване на автентичната. И за да закръгля оплакването --
Crunchips Bier e mit Abstand най-гадният чипс на света. По скромното ми неценителско мнение на спорадичен консуматор на тая напитка, биреното в него достига максимум от "разлято по канапето" или "изсъхнало върху чорап". На моменти ония гръцки снаксове с вмирисано на крака сирене изглеждат по-апетитни.
Тъй. Сигурността на домашното е приоритет поне още седмица. А след това току-виж съм хвърлил едно
Ubuntu на Toshiba-та и Вселенският мир настанал.
