Немил-недраг

Приятелят ми Ботев е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще ти вземе пари назаем и ще те накара почти да забравиш, че си му ги дал. Неприятно е човеку да живее с подобни личности!

calibree4@aol.com

me: hey

calibree4: hey whats up? 23 femaIe here. you?

me: do we know each other?

calibree4: hmmm. have we chatted before?

me: i don't think so

but you've added me recently

calibree4: oh ok. i wasnt sure. anyways.... what's up?

me: so i thought you were a friend

calibree4: im Iike so borededddd.... theres nothinggggggg to do

ohhh wait! i have a GREAT idea. have you ever watched a hot girI Iike me strip Iive on a webcam before?

me: oh man

calibree4: weIIII.... you couId watch me iffff you want to?

me: how?

calibree4: yeah? ok weII my cam is setup on this website so that i can not be recorded so you wiII have to signup there.

dont worry. it onIy takes a minute and it is free. ok?

me: what do you mean sign up?

calibree4: http://twurl.nl/q11fly go there then up at the top of the page cIick on the goId JOIN FREE button.

k?

me: no, thanks

you could send me a picture though

calibree4: aIso it wiII ask for a credit card during signup but thats how they keep kids out. it wiII not charge the card. ok?

me: of course not

i can't give that kind of information

calibree4: ok babe weII hurry up an when you get signed up and Iogged in then you can veiw my cam and we can have some fun!!!!

i aIso have some toys but you have to tip me some goId or join me in private to see those.

me: lol

you dirty bot you

calibree4: Iets taIk on that site babe. my messenger is messing up here.

me: talk dirty to me, you sexy robot

Text-Bild-Schere

Kill your promoters

DJ Mag България определено ги бива повече като парти организатори отколкото като музикално списание. В духа на общия подем из столичния клубен живот, по тяхна покана на 24.04. в НДК предстои да гостуват Aeroplane и David Carretta.

Но да погледнем това съобщение. Като изключим формалностите около мястото на провеждане и цената на билетите, текстът му се свежда до два абзаца. И двата разказват изключително за Aeroplane, не пропускайки дори подробности като имена на изпълнители, които белгийското дуо е ремиксирало. Карета? Че той ще идва ли изобщо?

По същия начин изглеждаше страницата на събитието в RA, където до появата на официалния плакат преди няколко дни се мъдреше единствено снимка на Стефан и Вито. Дизайнът на самия плакат е чудесен и се връзва отлично с ню-диско имиджа на гостите, но също толкова несправедливо омаловажава единия от тях, поставяйки името му, изписано с в пъти по-малък шрифт, в ъгъла. Всъщност това се оказва единственото място, където въпросното изобщо фигурира.

И сега ако някой реши да оправдае всичко като каже, че Карета, видиш ли, е подгряващ диджей, такъв цигански ще му извъртя, че да не ходи един месец на парти. Carretta да подгрява за Aeroplane е като пържола за предястие и салатка за основно. Ще ме извиняват новоизлюпените фенове на осемдесетарския звук, ама мосю тия неща ги прави от едно 20 години — с далеч по-ударни резултати.

Не казвам, че белгийците са кофти. Напротив, стилът им е приятен. Но докато те плетат ефирни ремикси за популярни групи, франсето е истински техно-ветеран от ранга на The Hacker и Vitalic. Дебютното му L.S.D./You Can излиза още през 1994 за култовия Harthouse; две години по-късно с негова продукция (Innerwood) стартира пътеводният International Deejay Gigolos, приютил значителна част от творчеството му и до днес. Имена като GoodLife, Dancefloor Killers и Hot Banana допълват сметката. Shock Treatment е сред най-бруталните парчета, които познавам, ремиксите му за Kiko (Monique) и Sinema (You Keep Me Hangin' On) са стандарт, а името му присъства в безброй миксове и компилации.

На тоя фон, целенасочено или не, отношението на промоутъра е обидно. Kill your...

Клубно пресичане

Едно време се възмущавах, когато в една и съща вечер на различни места в София гостуваха Sven Väth, Hernan Cattaneo и Silicone Soul. Разнообразието и честотата на подобни събития в столицата още не бяха достатъчни, за да оправдаят такова съвпадение. През изминалите месеци в малкия Триер също имаше два такива случая, декември предстои да донесе още един. Дори на фона на осезаемо обогатилия се клубен живот в града, и трите изглеждат странно.

21.03.09. Докато Lexy зашива Форум с Rat Alert, в към днешна дата фалиралата Продукцион пуска Oliver Koletzki. Флайери с безплатен пропуск за първото парти се развяваха седмици преди това, а и предложението ме хвана в момент, когато тотално бях луднал по пружинки като Katzenbüro и Und Heute Nacht Die Sonne. Koletzki не ми е особено любим, а и озвучението на Продукцион беше сигурно най-гадното в града, но бъди сигурен, че щях да го отразя коя да е друга вечер.

31.10.09. Fritz Kalkbrenner в Мергенер Хоф, Moguai във Форум. Дори без масираната плакатна пропаганда, която седмици наред пренасочвах наляво и надясно сред познати, беше ясно, че ще чуем малкия Kalkbrenner. Чухме го -- дръжки. На пристигане клубът беше толкова пълен, че не пускаха никого и -- щем, не щем -- отидохме на Moguai. Тук всъщност се разкрива положителната страна на "клубното пресичане", без което щяхме да се приберем вкъщи. Стилът на Moguai отдавна не ме вдига както едно време, но симпатичният му сет беше далеч по-добра алтернатива от ранното лягане на пияна глава. Друг е въпросът, дали бих излязъл за парти с него във вечер без други възможности.

12.12.09. Първи беше Tomcraft във Форум. Преди няколко седмици се появиха плакати за Tobi Neumann в Академията, а завчера случайно попаднах на едва ли не пазен в тайна трети вариант за вечерта -- Riley Reinhold в Майкро. Те ти, булка, Спасовден. Откога станахме толкова големи на село, че да каним по три звезди едновременно? И то поне да бяха накуп на едно парти (както Einmusik/Format:B, Heil/Bine/Marky и Özer/Galluzi по-рано тази година), а не пръснати по клубовете -- кой когото сварил да привлече.

Ами и те едни клубове. Айде, Форум е институция, с която местният клъбър просто трябва да свикне. В Академията на парти не съм бил, но знам, че има място. Но какво да кажем за Майкро -- и за явно също възтесния Мергенер Хоф --, който е просто подземният етаж на намиращ се на нивото на улицата неголям бар? От тая перспектива липсата на реклама за партито изглежда като съзнателна стратегия за по-малка посещаемост: в обявата на събитието дори изрично е спомената вероятността да бъде отказан входът на някои от посетителите.

Естествено, всеки клуб си има някакъв оптимум на напълване, но в общия случай "по-малка посещаемост" е точно обратното на това, което организаторите целят. Дори в идеални условия, където всяка локация разполага с достатъчно място предвид известността на гостуващия диджей, партитата в една и съща вечер просто взаимно си пречат. Публиката им е една и съща, поставена под натиск за избор. От едно стратегическо разреждане на събитията -- изискващо преди всичко комуникация между отделните организатори -- биха спечелили всички.

Торстейн Веблен представя

Далеч по-възторжен в присмеха си щях да бъда, ако офертата се беше оказала такава, каквато първоначално я възприех: лепенка за лаптоп Ed Hardy за 49 €. За жалост, при определени условия, това е цената на цял Acer Ed Hardy Edition.

Мислиш, че можеш да си позволиш кофти реклама?

Рекламите на МакДоналдс никога не са блестяли с идея или изпълнение, а тая, която напоследък се развърта из ефира на частните немски телевизии, е вече adската простотия.

В тъпкан автобус на градския транспорт противно риж младеж с кесия от въпросния ресторант и вид на упадъчен интелектуалец си проправя място през пътниците и доближава едно от ония четворни сепаренца в задната част на возилото, където от едната страна и един до друг седят сравнително симпатични момче и момиче. Рижият тип уж любезно моли момчето, седящо откъм пътеката за правостоящите, да стане, при което и то, и зрителят очакват, че натрапникът си е изпуснал нещо, но биват опровергани най-късно, когато същият безцеремонно заема освободената седалка, обръща се наляво и, прегръщайки кесията, пуска едно "Как е, сладурано?" към мацката до себе си. Вместо директно да го приспи с един между очите, прекараният наивник с драматичен напън поставя крайно адекватния въпрос "Мислиш, че можеш да си позволиш всичко??", та след едно "Разбира се!" рижият като фокусник да наизвади пет манджи от кесията, назовавайки всяка поотделно, преди да бъде скрит от заключителната инфо-визуализация на спота.

Изобщо, МакДоналдс каква точно комуникационна стратегия преследват? Сандвичите им нагъвам здраво и без да съм гледал подобни безсмислици по телевизията, а ако толкова държат да опресняват потребителското съзнание за марката си, то биха могли да го правят по далеч не толкова нелеп начин. Златно М, лееща се кола и близки кадри на сочни бургери му е майката, оставете простотиите за Роналд и рождените дни в детския кът!

Събуждане по телефона

Изрод! Събуди ме два часа преди часа, за който си бях нагласил алармата (това, че ставам късно, няма никакво значение), за да ми обяснява новата оферта на o2. Гаден директномаркетингов изрод! Възползва се от неблагоразумието да вдигна, уязвимостта ми непосредствено след събуждане, любезността да не затворя и наивността да кажа "окей" в смисъл на "разбирам за какво ми говорите", което тя прие като съгласие за смяна на тарифния ми план. "Ще ви изпратим потвърждение." Шшш, лелче! Ти луда ли си? "Ама това е по-добре за Вас, ne?" По-добре за мен е да поблагодариш и да затвориш скоропостижно. По-добре за мен е да не ми се обаждаш изобщо, особено от потиснат номер, и да ми пилиш с куците оферти на гадния си оператор, чийто клиент няма да бъда още дълго. Изрод!

Между другото сънувах, как Юксел Кадриев опъва Ани Салич. Яко.

Kein Applaus für Scheiße

Аплодисменти за човека, благополучно приземил пътнически самолет. Само дето същият е редови пилот на авиокомпания, за когото последното е обвързано с трудов договор задължение. Или някой аплодира лелчето на пощенското гише, щедро раздаващо пликове и марки?

И прочее, какъв е смисълът да ръкопляскаш бурно, веднага щом колесниците опрат пистата, при положение, че в алтернативния случай изобщо нямаше да си жив да изразиш негодуванието си?

Културен анонс

Студентският празник мина и замина. В мен остана флайерът от провеждането му в Триер, на което не отидох. Няколко хайлайта:

• Сградата в дъното на пръв поглед взех за Порта Нигра. Всъщност е тази на Народното събрание.
• Всъщност и всички останали обекти в колажа са български -- възрожденски къщи, Москвич със софийски номер, каручка с 2 баби и 1 магаре.
• Изобилието от пътни знаци в дясната част красноречиво отразява манталитета на средностатистическия български студент в Германия. Указателните "България" и "Германия", обърнати в диаметрално противоположни направления един над друг, недвусмислено противопоставят двете дестинации, докато евфемистичното "balkan musik" и задължителното "retro" дават тон за верния посетител на Син Сити.
• Набитото око няма да пропусне и гордо задрасканите учебници -- символ на примерния студент.
• Welcome EU!
  

Страст

There's a question. Що не спрете да ми пушите в лицето? Хората ви забраниха да го правите в затворени пространства от обществена значимост респ. посещаемост и вие какво -- превърнахте автобусните спирки в газови камери. Всеки пети тръгнал с цигара в ръка по улицата. Някаква особена ангажираност ли следва да изразявате? Или наркоманско нетърпение да изчакате някое по-безлюдно -- и нерядко специално означено -- място за упражнение на нездравословния си навик?

Трябва да се прави разлика между статични и движещи се пушачи. Докато и двата типа са еднакво неприятна компания за околните, то първите поне могат да бъдат избегнати без голямо усилие. В нещастния случай обаче, когато пушачът се движи в твоята посока, трябва или рязко да смениш собственото си темпо, или да минеш на отсрещния тротоар. Ако има такъв.
Прочее неразбираемо е, с каква цел индивидът изобщо пуши, придвижвайки се. Една цигара не отнема цялото време на света, а и допускам, че удоволствието от нея е значително по-голямо, когато поне си кротнал зад някой ъгъл. Малките пишлеменца с индиански прически и запасани в чорапите дънки са асоциални по още много критерии, за да се търси обяснение за пушенето в движение точно у тях. 20-и-няколко-годишните майки, димящи усърдно над бебешките си колички също. За жалост покрай тях остават и сравнително разбрани на вид хора, нерядко студенти, които акат върху и без това кривите ми сутрини на спирката. Та самите Raucherbereiche в университета са непосредствено пред входовете на отделните сгради!

Но да се върнем на мобилните пушачи, които тук вече изрично обявявам за най-голямата напаст сред системно употребяващите тютюневи изделия. С няколко такива по който и да е пешеходен маршрут, придвижването по него се превръща в нелеп градски слалом. Оп, тоя ще го взема отляво, за да не вдишам дима, тоя ще го изпреваря на светофара, минавайки на червено, тук ще сменя тротоара, там ще закрия уста с ръкава си. Докато накрая не отлющя някой, ама гледай как! Откъде накъде прищявката на неколцина така неизбежно ще вреди на здравето на редовния гражданин, вървящ по пътя си?

Законопроект в три точки:

1. На пушачите да се забрани движението, освен ако то не е в рамките на обособена зона за пушачи.
2. Зоните за пушачи да се избират така, че да оставят безопасни алтернативи за движение на непушача.
   
3. Статичните пушачи извън зоните да подбират местоположението си според точка 2.

Тайнствените златни градове

Басейн с акули, басейн с пари.
Пари и акули и акули с пари.

На колене, о, простосмъртни!

Лайна

За кратко се замислих, дали не съм поствал вече под това заглавие, но реших, че не съм. Защо е подходящо, чети нататък.

Има една приказка "misery loves company", която ако не бележеше устойчиво една по-различна ситуация, щеше да е идеална за моята. Явно "на България" и Карл Арш не бяха достатъчни, та на главата ми се изсипа още една -- какво -- кофичка с лайно. Още в сряда ме ядосаха с отказа за едно работно място, на което се надявах. Вечерта се почупихме от баскет, а аз -- включително десния си безименен пръст. Същия, подут и посинял, трябваще да приложа още на следващия ден в мъкненето на все така съсипаната пералня обратно по стълбите. Бонус беше фактът, че по независещи от мен причини това трябваше да се случи преди 10:00 сутринта, при положение, че в тоя час аз обикновено се събуждам.

И тъкмо когато всичко утихна, а аз с невиждан устрем се захванах с работата по поредното домашно, пльокна най-голямото лайно. Документчето, в което три дни надлежно излагах резултатите от епичното ни изследване на рекламите в Joost, си се затвори от само себе си като пич, размерът му от 20 стана 1kb и при поредното отваряне ме посрещна с една чисто бяла страница. Излишно е да споменавам, че това беше и единственото му копие, така че случилото се ме върна на стартовата линия, да не кажа в първи клас. И да, аз съм си виновен, че не го бекъпнах по-рано, но, вярвай ми, още когато Firefox взе да се спира сам по желание, а мистериозните Runtime-грешки зачестиха, бях на път да го кача в нета, както обикновено правя.

Напук на 1337 h4x0r-ската помощ от страна на робрата и 3-4 програми за file recovery, единственият източник за възстановяване си остана услужливата ми памет, подкрепена от навика да препрочитам написаното по-рано. Още при първите неуспешни опити с Recuva, отворих един прост текстов файл и кажи-речи от раз изпрасках първите две страници почти дословно. Другото постепенно дойде, а когато написах и малко отгоре, ми поолекна.

Метнах всички ценни данни на смешния си 128mb стик, качих баш ценните в нета и започнах да повтарям процедурата на всеки 2 нови изречения. Трудоемко, но сигурно.

Проблемът сега е по-общ -- според брат ми някой гърбав педерас се е намъкнал в писито и го чекне дърварската. Без майтап, оставих един прост fortheHackerinmypc.txt на десктопа с човешка молба да ме оставят на мира, щото имам важна работа. Аварийно инсталираната AVG разкара някакъв дърт троянски кон (от Троян), а Spybot уж оправи обезпокоителните FlashExploit и WindowsSecurityCenter.AntiVirusOverride. Само дето без файда: Firefox не издържа пет секунди без да се спре, Joost изобщо не отлепя, Winamp припада от всяка песен.

В момента карам в Safe Mode with Networking ейкейей Abgesicherter Modus mit Netzwerktreibern. Машината буквално лети и ако не бяха осакатените цветове и резолюция, гарнирани от липсващ звук, щях да си карам така нонстоп. Както споделих с някого, условията повишават концентрацията, но не и мотивацията.

Така тая вечер бях решил да се поглезя с нормалния мултимедиен режим при изключен интернет -- колкото за един филм. И кво? Уж най-надеждният рип, с мъка изровен и изтеглен, се оказва с (1) начални 8 минути картина от друг филм и (2) разминат звук заради ненавременното включване на автентичната. И за да закръгля оплакването -- Crunchips Bier e mit Abstand най-гадният чипс на света. По скромното ми неценителско мнение на спорадичен консуматор на тая напитка, биреното в него достига максимум от "разлято по канапето" или "изсъхнало върху чорап". На моменти ония гръцки снаксове с вмирисано на крака сирене изглеждат по-апетитни.

Тъй. Сигурността на домашното е приоритет поне още седмица. А след това току-виж съм хвърлил едно Ubuntu на Toshiba-та и Вселенският мир настанал.

Karl Arsch

Имаше навремето една игричка, в която някои блогъри си бяха направили тестче за читателите -- колко знаят за тях. Тогава при Прото изкарах бая точки, доколкото помня, ама пълен отличник беше само January. Та ако направя сега едно такова за мен, на въпроса "С колко съквартиранти живея?" мнозинството сигурно ще отговори с "2". На фона на блога ми, това наистина е предполагаемият отговор. Верният обаче е 3.

Патрик Бухмюлер aka Карл Дал aka Карл Арш е третият. Той е тъпанар. Единственото, което ме притеснява в предното изречение е, че с другите не сме го изричали гласно пред него. Но мисля, че той го знае.

Карл Арш е по-тъп дори отколкото е висок. Не чисти, не мие съдове (а имаме миялна дори!), не отразява никакъв maintenance. Държи си отвореното песто извън хладилника, докато в него не се зароди нова цивилизация и нито веднъж не е пил с нас. Затова пък малоумният му другар и наш съсед виси нонстоп в стаята му, също както хилавата му приятелка -- и то без въпроси и предупрежения. Дори ако сте се видяли преди секунди, Карл Арш повтаря като магнетофон най-дебилското "Гутн таг!", което може да си представиш, а зайците, които гледа в стаята си далеч не са най-странният обект в нея. Карл Арш си пъха мръсните чинии в чекмеджетата, а празните бирени бутилки оставя по земята или където намери за по-удобно. В случай, че не спи на него, а може би дори и тогава, на леглото му намират място разнообразни артикули от фиксове Maggi до сурови спагети и сандвичи. Заради треволяка на зайците, цялото жилище прилича на конюшня, а в банята директно можеш да завържеш този диалог. В банята е и поредната причина за гнева на трима ни -- пералнята, с която се сдобихме преди година, е на поправка. Защо? Защото Карл Арш я пълнеше като да е от железните машини в пералните салони, дето побират над 7 кила. Еми не, Карл, тази не е такава, майка ти проста деба! Не може да си наблъскаш всичките вмирисани черни чорапи и да тикнеш кирливия си чаршаф връз тях.
Твърде късно, както казах -- днес занесохме пералнята за поправка, след като с Фаби я замъкнахме като същи Сизифовци до колата на Томас. Час по-късно звъни телефонът. Очаквахме поредния заинтересован от стаята на изнасящият се за практика в Хамбург Томас. Не, от сервиза били. Какво? Пералнята била в гъза. Точно така, IM ARSCH, KARL ARSCH!

От очакваните 70-100 евро поправка излязоха близо 250 -- сумата, която преди година дадохме за тогава 1,5-годишната пералня... Че курът сега ще купи нова, изобщо не поставям под въпрос. Обаче принудителното му изнасяне започва да приема все по-ясни измерения.

На България

Митко, ще си ходиш ли на България?

Драги мои, с тоя предлог, в книжовния български език, се пътува към дестинации като море, планина, село, почивка, гости, парти и путка си майна. Към последната следва да се отправи всеки следващ, който ми зададе въпроса така.

Иначе -- да. Колежката Фрицше е избрала леко странен начин да обяви ваканционното връщане в родния си край; да видим, аз какво ще измисля след има-няма 40 дни :-)

Изгубена магистрала

Също както химните на Mayday, последният качествен от които датира от далечната 2002, ежегодните мелодии на Love Parade отдавна не са това, което бяха. Самото събитие също изглежда все по-неатрактивно до свежи алтернативи като Time Warp, Love Family Park (където, по думите на Никос, на едната сцена цял ден бичи Свен Вет) и SonneMondSterne.

Тазгодишният химн на парада е по-жалък от всякога. И не само това, ами и сякаш е писан от Мадона (Beautiful Stranger, напр. 2:22) и Фред Дърст (вокалът от Rollin', напр. 5:08) на по чашка. Или просто Уестбам е грабнал първите семпли, мернали се пред очите му, и ги е напляскал набързо във Фрути Луупс. Мотото Highway To Love пък ми звучи като някакъв евфемизъм за "проституция".

Неслучайно Discogs говори за Low Spirit в минало време.

Образователна анкета

Нилсен да си изпипат формулировката, предлагам.

България в Огледалото

Prozesse werden zur Farce und zur peinlichen Visitenkarte des EU-Neulings.

Тази статия ми развали agenda setting-а за днес. (По ирония на съдбата, сутринта непознат в Скайп ми беше пратил клипчета от България, озвучени от каба-гайда.)

Да чета нещо такова на немски ми е още по-криво отколкото в българска медиа.

В една такава пък -- друга история, която ме втрещи. Защо така реагираш? -- чуди се брат ми -- редовно става така.

Навикът за дадено действие нито го оправдава, нито го прави нормално, но
below-the-line-размислите на Еленко изглеждат верни.

Варна ще гладува!

Когато преди две седмици със Заека си купихме по един-два дюнера от там, чичакът ни връчи една мазна тетрадка и ни подкани да се подпишем.

Подписка против затварянето на павилионите около Икономическия техникум.

Подкрепихме с охота. Файда -- нулева!

Като оставим настрана въпроса, как фотосът на 5 кобейна на плаж е свързан с темата на съобщението, остава този с причината за закриването. Звучи ми като при летище София, където изведнъж се оказало, че някаква ограда блокирала сигналите на радиокулата.

Сега за гладните гърла остава само закритият Sky Food 2 с неподвижните костенурки, който поне на първо време ще монополизира пазара.

@slsk 4

[klubkatz] hi
[klubkatz] may i download from you
(21:18) [burstman] no
[klubkatz] thanx :-D
[klubkatz] this is what soulseek is about

Кривотия.