DJ Mag на български

Юли-августовският брой ми попадна във фризьорския салон, септемврийския впоследствие си купих. Българското издание на DJ Mag обаче не струва. Не го сравнявам с английската версия, от която е превеждано, защото тя ми (б)е също толкова непозната, но списанието само за себе си е некачествено.

Преди всичко личи, че българското в него почти не надхвърля езика, на който се предлага -- под 90% от статиите висят изписани на латиница чуждестранни имена. Центърът на локално генерираното съдържание в конкретния брой -- допълнително подчертано от черния буда на корицата -- пък се изчерпа в две разлистени страници: лява със снимка на Кокси, дясна с кратко интервю в стил "Kакви са бъдещите Ви творчески планове?".

Интересен момент представлява преводът на материалите. Да говориш за музика е трудно, особено когато повечето прилагателни в семантичното гнездо са чуждици сами по себе си (фънки, трипи и т.н.). Въпреки това, издателите са можели да се потрудят поне за единно звучене, вместо да пишат за "невероятните uplifting вокали на Anne Clark" или нещо от сорта. Не малко са и местата, на които словоредът, явно дословно предаден, звучи неестествено. На снимките Guy Gerber веднъж е Gerber, веднъж -- Berger, а в някои от материалите се мъдрят лица, които нямат никакво отношение към текста наоколо.

Подборът на темите като цяло не е лош, въпреки че събитие като Sensation White по мое мнение е интересно повече за публика без дълбоки познания в и принципно незаинтересована от клубната култура. Материалът за "Алхимиците" е хубав, но статията на последната страница е просто лишена от смисъл и един от парадните примери за тъпанарски превод. Приятно обширна е секцията с музикални ревюта, разделена по стилове.

Вярно, че българското издание тепърва стартира и информацията в него е почти изцяло базирана на факти -- история на електронната музика, представяне на имена, клубове и събития, нови продукции и техника. Занапред би било добре да има повече есеистични материали, било и на не пряко свързани с музиката теми. На първо време похвално, че го има, списанието тепърва трябва да си заслужи петте лева.