"[I]f you reward poverty, how can you expect it to wither away?"
Не знам днес световен ден за борба с бедността ли е, че и Тагесцайтунг откриват с "Hunger hat Hochkonjunktur", но със сигурност е Blog Action Day. Мислех да не пиша по темата, но получих импулс от едно алтернативно гледище.
Ето.
Прочитайки до точка 3 включително, човек например се сеща за любимото ни родно малцинство. Проблемът с даренията е, че дали са били заслужени става ясно постфактум. Тогава, когато сиромахът се е напил или си е купил сателитна чиния, вместо да инвестира дългосрочно. Последното от своя страна е възможност, която по-често бива целенасочено игнорирана, отколкото пропускана от отчаяние и докато това не се промени, сляпата благотворителност ще бъде не просто безсмислена, а противопоказна.
Хората не се раждат равни. За сметка на това (тук излизаме от България, защото там следващото се случва при твърде съмнителни обстоятелства) имат възможност за вертикална социална мобилност. На някои им трябва просто вдъхновение, на други -- заем, на трети -- акъл.
Нека започнем с последните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар