вторник, март 31, 2009

TimeWarpTimeTable2009

Докато привлекателността на събитие като Time Warp до голяма степен се крие в лайнапа, който логично съпровожда цялата му рекламна кампания, то т. нар. timetable, т.е. конкретното разпределение на диджеите по час и място, се известява кажи-речи непосредствено преди партито.

Официално, тая година това ще се случи утре вечер в Karottes Kitchen @ Sunshine Live.

Неофициално ми беше подхвърлено ето това:

FLOOR 1
19:30 - 20:30 Stefano Libelle
20:30 - 22:00 Barem
22:00 - 23:00 Lexy & K-Paul -live-
23:00 - 01:00 Josh Wink
01:00 - 02:00 Joris Voorm -live-
02:00 - 04:00 Monika Kruse
04:00 - 06:00 Chris Liebing
06:00 - 08:00 Dave Clarke
08:00 - 10:00 Carl Cox

FLOOR 2
20:00 - 22:30 Seebase
22:30 - 00:30 Turntablerocker
00:30 - 01:30 Mathew Jonson -live-
01:30 - 06:00 Sven Väth
06:00 - 07:00 Anthony Rother -live-
07:00 - 14:00 Richie Hawtin

FLOOR 3
21:00 - 22:00 Steffen Baumann
22:00 - 23:00 Blast SL
23:00 - 00:00 Laurent Garnier -live-
00:00 - 02:00 Karotte
02:00 - 04:00 Magda
04:00 - 06:00 DJ Koze
06:00 - 08:00 Marco Carola
08:00 - 10:00 Loco Dice
10:00 - 12:00 Luciano
12:00 - 14:00 Ricardo Villalobos

FLOOR 4
20:00 - 21:00 Jay Edit
21:00 - 22:00 Sis -live-
22:00 - 01:00 The Disco Boys
01:00 - 09:00 Laurent Garnier

FLOOR 5
21:00 - 23:00 Sascha Dive
23:00 - 01:00 Nick Curly
01:00 - 03:00 Robert Diet
03:00 - 04:00 Reeboot -live-
04:00 - 06:00 Nekes
06:00 - 08:00 Federico Molinari

понеделник, март 30, 2009

Обедна емисия

Дори от спорадични включвания на телевизора можеш да разбереш, че по частните канали в Германия е бъкано с умопомрачени/умопомрачителни предавания на житейска, да не кажа битова, тематика. За един обяд време станах свидетел на ток шоу, нищещо сексуалната активност на младежта, и на някакво фризьорско псевдо-риалити от типа "кофти сте, но ще ви помогнем".

В ток шоуто, освен водещата milf-ка, участие взеха по ред на номерата:
(1) главната гостенка в лицето на 20-годишната Маша, която при все нелошия си външен вид била още девствена -- от лично убеждение;
(2) нравственият й антипод и приятелка Мелани -- в, признавам, още по-атрактивни възраст и вид;
(3) двойка бивши звезди от Deutschland sucht den Superstar, които допреди скорошната си сватба целенасочено се въздържали от секс.
Разговорът плитко засегна въпроси като началната възраст за полови контакти, удоволствието от мимолетния секс срещу несигурността с бегло познат партньор, както и различните социокултурни фактори, определящи общата сексуалната активност у младежта. Теоритично един всъщност смислен дебат, който редундантните изказвания на участниците превърнаха в нещо по-тъпо от пенсионерска вечеринка. Мелани го раздаваше отвореното пиче и само повтаряше, колко е яко да се трещиш под път и над път, Маша мънкаше, че търси "правилния", а звездното семейство сляпо защитаваше обета си с фамилни и религиозни ценности.

Фризьорската история беше по-зле. Същността на поредицата явно се състои в това, надменен метросексуален пинко първо да слага на избран салон в комплект със собственици и служители, а след това еднолично да назначава обновления, задкулисно оглавявайки възхода му. Нещастните избраници бяха една отрудена леля и подчинената й, чието студио нямаше дори табела за свят, но пък в изобилие мръсни прозорци и пълен интериорен батак. След като двете дами бяха надлежно унижени от водещия, а салонът им -- удостоен с импровизирана награда за "най-мръсния в Германия", дойде време за равносметка и преосмисляне на стратегията.
Пинкото постави конструктивната задача да се изготви колаж, който да отразява салона в представите на двете фризьорки. Резултатът: два квадратни метра бял кадастрон, откъслечно налепен с изрезки на глупави заглавия и несвързани образи. С риск да се повторя: УОТ ДА ФАК! След кратко размишление и проучвания триото стигна и до решение за ново име на салона, което до тоя момент определено беше единствената смислена стъпка в брейнсторминга.
При финансовия отчет щях да пометна, и то не толкова заради самото предаване, колкото заради интелигентността на лелката-собственик да даде цифром и словом 5 (пет) бона за компютър и някаква програма! Е после как да си напред бе, душа?

И до днес не мога да разбера хората, които буквално прекарват деня си с тая медиа.

неделя, март 29, 2009

В помощ на канибала

Не че не си направил предостатъчно във Фейсбук или че половината от новостите около приятелите ти не са свързани с това, но ето тест, определящ вкуса, който тялото ти би събудило у един людоед.

Аз изглежда няма да го зарадвам особено.

What would you taste like to a cannibal?

събота, март 28, 2009

Eating on video

Яденето пред телевизора е сигурно най-разпространената комбинация от симултанни действия. Споменавал съм, че при мен ефектът от гледане на кулинарни тв-предавания по време на хранене е значително повишение на апетита, настъпващо почти независимо от манджите -- и тази на екрана, и тази пред мен.

На пръв поглед извън тоя формат, клипът на Дафт Пънк към Revolution 909 ми е любим не само заради идеята, да концентрираш разказа върху един -- оказал се решаващ -- детайл, но и защото всеки път, когато гледам историята на лекето, адски ми се дояждат спагети. Грижливостта, с която поддържаните домакински ръце на лелчето подбират зрелите домати в супермаркета, дъхавата пара от задушаването им с лука и чушлетата в стоманената тенджера и прозрачната пластмасова кутия, от която полицаят лакомо нагъва, мигновено ме карат да се разплюнча като кучето на Павлов.

На фона на всичко това, музиката е като стръкчето босилек накрая.

четвъртък, март 26, 2009

Direct contact

По препоръка на Ясински гледах Директен контакт -- филм с шведския екшън-колос от времето на дублираните от един глас видеокасети Долф Лундгрен, сниман почти изцяло в България. Някои помнят, че пак горе-долу по това време, хибридният жанр екшън-комедия беше особено нашумял. През 2009 Директен контакт изглежда се има само за първото, което го прави още по-нелеп.

Понеже надоле възнамерявам да разкрия гениалния му сюжет в пълнота, нека който е решил първо да го гледа, да го стори в добра компания, може и от един човек. Така взаимното надъхване несъмнено ще увеличи резонанса от заливанията, придружени от познатата болка в коремната мускулатура и сълзи в очите: Филмът е най-смешното художествено видеопроизведение, зад което родината ни гордо застава, от Bullet и DJ, Take Me Away насам.

Начало -- затвора Вратов (?!!) на Балканите. Шайка очукани затворници с рубашки сърбат супа от хромирана посуда, нашия човек (чиито сини одежди очебийно контрастират на иначе зелените униформи) включително. Изневиделица в импровизираната трапезария се появява малка банда от видимо още по-злонравни престъпници, при вида на които, дедето, което дотогава кротко нагъваше срещу нашичкия, подскача като ужилен и заминава, правейки място на главатаря. Тук е и първия момент на диалог във филма, който тутакси ти дава да разбереш, за каква бездарност иде реч по-нататък. Двамата пичове са като на състезание по бърчене на чело (което малко по-късно Ути Бъчваров безапелационно печели), а репликите им биват изречени с актьорския усет на куц носорог. След кратка размяна на остроумни закачки, завършила с чистосърдечното "Гъз американски!" и храчката на бандита в купичката на чичко Долф, последният -- след демонстративно лукава усмивка тип "забравих си репликите, но играя за камерата" -- набива канчето на цялата банда, включително забивайки нож в нечие око. Надзиратели, естествено, изскачат, едва когато нашият вече стои изгърбен сред налягалите бандити, но за сметка на това му хвърлят такъв тупаник с палки, щото зрителят очаква филмът да свърши още тук.

Завръзката на историята идва с един костюмиран бастун, който на посещение при Долф (всъщност Майк) му предлага свобода и пари срещу скромна услуга за американското правителство. С течение на разговора става ясно, че Майк е бивш пехотинец (ахаааааа!), който след работата си на Балканите, се захванал с контрабанда на оръжие и бил безжалостно окошарен. Бастунът пък се легитимира само с името си и длъжността на аташе към посолството в Лука (Тук отварям една скоба, че в целия филм така и не става ясно, в коя държава се развива действието. Градовете, около които се въртят всички, носят звучните имена Гоурна и Лука, а героите говорят ту на английски, ту на български, ту на сръбски и дори на руски. В Лука се видя, че е Американското посолство, в Гоурна -- Александър Невски.)

- Какъв е проблемът?
- Отвлечен е американски гражданин (сефте). Името й е Ана Нещоси.
- Кой е похитителят?
- (драматична пауза, след която отговорът ме хвърля в истеричен смях) Владо Караджов!


Владо Караджов, човек! Някъв изпечен злодей, разбираш ли, НЯКЪВ МЕГА ВНУШИТЕЛЕН ГАНГСТЕР! Представих си дребно човече с ехидна усмивка, потриващо ръце, макар че изборът на режисьора по-късно ме опроверга. Другият негодник, който костюмираният обяви за сътрудник на Владо, беше някакъв конкретен генерал Драго, което в тоя момент прозвуча като Капитан Петко, но аз още се съвземах от първия удар и не успях да изригна отново. Предвид оскъдната информация относно поръчителя, Майк беше някак нереалистично бързо спечелен от идеята и единственото, което поиска, беше малко повече пари. Освен тях, нашият получи още мобилен телефон и координатите на разни ключови персонажи, в ролята на първия от които се беше превъплътил своеобразният символ на българското кино Ути Бъчваров. По негов адрес още преди да си пусна филма, се подхвърляха предположения, дали няма да замеря враговете си с тигани или да ги оставя да умрат от глад. Реално, кулинарната тема въобще не биде засегната, което Ути компенсира със споменатото вече бърчене на челото си в полуприведено, седнало, положение, загатващо гастроентереологичен дискомфорт на страдащ от гастрит човек. И изобщо, Ути -- тежък мафиот! Как да му повярваш като допреди малко си го гледал да върти мусаки и телешки джолани по Канал 1?!

След като съвсем сам вдигна във въздуха цяла военна база (всяка сграда в която беше удобно оградена от варели със запалимо съдържание) и размята войниците на Драго като капачки на стрелбище, Майк набуха отвлечената мацка (нещо средно между Жени Калканджиева и Бриджит Джоунс и общо взето най-хубавото нещо във филма) в багажника на някакъв мерджан и офейка. Тук вече филмът определено можеше да приключи, ако не се появяваше проблемът със самоличността на костюмирания бастун от по-рано и фактът, че госпожицата всъщност не се чувствала твърде отвлечена там, откъдето нашият с (макар и минимален) риск за живота си я измъкна.

Оттам нататък се почват едни преследвани и чудеса -- ум да ти зайде! Гледай как, яхнал най-нахално откраднат мотор, батко ти Долф фучи с 300 по жълтите павета и слаломира между масите на заведенията, гонен от два Хъмъра, танкове и хеликоптер. Автогонките са заснети по особено странен начин и вървят като на 15 кадъра в секунда. Де що кола пострада, всички бяха таратайки. Танкът жестоко сгази един Трабант барабар с водача, едно Жигули литна в пламъци, а част от специално паркираните за една от сцените джугани и запорожци бяха тотално избушени още преди видимо съприкосновение с каквото и да е.

За съжаление, иначе любимите ми гафове на заден план тук бяха твърде малко и общо взето се изчерпваха с две сцени. В едната, при удара в базата, сред цялата суматоха на въоръжаване и мобилизация един от войниците беше нарамил явно ранения си другар и с мъка се опитваше да държи темпо с необременените си колеги. Другото беше пилотът на хеликоптера, който с комбинацията си от прическа, мустаци и очила приличаше на изваден от някой осемдесетарски порнак. В очакване на самия хеликоптер пък, генералът държеше да ползва бинокъл, въпреки че машината вече беше достатъчно близо, за да изреже ноктите му с перка.

Сцена на гарата -- софийска централна. Чичко Долф с пистака спокойно си пердаши по перона, където в друг случай единствените МПС-та са ония бракми, носещи багаж. Преследвачите тук са с УАЗ-ка и също без притеснение я дупят успоредно на влаковата композиция. После чуваш мацката да пита шафнера как да стигне до нещо, което запомних като "Голдбърг", а броени секунди след това връз вехтото табло лъсва дестинация "Перник". Истинското шоу обаче беше в самия влак -- още с влизането и героят, и зрителят стават свидетели на картинка, адекватна за селска сватба, но не и за пътнически влак, по дяволите! Трима дангълака на различна възраст, двама с костюми, единият с народна носия и калпак, в съпровод от две дами с подобен имидж, перат лют ръченик-кючек и се наливат с ракия насред вагона. Айде, и в Transsiberian имаше такива изпълнения, ама там народът пътуваше дни и нощи из дивото. Капак на жп-приключението и прелом във визуално-повествователната техника постави уникалното хрумване, гарата, на която след 5 минути игрално време нашите хубавци слязоха, да е същата като началната. А сега де!
За разлика от самотния бял Мерцедес на "Yes! Тaxi", който бегълците откраднаха от пиацата пред часовника и направиха на сол малко след това, при появата на баш шефа на злодеите (който се оказа чичо на мацката, въпреки че в етнически план му липсваха само точка на челото и купа ориз Басмати) в един по-късен момент пред чакалнята се открояваха поне две коли на "О.К. Супертранс". Освен другото, от няколко тотални кадъра дотук вече беше станало ясно, че злодеят принципно обитава някакъв видимо отдалечен ареал, изпълнен с лъскави небостъргачи, така че пътуването с влак до мястото на събитието да изглежда не просто неефикасно, но и унизително. Поне ония с Хъмърите го поеха оттам вместо да се налага да цака десятка за бакшиш.

Някъде помежду другото става ясно, че причината да преследват така яростно безпомощната Ана, е наследството, което -- без тя да знае -- я очаква.

Тъкмо когато страшилището Владо Караджов изведнъж се оказа добронамерен, генерал Драго и дружина го опукаха заедно с гардовете му насред стадион "Локомотив". Драго и костюмара взеха момичето, Майк взе парите си и по живо по здраво. Да, ама не. В един филм Долф Лундгрен все пак трябва и да мушне, та гледаш как секунди по-късно батко ти нахлува на терена с калашника като терминатор, сваля половината охрана от раз, включително отдавна заелите позиция по високите седалки снайперисти (о да, с Калашников!), прибира мацката и беж да го няма. И къде, къде -- в просторен хамбар насред нищото, чийто собственик същата вечер услужливо отсъства, естествено. Двамцата се настаниха все едно са си у тях, а диалогът, довел до елиптично изпуснатата секс-сцена, беше една идея по-смислен от този.

След още 20 минути гонки и престрелки, всички лоши бяха мъртви.

Финалната сцена обира точките с губещ се в залеза автомобил.

понеделник, март 23, 2009

Големият смях

Към резултата от Голямото четене не мога да взема отношение, най-малкото защото съм се докосвал до има-няма четири заглавия от първите десет. Но докато Капитал (пък било и Лайт) интерпретира превеса на българските произведения в него едва ли не като провалена евроинтеграция, едно от читателските мнения събуди искрения ми смях. В коментара (#7) е цитиран откъс от уж малко известна лекция, който разказва за криворазбраната критика срещу остарялото патриотарско творчество на Вазов, изродила се в откровено хулиганство:

Но това, което вече след Пенчо Славейков се подема срещу Вазов, то е отвратително -- срещу му е писана такава помия от хули, че в съвременността човек не може да ги чете! С пълна вулгарност! Ще ме прощават дамите, но трябва да го кажа: 'Какво ни занимава Вазов, люляка ли му е замирисал? На п... му е замирисал!' -- това е критическа статия.

Сред многобройните анекдоти, които Мерджо навремето ни разправяше в часовете по литература, имаше и един относно точно това заглавие. Според него, с Люлека ми замириса Вазов е предизвестил смъртта си.
Имайки предвид един любим ученически слух, касаещ обстоятелствата, при които тя е настъпила, горното обвинение добива известен смисъл.

събота, март 21, 2009

For sale: "Touch" by Michael Mayer

Индиректно мотивиран от мастърплана на Tim_Logik да превърне блога си в машина за пари, си позволявам малко автореклама.

Към билета за Time Warp получих бонус -- компактдиск с албумa Touch на Михаел Майер, съосновател на легендарния кьолнски лейбъл Kompakt. Албумът е от 2004, съдържа 8 песни; чистак-бърсак нов и запечатан.
Имам особена политика на колекциониране на музика и продавам диска, защото не ми е нужен. Което няма общо с качеството му:


В случай, че някой извън Федералната република го пожелае, го свалям начаса от eBay с готовност да го запратя и до Луната, стига купувачът да покрие разходите по доставката и превода към земния ми PayPal.

петък, март 20, 2009

Undo

Човешкият стремеж към манипулация на времето датира от незапомнени времена и за добро или зло единствената му реализация до днес остава заключена между краищата на монитора. Последните, които се възползват от това, са Google Mail: от вчера в пощенската им кутия присъства опция Undo Send, която ти дава точно пет секунди да осуетиш изпращането на съобщение, за което си размислил.

Дали е заради правописна грешка, пропуск в съдържанието или защото всъщност не искаш да казваш на шефа, че е гъз, си е лично твоя работа.

Сещам се за един комикс с Фред Флинтстоун, който прекоси цял Бедрок, за да подмени гневното писмо, което беше пратил на тъща си -- с надеждата, че тя, трогната, ще му подари автомобил за рождения ден. Фред хвърча като финикиец и успя пред сами вратата й, а подаръкът се оказа пуловер.

четвъртък, март 19, 2009

Хит плюс едно

Аве гледам класацията на Топблоглог (оттрънтанаглог) и с изненада установявам, че авторитетът ми в последно време значително се е качил. Всичко хубаво, ама предвид факта, че от десет дни тук ново съдържание няма, иди разбери как стават тия неща. Взема да зарежа блога хептен, току-виж съм излязъл на първа страница сред звездите ли, кво? :-D

А ето и истинския хит, който горещо очаквам някой да изсипе на Time Warp след две седмици.

понеделник, март 09, 2009

Музикален фон

Малко в духа на последния постинг, тия дни хептен ме мързи да свързвам думите в изречения, камо ли в писмен вид. За сметка на това след две домашни сесии с Ричи и Тобиас се надъхах да се науча на малко бийтмачинг и смесване, за която цел си поръчах ей тоя девайс. Ако не си се зарекъл да въртиш винил професионално, класните миксер и грамофони така или иначе висят сравнително високо в пирамидата на потребностите -- защо поне да не усвоиш основните техники с помощта на по-достъпна алтернатива?

Връзката на първоначалната ми мисъл с горното е, че на страниците на магазина, от който го поръчах, открих цяла галерия от чудесни снимки на музикални -- механични, електрически и електронни -- инструменти и приспособления, специално пригодени за тапети. Категориите са разнообразни, резолюциите също.

неделя, март 01, 2009

100 котенца

Наред с една от най-добрите безплатни компютърни игри, Doukutsu Monogatari, и дузина други електронни занимавки, в сайта-посвещение към японския творец Pixel ще намериш и 100 симпатични рисунки на котки в различен стил.
Стават за иконки, аватари или просто за любуване.