Големият смях

Към резултата от Голямото четене не мога да взема отношение, най-малкото защото съм се докосвал до има-няма четири заглавия от първите десет. Но докато Капитал (пък било и Лайт) интерпретира превеса на българските произведения в него едва ли не като провалена евроинтеграция, едно от читателските мнения събуди искрения ми смях. В коментара (#7) е цитиран откъс от уж малко известна лекция, който разказва за криворазбраната критика срещу остарялото патриотарско творчество на Вазов, изродила се в откровено хулиганство:

Но това, което вече след Пенчо Славейков се подема срещу Вазов, то е отвратително -- срещу му е писана такава помия от хули, че в съвременността човек не може да ги чете! С пълна вулгарност! Ще ме прощават дамите, но трябва да го кажа: 'Какво ни занимава Вазов, люляка ли му е замирисал? На п... му е замирисал!' -- това е критическа статия.

Сред многобройните анекдоти, които Мерджо навремето ни разправяше в часовете по литература, имаше и един относно точно това заглавие. Според него, с Люлека ми замириса Вазов е предизвестил смъртта си.

Имайки предвид един любим ученически слух, касаещ обстоятелствата, при които тя е настъпила, горното обвинение добива известен смисъл.