Когато пътувам към България, казвам, че се прибирам. Към Германия -- че се връщам. Разликта е klein, aber fein.
За осми път правя и двете и още не мога да свикна с момента на раздялата с дома. Установил съм, че преходното състояние трае около седмица, но все пак една тежка седмица.
Има и нещо забавно: летище Кьолн-Бон -- на прибиране ти е готино, чистичко и подредено; на връщане -- студено и стерилно. Същото и със софийското -- първо е по домашному захабено и неподдържано, с комично затлъстели чичковци в сигналножълти жилетки (+ безплатен wi-fi!); после -- отблъскващо мръсно и диво. Че това не е обективна даденост, става ясно и от разликта в чувството да стоиш на иначе сляла се с околната ти среда автобусна спирка, на която преди месец си бил с близък човек. Embrace the loneliness, както е казал поетът.
Друго, което опитът показва, е, че независимо от продължителността на ваканцията, втората й половина изтича обезпокоително по-бързо от първата.
airplanes in the rain :))
ОтговорИзтриванеklein, aber fein!
Кьолн-Бон съкс.
ОтговорИзтриванеИма фина разлика в погледите на барманите когато си поръчаш бира в 9 часа сутринта на Кьолн-Бон и на Франкфурт :)
Не съм пил бира на нито едното. На първото обичам да похапвам в Бъргър Кинг обаче -- пак във въпросния ранен час :-)
ОтговорИзтриванеКьолнското е по-малко и обозримо, затова ми харесва.
vchera vecherta i az se zavyrnah, ltishteto beshe Hannover tozi pyt. istinskoto prizemqvane tepyrva!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че това вече не е моята действителност! Особено тежко ми беше, когато на немското летище със всичките му красиви хора от всякакви народи, наближавах изхода за полета до БГ - с пликчетата ALDI или LIDL, карираните, в синьо и червено, торби от зебло, мацките с бели ботуши и много капси и т.н. Нямаше нужда да гледам на таблото дали е правилният изход :-)...., макар, че не е смешно
ОтговорИзтриване