#fail

From the very beginning it has been clear that the most unambiguously valuable facility provided by the net is e-mail. That would seem to hold for current users as it did for the ARPANET pioneers. [...] Other uses such as the creation of a virtual social community seem to have less, if any, purpose except as a sort of hobby.
[...]
Beyond the hype, the Internet was just another network. This is to say its social effects could (and would) be as profound as, for example, those of that far more ubiquitous network, the telephone. As profound... and as unrevolutionary.

Winston, Brian (1998): Media Technology and Society. A History: From the Telegraph to the Internet. London and New York. 335-6.

Extra, extra!

Понеже за семинара "Публицистично качество" хер Барт е счел за уместно да възобнови заклейменото от всички принудително участие в медийния ни блог, днес все пак с мъка изцедих едно авторско ентри.

Ей го дей го.

Един от клуба

Ако човекът, за който иде реч, днес (беше жив и) имаше блог, щеше да се види в чудо да отразява и коментира вся сволоч, що блика из общественополитическия живот на отечеството ни. Защото в криворазбраната ни демокрация и евроинтеграция интелигентният му хумор и безпощадният сарказъм звучат по-адекватно от всякога.

Несправедливо кратко живее Алеко Константинов в новоосвободена България, но времето се оказва достатъчно за една колкото прецизна, толкова и тъжна оценка на хората и идеалите им. При все това фейлетоните на Щастливеца са безобразно смешни! Именно за Сеятели на рабски чувства се сетих от един скорошен разговор, а минути по-късно неколкократно бях оплюл екрана от смях. Характеристиките на публицистичния жанр пасват идеално на блога като медиа и не се съмнявам, че при други обстоятелства Алековият перчем щеше гордо да кичи лявата колонка в Блогосфера.

Алеко с блог -- Aleko's blog.

Електронна демокрация

Недалеч от роботската тема...

Противно на догатките, че съм комунист, причината от време на време да чета и цитирам Тагесцайтунг е, че Фаби има абонамент. Поредната актуално-любопитна информация от всекидневника е, че през 1955 под заглавието Franchise Айзък Азимов публикува кратък разказ, чието действие се развива на днешния решаващ за САЩ ден. За сметка на демократичния избор обаче, право на вот има един единствен, посочен от централен компютър, представител на народа.

Немски превод на текста предлага и сайтът на вестника. Към момента още не съм го прочел.

DJ Mag на български

Юли-августовският брой ми попадна във фризьорския салон, септемврийския впоследствие си купих. Българското издание на DJ Mag обаче не струва. Не го сравнявам с английската версия, от която е превеждано, защото тя ми (б)е също толкова непозната, но списанието само за себе си е некачествено.

Преди всичко личи, че българското в него почти не надхвърля езика, на който се предлага -- под 90% от статиите висят изписани на латиница чуждестранни имена. Центърът на локално генерираното съдържание в конкретния брой -- допълнително подчертано от черния буда на корицата -- пък се изчерпа в две разлистени страници: лява със снимка на Кокси, дясна с кратко интервю в стил "Kакви са бъдещите Ви творчески планове?".

Интересен момент представлява преводът на материалите. Да говориш за музика е трудно, особено когато повечето прилагателни в семантичното гнездо са чуждици сами по себе си (фънки, трипи и т.н.). Въпреки това, издателите са можели да се потрудят поне за единно звучене, вместо да пишат за "невероятните uplifting вокали на Anne Clark" или нещо от сорта. Не малко са и местата, на които словоредът, явно дословно предаден, звучи неестествено. На снимките Guy Gerber веднъж е Gerber, веднъж -- Berger, а в някои от материалите се мъдрят лица, които нямат никакво отношение към текста наоколо.

Подборът на темите като цяло не е лош, въпреки че събитие като Sensation White по мое мнение е интересно повече за публика без дълбоки познания в и принципно незаинтересована от клубната култура. Материалът за "Алхимиците" е хубав, но статията на последната страница е просто лишена от смисъл и един от парадните примери за тъпанарски превод. Приятно обширна е секцията с музикални ревюта, разделена по стилове.

Вярно, че българското издание тепърва стартира и информацията в него е почти изцяло базирана на факти -- история на електронната музика, представяне на имена, клубове и събития, нови продукции и техника. Занапред би било добре да има повече есеистични материали, било и на не пряко свързани с музиката теми. На първо време похвално, че го има, списанието тепърва трябва да си заслужи петте лева.

Линк на деня

ArenaBG отново е спряна. Причината е забраната за хостване на торент-тракъри, получена от холандските LeaseWeb, обслужващи сайта. Бивш клиент на провайдера е и небезизвестният Demonoid.com.

Остава да видим поредния правен и технически шпагат.

Заглавието

Когато го има, несъмнено най-важният елемент в един текст -- по простата причина, че е първото, с което читателят се сблъсква. Слабо формулираното заглавие не задължително отказва от четене на текста, но сериозно повишава вероятността за това.

Огилви например осъжда използването на т.нар. "слепи заглавия", които добиват смисъл едва с прочитането на текста. За рекламата това може и да важи, но лично намирам всякакви игри на думи, метафори или забавни словосъчетания за най-атрактивните заглавия. Що се отнася до дължината им, по мои впечатления, повечето от заглавията в тоя блог са от 2 (съществително и определящо го прилагателно) или 3 (две съществителни, свързани с предлог) думи.

Преди време разбрах, че CNN правят стабилен бизнес с тениски с щампи на красноречиви заглавия от информационния им поток, а малко след това се сблъсках с един бисер от българския такъв.

Sieh um dich

- Къде си паркирал?
- "Огледай се".
- (въртейки се на място) Нищо не виждам...

Факт е, че така се казва централна уличка в Триер. На нея пък ние кръстихме телевизионното си предаване.

52h в седмични заседания и още близо половината в допълнителна работа -- проучване, интервюта, снимки, монтаж. Плюс финален продукционен слалом миналия уикенд.

Резултатът: 23 минути ефирно време по актуални теми от региона.

Премиерата е утре, 11.07., в 19:30 немско / 20:30 българско време. Ще има и повторения -- виж от страничката горе. Offener Kanal Trier дори тук не всяка антена го лови, но програмата му тече и онлайн.

Надявам се да допадне на немскоговорящите; за другите -- някъде по средата, в края на репортажа за милата баба Ани, в надписите се чете Dimitar Gerganov.

Образователна анкета

Нилсен да си изпипат формулировката, предлагам.

Непредспамителна извадка

Няколко заглавия на непоискани търговски съобщения:

Add those inches to your sausage (подай горчицата, моля)

We caught you on hidden cam discorout (тоя път Парис пожела да снима)

Find the source of Mojo (като изчезналия кивот съм го търсил, ей!)

Rocket rod pleases girls (no shit?)

Roman imperator took that pill to serve all his mistresses! (той ли няма да знае)

Your are shy of your leather milestone? (да ТТ)

Забелязва се хитрото маскиране на ключовия термин, който би отпратил съобщенията директно в спам-папката. Не, че не бяха там и така.

Най-якият евфемизъм обаче си остава fuckstick robot :-D

Fw: Pishman предложение*

from	Dimitar Gerganov
to		"m****@dushman.org"
date		Nov 7, 2007 2:05 AM
subject		Pishman
mailed-by		gmail.com

Здравейте душмани,

Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.

Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.

Просто споделено хрумване.

Поздрави,
Димитър

*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.

Blog Action Day

via January

Красив спам

Много обичам такива откъсчета, които спускат приятно-мистериозна мъгла в съзнанието.

Нещата изглеждат толкова хубави на повърхността. Този спам също.

Друга подобна среща виж тук.