tag:blogger.com,1999:blog-170027592024-03-07T05:10:49.150+01:00ELEKTRÖwhere words weighKatzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.comBlogger603125tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-30045138384565083182024-02-14T21:02:00.002+01:002024-02-14T21:02:28.141+01:00Sensitive Data 16<p>Вече шест години почти всичките ми мисли потъват в лични бележки. Публично достояние остава само музиката, която слушам.</p><p>Време е за промяна.</p><p>(Но няма да е днес.)<br /></p><p>
<iframe frameborder="0" height="400" src="https://player-widget.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-16%2F" width="100%"></iframe></p>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-66344835976030748062023-02-14T01:18:00.002+01:002023-02-14T01:18:06.932+01:00Sensitive Data 15<p></p><p></p><p></p><p></p><p></p><p>Като гледам условията на Миксклауд, догодина ще е последният ъплоуд там. Взимайте, докато има!<br /></p><p><iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-15%2F" width="100%"></iframe></p>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-43314491280285338362022-02-14T00:46:00.003+01:002022-02-14T00:46:43.215+01:00Sensitive Data 14<p></p><p>Нека няма драма.</p><p><iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-14%2F" width="100%"></iframe></p>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-65481915102245539582021-02-14T19:19:00.001+01:002021-02-14T19:19:48.986+01:00Sensitive Data 13<p></p><p></p><p></p><p></p><p>Просто бъдете добри хора, да ви еба майката.</p><p><iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-13%2F" width="100%"></iframe></p>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-85831837851054439162020-06-11T19:03:00.002+02:002020-06-11T19:03:25.999+02:00Die feinen Unterschiede 11<a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Breakdancing" target="_blank">B-Boy</a><br />
≠<br />
<a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Bisexuality" target="_blank">Bi-Boy</a>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-79290910218840501422020-02-14T22:51:00.001+01:002020-02-14T22:51:07.014+01:00Sensitive Data 12Музиката няма да спаси света, но е приятен съпровод на провала му.<br />
<br />
<iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-12%2F" width="100%"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-42717631239282583242019-02-14T22:14:00.002+01:002019-02-14T22:20:28.498+01:00Sensitive Data 11Marks & Spencer пускат наденици във формата на сърце. Аз пускам това.<br />
<br />
<iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-11%2F" width="100%"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-12370956621690549622018-09-30T22:27:00.000+02:002018-09-30T22:27:41.689+02:00Сънят на далтониста<div>
<div>
Сънувах, че рецепцията на "Хилтън" във Варна е във входа на
Фестивалния. Беше пълно с пияни хора. Хора имаше и в голямото фоайе към
кинозалите, а до касата за билети — проститутки в златно-бели народни
носии. Един клиент, тъкмо приключил, се обличаше седнал. Зададе въпрос
на български, което ми се стори странно, но една от дамите му отвърна с
руски акцент. Имаше сребристо бял лак на краката. На масите в близкото
барче лежеше каталогът от 25-годишнината на International Deejay Gigolo:
на английски вместо на италиански, с изрично “Varna“ на корицата и без
цена отзад. Баща ми, който беше с мен, предложи да попитам колко струва,
но аз реших просто да го взема. Масата, на която имаше и празна
опаковка от клечки за хранене, се оказа омазана с кетчуп и майонеза,
които полепнаха по качулката на якето ми. Бях го прал наскоро и откачих.
Нещата се влошиха, когато червено-белите лекета се появиха и по
светлокафявите кожени Найкове с разлепен връх на краката ми. Грабнах
шишенцето с чесън на прах, което също стоеше на масата, и го засилих в
земята с крясък. Развиках се и към останалите посетители наоколо и
започнах да търся с какво да се избърша. Впоследствие съжалих за
поведението си и се извиних на всички, вече по-спокойно заявявайки, че
не е редно масите да са толкова мръсни. Под тази, от която се бях
изцапал, открих кухненска кърпа, с която започнах опити да изчистя
обувките си.</div>
<a data-topotext="[{"attributes":{"tombstoned":false,"uniqueId":3,"paragraphStyle":{"writingDirection":1}},"codePoints":[1057,1098,1085,1091,1074,1072,1093,44,32,1095,1077,32,1088,1077,1094,1077,1087,1094,1080,1103,1090,1072,32,1085,1072,32,34,1061,1080,1083,1090,1098,1085,34,32,1074,1098,1074,32,1042,1072,1088,1085,1072,32,1077,32,1074,1098,1074,32,1074,1093,1086,1076,1072,32,1085,1072,32,1060,1077,1089,1090,1080,1074,1072,1083,1085,1080,1103,46,32,1041,1077,1096,1077,32,1087,1098,1083,1085,1086,32,1089,32,1087,1080,1103,1085,1080,32,1093,1086,1088,1072,46,32,1061,1086,1088,1072,32,1080,1084,1072,1096,1077,32,1080,32,1074,32,1075,1086,1083,1103,1084,1086,1090,1086,32,1092,1086,1072,1081,1077,32,1082,1098,1084,32,1082,1080,1085,1086,1079,1072,1083,1080,1090,1077,44,32,1072,32,1076,1086,32,1082,1072,1089,1072,1090,1072,32,1079,1072,32,1073,1080,1083,1077,1090,1080,32,8212,32,1087,1088,1086,1089,1090,1080,1090,1091,1090,1082,1080,32,1074,32,1079,1083,1072,1090,1085,1086,45,1073,1077,1083,1080,32,1085,1072,1088,1086,1076,1085,1080,32,1085,1086,1089,1080,1080,46,32,1045,1076,1080,1085,32,1082,1083,1080,1077,1085,1090,44,32,1090,1098,1082,1084,1086,32,1087,1088,1080,1082,1083,1102,1095,1080,1083,44,32,1089,1077,32,1086,1073,1083,1080,1095,1072,1096,1077,32,1089,1077,1076,1085,1072,1083,46,32,1047,1072,1076,1072,1076,1077,32,1074,1098,1087,1088,1086,1089,32,1085,1072,32,1073,1098,1083,1075,1072,1088,1089,1082,1080,44,32,1082,1086,1077,1090,1086,32,1084,1080,32,1089,1077,32,1089,1090,1086,1088,1080,32,1089,1090,1088,1072,1085,1085,1086,44,32,1085,1086,32,1077,1076,1085,1072,32,1086,1090,32,1076,1072,1084,1080,1090,1077,32,1084,1091,32,1086,1090,1074,1098,1088,1085,1072,32,1089,32,1088,1091,1089,1082,1080,32,1072,1082,1094,1077,1085,1090,46,32,1048,1084,1072,1096,1077,32,1089,1088,1077,1073,1088,1080,1089,1090,1086,32,1073,1103,1083,32,1083,1072,1082,32,1085,1072,32,1082,1088,1072,1082,1072,1090,1072,46,32,1053,1072,32,1084,1072,1089,1080,1090,1077,32,1074,32,1073,1083,1080,1079,1082,1086,1090,1086,32,1073,1072,1088,1095,1077,32,1083,1077,1078,1077,1096,1077,32,1082,1072,1090,1072,1083,1086,1075,1098,1090,32,1086,1090,32,50,53,45,1075,1086,1076,1080,1096,1085,1080,1085,1072,1090,1072,32,1085,1072,32,73,110,116,101,114,110,97,116,105,111,110,97,108,32,68,101,101,106,97,121,32,71,105,103,111,108,111,58,32,1085,1072,32,1072,1085,1075,1083,1080,1081,1089,1082,1080,32,1074,1084,1077,1089,1090,1086,32,1085,1072,32,1080,1090,1072,1083,1080,1072,1085,1089,1082,1080,44,32,1089,32,1080,1079,1088,1080,1095,1085,1086,32,8220,86,97,114,110,97,8220,32,1085,1072,32,1082,1086,1088,1080,1094,1072,1090,1072,32,1080,32,1073,1077,1079,32,1094,1077,1085,1072,32,1086,1090,1079,1072,1076,46,32,1041,1072,1097,1072,32,1084,1080,44,32,1082,1086,1081,1090,1086,32,1073,1077,1096,1077,32,1089,32,1084,1077,1085,44,32,1087,1088,1077,1076,1083,1086,1078,1080,32,1076,1072,32,1087,1086,1087,1080,1090,1072,1084,32,1082,1086,1083,1082,1086,32,1089,1090,1088,1091,1074,1072,44,32,1085,1086,32,1072,1079,32,1088,1077,1096,1080,1093,32,1087,1088,1086,1089,1090,1086,32,1076,1072,32,1075,1086,32,1074,1079,1077,1084,1072,46,32,1052,1072,1089,1072,1090,1072,44,32,1085,1072,32,1082,1086,1103,1090,1086,32,1080,1084,1072,1096,1077,32,1080,32,1087,1088,1072,1079,1085,1072,32,1086,1087,1072,1082,1086,1074,1082,1072,32,1086,1090,32,1082,1083,1077,1095,1082,1080,32,1079,1072,32,1093,1088,1072,1085,1077,1085,1077,44,32,1089,1077,32,1086,1082,1072,1079,1072,32,1086,1084,1072,1079,1072,1085,1072,32,1089,32,1082,1077,1090,1095,1091,1087,32,1080,32,1084,1072,1081,1086,1085,1077,1079,1072,44,32,1082,1086,1080,1090,1086,32,1087,1086,1083,1077,1087,1085,1072,1093,1072,32,1087,1086,32,1082,1072,1095,1091,1083,1082,1072,1090,1072,32,1085,1072,32,1103,1082,1077,1090,1086,32,1084,1080,46,32,1041,1103,1093,32,1075,1086,32,1087,1088,1072,1083,32,1085,1072,1089,1082,1086,1088,1086,32,1080,32,1086,1090,1082,1072,1095,1080,1093,46,32,1053,1077,1097,1072,1090,1072,32,1089,1077,32,1074,1083,1086,1096,1080,1093,1072,44,32,1082,1086,1075,1072,1090,1086,32,1095,1077,1088,1074,1077,1085,1086,45,1073,1077,1083,1080,1090,1077,32,1083,1077,1082,1077,1090,1072,32,1089,1077,32,1087,1086,1103,1074,1080,1093,1072,32,1080,32,1087,1086,32,1089,1074,1077,1090,1083,1086,1082,1072,1092,1103,1074,1080,1090,1077,32,1082,1086,1078,1077,1085,1080,32,1053,1072,1081,1082,1086,1074,1077,32,1089,32,1088,1072,1079,1083,1077,1087,1077,1085,32,1074,1088,1098,1093,32,1085,1072,32,1082,1088,1072,1082,1072,1090,1072,32,1084,1080,46,32,1043,1088,1072,1073,1085,1072,1093,32,1096,1080,1096,1077,1085,1094,1077,1090,1086,32,1089,32,1095,1077,1089,1098,1085,32,1085,1072,32,1087,1088,1072,1093,44,32,1082,1086,1077,1090,1086,32,1089,1098,1097,1086,32,1089,1090,1086,1077,1096,1077,32,1085,1072,32,1084,1072,1089,1072,1090,1072,44,32,1080,32,1075,1086,32,1079,1072,1089,1080,1083,1080,1093,32,1074,32,1079,1077,1084,1103,1090,1072,32,1089,32,1082,1088,1103,1089,1098,1082,46,32,1056,1072,1079,1074,1080,1082,1072,1093,32,1089,1077,32,1080,32,1082,1098,1084,32,1086,1089,1090,1072,1085,1072,1083,1080,1090,1077,32,1087,1086,1089,1077,1090,1080,1090,1077,1083,1080,32,1085,1072,1086,1082,1086,1083,1086,32,1080,32,1079,1072,1087,1086,1095,1085,1072,1093,32,1076,1072,32,1090,1098,1088,1089,1103,32,1089,32,1082,1072,1082,1074,1086,32,1076,1072,32,1089,1077,32,1080,1079,1073,1098,1088,1096,1072,46,32,1042,1087,1086,1089,1083,1077,1076,1089,1090,1074,1080,1077,32,1089,1098,1078,1072,1083,1080,1093,32,1079,1072,32,1087,1086,1074,1077,1076,1077,1085,1080,1077,1090,1086,32,1089,1080,32,1080,32,1089,1077,32,1080,1079,1074,1080,1085,1080,1093,32,1085,1072,32,1074,1089,1080,1095,1082,1080,44,32,1074,1077,1095,1077,32,1087,1086,45,1089,1087,1086,1082,1086,1081,1085,1086,32,1079,1072,1103,1074,1103,1074,1072,1081,1082,1080,44,32,1095,1077,32,1085,1077,32,1077,32,1088,1077,1076,1085,1086,32,1084,1072,1089,1080,1090,1077,32,1076,1072,32,1089,1072,32,1090,1086,1083,1082,1086,1074,1072,32,1084,1088,1098,1089,1085,1080,46,32,1055,1086,1076,32,1090,1072,1079,1080,44,32,1086,1090,32,1082,1086,1103,1090,1086,32,1089,1077,32,1073,1103,1093,32,1080,1079,1094,1072,1087,1072,1083,44,32,1086,1090,1082,1088,1080,1093,32,1082,1091,1093,1085,1077,1085,1089,1082,1072,32,1082,1098,1088,1087,1072,44,32,1089,32,1082,1086,1103,1090,1086,32,1079,1072,1087,1086,1095,1085,1072,1093,32,1086,1087,1080,1090,1080,32,1076,1072,32,1080,1079,1095,1080,1089,1090,1103,32,1086,1073,1091,1074,1082,1080,1090,1077,32,1089,1080,46]}]" href="https://www.blogger.com/null"></a></div>
Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-67834684516338282972018-02-14T10:56:00.000+01:002018-02-14T10:56:55.510+01:00Sensitive Data 10След второ тригодишно затишие: едно на нула за сивото.<br />
<br />
<iframe frameborder="0" height="400" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?light=1&feed=%2Felektroe%2Fsensitive-data-10%2F" width="100%"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-10939408054430716882018-01-14T19:49:00.000+01:002018-01-14T23:56:44.635+01:00УспокоенияЧовек трябва да бъде в мир със себе си, за да твори. Не със света, а със себе си. Да се харесва и да е уверен в това, което е. Или поне в това, което иска да бъде. Имайки го предвид, не знам защо подхващам този текст, защото тъкмо в момента се чувствам адски неспокоен. Толкова, че сякаш се задушавам всеки път, когато изгася лампите и си легна. След три месеца без алкохол в края на годината, по празниците така ударно се върнах в играта, че май пак трябва да изляза за по-дълго. Коледата ми в България премина като един нескончаем преход от опияниене към махмурлук и обратно, а завърнал се отново в Берлин, се изстрелях в 2018 година с достоен за <i>Star Trek</i> хиперпространствен скок, траял три земни дни.<br />
<br />
Прекарах добре, няма спор. И не съжалявам за нищо. Но състоянието, в което изпадам след всеки подобен партимаратон, е толкова по-тежко, колкото по-малко са хората, с които мога да го споделя. Всъщност те никога не са били много. А и обикновено един е достатъчен. Сега обаче ситуацията е такава, че си нямам нито един. Не мога да виня никого, защото никой не е длъжен да изпълнява ролята на слушател. Изобщо, в живота никой на никого за нищо не е длъжен. Освен, може би, родителите, взели решението да те създадат. Всичко останало става по желание, при различни по вид благоприятни обстоятелства за "помагащата" страна.<br />
<br />
Близките ми хора или си хванаха гаджета, или си родиха деца, или вече не са ми толкова близки. Затова, вместо да разкажа лично на някой от тях, пиша надълго и нашироко в този забравен от бога блог. Какво пък — така преживяванията ми стават достояние и на теб, по-далечни ми читателю. А конкретно тези от няколкото дни около Нова година, в които П. ми върна гостуването от Брюксел, бяха толкова паметни, че заслужават да ги споделя с повече хора. Без да омаловажавам чудесния предновогодишен взрив на име <a href="https://www.residentadvisor.net/events/1034177" target="_blank">Killekill Megablank</a> в един от любимите ми берлински клубове, позволил ми за пореден път да се докосна до музиката на още по-любимия ми Legowelt, истинското откровение дойде ден по-късно. В Berghain.<br />
<br />
Честно казано, спрямо легендарния клуб винаги съм имал по-скоро рационално уважение като към институция, отколкото фанатичната привързаност на повечето му реални и потенциални посетители. Затова и решението да отидем тъкмо там за Нова година беше продиктувано единствено от желанието да го видим в пълния му блясък, улеснени от предварителната продажба на билети. Да, ама дръжки. Заедно с тридневния лайнъп, в началото на декември от клуба изрично обявиха, че този път ще има само гестлист — и простосмъртни, подложени на противоречивата им селекция на входа. Едно от имената във въпросния лайнъп обаче сочеше, че не само няма да се откажем от плана си, но и ще направим всичко възможно да влезем: <a href="http://globaldarkness.com/articles/dj_if_inter-ferrence_viewlexx.htm" target="_blank">I-F</a>.<br />
<br />
Първо, I-F е вероятно най-любимият ми диджей за всички времена. От <i>Space Invaders Are Smoking Grass</i> в първата <i>Lektroluv</i> компилация, с която го открих, през коледните класации на Cybernetic Broadcasting System, стопляли студентското ми сърце години наред, до<span style="background-color: white;"> нестихващата му упоритост с Intergalactic FM. В</span>торо, поклащащата му се върху облечено с прост бял потник тяло гола глава с прошарена брадичка беше първата гледка, с която през 2011 г. ме посрещна Panorama Bar навръх седмия рожден ден на клуба. От колоните звучеше <i>Disco Spaceship</i> на Laurie Marshall, а тълпата ревеше от кеф. Трето, добре, че все пак ни излезе късметът с гестлиста, понеже киселяците отпред едва ли щяха да питат за първото и второто.<br />
<br />
Прекрачили прага на светата технообител в ранното утро на първи януари, установихме, че вътре зеят отворени деветте порти на ада. Случващото се по етажите на някогашната електроцентрала беше едно към едно с илюстрацията <a href="http://virginiekypriotis.bigcartel.com/product/digital-print-50x70-cm-berlin-clubbing" target="_blank"><i>Berlin Clubbing</i> на Виржини Киприотис</a>, явно неслучайно избрана за <a href="http://www.berghain.de/media/flyer/pdf/berghain-flyer-2017-12.pdf" target="_blank">декемврийския флайер на клуба</a>. Всяко кътче в гигантската сграда беше достъпно, заето от индивиди в най-различни състояния на духа и тялото.<br />
Ухилени младежи,<br />
полузаспали невежи,<br />
озъбени нацепеняци,<br />
наконтени дъртаци,<br />
гейове с каишки,<br />
гейове по пишки,<br />
смръщени рокери,<br />
мърляви докери,<br />
руси лисици,<br />
лелки по цици,<br />
вмирисани чички,<br />
омазани пички,<br />
разкривени травестити,<br />
опулени бабаити;<br />
стада пияни, заляни, нажулени,<br />
с колене ожулени;<br />
народ по потник, тениска, яке, качулка, хавлия<br />
или от тия<br />
на токчета, с маратонки,<br />
кори и бутонки,<br />
дори джапанки;<br />
с очи като бездни,<br />
глави безполезни,<br />
венести курове, месести путки,<br />
надути като гугутки,<br />
наядени между неузнаваемост и неуязвимост,<br />
на културен мост<br />
между полове, поколения<br />
и сексуални влечения.<br />
<br />
Нито унищожителното техно на Etapp Kyle, нито палавият хаус на Anthony Parasole бяха в състояние да ни задържат за по-дълго в познатите ми пространства на Berghain и Panorama Bar. Lab.oratory и Halle am Berghain ни очакваха, макар нашите очаквания към тях да се основаваха единствено на обозначението им съответно като XXX-Floor и Elektroakustischer Salon в <a href="http://berghain.de/event/2231" target="_blank">страницата на ивента</a>. И докато с просторните си две нива халето силно напомняше Kraftwerk Berlin, но с ембиънт музика, хипнотична визуализация на махало и предимно излежаваща се публика, в лабораторията все едно се вихреше епизод на <i>Superjail!</i>.<br />
<br />
Да, навряни в нечия дупара или гърло патки видяхме не една или две, при това далеч не само в по-затънтените краища на клуба. Край писоарите дебнеше жаден водолаз, през денсинга периодично се понасяше миризма на лубрикант и телесни сокове, а смачканите почти на топче пет евро, които обикалящият само по латексови шорти барман ми върна, повдигаха въпроси, чийто отговор е по-добре да не търсиш. Вървейки с предпазлива крачка и напрегнато периферно зрение през мрака на пробитите сякаш с голям ковашки чук дупки в тухлените стени между отделните помещения, се чувствахме като в ония експерименти през 70-те с групи плъхове, поставени в парк със забавления. Секс, наркотици и диско.<br />
<br />
След перфектна асистенция с класиката <i>Spacer Woman</i> от предхождащия го Sound Stream, точно в един по обед, мястото зад издигнатия на метална тераса над танцуващите маси пулт зае I-F. Тениска на Acid Planet, шапка на Panama Racing Club и USB стик, който превърна следващите три часа във вълнуващо пътешествие из музикалната галактика. Яхнал колективната еуфория, която парчета като Ghibli — <i>Looking For You</i>, Fockewulf 190 — <i>Gitano</i> и Blush — <i>Lift Off</i> неминуемо генерираха, се чувствах все по-комфортно сред заобикалящия ме зоопарк. Фактът, че съм на място, където стотици хора са свободни да се забавляват така, както им харесва, ме изпълваше с радост — и то без директната ми интеракцията с него да надхвърляше танц с бира в ръка. "Лошите нямат шанс", помислих си с усмивка, докато от колоните разцепваше <i>Radio Jolly (Parallax Corporation Remix)</i>. "Кур за тероризма, хомофобията и ретроградните нагласи", изкрещях наум на <i>Robot Is Systematic</i>. "Доброто е тук — днес, утре, винаги", заключих обнадежден под звуците на <i>Hills Of Honolulu</i>. Разпознал началото на поредното парче, нададох вик, вдигайки победоносно юмрук във въздуха. Не познаваш Berghain истински, докато не видиш I-F да изсипва The Conservatives — <i>Loneliness</i> над море от голи мъже в Lab.oratory.Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-53556802211851964512017-12-22T00:23:00.001+01:002018-01-16T01:50:25.835+01:00Belgique, Belgique<div>
Празниците са хубаво нещо. Особено когато се падат близо до уикенда. Националният празник на Германия тази година беше във вторник, което даде възможност на по-пресметливите да ударят четири почивни дни, използвайки само един от годишния отпуск. Или поне да си спестят разходката до работното място с един понеделнишки хоум офис. Аз играх на сигурно и се писах официално бегал още преди да реша на какви дела да се отдам през накуп освободилите ми се 96 часа. Офертата не закъсня: 29 септември, Kompass Klub, Jeff Mills - All Night Long - 25th Axis Anniversary. Shut up and take my money!<br />
<br />
И като отиваш в Белгия, още повече за първи път, е разумно и да останеш повече от един ден — който след парти като горното най-вероятно така или иначе ще проспиш. След като за двупосочния полет на Ryanair между Берлин и Брюксел платих сума, за която такси от вкъщи няма да ме закара дори до летището, а П. гостоприемно ме подслони в столичната си резиденция, фиксираните разходи по четиридневния ми престой в кралството въобще не бяха кралски. Тъкмо такова обаче се оказа прекарването ми в Гент, Брюге и Брюксел — повод да се разпиша поне веднъж в този блог за 2017 г.<br />
<br />
<span style="background-color: white;"><b>Гъз път да види</b></span><br />
<br />
Предупреждението,
че обществният транспорт в Белгия не е никак надежден, което един колега, родом от около Антверпен, ми отправи малко преди да замина,
искрено ме изненада. Все пак в Германия жепето е кръвоносната система на
икономиката, а при вече редицата си посещения на културно близката за
белгийците Нидерландия досега не съм имал проблеми с придвижването. В крайна сметка тук също нямах. В тон с
административното му разделение, в кралството оперират няколко
предприятия, обслужващи различни райони с различни видове транспорт. <a href="http://www.belgianrail.be/en" target="_blank">SNCB/NMBS</a> покрива дългите междуселищни отсечки в цялата страна с железопътни линии, <a href="https://www.delijn.be/en" target="_blank">De Lijn</a> е поела трамваите и автобусите във Фландрия, а <a href="https://www.infotec.be/" target="_blank">TEC</a> — тези във Валония. За <a href="https://www.stib-mivb.be/?l=en" target="_blank">STIB-MIVB</a> пък остава независимият Брюксел, който е и единственият град с метро.<br />
<br /></div>
<div>
Подобно на Холандия, разстоянията между белгийските градове не са никак големи и разходката с влак определено си струва — от петък, 19:00, до неделя дори двойно. С weekend ticket-a на SNCB/NMBS плащаш само половината от всяко двупосочно пътуване, което заедно с факта, че билетите не са обвързани с конкретен час или влак, ти дава почти неограничена свобода на движение. За да се възползвам максимално от офертата, разделих заплануваните си за уикенда придвижвания по линията Завентем-Гент-Брюге-Брюксел на сегменти, за които си купих отделни билети:</div>
<div>
<ul>
<li>Brussels Airport-Zaventem — Bruxelles-Central, standard, 8,80€</li>
<li>Bruxelles-Central — Gent-Sint-Pieters, weekend, 10,20€</li>
<li>Gent-Sint-Pieters — Brugge, weekend, 7,80€</li>
</ul>
Цената на билетите е фиксирана и няма значение кога точно ще си ги купиш — стига да е преди проверката им. Дори в противен случай обаче шафнерът няма да те глоби, а просто ще ти издаде билет за 7€ повече. Най-добре си го купи директно в апа на SNCB/NMBS, пък ако щеш и чак когато се настаниш в купето.<br />
<br />
De Lijn хубаво са се сетили за възможността да се сдобиеш с билет за трамвай или автобус чрез SMS (2€), но незнайно защо са преценили да не я предоставят на пътници с чуждестранна симкарта. Алтернативата, която апът им показва, са три други апа, с които реших да не се занимавам. Така в Гент се возих без билет по веднъж и в двата вида транспорт, а за единственото си пътуване с автобус в Брюге пуснах един SMS нахалос, само защото облеченият като пилот от Lufthansa шофьор ме спря на качване. Че по споменатата причина не получих отговор, него видимо не го интересуваше — човекът дори любезно ме упъти, когато изтървах спирката си.<br />
<br />
Докато апликациите на SNCB/NMBS и De Lijn са добре изпипани, тази на STIB-MIVB е някакъв абсолютно безполезен плейсхолдър в апстора. Затова по съвет на П. за транспорта в столицата ползвах <a href="https://citymapper.com/" target="_blank">Citymapper</a> — ап, с който в Лондон така и не се спогодихме, но който тук сработи отлично. За двата дни в белгийската столица си взех две 24-часови карти от похвално лесните за употреба автомати на спирките, които с прегледното си меню и интуитивното колелце за навигация ми даваха някаква странна наслада при всяка покупка. При 2,10€ за еднократно пътуване цената от 7,50€ за цяло денонощие е повече от добра, особено предвид включения автобус до летището (12 и 21), билетът за който отделно струва 4,50€.<br />
<br />
STIB-MIVB може да нямат читав ап, но размахват солени глоби за гратисчии. Показателно е и заглавието на страницата, която подробно ги описва: <a href="https://www.stib-mivb.be/article.html?l=en&_guid=10b1c1d0-2187-3510-2c87-97e8748d01d0" target="_blank">"You don't want to pay for your journey?" ("Wait until you see the amount of the fines!")</a>. Друг е въпросът, че за целия ми престой в кралството статуса ми на пътник беше проверен единствено в междуградските влакове и то не всеки път. Смачканото чиче в този от летището например ме размина, точно докато чаках пред тоалетната на вагона, и единственото, което предприе, беше да ме изгледа разсеяно. Любопитни детайли от транспорта в столицата са по-високата цена на билетите при покупка от шофьора, както и практиката автобусите да пропускат спирки, ако не им махнеш отвън или не натиснеш някой от жълтите бутони по дръжките отвътре. Още по-любопитно е решението в близост до жълтите бутони да има червени, активиращи алармата на автобуса. Или както се шегуваше Доналд Дък, докато управлява космическа ракета: "Това копче за катапултиращото кресло ли беше или за осветлението над картата?".<br />
<br />
<span style="background-color: white;"><b>Държава между два стола</b></span><br />
<br />
Една от най-очевидните особености на Белгия е езиковото й разделение. На север се говори фламандски (нидерландски), на юг — валонски (френски), а в източния край микроскопичен дял от населението си джитка на немски. И трите езика са официални за кралството, но употребата им е регулирана по райони и дори не си помисляй да комуникираш на холандски с валонските институции или на френски с фламандските. Столичният регион, който е отделна административна единица, е единственият официално двуезичен, макар че френският осезаемо преобладава. Тъкмо на него държаха непознатите, които на два пъти ми искаха ориентир — уви, напразно. Във всички други случаи английският ми свърши работа.<br />
<br />
Предизвикателствата на подобна многоезичност се усещат още на повърхността: Двойната абревиатура при споменатите SNCB/NMBS и STIB-MIVB изхожда съответно от френското и от нидерландското им название, а в Брюксел дори имената на улиците в каменните плочи по сградите са издълбани два пъти. Оттук нататък можеш да си представиш, че в целия град почти няма публичен знак, надпис или текст, който да не съществува паралелно и на двата езика. Вероятно като следствие от тази езикова интерференция, преводът на немски и английски — там, където го имаше — често беше с грешки. Не ми се мисли как е в Швейцария.<br />
<br />
Въпреки че държавните служители формално са задължени да говорят и френски, и холандски, според П. бюрократичната система действа с различно темпо в зависимост от езика, на който се работи по личния ти казус. Ако подадеш документи на холандски например, а този, който трябва да ги обработи, не го владее добре, може да се наложи да чакаш по-дълго, отколкото някой, подал своите на френски. Едно от таблата в изложбата "Астерикс в Белгия" обобщава:<br />
<blockquote class="tr_bq">
The French-speaking elite have for a long time shown contempt for their Flemish-speaking compatriots, and the linguistic tensions and demands that have multiplied over the course of the 20th century continue to cause concern at political level, even if all of this is not always based on fact.</blockquote>
Впрочем девизът на Белгия е едно към едно с българския и като изключим тънката ирония да кичи именно такъв езиков Вавилон, благозвучието му на нидерландски е забележително: Eendracht maakt macht.<br />
<br />
<b>Летящ старт</b><br />
<br />
Панаирът в Kompass беше първата точка в плана ми за удължения уикенд. Дори при навременно кацане на самолета обаче до обявеното в 23:00 начало щяха да ми останат малко повече от 90 минути. За това време трябваше да се придвижа от Brussels Airport-Zaventem (IATA код: BRU) до Gent-Sint-Pieters, оттам да се прекача на трамвай за няколко спирки, а после — вероятно заради късния час — да бъхтя пеш през индустриалната зона на града до <a href="http://www.campanile-gent.be/en" target="_blank">Campanile Gent</a>, в който бях резервирал стая. В
светлината на актуалните събития няма да подхващам темата за Ryanair,
на които принципно симпатизирам, но е факт, че полетът им закъсня с половин час — тъкмо колкото да изпусна последния директен влак до Гент и да се замъкна в хотела чак след полунощ. За партито да не говорим.<br />
<br />
Вече почти се бях примирил със съдбата, когато вратата на самолета най-накрая се отвори, а както винаги тотално неадекватните пътници започнаха да пъплят един по един към нея, нескопосано маневрирайки багажи на забавен кадър и оглеждайки се като в онази сцена от "Улицата", озвучавана от <i>7 Seconds</i> на Youssou N'Dour. До потеглянето на влака оставаха по-малко от 15 минути. След няколко трудно потиснати порива да изрина стадото пред себе си като The Plow от <i>Carmageddon</i> вече правех първата си крачка към стълбата за слизане, подхвърляйки едно нервно "чао" на екипажа. С втората се приземих няколко стъпала по-надолу, а на третата вече фучах като Усаин Болт през пешеходната зона към терминала. <br />
<br />
В такива моменти е важно не само да бягаш бързо, но и да се оглеждаш отдалеч за знаци, указващи посоката, в която да го правиш. За секунди забравяйки това, на места правех по някое почетно кръгче из откритите пространства на по това време сравнително празното летище. Лек дискомфорт ми създаваше и съзнанието, че точно в Брюксел с подобно олимпийско темпо, черни дрехи, качулка и раница може би изглеждам обезпокоително за неколцината пътници, чистачи и охрани по пътя си. Да не кажа, че вече обмислях възможните си избягващи маневри, в случай че някой от последните реши да ми влезе на фулконтакт от ненужен героизъм.<br />
<br />
До такъв, за късмет, не се стигна и не след дълго излязох на онзи своеобразен площад "Пристигащи", на който на всяко летище те посрещат толкова много погледи наведнъж, че ако им обърнеш внимание, за миг можеш да се почувстваш известен. В следващия миг обаче се сещаш, че си пълен турист и никой не те чака. И продължаваш пътя си — в моя случай запъхтяно, но учтиво побутващ блокиращите пътя ти хора и куфари по ескалаторите към минус първо ниво, където се намира ЖП гарата на летището. Спрях хронометъра на пет минути до тръгването на влака с крайна спирка Брюге, от който щях да сляза директно в Гент. Потен и без дъх, но горд и щастлив, се разположих като шогун на едно от четворните сепарета в средата на вагона, точно до двама германски хомодядки, заели съседното.<br />
<br />
<b>Kompass Klub</b><br />
<br />
Не и без още шепа препятствия от рода на ебаващия се с мен Google Maps, едноцифрения процент батерия на телефона ми и дъжда, завалял като по поръчка за пешеходната част от пътя до хотела, най-накрая вратата на стаята се отвори отвътре, а аз грейнах от радост при вида на П. След душ, зарядно и Pachanga Boys — <i>Time</i> от радиото, вървящо през телевизора, грабнах тапите, стегнах маратонките и се пуснахме към клуба.<br />
<br />
Въпреки че нарича себе си тъкмо така, <a href="http://kompassklub.be/" target="_blank">Kompass</a> се помещава в гигантски склад, сравним по-скоро с нещо като Warehouse Elementenstraat отколкото с обичайните дупки, в които се пуска електронна музика. Но докато размерите му очевидно фигурират в съвсем различна категория, то по отношение на атмосферата вътре противоречивото понятие "дупка" все пак беше доста уместно. Положителната му страна е особеният DIY чар на интериора: Освен че в сградата цари адски мрак, разсичан само тук-там от оскъдно осветление и ефекти, всичко от гишетата за гардероб и купони, през баровете и тоалетните, та чак до самия диджей пулт изглеждаше като събрано и сглобено от подръчни материали малко преди началото на ивента. Недостатъците за жалост също правеха впечатление: Вентилацията във вътрешното хале беше под всякаква критика, а по подозрително влажния под на места се бяха образували малки кални локви. Последното доведе до <a href="https://www.instagram.com/p/BZttxFUBcml" target="_blank">ето такъв жален вид</a> и на моя верен Gel-Lyte III, при положение че дори не е бял, а черен.<br />
<br />
И като казах вътрешно хале: Пространствто на клуба е разделено на три зали, първата от които се ползваше единствено като паркинг за велосипеди, рекламна площ за едва различимите в тъмнината плакати по стените и подслон за чакащите да влязат в същинската част на клуба. Затова и охотата, с която въздългата, видима още от силозите край пътя опашка пред входа напредваше, се оказа крайно заблуждаваща. Висейки двайсетина минути в редица под ъгъл спрямо широко отворените порти, човек не вижда какво точно се случва отвъд тях. И естествено очаква парти или поне гардероб — до момента, в който не прекрачи прага и не осъзнае, че му предстои още поне половин час кибик във въпросната първа зала. Проверката на билетите се извършва на прехода към следващата. Първата ни работа в нея беше да вземем по една лента със 7 купона на стойност 10€, с която да се разплатим първо на гардероба (2 купона на човек), а после и на бара (330ml Chaudfontaine е 2 купона, 330ml Club-Mate е 3).<br />
<br />
Предвид функциите си тази междинна част на клуба беше най-добре осветена. Освен до трите бара и двете тоалетни (една с писоари и една с кабинки, пред която нонстоп се виеше опашка) от нея умореният рейвър има достъп и до обособен външен двор с мобилни тоалетни, място за отдих и семпло сковани от дървени дъски сергии за топла храна. Рейвърът всъщност никак не беше уморен и с изключение на неколцината претупали, полюляващи се я с някоя манджа, я с бира и цигарка в двора, си хвърляше стабилно леша в третата зала на клуба. Търсейки още двама познати, които също бяха някъде в мелето, с П. се набутахме най-отпред в средата. Е, батко, така не ме бяха ръчкали никъде. Петички, фалцове, заливания с вода, бира и пот, подритвания в кокалчетата или откровено слонски настъпвания — не парти, ами зоопарк. А що друсане се издруса въобще няма смисъл да обяснявам. Изобщо, на фона на неколкократно разлепената по пътя към входа забрана за снимки, наркотици и оръжия, публиката в Kompass Klub образно казано си правеше селфи с гранатомет и чувалче MDMA.<br />
<br />
Подобна еуфория е напълно разбираема, когато за благоденствието на наркоманската ти душа цяла нощ се грижи Джеф Милс. Имам щастието да съм слушал Магьосника няколко пъти, включително на участия, в които кротко озвучава на живо неми филми като <i>Berlin — Die Sinfonie der Großstadt</i> и <i>Metropolis</i>. Юбилеят на Axis беше първото с продължителност повече от три часа и въпреки че изпуснахме около един и половина от общо седемте, Милс счупи кръста и ухото ни със звук, както се пееше в една песен. Какво точно правеше с обявения сетъп от четири сиди плеъра, два магнетофона, дръммашина и миксер нито виждах, нито щях напълно да разбера дори да бях видял, но музиката беше хем твърда, хем фънки, хем репетитивна, хем неомръзваща. Разпознах авторското <i>Tango</i>, както и класиката <i>Strings Of Life</i> на Rhythm Is Rhythm, шазамнах <i>Step To Enchantment (Stringent)</i>, а дежурното <i>The Bells</i> Джеф пусна два пъти, при втория от които така го заигра, че ми идеше да захапя металните ограждения около виджея. Крачейки припряно към гардероба в 7:00, за да избегнем навалицата след края, чухме, че музиката подхваща отново. Решихме да не рискуваме и след точно едно извъртане на Scooter & Jebroer — <i>My Gabber</i> от телефона вече бяхме отново в хотела.<br />
<br />
<b>С агент из Гент</b><br />
<br />
"More than a one night stay" — мотото на Гент в официалната туристическа комуникация бях погазил несъзнателно още при планирането, а след епичната нощ в Kompass и има-няма четирите часа неспокоен сън от самия град видях съвсем малко. Да не кажа, че с П. се завъртяхме из центъра, само колкото да се поразтъпчем и хапнем преди да си бия камшика към гарата, за да продължа към Брюге. Gent-Sint-Pieters бях огледал бегло предната вечер на път за партито: В бързината ми се стори по-разкопана и преградена дори от берлинския Ostkreuz, компенсирайки единствено със симпатичния розов цвят на информационните платна и част от осветлението. Остава и въпросът защо не се казва просто Gent-Centraal, а е кръстена на Свети Петър — както впрочем и един куп други неща в кралството.<br />
<br />
В дразнещия белгийски дъжд, който оттук нататък ежедневно се подиграваше с решението да си взема вехтото кожено яке вместо непромокаемото с качулка, но така и не отми калта от обувките ми, минахме по Werregarenstraat. 100-метровата тясна уличка е официално оставена на произвола на графити артисти, рисувачи и драскачи с цел същите да не замърсяват останалата част от градския пейзаж с креативния си порив. За художествената стойност на творбите през над 20-те години от старта на инициативата до днес можем само да гадаем, но шареният мазаляк, който ние заварихме, изглеждаше като страница от тетрадка, на която някой цял срок си е разписвал химикала.<br />
<br />
В крепостта Gravensteen, една от по-известните забележителности на града, не влязохме. Тоест, влязохме в двора й и решихме, че с биещ тревога стомах и блуждаещ поглед не си струва да се завреш за бог знае колко време в залите и подземията на иначе внушителното средновековно укрепление. Вместо това отделихме няколко минути да пошляпаме по мокрите плочки на близкия Sint-Veerleplein, докато намерим тези, чиито надписи представят <a href="https://www.albertogarutti.it/en/opera/ai-nati-oggi-bergamo" target="_blank">инсталацията <i>Ai nati oggi</i> на Алберто Гарути</a>, скрита в електрическите фенери на площада. По обед, въпреки мрачното време, фенерите естествено бяха изключени, а с тях за съжаление и възможността да <span style="background-color: white;">видим временно усилващите се в чест на поредното новородено светлини.</span><br />
<br />
Докато се чудехме къде да ядем, преминахме под асиметричния навес на <a href="https://visit.gent.be/sites/default/files/brochures/stadhal_2013_eng.pdf" target="_blank">Stadshal</a> — модерна отворена конструкция, крепяща се на четири бетонни блока, за която впоследствие прочетох, че някакви хора не харесват, защото скривала гледката към старите гради наоколо. За мен гледката на самия навес си заслужаваше напълно, включително защото в тоя момент от вътрешната страна на покрива му на дълги въжени седалки се люлееха въоръжени с боички деца, рисуващи с махаловидни движения по големи парчета картон, лежащи под тях.<br />
<br />
Вкопано в пространството под семплия зелен парапет от едната страна на Stadshal, е Belfort Stadscafé, на чиято тераса първоначално седнахме заради хубавия изглед към малкия парк отпред. След консултация с твърде рехавото меню се преместихме в близкия <a href="http://ellisgourmetburger.be/en" target="_blank">Ellis Gourmet Burger</a>, където един Ellis Special 2.0 с картофки и два Hoegaarden-а (~20€) ме върнаха отново в играта, макар и за кратко. Пътя до гарата извървях в полусън, прекъсван тук-там от снимки на интересни пейзажи, а останалата си енергия концентрирах в усилието да не заспя преди спирката в Брюге.<br />
<div>
<br />
<b>Без други в Брюге </b></div>
<div>
<br />
Не съм съвсем сигурен защо държах да отида в Брюге. Дали заради <a href="http://elektroe.blogspot.de/2008/06/in-bruges.html" target="_blank">филма с Колин Фарел</a>, от който помнех единствено, че ми беше харесал, заради книгата <i>Bruges And The Sea</i>, която като малък често мярках в холната библиотека, но никога не отворих, или заради размита в съзнанието ми препоръка от приятел, но в името на това да видя средновековния град се отказах от посещението на далеч по-популярния Антверпен, който една колежка се скъса да ми хвали. Останах доволен: Красивите гледки по каналите и спокойното темпо, с което всичко наоколо се движи, превърнаха близо 30-те часа в белгийската "Венеция на Севера" в чудесен преход между изтощителния Гент и шумния Брюксел. <br />
<br />
Домакин на комфортния ми престой беше млада двойка, наскоро купила и преустроила една от характерните градски къщи в уличките от външната страна на околовръстния канал, превръщащ центъра на Брюге почти в остров. Жилищното пространство зад оригиналната тясна фасада Селийн и Фредерик не само са разширили, но и са обзавели с вкус. Освен тях къщата обитават и двете им котки, едната от които само търсеше удобен случай да се покатери на леглото в <a href="https://www.airbnb.com/rooms/18020430" target="_blank">стаята ми</a>. Нищо чудно: В него самият аз прекарах немалка част от времето си в града, реанимирайки за час-два директно след пристигането си и наспивайки се като цар в неделя преди да нагазя отново в брюжкия хайлайф с мръсните си маратонки.<br />
<br />
<b>По суша</b><br />
<br />
<a href="https://www.visitbruges.be/en" target="_blank">Туристическият портал на Брюге</a> е един от най-прегледните и приятни за употреба, на които съм попадал. Ако бях злонамерен, щях да кажа, че в града просто няма кво да правиш. Това обаче не е така. Достатъчно е да забавиш крачка и да не търсиш приключения. Аз дори целенасочено избегнах едно, зачерквайки качването по 366-те стъпала на прочутата камбанария още преди Селийн да ми го предложи — и съвсем без да се
сетя, че в <i>In Bruges</i> разпльоканият на Grote Markt Брендън Глийсън беше скочил тъкмо от нея. Вместо това, почти без конкретни забележителности предвид, направих една разходка по брега на канала между Kruispoort и Katelijnepoort, два от общо седемте подстъпа към вътрешността на града, отчасти запазили защитните си мостови конструкции. Из централните улици се мотах два пъти — в събота вечер, за да ям, и в неделя, за да зяпам.<br />
<br />
Чисто визуално Брюге е пълен със сцени, които без автомобилите и пътните знаци биха изглеждали така, сякаш всеки момент ще се напълнят с дрънчащи кръстоносци, чийто двуръки мечове те изпращат директно при Христос в името на същия. Съвременни сгради се виждат единствено в ареала около гарата, а миризмата на конски фъшкии и засъхнала по немит под бира е вездесъща. Вездесъщи, съответно, са и източниците й: файтоните с туристи, трополящи по тесните павирани улици, и безбройните пивници, биещи се в гърдите с коя от коя по-голям асортимент от типове и марки. Тук дори иновацията е свързана с традицията, затова от 2016 г. насам градът може да се похвали с първия легален <a href="https://www.youtube.com/watch?v=oGUcAg4W2hw" target="_blank">биропровод</a> в света — изграден чрез crowdfunding по инциатива на най-старата местна пивоварна, De Halve Maan, и подземно отвеждащ ценния й продукт към бутилиращия цех извън центъра.<br />
<br />
Изобщо, Брюге е по-ретро дори от милия ми Триер, но пък също като него си има всичко, за което свикналата ти с удобствата на капитализма душица може да се сети. В деня на пристигането ми в Cultuurcentrum Brugge гостуваше Мистерията
на българските гласове, а на една рекламна колона видях плакат за театрална постановка с Рон Мос и някакви белгийски
милфове. Е, Джеф Милс ще гостува в клуб като Het Entrepot, горе-долу когато валонците проговорят фламандски, но лично бях изненадан зад старинните витрини на града да открия филиали на Foot Locker, Flying Tiger, че даже и Engels & Völkers. Не липсваше и магазин за фиджет спинъри, а като част от някакъв панаир на китайската медицина от главния вход на Provinciaal Hof бичеше болезнено силна музика, напомняща темата на <i>The Legend Of Kage</i> и необяснимо привличаща минувачите като молци. И като казах минувачи: Докато местните си разцъкват невъзмутимо на дръпнати завеси по приземните етажи, улиците са заляти от руснаци с пари и германци с мнение. Станах свидетел и на полусбиване между арабски изглеждащ баща на две деца и някакъв малолетен хулиган.</div>
<div>
<br />
<b>По вода</b><br />
<br />
На една от десетките моторни лодки, разнасящи гостуващата в Брюге паплач напред-назад из каналите, се качих от кей номер 8, маркиран от пластмасова фигурка на едрогърда русалка. Цената от 8€ щеше да е далеч по-приемлива, ако директната комуникация на скипера с петнайсетината пътници не се беше изчерпила с въпроса кой какъв език говори — което определи кои записи същият да пуска по говорителя в правилния момент през следващите трийсет минути. Като <i>TV total</i>, ама без Щефан Рааб. Пълен смях е как турът завършва с деликатния намек "It's a custom to tip the skipper" (също на запис), при който дотогава дразнещото ме британско чиче по шорти до мен мигновено ме спечели с полугласното "Tip him overboard!". Чак на тръгване забелязах, че точно до касата стои една от онези грозни глинени плочки, чието послание казва много за житейската философия на притежателя им. В случая: "In god we trust, all others pay cash".<br />
<br />
Но нейсе, в моторна лодка по каналите на Брюге си като Лара Крофт в <i>Tomb Raider II</i>, а и перспективите към града, които пътуването разкрива, си струват. В задните стени на някои от къщите край водата например са вградени камъни, изписващи годината на строеж. Излишно е да казвам, че не видях число, по-голямо от 1700. Островърхите кули в червено и черно зад паметника на дългогодишния кмет Франк ван Акер навремето са се ползвали за пощенски гълъби, а на приличащия на сив и схлупен акропол Vismarkt пред него в неделя вместо риба има вехтории. Подобно на <a href="http://elektroe.blogspot.de/2014/07/allein-in-amsterdam.html" target="_blank">амстердамското Café de Jaren, в което преди години се влюбих именно откъм водата</a>, тук м<span style="background-color: white;">е г</span><span style="background-color: white;">р</span><span style="background-color: white;">а</span><span style="background-color: white;">бна</span><span style="background-color: white;"> участъкът м</span><span style="background-color: white;">е</span><span style="background-color: white;">ж</span><span style="background-color: white;">ду терасите на 2be (открита) и Duc De Bourgogne (закрита) от срещуположните страни на ка</span>нала. Откъм сушата първото се оказа кръчма-музей, където спомената по-горе миризма на бира злокобно накъртваше, а второто — уютно изглеждащ хотел-ресторант, в който съжалявам, че не влязох. Или поне донякъде: Вкъщи осъзнах, че, гледан от Rozenhoedkaai, въпросният участък е една от най-популярните гледки в снимковия материал от града.</div>
<div>
<br />
<b>За красота</b><br />
<br />
Ако времето или желанието ти за фламандските примитивисти не надхвърлят това да подвиеш крак в подножието на четириметровия Ян ван Ейк, стърчащ на едноименния площад, можеш да се пуснеш по Genthof. Тихата уличка започва точно от паметника на художника и помещава няколко малки галерии с модерно изкуство. В първата от тях, <a href="http://www.pinsart.be/" target="_blank">Pinsart</a>, влязох заради двата бели бюста, изложени в предверието й. Лицата и на двете мъжки глави бяха отрязани като с лазер, а вместо тях плоската част зад разреза разкриваше съответно мрежа от точки и някакви странни знаци. В самата галерия, където подобни лица красяха и няколко платна, разбрах, че авторът им е Ив Велтер, художник и скулптор от Остенде. Съвместната изложба с колегата му Питър ван Амел, който пък го беше ударил на някакви доста наивистични драсканици, не се радваше на кой знае какъв интерес: Единствените присъстващи освен мен бяха трима улисани в разговор интелектуалци, по всяка вероятност собственици, служители или приятели на галерията. Съседите им бяха затворили, но във витрината им висеше необичаен експонат от разполовени и бетонирани ежедневни предмети, част от <i>Fossili moderni</i> на Масимилиано Адами.<br />
<br />
Още по-нататък, почти в края на Genthof, кръстената на номера на входа си <a href="http://www.44gallery.be/" target="_blank">44 Gallery</a> залага на фотографията. Тук също имаше точно трима души, които обсъждаха нещо, но, както и първите, любезно ме поздравиха. Най-впечатляващата от десетината снимки по стените изобразяваше някакъв чернобял зимен пейзаж с покриви на къщи, гледани отгоре, по които имаше две зелени мухи-лайнарки. Че не са част от фотографията, беше ясно, но ми трябваше половин минута, докато разбера дали не са препарирани отгоре й с идеята за някаква смахната инсталация. Не бяха. За разлика от тях непомръдващо стояха стиймпънк фигурките, които зърнах само през прозорците на <a href="http://absoluteartgallery.com/en" target="_blank">Absolute Art Gallery</a> (Dijver 4). С една от тях на име Mr. Hublot авторът им, Стефан Халю, е носител на Оскар за късометражна анимация. И за да не кажеш, че не съм видял нищо автентично: В зазидания прозорец <a href="https://goo.gl/maps/3PHUVU76kvG2" target="_blank">тук</a> имаше стенсил с портрета на Маргарет ван Ейк с епълски слушалки в ушите.</div>
<div>
<br />
<b>Frietmuseum</b><br />
<br />
Какво е общото между музея на къривурста в Берлин и музея на пържените картофи в Брюге? Човек с поне малко акъл би си спестил и двата. А разликата? Че аз, смятайки се за такъв, все пак скочих със 7€ на втория — не толкова привлечен от изложбата вътре, колкото отблъснат от дъжда навън. На фона на занижените ми очаквания помещаващият се в красива готическа сграда <a href="http://www.frietmuseum.be/en" target="_blank">Frietmuseum</a> се оказа леко безвкусно поднесена, но нелошо подбрана колекция от предмети, гарнирани с хапки информация, проследяваща историята на човешко-картофените отношения от древността до днес. Първият етаж е отреден на самото растение, вторият — на пържените картофи, а за вълшебния аромат, издигащ се от подземния, е отговорен малкият стол, в който да притикаш обилна порция <i>Vlaamse frieten</i> (1,80€ с отстъпката, включена в билета) с един портокалов Finley (2€). Последователността е по желание и едва ли ще изненадам някого, че започнах с яденето. Сред по-любопитните неща, за които научих, бяха Международния картофен център в Лима, съхраняващ всички познати сортове, трудните за белене Yuraq Llumchuy Waqachi, с които някога изпитвали домакинските умения на девойките, и тънкостите на двойното изпържване в животинска мас, задължително за всеки белгийски картоф.<br />
<br />
<b>За ядене (и пиене)</b><br />
<br />
Загърбил опцията да оставя бъбрек в някой от учудващо многото мишленски ресторанти в града, за съботната вечеря се вслушах в препоръката на Селийн за автентичната фламандска кухня на <a href="http://www.cambrinus.eu/default.htm" target="_blank">Bierbrasserie Cambrinus</a>. Малко след 8 в заведението с рустикален интериор от тъмно дърво и златни метални детайли набиващи манджа клиенти имаше дори на бара и само удобството да съм сам ми уреди място на високата маса директно до него. Отваряйки менюто, осъзнах, че от името на ястието с бира, което Селийн конкретно спомена, съм запомнил само някакво приблизително звучене. Заложих на пилешкото с гъби, маринован арпаджик, бекон и стар ейл, но в момента съм почти сигурен, че е имала предвид фламандската говежда карбонада над него. Обслужването беше чевръсто, храната — вкусна, а от четирите малки бирички в дегустационния сет, който поръчах към нея, най ми допадна черешовата.<br />
<br />
Дори само заради фонетичната близост до недоразумението Marika Rossa не биваше да тръгвам към Ma Rica Rokk — бар, който видях в някакъв набързо издирен списък в интернет — камо ли да сядам там. След 15-20 минути гадна музика и пълен игнор от страна на пердашкото, симулиращ келнер, се преместих в <a href="https://www.facebook.com/Bierkelderpoatersgat" target="_blank">'t Poatersgat</a>. Подземната кръчма изглежда като версия на триерската Cubiculum и предлага над сто вида бира клиентите си, заети както с пиене, така и с блъскане по масите, игра на дартс и простата, но нелека задача да не паднат от стола си. Вместо да пробвам местните Brugse Zot и Straffe Hendrik, като истински невежа пих някаква тъмна, супергорчива бира, чието име забравих, и един Vedett, който мернах през стъклената врата на хладилника зад бара. Не ми хрумна да питам дори за двете забавни марки, които бях видял малко по-рано в града — La Guillotine и висящата на малко дървено бесило Gentse Strop.<br />
<br />
Хайлайт на парка Minnewater, който при влизане от север те посреща с шамфъстъчено зелен жабурняк и лъх на изгнила дървесина, на пръв поглед е едноименният замък. <a href="https://www.facebook.com/Kasteel-Minnewater-1664343293778425" target="_blank">Kasteel Minnewater</a> е цопнат точно до водата, така че с красивата си архитектура, приятно кичозното обзавеждане и романтичната гледка от терасата има всички предпоставки да се пръска по шевовете от влюбени туристи нонстоп. Причината това все пак да не е така (заведението имаше общо четирима клиенти) разбираш, веднага когато зададеш въпроса "Do you offer food or only drinks?" на високия очилат господин с дълга прошарена коса и тъмносиньо ватирано горнище, собственически разпореждащ се зад бара. Видимата досада в уклончивото "Only toast", който поръчах заедно с един портокалов сок (общо 11,50€), пуфтенето при вида на банкнотата ми от 50 евро и красноречивото "1 chair = 1 drink", изписано с тебешир по парапета към водата, недвусмислено сочеха, че тук съм клиент на брюжкия Веско от "Фен". Потвърдиха го и някои от коментарите към оценките във Фейсбук, с които искрено се забавлявах, докато си чакам поръчката. Поне накуцващата жена на Веско, която се беше заела с нея, изглеждаше дружелюбна, а и крок мосюто, разрязано на кръст върху свежа салата, беше съвсем прилично.</div>
<div>
<br />
Звучи нелепо, но най-вкусното, което ядох в Брюге, беше пица. Освен с пухкавото тесто, при мен покрито с прошуто Сан Даниеле, бурата, сушени смокини и моцарела и предварително разделено на шест, и феноменалната аранчата на Lurisia <a href="http://www.amuni.be/" target="_blank">Amuní</a> впечатлява и с хубав дизайн. Slow food заведението има ресторантска и барова част — вътрешно свързани, но с отделни входове от двете страни на сградата. Да ядеш в бара като мен не само не е проблем, разбира се, но и предвид препълнения ресторант, през който минах на излизане, май даже е по-прагматичният вариант. Като потвърждение за добрия си избор изтълкувах факта, че за час време през кухнята минаха цели четирима доставчици на Deliveroo.<br />
<br />
Понеже не си падам по сладкото, шоколадовите изделия на брюжките занаятчии ме блазнеха точно колкото и прочутите им дантели. Гофретите ми идват една идея по-привлекателни и последното нещо, което опитах преди да се сбогувам с лебедите край Begijnhuisje, беше именно Mikado-то на <a href="http://www.pralifino.com/brugge.html" target="_blank">Pralifino</a>. Тестената решетка с топка ванилов сладолед, шоколадов сироп и сметана (5,50€) изядох на крак, но ако имаш възможност, използвай случая да седнеш на някоя от типичните за града драконови пейки — четирите на Walplein са близо.<br />
<br />
<b>Брюксел Кадриев</b></div>
<div>
<br />
На белгийската столица отделих втората половина от престоя си в кралството, тоест почти двойно повече, отколкото на Гент и Брюге. За това време успях да видя, чуя и изям достатъчно, за да заключа, че Брюксел е прекрасен град, в който дори бих живял. Допускам, че тази симпатия до голяма степен се дължи на приликата му с Берлин. Тук също е леко мръсно, но разноцветно, леко разхвърляно, но интригуващо. За разлика от немската столица обаче Брюксел респектира с едно неизбежно аристократично излъчване, програмирано най-вече в архитектурния облик на града. Така си представям по-скоро Париж — без да съм бил там.<br />
<br />
Дръпнал имагинерните завеси (П., също като мен, просто няма такива) на възкаченото хем на хълм до централната гара, хем на висок етаж жилище, пред очите ми и в понеделник, и във вторник сутрин се разкриваше пленителна картина. Картина, която въпреки предимно сивите тонове на улиците, сградите и небето, които я съставляваха, носеше някаква положителна емоция, ласкаво приканваща ме да изляза навън, да я изследвам, да стана част от нея. Далеч от тази поезия, но също толкова мотивиращо ми действаше гледката през големите прозорци на офисната сграда отсреща, чиито обитатели бяха значително по-ранобудни и продуктивни от мен.<br />
<br />
<b>Бонжур, мон амур</b><br />
<br />
Всъщност първото си впечатление от Брюксел добих транзитно още във влака от летището. С каменната облицовка на пероните и ретро шрифтове в табелите с имената им и трите големи гари на града (Nоrd, Central, Midi) сякаш не са мръднали от средата на миналия век. Въпреки че бяха далеч по-нови, влаковете, които видях на тях, също изглеждаха доста очукани. Подобен прашен вид има и голяма част брюкселското метро, чиито избушени вагони, чернозелени електронни табла и възтесни станции май не са виждали ъпдейт отдавна. От друга страна такъв функционално не е и нужен: Всичко върви експедитивно и по план. Може би затова човек приема обстоятелствата като една по лондонски чаровна старомодност, която реално си върши работата.<br />
<br />
В Брюксел видях няколко неща за първи път на белгийска земя: просяк (заспал пред стълбите на изхода от Bruxelles-Central), истински високи сгради (Sablon Towe<span style="background-color: white;">r и Bastion Tower), български магазин (Rue Froissart 62) и лайно на улицата (в подлеза на метростанция Horta). Тук личи и колониалното минало на монархията: Кръстената на едноименния квартал в Кинш</span>аса махала Matongé, част от района Ixelles, е пълна с чернокожи граждани, фризьорски салони и закусвални с пържено пиле. И за да е клишето пълно, дилърите на трева също въртят наоколо. Само внимавай — брюкселската полиция чакали здраво и сирените й са неразделна част от звуковия пейзаж на града. Пронизващият им писък достигаше ухото ми поне три-четири пъти на ден, включително късно вечер на затворени прозорци, макар П. да ме увери, че с времето мозъкът започвал несъзнателно да го филтрира.<br />
<br />
Другото, в което П. ме увери, беше, че дойде ли уикендът, брюкселецът се прави на мармалад независимо от възрастта и социалното си положение. И докато край Антверпен празнуват Октоберфест с миджети и минибар, на ежегодната <a href="http://nuitblanche.brussels/en" target="_blank"><i>Nuit blanche</i></a>, под претекст за някакъв интердисциплинарен културен обмен, столичани колективно се погромяват така, все едно Fuse се е обърнал с хастара навън. В тази връзка, ако не знаех по-добре, щях да предположа, че жълтеникавата сграда с
овална табела "Drug opera" над входа е именно легендарният брюкселски техноклуб. Всъщност е ресторант. По-логична е символиката на друго любопитно изглеждащо здание в центъра: огромната централа на застрахователя AXA, вплела името на компанията в масивната си фасадна решетка.<br />
<br />
<b>Parc Léopold</b><br />
<br />
В оформения като леко смачкана карта на Африка Parc Léopold се отбих между две порции пържени картофи. Към входа му ме подлъга красивата сграда, приличаща на софийския хотел "Рила", издигаща се в югоизточния му край и прекъсваща дълга редица от също забележителни, но еднотипни стари триетажни къщи. Паркът е така наситено зелен, че даже водата в голямото му езеро изглежда обагрена в този цвят. На тертиторията му се намират престижната библиотека Solvay, впечатляваща дори само с архитектурата си в стил ар нуво, няколко музея и един лицей със собствено спортно игрище, на което по обед два отбора ученици разцъкваха мачле под зоркото око на наперен треньор.<br />
<br />
Съсед на парка е Espace Léopold — гигантският комплекс на Европейския парламент, в който всеки без дипломатическо куфарче, бадж или поне папка с документи под ръка изглежда не на място. До градинката пред един от входовете, противоречиво украсена със статуи на забили глава в пръстта щрауси, беше пълно с европоклонници, чакащи ред да се потопят в извора на свободата и демокрацията. Българският не само е първи в преведените на всички езици на страни-членки надписи, но и звучи под път и над път в ареала. Особено забавен е контрастът между превзетите разговори на българите, които разминах тук, и буумбокса на тези до станция Bockstael, дънещ кючек с текст за "барове, шевролет".<br />
<br />
<b>Градско изкуство</b><br />
<br />
Разбираемо, районът около евроинституциите е благодатна среда за артистично-политически прояви. Боядисаната в цветовете на дъгата част от пешеходната зона до кръговото на Robert Schuman стои като елегантно натопорчен среден пръст за всеки изрод с ретроградно мнение, а защо не и за боклуци като тези, взривили Maelbeek миналата година. Метростанцията от своя страна е едно от свежите попадения в подземния пейзаж на Брюксел със закачливите портрети на Беноа ван Инис по белите си плочки. След разрушенията от взрива
изрисуваните с черен цвят лица са възстановени от самия художник. На мен приятно ми напомниха видеото към <i>N.Y. Hotel</i> на The Knife.<br />
<br />
Когато три от най-известните забележителности на столицата ти са свързани с уриниране, е трудно да убедиш когото и да било, че не си падаш поне лекичко по водните спортове. Наред с пикаещо момченце (Manneken Pis) и аналога му от женски пол (Jeanneke Pis), до които не стигнах, до едно от тротоарните колчета небрежно е повдигнало крак желязно куче. Het Zinneke е дело на скулптора Том Францен, чиито <a href="http://www.tomfrantzen.be/en/artr.htm" target="_blank">шеговити образи</a> стърчат и на други обществени места в града. Kакто често се случва с уличните животни, и това тук е блъскано от кола, макар днес вече да не му личи. Жалко, че на истинските не им минава така лесно.<br />
<br /></div>
<div>
</div>
<div>
<b>Centre belge de la bande dessineé</b><br />
<br />
Както официалното му название показва, <a href="https://www.comicscenter.net/en/home" target="_blank">Музеят на комикса</a> е истински център за разкази в картинки, в който прекарах почти цял следобед. За местонахождението му още от горната пресечка загатваше голямата статуя на Гастон и котката му, край която бяха приседнали три пиянки, водещи оживена дискусия на полски. Освен изложбите, една от които посветена на проектираната от Виктор Орта сграда, центърът помещава ресторант, книжарница и вероятно най-богатата библиотека с комикси в света. Първоначално предвидена за магазин, просторната конструкция на триетажното здание почти няма вътрешни стени. Щедро осветеното през стъкления покрив пространство се разделя в хоризонтален план единствено чрез преградите на изложбите, а терасовидно разположените нива са свързани от вътрешни стълбища с изящни парапети. Красивият интериор се допълва от фигурки на един куп известни комиксови герои и предмети. Музеят е толкова шарен и приветлив, че пребиваването в него доставя удоволствие дори без директен контакт с информацията около експонатите. Единственият минус е липсата на обособени места за сядане, от каквото любознателният посетител има нужда след почти всяка от общо десетината изложби.<br />
<br />
Темите в тях започват от зараждането на рисувания разказ, минават през стъпките в създаването на един комикс и стигат до историите на майстори като Ерже и Пейо, както и голям брой съвременни художници и техните творби. Като дете, израснало с Мики Маус, Пиф и Астерикс, белгийската традиция на комикса ми беше съвсем бегло позната, а сантимент към съдържанието имах само при споменатата по-горе временна изложба "Астерикс в Белгия". Но въпреки че нито Тинтин, нито Смърфовете ми станаха по-интересни, бях силно впечатлен от многообразието на деветото изкуство. Накратко, комиксът е като порното: Всичко, за което можеш да се сетиш, го има и в такъв вариант. Включително сомнамбули (<i>Les promeneurs sous la lune</i>) и болни от рак деца (<i>Boule à zéro</i>). <i>Paris</i> на Маартен Ванде Вийле хвърля обаятелно мрачен поглед върху модната индустрия, а ташакът с Марина Абрамович в <i>White Cube</i> на Брехт Ванденбрук е рофлкоптер. Най-ценното за мен откритие беше друг представител на новата вълна фламандски илюстратори-разказвачи: Питер де Поортере, автор на скандално смешните истории за <i><a href="https://dickiecomics.com/" target="_blank">Dickie</a></i>. Черният им хумор беше поводът за едва сдържания ми кикот в отделения за тях аудиториум, представящ наред с комиксите и няколко анимации.<br />
<br />
Прави впечатление, че почти всички съвременни художници на комикси във Фландрия идват от <a href="http://www.luca-arts.be/en" target="_blank">LUCA School of Arts</a> — единствената местна академия, посветена изцяло на изкуството и дизайна. Таблата на последния етаж, показващи по две-три страници от творбите им, се оказаха толкова интересни, че искрено съжалих за времето, изгубено в свърхприлежно разглеждане на постоянните изложби. Финалният половин час от работното време остана за фрашканата с книги, играчки и сувенири книжарница. Осмелих се да попитам за комикси на немски — имаха, но само с Тинтин. Ако на излизане освен от цветните образи зрението ти търси почивка и от ар нуво света наоколо (дори гледката през прозорците е към издържания в същия стил Musée Marc Sleen), контрапрограмата чака буквално зад ъгъла: Бруталистичните сгради на BNP Paribas на пресечната Rue du Marais са като изплували право от мъглата на <i>Blade Runner</i>.</div>
<div>
<br />
<b>Musée Magritte</b><br />
<br />
<div>
<blockquote class="tr_bq">
— Аз тоя Рене Магрит мислех, че е французин, човек — той бил белгиец!<br />
— Аз мислех, че е жена.</blockquote>
<br />
Този автентичен цитат от разговор между мен и П. иде да покаже, че от посещението на <a href="https://www.musee-magritte-museum.be/en" target="_blank">музея на известния сюрреалист</a> спечелихме и двамата. Дали заради питателната домашна закуска, слънчевото време или приказния вид на Musée des instruments de musique, покрай който минахме на отиване, пред вратите на Musée Magritte духът ми вече беше приятно приповдигнат. Всъщност, идвайки откъм Bruxelles Central, още преди музейния архипелаг на Place Royale<span lang="fr"> пред очите ми изникна един от най-хубавите изгледи към града за двата ми дни в него: този от миниатюрния площад между Хълма на изкуствата (Monts des Arts) и завоя на Coudenberg. Учудващо е, че никой не се е сетил да сложи едно от онези наблюдатели съоръжения с монети, защото на северозапад хоризонтът е ясен чак до обвитата в мистерия и облаци Национална базилика на Светото сърце (</span><span lang="fr"><span lang="fr">Basilique Nationale du Sacré-Cœur</span>) в другия край на Брюксел.</span><br />
<span lang="fr"><br /></span>
<span lang="fr">Музеят на Магрит се помещава в бивш хотел с пет нива: приземно (рецепция), подземно (магазин) и три етажа (изложба). Предвид, че е най-голямата колекция на творби на белгийския художник, не е учдуващо, че на влизане минаваш през скенер, а из залите снове уж строго изглеждащ персонал. Представител на същия е отговорен и за транспортирането ти с просторен асансьор директно до най-горе, откъдето да започнеш разходката си по етажите и обратно надолу, но този път ползвайки стълбището. Входът и изходът на галерийните помещения са в двата им края и са отделени от междустълбищните площадки. Освен големи прозорци с подобен на споменатия преди малко изглед и възможността да поседнеш на изглеждаща като разточен с готварска точилка MacBook пейка, на площадките ще откриеш и няколко скулптури на Магрит, каквито лично дори не знаех, че съществуват. Една от тях, <i>Perspective: Madame Réclamier de David</i>, е закачка с картина на полегнала върху римски диван дама, чието тяло белгиецът e заменил с ковчег. Някъде тук, на изолирани под причудливи куполи екрани, вървят и няколко филмчета, които не гледахме.</span><br />
<span lang="fr"><br /></span>
<span lang="fr">В самата галерия експонатите тънат в леко приспивен сумрак. Напрягащ е и фактът, че <a href="https://www.musee-magritte-museum.be/uploads/pages/files/booklet_citations_onlineversion1_2_3.pdf" target="_blank">цитатите на художника</a>, поставени около тях, са само на френски и нидерландски, което изиска максимума от езиковите познания на П. и моята импровизирана математическа лингвистика. Интересно на какъв принцип е възлагана, но забрана за снимки има само за отделни екземпляри. Същевременно някои от картините липсваха — били отдадени под наем за изложба в Ню Йорк —, a популярни творби като <i>Les fils de l'homme</i> и <i>La trahison des images</i> изглежда въобще не се помещават в музея. Въпреки това за себе си открих чудесни неща: </span>странните еднооки фигури в <i>La recontre</i>, красиво тягостната <i>Le saveur des larmes</i>, дистопичните <i>L'automate</i> и <i>Les fleurs de l'abîme</i>, роботските сфери в които напомнят видеото към <i>Voodoo In My Blood</i> на Massive Attack и Young Fathers, както и версиите на <i>Le domaine d'Arnheim</i>. Зад стъклени витрини има още графики, илюстрации на печатни публикации за сюрреализма и дори реклами, дело на Магрит. Сериозна чуденка предизвикаха страниците, посветени на конференция за "Сексуалната практика", организирана от "професор Ижовеску" от "Софийска академия на Висшите сексоложки науки". Кратко проучване показва, че става дума за номер, който през 1948 г. Магрит спретва на парижката артсцена. На валонски диалект името на професора означава нещо като "гъзобрък", а защо такава личност идва тъкмо от България е хубава тема за размисъл.</div>
</div>
<div>
<br />
<b>Museé Horta</b><br />
<br />
Също както през Parc Léopold ден по-рано, през <a href="http://www.hortamuseum.be/en/Welcome" target="_blank">Museé Horta</a> минах транзитно по пътя към поредната (в случая и последна) будка за пържени картофи. Реших, че нямам време да го разгледам пълноценно, затова отразих само това, което беше достъпно без билет: фасадата, предверието и... тоалетната. Фасадите всъщност са две, защото музеят се помещава едновременно в долепените някогашни дом и ателие на Виктор Орта, но естествено имат общи елементи и като цяло са еднакво красиви. След бърз оглед на миниатюрния магазин, най-интересното в който беше малка покривка с логото на музея, грабнах безплатната продълговата брошура от касата и си бих шута. Осемте странички се оказаха истинско съкровище: Вътре прегледно е описано най-важното за видния белгийски архитект и двете части на музея, допълнено от снимки (самият Орта прилича на брадат Атанас Буров) и препратки към по-емблематичните му сгради. За архитектурия ентусиаст с айфон и 3,49€ същестува дори <a href="https://itunes.apple.com/be/app/horta-bruxelles/id546322330" target="_blank">мобилен пътеводител</a>, а провеждащият се през март <a href="https://www.banad.brussels/en" target="_blank">BANAD Festival</a> всяка година отделя две седмици на многобройните ар нуво и ар деко забележителности в Брюксел.<br />
<br />
<b>Doctor Vinyl</b><br />
<br />
Дежурното посещение на магазин за музика в белгийската столица отредих на <a href="https://www.doctorvinylrecords.be/" target="_blank">Doctor Vinyl</a>, в който според <a href="http://www.factmag.com/2014/07/11/record-shopping-in-brussels" target="_blank">репортаж на FACT Magazine</a> се отбива дори самият Джеф Милс при удобен случай. Понеделник вечер явно не беше такъв, защото вътре открих единствено продавача, двама клиенти и едно рошаво куче. Предвид размерите на помещението, както и застланите с плочи стени и под магазинът все пак изглеждаше пълен, а фактът, че само зад щанда записите са неупотребявани, му придаваше отблъскващо вехт вид. И докато подобен е и този на иначе качествен аутлет като берлинския Spacehall например, то селекцията тук беше твърде разочароваща. Голяма част от кутиите изобщо не съдържаха електронна музика, а въпреки закачливата си идея надписите "Richie made me do it" и "Ricardo showed us the way" на два от разделителите директно ме отказаха да гледам вътре. На този фон стикерите на Killekill и The Sound Of Belgium, кичещи рафта, стояха като зов за помощ. Джеф Милс? Тук? Чудно какво би търсил. Макар че ако вземем друго твърдение от видеото на FACT — че музикалните магазини в Брюксел са по-скоро социални средища отколкото супермаркет за актуални продукции —, може би е просто човешки контакт. (Да не забравяме, че е извънземен.)<br />
<br />
<b>Пържени картофи</b><br />
<br />
Още преди да запълня туристическия си план за Белгия беше ясно, че ще се сцепя от пържени картофи повече и от чайките на площад "Независимост": В кралството жълтите пръчици са религия, а тези в Брюксел са световноизвестни. Местните <i>friteries</i> са пръснати из града под всевъзможни форми — от малки ресторантчета със собствени маси до мобилни будки, вградени във фургони и каравани — и наред с бестселъра предлагат изобилие от пържени храни, достатъчно за няколко инфаркта. За ориентир къде точно да ям ми послужи статия, която четох преди години в самолета, а Lufthansa <a href="http://magazin.lufthansa.com/xx/de/travel/manneken-friss" target="_blank">прилежно са архивирали</a>. Освен че са супервкусни и вървят с цяла палитра интересни сосове, белгийските картофки повсеместно се продават на смешни цени от 2-3€ за голяма порция. Която не е голяма, а огромна. Затова заложих на малки — но пък цели четири пъти.<br />
<br />
Първата от тях дойде от белия бус на <a href="http://www.maisonantoine.be/" target="_blank">Maison Antoine</a>, пред който цъфнах още преди обед с широко отворени уши и ноздри. Легендарното в Брюксел име всъщност носи островърхият осмоъгълен павилион в края на паркинга на Place Jourdan, който по това време беше разоран и заграден заради ремонт. Хрупкави отвън, пухкави отвътре, без излишна мазнина и сол, картофките тук заслужено се славят като едни от най-добрите. Съответно съдържанието на моята хартиена фунийка, залято с авторския Tartare Maison и боцнато с цветна пластмасова виличка, не се застоя дълго. В случай, че си взел голяма порция или пък просто искаш да допълниш идилията с бира и място за сядане, можеш спокойно да влезеш в някое от заведенията наоколо: Големи надписи, отчасти с логото на павилиона, приветстват хапващите минувачи.<br />
<br />
Сгушена под дърветата до каменния зид на готическа църква Friture Pitta De La Chapelle беше идеалното място да забия специалитета на име <i><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Mitraillette" target="_blank">mitraillette</a></i> (картечница), който белгийският ми колега от началото на тоя предълъг текст ми препоръча. За разлика от Maison Antoine тук клиентелата, представена предимно от работници и ученици, вече беше щурмувала малката будка с непретенциозна табела. Разрязаната по дължина багета, пълна с месо (в моя случай пилешко шишче), купчина картофи и сос (при мен: Andalouse от майонеза, доматено пюре и чушки) си струваше и чакането, и неудобството да я нагъвам, седнал на оцвъканата от гълъби подпора наблизо. Апропо гълъби: Ако идваш от долния край на силно денивелирания площад, се пази от бръснещия полет на гадините, пресрещащи те отгоре.<br />
<br />
С автора на статията горе сме единодушни: <a href="https://www.facebook.com/Frit-Flagey-324687576426" target="_blank">Frit-Flagey</a> на Place Eugène Flagey е безспорен шампион на картофения ринг в Брюксел. Картофките в завитата на фунийка бяла хартия, която чернокожият господин зад тезгяха мушна в отвора на дървената поставка пред мен, бяха фантастични. Една идея по-ароматни от тези на Maison Antoine и така нежно влизащи между езика и небцето, че мигновено съжалих за избора си на малка порция. Мазната ми наслада беше подсилена от избрания на рандъм сос на име Brasil. Гъстата оранжева смес се оказа майонеза с ананас, домат и чушка, което е ебахти гениалната идея. Бонус точки Frit-Flagey получава и за няколко странични фактора: супердългата извита пейка до будката, <a href="https://www.flagey.be/en/page/3718-the-flagey-building" target="_blank">ар деко "кораба"</a> от другата страна на площада и стикера на Tresor Berlin, плеснат на близкото кошче за отпадъци.<br />
<br />
След това въодушевление Friterie De La Barriere беше обречена да ме разочарова. Картофките им бяха прекалено тънки, попрепържени и твърде мазни, а тежкият и леко пикантен сос Américaine ми дойде нанагорнище. Като добро прасе си изядох всичко, подпирайки се на едно от уличните колчета, но заключих, че боядисаният в черно контейнер е по-интересен от храната в него. "Паркиран" по дължина върху тесен тротоар между улицата и висока стена, контейнерът стои директно на пътя на пешеходците, принуждавайки ги да забавят крачка в допълнително стеснения участък. Хитро. Я си се поспрял, я си си поръчал някой друг картоф — пък бил той и тънък, препържен и мазен.<br />
<br />
<b>Друго за ядене (и пиене)</b><br />
<br />
В кулинарно отношение първоначалната ми идея за Брюксел беше да не ям нищо друго освен пържени картофи, но в крайна сметка разнообразих веднъж-дваж. В <a href="https://www.delhaize.be/" target="_blank">Delhaize</a>, някогашен собственик на родните "Пикадили", влязох в търсене на някаква лека закуска — колкото да не приритам до следващата порция картофи. Филиалът на Place Luxembourg в експресната версия "Shop&Go" е толкова тесен, че клиентите му кажи-речи се движат в една колона от входа към изхода. Грабнах някакъв плодов шейк от собствената марка на веригата — подобен на холандските, но далеч от вкуса на онези в Albert Heijn, на който тайничко се надявах.<br />
<br />
Озверели от глад, в понеделник с П. вечеряхме в <a href="https://www.manhattns.com/" target="_blank">Manhattn's</a>, утилизиращ в концепцията си някаква странна връзка между Брюксел и Ню Йорк. Заведението в близост до изглеждащата като опера Брюкселска фондова борса (Bourse) има свеж дизайн и, въпреки че е на самообслужване, предлага достатъчно комфорт за консумация на бургерите в менюто. За пилешкия на П. не мога да доложа, но моят Rockefeller Burger беше с хубаво хлебче и правилно изпечено телешко. В комбинация с пресните картофки и големия домашен студен чай хапването ми излезе горе-долу същите пари като в гентския Ellis, но много по-приятно.<br />
<br />
С уютния си дървен интериор и приглушено осветление <a href="http://kumiko.be/en" target="_blank">Kumiko</a> е екстра за следработна раздумка на по хапка и питие. Западна интерпретация на традиционната японска изакая, бар-ресторантът разполага и с подземен етаж с диджейски пулт и малък денсинг, където обаче нямаше нито музика, нито хора. Почти толкова пуст беше и просторният, но прогизнал от дъжда вътрешнен двор, в който зъзнеха само клети пушачи като П. Бургерите в стомасите ни не ни попречиха да им изплющим по десет Kumiko's Gyoza отгоре, поливайки ги с малко <a href="http://www.drinkritchie.com/en" target="_blank">белгийска лимонада</a>, а за финал се цъкнахме като кифли на фотоавтомата в предверието.<br />
<br />
След като рекламите на новия Le Formidable дни наред ме заливаха от билборди и телевизии, на летището отскочих и до <a href="https://www.quick.be/" target="_blank">Quick</a>. От П. бях научил, че основаната в Белгия верига отскоро е собственост на Burger King — още една причина да я посетя преди да е изчезнала. Бургерът беше вкусен, най-вече заради типичното за Брюксел хлебче, наричано <i>pistolet</i>. Тук най-накрая пробвах и соса Samouraï, най-добрата реклама на който ми направи едно азиатско деде още на Frit-Flagey, поръчвайки го с непоколебимост, съперничеща си единствено с охотата, с която го опатка. Въпреки че съдържа някаква тунизийска чушка, <a href="https://dl.be/fr/product/samourai" target="_blank">този тук</a> не беше хич лют.<br />
<br />
<b>Нагоре</b><br />
<br />
Проектираните от ментора на Виктор Орта, Алфонс Балат, <a href="https://www.monarchie.be/en/heritage/royal-greenhouses-in-laeken" target="_blank">Кралски оранжерии в Лаакен (Serres Royales de Laeken)</a> са по-труднодостъпни и от кралското семейство. Посещения от плебеи като мен се приемат само три седмици в годината — през пролетта. Решил, че трябва да ги видя поне отвън, във вторник следобед, броени часове преди полета си обратно към Берлин, тръгнах като обсебен на север. Продължавайки пеш от метростанция Bockstael по Rue des Artistes и нагоре по Avenue du Parc Royal, не предполагах колко дълго ми предстоеше да вървя. Не само защото паркът в Лаакен е с ебаси размерите, а и защото по пътя се натъкнах на гледки, които, в спонтанен опит да ги достигна, измениха маршрута ми.<br />
<br />
Изобщо нямам предвид дреболии като съмнителните персонажи по външните маси на Café Théâtre des Artistes, допълнения с "eating animals" знак STOP или забавния полузакрит уличен писоар, на чийто отсрещен тротоар има пясъчник, красноречиво маркиран от табела с акащо куче. Първото от истинските ми "открития" беше отделеният в спретната градинка мемориал на кралица Астрид. Докато красивата колонада и поддържаната растителност около нея изглеждаха приветливо, фактът, че в градинката нямаше жива душа, създаваше тягостно усещане за гробище. Подобни смесени чувства ме обзеха и при вида на другия паметник в околоността — възкачения на хълма срещу входа на Кралския дворец монумент на Леополд I, който първоначално само регистрирах отдалеч.<br />
<br />
Походът ми на север покрай непристъпната стена на парка отдясно, над която успях да зърна единствено някои от куполите на оранжериите, ме отведе до Китайския павилион, изглеждащ досущ като леговището на четвъртия бос от <i>Bare Knuckle III</i>. Вместо нинджи и шурикени някъде тук в далечината за първи път се появиха сферите на футуристичния Атомиум. След известно лутане около кръговото движение до трамвайната сприка De Wand реших да не се бъхтя до този и без друго твърде популярен чекпойнт и свърнах наобратно към паметника на Леополд, този път изкачвайки се до него от задната му страна. Разбираемо, самият Леополд е вперил каменния си поглед в замъка в подножието. Истински стойностната гледка обаче е право на юг. Тук, на хоризонта между чистата зелена поляна и ясното синьо небе, надничат покривите на един прелестен град.</div>
<div>
<br /></div>
</div>
<iframe allow="encrypted-media" allowfullscreen="" frameborder="0" gesture="media" height="231" src="https://www.youtube-nocookie.com/embed/_7_6hPDDXGc?rel=0" width="410"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-87590521026966695962016-01-29T00:58:00.000+01:002016-01-29T09:17:31.032+01:00Love letters from OsloТия дни един колега предположи, че съм ходил в Индия. Питах го защо така е решил. Той каза, че ме имал за човек, който много пътува. Нищо подобно, рекох аз и се зачудих как съм успял да го оставя с това впечатление. Вероятно съм пласирал няколкото си разходки в чужбина в стратегически моменти от общуването ни. Е, в средата на декември към тях добавих още една, при това особено кратка: половин уикенд в Осло.<br />
<br />
<b>Самолет</b><br />
<br />
Поводът беше концерт на Röyksopp, но истински мотиватор се оказа цената на полетите с <a href="https://www.norwegian.com/">norwegian</a> от Берлин. Двупосочният билет излиза по-малко от 80 евро, а в самолетите има интернет. Не, че пътуването отнема кой знае колко — за час и нещо успях само да попрелистя бордното списание и да се насладя на лично за мен безпрецедентния лукс да цъкам Фейсбук и Вайбър, докато летя. Не знам дали друг път съм се возил в Boeing 737-800, но коридорът между редовете със седалки беше един от най-тесните, които съм виждал. В комбинация с нагърбените като филипински моряци с багаж пътници, бухащи куфари и чанти през главите на останалите, бордингът се превърна в някаква извратена версия на тетрис, изискваща големи дози самообладание. Например в случая, когато спаружен и крив скандинавски дядка препречи пътя ти към изхода с каменна физиономия, за да си вади нещата от багажния рафт. Все пак не искаш да си започваш почивката с конфликти, нали.<br />
<br />
Понеже тоя път тотално бях проспал подготовката за пътуването, включително и по отношение на престоя си, който уредих едва два дни преди да замина, от списанието на norwegian, кръстено просто <i>n</i>, се надявах в последния момент да си набележа още нещо интересно за посещение в Осло. Да, ама кур. Въпреки че е съставено изцяло на английски, на страниците на актуалния му брой имаше информация за всевъзможни дестинации с изненадващ фокус върху разни испаноговорящи страни, но почти нищо за норвежката столица. От рубриката <i>Tail fin heroes</i> поне разбрах, че съм чувал и за други известни норвежци освен Röyksopp и Тур Хейердал. Сред образите, кичещи опашката на самолети на norwegian, са още Хенрик Ибсен, Едвард Григ, Едвард Мунк и Фритьоф Нансен.<br />
<br />
<b>Летище</b><br />
<br />
Oslo-Gardermoen е главното летище на града. С отворената си структура и разположените напречно в средата на халето гишета за чекиране някак ми напомни това в Истанбул. От друга страна облеченте в дърво стени му придават уюта на планинска хижа, впечатлението от който може да бъде помрачено единствено от назалната симфония, носеща се от синхронно духащите носовете си в тоалетната тлъсти чичковци. Друг хайлайт на интериора е скулптурата на огромен, извит на 180° хуй, подпиращ се на топките и малката си главичка насред залата.<br />
<br />
Повечето от екраните на летището съобщават две неща: два часа безплатен интернет за всеки, намиращ се в периметъра му, и това, че не се обявяват последните повиквания. Нетът при мен не пожела да припали, но пък на връщане една креслива лелка превърна последното в пълен абсурд, надувайки главите на цялата зала с информация за някакъв полет за Брюксел. Вече се чудя дали нещо не бъркам, но ми се стори, че паспортна проверка нямаше нито преди излитане, нито след кацане — и в Берлин, и в Осло.<br />
<br />
<b>Норвежка крона</b><br />
<br />
77-те евро за двупосочен билет между Берлин и Осло бяха единствената приятна изненада в раздел "Финанси": Цените в Норвегия са си ебали майката точно колкото тия в Дания. За разлика от датската крона обаче, норвежката такава има доста практичен курс спрямо еврото, с който OCD-то ти остава в комфортната зона на десетичната система. 1300-та крони, които похарчих за няма и два дни в Осло, съответстваха на приблизително 130 евро.<br />
<br />
<b>Насам-натам</b><br />
<br />
Летището на Осло всъщност е на 40-тина километра от Осло, затова първото съприкосновение с обществения транспорт на града идва именно с придвижването до същинската му част. Според <a href="http://www.visitoslo.com/en">туристическия портал</a> вариантите за това са няколко, като бърза справка за цените им мигновено излъчва безапелационния победител: норвежките железници <a href="https://www.nsb.no/en">NSB</a>. Предварително закупените билети могат да се ползват или през мобилното им приложение, или да се вземат на място от автомат посредством кода от резервацията. Оказа се, че не е проблем и да хванеш по-ранен влак от този, посочен на билета, стига да е на същата фирма.<br />
<br />
С NSB пътуването до Oslo S, централната гара, отнема 23 минути — с четири повече от двойно по-скъпия "експрес" Flytoget. В него очаквам да предлагат поне сауна, свирка или сандвич, защото тук под сгъваемите седалки има дори контакти, в които да си заредиш пикливия четиригодишен айфон, докато киснеш в тунел заради проблеми с комуникацията на диспечера или се любуваш на заскрежените поля около Ослофиорд.<br />
<br />
Транспортът в самия град се поддържа от фирма със забавното име Ruter и <a href="https://ruter.no/en">сайт</a>, който хем радва, хем отчайва, когато го сравниш с този на Център за градска мобилност. Превозните средства включват метро, трамвай, автобус и ферибот, а карта за 24 часа в обхващащата цялата централна част зона 1 струва 90 крони. Въпреки че автоматите за билети изглеждаха лесни за използване, взех моята от касата на 7-Eleven на гарата, където на перфектен английски ми обясниха, че трябва просто да я активирам при първото си пътуване и да пазя бележката за плащането в случай, че я изгубя. Самата карта впрочем е пластмасова и предполагам, че може да се презарежда за бъдещи пътувания. С нея и апа RuterReise си пушка, макар че под чертата бих казал, че в центъра дори чифт удобни обувки ти е достатъчен.<br />
<br />
Любопитен детайл, свързан с транспорта, макар и не обществения такъв: Паркиран близо до квартирата ми, открих странен червен автомобил с габаритите на smart, чийто ръбат дизайн го доближаваше повече на участник в някое от ония нелепи състезания със сапунерки-самоделки, които Red Bull спонсорира, отколкото до сериозно средство за придвижване. Количката все пак се оказа съвсем истински електромобил на марката <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Buddy_%28electric_car%29">Buddy</a>, за която по-късно научих, че е не само норвежка, но и от Осло.<br />
<br />
<b>Къщичка под снега</b><br />
<br />
Докато стигна до момента, в който Ерленд, домакинът ми в Осло, тиква кафе в
ръката ми, а после пуска Google Maps на телевизора, за да ми даде насоки
за града, се поизпотих. Времето, което изгубих, за да намеря правилния вход, етаж и апартамент по смахнатото му описание, беше кажи-речи същото, за което се добрах от Oslo S до въпросния адрес. Ключовете, които Ерленд беше оставил за мен в едно магазинче наблизо, отваряха и трите главни врати след тази към двора, а имена на отделните апартаменти никой не си беше играл да слага. Като част от приключението дори опитах да си отворя чуждо жилище, а когато обитателят му отключи отвътре и ме изгледа объркан, аз с крепко му стиснах десницата, мислейки го за Ерленд.<br />
<br />
Студент
по изкуство, истинският Ерленд носи смешни шарени тиранти, има безгрижен вид и
през повечето време е навън с приятели. От него научих значението на норвежката дума "gate"
(улица), която ще срещнеш на всяка втора табела, къде мога да ям типична норвежка храна, както и офертата да се
возиш с метрото до някоя от последните спирки на север, откъдето се
разкривала красива гледка към сгушения в низината на фиорда град. Въпреки че другият му гост се
оказа мърляв англичанин, от чистотата в банята имаше какво да се желае, а
в стаята, в която спах, се побираше само леглото, на което го правих,
препоръчвам <a href="https://www.airbnb.com/rooms/9043701">квартирата му</a> най-малкото заради удобното й разположение в близкия до центъра квартал St. Hanshaugen. <br />
<br />
<b>80% сиво</b><br />
<br />
В средата на декември в Осло е мрачно, студено, мокро и хлъзгаво. Излизайки на коловоза до летището, за да чакам влака за центъра, осъзнах благоразумието все пак да предпочета най-дебелото си зимно яке пред значително по-тънкото спортно такова, с което до последно мислех да тръгна. Имах късмет, че цял уикенд не валя, но температурата осезаемо беше отрицателна. Пейзажът, особено в по-безлюдните райони между летището и града, представляваше колкото тягостно, толкова и пленително съчетание от стелеща се мъгла, сивозелени иглолистни дървета и покрита с пелена от ледени кристали трева.<br />
<br />
Сградите, които видях от влака, се брояха на пръсти. Че вече сме в центъра, си пролича именно от рязко увеличилия им се брой. Общият изглед на града оттук до тръгването ми си остана в сивите тонове — бетонът и металът характеризират почти всички по-видни здания, независимо дали става дума за Radisson Blu или за Ernst & Young. Вероятно единственото сериозно изключение е бялата сграда на Националната опера, която далечно ми напомни на тази в Копенхаген. Нея за съжаление видях само на тъмно — нещо почти неизбежно предвид факта, че след три следобед слънцето си биеше камшика като Фред Флинтстоун в края на работния ден. Изобщо, в зимно Осло добре подготвеният турист трябва или да става рано, за да използва оскъдната слънчева светлина, или да се снабди с очила за нощно виждане и да го обърне на Tom Clancy's Splinter Cell по улиците.<br />
<br />
<b>Хора</b><br />
<br />
Сърдитото старче от самолета с оказа единствената проява на нелюбезност от страна на местните. Всички останали, с които се срещнах — служителят на гишето на NSB, шофьорът на автобуса, продавачи, сервитьори, дюнерджии, охрана — не само бяха крайно учтиви, но и говореха добър английски.<br />
<br />
Съвсем другояче стои въпросът с външния вид на норвежците. Дали заради сезона — Копенхаген посетих през май — датчаните ми бяха направили далеч по-добро впечатление и с физиката, и с облеклото си. Разбираемо, при минус два нормалните хора се увиват с дебели и топли дрехи, скривайки по-голямата част от тялото си, но дори така повечето местни ми се сториха дребни и грозновати. Кой съм аз, ще кажеш ти, че да съдя — и навярно ще си прав. Но особено при мъжете на моменти имах чувството, че съм попаднал сред братята Jukka.<br />
<br />
В Осло забелязах както откровени просяци, така и едни лели със забрадки и шарени дрехи, които носеха един куп парцаляк в торби от IKEA. Докато чаках на спирката, телефонът на една от последните прозвъня с игрива ориенталска мелодия, а самата тя заговори на език, който звучеше като турски. В търговския център Oslo City, в който се излъгах да вляза преди да потегля обратно към летището, публиката беше още по-разнородна, но и вероятно представена предимно от туристи като мен. Като цяло нерядко чух и немска реч.<br />
<br />
<b>YME Universe</b><br />
<br />
<a href="http://ymeuniverse.com/en">YME</a> се намира на Karl Johans gate, главната търговска улица на Осло, и е един вид изложба на дрехи, които не можеш да си купиш с 200 евро. Яко хипстърия, ама от тая, дето трябва да си Канйе Уест или да си ограбил банка. Или и двете. Впрочем тук за първи път видях на живо неща на Adidas Yeezy — с петцифрени цени в крони на етикетите, естествено. На третия етаж, събрал уж "луксозни стоки", работата става още по-дебела и дори продавачката да реши да те лъже с отстъпки и дюти фрий, 650 евро за <a href="http://www.mientus.com/en/saint-laurent-biker-jeans-zip-leather-details.html">байкърски дънки на Saint Laurent</a> все още не са инвестиция, която съм готов да направя. Иначе ми стояха добре.<br />
<br />
<b>Big Dipper</b><br />
<br />
Предварителното ми търсене в интернет на музикален магазин в Осло, фокусиран върху електронната музика, не даде резултат, затова в <a href="http://bigdipper.no/">Big Dipper</a>, за който бях чел, влязох, само защото изникна на пътя ми. Магазинът е концентриран върху плочите като носител и продава дори грамофони и части за тях. Жанровете са разнообразни, а електронната секция, представена от местни герои като Todd Terje, André Bratten и Prins Thomas, както и няколко римастъра на Kraftwerk, заема едно малко ъгълче в задната част.<br />
<br />
<b>Dykkar skulptur</b><br />
<br />
Въпреки че ги видях вечер, а камерата на телефона ми не успя да ги заснеме като хората, скулптурите на водолази над реката Акешелва, особено ми допаднаха. Окачени на метални въжета между брега и шест пилона, металните фигури с плавници и кислородни бутилки изглеждат сякаш се гмуркат в дълбините на невидима материя. Ако имаха и по един харпун в ръка, спокойно щях да ги обявя за паметник на Drexciya. Всъщност инсталацията е дело на норвежкия скулптор Ола Енстад и стои на улица Olafiagangen от 1990 г. насам.<br />
<br />
<b>Манджа </b><br />
<br />
<a href="http://delideluca.no/">Deli de Luca</a> е верига минимаркети с щанд за бързи закуски, филиал от която имаше близо до квартирата на Ерленд. Вече примиращ от глад в ранния следобед, жертвах 80-90 крони за претоплено калцоне с пилешко и песто плюс половин литър от местната минерална вода Isklar, бутилирана в шишенца с много приятен дизайн. Освен вече споменатата схема с ключовете, която, съдейки по дрънчащото панерче зад щанда, явно не само Ерленд ползваше, най-ценното на територията на магазина беше банкоматът, скрит до една от колоните между рафтовете с храна.<br />
<br />
Списанието на norwegian имаше един-единствен съвет за Осло, но той се оказа чудесен: <a href="https://www.facebook.com/bunsburgerbaroslo">Bun's Burger Bar</a>, в който седнах да вечерям в събота преди концерта. Ресторантчето е разположено съвсем близо до водата — върху просторен кей, който изглежда помещава и няколко жилищни сгради. На дневна светлина и при по-високи температури със сигурност си струва да седнеш отвън, съзерцавайки живота по силно разчленения бряг. Последният е причина най-краткият път от центъра до Bun's да минава през съседния кей, свързан с този чрез плаващо мостче, по което си минаваш баш като Исуската.<br />
<br />
Повечето от бургерите в менюто са със 180-грамови телешки кюфтета. Отделно има един с пилешко и един вегетариански. "The Cowboy", който пробвах, е от първия вид в комбинация с гъби и синьо сирене. По изрична препоръка от статията цъкнах и едни картофки с трюфел и пармезан. Абсолютен хайлайт! Бухаш едно горещо шоколадово брауни със солен карамелов сладолед и фъстъци за десерт, поливаш с един eplemost (ябълков сок) и за по норвежки скромната сума от няма и 350 крони си се наял царски.<br />
<br />
Една изненадващо разпространена в Осло храна са дюнерите. Първо забелязах този срещу Oslo Spektrum, който обра няколко потни пиянки директно след излизането им от концертната зала, но лично забих един от будката на Jernbanetorget, площадчето пред централната гара. В питката, която не се различаваше от познатата ми от Германия, шефчето сложи и царевица, а редкият пикантен сос имаше цвят на повръщано. Вкусът далеч не беше лош, но цената от 60-тина крони плюс допълнителни пет в случай, че ядеш в заведението, силно го надхвърляше. Същото може да се каже и за портокаловата напитка на име Urge, продукт на Coca-Cola, която открих в хладилника, но пък в коя друга дюнерджийница ще те питат дали искаш да платиш с карта?<br />
<br />
В <a href="http://restaurant-schroder.no/">Restaurant Schrøder</a> ме прати Ерленд, изтъквайки възможността да опитам типична норвежка кухня. Отвън заведението има доста неугледен вид, на чийто фон интериорът, макар и отдавна забравил бляскавите си дни, изненадва с особен олдскуул уют. Неочаквано беше и мустакатото чиче с меню в ръка, което приличаше по-скоро на пакистански програмист отколкото на потомък на някой викинг. Асортиментът се оказа сведен до три коледни ястия. След коментара, че всичките са "very norwegian" се спрях на едно, което съдържаше риба и се казваше lutefisk.<br />
<br />
Че това, което получих, наистина е част от някаква норвежка традиция, повярвах, едва когато, вече прибрал се в Берлин, прочетох за него <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D1%82%D1%84%D0%B8%D1%81%D0%BA">в Уикипедия</a>. Първо пред мен на масата се появиха два вида хляб — нещо като палачинки, наречени lefse, и хрупкав flatbrød —, синап на прах, горчица и захарен сироп. Още докато превъзмогвах този уотдафак и плахо капех сироп върху палачинките, дойде и самата риба в съпровод от порцийка грахово пюре, удавен в мазнина бекон на кубчета и два голи варени картофа. За вкуса й човек трудно може да говори без да се влияе от желираната й консистенция. Всъщност такъв почти липсва, а чувството, че ям нещо, което не е предназначено за целта, не ме напусна до края на обяда ми. Затова и когато някак припряната, но все пак любезна дама ме попита дали искам още риба, бях озадачен, но категоричен — не, благодаря. Едва впоследствие разбрах, че сред детайлите около ястието, които с лека ръка съм игнорирал, е бил и фактът, че се сервира два пъти. Цената направо ме е срам да обявя, но пък хайде, тъкмо да видите колко пари ви спестява пътеписът ми: 449 крони.<br />
<br />
<b>Концерт</b><br />
<br />
Любовни трепети, романтични спомени, меланхолия, носталгия — в главата ми дори по-еуфоричните парчета на Röyksopp са неразривно свързани с едно особено минорно настроение, с една, цитирам с пълна сериозност, "интровертност на духа". След като преди години ги изпуснах в Берлин, се вълнувах, че най-накрая ще чуя на живо двама музиканти, чиито произведения винаги са имали специално място в сърцето ми. Заключението в аванс: Röyksopp лайв не са моят Röyksopp.<br />
<br />
В <a href="http://www.oslospektrum.no/home.131993.en.html">Oslo Spektrum</a>, залата-домакин на събитието, би могъл да се играе и мач от NBA. По-голямата част от терена й, непосредствено пред сцената, е празна, а по външния край амфитеатрално са разположени многобройни седалки, най-горните редове от които са непосредствено под покрива на сградата. За подгряващите Todd Terje и André Bratten залата все още беше приятно празна, но малко преди старта на главните гости вече не се виждаха празни места. Предвид иначе добрата организация абсолютно разочарование беше липсата на гардероб, заради която станах не само свидетел на, а и част от нелепата гледка как хора се поклащат на музиката с вързани около кръста си дебели зимни якета.<br />
<br />
На фона на казаното по-горе двучасовото шоу на норвежкото дуо, включващо танцьорки, костюми, вентилатори, лазери, фойерверк и финална бомбардировка със сребърни конфети просто ми дойде в повече. Някак си не върви на <i>What Else Is There?</i> или <i>This Must Be It</i>, пък били и в по-денс версии, да приклякаш като Супер Марио и да мяташ глава зад пулта все едно пускаш на технофестивал, а орди алкохолизирани младежи да правят пого. Апропо, алкохол: Въпреки че баровете бяха отделени с прегради и строги охранители, контролиращи преминаването им, а в чашите на хората очевидно имаше само бира, народът масово се беше погромил и не след дълго започна да ми лази по нервите. Вярно, че изборът да не пия си беше лично мой проблем (и причина да не мога да доложа относно цените на бара), но двете руси каки зад мен така се бяха нашили, че дори тъпкачите им не успяваха да ги опазят от неадекватни залитания, ръкомахания и оливания, които не подминаха и мен.<br />
<br />
Всъщност още когато концертът започна "ударно" със <i>Skulls</i> от новия албум на групата, осъзнах, че именно последните неща на Свеин и Торбьорн въобще не ми допадат. Харесвам Robyn, но не и повечето й парчета с тях, което, подсилено от неуместно трезвеното ми състояние, ме превръщаше в тотален аутсайдер до скандиращите "I want you" и "Do it again" невръстни скейтъри пред мен. Бидейки изключение от това правило, <i>Monument</i> сякаш напук бе изпълнена в някакъв смотан дъб вариант, грубо ограбващ емоционалния й заряд (по същия начин пострада и иначе любимата ми <i>Only This Moment</i>). Самата Robyn дори не присъстваше — всички женски вокали се изпълняваха от непозната за мен русокоска, която влагаше твърде много старание в това да се чекне и твърде малко в задачата да звучи адекватно. Показателен за настроението на концерта беше фактът, че нито една песен не дойде от <a href="http://elektroe.blogspot.de/2010/09/senior.html"><i>Senior</i></a>, помоему най-зрелия албум на групата.<br />
<br />
Лъч светлина сред гъстата гора на разочарованието бяха изпълненията на вече лично участващия Jamie Irrepressible: <i>Something In My Heart</i>, на която невръстните скейтъри запяха като момиченца, както и мазната, но нелоша <i>I Had This Thing</i>. Човекът с тъжния, почти женски глас, когото виждах за първи път, изглежда мил, но трътлестата му стойка и измъчената му физиономия всеки път хумористично извикваха образа на Али Ръза в главата ми, докато вентилаторът на сцената елегантно запряташе долния край на незапасаната му риза, разкривайки охранено шкембенце. Хубаво беше и включването с <i>Eple</i> — вероятно единственото парче за целия концерт, прозвучало в оригинал от край до край — плюс някои детайли от сценографията: съществото, наподобяващо първия бос от нивото на Dr. Wily в <i>Rockman</i>, което за кратко се разходи по сцената, и стиймпънк каската на Свеин за <i>Girl And The Robot</i>. Иначе прекрасният вокал от <i>Poor Leno</i>, с който гласът на последния неочаквано изплува над басовото думкане, секна твърде бързо.<br />
<br />
На излизане от залата, бях щастлив от две неща. Първо, че мелето пред сериозно залитащото към EDM дуо най-накрая е приключило. И второ, че все пак чух Todd Terje и André Bratten, чиято музика в крайна сметка ми допадна значително повече. Бих казал дори, че ако не беше супер позитивният и зареждащ лайв на първия, включил мотиви от <i>Delorean Dynamite </i>и <i>Inspector Norse</i>, придружени от прекрасни визуализации, трудно щях да понеса двучасовия панаир на Röyksopp. Към това добавям и леко разхвърляната, но пък качествена селекция на <span style="background-color: white;">поклащащия се като слаботелесен Marcel Dettmann зад пулта Братен, който ни р</span>азходи през хипнотичен хаус, диско и техно, започвайки от Omar S ремикса на Gunnar Wendel — <i>578</i> и Floating Points — <i>Vacuum Boogie</i>, през Faithless — <i>Insomnia</i> (?) и Ben Klock — <i>Subzero</i> (!), та чак до Josh Wink — <i>Talking To You</i> и зациклилия Justin Martin ремикс на Marshall Jefferson — <i>Mushrooms</i> непосредствено преди излизането на главните гости.<br />
<br />
Официалното афтърпарти във <a href="http://vulkanarena.no/">Vulkan Arena</a> реших да си спестя. Реших да си спестя и ходенето по нощни заведения като <a href="http://jaegeroslo.no/">Jaeger Oslo</a>, домакинстващ на местния Prins Thomas, и <a href="https://www.facebook.com/Ingensteds-407526182688445/">Ingensteds</a>, където под красноречивото мото "Hey Hey Guy" се вихреше някаква итало диско вечеринка.<br />
<br />
<b>Vigelandsparken</b><br />
<br />
За краткия ми престой в Осло Паркът Вигеланд беше едновременно най-отдалеченото от центъра и най-хубавото нещо, което успях да видя. Пътувайки с автобуса към едноименната спирка човек усеща, че този град всяко центробежно движение представлява изкачване. Пример за това е и стъпаловидното разположение на самия парк, разделен на три основни части: мост, фонтан и тераса. Строго погледнато, скулптурният парк е колекция от творбите на Густав Вигеланд, поместена във Фрогнер парк, но като цяло и главната забележителност на последния, активно използван от местните за джогинг дори и в мразовитите декемврийски дни.<br />
<br />
Защо през 1921 г. някогащните управници на Осло решават да избухат библиотека тъкмо на мястото на ателието на Вигеланд така и не разбрах. Последвалата договорка обаче урежда на скулптора ново творческо кътче с условието, че всичко, което създаде до края на живота си, ще бъде дарено на града. Изгодна сделка, особено за последния: Фигурите в парка са над 200, което го прави най-голямата скулптурна сбирка в света, дело на един-единствен човек. На всичко отгоре повече от половината от тях са част от издигащия се в най-високата точка на парка 14-метров Монолит (Monolitten), по който Вигеланд и трима помощници са чукали 14 години. И за да не ви занимавам с това, кое е единственото нещо, което аз бих чукал толкова дълго, нека просто кажа, че резултатът си заслужава да се види.<br />
<br />
Вигеланд очевидно е имал особен интерес към човешкото тяло и природа. Творенията му до едно са голи, а необичайните ситуации, в които ги е поставил, започват още от разположените по двата парапета на моста статуи, малко след изящно оформения главен вход на парка. Закусили багетка със скариди и фреш от портокал за има-няма стотина крони, които лелчето в разположения директно вдясно център за посетители благодарно е прибрало, сте готови за поне час-два съзерцателна разходка. Дори да не забележите изглеждащия като излязъл от даркруума на Бергхайн бабаит, налагащ видимо по-хилав съперник, или поставилата ръце на кръста си кака, върху чиято заскрежена гръд някой шегаджия беше плеснал отпечатък от дланта си, две други скулптури със сигурност няма да ви убягнат. Първата е малко дете с разкривено от крясък лице, застинало със свити юмруци в поза на явно недоволство. Втората и мой личен фаворит е мъжка фигура, която изглежда да се отбранява срещу пет налетели я като безкрили харпии бебета. Символиката оставям за свободна интерпретация. Като своеобразна рамка на тази първа част от фигурите в парка, в двата края на моста се издигат каменни колони, на чиито върхове общо четири гущероподобни създания са обвили в смъртоносна прегръдка безпомощни човешки тела.<br />
<br />
Вероятно заради зимата фонтанът беше празен, а част от него покрита. Тук човешките мъки и страсти продължават, но вече като част от композиции около каменни дръвчета с тънки стебла и обща корона. Особено внушителна ми се стори фигурата на седналия мъж, отчаяно държащ се за тях, чието стенещо изражение инстинктивно свързах със загуба на нещо ужасно скъпо. Стълбището над фонтана води до споменатия вече Монолит, заобиколен от още няколко стъпала със статуи. Най-запомняща се тук беше яхнатата от две нахилени дечица жена с измъчен вид, чийто плитки предното е превърнало в импровизирани юзди. Заели всевъзможни пози, изсечените в монолитния камък на самата колона тела на мъже, жени, деца и
старци протягат крайници, държат се за главите и си бъркат по дупките, докато малко по-назад, няколко преплетени в кръг тела образуват т.нар. Колело на живота (Livshjulet), бележейки края на откритата изложба. Най-късно тук посетителят осъзнава, че въпреки огромните си размери образите на Вигеланд са толкова поразително реалистични, че предлагат храна за окото и ума доста по-дълго, отколкото е очаквал.<br />
<br />
Хрупайки през сланата между смръзналите дървени постройки в югоизточния край на парка, на моменти се чувствах като попаднал в някоя руска приказка. Въпреки че поразително напомняше конюшня, една от самите сгради се оказа <a href="http://www.oslomuseum.no/19-oslomuseum/om-oslo-museum/126-what-is-oslo-museum">Градският музей на Осло</a>. <a href="http://www.vigeland.museum.no/en">Този, посветен на Густав Вигеланд</a>, е разположен наблизо, но извън парка, и се помещава в някогашното ателие на скулптора. От него разгледах единствено сувенирите в предверието, състоящи се предимно от книги, тук-там някоя тениска с ревящото дете, както и разни по-дребни джунджурии. Докато се чудех кое си струва парите, спирайки се на комплекта подложки за чаша с графични мотиви на Вигеланд, подобни на тези от оградата на главния вход на парка, китаец с фотоапарат занимаваше възрастната дама на касата с въпроси на смешен английски: What is the most important thing I should see? Не знам, но стой далеч от лютефиска.<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1uRDgngEG3dQddCsGe4m3kgBSAI4zEnwTS-gBZZ3PSyYdn27iXtTbviup7PTDy_f4KxZv_P3t74LTGBrf7tiL9_aH_gSfaS0Wsonndq3hkF4NdICPcVC_YLAUf0c7VN9WDiZfnw/s1600/livshjulet.jpg" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="300" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg1uRDgngEG3dQddCsGe4m3kgBSAI4zEnwTS-gBZZ3PSyYdn27iXtTbviup7PTDy_f4KxZv_P3t74LTGBrf7tiL9_aH_gSfaS0Wsonndq3hkF4NdICPcVC_YLAUf0c7VN9WDiZfnw/s400/livshjulet.jpg" width="400" /></a>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-52715208743107912012015-06-08T21:41:00.000+02:002015-06-15T01:12:26.375+02:00Копенхаген-мопенхаген<div>
След като за Лондон не събрах нито достатъчно <a href="https://twitter.com/elektroe/status/572122882672893953" target="_blank">впечатления</a>, нито ентусиазъм да ги опиша, на също толкова краткото ми пътуване до Копенхаген, любезно спонсорирано от падналия се в петък Ден на труда, отделям един обстоен очерк. И то далеч не само от срам.<br />
<br />
Андерсен, Хамлет, викинги и Danzka Vodka — горе-долу с това се изчерпваха знанията ми за скандинавското кралство преди да сляза от самолета на airberlin, току-що кацнал в столицата му. Полетът от Берлин отне по-малко от час, оставяйки време единствено за един продълговат брецел и бърз преглед на бордното списание. Протяжните статии за тежката културна стойност на изтъркани туристически дестинации, с които последното е изпълнено, са изцяло в унисон с бабешките униформи на кабинния персонал. Не че това е от особено значение, когато самият полет е окей, но нискотарифните easyJet, с които досега съм ходил на подобни трипове, имат далеч по-съвременен и приятен вид във всяко отношение. Така или иначе, след <i>All I Need</i> на Air, която се пусна, докато чакахме да отворят вратата на самолета, вече нямах никакви грижи.<br />
<br />
<b>Финансов отчет</b><br />
<br />
Едно от първите неща, които всеки пътеводител ще ти каже за Копенхаген е, че там е скъпо. Даже много скъпо. Нищо чудно за града с най-високо качество на живота за 2014 г. според Monocle. От друга страна датчаните са уж най-щастливата нация на света, което подсказва, че и доходите им отговарят на въпросния стандарт. За под 50 евро на вечер за стая през Airbnb можеш да спиш само на пейка в Assistens Kirkegård, в който случай би било добре да не те е страх от призраци, а за скромен уикенд като моя си приготви поне 2500 <a href="http://theplamen.blogspot.de/2014/09/blog-post.html" target="_blank">датски крони</a>.<br />
<br />
Едно евро се равнява на около седем и половина от тях, но за три дни монети със стойност, по-малка от десет крони, ми попаднаха само веднъж — след като си купих шише вода от супермаркет. И ако тези от пет, две и една крона със специфичния си отвор по средата се усещат като жълти стотинки, то истинските датски "стотинки", наречени йоре, са по-нелепи и от габровската бодка. Изобщо, в Копенхаген човек започва да борави с парите в малко по-други мащаби.<br />
<br />
Самите датчани често въобще не се кахъряха с хартия и метал, а плащаха с банкова карта далеч не само в магазините. Досега не бях виждал терминали, вградени в тезгяха на заведение — такива имаше във всички барове и клубове, които посетих. Вярно, че и аз съм леко параноичен в това отношение, но разумно ли е при всяка поръчка да въвеждаш кода си на пияна глава и то пред погледите на още двайсет човека?<br />
<br />
<b>Velkommen</b><br />
<br />
Домът, в който спах две нощи в незавидно състояние, беше на Ерланд — печен датчанин, живеещ с канадската си приятелка Ив. Освен че е просторна и супер свежо обзаведена, <a href="https://www.airbnb.com/rooms/519608" target="_blank">къщата му</a> комбинира удобното си разположение в официално водещия се отделно населено място Frederiksberg с чуден вътрешен двор, далеч от шума на улицата. Домакините са съкровище, а дори не си бяха вкъщи през повечето време от престоя ми. Още преди пристигането ми обаче, ми изпратиха документ от шест страници с надлежно описание на пътя до адреса и правилата в дома плюс един куп местни забележителности от всевъзможни категории, включително датско кино и музика. В стаята ме очакваше и компактна карта на града от <a href="http://todoincopenhagen.com/">Copenhagen Independent Tourist Information</a>.<br />
<br />
Компания все пак не ми липсваше. За нея се грижеха две дечица, въргалящи се на хамаците в двора, и гологлавият съсед, който със счупената си ръка и физиономията на Абруци от Prison Break приличаше повече на наркодилър, отколкото на... всъщност така и не разбрах с какво се занимава. Здравата му ръка обаче стиснах още преди тази на Ерланд, а измъчената му от гипса фигура мярках в градината всеки ден, въпреки че в момента живеел при приятелката си.<br />
<br />
<b>Карай, шофьоре</b><br />
<br />
Някъде пишеше, че Копенхаген бил градът на велосипедите. По мои наблюдения колоездачите му далеч не създават впечатлението на масово явление като в Амстердам, например. Градският транспорт се състои от влак, метро, автобуси и фериботи, а цената на пътуването ти зависи от това през колко от <a href="http://www.visitcopenhagen.com/copenhagen/transportation/zones" target="_blank">деветте зони</a> преминаваш. При минимална цена на билета от 24 крони дневната карта за четири зони (80 крони) определено е оферта. Тази за 72 часа, която аз си взех от гишето на летището, излиза дори по-тънко (200 крони) и ти спестява време и нерви с не винаги функциониращите автомати по гарите. Ако освен това си си пуснал малко интернет и имаш мобилното приложение на <a href="http://www.rejseplanen.dk/" target="_blank">Rejseplanen</a>, автоматично ставаш безсмъртен.<br />
<br />
Не че контрольорите се убиха да ме проверяват. Всъщност такива видях само един-два пъти в метрото и то дори не в акция. Самите влакове пък са толкова просторни, че сякаш нещо им липсва. Ами да, липсва им шофьор. Или ватман. Или какъвто и да е индивид, управляващ фучащото по подземните релси возило. И в предния, и в задния край пътникът е изправен пред огромен прозорец, откриващ гледка към слабо осветения тунел, която в първия момент дори не възприема, защото умът му вече рисува картини на маймуни с джойстик, регулиращи движението от контролен център. Иначе берлинската класика "скачане пред влак" тук е невъзможна — спирките на метрото са оборудвани с прозрачни прегради, които те държат далеч от релсите до идването на влака и отварянето на автоматичните им врати.<br />
<br />
Метрото има само две линии, които в едната си половина дори вървят паралелно, така че е все едно коя ще хванеш, стига да е в правилната посока. Освен с шофьор, автобусите пък са оборудвани и с безплатен интернет, който обаче не винаги работеше.</div>
<div>
<br />
<b>По улиците</b><br />
<br />
Разположен върху два острова, разделени от тясна водна ивица, част от протока Категат, Копенхаген хем има приятно местоположение край водата, хем не е набримчен с канали както Амстердам. Разбираемо, най-много време прекарах в централната му част, Indre By, където са и повечето от стандартните забележителности, но успях да отскоча и до шарения Nørrebro на северозапад, и до хипстърския Vesterbro на югозапад, че даже и до отделения на отсрещния бряг Christianshavn, дом на колоритния социален феномен, наречен Свободен град Християния.<br />
<br />
Понеже решението ми да посетя Копенхаген беше доста спонтанно и съвсем без каквито и да било съкровени мотиви, към града имах единствено очакване за нещо "по скандинавски сдържано". На фона му той ми се стори изненадващо шумен и пъстър, с интересен микс от стари сгради и модерна архитектура, разнообразна културна програма и младежи, които уикенда си пръскат панаира не по-зле от тези в Лондон, да речем. По иначе натрапчиво чистите улици, има и стрийт арт, и стикери, и скейтъри, а в контраст със скъпите ресторанти и кафенета откриваш будки и закусвални като да си в Берлин.<br />
<br />
Хора, естествено, има всякакви, но облеклото им определено прави впечатление. И докато хипстърията и тук е на мода, въпросната скандинавска сдръжаност я прави някак по-елегантна от често циганеещата берлинска версия. В Копенхаген мъжът масово е брадясал, а предимно русокосите дами очевидно си падат по скъсаните дънки. Същите, за съжаление, си падат и по по-убитите цветове на лака за нокти, който, в случай че изобщо го имаше, беше в бледосиво или кафеникаво. В разговора ни Ерланд обобщи, че подобна естетическа пестеливост е присъща дори на богатите датчани, които рядко парадират с финансовата си мощ. Торстен Веблен се обръща в гроба, а в Plazza се смеят с гъза си.<br />
<br />
<b>Christiansborg</b><br />
<br />
Слънчевото време, което ме посрещна в Копенхаген, бързо отстъпи място на вятър, облаци и дъдж, от които реших да се скрия в <a href="http://ddc.dk/" target="_blank">Danish Design Centre</a>. Заклевам се, такова нещо на посочения адрес не открих, но по пътя натам поне се отбих в един от многото замъци в града. Christiansborg се издига на т.нар. Slotsholmen, изкуствен остров в центъра на Копенхаген, и помещава едновременно Датския парламент, Върховния съд, кабинета на министър-председателя и разни кралски помещения за приеми. Отделно в двора на замъка се намират още две важни за монархията здания: пивоварна и конюшня.<br />
<br />
Въпреки административното й значение най-впечатляващото във външния вид на сградата е централната кула, отворена за безплатно посещение. Със 106-те си метра тя е най-високата в града, макар и да бие тази на кметството само с 40 сантиметра. Пуснах се на авантата въпреки всеизвестния си страх от високото. С първия асансьор се стига до ресторант, в по-ниската част на кулата. Оттам решените да видят Копенхаген от високо се качват на още един, който води до мрачна стая, пълна със странни скулптури на прегърбени атланти плюс умален модел на замъка. До откритата част на кулата остават само няколко крачки по късо вито стълбище.<br />
<br />
Изгледът отгоре наистина е хубав, стига да знаеш горе-долу какво виждаш и за какво да гледаш. Като току-що пристигнал в Копенхаген и допълнително стресиран от височината, зяпах доста неориентирано, но разпознах едно от съоръженията в увеселителния парк Tivoli и проточения над Йоресунд далеч на югоизток мост, свързващ Копенхаген с шведския Малмьо. Не се задържах дълго — през широките арки влизаше дъжд, а резките движения на сновящите между парапетите с фотоапарат в ръка хора застрашително ме доближаваха до инфаркт.<br />
<br />
<div class="p1">
<span class="s1"><b>Nyhavn</b></span></div>
<div class="p1">
<span class="s1"><br />
</span></div>
<div class="p1">
<span class="s1">Паралелите между Копенхаген и Амстердам може би не са чак толкова много, но именно Nyhavn е мястото, на което датската столица поразително напомня тази на Нидерландия. Излизайки от близката метростанция Kongens Nytorv, човек първо бива заобграден от сгради и строителни площадки, така че след няколко крачки покрай стария театър пристанището буквално изниква зад ъгъла. Огряните от слънцето къщички от едната страна на канала са досущ като амстердамските, но с разноцветни фасади. Пред всяка от тях са извадени маси и столове, заети от едновременно припичащия и тъпчещ се с морски дарове на солени цени народ. Контрапрограмата се провежда само на метри от тях — на каменния ръб, с крака виснали над водата, седят предимно млади хора с кутийка бира в ръка.</span></div>
<div class="p1">
<span class="s1"><br />
</span></div>
<div class="p1">
<span class="s1">От Nyhavn започват и <a href="http://www.stromma.dk/en/copenhagen/sightseeing/sightseeing-by-boat/the-grand-tour"><span class="s2">туристическите обиколки с корабче</span></a>. Касата е точно зад огромната котва на кея, а цената на едночасовото пътуване с гид на три езика е съвсем разумните 80 крони. (Впрочем, в близост до кея услугите си предлагат и колоездачи с рикши, двама от които си говореха на български.) Корабчетата са големи, с покрита главна част от наредени като за кино седалки и по-тесен, но открит заден край. Госпожата с микрофона стоеше на носа и, когато не ни подканваше да седнем заради на места опасно ниските мостове, под които плавахме, със завидна ловкост превключваше между датски, английски и немски, така че що-годе всеки да разбере какво ни показва преди да сме го отминали. В разходката бяха включени новата сграда на Кралския датски театър (Skuespilhuset) и тази на Операта (Operaen), чието построяване е глътнало умопомрачителнитя половин милиард евро, дарен ей така от Maersk, най-голямата датска компания.</span></div>
<div class="p1">
<span class="s1"><br />
</span></div>
<div class="p1">
<span class="s1">От друга страна отразихме и разни реликви като Църквата на Спасителя (Vor Frelsers kirke) със спираловидното й външно стълбище и блестящата фигурка на върха, както и старата сграда на Фондовата борса (Børsen). Кулата на последната е може би най-красивата, която видях в града: Куполът й е съставен от телата на три дракона с преплетени опашки, символизиращи дружбата между Дания, Швеция и Норвегия, маркирани чрез трите корони най-отгоре. Палубата на корабчето беше и единственото място, от което зърнах Малката русалка (Den lille havfrue), символ на Копенхаген, пред която спряхме за малко. Откъм сушата статуята беше налазена от мравуняк туристи, половината от които се опитваха да се доберат до самата фигура, докато останалите дебнеха с фотоапарат като снайперисти. Предфинално, на една от табелите край водата, рекламиращи разходките с корабче, някой шегаджия беше изтрил C-то в "Canal tours".</span></div>
<br /></div>
<div>
<div>
<b>Amalienborg</b><br />
<br />
Кралица Маргрете II има един задник, но пък четири замъка. Именно това е броят на подредените в кръг около малък площад сгради в Amalienborg, резиденция на датските монарси. Заради ремонт около всяка от тях имаше работно скеле, придаващо й същия жален вид, който в момента има и фасадата на Berghain. Около входовете на пост стоят кралски гвардейци, чиято смяна била уж зрелищно събитие. Вероятно част от нея съм видял в неделя, когато десетина от същите безгрижно блокираха една от улиците до Nyhavn със смешния си марш.<br />
<br /></div>
<div>
<b>Agnete og havmanden</b></div>
<div>
<br />
Докато за Андерсеновата русалка всеки е чувал, а скулптурата й е под постоянен фотообстрел, една по-неизвестна подводна история, свързана с града, ме спечели още преди да видя паметника й. Ако не беше Atlas Obscura, със сигурност и аз, както повечето минувачи по моста Højbro, щях да пропусна металните човешки фигури, едва прозиращи изпод мътната вода. Легендата разказва за младата Агнете, която, минавайки край морето, получила спонтанно предложение за брак от негов човекоподобен обитател, което тя също толкова спонтанно приела. Госпожата не само му се натресла в подводния дом, ами и му народила седем сина. Един ден обаче чула камбанния звън на църквата и си била камшика. Обещала да се върне. Изоставените мъже и до днес протягат ръце към сушата с надеждата да го направи.<br />
<br />
<b>На пазар</b><br />
<br />
Ако покрай мимолетните удоволствия за небцето и стомаха ти останат някакви средства за по-дълготрайни покупки, Копенхаген с благодарност ще глътне и тях. Стига, разбира се, да не уцелиш местния Store bededag — комбиниран празник на един куп светии, ефективно намаляващ почивните дни в кралството. От Ерланд разбрах, че именно той, а не Денят на труда, е причината за затворените в петък магазини. Манифестациите и политическите речи, с които се чествал, ми бяха убягнали напълно; единствено воят на сирени, който ме беше застигнал на няколко пъти в града, впоследствие доби смисъл.<br />
<div>
<br /></div>
Strøget е една от най-дългите пешеходни търговски улица в Европа и е осеяна с магазини за дрехи, козметика, играчки, сувенири и какво ли не. На нея се намира и <a href="http://stores.lego.com/en-gb/stores/dk/copenhagen" target="_blank">магазинът на Lego</a>, в който можеш да си сглобиш собствено човече от куп различни части, някои от които персоналът периодично измита от пода и връща в контейнера. Освен в него се завъртях и в един от филиалите на Samsøe & Samsøe, както и в уж по-тънкажния <a href="http://www.acnestudios.com/stores/elmegade" target="_blank">Acne Archive</a> в една от уличките на Nørrebro. Честно казано, не ме грабнаха нито цените, нито продуктите. По уредбата в <a href="http://studiotravel.bigcartel.com/" target="_blank">Studio Travel</a> обаче вървеше <i>Powder Dreams</i> на Tokyo Black Star.<br />
<br />
И като стана дума за музика: За <a href="https://www.facebook.com/dorma21" target="_blank">Dorma 21</a> научих от <a href="http://www.thatspecialrecord.com/blog/the-best-record-stores-in-europe">този списък</a>, но заради на места неактуализирания адрес без малко не се разминах с посещението. Все пак имах късмет случайно да мина покрай малката витрина на Blågaardsgade 31C и табелата със странно лого. Магазинчето е възтясно, но в съботния следобед вътре почти нямаше хора. По рафтовете има и MDR, и Perlon, че даже и разни прашасали обложки на Lasergun, а по специално отделените плочи и закачената на видно място тениска с ръката и оцъкления омар личи особеното отношение на собствениците към Lobster Theremin.<br />
<br />
<div class="p1">
<span class="s1">Истински омари е вероятно да откриеш в <a href="http://torvehallernekbh.dk/"><span class="s2">Torvehallerne</span></a>, който с изисканата си атмосфера и разнообразните деликатеси напомня повече последния етаж на берлинското KaDeWe, отколкото класически пазар. Понеже бях ял, минах само транзитно през халето, изпълнено с ароматите на риба, подправки и сладкиши. Отзад, на площад Израел (Israels plads) в неделя имаше китно арт пазарче, на което местни дизайнери продаваха творбите си — от графики и рисунки, през бижута и аксесоари, до мебели и странни интериорни пособия. Последните си 30 крони дадох на една амбулантна бариста срещу животоспасяващо двойно еспресо.</span></div>
</div>
<div>
<br />
<div>
<b>Tivoli</b><br />
<br />
Макар да беше част от плана ми от самото начало, срещата ми с втория най-стар увеселителен парк в света се случи доста спонтанно. След като заради лошото време първо я отложих за събота, разговорът с Ерланд в петък в комбинация с няколко кутийки Carlsberg от кварталното магазинче ме убеди да се пусна към Tivoli Gardens още същата вечер. Оказа се, че в опит да привлече повече млади хора, ръководството на парка организира петъчни концерти с различни групи и изпълнители. Оказа се, и че Ерланд има абонаментна карта, която ми спести 99 крони вход. Че при сканирането й на дисплея на автомата лъсна гладко избръснатото му лице, а не моята брадата физиономия, скучаещата охрана въобще не забеляза.<br />
<br />
Разположен между централната гара и кметството на Копенхаген, Tivoli обхваща голяма озеленена площ, на чиято територия, освен задължителните виенско колело, кула-катапулт, въртележки, самолетчета, сцени, ресторанти и кафенета, има и живописно езеро. Дизайнът на сградите и увеселителните съоръжения е разнороден. Ту футуристични, ту ориенталски, всички носят някакъв общ ретро-приказен дух, като извадени от ниво на Strider. Или поне аз така ги усетих — към полунощ и в нетрезво състояние. Паркът е пълен с лампи в странни форми, чиито мигащи светлини чудно пасваха на психеделичния рок, който някакви потни метъли на име Spids Nøgenhat бичеха на главната сцена, докато виенското колело продължаваше да се върти, а хората в самолетчетата раздираха тъмнината с неистови крясъци. И така до към 00:30, когато музиката секна и гостите, отчасти с тактичния съпровод на охраната, се запътиха към изходите.</div>
<br /></div>
</div>
<div>
<b>Christiania</b><br />
<br />
Съществуването на явление като Свободния град Християния в уредено общество като датското и досега ми изглежда странно. Което не прави ареала в Christianshavn, отделен от Копенхаген със заграждения, недвусмислено заявяващи автономността на мястото, по-малко любопитен. Дори напротив. Градът, на чийто приличащ на индиански тотем изход пише "You are now entering the EU", е нещо като хипарска комуна, в която на почит са самодейността, взаимопомощта и пушенето на трева. Нещо като гигантски Bar25, барабар с панаирите, съдейки по налепените като тапети плакати за разни растафариански ивенти из дупките на селището.<br />
<br />
Имотите в района са кът и се раздават само след специално одобрение въз основа способността на кандидата да допринесе за добруването на затвореното общество. Затова пък някои от селските къщички с градинки имат много приятен, разбирай цивилизован, вид. Предполагам, че в района има и известна раждаемост, което повдига интересния въпрос за социализацията на индивида при подобни условия. В смисъл, детството ти е меко казано нестандартно, когато, заобграден от столицата на модерна капиталистическа държава, баща ти копае лехи с рукола и праз, по прашните улици се гонят кучета, а миризмата на качак е просто част от пейзажа.<br />
<br />
Апропо качак: Макар и противоречива от гледна точка на датските власти, продажбата и употребата на марихуана на територията на Християния е напълно легална. Затова освен празните тубички от джойнт, търкалящи се из тревата край водата, в една от уличките между избушените складове и самобитната пекарна ще откриеш малки импровизирани щандове, покрити с камуфлажна мрежа. Зад тях добре сложени мъже, маскирани като Underground Resistance, продават въпросната стока със строг поглед. Малко по-нататък Café Nemoland предлага и маси за колективен гърмеж под звуците на ненатрапчива музика.<br />
<br />
Като изключим липсата на оръжия и автомобили, Християния прилича на Mad Island от третото ниво на GTA2. В лицето на локалния скейт бранд <a href="http://www.alis.dk/">Alis</a> местните дори си имат един вид униформа, чиято употреба се простира далеч извън границите на Свободния град. Друга запазена марка са изобретените тук <a href="http://www.christianiabikes.com/en">Chrstiania Bikes</a> с товарна част отпред, еднакво удобна за покупки и за детско столче. Освен насилието и тежките наркотици, местните правила забраняват снимките и, wait for it, тичането. Всъщност, нищо чудно. Бягащи хора вероятно са последното нещо, което искаш да мине пред премрежения ти от бохане поглед.</div>
<div>
<br />
<b>Хапка, пийка</b><br />
<br /></div>
<div>
Противно на първосигналната ми асоциация от името, <a href="http://www.pederoxe.dk/english">Peder Oxe</a> не е хомо-кравеферма, а уютно ресторантче, поместено в сградата на някогашен манастир. Ако седнете вътре, ще се насладите на приятния интериор. Ако седнете отвън — на симпатичната сервитьорка, която с риск от простуда хвърляше чаровни усмивки на минувачите, подканвайки ги да влязат. Аз направих второто, макар и повече заради все още слънчевото време и нелошия изглед към малкия площад. 200 крони за телешко филе със сос от бульон, бяло вино и естрагон, гарнирано със зелени аспержи, тиквички, домати, патладжан и лук. Плюс печен картоф. А, и още 47 за малък Kronenbourg 1664. Културно.<br />
<br />
<a href="http://boobsnburgers.tumblr.com/">Любимият ми тъмблър</a> на ресторант — ей тва е <a href="http://www.hotbuns.dk/">Hot Buns</a>. Заведението е тясно, за което донякъде е виновна и гръдната обиколка на персонала, но пък приема резервации през сайта, а след посещението ти изпраща анкета на датски. Отговорът ми на български: Чудесната идея на Paleo бургера да замени хлебчето с печена гъба беше помрачена от леко безвкусното месо с гумена консистенция. Иначе палци горе за patty-то от омлет със спанак и безропотната добавка на пърженото яйце, което поисках със закъснение. Палци горе и за гръдната обиколка на персонала.<br />
<br />
Освен посветения на науката Experimentarium т.нар. Хартиен остров (Papirøen), част от Christianshavn, помещава и също толкова експериментално изглеждащото хале, дом на <a href="http://copenhagenstreetfood.dk/en">Copenhagen Street Food</a>. Офертите вътре са интернационални и трудно обозрими, особено за гладен човек, но въпреки официалното начало на работното време в 12:00, към 12:30 така или иначе само част от будките бяха готови да предложат нещо на изгладнелите посетители. Чакането за Overload Surf & Turf бургера на немския <a href="https://www.facebook.com/fischart.bbq">Fisch Art</a>, който бях изпуснал в Берлин, за жалост не си струваше. Месото и тук не беше добре приготвено, хрянът доминираше общия вкус, а сладките картофи бяха казали само едно срамежливо "здрасти" на фритюрника.<br />
<div>
<br />
От ресторантите в Tivoli, където отидох отново по светло, само за да хапна, <a href="http://www.faergekroen.com/html/front.html">Færgekroen Bryghus</a> ме привлече с идиличното си разположение директо на езерото. При 345 крони за меню от три ястия и още 65 за голяма халба от домашната им кехлибарена бира за вечеря с изглед към водата и неуморните лупинги на самолетчетата оставих близо 20% от тридневния си бюджет. Не съжалявам. При всяко сервиране учтива дама обявяваше съдържанието: първо бутер тесто с каперси, скариди и гъби; после крехко агнешко с мачкани картофи, чесън и балсамико; накрая карамелов крем с ревен и ванилов сладолед. Можеш да ядеш и виенски шницел, но защо би го направил?<br />
<br /></div>
<div>
Дори да си прежалил 1700 крони за дегустационно меню в прочутия Noma, сдобиването с места има митичния статус на това в Dorsia от <i>American Psycho</i>. Затова иди като пич в <a href="http://en.thestandardcph.dk/almanak/about-almanak">Almanak</a> на отсрещния бряг. Прекрасната резедава сграда в стил стриймлайн модерн ресторантът си дели с още три заведения, от които джаз барът The Standard отвън личи най-ясно. Тук за първи път опитах типичния датски smørrebrød — 120 крони за два по избор на готвача. Тези, които сервитьорът с телосложение на терминатор и физиономията на Дон Дрейпър ми донесе, бяха съответно с варено яйце, сос от майонеза и горчица, скариди и препечена пилешка кожа и с ростбиф, хрянова паста и рукола. Първият беше вълшебен, вторият биваше.</div>
<div>
<div>
<br />
На няколко пъти ми се стори, че обслужването в Дания е леко мудно. В <a href="https://www.facebook.com/Harbobar">Harbo Bar</a>, който е по-скоро кафене, окончателно се убедих в това. Докато девойчето зад тезгяха оперираше с темпото на нагълтан с валиум пациент, опашката от чакащи добиваше все по-абсурдни за малкото заведение размери. В един момент пък от кухнята се подаде индивид, чиято бяла престилка предполагаше да е отговорен за сладкишите, но от чийто хипарлив вид човек би заключил, че тъкмо го е пуснала тревата. Иначе парче шоколадов кейк, двойно еспресо и сокче струват около 60 крони. Има и безплатен нет, паролата за който е видна дори за минувачи.</div>
<div>
<br />
Характерна гледка от кулинарния ландшафт на Копенхаген е т.нар. pølsevogn — фургонче за наденички, каквото има почти на всеки ъгъл. Хлебче с увит в бекон кренвирш плюс кисели краставички, пържен лук, кетчуп и горчица ("With everything on it? — Yes, please. — Aah, local style!") идва 35 крони. Ако като мен си го вземете от чичето до Nyhavn, то в никакъв случай не се качвайте на зелената платформа с изглед към строителната площадка, чийто надпис като морска сирена ви подканва да сторите тъкмо това. Горе някой се беше изтропал така злокобно, че дори без да стъпвам в старателно размазаното му произведение, имах чувството, че съм се усмърдял безвъзвратно. За току-що изядения хотдог да не говорим.<br />
<br />
<b>Баровец съм аз</b><br />
<br />
Към подсказката за концерта в Tivoli Ерланд добави и още една: за някакъв скатан бар, в който се влизало само след почукване на специална врата. Адресът, който ми даде, беше на Studiestræde — улица на пешеходно разстояние от парка, която в петъчната нощ се оказа пълна с добре посещавани заведения. Вратите им безразборно пропускаха шумни пиянки и двете посоки, а по тесния път често кръстосваха таксита. Да почукам не се наложи — вратата на номер 14 беше отворена, но от двамата младежи, които небрежно я охраняваха, разбрах, че TS Bar, който търсех, отдавна не съществува. Поне наследникът му беше готов да ме приеме.<br />
<br />
<a href="https://www.facebook.com/pages/BlueVelvet/1505667369684625">Blue Velvet</a> се намира под земята и оскъдното му осветление само подчертава това. Към един след полунощ бях едва третият гост вътре. Неприветливите 80 крони за джин тоник лъмбърсексуалният барман компенсира с приятната си разговорливост. Бившият вече TS Bar е бил истинска институция в нощния живот на Копенхаген, но е имал редица проблеми, свързани с наркодилъри (от огледалото в тоалетната любезен надпис моли за влизането по един), Hells Angels и тем подобни девиантни персонажи. Червенокосата рокабили дама, която също се навърташе зад бара, се оказа дружелюбната собственичка, Хенриете. Същата държала и кафене със забавното име The Log Lady по-надолу по улицата. При тръгването ми около 1:30 на малкия денсинг пред диджея се чекнеха десетина момчета със съмнителна сексуална ориентация.</div>
</div>
</div>
<div>
<br />
Преди партито в събота пих едно (две) в <a href="http://bakkenkbh.dk/">Bakken</a>. Заведението, което в по-ранните вечерни часове сервира и храна, се намира в т.нар. Meatpacking District на Vesterbro, който все едно е правен с някакъв map editor на Морска гара Варна. Стените на самия Bakken са в бели плочки за баня, а там, където не са, са изрисувани с всевъзможни драсканици. Най-късно когато под звуците на Casco — <i>Cybernetic Love</i> две девойки на бара захрупаха джумерки вместо чипс, разбрах, че съм направил добър избор.</div>
<div>
<br />
<b>Елате на парти, елате на бати</b><br />
<br />
Ако Ерланд не ми беше припомнил Trentemøller, щях да кажа, че не познавам нито един датски диджей. Въпреки това Копенхаген е добре развито средище за електронната музика, което в събота дори ми предложи избор от три партита с известни имена. Най-голямото от тях естествено беше и в най-известния клуб в града — Ostgut Ton Nacht в <a href="http://www.culture-box.com/">Culture Box</a>. Да отидеш на такъв ивент, идвайки от Берлин, пък бил той и с Marcel Fengler и Anthony Parasole, е като да си поръчаш дюнер — вкусно е, спор няма, ама у вас можеш да го правиш всеки ден. Затова предпочетох израелците Deep'a & Biri в малкия <a href="https://www.facebook.com/HarveyCopenhagen">Harvey</a>, на хвърлей камък от Bakken. Третата опция остана за протокола и представляваше сюрреалистичен плакат за Hodge в <a href="http://stengade.dk/">Stengade</a>.<br />
<br />
Като достатъчно страдал от опашките пред вратата и киселата охрана на берлинските клубове цъфнах на входа на Harvey още преди полунощ. Отпред имаше само няколко човека, които просто пушеха, а най-сериозното препятствие по пътя навътре бяха 70-те крони за печат, една всъщност съвсем разумна сума. Понеже в клуба имаше дори по-малко хора отколкото пред входа му, скоро се заговорих с подгряващите диджеи — местното дуо <a href="https://www.facebook.com/marcmikkel">Marc & Mikkel</a> и <a href="https://www.facebook.com/pages/Gabriella-Vergilov-GVB/383253005176446">Gabriella Vergilov</a>. Последната, впрочем, не само се оказа супер симпатична сънародничка, но и завърши сета си с онова грандиозно парче, с което Woody започна своя <a href="http://elektroe.blogspot.de/2015/03/blog-post.html">тук</a>. Тоя път вече разбрах <a href="https://www.youtube.com/watch?v=Oa9cVEwjo2c">как се казва</a>.<br />
<br />
Докато слушахме Габриела, Микел сподели мъката ми от празната зала пред Marcel Dettmann в София като каза, че в Русия е преживял същото на Mike Huckaby, когото масите изоставили в полза на някой от сорта на Andrea Oliva. Няколко водка матета по-късно научих, че след сета си двамата с Марк отпрашват директно за Culture Box, където били букнати за същата вечер. За двата часа в Harvey пичовете дори помолили приятел да ги покрива. Предложението да ме включат в гестлиста приех със същата охота, с която и купоните за безплатно пиене, магически появяващи се при всяка моя поръчка, макар и това да означаваше да не остана за целия сет на главните гости.<br />
<br />
Интериорът на клуба е беден, но пък съдържа няколко дървени маси и столове, каквито човек обикновено вижда само в кръчми. Предвид 20-те крони за гардероб и сравнително малкия брой посетители върху тях бяха нахвърляни якета, чанти и дори един скейтборд, с който малко преди това брадат младеж се беше плъзнал по полупразния денсинг. За Deep'a & Biri пространството вече беше приятно пълно, но все още с достатъчно място за отдих и раздумка до стените и около бара.<br />
<br /></div>
<div>
Докато Harvey успях да огледам и усетя в що-годе адекватно състояние, с ръка на сърцето трябва да призная, че във филма <a href="http://www.imdb.com/title/tt2459156" target="_blank"><i>Copenhagen</i></a>, който гледах малко преди пътуването си, от култовия Culture Box видях повече, отколкото при посещението си на място. Имам фрагменти от спомен как около 4:00 се качвам в такси с Габриела и брат й, а в следващия момент вече набивам крак пред Marcel Fengler в Black Box. Именно така се казва главната зала; другите са Red Box и White Box. Най-бързо се познават по осветлението в съответния цвят, чийто източници са оформени като пикселите от логото на клуба. Само не ме питай как са разположени — дори не съм сигурен, че влязох и в трите. Не съм сигурен и за няколко други неща: дали използвах гестлиста (съдейки по съдържанието на портфейла си на другия ден, твърде вероятно е да съм забравил), с какъв акъл продължих да лющя бири до сутринта (ръката ми беше станала като на човече от Lego) и защо през цялото време имах натрапчивото чувство, че съм в ://about blank (във всеки смисъл). Сигурен съм обаче, че си изкарах много добре.<br />
<br />
На Âme — <i>Rej</i> вече си бях облякъл якето, което предизвика възмущението на една нахапана дама до мен. Габриела вече си беше тръгнала. Въоръжени със слънчеви очила, с брат й се разделихме на Kongens Nytorv, а аз се прибрах да реанимирам у Ерланд и Ив, които за щастие нямаше да си дойдат преди обед.<br />
<br />
<div>
<b>Superkilen</b></div>
<div>
<br /></div>
Въпреки че имаше звездичка на картата ми, пред Superkilen се озовах случайно — екранът, обявяващ спирките на автобуса, с който уж отивах към Assistens Kirkegård, беше забил, шофьорът явно също. Червеният площад на парка личи отдалеч колкото заради яркия си цвят, толкова и заради неоновите знаци с руски и китайски символи. Вехта улична табела, кичеща стената на малката будка за шаварма отляво на входа, дори гласи: Красная площадь. Е, с лонгбордовете и сингълспийдовете си хората наоколо приличат по-скоро на типични хипстъри отколкото на върли комунисти, но пък и идеята на дизайна е именно културното многообразие. Паркът има още черна и зелена зона и обединява <a href="http://superflex.net/superkilen">елементи от над 50 държави</a>.<br />
<br />
<div class="p1">
<span class="s1"><b>Assistens Kirkegård</b></span></div>
<div class="p2">
<span class="s1"></span><br /></div>
<div class="p1">
<span class="s1">Гробището в Nørrebro беше една от последните ми гледки от Копенхаген преди да потегля за летището. Докато статуята на Андерсен с характерния цилиндър, край която се суетят почти толкова туристи, колкото и до тази на малката му героиня, стърчи точно до сградата на кметството, тленните останки на писателя са положени именно тук. Другите две имена в списъка на покойниците, които ми говореха нещо, бяха Сьорен Киркегор и Нилс Бор. Въпреки че за гробовете на Андерсен и Киркегор има упътващи табели, се лутах доста дълго преди да ги намеря, което отдавам на щетите от предната нощ.</span></div>
<br />
<div class="p1">
<span class="s1">Всъщност пред очите ми първо попадна надгробната колона на фамилия Бор, около която се бяха курдисали две бъбриви лелки. Присъствието им далеч не беше изключение: Гробището има приветлив вид и е пълно с разхождащи се, тичащи, четящи и хранещи се граждани без каквото и да било притеснение от близостта с известни и безизвестни мъртъвци. Изобщо, ако не бяха сивият камънак и типичните цветни лехи, човек би помислил, че Assistens е просто поредният градски парк. Не че някога би ми хрумнало да вляза във Варненски централни без работа, но подобно отношение към живота (и смъртта) приветствам най-сърдечно.</span></div>
<div style="-webkit-text-stroke-width: 0px; color: black; font-family: Times; font-size: medium; font-style: normal; font-variant: normal; font-weight: normal; letter-spacing: normal; line-height: normal; orphans: auto; text-align: start; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: 1; word-spacing: 0px;">
<div style="margin: 0px;">
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhRV4534uDWWtkQGnDwdVt696avEDJ0RHmSEX47_eCjgJs13g_6sEidzM0NgD6JwPAvpR5xwk_ZeEX2o_dmhozbzOwasB2CQwJ64Z0gHOB-dh_DD9Ou5jlOMMEUp6HTGbc5l7V1pg/s1600/andersen.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhRV4534uDWWtkQGnDwdVt696avEDJ0RHmSEX47_eCjgJs13g_6sEidzM0NgD6JwPAvpR5xwk_ZeEX2o_dmhozbzOwasB2CQwJ64Z0gHOB-dh_DD9Ou5jlOMMEUp6HTGbc5l7V1pg/s400/andersen.jpg" width="300" /></a></div>
</div>
</div>
Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-68599801468238909642015-03-23T00:30:00.000+01:002015-03-24T23:04:45.729+01:00Залезът на боговетеДядо Westbam, чийто <i>Beatbox Rocker</i> навремето ми отвори очите и ушите за електронната музика, принципно съм го отписал <a href="http://elektroe.blogspot.de/2006/02/blog-post_08.html" target="_blank">отдавна</a>. Последния му албум, <i>Götterstraße</i>, си купих в дигитален формат, само защото струваше пет евро, а за произхода на заглавието дори не ми хрумна да се поинтересувам.<br />
<br />
<b>Решението</b><br />
<br />
В началото на март обаче попаднах на <a href="https://twitter.com/elektroe/status/573024468148330497" target="_blank">този плакат</a>. Понеже няколко месеца по-рано партито по случай 50-годишнината на Sven Väth, с когото Westbam е кажи-речи набор, се оказа стабилен панаир, се позамислих. Макар и извадени от гимназиалните ми архиви, много от имената в лайнъпа ми звучаха някак носталгично-привлекателно, а Takkyu Ishino, DJ Dick и D.A.F. никога не бях слушал на живо.<br />
<br />
Цената на билета от 22 евро сметнах за разумна и след няколко дни чуденки взех, че си купих един. Наспан и загрял с <i><a href="http://www.discogs.com/Westbam-A-Love-Story-89-10/release/2367735" target="_blank">A Love Story 89-10</a></i> и <i><a href="https://pro.beatport.com/release/westbam-recommends-low-spirit-classics/41692" target="_blank">Low Spirit Classics</a></i>, които извъртях по два пъти преди да изляза от къщи, се отправих рано-рано към Columbiahalle. Все пак Hardy Hard почваше още в 23:00.<br />
<br />
<b>Мястото</b><br />
<br />
C-Halle е известна локация в западната част на Берлин за концерти от всякакъв калибър. Изградена е на две нива: по-голяма приземна част, директно пред сцената, и u-образна тераса отзад и отстрани. Достъп до последната в случая имаха само VIP гостите, всеки от които се беше бръкнал над 80 камъка за хартиена гривничка, даваща предимства със съмнително качество. За контакта с бекстейджа и героите зад пулта не мога да доложа, но малко след полунощ вторият етаж видимо се пръскаше по шевовете, а от гневните коментари във Фейсбук впоследствие научих, че за пиенето "на корем" се е грижел един единствен бар, който не смогвал на темпото на решения да си избие парите псевдо-хайлайф.<br />
<br />
Долу, парти-плебеите като мен бяха в далеч по-добро положение. Дълги барове имаше и от двете страни на сцената и макар цените да не бяха от най-приветливите, обслужването вървеше експедитивно. Дори в пикови моменти място за танцуване не липсваше, така че на настъпванка играхме само тук-там с някой омазан от алкохол и/или наркотици арлекин. Тоалетните също бяха на ниво: От трийсетината писоара в мъжката почти винаги имаше някой свободен. По стара традиция опашка се заформяше само пред кабинките, пет или шест на брой, но и тя също напредваше с охота. До мивките в предната част пък очилато чиче със санитарна престилка и тапи в ушите цяла нощ ръкомахаше като регулировчик пред сензорите на автоматите за салфетки, подавайки по две-три на ококорените посетители с мокри ръце.<br />
<br />
Известно време се удвилявах на вентилацията в залата. По-късно, от почти невидимите знаци, разлепени по колоните, разбрах, че вътре просто пушенето е забранено. За ред посетители това явно не беше от значение и на много места съвсем неприкрито се развяваха цигари. Охраните, неохотно сновящи напред-назад, току смъмряха някого, който с наведена глава и изгасен фас се отправяше към предназначения за целта външен двор.<br />
<br />
Като бонус, в задната част на залата, досами входа, се намираше малка сергийка за храна. Асортиментът беше беден, прост и скъп, но пък къде другаде можеш да набиваш супа с брецел, докато около теб разхайтени младежи лакомо гълтат тиктаци?<br />
<br />
<b>Публиката</b><br />
<br />
Апропо младежи: Средната възраст на публиката определено беше над обичайното за електронни партита. Което в комбинация с вида дори на по-младите оставяше впечатлението, че феновете на Westbam и приятели са паралелно общество, спряло културното си развитие в началото на милениума. Толкова пиърсинги, тениски с шарени щампи и широки милитъри панталони не бях виждал от първите си партита в Германия, да не кажа от последните в Comics Club във Варна. От друга страна силно представени бяха и типичните немски диско-гюбеци със силно изрязани и впити потници, карирани ризи Camp David с къс ръкав и мазни прически. Сред дамите имаше хем такива с къси оцветени коси и раница на гърба, хем със солариумен загар, татуирани флорални мотиви и високи токове. Плюс онзи източногермански сорт в окъсани тесни дънки и балетни пантофки Adidas, към който винаги съм изпитвал някаква особена симпатия.<br />
<br />
Изобщо посетителите бяха всичко друго, но не и обичайната за известните берлински клубове гледка. Хипстър може и да е разтегливо понятие, но за осем часа в залата не видях нито един човек, когото бих нарекъл така. Посетителите напомняха повече на едновремешните съботи във Forum Trier, отколкото на, примерно, Watergate. Музиката, за съжаление, също.<br />
<br />
<b>Hardy Hard</b><br />
<br />
Смея да твърдя, че предвид отрезвителния ми опит с останките от Low Spirit Recordings още през първите години в Германия, както и естествено променения ми вкус, подходих към мероприятието със занижени, заземени, дори леко вкопани очаквания. На този фон едночасовият сет на Hardy Hard, облечен с тениска с ироничното "I don't sync so", се оказа що-годе приемлива смесица от хаус, брейкбийт и малко електро. След тегавото начало с <i>Listen</i>, която никога не съм харесвал, за момент прозвуча <i>World Cup</i> на Kiko. За черния списък Кай изпляка някакъв ужасен едит на <i>Crazy In Love</i> на Beyonce, който направо ме досрамя, че чувам. Поне миксирането му беше читаво. Предфинално дрезденецът пусна последното, което бях чувал от него: Hardhooks — <i>I'll Be Yours</i>. Понеже на първо слушане го бях заплюл, трябва да призная, че в залата проработи изненадващо добре. Краят дойде с The Prodigy и <i>Wild Frontier</i>.<br />
<br />
<b>Moonbootica</b><br />
<br />
Опасявам се, че имаше време, в което наистина харесвах Moonbootica. Също както се опасявам, че съм ги слушал в Триер. И че бях останал доволен. Тук им трябваха по-малко от пет минути, за да ме подразнят. Не само, че са вчесани калпаци с ризи, ами и пускат ебахти убитата музика. Всеки път, когато по-дебелият вдигаше ръка, за да отбележи някой брейк, ми идеше да го изхакам с лакът в ребрата, за да я свали. И то какви брейкове, човек. Фъстящи звуци, музиката набира, а те, вместо да отпушат бийта директно, правят някаква нелепа пауза, някакво абсолютно неуместно затишие, което убива цялата енергия, преди ритъмът да подхване отново. Когато всеки такъв момент е придружен от една, а понякога и две изпънати над пулта ръце, най-разумно е да се поразтъпчеш в по-празната задна част на залата, редуцирайки аудиовизуалния поток до поносими нива. Авторското им <i>June</i>, което чухме за изпроводяк, дойде като едновременно приятно и болезнено ехо от безвъзвратно отминали времена.<br />
<br />
<b>Gabi Delgado (live)</b><br />
<br />
"Das ist nicht D.A.F. Das ist Disko" — с тия думи оплешивяващ вуйчо пое пулта след няколко минути неловка тишина, придружена от трескаво разместване на техника и кабели. Реших, че има някакъв проблем и непознатият господин самоотвержено се е нагърбил със задачата да забавлява тълпата, докато всичко се нареди. С умопомрачителните дискажи, които малтретираше с филтъра по минута-две, лишавайки ги от и без това ниската им музикална стойност, това не само не му се удаде, но и в един момент повдигна уместния въпрос: Аве кой е тоз изобщо? При положение, че в таймтейбъла за лайва бяха предвидени само 20 минути, някак беше крайно време гостът да се яви и същият този лайв да започне. В този момент LED-таблото пред пулта, което напомняше на публиката името на диджея, който слуша в даден момент, разби представите ми на пух и прах. Това отпред беше самият Gabriel Delgado-López, една втора от пънк версията на Kraftwerk, наречена Deutsch Amerikanische Freundschaft. Изпълнението му не само не беше на живо, но и звучеше ужасно. Изведнъж десетте минути, оставащи до края му, ми се сториха като цяла вечност.<br />
<br />
<b>Westbam</b><br />
<br />
След като колегите му доволно напълниха залата с лайна, на рожденика не оставаше нищо друго, освен да ги доразмаже в лицата на гостите си. Той, естествено, се справи блестящо. Още по време излишно проточеното си интро, изградено от нервно нахвърляни върху монотонен ритъм семпли от старите му хитове, дядо ти демонстрира, че все още се има за бог, размахвайки юмруци високо във въздуха. Оттук насетне заигра едно кьопоолу от звуци, сред които единственият лъч светлина беше краткото включване на техно класиката на X-101 — <i>Sonic Destroyer</i>.<br />
<br />
След час издевателства над слуха ми окончателно се убедих, че именно това анахронично звучене е причината в категория "легенди на немското техно" днес старият Макс да остава далеч назад в съзнанието ми в сравнение със Sven Väth и DJ Hell, например. И обратно: Маймунджулъците на папа Свен и ексцентрично-грандоманските прояви на хер Гайер не дразнят ни най-малко, просто защото и двамата още са в състояние да те накарат да крещиш от кеф на парти.<br />
<br />
<b>Moguai</b><br />
<br />
И все пак сетът на Westbam звучеше като виртуозно изпълнение на Берлинската филхармония в сравнение с това, което ми предстоеше с Moguai. Тук също трябва да отбележа, че музиката на този човек съм харесвал години наред и дори имам спомен за едно негово парти във Forum, на което отидохме уж от липса на алтернативи, пък то се оказа чук. Да не говорим, че <i>Get On</i> има ремикс от Legowelt, а въпреки 13-те му години <i><a href="http://www.discogs.com/Moguai-Headliners-The-New-Generation/release/234405" target="_blank">Headliners</a></i> е микс, който връткам с удоволствие и до днес.<br />
<br />
Е, ако досега всеки от диджеите беше акал в рамките на физиологичната си норма, Moguai не само докара лайновоза, но го паркира и разтовари с такава ловкост и бързина, че докато се опомня, цялото хале затъна до шия във фекалии. 60 минути първокласни EDM-говна, батко! Такова нещо бях чувал на живо само на сръбския EXIT, докато чакахме Afrojack да се наиграе преди бектубека на Tiga и DJ Hell. Повърня някаква адска. Бърза справка в интернет мигновено разкрива връзките на Moguai с терористични организации като Dim Mak и mau5trap, но аз, с наивната си вяра в доброто, сякаш нарочно бях затворил очи. Дори с тапи обаче, ушите ми бяха широко отворени за токсичните отпадъци, заливащи ги на талази. Ужасяващите натрупвания и лазещите под кожата пищялки превръщаха музиката в хомогенна помия, сред чиито отровни пари отделните парчета се размиваха до неузнаваемост. Единственото, което разпознах, беше основната мелодия на <i>Rocker</i> на Alter Ego, останала като оглозгания скелет на разяден от киселина труп. По ирония на съдбата закриващото сета парче прозвуча като траурен епилог по същия начин, по който това на Moonbootica по-рано. Беше <i>U Know Y</i> и то в оригинал, от край до край. Да, вече определено знам защо.<br />
<br />
<br />
<b>Westbam feat. Dick, Mr. X & Mr. Y and Boo Boo</b><br />
<br />
За епичния момент във втората поява на Westbam се погрижи не кой да е, а другарят Afrika Islam, чийто баскетболен потник както винаги изглеждаше пред пръсване под натиска на телесните му маси. От "All the way from Berlin, Germany...", та чак до "..Mr. X, Mr. Y!" — това <a href="https://www.youtube.com/watch?v=EqNfzctL3g4" target="_blank">интро</a> феновете на Low Spirit и Electric Kingdom го знаят наизуст. Което всъщност е хубаво нещо, стига тук пресиленият драматизъм на дебелия рапър да не звучеше нелепо, а плешивецът до него да не размахваше отново ръце като шампион по бокс. Серията на тандема продължи с <i>Dancing With The Rebels</i> и <i>Free Me</i>, като потящия се господин Хикс неведнъж обърка ритъма със задъханите си вокали. По-малко задъхани, но също толкова смехотворни бяха тези на непознатата за мен Boo Boo, която се включи за едно единствено парче — химна на Love Parade 2006, <i>United States Of Love</i>, в който има три стиха на кръст.<br />
<br />
DJ Dick, братът на Westbam, явно е по-малко издуханото дете в семейството. До това заключение стигнах, слушайки похвалния му, макар и напълно обречен опит да внесе някакъв разумен звук в пърформанса на насъбралите се зад пулта палячовци. Парчетата, с които разреждаше скучните ритми на брат си не ми бяха познати, но имаха приятен деветдесетарски дух.<br />
<br />
<b>Takkyu Ishino</b><br />
<br />
Ишино-сан беше човекът, когото очаквах с най-голямо нетърпение цяла нощ. От колаборациите му с Beroshima и Westbam, през овкусените му с есид и диско миксове, та чак до по японски шантавия му поппроект Denki Groove — Такиу винаги ми е бил симпатичен. Появата на чернокосата му глава с характерна брадичка и облеченото му в черен Adidas Firebird малогабаритно тяло предизвика не само моето вътрешно ликуване, но и еуфорични подвиквания от публиката като цяло. Със срамежлива усмивка и ударния бийт на <i>Elektronische Tanzmusik</i>, съвместния му хит с рожденика под името TakBam, японецът стартира повече от добре.<br />
<br />
Разочарованието дойде още с второто парче, но не заради парчето. Просто Ишино омаза прехода така, все едно не беше пипал сиди плеър от десет години. Още по-криво ми стана, когато същото се повтори неколкократно до края на сета му. Освен от лошото смесване иначе чудесната селекция на самурая се помрачаваше и от прекалено честата смяна на траковете, включително във възможно най-неподходящия момент. От <i>Blue Monday</i> на New Order чухме само началото, от <i>Control</i> на Nitzer Ebb се завъртя само голият вокал, а катапултираща мозъка композиция като <i>Rawhide</i> на Butch Такиу извади от микса точно преди най-якото й място. Сред малкото неща, които прозвучаха в цялост, бяха <i>Strike</i> на Jimmy Edgar и <a href="https://www.youtube.com/watch?v=fsJOfJnVrvE" target="_blank"><i>Temporary Secretary</i> в страхотния Radio Slave едит</a>, на който зарипах като младо яре. Класиката на Lil Louis — <i>French Kiss</i> можеше да бъде епичен край на сета, ако също не беше тъпо орязана.<br />
<br />
<b>Woody</b><br />
<br />
Всъщност, Woody също бе сред диджеите, които не бях слушал на живо. За разлика от динозаврите преди него обаче, човек може да го чуе сравнително често из берлинските клубове — факт, който си каза думата, когато същият застъпи към 6:30 с брутално хаус парче с хипнотичен женски вокал, което лично за мен буквално взриви залата. Другата разлика с пенсионерския клуб от по-рано бяха грамофоните, които Woody май единствен употреби. Така, с винил в ръката, накривена бейзболна шапка на главата и сухата фигура на Snoop Dogg, изглеждаща по-скоро като закачалка за възшироката му тениска, берлинският фънкмастър прати целия предшествал го цирк да си ляга.<br />
<br />
<b>Краят</b><br />
<br />
Към седем сутринта краката вече едвам ме държаха и се наложи да се лиша от удоволствието да изслушам двучасовия сет на Woody докрай. Предвид чутото по-рано към обявените след него Maxrave Allstars така или иначе нямах абсолютно никакви амбиции. И въпреки че вътре се отпразнува рожден ден, обявявам снимката, която направих отвън, за надгробен камък.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEip4xt6WtTCXqD2NGVTJxmZPPJG1Q7RkVAeXSZPT9KtsGEuALYqkAl8DoFXZLf7WK59L-gO4Te23IAKeYXFRx0hW3CaURctFf3af78pKRoI2vjL-JBBzHHLHrNv_pfZ2STeZi7xtg/s1600/rip.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEip4xt6WtTCXqD2NGVTJxmZPPJG1Q7RkVAeXSZPT9KtsGEuALYqkAl8DoFXZLf7WK59L-gO4Te23IAKeYXFRx0hW3CaURctFf3af78pKRoI2vjL-JBBzHHLHrNv_pfZ2STeZi7xtg/s1600/rip.jpg" height="300" width="400" /></a></div>
<br />Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-92028584105065896472015-02-14T23:24:00.000+01:002015-09-21T15:13:06.780+02:00Sensitive Data 9<iframe frameborder="0" height="410" src="https://www.mixcloud.com/widget/iframe/?embed_type=widget_standard&embed_uuid=1a8b2ce5-9f26-4f3e-8633-596fa591974d&feed=https%3A%2F%2Fwww.mixcloud.com%2Felektroe%2Fsensitive-data-9%2F&mini=1&replace=0&stylecolor=e1771e" width="100%"></iframe><br />
<div style="clear: both; height: 3px; width: auto;">
</div>
<div style="color: #999999; display: block; font-family: "Open Sans",Helvetica,Arial,sans-serif; font-size: 11px; margin: 0px; padding: 3px 4px; width: auto;">
<a href="https://www.mixcloud.com/elektroe/sensitive-data-9/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=resource_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank">Sensitive Data 9</a> by <a href="https://www.mixcloud.com/elektroe/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=profile_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank">Elektroe</a> on <a href="https://www.mixcloud.com/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=homepage_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank"> Mixcloud</a></div>
<div style="clear: both; height: 3px; width: auto;">
</div>
Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-38851350233821409312015-02-10T11:42:00.001+01:002015-02-10T11:46:20.783+01:00We are the baby makers<iframe width="100%" height="166" scrolling="no" frameborder="no" src="https://w.soundcloud.com/player/?url=https%3A//api.soundcloud.com/tracks/188345326&color=e1771e&auto_play=false&hide_related=false&show_comments=true&show_user=true&show_reposts=false"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-53142280819811861052014-10-18T14:59:00.000+02:002014-10-18T14:59:27.890+02:00Die feinen Unterschiede 10<a href="http://www.raed-saleh.de/" target="_blank">Raed Saleh</a><br />
≠<br />
<a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Raed_Salah" target="_blank">Raed Salah</a>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-23295997309033792942014-07-20T22:35:00.001+02:002014-07-20T23:05:38.018+02:00The Hague is the plagueО, Хага, град на плажове, чайки и електродиско! Докато към <a href="http://elektroe.blogspot.de/2014/07/allein-in-amsterdam.html" target="_blank">Амстердам</a> нямах конкретни очаквания, срещата ми с административната столица на Нидерландия беше като запознанство с приятел, с когото дотогава само сме си писали. Пълен симпатяга, оказва се.<br />
<br />
<iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="308" src="//www.youtube.com/embed/tSNfCWHjcY0?rel=0" width="410"></iframe><br />
<br />
<b>Прекачване</b><br />
<br />
След като се сбогувах с Амстердам с гръм и трясък и почти не спах преди да потегля за Хага, беше ясно, че пътуването ще протече тегаво въпреки само 45-те си минути. От друга страна — време достатъчно за една порядъчна проверка на билетите, колкото да се изложиш ако си без. Автоматът на Lelylaan обаче се оказа побратим на ония от летището и също като тях отеба кредитната ми карта. За щастие, законтрил преди излизане с последните няколко бири от хладилника, имах достатъчно кураж да помоля непознатата до мен да ми купи билет, а аз да й платя в брой. Още не знаех, но с вездесъщата <a href="https://www.ov-chipkaart.nl/?taal=en" target="_blank">OV-chipkaart</a>, с която тя боравеше, тепърва предстоеше да се сдобия на Den Haag Centraal. Дотогава от мен се искаше само да не заспя.<br />
<br />
Накратко, картата представлява пропуска ти за целия градски транспорт. За разлика от еднопосочните билети и дневните карти в Амстердам, тази тук играе ролята на виртуален портфейл, с който се чекираш при качване и слизане от всяко превозно средство. Удобството идва с това, че системата някак магически отчита прекачванията ти и уж те таксува възможно най-тънко. За теб остава само да внимаваш на картата винаги да има достатъчно пари, за да не се наложи да се прибираш пеш от Moerwijk без средство за самозащита. Самата карта струва 7,50€; моята заредих с 20€, които заминаха тъкмо за три-четири дни.<br />
<br />
Любопитните факти около транспорта: звучната дума overstappen, означаваща прекачване, както и някои от спирките на трамвая, фиксирани до релсите единствено от пилон с разписанието и сиво кошче за боклук.<br />
<br />
<b>Препъникамъни</b><br />
<br />
Да ти върви по вода е едно, да те плющи два дни дъжд от навъсеното небе — съвсем друго. Времето в Хага беше скандал. Късмет имах единствено в изборния за България неделен ден, чието слънчево настроение оползотворих максимално край плажа в Scheveningen. В крайна сметка лошите климатични условия бяха главният, макар и не единствен, фактор от Хага да видя значително по-малко забележителности, отколкото от Амстердам.<br />
<br />
Друг фал се оказа лежерното работно време на изненадващ брой от предприятията в града. Понеделника в Хага го пиши дъждовен (във всеки смисъл)! Седмицата в най-добрия случай стартира следобед, а за някои чак във вторник. За трети, като феншопа на футболния клуб, дори в сряда. Въобще половинмилионното население не е като да се скъсва от бач и ако имате конкретни цели за посещение, задължително ги проверете преди да си правите планове.<br />
<br />
<b>Пейзаж</b><br />
<br />
Каналите на Хага се броят на пръсти и приносът им към общия изглед на града е несравнимо по-малък от тези в Амстердам. Живописните тухлени къщи също липсват — урбанистичният пейзаж в централната част се състои от сравнително модерни сгради, част от които истински небостъргачи, а симетричните покриви на Здравното министерство местните галено наричат "циците на Хага". Повече архитектурна изящност има в Hofkwartrier и Historische kern както и в квартала на посолствата, почти всяко от които изглежда като лятната резиденция на богаташко семейство. Колоритния вход към China town пък открих едва в края на престоя си и нямах време да го прекрача.<br />
<br />
В част от пейзажа се превърна и образът на тъмнокож младеж с бейзболна шапка Gucci, който видях близо десет пъти за три дни. Явно е някаква мода. Забавен ми се стори и един от централните площади в града, кръстен просто "Площад" (Plein), а улица с име Lange Voorhout просто плаче за игри на думи (<i>Vorhaut</i> на немски или <i>voorhuid</i> на холандски означава препуциум).<br />
<br />
<b>По изборите в Хага</b><br />
<br />
До посолството на милото ни отечество с Марти трябваше да се отбием за един бърз глас на изборите за евродепутати. След кракто лъкатушене с автобус между красивите вили, развяващи знамена на държави от цял свят, и малките горички с обозначени пътища за ездачи, се озовахме на малка полянка, пълна с хора. Още преди да доловя родна реч, зърнах българското флагче и К-то в регистрационния номер на паркирания наблизо Опел. Хубаво е да рефлектираш над стереотипите, преди да ги прилагаш, но този за съжаление много бързо се оправда.<br />
<br />
Българското посолство в Хага се помещава в красива къща с поддържан двор, в който стърчат цветя, храсти и дървета. Като изключим формалната организация на изборите, която винаги е майка плаче, независимо дали гласуваш в България или в чужбина, персоналът беше приветлив и работеше бързо. На този фон няколко индивиди от чакащите изпъкваха с припряни подвиквания на турски, бутане и пререждане. Разпасаните чичаци не само не спазваха реда в опашката за влизане, ами и не спряха да дуднат на госпожата на входа, че всичко ставало прекално бавно, а те имали важна работа. "Картофи ли белят вътре бе?" беше само една от оригиналните забележки, която в комбинация с адската жега изискваше неимоверни усилия да запазиш благоприличие. За кого гласуват такива хора пък въобще не исках да се замислям.<br />
<br />
<b>Scheveningen</b><br />
<br />
Let op de meeuwen! За чайките на Scheveningen бълнувам, откакто гледах някакво видео с родения там Legowelt и кадри от известния плаж. Плажна е и картината, която името Хага винаги е извиквало в главата ми. Не кралица Беатрикс, не Международния съд, не дори симпатичния щъркел от герба на града. А пясък, море и, да, чайки. В горещия ден трамваят към плажа се пръскаше по шевовете и, слизайки една спирка по-рано, имах възможност да оставя гледката да се разкрие постепенно пред очите ми. Всичко си беше на мястото — от епичния Kurhaus, пред който шумен оркестър тръбеше еуфорична музика, до дългия кей с футуристичните му конструкции.<br />
<br />
За съжаление, заради някаква повреда кеят беше затворен. Пуснахме се по алеята непосредствено над плажа и спирахме тук-там, когато изскочеше нещо интересно. Плажната ивица е дълга няколко километра и ако се уговаряш за среща, е добре да имаш ориентир. За тази цел умни глави са поставили картинни знаци на равни разстояния в пясъка. Ябълка, слънце, делфин. Виждат се отдалеч и се разпознават и от децата. "Къде сте?" — "На черешата". Ха-ха.<br />
<br />
Освен шаренията на плажните барове, по алеята е пълно с щандове и будки за храна: сладка, солена, предимно морска. Направих сефтето с едно хлебче с херинга и лук, а по-късно добавих порция испански чурос, нещо като тънки и дълги, сухи толумбички със захар. Направих и грешката да си купя вода от една дама, която пържеше риба — мазното шишенце ми усмърдя разходката. Впрочем цената на водата също варираше на отделните щандове, та ето още един способ за ориентация в случай, че вятърът е изкоренил знаците, да речем.<br />
<br />
Сама по себе си алеята също заслужава внимание с авангардните си тройни лампи, напомнящи слушалки на душ, и мекият им светлосин цвят, в тон с този на парапетите. Като част от експозицията на Museum Beelden aan Zee в началото й е разположен малък парк от метални скулптури на Том Отернес. Големите и малки човечета разиграват сцени от приказки, търкалят се, надничат от дупки и дори ядат херинга. Модернистичния пейзаж се допълва от огромното черно лице, дело на Игор Миторай, накривено върху хълма над алеята, близо до входа на музея.<br />
<br />
<b>Zahara Cocktailbar</b><br />
<br />
Поредната среща между моето въображение и реално изображение се случи на Zeekant 32, дом на митичния коктейл-бар на име <a href="http://www.zaharacocktailbar.nl/" target="_blank">Zahara</a>. Домакин на <a href="https://intergalacticfm.com/content/ifm_top100_2013__26-12-13-04-12.php" target="_blank">най-великата музикална класация в галактиката</a> и сборен пункт на хагския диско елит, барът е вълшебно кътче с изпипан дизайн, любезен персонал и приятни коктейли. Локацията му е такава, че хем е в близост до плажа, хем е встрани от суматохата по главната алея. Последното си пролича още докато наближавахме малката тераса на входа и Марти спонтанно възкликна: "Майко, тук как мирише на качак!".<br />
<br />
И наистина — на масите отпред няколко юнака лежерно въртяха тлъст масур, а за времето, в което ние изпихме съответно един портокалов сок и един flying grasshopper, в преходната част млада двойка оправи такова количество зелена магия, че ако бях аз, щяха вече да ме копаят. В същото време, между терасата и вътрешността на бара нонстоп сновяха две малки деца, които нерядко залитаха и падаха. Иначе от благия джентълмен зад бара научих, че дизайнът на заведението, включително мистериозното лице от логото, е един от първите проекти на дизайнер, който днес бил много известен. Това не ми попречи да му забравя името.<br />
<br />
<b>Фенклуб</b><br />
<br />
FC Den Haag, we are the best! FC Den Haag, we are the champs! Интересът ми към <a href="http://adodenhaag.nl/" target="_blank">ADO Den Haag</a>, местния футболен отбор, има по-скоро несериозен произход, свързан с <a href="https://www.youtube.com/watch?v=zxd_2S_rtoo" target="_blank">музиката на Legowelt</a>. При това положение фактът, че стадионът му се намира на майна си райна спрямо централната част на Хага, а магазинът към него дори не работи в дните, които имах на разположение, ми беше достатъчен да се откажа от посещение.<br />
<br />
Понеже все пак бях твърдо решен да си купя някакъв артикул, манифестиращ псевдофенската ми привързаност, се поразтърсих за алтернативни аутлети. Такъв се оказа центърът за туристическа информация, продаващ и един куп други сувенири от Хага, а оттам ме насочиха и към близкия филиал на Intertoys, в който имаше дори повече джунджурии на ADO. С жълтозелен щърк на хавлията вече съм готов да нахлуя като пълен ултрас на плажа в Слънчев ден.<br />
<br />
<b>De Bijenkorf</b><br />
<br />
Големия "кошер" в Амстердам дори не бях забелязал; в местния клон се завъртях, колкото да изчакам дъджа да спре, а Марти да свърши работа. Мол като мол. Луксозната сграда е значително по-интересна от съдържанието си, особено на облицованите с дърво стълбища. Виждайки етикета с цената върху подметката на камуфлажните кецове Givenchy, които ми грабнаха окото, ги хвърлих като опарен. Поне тоалетната беше без пари.<br />
<br />
<b>Escher in het Paleis</b><br />
<br />
В <a href="http://www.escherinhetpaleis.nl/?lang=en" target="_blank">музея на Ешер, поместен в бившия дворец</a> на нидерландската кралица, прекарах почти целия си последен ден в Хага — не защото беше интересно (а то беше), а защото навън просто не спря да вали. За щастие в сградата има личен гардероб, тоалетна и дори кафене, в което да си подложиш един сандвич с шунка и сирене преди да се гмурнеш във визуалните главоблъсканици на художника. За нещастие с мен влезе и група невръстни ученици, от чиито крясъци самият Ешер би се обърнал в гроба.<br />
<br />
Освен рисунки на художника и информация за живота и творчеството му всяка от залите в музея представя накратко и функцията си в бившия дворец. Тоест, посетителят има възможност да проследи едновременно две паралелни изложби, споени от уникален за всяка зала кристален полилей, дело на Ханс ван Бентем. Като човек, който познава единствено метаморфозите, математическите заигравки и невъзможните обекти на Ешер, бях изненадан да открия, че художникът има множество литографии и гравюри с пейзажи, предимно от Италия.<br />
<br />
За финал на изложбата последният етаж представя експонати на съвременни художници и скулптори с подобен стил, както и интерактивни забавления с различни зрителни измами. В магазина за сувенири на първия етаж пък можеш да си купиш дори пленително-зловещата птица с човешко лице от <i>Друг свят</i>. Цената й, за съжаление, е трицифрена; иначе билетът за музея струва съвсем разумните 9€. Забавен факт: Най-голямата картина на Ешер, удължената по поръчка 48-метрова <i>Метаморфоза III</i>, е изложена съвсем безплатно в Lounge 4 на Schiphol Airport. Нужен ти е единствено късмет самолетът ти да излита от гейт M.<br />
<br />
<b>Добър апетит</b><br />
<br />
Сякаш по поръчка, но всъщност по чиста случайност: В <a href="http://www.bolyari.nl/" target="_blank">Боляри</a> седнахме с Марти тъкмо на 24-ти май. Както разбрах, ресторантът е добре посещаван не само от българи и в съботната вечер имахме късмет да си намерим място без резервация. 17€ за паниран кашкавал, яйца по панагюрски и две чаши вино бяха окей, но пък сервитьорът лъхаше на пот.<br />
<br />
В Хага отметнах и втората точка от плана за колониалната кухня. Суринамският <a href="http://www.sjonrestaurant.nl/" target="_blank">Sjon</a> се оказа не само в удобна близост до вкъщи, но и добро съотношение цена-качесто. След кратка борба с менюто се наложи да стана и да отида до плаката на стената, показващ цветни изображения към непонятните за мен имена на ястията. Moksi metti се оказа чудесен избор: три вида месо, ориз, зеленчуци и пълна с кафяв дресинг сосиера, поднесена отделно. Сложи и един кокосов dawet в стъклена чаша с метална лъжица и ходи си лягай.<br />
<br />
Според описанието, хипстъреещото се в по-бастунската част на града <a href="http://www.cafeblossom.nl/?lang=en" target="_blank">Café Blossom</a> предлага lunch & high tea. За второто не мога да доложа, но обядът им беше наистина много силен. По-вкусна салата от тази с козе сирене, заклевам се, не бях ял. Сред хрупкавите зелени листа имаше картофи Вителоте, смокини, зърна от нар, карамелизирани лешници и слънчогледови семки, а полятата с мед малка пита сирене в средата лежеше върху резен козуначен хляб.<br />
<br />
В Берлин има четири ресторанта <a href="http://www.vapiano.com/en/home" target="_blank">Vapiano</a>, но този в Хага беше първият, който посещавам. Обстановката е приятна и помоему успешно прикрива факта, че веригата е просто един по-лъскав ресторант за бързо хранене. Най ми допаднаха десертите.<br />
<br />
В <a href="http://www.laplace.com/?setLanguage=EN" target="_blank">La Place</a>, нещо като стол на самообслужване към V&D, друг мол в града, се шмугнах от отчаяние пред проливния следобеден дъжд. Нито сандвичът с риба тон, нито Chocomel-ът бяха нещо особено, но вътре е сухо и има безплатен интернет.<br />
<br />
За <a href="http://www.cheesecakecompany.nl/" target="_blank">Cheesecake Company</a> от друга страна и Марти, и съквартирантката й говореха с въодушевление. Заради нестихващия дъжд в последния ден от престоя ми в Хага намерих време и сили само да мина оттам и да им взема нещо като благодарност за гостоприемството. Вкусовите вариации са безкрайни, а ако тези, които видях в хладилната витрина, са толкова вкусни, колкото изглеждат, то едва ли можеш да сбъркаш с който и да е.<br />
<br />
Закачливият <a href="http://www.gmdh.nl/vavoom" target="_blank">VaVoom Tiki Room</a> е част от парти ареала на Grote Markt, съставен от кафенета, барове и ресторанти. Външните маси са обградени от сепарета с дълги дървени пейки, от които човек може да наблюдава глъчката на китния площад, подскачайки между аромата на хамбургер от съседното заведение и Moscow mule-а без краставица в ръката си.<br />
<br />
<b>Електростолица</b><br />
<br />
Хага е сборен пункт за голяма част от музиката, която харесвам, но събитията, свързани с нея, в града са по-скоро рядкост. При пристигането ми грандиозният <a href="https://intergalacticfm.com/content/the_intergalactic_fm_micro_festival_2014_04-03-14-03-03.php" target="_blank">Intergalactic FM Micro Festival 2014</a> отдавна беше отминал. Единствената ми отправна точка беше офисът на <a href="http://www.godspill.net/" target="_blank">Godspill</a>, официалния дистрибутор на нашумелия <a href="http://www.residentadvisor.net/feature.aspx?1869" target="_blank">Crème Organization</a>, където си бях запазил две плочи плюс последния албум на Legowelt.<br />
<br />
Godspill или алтер егото на Меди Раухих, художникът, отговорен за страхотния артуърк на повечето от записите за лейбъла на DJ TLR, се намира в <a href="http://www.bink36.nl/" target="_blank">BINK36</a> — нещо като някогашния ЦУМ на Хага, преустроен в уж творчески хъб. Според самия Меди по-скоро скъпо, отколкото истински креативно офисно пространство, от което обмисля в скоро време да се чупи. В малкия офис тире склад тире магазин има два лаптопа, един грамофон и купища винили, дискове и тениски. Освен с накуцващия Меди се запознах и с Гербен — студент, обгрижващ сайта и страницата във Фейсбук, а явно и <a href="https://soundcloud.com/digitaltsunami/digital-tsunami-034-gerben-louw" target="_blank">кадърен диджей</a>. На паркинга отпред пък видях стар Фиат с леопардова броня и стикери на Murder Capital и Intergalactic FM, най-вероятно собственост на I-F.<br />
<br />
От реакцията на Меди, че съм бил в Амстердам, бързо стана ясно, че за хора като него, обитаващи хагския ъндърграунд, холандската столица е олицетворение на лоша, достъпна и популярна електронна музика, а и култура като цяло. Такива противоречия, разбира се, има навсякъде по света, но в този момент намусената физиономия зад очилата на брадаткото забавно ми напомни на I-F с откровено мизантропските му изказвания и на хейтовете на Legowelt срещу бездарието на напудрени продуценти. Нищо чудно, след като мотото на Bunker е "dirty brown and miserable", а това на Crème — "your misery is our mission". Сърдити, ама готини.<br />
<br />
Предвид краткия ми престой дори вътрешни хора като Меди и Гербен не можеха да ми помогнат с насока за яко парти, просто защото в понеделник такова нямаше. Иначе горещата точка в града е на две крачки от BINK36 и се казва <a href="http://www.pipdenhaag.nl/" target="_blank">PIP</a>. Друг известен клуб, чието име е сериозен конкурент на любимия ми (и вече бивш) Maria am Ostbahnhof, Марти ми показа само отвън: <a href="http://www.paard.nl/" target="_blank">Paard van Troje</a> или "Троянския кон", намиращ се в центъра. Следващия път ще превземем и двата.Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-7552967768843109642014-07-06T23:41:00.000+02:002014-07-06T23:54:22.715+02:00Allein in AmsterdamАко четеш това, ти си един от малкото читатели на този клет блог, обречен на тъй редки обновления от автора си и още по-редки посещения от ентусиасти като теб. Поклон!<br />
<br />
Започвайки този текст, осъзнавам, че извън мимолетните чатове във Фейсбук и Скайп не съм писал на български език от ужасно много време. Толкова много, че намирам както речниковия си запас, така и способността си за боравене с него в един не особено бляскав вид. Да не говорим, че напоследък значителна част от комуникацията ми на български всъщност протича на спиндермаански. Та в този дух: БИАХ В ХОЛАНДИА МАКЛО АС. Чети тук, как беше, докато не съм забравил хептен род и корен.<br />
<b><br /></b><b>Като по вода</b><br />
<br />
След <a href="http://www.ohneunslaeuftnix.de/" target="_blank">magnum opus-а ми за берлинското ВиК</a>, с който едновременно приключих творческата си кариера под знака на <a href="http://www.avlberlin.com/" target="_blank">трирога</a>, реших да оползотворя двете седмици останала ми отпуска като разширя кръгозора си на пътешественик. Опитът ми с пътувания в чужбина е пренебрежимо малък, затова гледах да не се изхвърлям. Страната на лалетата е кажи-речи зад ъгъла, езикът й е близък до немския, а полетите до Амстердам са евтини. Пък и, противно на евробастунския й имидж, от Хага идва учудващо количество от качествената електронна музика на малкото, но китно кралство. Пуснах се за има няма осем дни, разделени почти по равно между официалната и административната му столица.<br />
<br />
<b>Затегнете колана</b><br />
<br />
Като пасажер между държави-членки на Шенгенската зона си пълна царичка: Кабинките на граничния контрол стоят празни и преди излитане, и след кацане. Единствено при чекирането на багаж и преди проверката на ръчния такъв easyJet изискват идентификация за сравнение с данните от билета. Колкото да се уверят, че наистина се казваш Анорде и си от женски пол, дори снимката ти да оставя известно съмнение.<br />
<br />
Не добих представа за пълния размер на летище Schiphol в Амстердам, но и не успях да се изгубя. Стори ми се не по-голямо от Schönefeld въпреки автоматичните ленти за придвижване в сравнително дългите коридори между гейтовете и терминалите. В удобна близост до спирката на влаковете открих дълъг щанд на Burger King с поне десет каси и цени, аналогични на тези в Германия. След лекомисленото ми решение да не ям преди полета в ранното берлинско утро, менюто с Breakfast Burger, пухкави картофки и кола буквално ми спаси живота. Персоналът беше любезен и бърз, така че на връщане към Германия доволно набих и един Steakhouse XT, затваряйки фастфууд цикъла.<br />
<br />
В спонтанни забележителности на летището се превърнаха мургавото чиче, което събу кожените си сандали, за да измие потен крак в мивката на мъжката тоалетна, както и кротко крачещият с едрогабаритен автомат армеец, отегчено обхождащ периметъра.<br />
<br />
<b>Подслон, не под мост</b><br />
<br />
Докато в Хага можех да разчитам на Марти да приюти окаяната ми душа, за Амстердам се наложи да се поразтърся. Колкото и да не ми се даваха много пари за престой, вариантът да деля макар и временно едно помещение с тръгнали на наркотуризъм хипари никак не ме блазнеше и за хостели въобще не погледнах. В Airbnb се оказа, че при 80+ евро на вечер стаите в центъра излизат твърде солено, затова се примирих с <a href="https://www.airbnb.com/rooms/1094279" target="_blank">таванска стая в квартал на име Osdorp</a>, част от Nieuw-West, за който някъде пишеше, че бил известен с криминалните си прояви. На такива за щастие не станах свидетел — освен ако не броим престъпно милите домакинки Марайке и Йоди, с които дори изпих няколко пролетни Grolsch-а първите две вечери.<br />
<br />
<b>Спиндермаански немски</b><br />
<br />
Ако немците си имаха Спиндермаан, той щеше да говори холандски. Езикът звучи точно като счупен немски. Помня, как като малък се дивях на гърлено-храчещите звуци, излизащи от устите на водещите по The Music Factory, но тогава още нямах алтернативата за сравнение. Как може <i>Frau</i> да е <i>vrouw</i>, а <i>zurück</i> — <i>terug</i>! Pi6i gramotno we! Или пък холандски думи като <i>verkocht</i> и <i>huren</i>, които на немски имат съвсем друго значение. Представи си, как прихнах при вида на три девойки, разхождащи се по Амстел в лодка с надпис "Huren in Amsterdam".<br />
<br />
От друга страна близостта до немския е достатъчна само за бегло разбиране на някои по-прости изречения. Така например, на жената, която на Albert Cuypmarkt се обърна към мен на холандски с въпроса дали може да ми зададе въпрос (oh wait), трябваше да отвърна "Yes, but in English please". Изненадващо, тя махна с ръка и отмина — всъщност над три четвърти от населението на Холандия говори поне малко английски.<br />
<br />
Имам чувството, че обтегнатите отношения между холандци и германци са по-скоро от футболен характер, но все пак не посмях да заговоря някого на немски. Джобния германско-нидерландски разговорник, който си носех от Берлин, отворих само няколко пъти и не запомних почти нищо. В крайна сметка си карах на английски — освен с Марайке, която се оказа, че говори доста хубав немски. Иначе в страната е пълно с германци. В Sarphatipark една лачена немска леля дори ме извика да я снимам с бандата й застаряващи сънародници, изтегнали се върху карирано одеало за пикник.<br />
<br />
<b>Ей, ти, пешеходеца</b><br />
<br />
В Амстердам има два типа хора. Едните карат велосипед, другите гледат да оцелеят. Честно, на две колела по Damrak си като Иво Димов по Главната. И всеки ти прави път. Специално за централната част на Амстердам транспорт почти не ти е нужен, освен ако не си с плоскостъпие или мега мързелив. Разходката с велосипед със сигурност не е лошо преживяване, а и магазинчета за колела под наем има почти навсякъде, но аз лично не се възползвах.<br />
<br />
От резиденцията си в Osdorp до центъра и обратно се мятах на трамвая. При 2,80€ за еднократен билет картите за 24 (7,50€) и 48 часа (12€) са сравнително добра оферта. Има и някакви промоции за посещения на музеи, но предполагам, че те си струват само ако си решил изцяло да се отдадеш на подобни посещения. Цялото това инфо е компактно побрано в брошурка на четири езика, която един чичко, приличащ на състарен Legowelt, ми връчи от кабинката вътре.<br />
<br />
Кабинката е позиционирана в задната част на трамвая, срещу предпоследната врата, а функцията на чичкото е да продава билети. След като пътувах без билет от Schiphol до Station Lelylaan, почти бях готов да направя същото и до квартирата си, но имах късмета да попадна на него. Късмет, защото освен с брошурата, чичкото ме снабди и със знанието, че вратата пред кабинката е само за влизане — излизането става пред останалите. Подобен чичко/лелка/батко имаше във всеки трамвай в града, но предвид това, че повечето пътници си носеха карта или билет, реално седеше диван чапраз зад стъклото.<br />
<br />
GVB, фирмата на градския транспорт в Амстердам, си има собствено мобилно приложение, което те упътва между различни адреси, дори извън града. С него и Google Maps нямаш никакви проблеми с придвижването, независимо от вида транспорт. Само от напушените колоездачи трябва да се пазиш сам.<br />
<div>
<br /></div>
<b>Канал 1</b><br />
<br />
От берлинската канализация към каналите на Амстердам. Градът, както пишеше в една статия, е буквално <i>отвоюван от водата</i>. Каналите са разположени мрежовидно и образуват нещо като полукръг с център Centraal Station — периметър, който общо взето напусках само вечер, прибирайки се вкъщи. Не узнах броя им, но мостовете над реката, свързващи изкуствените островчета, са над 2000. Разбрах го от рижия лодкар-екскурзовод Питър, който срещу 18€ направи едно 75-минутно кръгче по реката, насочвайки вниманието ни към определени забележителности и разказвайки кратки анекдоти за тях. Електрическите лодки на <a href="https://www.canal.nl/en" target="_blank">Amsterdam ECO Tours</a> са компактни, открити и безшумни, а нов старт има на всеки 15-20 минути.<br />
<br />
Особености на тухлените сгради край водата са полегналата напред фасада и издадената към водата греда с макара точно под покрива. Всичко идва от някогашната им функция на склад за благата, които холандските мореплаватели са събирали от цял свят и в частност немалкото си колонии. Питър каза, че в днешни дни макарите още се ползвали: например за пиано, което трябва да бъде качено на горния етаж (как пианото влиза през тесните прозорци обаче не разбрах). Къщите явно не са строени много вещо, защото масово са наклонени, изкривени и разместени. И докато средните в редицата край даден канал един вид се облягат на тези до себе си, стените на някои от крайните са толкова изчекнати, че не е ясно, как още не са паднали. Ако не съм запомнил грешно, най-старата къща в града стърчи там още от средата на XVII в., което донякъде обяснява ситуацията.<br />
<br />
Живот кипи и във водата, където непрекъснато сноват различни по форма, големина и задвижване лодки, пълни я със зайци като мен, я с голи до кръста селяндури, надули някакъв ужасен юроденс, я със застаряващи богаташи, декадентски излегнали се до шампаниера с Moët. Неподвижно до брега стоят плаващи къщи, които по думите на Питър са оборудвани с всички необходими на цивилизования гражданин удобства. Обаче стрували луди пари, въпреки че повечето, които видях, бяха тесни, ниски и неугледни. Гъзар да си, във водата да си. Покрай обиколките неминуемо научаваш и няколко системно повтарящи се холандски думи. Gracht се наричат успоредните на каналите улички, straat са нормалните такива, на -brug завършва името на всеки мост, изписано на парапета му, а plein означава площад.<br />
<br />
<b>Закръглете, моля</b><br />
<br />
Отне ми няколко посещения, докато науча основните положения при пазаруване в <a href="http://www.ah.nl/" target="_blank">Albert Heijn</a>. Веригата със симпатично засукано лого има супермаркет на всеки ъгъл в кралството и е комай единствената, която съзнателно възприех за целия си престой. Според Йоди, която ръководи един от филиалите им в Амстердам, качеството в отделните магазини варира, но на мен всички, които посетих, ми се сториха супер чисти и подредени. Особено впечатление ми направиха хладилниците със смуутита — холандците яко бичат фрешове, шейкове и всякакви подобни плодово-млечни напитки.<br />
<br />
При първия ми опит да си купя солети и бира без да искам се наредих на каса, на която се плаща само с карта. При втория касиерката закръгли сметката ми до пет цента, отказвайки монетите от един и два. Вкъщи момичетата ми обясниха, че в Холандия само немските вериги Lidl и Aldi (които дори не знаех, че присъстват) ползват въпросните. Навсякъде другаде 5,83 автоматично става 5,85, а 2,12 — 2,10. Нелоша идея, след като в някои страни производството на монета от един цент струва 1,2 цента. Да не говорим за бабките, броящи стотинки пред теб на касата.<br />
<br />
Третата изненада дойде в момента, в който реших да занеса джин и тоник на барбекюто у едни познати. Тоник добре, ами джинът къде е? Изобщо къде е твърдият алкохол? Тук виждам само бира, вино и ликьори. Къде ви е алкажът ве! Моля? Хааленхаал? Ъм... мда, в холандските супермаркети няма нито джин, нито водка, нито какъвто и да е високопроцентов алкохол. Такъв продават само специализирани магазини като веригата <a href="https://www.gall.nl/" target="_blank">Gall & Gall</a>, която мургавият служител на Albert Heijn имаше предвид. И въпреки неудобството да не можеш да си вземеш всички продукти за непретенциозен коктейл от едно място, поне Tanqueray-то се оказа на промоция.<br />
<br />
<b>Къде ви е таквозинката?</b><br />
<br />
За малката нужда, спохождаща еднакво и местния велорейсър, и заблудения турист в края на някои от мостчетата амстердамци са поставили любопитно изглеждащи съоръжения. Докато конструкцията им прилича повече на плажна съблекалня, тъмнозеленият цвят и ръждясалото желязо, от което са направени, напомнят старите берлински тоалетни. Ташакът е, че стават само за мъже, а и нямат мивка.<br />
<br />
<b>Damrak</b><br />
<br />
Първата улица, която зърнах, слизайки на Centraal Station, води до Dam, централния площад на Амстердам. Пълна е с народ, хотели, будки за манджа, туристически щандове, музеи, галерии, барове и какво ли не. Имаше дори строителна площадка. На самия площад е почти същото, плюс гълъби. На Damrak се намира Музеят на секса, който май е по-известен отколкото интересен. По-късно Марти потвърди, че е точно така.<br />
<br />
Като цяло и Damrak, и Dam изглеждат като места, на които само японец със сандали и фотоапарат би се задържал за по-дълго. Амстердамският Alexanderplatz, така да се каже. Все пак в сряда вечер на път към къщи гладът насочи вниманието ми към щанда на <a href="http://www.mannekenpis.nl/" target="_blank">Manneken Pis</a>, най-добрите пържени картофи на Холандия (според собствената им табела), и тактично ме побутна към средна порция със сос. Освен стандартния такъв, прегладнелият посетител има избор между десетина други, включително т.нар. wietsaus, съдържащ марихуана.<br />
<br />
<b>De Wallen</b><br />
<br />
Вярно, че го посетих във вторник следобед, едно никакво време за заетите в бранша, но Кварталът на червените фенери не ме впечатли особено. Тук-там имаше по някоя друга госпожица, намигаща палаво, както и любопитковци като мен, обикалящи с ръце в празните си джобове. Улиците са тесни, мръсни и тъмни, а витрините на прелъстителките са разредени от кофишопове, магазинчета за пиячка и други аутлети на греха. Най-интересното беше един бар, на чийто вход имаше табела "Insert coin to begin", и металната пластика между паветата около Oude Kerk, изобразяваща галеща женска гръд ръка. В нета пишеше, че всяка неделя има обиколка, водена от бивша проститутка, но това за съжаление не съвпадаше с плана ми.<br />
<br />
<b>Oude Kerk</b><br />
<br />
Пикали ли сте за 7,50€? Аз да. Противно на това, че е кажи-речи в центъра на De Wallen, Старата църква е толкова скучно място, че ползването на тоалетната й беше най-полезното, което успях да свърша срещу въпросната такса вход, която ви съветвам да си спестите. Ама и аз съм тъп — тръгнал в Холандия на църква. Лодкарят неслучайно каза, че холандците от векове презират тая институция, а църковни земи се продават на търг всяка седмица. Отвътре сградата е просто един огромен и учудващо празен хамбар, чийто под се състои от надгробни плочи. Може би най-любопитна от тях е тази на Саския ван Ойленбург, съпругата на Рембранд. Как точно е изглеждала обаче, посетителят може само да гадае — образът върху камъка прилича на скелета, който остава да държи волана, след като взривиш някоя от колите в третото ниво на Пънишъра.<br />
<br />
Това, което ме подмами да вляза, всъщност беше изложбата <i>You don't know where you're going</i>, за която някаква арт-дама е разпитвала амстердамци, какво биха взели със себе си, ако имат 45 минути преди да отпътуват за неизвестно място, от което не се знае дали ще се върнат. Виждайки че експонатите представляват десет картона с текст на холандски, няколко шарени черги и пет-шест хартиени изрезки, остана просто да призная пълното си поражение и да си тръгна.<br />
<br />
<b>Vondelpark</b><br />
<br />
След Sarphatipark, в който ареалът на патиците беше грижливо защитен от човешки набези посредством телени прегради, и близкия до квартирата ми Sloterpark, от който зърнах само окъпания в залеза фонтан, дойде ред и на най-големия парк в Амстердам. Въпреки че е цопнат югозападно от централния полукръг, Vondelpark също е обграден от множество малки улички, така че срещата със северния му вход идва малко като оная сцена от <i>The Naked Gun</i>, в която изведнъж паветата свършват, а Дребин се озовава в някакъв пущинак. Не че паркът е див, дори напротив: На фона му иначе любимият ми Volkspark Friedrichshain изглежда като разградения двор на фалирала наркокомуна. Алеите светят, тревата блести, а езерца има по цялото продължение на източения грундрис. От плана на входа става ясно, че в парка са обособени не само места за барбекю и контейнери за въглени и пепел, но и за футбол върху самата трева. Сметни, за какъв ред говорим, след като текстът дори апелира към съвестта на посетителя да не играе непосредствено след дъжд в името на настилката.<br />
<br />
В парка има и доста заведения, едно от които, <a href="http://www.blauwetheehuis.nl/" target="_blank">'t Blauwe Theehuis</a>, беше първата ми цел в ранния следобед. Кръглият павильон прилича на летяща чиния, кацнала между дърветата, и още от снимката странно ми напомняше на Детския кът във Варна. Слънчевите лъчи и гледката от терасата на горния етаж компенсираха сравнително неадекватните 14€ за микроскопичен сандвич с бекон/маруля/домат/пилешко, малък портокалов сок и парче ябълков пай със сметана.<br />
<br />
Във Vondelpark се намира един от двата червено-бели надписа "I amsterdam", които видях. Туристът си умре да се катери по големите триизмерни букви, да се кекне и снима във всевъзможни пози, да пада, да става и да се прави на смешник, докато почти незабележим стикер в основата на конструкцията двуезично напомня, че всичко това се случва на собствена отговорност. Далеч по-интересна културна забележителност в района е Рибата на Пикасо, забила нос в една от полянките. Някъде тук, в короната на един от кестените изневиделица долетя някакъв мега екзотичен зелен папагал с розова човка, който тутакси започна да пасе от цветовете на дървото, сливайки се с листата му. Бях убеден, че е избягал от някой зоопарк, докато не видях негов хагски побратим да кръжи в задния двор на Марти. Явно в Холандия тия приятели са част от пейзажа.<br />
<br />
Любопитна идея е оградата за изгубени вещи около едно от дърветата в източния край на парка. На боядисанатa в зелено решетка има щипки, на които закачаш намереното. В момента, в който я забелязах, вече бях подминал една-две самотни играчки край главната алея, а на самата ограда висеше бебешка обувка.<br />
<br />
<b>Kattenkabinet</b><br />
<br />
В Амстердам гъмжи от музеи, но аз влязох само в два. За първия от тях научих от чудесния ресурс на име <a href="http://www.atlasobscura.com/" target="_blank">Atlas Obscura</a> и не останах разочарован. <a href="http://www.kattenkabinet.nl/" target="_blank">Kattenkabinet</a> се помещава в една от типичните за града къщи, директно до водата, и, както името подсказва, е изцяло посветен на котките. Срещу скромните 6€ човек получава достъп до няколко забележителни сами по себе си помещения, впечатляващи не само с картини, литографии, пластики и други произведения на изкуството, изобразяващи котки, но и с красив старинен интериор. С изцяло дървената си облицовка и изящна лампа дори тясната тоалетна в своеобразния котешки дворец е един малък хайлайт.<br />
<br />
По стените на музея висят котки на Стайнлен, Тулуз-Лотрек и дори една на Пикасо, странно задраскана с голям хикс, а в една от залите на рипийт върви <a href="https://www.youtube.com/watch?v=NL7PSeN3SYU" target="_blank">старо руско филмче</a>, на което доста се посмях. От магазинчето на входа можеш да си купиш тениска с надупената котка от логото на музея, книги на котешка тематика, картички, плакати и дори карти за квартет с доста забавни игри на думи. Из музея, разбира се, сноват и няколко истински котки.<br />
<br />
<b>Van Gogh Museum</b><br />
<br />
Както гласеше препоръката, билет за <a href="http://www.vangoghmuseum.nl/vgm/index.jsp" target="_blank">Van Gogh Museum</a> си купих предварително от сайта. Няма нужда дори да го принтираш — показваш QR кода на телефона си и влизаш без да чакаш на опашката от запотени лелки. Въпреки това се оказах по-рано на Museumplein, ареалът подслонил и другите два големи музея в Амстердам, Stedelijk Museum и Rijksmuseum, и се опнах на един полегнал стол в луксозния двор на последния. Както писах на Деси в отговор на мейла й, който получих в този момент, седейки пред фонтана в градинката и слушайки класическите мелодии от свирещите наблизо улични музиканти, човек някак естествено повдига и духа, и носа си.<br />
<br />
Когато прекрачих прага на музея точно в 15:00, изобщно не предполагах, че ще откарам почти три часа вътре. Сградата е разделена на четири етажа: три за творбите на стария майстор и един за сменящи се изложби, на който по това време бяха изложени неща на Феликс Валотон. Залите бяха доволно пълни, а пред оградените с въженца картини се образуваше опашка от хора, която се движеше като огромна гъсеница от първата към последната творба. Видях поне две групи ученици, които под зоркото око на учителката си по рисуване подскачаха целенасочено между конкретни платна. Докато на приземния етаж редът на картините проследява живота на художника хронологически, на другите етажи експонатите са комбинирани на тематичен принцип. Към повечето от тях има кратки текстове на холандски и английски с любопитни детайли, които сякаш бяха главната причина за удължения ми престой.<br />
<br />
На втория етаж имах особено емоционално преживяване. Пристъпвайки напред сред все по-цветните картини на художника, изведнъж попаднах на една, от която очите ми почти мигновено се насълзиха. Не защото изобразяваше нещо тъжно, а просто защото я бях виждал и преди. Едва в този момент осъзнах, че години наред на стената в стария ни апартамент в сините блокове е висяла <i>Рибарски лодки на брега на Сен-Мари</i>. Дядо ми най-вероятно дори ми го е казвал, но кой да ти слуша — другарят Герганов без очила сигурно тъкмо е превъртал Контрата за първи път.<br />
<br />
За съжаление изложбата се фокусира почти изцяло върху темите и техниката на Ван Гог и оставя питанки около по-личния план на краткия му живот. Но затова си има книги, много от които се продаваха в специализираната книжарница на музея. В магазина на музея пък се продаваха още един милион неща с образи от картините на художника. То не бяха чаши, чанти, рокли, шалове и химикалки, кубчета, зарчета, солници и напръстници, аве всевъзможни големи и малки джунджурии. На специална картонена поставка имаше дори <a href="http://www.brunotti.com/en/news/563/brunotti-the-art-of-surfing-now-in-the-van-gogh-museum" target="_blank">бански Brunotti със <i>Слънчогледите</i></a>, който бях готов да си купя, ако не се беше оказало, че по стара традиция съм си харесал дамския вариант. В крайна сметка си тръгнах само с една платнена торба с логото на музея и <i>Лебедите</i> на Валотон, в която джинът и тоникът направо заспаха.<br />
<br />
<b>И лучец еж, водица пий</b><br />
<br />
Както брат ми отбеляза, след като му разказах част от настоящия текст, значителен брой от новите ми преживявания в Холандия бяха от кулинарно естество и всичките положителни. Първия си обяд прекарах в <a href="http://www.amsterdammuseum.nl/en/mokum-museum-cafe" target="_blank">Mokum Museum Café</a> във вътрешния двор на Amsterdam Museum, което, ако не броим картофките на Damrak, беше единственото място, в което влязох на сляпо. Кифличките със сьомга и поширано яйце не разочароваха.<br />
<br />
За <a href="http://www.lombardos.nl/" target="_blank">Lombardo's</a> на фрашканата с галерии и антикварни магазини Nieuwe Spiegelstraat научих от едно списание на България Ер, което брат ми беше изнамерил. "Amsterdam's best burger", както гласеше тестето стикери до стената. Ресторантчето е възтясно, но русата мацка на касата и италианският плешивко зад тезгяха с продуктите са симпатяги. Стандартният бургер беше мега дебел и сочен, а след 600ml смуути от авокадо, ябълка и целина оставаше само да се дотъркалям до спирката на трамвая.<br />
<br />
Абсолютният ми фаворит в кулинарно отношение се оказа малък кафе-ресторант, споменат с три изречения в списанието на борда на easyJet. Ясно е, че на място с име <a href="http://www.omelegg.com/" target="_blank">Omelegg</a> яйцата, които така обичам, са приоритет, но омлетът, който се крие зад простичкото име "Farm Boy" в пирографираното меню, беше просто чудо на чудесата. Яркожълтата палачинка с бекон, наденичка, чушки и пушено сирене, сгъната върху дебела филия царевичен хляб и гарнирана със зеле и моркови на смешната цена от няма и 9€ не само те наяжда като попско чедо, но и привлича погледа на абсолютно всеки минувач в случай, че като мен си седнал на една от двете външни маси с гледка към босата дама, четяща на балкона отсреща.<br />
<br />
Живописната тераса на <a href="http://www.cafedejaren.nl/en/de-Jaren/Home.html" target="_blank">Café de Jaren</a> забелязах първо откъм водата, возейки се в лодката на Питър. Отне ми известно време да открия входа по суша, но усилието си струваше. Крайните маси са директно до канала и, ако имаш късмет богаташите от по-горе да не решат да акостират точно под носа ти, докато притикваш чабатата с витело тонато с един Heineken, спокойната ти вечеря е гарантирана.<br />
<br />
Благодарение на колониалното си минало Холандия предлага голямо разнообразие от индонезийска и суринамска кухня и според един текст в нета е едно от малкото места извън пределите на двете страни, където можеш да опиташ типични за тях ястия. В Амстердам намерих време само за <a href="http://www.tujuhmaret.nl/" target="_blank">Tujuh Maret</a> и техния nasi rames, състоящ се от приготвено по различен начин пилешко и свинско месо, пилешко сате с фъстъчен сос, зеленчуци, ориз и чипс от скариди. За традиционния rijsttafel, разточителен бюфет от множество малки порции, не ми достигаше един стомах.<br />
<br />
Отвън <a href="http://www.delaatstekruimel.nl/" target="_blank">De laatste kruimel</a> прилича на ония хипстърски кафене-сладкарници, които в Берлин съзнателно избягвам. Тук влязох по препоръка на Теди, която спомена нещо за "козунак с кюфтета". Най-близък до това описание се оказа месният пудинг, който приличаше повече на лазаня, но в комбинация с ягодово смуути се превърна в идеалната загрявка за последвалото спонтанно посещение на един от кофишоповете в града.<br />
<br />
<b>Пътешествие в седнало положение</b><br />
<br />
Да си дойдем на думата, ще кажеш. Факт обаче е, че с тревата никога не сме се разбирали особено, а след един твърде некомфортен трип в началото на годината реших повече да не посягам. Съответно на кофишоповете в Амстердам гледах само прозорците и смахнатите им имена. Не че е нужно да влезеш в който и да е от тях, за да доловиш характерния аромат: В целия град мирише на майка, народът гърми под път и над път въпреки забраната за консумация на обществени места. На съседната пейка в Sarphatipark висок младеж си бохаше в пълен релакс, докато пред него млада двойка буташе количката на търчащото около тях дете, а на Albert Cuypmarkt смугъл мароканец ту дърпаше стръвно от масура в ръката си, ту го скриваше в дланта си с извъртян навън филтър, слаломирайки между сергиите.<br />
<br />
Та както предварително бях изключил тоя елемент от програмата си, така в четвъртък нещо ми прищрака и се разтърсих в нета за информация. След краткия рисърч си набелязах <a href="http://dampkring-coffeeshop-amsterdam.nl/" target="_blank">Dampkring</a> и около шест вечерта отворих вратата му с разтуптяно като на първокласник сърце. Най-големият ми страх беше да не ме оберат, ако припаткам толкова, че да спра да внимавам за вещите си. При пушене на обществено място обикновено точно тия опасения са взимали връх и в лошия случай са кулминирали в пълна параноя спрямо заобикалящата ме среда. Тук обаче бях решил не да пуша, а да ям. Това беше и второто нещо, което споделих с учтивата мулатка зад бара, заемайки един от свободните столове отпред. Първото беше, че съм за първи път на такова място и въобще не зная кое-как.<br />
<br />
<blockquote class="tr_bq">
<i>– What are your plans for tonight?<br />– Nothing really, I just came here to try this.<br />– Good. You'll be staying here for five hours or so.</i> </blockquote>
<br />
За щастие персоналът в кофишоповете не само знае, но и има опит с такива, дето нямат. Тоест, най-добрата ти опция е да влезеш и да кажеш всичко както си е, вместо да се правиш на Рамбо, а после да те събират с лопата. Special cake-ът на Dampkring струва 7,50€ и съдържа половин грам марихуана. Продава се в запечатана опаковка с логото на кофишопа и дори е приятен на вкус. Съветът на сервитьорката беше да изям първо половината и ако след 45 минути съм окей, да мушна и другата. Нямах възражения.<br />
<br />
Освен тревата, за която има обособен щанд и дилър, който го обслужва, менюто в кофишоповете включва различни безалкохолни напитки и храна. След един Sprite се преориентирах към водата на име <a href="http://www.earthgroup.org/products-2/earth-water/" target="_blank">Earth Water</a>, чийто етикет обещаваше 100% от печалбата на Световната продоволствена програма на ООН. Хубава идея, помислих си — да се друсаш за добра кауза. Междувременно 45-те минути бяха минали и след консултация с експерта зад бара си доизядох кексчето.<br />
<br />
От тонколоните в сумрака на оранжевото помещение се носеше някакво реге, както си му е редът. Вече се чудех, ще става ли нещо или няма да става, когато в главата ми започна да пада мъгла, а в един момент, някак дразнещо, музиката скочи на рок. Тук някъде здравенякът, подпрян на бара от дясната ми страна, ме заговори. Явно беше разбрал от сервитьорката, че ми е за първи път, и подхвана на английски с бащински напътствия от рода на "няма нищо общо с пушенето" и "ще те хване съвсем различно". Чичето дори не подозираше, че мен не само вече ме беше хванало, ами и в състояние като моето комуникацията с него представляваше невъобразимо предизвикателство. Реакциите ми се свеждаха до утвърдително кимане: към него — че го разбирам, към сервитьорката — че съм добре. Междувременно имах чувството, че започвам да разбирам холандския, който двамата говореха помежду си.<br />
<br />
Хубавото е, че кофишоповете са оборудвани с безплатен интернет, благодарение на който не се налага да блуждаеш по стените с премрежен поглед, дори когато си сам. В Dampkring освен нет имаше и котка. Да, истинска кофишопска котка, която първо лежеше на масичките до прозореца, а по-късно се качи на бара да си проси нежности от гостите. До мен не стигна, а да се местя нямах нито сили, нито желание, но самото й присъствие ме караше да се чувствам уютно, особено на фона на Flying Lotus и <i>Dance Floor Stalker</i>. Впоследствие забелязах стикера зад бара, концентрирал USP-то на локала в четири точки: "the original, perfect strains, strange cheerful staff, very nice cat".<br />
<br />
Всичко на всичко, кексчето се оказа пълен чук, а петте часа на неудобния стол пред бара, в които тазовата ми кост се сплеска, разнообразих единствено с няколко посещения на тоалетната. Усетил, че действието е отслабнало достатъчно, за да мога да се прибера без да попадна в някой филм, махнах за чао на услужливата дама и потеглих. Но не към къщи, а (да, позна!) към най-близкия McDonald's. Излишно е да казвам, че никога не съм ял по-вкусен Big Mac, нито пък съм предполагал за фантастичния вкус на пържените им картофи, потопени в сладолед с шоколадов сироп. И ако съм изглеждал като някой от кротко ръфащите свежа плът изроди в оная сцена от <i>Zombi 2</i>, то поне частната ми вакханалия приключи бързо, а малко по-късно вече стоях пред вратата на Марайке и Йоди.<br />
<br />
В този момент съдбата, която малко след полунощ явно имаше план, различен от това да ме остави да се прибера и да си легна, грубо се намеси. От другата страна на ключалката беше оставен ключ, който ми пречеше да вкарам моя. След няколко отчаяни опита ми стана ясно, че ще трябва някое от момичетата да ми отвори отвътре. Да, ама не — нито звънецът, нито чукането по вратата дадоха резултат. Посегнах към телефона и ща, не ща, звъннах на Марайке. Гласова. При Йоди същата работа. ЕИ СИА СА НАИАДОХ НА ХОИ! Обзе ме лека паника и дадох газ на звънеца, набивайки и по някой юмрук на дървената врата.<br />
<br />
По някое време долових човешки глас, идващ отгоре. Вдигнах глава и що да видя — от прозореца на втория етаж гол до кръста и видимо неблагоразположен мъж боботи на холандски и ръкомаха към мен. "I'm sorry, my friends left a key on the inside, and I can't open the door", започнах с обясненията. Мъжът замаха още по-ожесточено и продължи да се пени на холандски въпреки забележката ми, че не го говоря. Едва когато зацикли на едно въпросително изречение, чието значение предугадих, нещата ми се изясниха. "Ти на коя улица живееш бе, малоумник!", болезнено отекна симултанният превод в главата ми. Ами да, съседната улица е точно копие на моята, дори бях на правилния номер! Е, можеше да се сетя, че има грешка, още когато видях непознатото лице на прозореца на еднофамилна къща. Всъщност можеше да се сетя още преди да пъхна ключа — впоследствие осъзнах, че входът на моята квартира се различава от другия по ред детайли. Но когато си high as fuck, особено в комбинация с мнението, че не си, нелепите ситуации са гарантирани.<br />
<br />
<b>Trouw</b><br />
<br />
Към вероятно най-известния клуб за електронна музика в Холандия се отправих след споменатото вече петъчно барбекю, на което се изпиха не само джинът, ами и няколко други бутилки плюс доволно количество бира, а аз разширих опита си с местните специалитети, опарвайки се на врелите bitterballen в един бар наблизо. В това състояние не знам нито как стигнах до <a href="http://www.trouwamsterdam.nl/en/" target="_blank">Trouw</a>, нито как ме пуснаха да вляза. Но и двете се случиха, макар че 18€ вход, пък били те и за Steffi & Martyn All Night Long, бяха една твърде неприветлива сума, срещу която дори не получих печат на ръката си. Поне гардеробът беше безплатен. Май.<br />
<br />
В тая връзка трябва да се отбележи, че клубовете в Холандия имат политика на предварителна продажба за почти всяко парти, което хостват. Купените по-рано билети са малко по-евтини и вероятно гарантират достъп до събитието. За клуба пък идва удобството от по-лесното планиране на посещаемостта. Вярно, че в Берлин чакането по опашки пред входа и свитото сърце пред свирепия поглед на охраната са един вид част от преживяването, но лично неведнъж съм съжалявал, че няма опция за сигурен пропуск на някои по-специални за мен партита.<br />
<br />
Trouw се помещава в бивша вестникарска печатница и освен като домакин на подобни панаири функционира и като ресторант и пространство за културни събития — нещо, което ако не бях прочел, едва ли щях да забележа в опушения сумрак, камо ли с два промила в кръвта. На влизане към два след полунощ Martyn вече беше заел позиция зад дековете и налагаше стабилно. Около него беше пълно с хора, включително и на странно позиционираната зад пулта сцена, която просто плачеше за стейдждайв връз диджея. На срещуположната страна широко стълбище води към няколко пейки за отмора, сложени пред декоративна конструкция с голяма кръгла празнина в центъра, където бях убеден, че липсва само драконът от логото на Mortal Kombat.<br />
<br />
В тясното коридорче между преградата на пулта и стената на залата се оказах очи в очи с чакащата реда си Steffi, която се поклащаше с бира в ръка. При други обстоятелства най-много да й бях казал просто здрасти, но както се бях смазал просто нямаше начин да не я налазя като един берлински Бай Ганьо, натъртващ общия си със себеседника произход. Тя за щастие се оказа комуникативна и от краткия ни разговор научих, че тъй както е един от най-именитите представители на Ostgut Ton, кака ти Стефи всъщност е чиста холандка. А че зачуква не по-зле от сънародника си, беше ясно и още преди да го смени зад пулта.<br />
<br />
Под нивото на денсинга има още един етаж, до който се стига по стръмни и тесни метални стълби. Атракциите тук са тоалетните, на чийто вход шайка младежи играеха нещо на лаптоп, крещейки като обезумели, както и малкият бар в единия ъгъл. Възможно е да е имало дори дивани, но не съм сигурен. Сигурен съм обаче, че точно в шест музиката горе спря, лампите светнаха, а охраната извади метлите. Ебаси. Сега разбрах, защо не ми биха печат на входа. Ти докато излезеш и се върнеш, партито току-виж свършило. От друга страна и през ум не ми мина да търся продължение: Бях грохнал а следобед ми предстоеше път към Хага за второто полувреме от холандския ми трип.Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-78784600746257403672014-02-14T01:00:00.001+01:002014-02-16T17:05:10.048+01:00Sensitive Data 8Zum Zeitpunkt des Verfassens dieses Textes war der Anlass für den unten stehenden Mix schon vorbei. Allerdings ist das kein großes Problem: Schließlich wurde schon <a href="http://elektroe.blogspot.de/2013/02/sensitive-data-7.html">letztes Jahr</a> darauf hingewiesen, dass der Valentinstag mittlerweile zu einem eher symbolischen als inhaltlichen Grund für die Reihe <i>Sensitive Data</i> geworden ist. Gleich geblieben ist nur die Stimmung, die ihre Musik trägt und vermitteln soll.<br />
<br />
Und weil die Nummer Acht aufgrund der turbulenten letzten Wochen die bisher wahrscheinlich am schnellsten zusammengestellte und gemixte Auswahl darstellt, mache ich aus dem genauso schnell ausgesuchtem Coverbild ein Gewinnspiel. Der erste, der das Gebäude darauf richtig nennt, bekommt von mir eine exklusive CD mit dem Mix.<br />
<br />
<iframe width="100%" height="410" src="//www.mixcloud.com/widget/iframe/?feed=http%3A%2F%2Fwww.mixcloud.com%2Felektroe%2Fsensitive-data-8%2F&stylecolor=e1771e&embed_type=widget_standard&embed_uuid=aa868265-27ea-4ff7-9b61-db065fcd3ceb" frameborder="0"></iframe><div style="clear: both; height: 3px; width: auto;"></div><p style="display: block; font-size: 12px; font-family: Helvetica, Arial, sans-serif; margin: 0px; padding: 3px 4px; color: rgb(153, 153, 153); width: auto;"><a href="http://www.mixcloud.com/elektroe/sensitive-data-8/?utm_source=widget&amp;utm_medium=web&amp;utm_campaign=base_links&amp;utm_term=resource_link" target="_blank" style="color: rgb(225, 119, 30); font-weight: bold;">Sensitive Data 8</a><span> by </span><a href="http://www.mixcloud.com/elektroe/?utm_source=widget&amp;utm_medium=web&amp;utm_campaign=base_links&amp;utm_term=profile_link" target="_blank" style="color: rgb(225, 119, 30); font-weight: bold;">Elektroe</a><span> on </span><a href="http://www.mixcloud.com/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=homepage_link" target="_blank" style="color: rgb(225, 119, 30); font-weight: bold;"> Mixcloud</a></p><div style="clear: both; height: 3px; width: auto;"></div>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-51553346151953684232013-10-17T10:40:00.004+02:002013-10-17T10:40:32.059+02:00Die feinen Unterschiede 9<a href="http://www.weetabix.de/">Weetabix</a><br />
≠<br />
<a href="http://www.wiha.com/germany/Onlineshop/Bits4">Wiha-Bits</a>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-85491793035801828992013-04-24T20:56:00.001+02:002013-04-24T20:56:29.522+02:00Loading: NostalgieEs ist bezeichnend ironisch, dass ich folgendes Video genau in der Situation entdeckt habe, gegen die es sich richtet. Und auch wenn ich noch nicht so weit bin, eine Wodkaflasche in meiner Schublade zu verstecken, hat mich das Lied zum Nachdenken gebracht. Darüber, dass man sogar in einem Job, der eigentlich Spaß macht, viel zu oft vergisst, Spaß zu haben.<br />
<br />
<iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="231" src="http://www.youtube.com/embed/q0ygjD04vyU?rel=0" width="410"></iframe>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-40766591412651660572013-02-14T10:37:00.000+01:002013-02-14T10:43:39.267+01:00Sensitive Data 7Mit <i>Sensitive Data</i> und dem Tag der Liebenden geht es mittlerweile wie mit mir und Religion: Weihnachten feiern ist schön, aber für Jesus und die Bibel lasse ich mich nicht wirklich begeistern. So kommt Nummer Sieben auch völlig säkular daher. Frohen Donnerstag!<br />
<br />
<iframe frameborder="0" height="410" src="//www.mixcloud.com/widget/iframe/?feed=http%3A%2F%2Fwww.mixcloud.com%2Felektroe%2Fsensitive-data-7%2F&embed_uuid=832a8e75-244b-41aa-96bb-7517c14c750b&stylecolor=e1771e&embed_type=widget_standard" width="410"></iframe><br />
<div style="clear: both; height: 3px; width: 402px;">
</div>
<div style="color: #e1771e; display: block; font-family: Helvetica, Arial, sans-serif; font-size: 12px; margin: 0; padding: 3px 4px; width: 402px;">
<a href="http://www.mixcloud.com/elektroe/sensitive-data-7/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=resource_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank">Sensitive Data 7</a> by <a href="http://www.mixcloud.com/elektroe/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=profile_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank">Elektroe</a> on <a href="http://www.mixcloud.com/?utm_source=widget&utm_medium=web&utm_campaign=base_links&utm_term=homepage_link" style="color: #e1771e; font-weight: bold;" target="_blank"> Mixcloud</a></div>
<div style="clear: both; height: 3px;">
</div>
Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-75978028695285896712012-10-02T00:16:00.000+02:002012-10-02T00:16:00.022+02:00Немил-недраг<div class="p1">
Приятелят ми Ботев е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще ти вземе пари назаем и ще те накара почти да забравиш, че си му ги дал. Неприятно е човеку да живее с подобни личности!</div>
Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17002759.post-23607177007421750402012-06-08T23:09:00.002+02:002013-10-17T10:42:00.760+02:00Die feinen Unterschiede 8<a href="http://de.wikipedia.org/wiki/Robert_Lewandowski">Lewandowski</a><br />
≠<br />
<a href="http://www.myspace.com/leevandowski">Lee Van Dowski</a>Katzhttp://www.blogger.com/profile/16233323353274545186noreply@blogger.com0