събота, май 31, 2008

Got ayran?

Ayran schmeckt hervorragend zu kräftigen Speisen, ist durstlöschend und äußerst erfrischend!

От няколко дни млекопроизводителите в Германия стачкуват срещу според тях ниската изкупна цена на продукта им. В магазините тук липса още не се е усетила, пък и това едва ли ще стане по-рано от две седмици след началото на стачката. Дотогава използвам повода да спомена един fast moving consumer good, който от край време ме радва, но чак сега намирам контекстуално оправдан -- айряна.

Не споря с а или с я се пише, свикнал съм с второто и на български ми звучи по-добре. Немската версия е турска (!), понеже турците в Германия са проминентно мнозинство не само сравнени с нашенските пришълци, и разбираемо се зове Ayran. Тъкмо за нея ми е думата.

Айрян Körfez (на снимката в статията) е номер едно. Има по-плътна консистенция от българските и е малко по-солен. Вече не помня времето, когато този на Данон още беше хубав -- в момента е скъп и доста разводнен --, а в последните айрян Балкан, които пих, плуваха неприятни мазни бучки. Единственият познат ми български айрян, който се доближава до турската магия, е на фирма "Йоги" с цех в село, чието име в момента ми убягва. На цената му от 80 стотинки за 400ml в пластмасово шишенце, Körfez отговаря с 49 евроцента за 500ml и практична картонена кутийка.

В стила на Nitritpökelsalz, от краткия анонс върху опаковката, който прочете в началото, лигите ми мигновено потичат, а в съзнанието ми изплува сочна свинска пържола. Какво блаженство е айрянчето, е известно само оногова, който поне веднъж е ставал в 7:30 със слепнали устни и смазана от алкохол глава, в търсене на нещо освежаващо.

Но допреди може би година, единственото място, откъдето можех да се сдобия с айрян тук, бяха дюнерджийниците. В тях се продават различни марки, чийто вкус слабо варира.



Опаковките обаче са винаги 250ml, което е сравнително оскъдно за един дюнер, и струват поне 1 евро. Инак дюнер + айрян = блаженство^2. Впрочем мнение, което повечето консуматори по мои наблюдения не споделят, явно предпочитайки кола или друга газирана напитка.



Трябва да отчета и един по-скоро неуспешен опит за домашното приготвяне на айрян в местни условия. Просто, както е известно, немският Joghurt e леко шибан за тая цел, та затова и не се нарича 'кисело мляко'. Съветът на Уикипедия липсата на киселост да се компенсира с добавяне на лимонов сок е най-малкото съмнителен.

Така фабрично произведеният айрян остава най-добрата алтернатива за сравнително ограничения откъм истинско кисело мляко немски потребител.

четвъртък, май 29, 2008

Второто пътешествие



434 страници от далечната 1971.

сряда, май 28, 2008

Прекалено ученолюбие

Или как да нарека упоритостта, с която Фабиан всяка сряда в 8:15 посещава незадължителна лекция с "Wohlfahrtsstaat" в заглавието?

P.S. Was ist übertriebene Sauberkeit? -- Wenn man die Putzfrau bürstet.

вторник, май 27, 2008

Das Nullmedium

Телевизията: пред екрана те прави глупав, зад него -- стар.

Едни се сбръчкват от работа, за да могат други да умрат от забавление.

Кому е нужно това?

понеделник, май 26, 2008

Вандализъм с гражданско самосъзнание



Спирка Нептун, Варна.

неделя, май 25, 2008

Моралният победител в Евровизия

..се казва Sébastien Tellier. Възражения не се приемат.

Със Заека вече имаме уговорка за голо (poolparty) на фона на песента.

събота, май 24, 2008

Bring trance back*

Why is trance, a genre considered by so many people to be commercial cheesy nonsense, so popular?


Интересен текст за транса, който повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.

Забележителни са и някои мнения от последвалата дискусия. Например тезата, че мнозинството не притежава когнитивните способности да оцени друг електронен стил, т.е. трансът е най-достъпният такъв.

Срещу това застават изказвания защитаващи комплексността на жанра, който далеч не се изчерпва с Тиесто (не пропускай клипчето!) и Ван Буурен.

Както някой уместно е отбелязал, зададеният от автора въпрос изначално е риторичен. Все едно да питаш, защо е популярен поп-фолкът в България. В тоя локален контекст, електронната музика, която се слуша най-масово у нас днес, е някакъв прогресив хаус. Трансът тук никога не е бил особено популярен.

Неоспоримо хубавата страна на тоя стил са явните uplifting-линии и натрупвания, които го правят особено енергиен, но и доста предвидим. Т. нар. нео-транс, който доби популярност през изминалата година, подхваща точно този елемент, но го комбинира с по-бавен и неравномерен електро-ритъм. Такъв звук буквално изгражда "спътниковата серия" на Romboy vs. Bodzin (а и самостоятелния албум на последния, на чиято задна обложка ясно пише 'file under electro'), като същевременно е застъпен и при по-техно-ориентирания Martin Buttrich, например.

Може би транс-феновете вече не изглеждат така?

*Заглавието е от тук.

петък, май 23, 2008

Цуцко

четвъртък, май 22, 2008

Разделение на труда

Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.

Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.

Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".

Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.

Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.

Нарича се разделение на труда.

сряда, май 21, 2008

Соленодумие

Nitritpökelsalz е любимата ми съставка в съдържание-то на немските трайни колбаси.

Не защото представлява смес от готварска сол и натриев нитрит/нитрат или калиев нитрат. Или защото от Древността насам се използва за консервиране на месо. Дори не и защото е сериозно изпитание за немското ми произношение.

А защото звучи готино и отваря апетита. Дали в обиновен салам тип "кучешка радост" или в пушените благинки на франсетата от Aoste -- Nitritpökelsalz в етикета е като тайна подправка на поколения майстори-месари (а всъщност -- нещо съвсем обикновено). Често със същото удоволствие гледам и най-долнопробните готварски предавания, докато нагъвам нещо вкусно. От друга страна, няма по-голямо мъчение за мен от тия предавания, когато съм гладен.

И накрая, за да не остана на очевидно безинтересен пост, както пише при pro, препращам към Пламен и един баварски специалитет, който дължи вида си на липсата именно на нитритпьокелзалц. Докато глаголът пьокелн (pökeln) може да се преведе като 'осолявам', то самата добавка е нещо повече от просто 'сол'...

вторник, май 20, 2008

Лисицата кожата си мени

The best designs are often simple.


Мечтата Safari
залезе преждевременно заради неудобния за четене anti-aliasing на шрифтовете. Понеже не можах да загърбя току-така изчистения ябълков дизайн, потърсих как да го уподобя.



iFox Metal е отговорът. Скинът е малък; хем семпъл като Сафари, хем с малките екстри на Firefox (падащо меню с видяните страници назад и напред, favicon-ки в заглавието на tab-овете и хиксче вдясно). Фин тюнинг е възможен с няколко h4x0r-ски хватки.

Към момента актуален във версия 2.5.1.

неделя, май 18, 2008

DJ Fetisch ≡ Tchéky Karyo

Клонираните атакуват -- за втори път. В днешния епизод: 1 диджей, 1 актьор.



За начало, Fetisch явно наистина се казва така -- Фетиш Бергман. От дълги години е на електронната сцена, скрит зад проекта Terranova. Преди няколко месеца запълни каталожния номер GIGOLO224 с епично 11-минутно парче на име Diskotecktonik, което и до днес разкъртва партитата на шефа Hell. Разговор и фотосесия на двамата + изкуфелия WestBam -- тук.

Чеки Карио пък съм гледал вероятно за първи път още навремето в Мечката на Жан-Жак Ано, на който, по думите на баща ми, съм ревал здраво. Образът, с който днес го свързвам, е на оня изпечен френски гадняр в Целувката на Дракона с Джет Ли.
Самият Карио е от роден в Истанбул -- от гръцка майка.

събота, май 17, 2008

Музика за всички


(източник: Ads of the World)

Прекрасен -- прост и ясен -- принт, напомнящ онзи мил спот за Кока-Кола с шишенца, капачки и прочее. Видях го в Intro, но там е на немски.

Предполагам, че някои от символите не съществуват, но красноречивото послание ги оправдава. Единствено е можело да бъдат разделени в няколко стереотипни серии -- за още повече минимализъм и по-икономичен разход на идеята.

петък, май 16, 2008

На сафари без лисици

Да не казвам голяма дума, ама Safari за Windows май ме спечели overnight.

четвъртък, май 15, 2008

Ползвай презерватив

This might be the most important piece of clothing you've ever had your hands on.


В светлината на страстите Джордж Майкълови днес най-сетне и аз си купих тениска в подкрепа на борбата против СПИН.


(визуализация от тук; H&M крият старите си кампании като данъци)

Fashion against Aids е името на кампанията, която модният гигант H&M и благотворителният проект Designers against Aids стартираха през февруари с двайсетина модела от различни дизайнери. Като такива са се проявили предимно музикални изпълнители, сред които Tiga, Scissor Sisters и Justice. За разлика от колекциите на Мадона и Кайли, тук картинките/дизайнът са лично дело на имената, които застават зад тях.

Не че това оправдава крайно безидейните суичъри на Tiga, когото първоначално възнамерявах да уважа с покупката си. Тениската на Justice пък е просто грозна.

В тази връзка, виж как някои от звездите аргументират доброволното си участие в кампанията. Дори наивността на Rihanna е по-убедителна от оплетения език на Timbaland.

И на ниво аргументация, и на ниво продукт, моят победител е Katharine Hamnett -- фината дама с тениска 'stop and think' в края на видеото, която формулира проблема с две ясни изречения. Hamnett е по професия моден дизайнер, а широките й тениски с провокативни надписи в блокшрифт добиват култов статус през 80-те покрай Wham! и Frankie Goes To Hollywood ('Frankie say relax' е оригинален неин слоган).



Освен другото, стилът и посланието на надписа напомнят на лозунгите на Църквата, макар и в различен контекст. Е, не е като 'teach mastrubation', но да не забравяме за целта на кампанията.

Според етикета, всички дрехи Fashion against Aids са произведени от 100% био-памук. Една четвърт от цената им, или между 3 и 7 евро, подпомага YouthAIDS и Designers against Aids в борбата им за просвещение и превенция на заразата.

Aids-aware yet?

сряда, май 14, 2008

Персистенция на паметта



Или когато сканиращото джудже на Google Books кихне.

вторник, май 13, 2008

В краткосрочен план

Future Shorts познавам от едноименния канал в Joost. Познавам дори е силно казано, защото единственото, с което ги свързвам, е логото им.

Вчера покрай Ванина научих, че тия FSъщност са си един истински лейбъл/фестивал за така любимите ми от 4oUferFilme късометражни произведения на седмото изкуство. Споделяйки невъзможността да присъствам на българските прожекции, изгълтах няколко филмчета в YouTube.

Особено ми допаднаха Right Place и един Pазказ за съществуването (ми).

понеделник, май 12, 2008

Рядка марка



Това е горчица.
Горчицата има такъв цвят.
Такъв цвят има и едно друго нещо.
Нещо, за което Заарлодрис наистина е най-доброто наименование.

неделя, май 11, 2008

Коала

Винаги много са ме радвали картинките в .nfo-файловете на различните групи. Наподобяващите графити логота допълват атрактивно чисто прагматичното описание на продукта и се грижат за индивидуалността на разпространителя.

За съжаление, от 2007 насам ASCII-art-ът при музикалните публикации е значително ограничен, а често отсъства. Причина, следното да изглежда още по-свежо.

събота, май 10, 2008

Око за око

Отидете на Start->Control Panel и оттам изберете Display, следва Appearance->Effects. Там дайте отметка на Use the following method to smooth edges of screen fonts и натиснете върху ClearType.


Сред съветите на Капитал за щадяща очите работа с компютър този е ако не най-ефективният, то със сигурност най-ефектният. Ръбовете на всички символи стават приятно загладени и текстовете като цяло изглеждат по-меки.

Чувството отначало е твърде непривично, контрастът изглежда слаб. След 15 минути зрението свиква с новата среда; моето дори я предпочита.

В тая връзка ELEKTRÖ смени два цвята с цел по-летен вид.

петък, май 09, 2008

Призив 3 в 1

Няколко кратки Hinweis-а към разнородни инициативи. В първите две няма как да участвам, но пък малко реклама и за трите не е излишна.

Двудневно упражнение -- поле за дискусия и изява в дизайнерските парадигми (майстори с парадигми!) и типографските врътки. Преполагам, че ще научиш поне нещо за ентусиазираното е на "Ентусиазъм".

На по-макро ниво предстои Вторият пазарски събор с отбрани гости от далечни царства. Със студентска книжка, известно усилие и доста късмет можеш да си спестиш 276-те евро такса за участие.

Накрая, for something completely different, манхаймското студентско дружество с твърде противоречивото име "Бай Ганьо" проучва определени настроения сред българските студенти в Германия. Преди да затвориш, вземи предвид двупосочния полет-награда за един от участниците.

четвъртък, май 08, 2008

Добро настроение в Австралия

Digweed wishes he was Papa Sven...


Тази година, за разлика от предната, турнето на Свен Вет подмина България. За любимия ни чичко обаче crazyness continues, и то на четири континента.

Моменти от веселбата на най-малкия такъв представя новото видео на cocoontv.



Трите хайлайта тоя път:

1) Steve Rachmad с Moog On Acid на 1:40. Hell я пусна два пъти в Люксембург.
2) непознатото яко парче около 2:15
3) 2:33 -- Свен си пляска дупето на Qu'Est-Ce Que Vous Voulez? и се прави на галския вожд Найдобрикс с палка, чинел и Unreliable Virgin.

Outback P.S. В някаква гора край Триер актуално вилнеели две избягали кенгурута.

сряда, май 07, 2008

Провокативна реклама

Преди около седмица беше хакнат форумът на Първа езикова гимназия - Варна (последното в Links отдясно; към момента недостъпен). Всички постинги бяха заменени с повтарящи се снимки на отвратителни гледки -- гавра с мъртви хора и котки --, а името на автора -- с ANONYMOUS. Освен стряскащото 'We are Legion' се повтаряше и кратък призив за посещение на enturbulation.com.

Преодолял първоначалния шок, там постепенно разбрах, за какво иде реч. Войната срещу сциентологията явно тече отдавна, а повод за един от актуалните сблъсъци е видео, в което може би най-известният представител на църквата -- Том Круз -- говори като невменяем.

Отношението ми към религията можеш да видиш в банерчето отдясно. Извън контекста на идеологическия сблъсък обаче, се замислям върху начина, по който му се обръща внимание в конкретния случай с хакнатия форум. От една страна не е ясно дали атаката може изобщо да бъде разглеждана като част от анти-кампанията на Анонимните при положение, че форумът по никакъв начин не е свързан със сциентологията.

Факт обаче е, че в комплект с ужасяващите снимки, анонимното послание се запечата трайно в съзнанието ми.

Не е ли била тъкмо такава идеята на Оливиеро Тоскани и Лучано Бенетон, докато са слагали зелено-бялото лого на италианската марка върху образи на болни, осакатени и дори мъртви хора? Разпънато и изкормено коте с цигара в устата има толкова общо с борбата против сциентологията, колкото и скърбящото около умиращия от СПИН семейство с разноцветните пуловери. Е, за самия Тоскани скандалните му кампании не са просто рекламa (а дори пълното й отрицание), но нека не ни убеждава, че не е предвидил -- и търсил -- шума около начинанието си. Шум, от който United Colors печелят години наред.

Разбира се, не се превърнах за една нощ в ревностен пазител на правата вяра, свободата на словото или човешките права, но добих чувствителност за един убягнал ми обществен проблем. Само котенцата ще ме преследват в кошмарите ми.

вторник, май 06, 2008

Електрическата количка



С тази количка навярно е пазарувал Фарадей, когато е измислил едноимения кафез.

И друг път съм имал проблеми, но тая направо ме екзекутира. Или е нормално при всеки досег с металната част да те пере ток, а ти да се гърчиш като b-boy?

На касите в Кауфланд винаги питат дали Einkauf-ът ти е бил in Ordnung. Интересно, колко ли често чуват оплакване като моето.

Междуполови отношения, anno 1938

Men are naturally and instinctively interested in and attracted by women, particularly strange women, but they often find them difficult to understand. In fact men have felt in the past and still feel in some obscure way, I suspect, that women, no matter how interesting, are not quite human in the sense and to the degree that this is true of themselves.


Park, Robert E. (1938): Reflections on Communication and Culture. In: American Journal of Sociology, Vol. 54, No. 2, p. 203.

Чикагската школа е голяма работа.

неделя, май 04, 2008

Днес не е ден на майката

В Германия, наред с много други страни, освен Международния ден на жената, се празнува и отделен такъв, посветен специално на майката. Винаги на втората неделя от месец май, датата за тази година е 11-ти.

Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.

От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.

Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.

събота, май 03, 2008

петък, май 02, 2008

Усмивки по радиото

От няколко дни насам стоят публикувани резултатите от анкетата на Beatport за най-добри изпълнители за 2007, в която участва и моя милост, въпреки че не си е купил и една mp3-ка онлайн.

Толкова за 'the most secure online poll in electronic music'.

Големият спор е около победата на Deadmau5 в цели четири категории, включително "Най-влиятелна личност", която е без предварителни номинации (иначе раздавани според броя продажби). Лично повече ме дразни Trentemøller с първото си място -- а и присъствие в челната тройка изобщо -- в "Electronica" предвид участието на Guy Gerber, Gui Boratto и Stephan Bodzin.

Най-адекватно класирането изглежда в "Electro House" и "Best Single".

четвъртък, май 01, 2008

Най-якото парти в Триер

Добро утро.

Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.

С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.

Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.

Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.

Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.

След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.

Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.