Wodoprowodowelt

Брат ми каза да не казвам, че Legowelt е гений, защото така съм го принизявал. Той много уважавал AFX, но не го наричал гений. Предложих да го наричам водопроводчик.

Той направи това:

Малко таргетинг

Образованието е едно от измеренията на социалното неравенство и в този смисъл колкото по-високо, толкова по-добре. От друга страна следният тест посочва нужното такова, за да бъде разбран един блог.



Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!

via sozlog

София, България.

Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.

Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.

Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.

Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.

Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.

Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.

През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.

София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?

Дъщеря ми Димитричка

Tsanko, приятелю, право думаш, че не се познаваме, ама пола ми можеше да разбереш.

То верно, че и аз не приличам съвсем на човек на картинката, но ето -- под теб дори имения ми ден са честитили, да бъда здрав са ми пожелали. Да не говорим, че в профила има категория Geschlecht.

(What's the Story) Morning Glory?

..е заглавието на албум на Oasis, който няма нищо общо с настоящото.

Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.

После се скъсах от смях.

Fw: Pishman предложение*

from	Dimitar Gerganov
to		"m****@dushman.org"
date		Nov 7, 2007 2:05 AM
subject		Pishman
mailed-by		gmail.com

Здравейте душмани,

Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.

Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.

Просто споделено хрумване.

Поздрави,
Димитър

*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.

Quote of the night 2

In the 60's people took acid to make the world weird. Now the world is weird and people take Prozac to make it normal.

Лично описание на потребител в slsk.

Hidden track

Ако си голям h4x0r, прости невежеството и игнорирай въодушевлението ми, че на адрес

C:\WINDOWS\system32\oobe\images\title.wma

в Windows XP имало симпатична музичка, за която едва снощи научих.

Детска радост -- великденско яйце.