вторник, август 29, 2006

Някой

(0:07) [fischerspooner] Alexi Murdoch - Orange Sky. :)
(0:07) [fischerspooner] Лека.
(0:07) [fischerspooner] Не пиши.

Отварям туулбара Arbeitsplatz, намирам пътечката към нея и я пускам. Натискам прозорчето на slsk, което кротко скрива Gmail.
Като да е усетил момента, Winamp светва в оранжево върху taskbar-а. Чуват се първите акорди. Оставям всичко и се изтягам върху трите реда, носен от музиката.

"..with my brother standing by..."

За 371 секунди не ме интересува никой друг.

понеделник, август 28, 2006

Жри тварь

Ебах ли ти майката, гад мръсна!

Шибаната муха, която откакто почна да захладнява и да вали тук (то това са обичайните атмосферни условия в Малкия Лондон, но нали ти плаках на рамото като беше друго) се засели в и без това малката ми квартира и ме тормози системно в продължение на... абе прекалено дълго беше, умря. Същата подписа смъртната си присъда тая сутрин, жужейки и кацайки непрестанно върху главата ми.

Пулверизирах я собственоръчно и най-позорно - в кенефа - с помощта на верния помощник в такива стресови мисии - навито на руло периодично издание, което в случая се оказа свръхбезинтересното списание на Techniker Krankenkasse. По ирония на съдбата изродът се размаза точно по бялото поленце с името и адреса ми.

Па се сетих за (втората част на) това ентри.

петък, август 25, 2006

Mission (Impossible) Wiederaufstieg

От футбол не отбирам много, още като малък бях спънат в тая игра и днес ритам само боклуците по улицата. Към местния Eintracht Trier изпитвам привързаност дотолкова, доколкото имам съзнанието на студент именно в тоя град с всичките му заведения, учреждения, институции и организации, дори още в първите седмици след пристигането обтейнах (срещу две евро де) силиконовата гривничка с цветовете на отбора, която си бях заплюл още от вкъщи.
Друг е въпросът, че надписът върху нея гласи (да се чете гласеше - към момента само шансовете на отбора за оставане в 35-та отвъдселска лига са по-трудно забележими от буквите) Mission Wiederaufstieg - nur der SVE. В тая връзка ей това ентри на Биле ме беше развеселило подобаващо. Никога не съм търсил целенасочено информация относно актуалните постижения (!?) на митичния ни тим и въпреки това винаги научавам за тях. И как иначе - всеки ги бий като гайди! Заклевам се, досега не съм чул за победа, май един равен имаха. С когото не са играли, от него не са паднали, дет се вика, представям си какъв велик коефициент за победа имат в Еврофутбол.
Кой квото прави - Айнтрахт Триер лягат. В местната преса редовно пускат интервюта я с треньор, я с мениджър, където Schwierigkeiten и Probleme са ключови думи. Кви проблеми ве, брат, вий сте взели-дали ве! Махайте го тоз отборец, пратете момчетата да обгрижват лозовите насаждения, те поне са истинска гордост на града.

четвъртък, август 24, 2006

Кажи, баба, тенкю

Днес, 10:20. Спя. Звъни се. Събуждам се и се ослушвам. Повторното звънене е придружено от почукване по вратата. Ставам - по боксерки и горница на пижама - и отврям. Кой? Бабата. От долния етаж. Чувам нещо, не по-разбираемо от легендарния пърформанс на Георги Калоянчев на изпита му по немски. След което в ръката ми бива тикната банкнота. Опитвам се да откажа. Неуспешно. Пускам възможно най-искреното "Okey, danke schön!" и затварям.

Във вторник, на излизане от къщи същата ме засече във входа и с видима радост от този факт ме помоли за услуга. Жената била излязла за малко да свърши нещо, оставила вратата отворена, станало течение, вратата се затворила. Бабата останала отвън, котаракът и манжата на котлона - вътре. Аз трябваше да вляза у тях през балкона и да й отворя. "Катерене по балкони" в общия случай е дисциплина, която ако ме видиш да упражнявам, то или аз не съм добре, или ти. Този обаче се издигаше на минимално разстояние от земята, така че, качен на стол, го достигнах без да се налага да си зареждам капсулите с паяжина. Минах през тясната кухня, пазейки се едновременно от неспокойния Мориц и къкрещата тенджера, добрах се до входната врата и я отворих.

Понеже не очаквах и особена формална благодарност, тоя жест ме изненада. Да дадеш 20 евро на човек, когото едва познаваш, за нещо толкова дребно - наистина беше нищо работа - е повече от благородно. Излишно е да ходя да й го обяснявам; тя, предполагам, го осъзнава добре.
Бабата е пич.

вторник, август 22, 2006

La Ville de Trèves: Не се сърди, човече



Кротуваше в кашон преоценени игрички в MediaMarkt. Благодарение на January преди няколко седмици се зарибих да я цъкам съвсем безплатно тук.

Btw Sorry! е интересен вариант за име (виж предния пост), въпреки че с останалите играчи намираме Да ти е*а майката далеч по-подходящо.

събота, август 19, 2006

Извинявай, защото съжалявам

Никой не обича да се извинява. Най-малкото защото извинението първо говори за допусната грешка, а освен това поставя извиняващия се в незавидното положение на зависимост от "обидения".
Да се извинявам не обичам и аз. Все пак гледам да го правя, но не възможно най-често, а възможно най-адекватно, защото не всяка ситуация предполага извинение, а към това последното от своя страна може да варира в необозрими граници, зависещи от съдържание, тон, интронация, жестове и прочее.

Тъкмо в тази връзка често се замислям, как точно да обявя своето. Абстрахирайки се от горните фактори, обикновено свеждам нещата до две думички: извинявай и съжалявам. Първата разбирам като молба последсвията за засегнатия от стореното да бъдат пренебрегнати в полза на добрите отношения между двете страни. Това, което липсва тук - и съответно маркира разликата със съжалявам -, е искреното "разкаяние". С извинявай човек по-скоро формално търси освобождаване от отговорността за грешката си, без да я приема наистина. Няма да си играя на етимолог, всекиму е ясен произходът на "из-винявам (се)".
Едно съжалявам, тъкмо напротив и въпреки осъзнатата възможност да излъжеш, винаги ми звучи искрено. Тук не само е призната грешка, но и е заявена една особена обвързаност със стореното и евентуалния му ефект. През погледа на другия съжалявам идва да ти каже, че човекът срещу теб цени не просто ситуацията, в която те пита "Как си?" без да го пратиш да върви на майната си, а вероятно наранените ти от него чувства. Друга особеност е вътрешно загатнатото "повече няма да се повтори", защото хората не повтарят неща, от които са се почувствали зле. Ерго, съжаляващият се чувства зле.

В ежедневието например се е утвърдила практиката обръщения към непознати, съдържащи въпрос или молба за помощ, да започват именно с извинете. Това разбираемо облекчава контакта с въпросния, който е в позицията на "атакуван". Но извинявайки се, питащият едва ли се интересува от това, дали заради него някой е изпуснал автобуса или любовта на живота си. "Съжалявам (че ви безпокоя)" пък, съвсем естествено, звучи по-скоро пресилено.

Важно е обаче, че двата варианта не са правилен и грешен, а просто различни решения за различни ситуации и в известен смисъл се допълват. Независимо как ще ги наречеш, не забравяй да ги използваш - по предназначение.

петък, август 18, 2006

Recycle bin

Не ме питай защо съм буден по време, по което иначе къртя доволно и сънувам Фамке Янсен, в голяма схема съм се вкарал за днес. Въпросът е, че в момента стоя буден пряко сили и си търся занимание, за да не отнеса плувката. Реших да кача още малко боклуци, които съм напляскал през скучните дни от практиката.



Ултра куцото лого на фирмата, което просто плачеше за двете букви отпред. Освен друго са го изтапанили и пред сградата връз голяма бяла табела. Да си сложат това, викам.



Блед криейтив, базиран на what seems to be десетократно преснет постер на Street Fighter Alpha. Ако не по-добре, то поне по-евтино.



Тоя приятел изкопах нейде из дълбините на google images. Не помня сърч стринга, но си имаше име. Моментално беше мобилизиран от мистериозната алфа-пропаганда.



Зверовете, както зомбито от предния пост, почнах без грам идея, какво следва да излезе изпод изтръпналия ми пойнтер. Резултатът е нещо като бой в джунглата на невиждани хищници, наблюдаван след консумация на известна доза стимуланти.



Осланям се на известността му, както и на на пръв поглед незначителната, но иначе особено съществена разлика между fat и phat. Пример: Миси Елиът е fat, понеже е дебела и неприятна, phat e Лил Ким. (Също както phunky е доста по-фънки от funky, но да не дълбаем повече.)



Тук само пльокнах гръцката буква на листа пред Тинтин. Lame.



Предложих го за рекламно лице на фирмата. Не се прие. А Файнс беше толкова навит.

четвъртък, август 17, 2006

Тапетче 2

В опит да оползотворя последния си ден в офиса.

неделя, август 13, 2006

Секси тяло

Тъкмо към момента на изразходване на първата ми опаковка от въпросния продукт, започнах често да попадам на рекламната кампания на AXE Thai Massage. У нас Акс са по-известни с дезодорантите си, всъщност не съм сигурен дали изобщо съм виждал друго с тая марка, но в случая говорим за душ-гел.
AXE винаги са се придържали към сексуалните намеци - и натвърди -, което, предвид естеството на продуктите им, е напълно разбираемо и уместно. При това го правят добре. Преди много време по родните телевизии се въртеше един мистериозен спот под мотото "Какво искат жените", в който някакви девойки преследваха плах младеж с явно нечисти помисли. Като част от кампанията ми попадна дори кратко известие в няколко информационни сайта, как не кой да е, а Венета Райкова гонела непознат мъж из магазин. Че става дума за ефекта Акс, се разбра едва впоследсвтие. Другото, за което се сещам, е пич, който крачи към дома, буквално накачулен от една мацка.

Както казах, душ-гелчето взех още преди да ме достигне каквото и да е медийно присъствие на продукта - просто серията ми харесва, а този ухае прекрасно. Рекламната идея представя като извадено от Team America човече в крайно забавна интерпретация на слогана "Macht dich locker für die Ladies". Невъзможните преплитания на крайници - неговите и тези на партньорката му - са означени и номерирани като секс-пози, (привидно) 185-тата от които си е направо скандална. Освен редовните тапетчета, на сайта можеш да поиграеш с фигурките на героите и да чатиш с Луси - тайландската barbie-like нимфа от твоята вана. Говори с нея, lass dich locker machen, а после бегом към dm за една опаковка. Вземи и дезодорант - има промоция.

събота, август 12, 2006

петък, август 11, 2006

Цикъл

Първо го гледах без звук и не до края. Пропускайки в допълнение и ключовата откриваща сцена, първата ми асоциация относно идеята беше нещо от типа another brick in the wall. Дори си помислих, че това парче на Manhead би било чудесен саундтрак.
След като го изгледах още веднъж, на спокойствие и от край до край, разбрах, че не е точно така. Това всъщност е живот, който най-вероятно нямаш, но и не би искал да имаш.
От един съименник на автора от долния линк знаеш, че за съжаление никой не те пита къде и дали изобщо искаш да се родиш.

Моля те, осъзнай отговорността към децата си.

Видяно тук.

понеделник, август 07, 2006

@slsk 3

След молбата ми да не лийчва така безобразно, тоя пич направи първите два случая да изглеждат като високоинтелектуални беседи.

[klubkatz] one at a time, please
(13:42) [HECTOR] I DONҐT UNDERSTAND YOU
[klubkatz] do not queue more than one release at once
(13:43) [HECTOR] I DONҐT KNOW
(13:51) [HECTOR] I
(13:51) [HECTOR] YOU
(13:51) [HECTOR] HE
(13:51) [HECTOR] SHE
(13:51) [HECTOR] WE
(13:51) [HECTOR] YOU
(13:51) [HECTOR] THEY
(13:51) [HECTOR] EHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHH
[klubkatz] are you an idiot? :-)

петък, август 04, 2006

Диско даскали

Академична танцова формация към Първа Езикова Гимназия - Варна демонстрира безпримерна пластичност и хореографска естетика.

Поради грозящата автора опасност от поправителна сесия по химия, биология, математика и физическо възпитание, видеоматериалът се разпространява едва отскоро. Всички права запазени, освен на химицата (най-вляво), която просто няма право.

четвъртък, август 03, 2006

Теория на практиката

Вчера пердашковците (поздравявам Заека с тая дума) от EDV-отдела на фирмата най-сетне ми инсталираха български лейаут на клавиатурата. Просто на мен ми липсваха правата да го направя, да не мислиш, че щях да ги викам в противен случай. В интерес на истината на тях дори им липсваше известна кадърност, та благодарение на симбиозата помежду ни постигнахме желания ефект. Сега поне мога да употребявам инак така безвъзвратно погубеното от престоя ми тук време като блогвам.

Криворазбраният принцип

Когато през март или април - вече не помня - получих мейл с офертата за тая практика на университетския си акаунт, бях особено въодушевен от възможността да надникна в рекламния отдел на една фирма. Брейнсторминг, креативност, туй-онуй, рекламен отдел halt. Както после се оказа, тия понятия тук пребивават единствено под формата на трите я погледнати, я непогледнати книжки на бюрото на колегата.
Така наречената реклама за шефчето се изразява в семпли не, ами брутално оскъдни и нискокачествени каталози на предлаганите продукти от сферата на офис оборудването. Първо - всичко е чернобяло. Което как да е, Good Night, And Good Luck също е чернобял, ама гази. За разлика от тия изтръпнали листовки, които ежеседмично се разпращат НА НАСТОЯЩИТЕ КЛИЕНТИ! Е тва реклама ли е бе, батко! Да замериш някого с развален домат е по-близо до рекламата (в случая: на домат).
Картинките са не повече от десетина на страница и при въпросния печат са най-малкото слабо информативни. Текстът е сравнително стегнат, но се забелязват и от ония така любими ми изречения, които голословят най-безочливо. Дразнещ се оказва и неизменният Arial, който като mit Abstand най-тривиалния шрифт финално оформя невзрачния вид на страниците.

Ко праим ся ве, братче?

Два дни преди уговорения по мейл старт, ударих една шайба на големия шеф - да се видим, нали, все пак работа ще се върши. Това, което той ми каза, беше "Няма нужда, те ви очакват". Еми окей, чичо, тогаз bis übermorgen.
От разговора с прекия ми началник - като нищо единственият свестен тип в тоя офис, а да не кажа и в цялата фирма - в първия ден от пракиката, установих две неща:
1) рекламистите тук заемат онази незавидна позиция на "вратар-играч", занимавайки се с идиотски бази данни, цени и номера на артикули и други чисто счетоводителски прерогативи, които не само не се числят към креативното дело, но и несъмнено го възпрепятстват.
2) план за практиката няма.
Оттогава малкото свършена от мен работа е била все проверка на разни списъци, роботски корекции и преписвания или пощене на снимки. И то като се има предвид, че ако не попитам сам, какво бих могъл да свърша, няма да получа никаква задача. Следователно се занимавам предимно с четене на блогове, зяпане на разни клипове без звук и чат-пат чат (пат). Невиждано разнообразие изживях, когато трябваше да снимам тонери за принтер на фона на зацапан плащ с неопределимо сив цвят или когато в продължение на четири-пет часа обслужвах една машина (ей на това викам антиутопия), която пълнеше пликове, които трябваше да нареждам в кутии.
Шефа и досега не съм видял. Веднъж да си взема свидетелството, че съм карал практика, и той няма да ме види.

Prakti cum laude

Идеята за временна работа в предприятие, чиято дейност представлява интерес за даден индивид, особено ако същият е студент в съответна специалност, е наистина чудесна и германците могат само да се радват, че тази практика се е утвърдила в родината им като нещо естествено.
Каква е формалната стойност на удостоверение или препоръка от такъв работодател за професионалното ти бъдеще, е съмнително. В моя случай правилникът го изисква. Много по-важното в случая е опитът, който евентуалният практикуващ добива на място. Опит, който нито Бухер със софистицирания си изказ за глобализацията и политизирането на медиите, нито педантичното събиране и обработване на количествено-емпирични данни, могат да ти дадат. Защото, освен ако не си решил да се кичиш с две-три "Проф. Д-р" пред името си, подобни знания ще са ти нужни в далеч по-операционализиран вид.
Предлагайки тази възможност, един работодател трябва да е наясно с отговорността, която поема. А именно да покаже на новака, колкото и начетен да е, какво именно се случва зад това, което обикновения потребител получава в завършен вид, как се стига изобщо до него. Стъпка по стъпка. В този смисъл ясно зададеното поле на действие на всеки участник, планирането и разпределянето на работата и контролът върху извършването й са от първостепенно значение.
А не - "аве ти ела тука, пък ще видим, къде ще те сложим, работа все ще се намери". Аз работа, благодаря ви, имам достатъчно. И то далеч по-добре платена. Но в нея не влагам нищо повече от две ръце и два крака, да не говорим, че пет пари не давам ако утре ме уволнят. Моментът, в който ще започна да печеля от това, от което се и интересувам, може би ще дойде скоро. А може би не. Дотогава именно практиката трябва да подготвя прехода.

сряда, август 02, 2006

La Ville de Trèves: Das erste Semester

Понеже ако прочета още един ред за Anomie und abweichendes Verhalten, ще се превърна в нагледен пример за тях, поствам двойно днес, и то все към въпросната рубрика. Както четвъртият рилийз от каталога на Stilleben е не винил, а тениска, така и тук няма да има снимка, а линк. Ето го.

Статията е на Йоана и, както заглавието предполага, разказва за първия й семестър тук. Четейки я сега, си на повече от половин година от описаните събития. Не пропускай линкчето в края на текста - страниците са общо шест.

La Ville de Trèves: Бандата Бийгъ(р)л