вторник, юни 13, 2006

Жега

Може би знаеш, че не обичам лятото. Селски сезон ми се чини. Твърде е възможно това ми отношение към него да е последвало от варненските му прояви в лицето на разгащените мачовци с три-четвърти гащи, тениски без ръкави и задължително белите "чалга-чехълки с място за космат палец отпред", както някой със забележителна точност определи тоя фундаментален елемент на българския самър-аутфит.
Хиър ин Триър лятото удари много злобно вчера, а в момента идеята да изпържа яйце на перваза далеч не изглежда така неосъществима както в нечувания майски студ преди две седмици. Навън е триста милиона градуса по който-си-искаш, а народът вече чинно броди по джапанки, сандалки, мокасини и прочее проветриви обуща. Аграрната следа тук изглежда различно - от време на време се среща някой бос неприятник - тренд, който не се наемам да съпоставя с бг варианта. В типичния си хипарски стил половината уни е налягало по тревата в кампуса и фотосинтезира с раста-плитките си, на открито не се живее, но стаите са учудващо прохладни. И все пак искрено съжалих трижди препотения Барт, който днес видимо болен изнесе една от най-скучните си презентации, които, бидейки винаги такива, пак бледнееха пред тази.

Има нещо обаче: мирише на секс. Всеки се е разголил максимално, лъсват татуси, дупенца, бицепси, цици, Йоана е ab sofort с мръснишки маникюр, а парфюмите при разминаванията - освен ако не случиш на някой втасал металист с кубинки - лъхат буквално на разврат. В подобна обстановка, надявам се споделяш, самото усилие за концентрация върху учене и работа е твърде трудоемко и обидно неблагодарно. Разбираемо зачестяващите предложения за излизане от страна на колегите допълнително усложняват ситуацията.

Не ме разбирай погрешно - няма да заобичам лятото. Докато минавах на червено на най-мудното кръстовище преди броени часове, оглеждайки се за полицаи, вече си представях как контрирам евентуална намеса на органите на реда с въпроса "А вие какво предпочитате - да умрете от жега, чакайки?", след което те набират, а пък аз почвам да им пея Cop Killer на Body Count. За петте секунди, които после ми трябваха, за да отключа входната врата, слънчевият удар надвисна застрашително над мен. Летните дрехи са оскъдни и скучни, хич не ми играй на less is more - тоя лес не е. Студ, сняг, дебело зимно яке и disco rout към Св. Мориц. Но кой ли ме пита.
Затова си мрънкам тук, а ти четеш. В горния ред на мисли ме осени парадоксалното проникновение:

Защо да спиш гол, когато няма никой до теб?
Защо да спиш гол, когато има някой до теб?

2 коментара:

  1. Анонимен14/6/06 09:25

    Ква жега батенце, в нас съм пуснал парното - без майтап!

    ОтговорИзтриване
  2. Не се трае тоз топлик, ще чукясам. В автобусите е някакъв ад, а като те притиснат още 2-ма, 3-ма и шофьорът те размята като парцал става хептен зле. Мисля скоро да не се покажа навънка.

    ОтговорИзтриване