неделя, юни 11, 2006

Анализче

Геша ми беше разправял за някой от Comics, който бил толкова нахранен, че преживял нещо като nde, в който се издигнал над себе си и наблюдавал деградиралото си тяло от трето лице. С разликата, че не друсам (въпреки едно скорошно подозрение от страна на колегите в дискотеката), в последно време ми се случва нещо подобно. Някак за секунди забравям, че съм аз и възприемам самия себе си като чужд, гледам собствената си ситуация като на кино, като физически пасивен зрител, или просто като най-нормалния 3rd person shooter.

Може би не е съвсем ново за мен като се има предвид, колко често ми се е случвало да се удивлявам на собственото си съществуване - замисли се, ТОВА СИ ТИ, направляваш себе си със собствената си мисъл, ОСЪЗНАВАШ СЕ! Не, не съм преминал към Кришна или към която и да е друга религиозна дивотия (да ме прощава Стоян). Тия наблюдения са си лично мои и не задължавам никого с тях, най-малко себе си. А като съм почнал, ще призная, че от малък ми се завива свят от мисълта, че Космосът е безкраен. Представи си! Как може да е безкраен, деба? Като отричах пред майка ми това да е възможно, тя казваше само: "Добре. А какво има отвъд? Мишки?", с което тотално зачукваше невръстния ми мозък.

Но да не пропусна примера - днес след работа, докато чаках всички да се наприказват (Кви са тия седянки след работа ве! На мен ми се спи - две не виждам - наште наизвадили бекса и плющят кат невидели.), че да се възползвам от моторизиран превоз към къщи, седейки на една маса, пак излязох. Причината до голяма степен беше породена и от въпроса "Какво, по дяволите, правя сред тези хора?!". Ако видиш въпросните субекти, ще разбереш. Плешив плъх-лилипут, с козя брадичка и най-мърляшкия скейт-аутфит. Лъснато пръцливо келешче с неоправдано високо мнение за себе си. Триер-Вест-пиян французин, един вид Jean-Luc Clochard, който просто няма стой за простотии и плоски шегички. (Следното пиша на английски, защото винаги ми идва в тоя вид при подобни случаи:) Ultra FAT BASTARD цоцолана с мега селташки "Иш бин еш ниш"-акцент. Трътлест псевдо-куул цървул със заклевамсенайдразнещопедерасткия глас на света и нетърпимо хладно-арогантно поведение. Констелация веднъж! И, бога ми, какви разговори! При всяка следваща реплика ми идеше да троша глави със стъклените пепелници.

Струва ми се, това самодистанциране се случва в моменти, в които не искаш да си там, където си, там бидейки доволно абстрактно хронотопно понятие. Просто когато нещата станат "ебал съм я цялата работа" и искаш да си биеш камшика. А не можеш. Това е твоето бягство в главата ти.
И седя, и си гледам, и се чудя. Аз ли съм или не съм? Ех, Йоце, Йоцеее, късметлия си бил ти!

2 коментара:

  1. Анонимен12/6/06 12:26

    хъх, на мен не ми се е случвало такова нещо, обаче това с космоса.. и аз съм се замислял, как може да е безкраен, или да се разширява постоянно, обикновено ме заболява главата ако много го мисля, да не говорим за големият взрив, когато уж всичко изникнало от нищото... ае луда работа...

    ОтговорИзтриване
  2. Цак, напоследък забелязвам една много неоптимистична крива, която клони към отрицателни стойности и то с бързина...n^n - с една дума - деградация - пиеш, пушиш, с какви хора се събираш.

    ОтговорИзтриване