Любов

Мина време... Мина много време. Една вечер най-сетне ми просветна, че тя никога повече няма да се върне и започнах да изхвърлям нещата, които ми напомняха за нея -- дрехи, снимки, книги, плочи... всичко. И стигнах до една ваза, която тя беше купила веднъж от пазара. Държеше цветя в нея -- хубава ваза, такава, от глина. [...] Държах я в ръцете си тая ваза, не ми даваше сърце да я изхвърля. Започнах да я галя, да я целувам, да й шепна и -- оппа -- пак се разревах. Какво да правя сега с нея? И тогава... [...] ...тогава... я напълних с топла вода, извадих си го, набутах го в тясното й гърло и започнах да... [...] ... да я... любя. Чуках я тая ваза, чуках я в топлото гърло и плачех, чуках я и плачех, чуках я, докато свърших. Хареса ми. Чувствах се като извратеняк, но ми хареса. Направих го на следващия ден, после -- на следващия, и в деня след него, и в деня след това... Чуках я тая ваза, пълна с топла течност, много дълго време. Чуках я, докато се спука. Мога да кажа -- тази ваза аз я спуках от... любов.

Карабашлиев, Захари (2008): 18% сиво. София, Стр. 259-260.

За книгата благодаря на abigeya.

Аз ползвам това

iusethis.com прави основно две неща. Първо, поддържа списък на софтуерните приложения, които ползваш (или дори обичаш), позволявайки бърз преглед и актуализация на версиите. Второто е да сподели първото с останалите потребители, така че вместо да изброявам, мога да дам линк.

Има Mac, Windows, че и iPhone.

Кец за цвят

To borrow terminology coined by Dante Ross, the whole 'fallen into a bag of Skittles' look has reached its end. Walking around like you've just rimmed the rainbow isn't going to score any points from anyone...

Кратък гид за съчетанието на цветове между маратонки и всичко останало. Текстът е малко затормозяващ с типичната за модните разбирачи словоохотливост, но пък е писан с чувство за хумор.

В тая връзка, след като Летците се оказаха правени или за хора с плоски пръсти на краката, или с идеята за сплескването им, Дизел-ът също взе да дава фира. Отстрани, привидно вулканизираната му подметка е всъщност просто най-бездарно облепена със слой рехав плат, покрит с гума, който, отчекнат още при първото носене, днес зее опърпан. Ако и с тия двамата не изкарам поне година, ще се разбия със самолет в Херцогенаурах.

Миксмак

При електронната музика, която така обичам, често си струва цял диск да бъде рипнат в един-единствен MP3-файл, придружен от CUE-списък с индексите на отделните парчета. Така миксираните албуми запазват "потока" си, като едновременно дават възможност за избирателно прослушване на песните вътре.

Проблемът с тия рипове е в оскъдния софтуер, който е в състояние да разпознава отделните песни (т.е. да чете CUE-бележките) без аудиофайлът да е практически разделен: Единственият известен ми плеър с вградена такава способност, е симпатичният foobar2000, работещ само под Windows. Алтернативно, съществува приставка за Winamp.

Решение за Mac OS X изглежда да липсва. За около час открих няколко програми за разрязване -- от което се губи смисълът на въпросните рипове --, но нито един плеър или плъгин за iTunes.

Призовавам колективната интелигентност на помощ!

Писма от Иво

Вчера в непринуден разговор за кино:

- Гледах един много странен филм. На Клинт Истууд - добавя и чака да реагирам.

- Така ли? Как се казва? - представям си опънатото старческо лице на Истууд, но спонтанно не ми хрумва нито едно заглавие.

- "Писма от Иво Инджа" - решително обявява.

- От кого?! - разкривявам лице в недоумение.

- Иво Инджа - решителността леко спада.

- Иво кой? - питам нарочно и се хиля.

- Инджа... - вече съвсем плахо.

(смехът тук задавя речта ми и минава време, преди да мога да обясня, че Иво Джима и Иво Инджа са просто злополучни адаши)

Пъзел с Клийзма

Дългосрочната ми памет е, смея да твърдя, едно доста подредено кътче. Въпреки това, понякога се случва някаква информация -- дали под формата на конкретен аудиовизуален стимул или нещо, щукнало ей така, -- да сигнализира с код "познато", без обаче да мога да я отнеса към определен спомен или да въстановя всички детайли от дадена картина в паметта си. Най-честият случай е с музика, за която зная, че съм чувал и друг път (или дори притежавам под една или друга форма), но не мога да отнеса към изпълнител и заглавие.

Сега проблемът е друг: става дума за сцена от филм (пълнометражен или сериен), чието име, ей полудях, не мога да се сетя. В сцената Джон Клийз (познат от Монти Пайтън, но тук без връзка с тях) стои на сцена пред зелена дъска и пише с тебешир. Част от местата за публика срещу него са заети от разни хора, за които е известно, че участват в някакъв курс. Терапия по-скоро. И трябва да пишат. Джон Клийз им дава теми за размисъл, които изписва на дъската.

Главният герой -- и в сцената, и във филма -- е един от участниците и неприкрито се отегчава от курса. Мисля, че го посещава по външна принуда. В тоя смисъл помня, че участието на Клийз ме изненада, понеже май се ограничаваше до тая сцена. Външния вид и името на главния герой, естествено, не помня. Но беше мъж.

Освен това се заяждаше с "водещия" и сякаш дори го замери с нещо. Или обратното. Но по едно време Клийз със сигурност му предложи лично той да пише за агресията си към него, изписвайки ключовата дума с тебешир под значителен наклон и с голям натиск.

Понеже единственото име, което изникна към образите в паметта ми, беше това на Клийз, прерових филмографията на човека от последните 20 години. Нищо. Гледал съм го тук-там, но никое от познатите заглавия не свързвам с подобна сцена. Мисля, че не е редно да не са отбелязали появата му, колкото и малка да е била.

Абсурдно е, колко детайли от сцената мога да възстановя и пак да не си спомням откъде е! Заклевам се, че гледах такъв филм, и то сравнително наскоро. Вие сте на ход.

Колата на Шварценегер

Баланс

По принцип не гледам на микс-компилациите като на нещо повече от сума на съставните им части, сред които да открия някое и друго бижу. Техниките за смесване на две поредни парчета ме интересуват най-много в случай на парти -- в домашни условия така или иначе не обръщам внимание на преходите.

Balance 014, подбрана и смесена от Йорис Воорн, със сигурност не е първото по рода си творение, прекрачващо границите на отделните парчета в микса. Със същата сигурност обаче е първото, което ми обръща внимание на това, колко дълбок и красив може да бъде един така по Хоутински минималистичен проект. От над 100 отделни песни изходен материал, разчленени на основните им елементи и грижливо сляти в нови 28, Воорн създава 140-минутен музикален колаж с еклектична атмосфера, разстилаща се от обичайните Minilogue и Sascha Funke, през скритите диско-диаманти на Joakim и Elitechnique, чак до Radiohead. За мое съжаление, голяма част от парчетата не познавам в оригинал, за да оценя изцяло качествата на микса (за визуализация на структурата и възможност за слушане вж. посл. линк).

Напълно независимо от това, Balance 014 е уникално електронно пътешествие в два компактдиска, които си струват покупката. А и с нещо, завършващо така, просто не можеш да сбъркаш.

Екстази в криза

На вашето внимание: уред за разрязване на таблетки. С острие от неръждаема стомана и отделения за съхранение на цели и раздробени хапчета. Пръв приятел на закъсалия клъбър!

Sensitive Data 5

@!title

Събуждане по телефона

Изрод! Събуди ме два часа преди часа, за който си бях нагласил алармата (това, че ставам късно, няма никакво значение), за да ми обяснява новата оферта на o2. Гаден директномаркетингов изрод! Възползва се от неблагоразумието да вдигна, уязвимостта ми непосредствено след събуждане, любезността да не затворя и наивността да кажа "окей" в смисъл на "разбирам за какво ми говорите", което тя прие като съгласие за смяна на тарифния ми план. "Ще ви изпратим потвърждение." Шшш, лелче! Ти луда ли си? "Ама това е по-добре за Вас, ne?" По-добре за мен е да поблагодариш и да затвориш скоропостижно. По-добре за мен е да не ми се обаждаш изобщо, особено от потиснат номер, и да ми пилиш с куците оферти на гадния си оператор, чийто клиент няма да бъда още дълго. Изрод!

Между другото сънувах, как Юксел Кадриев опъва Ани Салич. Яко.

Tales from the lab

Две новости от иначе обвитата в мистерия работилница на Strange Life Records.

След успешния дебют на Forest Of Loom 1985, която с удоволствие превъртях и аз, трудолюбивият чирак Спенсър Джей Спидли от софтуерния отдел се е захванал с ново 8-битово приключение. В Project Doomwatch играчът поема като член на едноименна организация, изследваща свръхестествени феномени из Великобритания. Към момента достъпно е тестово видео от първо ниво (вж. линка по-горе), което впечатлява с голямото разнообразие от врагове и натрапчиво бързата музика. Играта се очаква до края на годината; платформата е отново C64.

Второто съобщение идва от баш-майстора Леговелт, чието предстоящо-да-излезе парче се е сдобило с професионален видеоклип. Заглавието е Equestrian 707, а кадрите -- очаквано драматични.

:'-)

RE:TV за инвалиди

От РЕ:ТВ хубаво са се сетили за зрителите с "Операционна Система различна от Windows", посочвайки два-три алтернативни метода за гледане. Това, което са пропуснали обаче, е да обявят адреса на "стреаминга", без който съветите им са твърде безполезни.

След кратко ровичкане, открих и споделям:

mms://195.34.104.107/ReTV?MSWMExt=.asf