Патрик

От сряда насам Патрик се изнася. До края на седмицата вероятно ще си е тръгнал окончателно. Мести се — заедно с приятелката си, по-близо до работното място.

Странното е, че ще ми липсва.

Същият Патрик, когото три години наричахме Карл заради специфичната му неадекватност в прости битови ситуации. Който на моменти ни докарваше до лудост с липсата си на здрав разум и хигиенни навици (задача, актуално изпълнявана със зловеща последователност от Ванеса). С когото за тия три години формално съквартирантство не сме се виждали в продължение на седмици, събирали сме на маса максимум три пъти и не сме излизали нито веднъж.

Но и същият Патрик, от когото можеш да научиш някоя интересна новост (все пак работи в радиото). Същият, който ще изслуша безполезните ти мисли по време на среднощната ти закуска пред хладилника. Който ще ти уреди безплатен билет за Д-р Албан и ще ти услужи с бормашина. Който ще ти изяде пицата със сирене, спанак и бадеми, но после ще се извини и ще ти купи нова. Който всъщност не е целенасочено злонамерен, а просто разсеян.

Патрик всъщност е добър човек. И ще ми липсва.

Shake the bunker*

Jack your head off

let's shake the bunker

Разпределението на обществени бюджети е деликатен процес, който в съзнанието на гражданина се свежда до съмнително усвояване и хорско недоволство. Че това не винаги е така, показва една инициатива на община Триер: на специален сайт всеки ангажиран с живота в града сам поставя някакъв проблем на дневен ред, предлага начин за разрешаването му, гласува и коментира по чуждите проекти.

Далеч от наболели въпроси, засягащи транспорта и инфраструктурата на града, моя милост даде предложение от един вид културната сфера. А именно, незавършеният бункер край кметството да се превърне в техноклуб. 38-метровата отбранителна кула е строена през 1942 г. с цел да предпазва намиращите се в нея хора от въздушни бомби. Долепен до кулата е и плосък бункер, с който тя има връзка.

Към днешна дата помещенията изглежда се ползват единствено като склад — с неизвестна ефективност. Високият строеж е нетипичен за отбранително съоръжение, а външният му вид отчасти напомня сградата, приютила институция като Berghain. Въпреки че не съм влизал в никое от тях, двете места вероятно крият известни сходства и в интериора. Оттук аналогията с превръщането на трезора на универсален магазин в (бившия) Tresor или на някогашен ТЕЦ във въпросния Berghain е близо до ума. И изобщо, миналото на подобни сгради, функциите, които са изпълнявали преди реконструкцията си в клубове за забавление, придават едно особено настроение, едно особено излъчване на новото им амплоа. Подобно на замък с духове, съзнанието за тези истории привлича дори без очевидни препратки.

В момента в Триер функционират 4-5 клуба с редовна програма. От тях нито един не е отдаден на електронната музика, а в болезнено излъскания Forum вече почти нищо не напомня за френското военно кино, в чиято сграда е създаден клубът.

Ясно е, че проектът няма да стане първа грижа на общината, но една свежа идея никога не е в повече.

*Заглавието е от тук.

Освобождаване на пощенска пратка в Германия

Въобще няма да подхващам изрични сравнения с българската система и печалната й известност от последния месец. Първото ми — засега единствено и непредставително — освобождаване на пратка от немската митница премина бързо и безпроблемно, с минимални разходи и социален контакт.

Пратката беше от нюйоркския EASTWEST, който още тук препоръчвам, защото към и без това ниските цени в долари предлага брутални отстъпки и доставка с проследяване до всеки царевичак в Мачу Пикчу. Общата стойност на пакета ми възлизаше на $94,12 — $70,12 за маратонките вътре и $24 транспортни разходи.

Около месец след датата на поръчката получих пощенско известие от отговорния по местожителството ми Zollamt Trier-Ehrang да потърся пратката си. Текстът изискваше да представя или разписка, респ. документ за плащане (при покупка), или данни за стойност, вид и съдържание на пратката (при подарък) и изрично упоменаваше алтернативата да пратя всичко по мейл. След като видях местоположението на Zollamt-а върху картата на града, последното се оказа повече от добре дошло.

Според немския закон освободени от данък и мито са пратки от трети страни (извън ЕС), чиято стойност не надхвърля 22€. При стойност между 22 и 150 евро се заплаща само данък внос (обикновено 19%). Отделно на обмитяване не подлежат спорадични и некомерсиални пратки от частни лица, сиреч подаръци, на стойност до 45€. Номерът да изкарам моята като такъв не мина и в послепис към един от мейлите в кореспонденцията получих учтиво напомняне, че укриването на данъци е престъпление.

Данъчното решение за дължимите 12,97€ получих и по мейл, и по пощата, като отново ми беше предоставен избор да платя в брой и да си взема сам пратката или да преведа сумата по банков път и да я получа по пощата. Избрах второто и след около седмица вече обувах маратонките си.

Tanz in den Mai

Редовно подчертавам, че Триер е малък град с нощен живот, разнообразен колкото работата на поточна линия. В такава среда всяко по-мащабно парти е добре дошло, а когато става дума за своеобразен мини-фестивал на закрито летвата се вдига бая високо. И въпреки че сред "фантастичните 13" диджея снощи, повечето от които и без това можеш да чуеш всеки уикенд в някой от петте клубчета в града, особен интерес заслужаваха точно двама, починът за подобно мероприятие е повече от похвален.

Не знам дали заради мащабите на партито, пропагандата по плакати и флайери споменаваше единствено предварителна продажба на билети и дори не беше обявила цена. След като няколко дни се каних, взех своя едва в деня на събитието от билетния център с цената на 11,75 € и идеята да си спестя някое и друго евро от тази на вечерната каса. Е, доживях цената на входа на парти да е по-ниска от тази на картите от предварителната продажба! Всеки, който не се беше кахърил за билетче, влизаше за кръгла десятка. Ебал съм ви търговската политика. При все това на опашката пред клуба трима глупаци се жалваха, че осем евро им била границата и сега с мъка трябвало да прежалят десетте. А без пари не искате ли да влезете? Или направо на вас да ви платят, а вътре да бичат Карл Кокс и Лоран Гарние бек ту бек?

Магнитът в лайнъпа бяха любимите на Тобиас Format:B и хамбургският мискет Einmusik. За първите знаех единствено, че са двама -- колкото да установя липсата на единия, когато им дойде редът. Явно стандартен диджей-сет могат да карат и поотделно, което е доста тъпо, щом се водят дуо. Музиката им също не беше впечатляваща, а няколко прехода пичът откровено осра. Тобиас се изкефи тук-там на някои познати неща, от които бях слушал само ремикса им на Istanbul от Luciano Esse & Tony D. Като цяло, прекалено еднообразно за моя вкус, особено при вече трезвеното състояние, в което бях към 4 сутринта.

Einmusik, който пускаше лайв, беше всъщност преди Format:B, но изнесе такова представление, че ако го бях споменал първи, другото щеше да бъде излишно. 90-минутната му лекция беше абсолютният хайлайт на вечерта. Изобщо не видях с каква апаратура борави; човекът се кълчеше яко зад пулта и танцуваше заедно с публиката в пиковите моменти. Звукът му беше много различен от стандартния за партитата на Minimalsause, което идва като комплимент, защото беше изпълнен с мелодия. Ето такава музика искам на парти, не само тупц-тупц и тракане като от сачмата във флакон със спрей. Хамбургерът правеше страхотни брейкове и интензивни натрупвания на музикални пластове, а пред кулминацията на Jittery Heritage почти всички ръце бяха горе. Преди това чухме още Shaw и куп други чудесни, но непознати парчета. Имам бегло подозрение, че прозвуча и K5000/Ehrfurcht, излязла за симпатичния белгийски лейбъл Dogtown (редом до продукции на Chaim и Guy J). След края на изпълнението си, човекът дори остана още няколко часа, надъхвайки публиката чисто визуално за обречените опити на колегите си да запазят неговото ниво.

Прибрах се по светло с танцова стъпка.

Звук и светлина

За психолозите в Уни Триер тук неведнъж е ставало дума. Тъкмо се връщам от поредната ми среща с изтрещелите им експерименти, при която в продължение на половин час трябваше да гледам поредица от снимки на голи жени в провокативни пози, разредени от пейзажи и близки кадри на стоки за бита.

Паралелно с визуалните стимули, от тумбестия Sennheiser на главата ми периодично пропукваше силен стържещ звук, който ме караше да мигам -- реакция, отчитана от залепените под лявото ми око електроди.

В крайна сметка се оказа, че за разлика от сухата тренировка, при която възприемах единствено шума (и мигах като луд всеки път), мозъкът респ. клепачите ми започват системно да игнорират същия, веднага щом на екрана се появят цици. Учудващо, нали?

Кръв и сперма

Несъмнено сред най-очебийните странности на Германия е афинитетът на обитателите й към необичайни вкусови съчетания. Комбинациите варират значително както по отношение на отделните елементи в микса, така и с оглед на продукта, който засягат. Меко казано изненадващи за чужденеца, месните ястия със сладък сос, плодовите вода и бира или виненият крем са просто част от ежедневието в немската кухня.

Не толкова радикална и бързо пристрастителна е комбинацията от плодов сок череша и банан, която със също толкова типичната си склонност към невменяеми абревиатури немците наричат KiBa (Kirsch-Banane).



По настояща причина в моята има и малко ябълка.

Съботна киновечер

С оглед на зарибяващия му трейлър, Eagle Eye е баси простия филм. Дори не е от ония, на които можеш да се присмиваш, измисляки си собствен сценарий. Просто е тъп. Срам и позор връз господин Спилбърг, както и ордата останали активисти в надписите накрая, един от които -- с неповторимата фамилия Smrz.

Естетиката на CinemaxX -- от уебсайта, през авторекламата и подбора на филми, до местоположението им в Триер -- обезпокоително се доближава до кича, въплътен от моята любима (а)социална група в града. Същата -- с явно представителство сред публиката в киното.

В духа на консуматорската лакомия, която олицетворява, киното предлага не само абсурден годишен и полугодишен flatrate (рекламата за който е плиткоумно сексуализираният видео-банер, чийто звук спря при посещението на сайта), но също така пуканки и безалкохолни в непосилни за човека разфасовки.
След като последния път очевидно сгреших със "среден" размер, половината от който остана под седалката, а на сутринта от еднолитровата кола още ми се пикаеше, снощи прибегнах към детския (die Ich-hab-zwar-Hunger-nehme-aber-gerade-ab-Größe, както указва опаковката), който впоследствие се оказа не само недостатъчен, но и само с 40 цента по-евтин от следващия, който щеше да ми дойде точно. Накратко: две шепи пуканки и половин литър кола струват 5,80, нормални + 0,75l -- 6,20. Ебати и ценоразписа, за Preis-Leistungsverhältnis-а да не говорим.

Вендинг-мендинг

Навръх Produktionswochenende-то от епичния ни медиен проект (за него -- скоро), неминуемата покрай Avid, After Effects & Co. комуникация "човек-машина" неочквано доби нови измерения. След като в късния съботен следобед по традиция огладнях, а в и без това почти празната си чанта лекомислено бях сложил само неядливи предмети, естествено трябваше да си купя нещо. Във време, когато кафетерията окончателно е затворила и в университета като цяло цари мир и тишина, за гладния/жадния студент автоматите във фоайетата представляват единствената опция.

Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.

След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:



Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.

Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.

"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.

Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.

Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.

Internal affair

От социологическа гледна точка Германия-Турция безспорно е най-интересният двубой от Европейското. Имигрантите от турски произход имат най-голям дял от чуждестранните граждани на републиката. Според Tageszeitung, немските (а явно и турските) медии предварително обявяват срещата за едва ли не приятелска. От друга страна дори трето поколение турски имигранти продължават да поддържат Турция, въпреки че са я виждали само на картичка.

Очаквано колоритно мнение по темата дава Тигърът от Кройцберг. По думите му, Германия е като Фолксваген, който функционира само при пълна изправност, докато турският отбор се справя и при липсваща ръчна спирачка, и при неработещ мигач.

Алтернативните му сценарии за след мача са:

• победа за Германия -- дюнерът става 10 евро;
• победа за Турция -- по-малко помощи от бюрото по труда.

Flitzen* in Trier

Bevor die Jungs jetzt von der Universität verwiesen werden...

В предстартовите минути на Европейското, прилагам любопитно видео с футболен привкус.



Футболен не само заради традиционната за тоя спорт дейност, но и заради причината й в случая -- (изгубен) бас относно преднината, с която Байерн щеше да стане шампион.

Мястото е оживеният площад пред мензата, часът -- 12:00. Пичът най-отзад в триото е колега.

*Flitzen = to streak = тичане гол на обществено място.

Соленодумие

Nitritpökelsalz е любимата ми съставка в съдържание-то на немските трайни колбаси.

Не защото представлява смес от готварска сол и натриев нитрит/нитрат или калиев нитрат. Или защото от Древността насам се използва за консервиране на месо. Дори не и защото е сериозно изпитание за немското ми произношение.

А защото звучи готино и отваря апетита. Дали в обиновен салам тип "кучешка радост" или в пушените благинки на франсетата от Aoste -- Nitritpökelsalz в етикета е като тайна подправка на поколения майстори-месари (а всъщност -- нещо съвсем обикновено). Често със същото удоволствие гледам и най-долнопробните готварски предавания, докато нагъвам нещо вкусно. От друга страна, няма по-голямо мъчение за мен от тия предавания, когато съм гладен.

И накрая, за да не остана на очевидно безинтересен пост, както пише при pro, препращам към Пламен и един баварски специалитет, който дължи вида си на липсата именно на нитритпьокелзалц. Докато глаголът пьокелн (pökeln) може да се преведе като 'осолявам', то самата добавка е нещо повече от просто 'сол'...

Днес не е ден на майката

В Германия, наред с много други страни, освен Международния ден на жената, се празнува и отделен такъв, посветен специално на майката. Винаги на втората неделя от месец май, датата за тази година е 11-ти.

Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.

От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.

Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.

Най-якото парти в Триер

Добро утро.

Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.

С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.

Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.

Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.

Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.

След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.

Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.

Първият учебен ден

..мина някак неочаквано приятно. Може би заради песничката вчера.

Ако не, то причини пак не липсваха.

Тъкмо за семинара сутринта валеше сняг, така че Йекелчето адекватно ни приветства с "Добре дошли за зимния семестър". Програмата му пък се оказа супер разчупена и мотивираща.

В мензата обърках Theke-тата и платих 1,15 отгоре. Затова пък хапнах любимия си шоколадов мус.
След един обяд време от снега нямаше и кристалче.

В разговор покрай един проект научих, че в близост до Триер освен Bitburger се произвеждат и замразени пици - на Dr. Oetker и Wagner.

С известна тревога установих, че съм отвикнал да ям нарядко. После прочетох това и се успокоих.

На връщане в автобуса крясъците на няколко асоциални индивида ми обърнаха внимание върху играта на думи Florida -- flow rider.

Ползотворен ден, както и да го погледнеш.

Закон за защита на непушача

(1) Gaststätten im Sinne des Gaststättengesetzes sind rauchfrei.
Dies gilt für alle Schank- oder Speiseräume sowie für alle
anderen zum Aufenthalt der Gäste dienenden Räume
einschließlich der Tanzflächen in Diskotheken und sonstigen
Tanzlokalen in Gebäuden oder Gebäudeteilen.

След диското в петък дънките и тениската, които носех, автоматично заеха мястото си в легена за пране.

При разместването му на другия ден се наложи да ги извадя, при което установих нещо необичайно. Нещо липсваше.

Миризмата.

Това, което вечерта бях захвърлил с условна погнуса, се оказаха съвсем свежи, сякаш току-що свалени от простира, дрехи.

Причината, както едва впоследствие осъзнах, е влезлият в сила на 15. февруари в Райнланд-Пфалц Nichtraucherschutzgesetz, с който се забранява пушенето във всякакви обществени сгради и заведения.

Някои пушат от радост, други от мъка, както се казва.

Очаквам закон за защита на непияча, който да предпазва съвестния гражданин от съквартиранти-( и приятели-)алкохолици ;-)

Секс с гърци*

Оргазъм Ротердамски е шегичка тип девети клас. Дали обаче не е наистина подходящо наименование за европейската програмата за обмен на студенти, кръстена на холандския мислител?

Наскоро изразено от познат мнение по въпроса защитаваше именно тая теза на базата на личен опит: за много студенти главна цел на участието е обменът не на интеркултурни познания, а на телесни флуиди.

Едва ли щях да го спомена, ако днес в автобуса сам не бях станал свидетел на разговор между три млади дами. Едната от тях, за която се разбра, че е от Испания, гордо обяви успеха си в необвързващия секс на немска земя, докато друга с известно съжаление отвърна, че още не й е излязъл късметът. Личеше си обаче, че никак не се съмнява скоро да я сполети. Друга(та) тема на разговора бяха партитата, но и те разбира се -- неразривно свързани с първото.

Критика към тая практика не мога да отправя, да не кажа обратното, хаха. Само ми става забавно, като се замисля за колегите-германци в Гърция, Франция, Швеция...

*Заглавието е взето от тук.

Flying home for Christmas

Утре излитам за България. За летището тръгвам обаче още днес.

Защо?

Защото е неделя, а полетът е в 8:40.

Но защо все пак?

Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.

Какво ще правя през това време?

"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.

Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.

Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)

*hitman

This is the new *hit пееше Мерилин Менсън и аз не мога да му противореча по отношение на Hitman - Jeder stirbt alleine който преди час приключи в местния Cinemaxx. Ходихме да го гледаме именно с героя от предния постинг и другия съквартирант, като преди това се почерпихме в едно шумно заведение.

Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.

Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.

Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.

Айде, сега го лягам, че късно стана.

Дочуто 2

Mein Konto ist voll?!? Oma, Oma... Wenn du mein Konto sehen würdest, würdest du Tränen in den Augen haben. So leer ist das.

(Из разговор по телефона между единия ми съквартирант и баба му)

Elektröcity

Един от недостатъците на малък град като Триер е недостигът и дори липсата на качествени електронни партита. На разположение са две-трите месечно housemoves вечери във Forum, на които ако ще и Свен Вет да дойде, пак няма да стане яко по простата причина, че клетката на маймуните във Варненския зоопарк е по-голяма от дискотеката. От същото естество, само още по-тежък, е проблемът и на Down Under, в който иначе наистина гостуват добри имена.

Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).

Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:



Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.

Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.