Karl Arsch

Имаше навремето една игричка, в която някои блогъри си бяха направили тестче за читателите -- колко знаят за тях. Тогава при Прото изкарах бая точки, доколкото помня, ама пълен отличник беше само January. Та ако направя сега едно такова за мен, на въпроса "С колко съквартиранти живея?" мнозинството сигурно ще отговори с "2". На фона на блога ми, това наистина е предполагаемият отговор. Верният обаче е 3.

Патрик Бухмюлер aka Карл Дал aka Карл Арш е третият. Той е тъпанар. Единственото, което ме притеснява в предното изречение е, че с другите не сме го изричали гласно пред него. Но мисля, че той го знае.

Карл Арш е по-тъп дори отколкото е висок. Не чисти, не мие съдове (а имаме миялна дори!), не отразява никакъв maintenance. Държи си отвореното песто извън хладилника, докато в него не се зароди нова цивилизация и нито веднъж не е пил с нас. Затова пък малоумният му другар и наш съсед виси нонстоп в стаята му, също както хилавата му приятелка -- и то без въпроси и предупрежения. Дори ако сте се видяли преди секунди, Карл Арш повтаря като магнетофон най-дебилското "Гутн таг!", което може да си представиш, а зайците, които гледа в стаята си далеч не са най-странният обект в нея. Карл Арш си пъха мръсните чинии в чекмеджетата, а празните бирени бутилки оставя по земята или където намери за по-удобно. В случай, че не спи на него, а може би дори и тогава, на леглото му намират място разнообразни артикули от фиксове Maggi до сурови спагети и сандвичи. Заради треволяка на зайците, цялото жилище прилича на конюшня, а в банята директно можеш да завържеш този диалог. В банята е и поредната причина за гнева на трима ни -- пералнята, с която се сдобихме преди година, е на поправка. Защо? Защото Карл Арш я пълнеше като да е от железните машини в пералните салони, дето побират над 7 кила. Еми не, Карл, тази не е такава, майка ти проста деба! Не може да си наблъскаш всичките вмирисани черни чорапи и да тикнеш кирливия си чаршаф връз тях.
Твърде късно, както казах -- днес занесохме пералнята за поправка, след като с Фаби я замъкнахме като същи Сизифовци до колата на Томас. Час по-късно звъни телефонът. Очаквахме поредния заинтересован от стаята на изнасящият се за практика в Хамбург Томас. Не, от сервиза били. Какво? Пералнята била в гъза. Точно така, IM ARSCH, KARL ARSCH!

От очакваните 70-100 евро поправка излязоха близо 250 -- сумата, която преди година дадохме за тогава 1,5-годишната пералня... Че курът сега ще купи нова, изобщо не поставям под въпрос. Обаче принудителното му изнасяне започва да приема все по-ясни измерения.