Аварийно захранване

"Тъпо", помислих си за едва ли не конспиративно-теоритичното синхронно разваляне на апаратурата.

И кецовете ми се съдраха.

Но докато тяхното се задаваше от седмици насам, то последвалите ги верни мои слушалки, бяха тежък и неочакван удар. От снощи лявата им мида виси само на кабелчето си, а хедсетът е по-скоро незадоволителен заместител. Няма вече Кескувувуле докато всички спят.

Признавам, че не е като да ти изпуши хардът (с безценна информация и порнаци), обаче една от най-големите неволи на консуматорската практика е именно да трябва да смениш нещо, от чиято работа си доволен, но което се е повредило безвъзвратно. Причините за това са две -- финансова и функционална. Първата едва ли има нужда от разяснение; другата при мен се състои в нежеланието ми да купя два пъти един и същ продукт, независимо от качеството му, и важи приоритетно за дрехи/обувки. Така почти без типичния за една нова покупка ентусиазъм смених Понитата с чифт не по-лоши, но и не по-добри PF Flyers.

Всъщност, първите отдадоха последна чест на място, където през близо двете си години всеотдайна служба не бяха стъпвали -- на баскетболното игрище. Предупреждение по случая: през 30-те прадядо ти може да е хвърчал през трима с Converse Chucks, обаче днешното темпо на игра изисква далеч по-комфотни алтернативи.

От казуса със слушалките пък изпъква и едно подпроявление на функционалния проблем, свързано с продуктово-специфичната сложност на потребителския избор. Свикнал с употребата на даден уред, човек обикновено престава да разсъждава върху работата и значението му, така че при изненадващата нужда да избере нов, трябва да мине през трудо- и времеемък процес на информиране. Доколко рационално в крайна сметка е решението му, си остава дъвка за научните усти.