вторник, юли 01, 2008

Гмуркане за перли

Бедата за мен се наричаше Гмуркане за перли. Така нарекох лъскането под вода, да седиш на дъното на басейна на нашите. Задържам дъх, приближавам се към дъното и си свалям банските. Седя там две, три, четири минути.

Мога да задържам въздух за доста време. Само благодарение на чикиите. Ако бях сам у дома, щях да го правя цял следобед. След като си изпразня работите, спермата ми, тя ще плува там в големи, тлъсти млечни буци.

След това още гмуркане, за да я събера. Да унищожа и избърша всяка шепа в кърпа. Затова се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора, безпокоях се за сестра ми, или, да не дава господ, майка ми.


Точно този откъс от -- тогава не запомних -- "Guts" на Чък Поланик грабна интереса ми преди доста време, когато го прочетох в Intro. Беше някакво каренце за новата книга на автора.

Не съм добър читател на дълги разстояния и не зная, как бих се справил с цял роман, бил той и толкова увлекателен. Обаче превод на целия разказ можеш да намериш тук, а аз -- само да ти го препоръчам.

3 коментара:

  1. Интересно четиво. Мерси.

    ОтговорИзтриване
  2. разказът е велик! 1-2 книги му четох на тоя, ама тва е мега добро

    ОтговорИзтриване
  3. май и аз съм го чела, щото адското дежаву с тия перли, няма от къде да е другаде :)))

    ОтговорИзтриване