С покупки от магазина се качвам в автобуса и сядам по изключение някъде в началото, обратно на посоката на движение. След няколко спирки, тъкмо качил се млад мъж заема седалката срещу мен. Леко мърляв, но не ужасяващо, с различно сини дънки и дънково яке, с черно и рижо в косата, от които не разбрах, кое е естественото. Носеше обица поне на лявото ухо и очила. Имаше раница.
Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.
Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.
И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.
Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар