Патрик

От сряда насам Патрик се изнася. До края на седмицата вероятно ще си е тръгнал окончателно. Мести се — заедно с приятелката си, по-близо до работното място.

Странното е, че ще ми липсва.

Същият Патрик, когото три години наричахме Карл заради специфичната му неадекватност в прости битови ситуации. Който на моменти ни докарваше до лудост с липсата си на здрав разум и хигиенни навици (задача, актуално изпълнявана със зловеща последователност от Ванеса). С когото за тия три години формално съквартирантство не сме се виждали в продължение на седмици, събирали сме на маса максимум три пъти и не сме излизали нито веднъж.

Но и същият Патрик, от когото можеш да научиш някоя интересна новост (все пак работи в радиото). Същият, който ще изслуша безполезните ти мисли по време на среднощната ти закуска пред хладилника. Който ще ти уреди безплатен билет за Д-р Албан и ще ти услужи с бормашина. Който ще ти изяде пицата със сирене, спанак и бадеми, но после ще се извини и ще ти купи нова. Който всъщност не е целенасочено злонамерен, а просто разсеян.

Патрик всъщност е добър човек. И ще ми липсва.