понеделник, юли 27, 2009

Неща, които обичам

С известно неудобство трябва да обявя, че следното е моят принос към "веригата за споделяне на неща, които обичаме", повече от два месеца след като уважаемият Tim_Logik ме включи в нея. Проследявайки щафетата няколко предавания назад, не открих някакви особени правила за подбор на "нещата", затова съм внимавал единствено да са от различни категории. The Jackson Five:

Inbox (1). Когато знаеш, че на някой му пука за теб, пък било и просто съобщение от секретарката, че можеш да си вземеш удостоверението. Същото важи и за червеното балонче в ъгъла на Фейсбук.
Колкото по-начесто проверявам пощенската си кутия, толкова по-голямо е разочарованието ми да открия празна дори папката за спам. Редовно проверявам и самата нея -- веднъж за грешно попаднали там лични съобщения, втори път -- от интерес към подхода на търговските такива. Предпочитам електронната поща пред телефона, а на запитвания по мейл отговарям подобаващо бързо, стига да не засягат комплексни въпроси, изискващи по-сериозно обмисляне. Как точно прилагам тая дефиниция, е тайна.

Хотелите. Докато пътуването не само не ми е страст, но и нерядко ми е откровено неприятно, образът на хотела, така неразривно свързан с него, винаги ме е удивлявал. Нито съм отсядал в кой знае колко хотели, нито имам някаква традиционна обвързаност с дейността им, но в идеята за институция, събираща за кратко непознати хора под общ покрив и социални правила, има някаква магия. Скрит зад изначалната си анонимност, в пространството на хотела индивидът има възможност да наблюдава околните необезпокояван и -- при желание -- да подбере и планира социалните си контакти преди да ги осъществи. В хотела можеш да ползваш всичко, но нищо не ти принадлежи. Хотелската стая има функцията на временно убежище и все пак е точната противоположност на дома -- преди теб в нея са били стотици непознати с истории, за които можеш само да гадаеш. Непознати, правили секс на същото това легло, пушили пред прозореца, говорили по телефона, друсали се на масичката. След напускане на госта, персоналът на хотела полага неимоверни усилия да заличи тези истории, така че и следващият да не научи твоята.
По обясними причини особено място в категорията заемат крайбрежните хотели със социалистически дух в к.к. Св. Св. Константин и Елена.

Женския маникюр. Палци горе.

GTA2. Elvis has left the building! Единствената компютърна игра, за която някога съм дал пари. В един момент бях луднал по цялата история с Claude Speed, Zaibatsu и прочеето образи от пантеона на играта, а тематичната Wankers On Duty на Da Hool ме караше да гледам с особена гордост на тогава новия си пейджър. Мисиите в самата игра са адския фън (да не говорим за играта в мрежа), а по нивата има толкова скрити кирийки и шеги, че можеш да прекараш часове в забавление без реален прогрес в геймплея. Към тая основополагаща за GTA-серията идея втората част добавя прекрасна с простотата си графика и вертикалната перспектива на кръжащ над града хеликоптер. Откакто следващите издания качиха серията на съвсем друго ниво, двойката дори се разпространява безплатно.

Спагети с риба. Обожавам ги. Като оставим настрана настървението, с което по начало консумирам всякакви тестени варива, от комбинацията им с морски дарове коремът ми пристъргва. Едновременно подходяща и достъпна е рибата тон, която тук се предлага в овкусена версия за паста, но вероятно и в по-спартански вид би свършила работа. От варненската La Pastaria пък имам спомен за едни невероятни талиателе с риба, скариди и миди, макар и във вечер, когато не храната беше най-важното.

С облекчение и интерес предавам на: Заека (идеален повод да си рестартира блога), Деси, anchett, m1nd, bendyourcircuit.

неделя, юли 26, 2009

Танцът на Хапа

Ha salido un nuevo estilo de baile
y yo no lo sabia, y yo no lo sabia...


Преди няколко дни го видях от Петър и накрая реших, че на свой ред трябва да го споделя. А ако вече си го гледал и те е разсмяло колкото мен, не се съмнявам, че ще си го пуснеш пак.
*цък*
Синята тениска е тотално видян, колегата му поне е съобразил да спусне щорите.

петък, юли 24, 2009

Legowelt в Бургас!

И изобщо в България. Вече не помня, за кого гласувах относно предстоящия Spirit of Bourgas, но синтезаторният маестро Дани Уолфърс е сред потвърдените имена за втория ден на фестивала. Под един от последните си псевдоними, Nacho Patrol, чешитестият холандец ще излезе на 15. август на обявената като Go Dutch Stage сцена, за да зарадва почитателите на мръсното хагско електро.

Ако си бях у дома, не бих се поколебал да посрещна човека с народна носия, хляб и сол (други интересни гости са Alexander Kowalski и Speedy J), но в случая ми остава единствено да дам тон за разгрявка.

сряда, юли 22, 2009

Уточненията продължават

Поредните любопитни понятия, връхлетели ме изневиделица:

Labello -- (от лат. "красиви устни") най-старият продукт на немския козметичен концерн Beiersdorf, представляващ подхранващ гланц за устни. Същевременно и първата марка, въвела типичната за днешните червила винтова конструкция. Извън това, според Кеча, немците използват думата за поетично название на екскремент. What the fuck is wrong with german people, както казваше Ерик Картман.

Ломело -- китна община в италианската провинция Павиа с няколко древни забележителности и прогресивно намаляващо население.

лепорело -- дълъг, сгъваем хартиен носител, използван предимно за информация и реклама. Названието идва от едноименния Моцартов герой, който като слуга на Дон Жуан имал задачата да води списък с любовните му завоевания. Когато обемът му станал твърде непрегледен, Лепорело решил да го нагъне. Гениално, нали? Предполагам, че смешната дума диплянка е българският еквивалент.

понеделник, юли 20, 2009

Michael Nouri ≡ Красимир Гергов

Най-закъсалата рубрика се завръща благодарение на случайността. Вчера по телевизията попаднах на трейлъра на The Proposal (който между другото ми изглежда доста забавен), където що да видя -- Красимир Гергов играе шефа на Сандра Бълок.


(източник: WireImage.com/www.slava.bg)

Най не било Красимир Гергов, най ми било Майкъл Нури -- американски киноактьор, известен с ролята си на д-р Робъртс като бащата на Самър от Ориндж Каунти. Който го е гледал, сигурно помни близо двуметровия чичко с телосложение на бодибилдър, който в редките случаи, когато не задяваше Джули Купър, кротко разлистваше учебници по медицина и упражняваше разни елитни спортове. Двайсет години по-рано Нури изпълнява и една от главните роли във Flashdance.

Колко точно е висок Гергов, не можах да открия, но и той дава вид на върлина, още повече че е със спортно образование и манекенско минало. Актуалните му занимания -- публични и тайни -- се концентрират в областта на медиите и рекламата, както и в противоречивото развитие на голфа в България. Гергов е един от редицата бивши сътрудници на Държавна сигурност в българските медии.

неделя, юли 19, 2009

Love in july

I dance all nights long on small disco clubs and walk in the moonshine thinking about my love affairs.

Когато преди време си съставях топ 5 любими певци, съвсем пропуснах името Sally Shapiro. След Karin Dreijer от The Knife, зад него стои още една шведка с прекрасен глас, подкрепен от електронни мелодии и почти толкова мистериозна самоличност. Също в комплект с представител на противоположния пол (в случая: продуцента Johan Agebjörn) г-ца Шапиро прави вълшебно диско с открито итало-влияние и устойчиво сантиментална тематика, на което можеш да мечтаеш еднакво добре за плажове и снежни върхове. Дебютът й за моите уши дойде миналото лято с He Keeps Me Alive за Permanent Vacation.

Освен музиката си, Сали, чието истинско име е неизвестно, е разпространила единствено свои снимки, на които напомня Кирстен Дънст; няма да я откриеш нито на концерт, нито в иначе разнообразните клипчета към песните й. Към най-новата от тях, излязла преди броени дни за споменатия по-горе лейбъл като втори сингъл от предстоящия й албум, е ето това симпатично видео:

събота, юли 18, 2009

Schlägerei, ey!

Както някои от вас вече научиха, снощи твърде нелепо влязох в регистрите на местната полиция. Причината може да бъде определена като спречкване, защото до сериозен бой на практика не се стигна. Честно казано, случката дори не си струва писането, но тъй като много хора поискаха подробности, й отделям малко внимание тук.

На връщане от дискотека около 4:00 с Томас, Фабиан и Ванеса, баш в центъра на Триер ни пресрещна непознат, но видимо счупен поне колкото нас младеж. Моментът, в който това се случи, съвпадна с този, в който Фабиан ме блъскаше, докато се облекчавах в един ъгъл на улицата -- блед щрих от асоциалното поведение, в което изпада след злоупотреба с алкохол. Същото явно е било в основата на спречкването (трудността да възстановя събитията е породена от моята злоупотреба), защото непознатият е отправил някаква реплика към Фабиан, един вид застъпвайки се за мен, която той веднага захапал за начало на спора. Фабиан обича да спори, а с два промила в кръвта благи слова като "Hast du'n Problem?" и "Geh kacken, Meister!" си проправят още по-лесно път към устата му, така че следващото, което видях, закопчавайки обратно колана си, беше как келешът му бодна един крак в топките. Вече и Томас се наежи и двамата се поблъскаха напред-назад, преди непознатият да започне да посяга съвсем открито за удар в главата на някогашния ни съквартирант. Беше доста смешно, защото с бързината на професионален боксьор Томас приклякаше като мътеща кокошка, оставяйки юмрука на противника си да виси. На фона на разправията Ванеса не спираше да заплашва нападателя -- първо с морални принципи, после с полиция, която в края на краищата наистина извика.
Сблъсъкът на вербално ниво продължаваше. Към ласкавите реплики на Фабиан започнах да се присъединявам и аз, а когато в подканата си да се маха Томас нарече оня "Mongo" и той го прие особено тежко, дойде и моят ред за телесен контакт. Ся, побойник не съм. Освен спорадичните кютеци с Косьо (при един от които си пукнах палеца на дясната ръка) и конфликтите по време на дежурството в голямото междучасие ("Ще ми влизаш със закуска, а?") нямам кажи-речи никакво бойно досие. Прибавяйки факта, че не се чувствах особено афектиран, главата на врага не беше първата ми цел. Направихме и ние едно блъскане, след което с импровизирана подсечка успях да съборя пердашкото върху плочките. Погледът, с който се изправи, окончателно ме убеди в безсмислието на по-нататъшния сблъсък: изпънал кожата на лицето си в отчаян опит да асимилира ситуацията, движението на очите му напомняше ония мяткащи се топчета в прозрачни сферички, които слагат на някои играчки. Тоя беше много зян. Не знам в каква връзка, в разгара на разправията тъпакът дори обяви, че идва откъм Паулинщрасе, където същата вечер е ял бой. И кво -- ся се пробва в другия край на града, дали няма поне тук да сложи малко на някого? Баси дебила.
По някое време откъм дискотеката се зададоха един познат българин и приятелката му, които се прибираха. Още преди да ни достигнат, съзрях опасността в подобна схватка да се намесват (още) българи и директно ги посрещнах с молба да не се занимават. Е, отне ми време да убедя момчето, което през рамото на приятелката си успешно се погрижи за поредния комичен момент с настойчивото "Дай ми да го ударя. Само един път ще го ударя.". Само един път ве! Ехехехехех! То на онзи повече нямаше и да му потрябва. А ако не беше дошла полиция, рано или късно някой от нас наистина щеше да го сгъне.
Накрая цъфнаха и ченгелите -- двама възстарички господа и един млад, вероятно пресен-пресен колега. В светлината на Пасат-а им човек се чувства като на снимачна площадка; спонтанно си представих, какво щеше да е да те спрат неочаквано с "Polizei! Bitte stehenbleiben!". Кво било станало. Ванеса и Фабиан си разказаха историите, чичовците ни записаха личните данни, казаха ни да очакваме поща и -- по живо, по здраво. Какво са правили с оня после, нямам представа.

По пътя към къщи Томас се вайкаше, че сега родителите му -- на чийто адрес към момента се води -- съвсем ще се отрекат от него, след като заряза работата си и ще се връща да учи. Фабиан пък директно отиде на преглед в болницата, за да си извади медицинско за смачканите топки. Ключовата дума: Hodenprellung.

сряда, юли 15, 2009

Тениски на килограм

Един от любимите ми дизайнери -- Mehdi Rouchiche, известен като Godspill -- е обявил сериозно намаление на част от тениските си. Повечето от картинките по тях красят и обложките на някои плочи, издадени за холандския електро-лейбъл Crème Organization.

Начаса щях да си взема тази, но S ще ми е малка. Всъщност номерациите са поразграбени, така че побързайте.

неделя, юли 12, 2009

събота, юли 11, 2009

Банани с майонеза

"Ако ви болеше колкото ви мързеше, щяхте да сте мъртви", ни казваше в пети клас г-жа Димитрова по география и, доколкото зависи от мен, ситуацията днес изглежда по същия начин. Но пък с какво да ви занимая? Да кача 2-3-5 арт-фешън снимки с набичен контраст и безцелно съдържание -- сбъркали сте блога. С клипчетата пак тъй. А и стига, че публикувам почти ежедневно по някое във Фейсбук, което никой не гледа/слуша.

***

След като миналата събота с Кеча дружно опорочихме деня за размисъл, в ранния неделен следобед, след четири часа сън и още замаяни, цъфнахме пред посолството в Бон за изборите, където чакахме 2-3 часа, за да пуснем бюлетините си. Като цяло в краткия, но съдържателен уикенд успях да пия една бяла бира (4,20€!) на дюселдорфския бряг на Рейн, да зърна Dortmunder U и най-накрая да се запозная с Анчето на живо в старата немска столица -- последното, бидейки в дългосрочен план най-ценно. Нови знания:
  • В дортмундския регион червените човечета на светофара са две и светят едновременно. Заедно със зеленото, сигналите за пешеходеца стават общо три. Защо обаче е така, дори таксиметровият шофьор-металист не можа да ми обясни.
  • Най-краткият път от Нийдердолендорф (район на Кьонигсвинтер) до Бад Годесберг (район на Бон, където се намира българското дипломатическо бюро) е директно през Рейн -- с ферибот. 1,10€ за хора и 2 и нещо за МПС + водач.
  • Преоткрих за себе си слушането на музика по време на път. Не знам дали ви е известно, но доскоро изобщо не притежавах преносим mp3-плеър. Поток от картини през прозореца на вагона на фона на Cocoon Classics или залез над Koblenz Hbf, озвучен от Ги Борато. Няма такова нещо.

***

Практиката върви много тегаво и моментът, в който ще си бия камшика, стремително наближава. Аман. До Кьолн ли трябва да ида за читав стаж в рекламна агенция? Томас, който като бакалавър по машиностроене от седмица работи за 7(S) Engineering в Щутгарт, е в същата положение с разликата, че взима 30-40 бона годишно. Явно и това не е достатъчно, когато умираш от скука в офиса -- наесен го очакваме отново като студент в Триер.

***

Вчера най-сетне се записах за дебелия по социология. Дълбочината, на която ще ми влезе през октомври, зависи от това, колко от двата сборника на Йекел и двете папки с текстове ще успея да усвоя дотогава. Нормативът ми е 2,0.

***

Безвъзвратно се зарибих по Семейство Симпсън. Човекът-пчела ще ми докара инфаркт от смях. В 18:10 не смей да мърдаш от ProSieben.
Откакто ми изчезна немската програма, по австрийските и швейцарските версии на частните канали се сблъсквам и с чудесни тв реклами. Römerquelle e минералнa водa, Check Your Lovelife е платформа за самоконтрол относно СПИН.

***

Тоя винил ме подлуди. На Caminando не ми остава друго освен да се чекна с хавайски венец и пола от палмови листа, а Вилалобос буквално ме подтиква към свръхдоза!
Горещите имена са Tony Lionni (чут първо с Found A Place от поредицата на Berghain) и Aril Brikha (чут първо с Winter EP за Kompakt).

Епичното America на Dusty Kid пък е парчето за оптимистичен старт на деня.