Сещайки се, колко се смях на историите на Фолка, как в Свободния се влизало с два хляба и едно олио, от следната гледка
без малко не се нааках.
Мястото е въртящата се врата (прокълната навеки от всички студенти) към мензата в Uni Trier. Това в чантата пък е хляб. На филийки - за тостер. Гол хляб. На голи филийки. В чантата.
Храната в мензата може би не е достатъчна.
сряда, октомври 31, 2007
събота, октомври 27, 2007
Шок
Не съм чел "Без лого", въпреки че преди година я копирах от библиотеката в университета и оттогава стои като полуфабрикат под етажерката. Не че и тогава беше нова, но докато го сторя, авторката издала още нещо.
Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.
Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.
Интересен поглед.
Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.
Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.
Интересен поглед.
понеделник, октомври 15, 2007
Листо в аквариум
Днес, blog action day, се сещам за една история в българския "Мики Маус", където Доналд Дък е или помага на ветеринарен лекар (it's paradox time!). Когато поредният пациент се оказва листо в аквариум, пълен с вода, патокът побеснява и меко казано обръща внимание на това на угрижения за златната рибка собственик. "Ама аз си го обичам като рибка!" е неговият отговор.
Толкова относно логото на инициативата.
За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.
И четете блогове.
Толкова относно логото на инициативата.
За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.
И четете блогове.
неделя, октомври 14, 2007
Nerdcore
Не съм живял нито дълго, нито твърде осъзнато през осемдесетте, но пикселираните образи и игрички много ме радват. Минимализмът им е несравнимо по-шик от актуалните електронни забавления, повечето от които дори не мога да подкарам.
В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.
А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.
В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.
А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.
събота, октомври 13, 2007
четвъртък, октомври 11, 2007
събота, октомври 06, 2007
Beautiful Life
Gui Boratto, квази-адашът му Guy Gerber и нео транс трендът заслужават отделно ентри; в настоящото попада само една невероятно красива песен с изненадващо просто заглавие (и клип):
Абонамент за:
Публикации (Atom)