петък, септември 25, 2009

четвъртък, септември 24, 2009

Похвално слово за Лусиано

Първо някой го нареди като комерсиален, още преди да е излязъл. След като излезе, гласовете 'против' зазвучаха натрапчиво-убедено. Не и убедително.

Ако Tribute To The Sun на Лусиано беше излязъл две години по-рано, едва ли изобщо щях да му обърна внимание, камо ли да го защитавам. Впрочем и днес не претендирам да познавам творчеството на чилиеца особено добре, което ми позволява сравнително безпристрастна оценка на втория му албум. И тя е положителна.

Първо Tribute To The Sun е много неща, но не и клубно ориентиран. Обстоятелството на "more emphasis on delicate melodies and rhythms than his usual club-friendly singles" (RA), е едно на пръв поглед добро обяснение за недоволството на феновете. От друга страна, съдейки по изпълнението на Лусиано на тазгодишния Time Warp -- единствената му изява, на която съм присъствал --, сетът на чилиеца по начало не е пийктайм-фиксиран. Музиката на Лусиано е манджа с грозде, брано на пет континента, и това е окей. По дяволите, целият Cadenza Records е една негаснеща интеркултурна пещ, която далеч не е за всеки. Просто това е стилът й.

В този смисъл някои от композициите спокойно могат да прозвучат на парти с автора в оригиналния си вид. Що се отнася до стиловото разнообразие, своеобразният гид на Ibiza Voice е особено точен:
"The downtempo moment? That'd belong to 'Sun, Day and Night' featuring Martina Topley-Bird. The melodic experiment? See 'Conspirer'. The ambient chilled out moment? 'Hang for Bruno'".
Последното е и абсолютният ми фаворит, който с развитието, а и с някои от инструментите си много напомня класическата Болеро на Равел. Слънчевият ритъм и тематичните подвиквания в African Sweat, ангелските гласове и ръкоплясканията на Celestial, както и мрачно-хипнотичната Oenologue са други забележителни моменти от албума. Албум, на който, ако не друго, то с чисто сърце да поклатиш задника си, независимо от цвета и големината му.

събота, септември 19, 2009

Бутилиран смях

Снощи, освен че културно се напих, се и обогатих културно. Някъде след полунощ, на прощалното парти на Биле, започнало да се пълни с все по-декласирани индивиди, се изсипа и някакъв никому непознат батко с раница и олигофренска физиономия. Баткото се просна демонстративно на един стол и с раздразнение обяви, че е съсед, който не можел да заспи, но вместо да вика полицията (която по-късно така или иначе дойде), решил да се самопокани.

От раницата баткото извади 1 брой диспенсер за сметана, кутийка пълнители с газ и пликче с балони. Жълти балони с усмихнато човече. Аха.

До момента, в който диспенсерът се напълни с газ, процесът следва нормалното приложение на предметите. Разликите оттам нататък са две. Първо, сметана в цялата работа липсва. И второ, така заредения диспенсер се изпразва в един от балоните. После е ясно -- потребителят налапва края на балона и започва да диша в него, докато усвои съдържанието му. Първата доза естествено беше за собственика, който след три-четири инхалации, сви ръце към корема си и се сгъна в много болен смях, разтегляйки до неузнаваемост и без това грозната си мутра.

Ефектът, по думите на тримата новобранци, престрашили се да опитат след него, трае десетина секунди и се състои в някакво особено възприятие на реалността. Чак впоследствие се сетих, че в болниците на всеки ъгъл стои по една кутия с два циферблата -- "въздух" и "N2O". Именно с второто, известно като райски газ, са пълни капсулите за сметана, за разлика от тия за газирана вода (CO2). Под чертата: любопитен и най-вече достъпен начин за забавление, който обаче в комплект с деградиралия си промоутър изглеждаше по-скоро отблъскващо.

петък, септември 18, 2009

четвъртък, септември 17, 2009

Склонение след alle

Едно питане към поназнайващите немски читатели на блога. Както сигурно ви е известно, склонението на прилагателни е един особено тънък момент в немската граматика, на който добрите учебници отделят няколко поредни урока.

Някой от тях аз навремето явно не съм научил, понеже никога не съм знаел как окончава прилагателно след местоимението alle ("всички"). На -e или на -en? По усет, второто ми звучи някак тромаво и неестествено, а и все се сещам за оная песен "Grün, grün, grün sind alle meine Kleider". От друга страна meine не е просто прилагателно, ами още едно местоимение. Отгоре на това тъкмо прочетох следното:
"Die Einlösung dieser Bedingung erfordert nach McQuail ein großes öffentliches Kommunikationsnetzwerk, über das heute alle modernen Gesellschaften verfügen."

Помня, че в Deutsch 1,2,3 на Летера подобни местоимения бяха разделени на групи, според това, какво склонение изискват, но не и към коя от тях спадаше alle. Който знае, нека сподели -- обещавам да бъда признателен и да го науча веднъж завинаги.

понеделник, септември 14, 2009

Happy Birthday