От футбол не отбирам много, още като малък бях спънат в тая игра и днес ритам само боклуците по улицата. Към местния Eintracht Trier изпитвам привързаност дотолкова, доколкото имам съзнанието на студент именно в тоя град с всичките му заведения, учреждения, институции и организации, дори още в първите седмици след пристигането обтейнах (срещу две евро де) силиконовата гривничка с цветовете на отбора, която си бях заплюл още от вкъщи.
Друг е въпросът, че надписът върху нея гласи (да се чете гласеше - към момента само шансовете на отбора за оставане в 35-та отвъдселска лига са по-трудно забележими от буквите) Mission Wiederaufstieg - nur der SVE. В тая връзка ей това ентри на Биле ме беше развеселило подобаващо. Никога не съм търсил целенасочено информация относно актуалните постижения (!?) на митичния ни тим и въпреки това винаги научавам за тях. И как иначе - всеки ги бий като гайди! Заклевам се, досега не съм чул за победа, май един равен имаха. С когото не са играли, от него не са паднали, дет се вика, представям си какъв велик коефициент за победа имат в Еврофутбол.
Кой квото прави - Айнтрахт Триер лягат. В местната преса редовно пускат интервюта я с треньор, я с мениджър, където Schwierigkeiten и Probleme са ключови думи. Кви проблеми ве, брат, вий сте взели-дали ве! Махайте го тоз отборец, пратете момчетата да обгрижват лозовите насаждения, те поне са истинска гордост на града.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар