Приятелят ми Ботев е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще ти вземе пари назаем и ще те накара почти да забравиш, че си му ги дал. Неприятно е човеку да живее с подобни личности!
вторник, октомври 02, 2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар