Преди около седмица беше хакнат форумът на Първа езикова гимназия - Варна (последното в Links отдясно; към момента недостъпен). Всички постинги бяха заменени с повтарящи се снимки на отвратителни гледки -- гавра с мъртви хора и котки --, а името на автора -- с ANONYMOUS. Освен стряскащото 'We are Legion' се повтаряше и кратък призив за посещение на enturbulation.com.
Преодолял първоначалния шок, там постепенно разбрах, за какво иде реч. Войната срещу сциентологията явно тече отдавна, а повод за един от актуалните сблъсъци е видео, в което може би най-известният представител на църквата -- Том Круз -- говори като невменяем.
Отношението ми към религията можеш да видиш в банерчето отдясно. Извън контекста на идеологическия сблъсък обаче, се замислям върху начина, по който му се обръща внимание в конкретния случай с хакнатия форум. От една страна не е ясно дали атаката може изобщо да бъде разглеждана като част от анти-кампанията на Анонимните при положение, че форумът по никакъв начин не е свързан със сциентологията.
Факт обаче е, че в комплект с ужасяващите снимки, анонимното послание се запечата трайно в съзнанието ми.
Не е ли била тъкмо такава идеята на Оливиеро Тоскани и Лучано Бенетон, докато са слагали зелено-бялото лого на италианската марка върху образи на болни, осакатени и дори мъртви хора? Разпънато и изкормено коте с цигара в устата има толкова общо с борбата против сциентологията, колкото и скърбящото около умиращия от СПИН семейство с разноцветните пуловери. Е, за самия Тоскани скандалните му кампании не са просто рекламa (а дори пълното й отрицание), но нека не ни убеждава, че не е предвидил -- и търсил -- шума около начинанието си. Шум, от който United Colors печелят години наред.
Разбира се, не се превърнах за една нощ в ревностен пазител на правата вяра, свободата на словото или човешките права, но добих чувствителност за един убягнал ми обществен проблем. Само котенцата ще ме преследват в кошмарите ми.
сряда, май 07, 2008
вторник, май 06, 2008
Електрическата количка
С тази количка навярно е пазарувал Фарадей, когато е измислил едноимения кафез.
И друг път съм имал проблеми, но тая направо ме екзекутира. Или е нормално при всеки досег с металната част да те пере ток, а ти да се гърчиш като b-boy?
На касите в Кауфланд винаги питат дали Einkauf-ът ти е бил in Ordnung. Интересно, колко ли често чуват оплакване като моето.
Междуполови отношения, anno 1938
Men are naturally and instinctively interested in and attracted by women, particularly strange women, but they often find them difficult to understand. In fact men have felt in the past and still feel in some obscure way, I suspect, that women, no matter how interesting, are not quite human in the sense and to the degree that this is true of themselves.
Park, Robert E. (1938): Reflections on Communication and Culture. In: American Journal of Sociology, Vol. 54, No. 2, p. 203.
Чикагската школа е голяма работа.
неделя, май 04, 2008
Днес не е ден на майката
В Германия, наред с много други страни, освен Международния ден на жената, се празнува и отделен такъв, посветен специално на майката. Винаги на втората неделя от месец май, датата за тази година е 11-ти.
Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.
От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.
Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.
Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.
От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.
Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.
събота, май 03, 2008
петък, май 02, 2008
Усмивки по радиото
От няколко дни насам стоят публикувани резултатите от анкетата на Beatport за най-добри изпълнители за 2007, в която участва и моя милост, въпреки че не си е купил и една mp3-ка онлайн.
Толкова за 'the most secure online poll in electronic music'.
Големият спор е около победата на Deadmau5 в цели четири категории, включително "Най-влиятелна личност", която е без предварителни номинации (иначе раздавани според броя продажби). Лично повече ме дразни Trentemøller с първото си място -- а и присъствие в челната тройка изобщо -- в "Electronica" предвид участието на Guy Gerber, Gui Boratto и Stephan Bodzin.
Най-адекватно класирането изглежда в "Electro House" и "Best Single".
Толкова за 'the most secure online poll in electronic music'.
Големият спор е около победата на Deadmau5 в цели четири категории, включително "Най-влиятелна личност", която е без предварителни номинации (иначе раздавани според броя продажби). Лично повече ме дразни Trentemøller с първото си място -- а и присъствие в челната тройка изобщо -- в "Electronica" предвид участието на Guy Gerber, Gui Boratto и Stephan Bodzin.
Най-адекватно класирането изглежда в "Electro House" и "Best Single".
четвъртък, май 01, 2008
Най-якото парти в Триер
Добро утро.
Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.
С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.
Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.
Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.
Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.
След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.
Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.
Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.
С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.
Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.
Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.
Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.
След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.
Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.
сряда, април 30, 2008
Икономично* паркиране
Не зная на точно кой съсед принадлежи това возило, но ако е паркирано, то винаги е така.
Може би беше уместно да приложа и по-общ план на паркинга пред блока за сравнение, но: Мястото е достатъчно, че да не се налага да остъргваш мазилката при всяко паркиране.
Съображенията на собственика са ми необясними; хрумва ми единствено вариантът да живее на първия етаж и да си ползва колата за килер -- през прозорците.
*Немският и английският може би не различават "икономичен" и "икономически", но на български не е така. Парадоксално е например евтините полети да се водят "икономическа класа".
неделя, април 27, 2008
петък, април 25, 2008
Музикален петък
..а и не само. Но утре вечер, вместо да обикаляме храмове, викам да се почекнем във Форум.
А сега: скокове във вода!
От кулата: Не следя подкастите на !title, но след този май е време да започна. Дори картинката и заглавието са находка.
От трамплина две изискани дами на име Le Chic скачат синхронно в дълбините на електрото с прекрасно подбран и миксиран диск. Визуалното оформление тук отново заслужава внимание -- най-малкото заради любимия мотив с роботските капачета на гърба.
Дълбоко под водата, ми(с)тичният гений Smackos омагьосва флора и фауна с живо изпълнение на няколко синтезатора.
И все пак: защо да плуваме, когато можем да летим? Приятно видео към една позабравена песничка.
А сега: скокове във вода!
От кулата: Не следя подкастите на !title, но след този май е време да започна. Дори картинката и заглавието са находка.
От трамплина две изискани дами на име Le Chic скачат синхронно в дълбините на електрото с прекрасно подбран и миксиран диск. Визуалното оформление тук отново заслужава внимание -- най-малкото заради любимия мотив с роботските капачета на гърба.
Дълбоко под водата, ми(с)тичният гений Smackos омагьосва флора и фауна с живо изпълнение на няколко синтезатора.
И все пак: защо да плуваме, когато можем да летим? Приятно видео към една позабравена песничка.
четвъртък, април 24, 2008
сряда, април 23, 2008
България в Огледалото
Prozesse werden zur Farce und zur peinlichen Visitenkarte des EU-Neulings.
Тази статия ми развали agenda setting-а за днес. (По ирония на съдбата, сутринта непознат в Скайп ми беше пратил клипчета от България, озвучени от каба-гайда.)
Да чета нещо такова на немски ми е още по-криво отколкото в българска медиа.
В една такава пък -- друга история, която ме втрещи. Защо така реагираш? -- чуди се брат ми -- редовно става така.
Навикът за дадено действие нито го оправдава, нито го прави нормално, но
below-the-line-размислите на Еленко изглеждат верни.
събота, април 19, 2008
петък, април 18, 2008
Гардероб за файлове
Обзор на онлайн-платформи за споделяне на съдържание във формата на призив против най-известната такава.
Като интересни примери добавям
Drop.io,
made in bg фаворита ми транZит
+ 2 алтернативи за лично съхранение -- DropBoks и GMail Drive.
Като интересни примери добавям
Drop.io,
made in bg фаворита ми транZит
+ 2 алтернативи за лично съхранение -- DropBoks и GMail Drive.
четвъртък, април 17, 2008
сряда, април 16, 2008
Ден в мензата
(Причината да не постна следващото по-рано е, че всеки път, когато си пусках филмчето, огладнявах и отивах да ям.)
Уни Триер пак е напред.
От близо месец любимата менза Tarforst се перчи с любопитно PR-клипче, в което нагледно обяснява, как се готви ежедневно за 3000 изгладнели академици в кампуса.
Въпреки масово технизирания процес на обработка и приготовление, усилието на работещите там хора заслужава овации.
Обърни внимание на момента с контролните проби, които се взимат от всяко ястие или беленето на зеленчуците, което се извършва ръчно.
При цена 2,25 евро (а доскоро дори 1,95) за пълно меню, включващо супа, основно ястие, гарнитура, салата и десерт, които с редки изключения са и супер вкусни, студентите на Триер са едни от най-добре обгрижваните в страната.
Уни Триер пак е напред.
От близо месец любимата менза Tarforst се перчи с любопитно PR-клипче, в което нагледно обяснява, как се готви ежедневно за 3000 изгладнели академици в кампуса.
Въпреки масово технизирания процес на обработка и приготовление, усилието на работещите там хора заслужава овации.
Обърни внимание на момента с контролните проби, които се взимат от всяко ястие или беленето на зеленчуците, което се извършва ръчно.
При цена 2,25 евро (а доскоро дори 1,95) за пълно меню, включващо супа, основно ястие, гарнитура, салата и десерт, които с редки изключения са и супер вкусни, студентите на Триер са едни от най-добре обгрижваните в страната.
вторник, април 15, 2008
Варна ще гладува!
Когато преди две седмици със Заека си купихме по един-два дюнера от там, чичакът ни връчи една мазна тетрадка и ни подкани да се подпишем.
Подписка против затварянето на павилионите около Икономическия техникум.
Подкрепихме с охота. Файда -- нулева!
Като оставим настрана въпроса, как фотосът на 5 кобейна на плаж е свързан с темата на съобщението, остава този с причината за закриването. Звучи ми като при летище София, където изведнъж се оказало, че някаква ограда блокирала сигналите на радиокулата.
Сега за гладните гърла остава само закритият Sky Food 2 с неподвижните костенурки, който поне на първо време ще монополизира пазара.
Подписка против затварянето на павилионите около Икономическия техникум.
Подкрепихме с охота. Файда -- нулева!
Като оставим настрана въпроса, как фотосът на 5 кобейна на плаж е свързан с темата на съобщението, остава този с причината за закриването. Звучи ми като при летище София, където изведнъж се оказало, че някаква ограда блокирала сигналите на радиокулата.
Сега за гладните гърла остава само закритият Sky Food 2 с неподвижните костенурки, който поне на първо време ще монополизира пазара.
Да развържем езиците
"В клозета не влиза само твоето тяло с твоята долница, с него влиза и езикът. Езикът също има нужда да си разпаше панталона, да му отпусне края, да изприкаже онова, което му се е насъбрало за целия скапан ден, за целия лайнян живот. Слушаш тъпи приказки, четеш тъпи вестници, говориш с тъпи хора и като останеш сам в кенефа, ти се иска най-човешки да напишеш 'кур' на стената."
Господинов, Георги (2005): Естествен роман. Трето издание. Пловдив. С. 32-33.
събота, април 12, 2008
петък, април 11, 2008
Jacko @ Time Warp 2008
Да пуснеш Billy Jean в оригинал на събитие като Time Warp се изисква смелост.
Или да си Ричи Хотин.
Съизмеримо с Tainted Love на Менсън в един култов сет на DJ Hell.
Или да си Ричи Хотин.
Съизмеримо с Tainted Love на Менсън в един култов сет на DJ Hell.
вторник, април 08, 2008
Ведри старчета
Забабна статия от Капитал за новото самосъзнание на възрастовата група 60+.
Любопитно е, че в Германия, където цената на една кола е правопропорционална на възрастта на шофьора вътре, представителите й далеч не са сред 'хората с невисок доход'. Докато нашите ведри старчета явно карат велосипед със селския поп.
Което обаче не ги прави задължително по-малко ведри.
Всъщност, това, което старите хора със сигурност имат в повече, е време. А правилната му инвестиция определено носи щастие.
Впрочем, снимка на Уолдорф и Стетлър бях сложил и аз в една презентация по темата -- прие се повече от добре.
Любопитно е, че в Германия, където цената на една кола е правопропорционална на възрастта на шофьора вътре, представителите й далеч не са сред 'хората с невисок доход'. Докато нашите ведри старчета явно карат велосипед със селския поп.
Което обаче не ги прави задължително по-малко ведри.
Всъщност, това, което старите хора със сигурност имат в повече, е време. А правилната му инвестиция определено носи щастие.
Впрочем, снимка на Уолдорф и Стетлър бях сложил и аз в една презентация по темата -- прие се повече от добре.
понеделник, април 07, 2008
Първият учебен ден
..мина някак неочаквано приятно. Може би заради песничката вчера.
Ако не, то причини пак не липсваха.
Тъкмо за семинара сутринта валеше сняг, така че Йекелчето адекватно ни приветства с "Добре дошли за зимния семестър". Програмата му пък се оказа супер разчупена и мотивираща.
В мензата обърках Theke-тата и платих 1,15 отгоре. Затова пък хапнах любимия си шоколадов мус.
След един обяд време от снега нямаше и кристалче.
В разговор покрай един проект научих, че в близост до Триер освен Bitburger се произвеждат и замразени пици - на Dr. Oetker и Wagner.
С известна тревога установих, че съм отвикнал да ям нарядко. После прочетох това и се успокоих.
На връщане в автобуса крясъците на няколко асоциални индивида ми обърнаха внимание върху играта на думи Florida -- flow rider.
Ползотворен ден, както и да го погледнеш.
Ако не, то причини пак не липсваха.
Тъкмо за семинара сутринта валеше сняг, така че Йекелчето адекватно ни приветства с "Добре дошли за зимния семестър". Програмата му пък се оказа супер разчупена и мотивираща.
В мензата обърках Theke-тата и платих 1,15 отгоре. Затова пък хапнах любимия си шоколадов мус.
След един обяд време от снега нямаше и кристалче.
В разговор покрай един проект научих, че в близост до Триер освен Bitburger се произвеждат и замразени пици - на Dr. Oetker и Wagner.
С известна тревога установих, че съм отвикнал да ям нарядко. После прочетох това и се успокоих.
На връщане в автобуса крясъците на няколко асоциални индивида ми обърнаха внимание върху играта на думи Florida -- flow rider.
Ползотворен ден, както и да го погледнеш.
Тротоар
Новият Winners & Fools на John Dahlbäck разведри дъждовната предстартова неделя.
Шведът е точно с година по-голям от мен, а има планина-дискография.
Потискащо, нали?
събота, април 05, 2008
неделя, март 23, 2008
Пролетна забава във Варна
3 смешки от изминалите дни:
Ronald SmokeDonald
Калният дъжд днес направи якето ми на лайна и изгаси цигарката на Роналд. Той обаче остана притеснително ухилен.
Къщата на изгряващата сила
Не кунг-фу-доджо, а магазин за музикални инструменти се помещава зад тази мистериозна врата близо до Фестивалния.
Орденът на жартиера
Първото в живота ми сватбено тържество, на което бях лично поканен, беше адски як купон. За добро или зло, жартиерът, който зъбите на младоженеца изкусно смъкнаха, не попадна в мен.
Ronald SmokeDonald
Калният дъжд днес направи якето ми на лайна и изгаси цигарката на Роналд. Той обаче остана притеснително ухилен.
Къщата на изгряващата сила
Не кунг-фу-доджо, а магазин за музикални инструменти се помещава зад тази мистериозна врата близо до Фестивалния.
Орденът на жартиера
Първото в живота ми сватбено тържество, на което бях лично поканен, беше адски як купон. За добро или зло, жартиерът, който зъбите на младоженеца изкусно смъкнаха, не попадна в мен.
неделя, март 16, 2008
ПТП
If you're gonna die, die with your boots on...
Преди броени часове край сп. Марек по пътя Златни пясъци-Варна.
Body count = 1.
вторник, март 11, 2008
On the beach (again)
Пуснете ме, това да не е Германия! -- крещеше нищо не подозиращ руснак, когото двама заразени с извънземния вирус полицаи закопчаваха насред улицата.
Пуснете ме, това е Германия! -- крещя аз. Е, поне за три седмици -- после се връщам пак.
Днес позната на моя позната възропта, че "младежта" вече си ходела прекалено често в България, пък те, видиш ли, си живеели тук. А почти на един дъх с това се оплака, как казвала "имам глад" (Hunger haben) и "правя си мисли" (sich Gedanken machen) в разговорите със сестра си.
Аз да се прибирам -- ухухухуху -- убичам!
Не заради разбитите тротоари, а заради хората, които крачат по тях.
Пуснете ме, това е Германия! -- крещя аз. Е, поне за три седмици -- после се връщам пак.
Днес позната на моя позната възропта, че "младежта" вече си ходела прекалено често в България, пък те, видиш ли, си живеели тук. А почти на един дъх с това се оплака, как казвала "имам глад" (Hunger haben) и "правя си мисли" (sich Gedanken machen) в разговорите със сестра си.
Аз да се прибирам -- ухухухуху -- убичам!
Не заради разбитите тротоари, а заради хората, които крачат по тях.
неделя, март 09, 2008
събота, март 08, 2008
Белия дом
Майкъл Джексън се стеснява,
нещо в гащите му шава...
Боксерки или слипове е скритата дилема на всеки мъж.
Моето решение винаги са били вторите: Президента е сигурно опакован, задникът -- приятно стегнат. Колкото по-шарен и широк ластикът околко кръста, толкова по-добре. (Тук си струва да се отбележи, че съществуват креативни български производители на мъжко бельо, които правят семплите бели-сини-или-черни-гащи на гъзарските марки повече от скучни.)
Незначително отклонение от тая философия представляват прилепналите ластични боксерки, които на практика са слипове с крачолче. Тях отчасти харесвам дори повече.
Истински боксерки-шорти обух едва наскоро заради атрактивното намаление на комплект от 5 чифта Deal. Но вече няколко пъти съжалих.
В тях Президента е като бездомно куче -- мятка се и се сурка наляво-надясно, прави си рокади без позволение, а най-неприятно е, че може да стърчи, повдигайки и обутото отгоре. На обществени места се налага да прикривам издутината с ръце в джобовете.
Боксерките са широки и проветриви, но правят неудобно и обуването на по-тесен панталон.
Ти къде обичаш да държиш/намираш Президента?
петък, март 07, 2008
After love
Здравей.
От вторник стоиш тук.
Казвал съм ти, че това нещо не може да стане изневиделица, затова ако наистина си решила така, нека да го обсъдим като се видим.
Мисля за теб; бих те целувал и прегръщал ако ми позволеше.
Честит празник <3
От вторник стоиш тук.
Казвал съм ти, че това нещо не може да стане изневиделица, затова ако наистина си решила така, нека да го обсъдим като се видим.
Мисля за теб; бих те целувал и прегръщал ако ми позволеше.
Честит празник <3
четвъртък, март 06, 2008
Случайни уточнения
Нещо ми щукна преди време и в главата ми изникнаха ред асоциации, назоваващи близки, но все пак различни неща:
Full Metal Jacket
е филм на Стенли Кубрик.
Metal Gear Solid
е третата част на компютърна игра.
Heavy Metal F.A.K.K.²
е компютърна игра по анимационен филм.
Black Hawk Down
е филм на Ридли Скот.
Iron Eagle
е серия военни филми.
Full Metal Jacket
е филм на Стенли Кубрик.
Metal Gear Solid
е третата част на компютърна игра.
Heavy Metal F.A.K.K.²
е компютърна игра по анимационен филм.
Black Hawk Down
е филм на Ридли Скот.
Iron Eagle
е серия военни филми.
сряда, март 05, 2008
Cheese Quest
Някой критикуваше новите анимационни филмчета -- шантави сюжети, безформени образи, грозни герои. Foster's Home for Imaginary Friends, доколкото съм го хващал, е именно такова.
Това не ми пречи от няколко дни да се забавлявам с Cheese Quest 3D: The Brother Lady Saga.
История няма, но ако имаше, щеше да е някаква халюцинация: човечето ти понякога става на момиче, космическият бос е стреляща лазери торта, а финалното ниво се развива в купа с корнфлейкс.
Игричката напомня класическия Adventure Island и чудесната Alex the Allegator 4, но е кратка и лесна.
Музиката и визията са наслада за 8-битовото ухо и око, а със съответните очила можеш да се наслаждаваш и на триизмерен образ.
За управлението са нужни само стрелките + спейсбара за кратко.
Това не ми пречи от няколко дни да се забавлявам с Cheese Quest 3D: The Brother Lady Saga.
История няма, но ако имаше, щеше да е някаква халюцинация: човечето ти понякога става на момиче, космическият бос е стреляща лазери торта, а финалното ниво се развива в купа с корнфлейкс.
Игричката напомня класическия Adventure Island и чудесната Alex the Allegator 4, но е кратка и лесна.
Музиката и визията са наслада за 8-битовото ухо и око, а със съответните очила можеш да се наслаждаваш и на триизмерен образ.
За управлението са нужни само стрелките + спейсбара за кратко.
вторник, март 04, 2008
Закон за защита на непушача
(1) Gaststätten im Sinne des Gaststättengesetzes sind rauchfrei.
Dies gilt für alle Schank- oder Speiseräume sowie für alle
anderen zum Aufenthalt der Gäste dienenden Räume
einschließlich der Tanzflächen in Diskotheken und sonstigen
Tanzlokalen in Gebäuden oder Gebäudeteilen.
След диското в петък дънките и тениската, които носех, автоматично заеха мястото си в легена за пране.
При разместването му на другия ден се наложи да ги извадя, при което установих нещо необичайно. Нещо липсваше.
Миризмата.
Това, което вечерта бях захвърлил с условна погнуса, се оказаха съвсем свежи, сякаш току-що свалени от простира, дрехи.
Причината, както едва впоследствие осъзнах, е влезлият в сила на 15. февруари в Райнланд-Пфалц Nichtraucherschutzgesetz, с който се забранява пушенето във всякакви обществени сгради и заведения.
Някои пушат от радост, други от мъка, както се казва.
Очаквам закон за защита на непияча, който да предпазва съвестния гражданин от съквартиранти-( и приятели-)алкохолици ;-)
понеделник, март 03, 2008
Рубрика: Клонирай ми овца
Boing Bum Tschag.
Време е за новата-стара рубрика, върху която се градеше мистичният katzak.hit.bg.
Тук ще я наричаме Клонирай ми овца.
/me прерязва лентата.
Ето за предястие:
Пиер Бурдийо = Томи Лий Джоунс
Първият е френски социолог, вече не сред живите такива. Известен най-вече с 900-те си страници за "фините разлики" в човешкото ежедневие, вкус и стил.
Втория можеш да видиш в обралия Oскарите No Country for Old Men.
Като се замисля, звуковата комбинация ий в българското изписване на имената им също е забележителна.
Време е за новата-стара рубрика, върху която се градеше мистичният katzak.hit.bg.
Тук ще я наричаме Клонирай ми овца.
/me прерязва лентата.
Ето за предястие:
Пиер Бурдийо = Томи Лий Джоунс
Първият е френски социолог, вече не сред живите такива. Известен най-вече с 900-те си страници за "фините разлики" в човешкото ежедневие, вкус и стил.
Втория можеш да видиш в обралия Oскарите No Country for Old Men.
Като се замисля, звуковата комбинация ий в българското изписване на имената им също е забележителна.
неделя, март 02, 2008
Американски голи радиатори
American Gladiators е популярно телевизионно шоу от началото на 90-те, за което научих от немските си колеги. В Германия е било не по-малко култово и, въпреки че стартът на новото му издание през януари 2008 не изглеждаше да ги вълнува чак толкова, изгледах първата серия от сезона.
Идеята е следната: срещу 6 жени и 6 мъже, избрани по обща физическа издръжливост и наречени гладиатори, застават 26 претенденти, също разделени по пол. Мъжете се състезават срещу мъже-гладиатори, жените - срещу жени. Кандидатите също не изглежда да са от кол и въже, но пък един от първите беше хилаво китайче с очила и забавното име Molivann.
Дисциплините са нещо като pimp-my-Патиланци; не са много, но са интересни. На моменти -- отчасти и заради облеклото -- напомнят Unreal Tournament. Варират между ръгби-баскетбол, ходене по мост с препятствия, висене на халки, борба-балансиране върху платформа, (сочения за най-култов) бой с гигантски клечки за уши и др.
Отделните сблъсъци са винаги 1 претендент срещу 1 или няколко гладиатора, но същинското съревнование е между самите претенденти, които печелят точки.
Крайният победител от двама претендента се определя на така наречения Елиминатор: състезателен многобой за време.
Водещи са Хълк Хоган и дъщерята на Мохамед Али -- Лейла. Внимание заслужават както разнообразната мотивация на участниците, така и имиджът (във всеки смисъл) на гладиаторите. По мое мнение най-много женственост, доколкото може да се говори за такава, притежава Crush.
Идеята е следната: срещу 6 жени и 6 мъже, избрани по обща физическа издръжливост и наречени гладиатори, застават 26 претенденти, също разделени по пол. Мъжете се състезават срещу мъже-гладиатори, жените - срещу жени. Кандидатите също не изглежда да са от кол и въже, но пък един от първите беше хилаво китайче с очила и забавното име Molivann.
Дисциплините са нещо като pimp-my-Патиланци; не са много, но са интересни. На моменти -- отчасти и заради облеклото -- напомнят Unreal Tournament. Варират между ръгби-баскетбол, ходене по мост с препятствия, висене на халки, борба-балансиране върху платформа, (сочения за най-култов) бой с гигантски клечки за уши и др.
Отделните сблъсъци са винаги 1 претендент срещу 1 или няколко гладиатора, но същинското съревнование е между самите претенденти, които печелят точки.
Крайният победител от двама претендента се определя на така наречения Елиминатор: състезателен многобой за време.
Водещи са Хълк Хоган и дъщерята на Мохамед Али -- Лейла. Внимание заслужават както разнообразната мотивация на участниците, така и имиджът (във всеки смисъл) на гладиаторите. По мое мнение най-много женственост, доколкото може да се говори за такава, притежава Crush.
събота, март 01, 2008
понеделник, февруари 25, 2008
Bod zад игла
Изглежда, че Щефан Бодзин е хвърлил наистина яко парти в петък.
Веществени доказателства:
1) Първото парче е супер; за съжаление не зная как се казва. Някъде след половината почва Liebe ist.... Отзвукът на тълпата казва всичко.
2) Callisto избива почти в транс, но пък точно това я прави така неприкрито красива.
Интериорът на Escape изглежда готино, поне на тия кадри; клубът явно не е нито голям, нито пълен.
E, имат глупаво лого, но пък спектралният анализатор по стените и косматите диско-топки са свежи. Диджеят май стои прекалено високо спрямо танцуващите долу, но от тераската всичко е окей.
Забелязах, че предстои да гостуват и други сравнително известни имена, което е положителна тенденция.
Веществени доказателства:
1) Първото парче е супер; за съжаление не зная как се казва. Някъде след половината почва Liebe ist.... Отзвукът на тълпата казва всичко.
2) Callisto избива почти в транс, но пък точно това я прави така неприкрито красива.
Интериорът на Escape изглежда готино, поне на тия кадри; клубът явно не е нито голям, нито пълен.
E, имат глупаво лого, но пък спектралният анализатор по стените и косматите диско-топки са свежи. Диджеят май стои прекалено високо спрямо танцуващите долу, но от тераската всичко е окей.
Забелязах, че предстои да гостуват и други сравнително известни имена, което е положителна тенденция.
събота, февруари 23, 2008
петък, февруари 22, 2008
неделя, февруари 17, 2008
петък, февруари 15, 2008
@slsk 4
[klubkatz] hi
[klubkatz] may i download from you
(21:18) [burstman] no
[klubkatz] thanx :-D
[klubkatz] this is what soulseek is about
Кривотия.
четвъртък, февруари 14, 2008
Sensitive Data 4
SD004 е номерът, с който днес Sensitive Data навлиза в петата си година.
Не, че ще го намериш в някой каталог.
Формата
Противно на сиди-предците й, форматът на тазгодишната компилация е означен като WEB.
Ако практическа разлика липсва, то теоретичната отразява тренда на масово потребление на платени онлайн музикални платформи. Още повече, че до днес SD има реално едно единствено издание на диск.
Дизайнът на обложките е базиран на две снимки, направени от и в стая номер ХХХХ на хотел Родина в София.
На някои песни предпочитам да гледам предната, на други -- задната.
Съдържанието
Музикалният ми вкус през последната година донякъде се измени, но това почти не се отрази на селекцията. Отрази се дължината на песните, която през 2007 значително се увеличи. За да не прехвърлим симфонията на Бетовен, парчетата тук са единайсет:
Весел празник.
Не, че ще го намериш в някой каталог.
Формата
Противно на сиди-предците й, форматът на тазгодишната компилация е означен като WEB.
Ако практическа разлика липсва, то теоретичната отразява тренда на масово потребление на платени онлайн музикални платформи. Още повече, че до днес SD има реално едно единствено издание на диск.
Дизайнът на обложките е базиран на две снимки, направени от и в стая номер ХХХХ на хотел Родина в София.
На някои песни предпочитам да гледам предната, на други -- задната.
Съдържанието
Музикалният ми вкус през последната година донякъде се измени, но това почти не се отрази на селекцията. Отрази се дължината на песните, която през 2007 значително се увеличи. За да не прехвърлим симфонията на Бетовен, парчетата тук са единайсет:
- GUY GERBER - Fuf Get It Random
- WOODY - August (Appetizer Version)
- UNDERWORLD - Crocodile
- A MOUNTAIN OF ONE - Freefall
- FEIST - My Moon My Man (Boys Noize Remix)
- JOHN DAHLBÄCK - Years Behind
- CHROMATICS - Running Up That Hill
- SEELENLUFT - Horse With No Name (Hell Remix)
- GUI BORATTO - Beautiful Life
- ROBERT OWENS - Never Give Up
- MATZAK - Algol Star
Весел празник.
неделя, февруари 10, 2008
събота, февруари 09, 2008
putka.txt
Обезпокоително ли е, че първото, което ми хрумва да изпиша, когато давам име на нов файл, е putka или kur?
петък, февруари 08, 2008
Секс с гърци*
Оргазъм Ротердамски е шегичка тип девети клас. Дали обаче не е наистина подходящо наименование за европейската програмата за обмен на студенти, кръстена на холандския мислител?
Наскоро изразено от познат мнение по въпроса защитаваше именно тая теза на базата на личен опит: за много студенти главна цел на участието е обменът не на интеркултурни познания, а на телесни флуиди.
Едва ли щях да го спомена, ако днес в автобуса сам не бях станал свидетел на разговор между три млади дами. Едната от тях, за която се разбра, че е от Испания, гордо обяви успеха си в необвързващия секс на немска земя, докато друга с известно съжаление отвърна, че още не й е излязъл късметът. Личеше си обаче, че никак не се съмнява скоро да я сполети. Друга(та) тема на разговора бяха партитата, но и те разбира се -- неразривно свързани с първото.
Критика към тая практика не мога да отправя, да не кажа обратното, хаха. Само ми става забавно, като се замисля за колегите-германци в Гърция, Франция, Швеция...
*Заглавието е взето от тук.
Наскоро изразено от познат мнение по въпроса защитаваше именно тая теза на базата на личен опит: за много студенти главна цел на участието е обменът не на интеркултурни познания, а на телесни флуиди.
Едва ли щях да го спомена, ако днес в автобуса сам не бях станал свидетел на разговор между три млади дами. Едната от тях, за която се разбра, че е от Испания, гордо обяви успеха си в необвързващия секс на немска земя, докато друга с известно съжаление отвърна, че още не й е излязъл късметът. Личеше си обаче, че никак не се съмнява скоро да я сполети. Друга(та) тема на разговора бяха партитата, но и те разбира се -- неразривно свързани с първото.
Критика към тая практика не мога да отправя, да не кажа обратното, хаха. Само ми става забавно, като се замисля за колегите-германци в Гърция, Франция, Швеция...
*Заглавието е взето от тук.
вторник, февруари 05, 2008
неделя, февруари 03, 2008
Astro cat disco
At last!
Мистерията е разкрита!
Ако си се чудил, как Smackos композира мрачнo-романтичните си партитури към несъщестуващи филми, ето отговора.
Gatihno, сигурно се досещаш, значи котенце. На португалски.
Мистерията е разкрита!
Ако си се чудил, как Smackos композира мрачнo-романтичните си партитури към несъщестуващи филми, ето отговора.
Gatihno, сигурно се досещаш, значи котенце. На португалски.
четвъртък, януари 31, 2008
сряда, януари 30, 2008
Меган Фокс има гадни палци
..но и YSL за $700.
Ами да си ги сложи на ръцете, хаха!
Това, разбира се, е шега.
Брахидактилия тип D, както е научното название на явлението, нито е недъг, нито изглежда да е свързана с умствено изоставане или други генетични изменения. Според някои дори е знак за величествено потекло.
Изразява се в скъсяване и разширяване на крайната фаланга на палеца на ръката, при което пръстът изглежда къс и топчест в горната си част.
Буден носител на белега дори е създал блог и няколко онлайн микро-общества по темата.
Ами да си ги сложи на ръцете, хаха!
Това, разбира се, е шега.
Брахидактилия тип D, както е научното название на явлението, нито е недъг, нито изглежда да е свързана с умствено изоставане или други генетични изменения. Според някои дори е знак за величествено потекло.
Изразява се в скъсяване и разширяване на крайната фаланга на палеца на ръката, при което пръстът изглежда къс и топчест в горната си част.
Буден носител на белега дори е създал блог и няколко онлайн микро-общества по темата.
събота, януари 26, 2008
Полезни съвети
"16. Поддържането на съдовете чисти подобрява хигиената в дома, а подреждането им доставя естетическо удоволствие."
Саралиев, Петър (1984): Готварска книга за мъже. София. С. 15.
понеделник, януари 21, 2008
петък, януари 18, 2008
Freakshow
От митичния Time Warp 2006 насам, чичо Свен е вездесъщ на електронната сцена, а Cocoon цъфти и връзва. От новия брой на Groove, в чиято класация за 2007 лейбълът е първи, с известна изненада научих, че е бил създаден с идеята да издава компилации. Всъщност, гледайки в каталога му днес, твърдението не изглежда така неадекватно.
Несъмнено, наред с азбучните компилации градивна единица за Cocoon са сезонните миксове на Вет. Осмият от тях, който излезе преди няколко месеца, се отличава поне по три признака:
а) снимката на обложката, където Свен -- по думите на Фолка -- "прилича на мавър-измамник от източна Кастилия";
б) стилово адски разнообразния tracklist;
в) изкопаното между две дръпки от най-опушеното бунгало в Мароко трето парче от диск 1, за което още не е измислена достатъчно тънка игла.
В следния водкаст Ветеранът говори за работата си по серията и в частност по това й издание. Миксирал ги в главата си, казва.
Сякаш не знаем.
P.S. Задачи за домашно:
1) открий разликите в поведението на Свен в сравнение с друго интервю.
2) обърни внимание на съпътстващата кадрите от фотосесията музика. Парчето е Sly Detector на Pig & Dan и е просто летящо.
3) щеше да е линк, откъдето да си купиш едноокия заек, ама са го разпродали.
Несъмнено, наред с азбучните компилации градивна единица за Cocoon са сезонните миксове на Вет. Осмият от тях, който излезе преди няколко месеца, се отличава поне по три признака:
а) снимката на обложката, където Свен -- по думите на Фолка -- "прилича на мавър-измамник от източна Кастилия";
б) стилово адски разнообразния tracklist;
в) изкопаното между две дръпки от най-опушеното бунгало в Мароко трето парче от диск 1, за което още не е измислена достатъчно тънка игла.
В следния водкаст Ветеранът говори за работата си по серията и в частност по това й издание. Миксирал ги в главата си, казва.
Сякаш не знаем.
P.S. Задачи за домашно:
1) открий разликите в поведението на Свен в сравнение с друго интервю.
2) обърни внимание на съпътстващата кадрите от фотосесията музика. Парчето е Sly Detector на Pig & Dan и е просто летящо.
3) щеше да е линк, откъдето да си купиш едноокия заек, ама са го разпродали.
събота, януари 12, 2008
Афгани с танци
Какво могат двама американци, а единайсет афганистанци -- не?
След образователната система на ред да покаже танцовите си заложби е и военната. И то съвсем непринуденo -- тук единственият ритъм е 1,2,3-то на ръководителя.
Лявата половина на редицата действа значително по-координирано; ухиленият Борат (4) е почти перфектен. (9) си мисли, че е балерина, (11) не мисли, а (6) е моят абсолютен фаворит.
След образователната система на ред да покаже танцовите си заложби е и военната. И то съвсем непринуденo -- тук единственият ритъм е 1,2,3-то на ръководителя.
Лявата половина на редицата действа значително по-координирано; ухиленият Борат (4) е почти перфектен. (9) си мисли, че е балерина, (11) не мисли, а (6) е моят абсолютен фаворит.
събота, декември 22, 2007
Flying home for Christmas
Утре излитам за България. За летището тръгвам обаче още днес.
Защо?
Защото е неделя, а полетът е в 8:40.
Но защо все пак?
Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.
Какво ще правя през това време?
"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.
Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.
Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)
Защо?
Защото е неделя, а полетът е в 8:40.
Но защо все пак?
Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.
Какво ще правя през това време?
"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.
Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.
Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)
събота, декември 15, 2007
*hitman
This is the new *hit пееше Мерилин Менсън и аз не мога да му противореча по отношение на Hitman - Jeder stirbt alleine който преди час приключи в местния Cinemaxx. Ходихме да го гледаме именно с героя от предния постинг и другия съквартирант, като преди това се почерпихме в едно шумно заведение.
Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.
Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.
Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.
Айде, сега го лягам, че късно стана.
Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.
Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.
Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.
Айде, сега го лягам, че късно стана.
петък, декември 14, 2007
Дочуто 2
Mein Konto ist voll?!? Oma, Oma... Wenn du mein Konto sehen würdest, würdest du Tränen in den Augen haben. So leer ist das.
(Из разговор по телефона между единия ми съквартирант и баба му)
четвъртък, декември 13, 2007
четвъртък, декември 06, 2007
Elektröcity
Един от недостатъците на малък град като Триер е недостигът и дори липсата на качествени електронни партита. На разположение са две-трите месечно housemoves вечери във Forum, на които ако ще и Свен Вет да дойде, пак няма да стане яко по простата причина, че клетката на маймуните във Варненския зоопарк е по-голяма от дискотеката. От същото естество, само още по-тежък, е проблемът и на Down Under, в който иначе наистина гостуват добри имена.
Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).
Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:
Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.
Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.
Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).
Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:
Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.
Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.
събота, декември 01, 2007
Елхата
В стила на Удомача като малък (и незапознат с немския) мислех, че Отаненбаум е някакво специално дърво.
Тук засега не сме си организирали коледно такова. Вчера обаче Мечето ми прати едно, което вече краси долния десен ъгъл на десктопа ми, внимателно боцнато върху часовника. Особено приятно е, че отброява и оставащите до празника дни.
И за да разсея съмнението относно добротата ми по това време на годината, заповядай, отсечи си и ти.
Тук засега не сме си организирали коледно такова. Вчера обаче Мечето ми прати едно, което вече краси долния десен ъгъл на десктопа ми, внимателно боцнато върху часовника. Особено приятно е, че отброява и оставащите до празника дни.
И за да разсея съмнението относно добротата ми по това време на годината, заповядай, отсечи си и ти.
понеделник, ноември 26, 2007
Wodoprowodowelt
Брат ми каза да не казвам, че Legowelt е гений, защото така съм го принизявал. Той много уважавал AFX, но не го наричал гений. Предложих да го наричам водопроводчик.
Той направи това:
Той направи това:
неделя, ноември 18, 2007
Малко таргетинг
Образованието е едно от измеренията на социалното неравенство и в този смисъл колкото по-високо, толкова по-добре. От друга страна следният тест посочва нужното такова, за да бъде разбран един блог.
Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!
via sozlog
Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!
via sozlog
четвъртък, ноември 15, 2007
София, България.
Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.
Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.
Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.
Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.
Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.
Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.
Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.
Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.
През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.
София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?
вторник, ноември 13, 2007
Дъщеря ми Димитричка
Tsanko, приятелю, право думаш, че не се познаваме, ама пола ми можеше да разбереш.
То верно, че и аз не приличам съвсем на човек на картинката, но ето -- под теб дори имения ми ден са честитили, да бъда здрав са ми пожелали. Да не говорим, че в профила има категория Geschlecht.
събота, ноември 10, 2007
(What's the Story) Morning Glory?
..е заглавието на албум на Oasis, който няма нищо общо с настоящото.
Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.
После се скъсах от смях.
Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.
После се скъсах от смях.
сряда, ноември 07, 2007
Fw: Pishman предложение*
from Dimitar Gerganov to "m****@dushman.org" date Nov 7, 2007 2:05 AM subject Pishman mailed-by gmail.com
Здравейте душмани,
Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.
Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.
Просто споделено хрумване.
Поздрави,
Димитър
*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.
понеделник, ноември 05, 2007
Quote of the night 2
In the 60's people took acid to make the world weird. Now the world is weird and people take Prozac to make it normal.
Лично описание на потребител в slsk.
събота, ноември 03, 2007
Hidden track
Ако си голям h4x0r, прости невежеството и игнорирай въодушевлението ми, че на адрес
в Windows XP имало симпатична музичка, за която едва снощи научих.
Детска радост -- великденско яйце.
C:\WINDOWS\system32\oobe\images\title.wma
в Windows XP имало симпатична музичка, за която едва снощи научих.
Детска радост -- великденско яйце.
сряда, октомври 31, 2007
Хлебознание
Сещайки се, колко се смях на историите на Фолка, как в Свободния се влизало с два хляба и едно олио, от следната гледка
без малко не се нааках.
Мястото е въртящата се врата (прокълната навеки от всички студенти) към мензата в Uni Trier. Това в чантата пък е хляб. На филийки - за тостер. Гол хляб. На голи филийки. В чантата.
Храната в мензата може би не е достатъчна.
без малко не се нааках.
Мястото е въртящата се врата (прокълната навеки от всички студенти) към мензата в Uni Trier. Това в чантата пък е хляб. На филийки - за тостер. Гол хляб. На голи филийки. В чантата.
Храната в мензата може би не е достатъчна.
събота, октомври 27, 2007
Шок
Не съм чел "Без лого", въпреки че преди година я копирах от библиотеката в университета и оттогава стои като полуфабрикат под етажерката. Не че и тогава беше нова, но докато го сторя, авторката издала още нещо.
Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.
Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.
Интересен поглед.
Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.
Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.
Интересен поглед.
понеделник, октомври 15, 2007
Листо в аквариум
Днес, blog action day, се сещам за една история в българския "Мики Маус", където Доналд Дък е или помага на ветеринарен лекар (it's paradox time!). Когато поредният пациент се оказва листо в аквариум, пълен с вода, патокът побеснява и меко казано обръща внимание на това на угрижения за златната рибка собственик. "Ама аз си го обичам като рибка!" е неговият отговор.
Толкова относно логото на инициативата.
За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.
И четете блогове.
Толкова относно логото на инициативата.
За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.
И четете блогове.
неделя, октомври 14, 2007
Nerdcore
Не съм живял нито дълго, нито твърде осъзнато през осемдесетте, но пикселираните образи и игрички много ме радват. Минимализмът им е несравнимо по-шик от актуалните електронни забавления, повечето от които дори не мога да подкарам.
В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.
А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.
В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.
А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.
събота, октомври 13, 2007
четвъртък, октомври 11, 2007
събота, октомври 06, 2007
Beautiful Life
Gui Boratto, квази-адашът му Guy Gerber и нео транс трендът заслужават отделно ентри; в настоящото попада само една невероятно красива песен с изненадващо просто заглавие (и клип):
вторник, август 14, 2007
Doing gender
След изпадналия германец и дядо-мазо идва гвоздеят на рубриката La Ville de Trèves по отношение на представители на девиантни социални групи в града.
В името на нагледността и с пълното съзнание, че позволяващото идентификация показване на индивида без неговото изрично съгласие, не е твърде етично, прилагам (в случая и единствената) снимка в профил. Последната е направена на автобусната спирка Trier Hauptbahnhof, която е ареалът на една друга обществена група, отдавна спечелила социологическия ми интерес. Но за нея - друг път.
Кадърът естествено е супер шпионски, защото бях принуден да прикрия
1) че го правя, снимайки с гръб към обекта
2) неистовия смях, който съдържанието му предизвикваше.
Отначало не можех да повярвам, че виждам такова нещо; дамата вляво май също не може. Въпросният индивид разговаряше с друг такъв, който по пол и възраст не се различаваше от него, но пък носеше отговарящи на първия признак дрехи. Сиреч нямаше нито рокля на цветенца, нито кожена дамска чанта, нито обеци, нито бели дамски обувки и бели чорапи. Нито косми в ушите :-D
"Бабата" му обясняваше, че намира подобен имидж за нещо толкова нормално, колкото "ей тази жена например" (*посочва една лелка наблизо*). Събеседникът й пък питаше, не е ли трудно да се поддържа. Общо взето ситуацията изглеждаше като случайна среща на двама приятели, които при последната си такава са били хетеросексуални и изведнъж, след коренна промяна у единия, другият живо се интересува от обстоятелствата й.
И за да не остана на ниво "баба ми пикае права", нека отбележа, че заниманието с транссексуални е особено благодатно за изследване на пола като социална категория, противопоставена на биологичната даденост - справка Харолд Гарфинкъл и транссексуалната Агнес.
В името на нагледността и с пълното съзнание, че позволяващото идентификация показване на индивида без неговото изрично съгласие, не е твърде етично, прилагам (в случая и единствената) снимка в профил. Последната е направена на автобусната спирка Trier Hauptbahnhof, която е ареалът на една друга обществена група, отдавна спечелила социологическия ми интерес. Но за нея - друг път.
Кадърът естествено е супер шпионски, защото бях принуден да прикрия
1) че го правя, снимайки с гръб към обекта
2) неистовия смях, който съдържанието му предизвикваше.
Отначало не можех да повярвам, че виждам такова нещо; дамата вляво май също не може. Въпросният индивид разговаряше с друг такъв, който по пол и възраст не се различаваше от него, но пък носеше отговарящи на първия признак дрехи. Сиреч нямаше нито рокля на цветенца, нито кожена дамска чанта, нито обеци, нито бели дамски обувки и бели чорапи. Нито косми в ушите :-D
"Бабата" му обясняваше, че намира подобен имидж за нещо толкова нормално, колкото "ей тази жена например" (*посочва една лелка наблизо*). Събеседникът й пък питаше, не е ли трудно да се поддържа. Общо взето ситуацията изглеждаше като случайна среща на двама приятели, които при последната си такава са били хетеросексуални и изведнъж, след коренна промяна у единия, другият живо се интересува от обстоятелствата й.
И за да не остана на ниво "баба ми пикае права", нека отбележа, че заниманието с транссексуални е особено благодатно за изследване на пола като социална категория, противопоставена на биологичната даденост - справка Харолд Гарфинкъл и транссексуалната Агнес.
сряда, юли 25, 2007
понеделник, юли 16, 2007
Saudi Macedonia
Сега, ако си предубеден и озлобен от антибългарските гласове отвъд западната граница, тоя принт сигурно само ще налее масло в огъня.
Както виждаш, това вече се е случило при един от регистрираните потребители на сайта.
Ако не си - вземи, предубеди се, щото национални флагове дал бог, обаче от македонския криейтив на New Moment тънко са съ(е)шили българския с този на Саудитска Арабия. И докато другите mashups за кампанията визуализират адекватно иначе не особено блестящата (че и вероятно крадена от McCann Erickson за Berlitz) идея за представяне на международната gsm-свързаност, въпросната комбинация е обидна. Не става дума за обида като случая, когато на Атака им виснаха чурките, понеже Камелия се уви в националния трибагреник. Просто мотото на близкоизточното кралство, което е и представящият флага му елемент в микса, общо взето гласи, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. Ха.
От гледна точка на хералдиката и приемайки, че се държи на Саудитска Арабия, е можело да бъде избрана примерно Литва. И те имат зеленичко в средата, ама тях не са ги шибали пет века чалматите. При обратната - и по-вероятна - зависимост гербът на Португалия между зеленото и червеното ни би бил една приемлива опция.
Докато Argentinian Kingdom е просто тъпо, Bulgarabia е все едно да сложиш фес на Левски. Да, носил е, - за да не го познаят.
Както виждаш, това вече се е случило при един от регистрираните потребители на сайта.
Ако не си - вземи, предубеди се, щото национални флагове дал бог, обаче от македонския криейтив на New Moment тънко са съ(е)шили българския с този на Саудитска Арабия. И докато другите mashups за кампанията визуализират адекватно иначе не особено блестящата (че и вероятно крадена от McCann Erickson за Berlitz) идея за представяне на международната gsm-свързаност, въпросната комбинация е обидна. Не става дума за обида като случая, когато на Атака им виснаха чурките, понеже Камелия се уви в националния трибагреник. Просто мотото на близкоизточното кралство, което е и представящият флага му елемент в микса, общо взето гласи, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. Ха.
От гледна точка на хералдиката и приемайки, че се държи на Саудитска Арабия, е можело да бъде избрана примерно Литва. И те имат зеленичко в средата, ама тях не са ги шибали пет века чалматите. При обратната - и по-вероятна - зависимост гербът на Португалия между зеленото и червеното ни би бил една приемлива опция.
Докато Argentinian Kingdom е просто тъпо, Bulgarabia е все едно да сложиш фес на Левски. Да, носил е, - за да не го познаят.
сряда, юли 04, 2007
сряда, юни 27, 2007
NSS4 FTB
Демек for the ba4.
За съжаление, освен естествено произтичащите от задължителната регистрация ограничения, играта е станала значително по-грозна, движенията - неприятно бързи и отсечени, а симпатичният звук "плоп" липсва.
По-добре от нищо, ама... :-/
За съжаление, освен естествено произтичащите от задължителната регистрация ограничения, играта е станала значително по-грозна, движенията - неприятно бързи и отсечени, а симпатичният звук "плоп" липсва.
По-добре от нищо, ама... :-/
неделя, юни 17, 2007
Неделна смешка
Не е рубрика, ако така изглежда, просто случайно вицче, което ми попадна наскоро. Here goes...
Една сутрин Зайко тича из гората и среща Кумчо Вълчо, тъкмо докато си свива първия джойнт, и му вика:
-Недей така, Вълчо остави този джойнт и тръгвай с мен да тичаме за здраве. Днес е ден без опиати.
-Добре де - съгласил се вълкът и изхвърлил джойнта.
Тичали със Зайко и под едно борче видяли лисицата, как изправя до съвършенство релсичките с кока. Спрели те и Зайко й казал:
-Лисо, недей така днес е ден без опиати и с Кумчо Вълчо зарязяхме всичко, за да бягяме за здраве. Хайде тръгвай с нас!
Тичали те, тичали и срещнали Баба Меца със спринцовка в ръка, увила вече маркуча около другата.
Зайко, Вълчо и Кума Лиса спират и Вълчо кара Меца да се присъедини към тях заради повода на деня.
Меца отначало се ядосала, а после започнала да се смее неистово и с много усилия успяла да каже:
-Ама вие не знаете ли, че Зайко ви е преметнал. Сигурно пак е изпил цифра екстазита и не знае какво прави...
петък, юни 08, 2007
вторник, юни 05, 2007
неделя, юни 03, 2007
петък, юни 01, 2007
вторник, май 29, 2007
Копирайтър at banda
Моля, нека някой най-сетне да я вземе, защото аз не мога.
А искам.
И работите им са прекрасни.
А искам.
И работите им са прекрасни.
неделя, май 20, 2007
Под радара
Radar.bg е готина услуга за персонализирано филтриране и систематизация на новини от всички сфери. Все пак сравнително често има разни глупави новости, които по никакъв начин не оправдават присъствието си в емисията.
Днес, освен на ниво съдържание, радарът се е бъгнал и откъм пласиране на новините в съответстващите им рубрики.
14 убити при атентат на пазар в Афганистан в "Икономика"? WTF? Щот е на пазар ли? Пък че Айрън мейдън идват с танк, а Муфлони и елени се множат в горите ни, вече хич не ги виждам там. В смисъл, и пръднята на кравите допринася за глобалното затопляне, но ми иде малко алтернативна тая новост, ако ме разбираш.
"Култура" избива рибата, обявявайки гордо, как В Италия беше спечелен джакпот от 71, 5 милиона евро. Остава да се замислим, за каква култура точно става дума.
В "Общество" се мъдри някаква прогноза за времето, а катастрофата във Витиня не е пропусната дори от "Наука и технологии".
Хм.
Днес, освен на ниво съдържание, радарът се е бъгнал и откъм пласиране на новините в съответстващите им рубрики.
14 убити при атентат на пазар в Афганистан в "Икономика"? WTF? Щот е на пазар ли? Пък че Айрън мейдън идват с танк, а Муфлони и елени се множат в горите ни, вече хич не ги виждам там. В смисъл, и пръднята на кравите допринася за глобалното затопляне, но ми иде малко алтернативна тая новост, ако ме разбираш.
"Култура" избива рибата, обявявайки гордо, как В Италия беше спечелен джакпот от 71, 5 милиона евро. Остава да се замислим, за каква култура точно става дума.
В "Общество" се мъдри някаква прогноза за времето, а катастрофата във Витиня не е пропусната дори от "Наука и технологии".
Хм.
петък, май 18, 2007
Tragolta
Часът е един, при теб може би два. Вместо да къртя кротко или в краен случай да си цъкам мирно на компютъра, аз танцувам. Танцувам не - СЧУПВАМ СЕ!
Защо?
Защото слушам новия винил на Kiko - Tragolta EP. Дали е заигравка с Джон Траволта, нещо трагично или пък названието на някой див френски хълм, нямам идея. Обаче и трите парчета вътре са такива нечовешки къртачи, че ти идва просто да си откъснеш краката, преди те да са го сторили.
Моментното ми състояние е предизвикано в частност от А2 - Electric Burst -, която е с най-безбожната титанична постапокалиптична хипно-атмосфера и въпреки това има страхотна мелодичност. Не се заблуждавай: просто те колят с ножа за тортата, вместо с нащърбения сатър на пирона. Ама какво ти обяснявам, най-добре чуй сам. После обаче си го купи или го изтрий, за да не ти наскачат ония зачоклените ;-)
Важно! Отбележи си 3:37, а ако не искаш да осакатееш, спри преди 4:07, защото ТАМ ПРОСТО БИВАШ ЗАЛИЧЕН!
Btw издадено е за Datapunk на могъщия Anthony Rother и на всичко отгоре има секси поп-арт картинка на гърба.
Защо?
Защото слушам новия винил на Kiko - Tragolta EP. Дали е заигравка с Джон Траволта, нещо трагично или пък названието на някой див френски хълм, нямам идея. Обаче и трите парчета вътре са такива нечовешки къртачи, че ти идва просто да си откъснеш краката, преди те да са го сторили.
Моментното ми състояние е предизвикано в частност от А2 - Electric Burst -, която е с най-безбожната титанична постапокалиптична хипно-атмосфера и въпреки това има страхотна мелодичност. Не се заблуждавай: просто те колят с ножа за тортата, вместо с нащърбения сатър на пирона. Ама какво ти обяснявам, най-добре чуй сам. После обаче си го купи или го изтрий, за да не ти наскачат ония зачоклените ;-)
Важно! Отбележи си 3:37, а ако не искаш да осакатееш, спри преди 4:07, защото ТАМ ПРОСТО БИВАШ ЗАЛИЧЕН!
Btw издадено е за Datapunk на могъщия Anthony Rother и на всичко отгоре има секси поп-арт картинка на гърба.
сряда, май 16, 2007
събота, май 12, 2007
Illectro
well fuck you all you know who you are we are going to DISSSSS your ass of with our TR808s, BMWs and the knowledge of TRUE ELECTRO!!!!!!
Преди близо две години се появи едно откровение (отвори с експлоръра) по въпроса. Едва ли някой от целевата му група го е прочел, пък дори и да го е направил, не вярвам да се е отказал от кълченето на Bodyrockers с разкопчана отгоре бяла ризка с вдигната яка.
Съвсем наскоро обаче идеята доби твърде сериозни измерения с краткия манифест на Dickie Smabers & The Moerwijk Crew. Мистичният холандски тим от западния бряг вкратце сипва на всички ония диско-палячовци, които нямат и бегла представа какво е ЕЛЕКТРО, а експлоатират думата за да си лъснат костюмчето.
В сряда самият Legowelt цитира въпросния текст в Astro Unicorn Radio 6 по CBS, поставяйки подобни индивиди под знаменателя "amsterdam faggot dj's". Пример за бездарната електро-хаус мода бе приведен с Fedde le Grand. Put your hands up for Detroit - аве еей, мOстак, какво знайш ти за тоя град ве, лешник! В изаканата ти песен има толкова Детройт, колкото и в кавала на бай Тошко на светофара. Или пък онез Outwork & Mr. Gee, които с цялата си наглост са кръстили своята именно Electro. А то като чуеш - освен че мазният глас го повтаря до втръсване друг линк между двете няма, просто поредната денс свирня за масите.
DEN HAAG ELECTRO CAPITAL!!!
петък, май 04, 2007
понеделник, април 30, 2007
неделя, април 29, 2007
Почивка за хамстера
Обикновено проявявам търпение към подобни забавяния, когато става дума за безплатни услуги, каквито предлага познатата торент-търсачка.
При такова мило извинение обаче, бих им простил и ако плащах.
четвъртък, април 26, 2007
петък, април 20, 2007
Свенщината
"Благодаря ви, София!" - това бяха първите думи на чичко Свен, които влязоха в микрофона, преминаха по кабелчето и огласиха зала "Христо Ботев" към 3:00 на 14. април, около два часа, след като същият (Вет, не Ботев) беше поел грамофоните и демонстративно, но с искрена усмивка беше поставил слушалките на главата си.
Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !
Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.
Входът
В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:
Плакатите
из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.
Гардеробът
Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.
Промоцията
В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.
Теренът
За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.
Баровете
Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.
Тоалетните
Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха
Рекламите
Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.
Чичото
Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,
Музиката
беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.
Beroshima - Horizon
Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.
Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !
Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.
Входът
В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:
Плакатите
из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.
Гардеробът
Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.
Промоцията
В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.
Теренът
За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.
Баровете
Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.
Тоалетните
Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха
Рекламите
Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.
Чичото
Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,
Музиката
беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.
Beroshima - Horizon
Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.
сряда, април 04, 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)
