Свенщината

"Благодаря ви, София!" - това бяха първите думи на чичко Свен, които влязоха в микрофона, преминаха по кабелчето и огласиха зала "Христо Ботев" към 3:00 на 14. април, около два часа, след като същият (Вет, не Ботев) беше поел грамофоните и демонстративно, но с искрена усмивка беше поставил слушалките на главата си.

Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !

Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.

Входът

В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:

Плакатите

из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.

Гардеробът

Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.

Промоцията

В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.

Теренът

За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.

Баровете

Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.

Тоалетните

Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха

Рекламите

Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.

Чичото

Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,

Музиката

беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.

Beroshima - Horizon

Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.