понеделник, декември 25, 2006
сряда, декември 13, 2006
Stringtime
От днес плакат с горното изображение кичи стената над стълбището вкъщи. Нека зимата започне сега!
понеделник, декември 04, 2006
Въпрос(т)и към редакцията
Акаунтът ми в Google Analytics нещо май е сдал багажа, но ето на какво се натъкнах при последната справка в Keyword-Conversion:
Понеже авторът на тоя СЪРЧ ТЪРМ НЕЗЕМЕН едва ли е открил, каквото търси, на страниците на блога, на извънредна оперативка редакционната колегия сбра следния feedback:
Може.
може ли автобус да не влиза в автогара
Понеже авторът на тоя СЪРЧ ТЪРМ НЕЗЕМЕН едва ли е открил, каквото търси, на страниците на блога, на извънредна оперативка редакционната колегия сбра следния feedback:
Може.
петък, декември 01, 2006
Moskow Diskow
Хаха!
По никой начин. Дори се моля да не вляза. В смисъл, представи си, как ме теглиш към входа, а аз фуча като детето от рекламата на Zazoo.
Искам да си имам дискотечка в някой стар склад. Отгоре ще пише ELEKTRÖ с червени светещи бувки; най-обикновени, дори не неонови.
А вътре... вътре ще е касапница за зомбита 8-)
По никой начин. Дори се моля да не вляза. В смисъл, представи си, как ме теглиш към входа, а аз фуча като детето от рекламата на Zazoo.
Искам да си имам дискотечка в някой стар склад. Отгоре ще пише ELEKTRÖ с червени светещи бувки; най-обикновени, дори не неонови.
А вътре... вътре ще е касапница за зомбита 8-)
вторник, ноември 28, 2006
петък, ноември 24, 2006
В кадър
Време е да се свалят картите, да паднат маските, да се съборят оградите и в крайна сметка - да се разкрият лицата на няколко индивида от дълбините на блогосферата, без оглед на активността им в нея.
Ясински с коса! И с мадама :-P
Заека. И той с мадама (абе кво става тук?!)
Фолка гледа като Стивън Сегал
Цецича: "i ko e tui s q"
Бонус-загадка: Някъде тук се е скрил небезизвестният Tim_Logik. Открий и спечели!
Ясински с коса! И с мадама :-P
Заека. И той с мадама (абе кво става тук?!)
Фолка гледа като Стивън Сегал
Цецича: "i ko e tui s q"
Бонус-загадка: Някъде тук се е скрил небезизвестният Tim_Logik. Открий и спечели!
сряда, ноември 22, 2006
Плик за писмо
Еми ебати рядката стока, заклевам се! Половин час обикалях из центъра за един такъв и няма, братче.
Всъщност има. В КОМПЛЕКТ ПО 100! Дададада, дайте ги по илядо, ващо мами едротърговско! Аз до края на живота си няма да пратя толкова писма, за къв са ми?
Най-странното е, че поздравителни картички - има и за погребения! - продават дори в ония книжарници, където влизаш само ако търсиш "Одисей" с дебели корици и златни букви, а обикновени хартиени пликове - йок. Вече преодолял притеснението си, все пак попитах в две такива. И в двата случая следваше поклащане на глава, а после със съзаклятнически поглед ми бе предлаган един "който имаме тук". Всичко това допълнително с едно оглеждане и мръщене от страна на продавачките, сякаш не плик, ами кока търсех, по дяволите. За съжаление тайните запаси бяха малки по размер и не ми вършеха работа.
Утре, в паузата между лекциите, ще се търчи до книжарницата до уни - там зная, че има.
Смятай, докъде я докарах, да си правя план за такава покупка.
Всъщност има. В КОМПЛЕКТ ПО 100! Дададада, дайте ги по илядо, ващо мами едротърговско! Аз до края на живота си няма да пратя толкова писма, за къв са ми?
Най-странното е, че поздравителни картички - има и за погребения! - продават дори в ония книжарници, където влизаш само ако търсиш "Одисей" с дебели корици и златни букви, а обикновени хартиени пликове - йок. Вече преодолял притеснението си, все пак попитах в две такива. И в двата случая следваше поклащане на глава, а после със съзаклятнически поглед ми бе предлаган един "който имаме тук". Всичко това допълнително с едно оглеждане и мръщене от страна на продавачките, сякаш не плик, ами кока търсех, по дяволите. За съжаление тайните запаси бяха малки по размер и не ми вършеха работа.
Утре, в паузата между лекциите, ще се търчи до книжарницата до уни - там зная, че има.
Смятай, докъде я докарах, да си правя план за такава покупка.
вторник, ноември 21, 2006
понеделник, ноември 20, 2006
Първи признаци на евроинтеграция
С издаване/удължаване на виза за Германия да си нямаш работа. Не е истина какви документи искат да им представиш, а след историите на Ясински (Австрия, Германия - все там, хах) за чуто и видяно в чакалнята на Auslandsamt-а едва ли мога да си представя нещо по-неприятно. Е, мога, ама то вече на нищо няма да прилича.
Днес отидох да подам молба за удължаване на моята. Когато ходих в началото на октомври, ми казаха, че имам още време - да съм дойдел ей сега някъде, носейки следното: задграничен паспорт, удостоверение за здравна застраховка, извлечения от банковата сметка за последните три месеца, снимка за документи, свидетелство, че съм студент. И 30 евро.
Не мога да преценя промяната в окончателността на решението за присъединяването ни към ЕС оттогава, но когато днес Herr Rehm отвори паспорта ми, директно ми връчи един жълт лист, който успях да попълня на не повече от 30%, преди да го дръпне пак и ухилен да ми пожелае приятен ден.
Удължаването ще бъде формално. Изрично бях уверен, че няма да имам проблеми при прибирането си преди Нова година. След това виза просто няма да ми трябва.
Наядох се като прасе по тоя случай :8)
Днес отидох да подам молба за удължаване на моята. Когато ходих в началото на октомври, ми казаха, че имам още време - да съм дойдел ей сега някъде, носейки следното: задграничен паспорт, удостоверение за здравна застраховка, извлечения от банковата сметка за последните три месеца, снимка за документи, свидетелство, че съм студент. И 30 евро.
Не мога да преценя промяната в окончателността на решението за присъединяването ни към ЕС оттогава, но когато днес Herr Rehm отвори паспорта ми, директно ми връчи един жълт лист, който успях да попълня на не повече от 30%, преди да го дръпне пак и ухилен да ми пожелае приятен ден.
Удължаването ще бъде формално. Изрично бях уверен, че няма да имам проблеми при прибирането си преди Нова година. След това виза просто няма да ми трябва.
Наядох се като прасе по тоя случай :8)
неделя, ноември 19, 2006
Колата
Cruisin' fast
in your racer car
in the night...
Пеньо remixed. Срещни и ти AFX с версията на Esem.
Видяно тук и там.
петък, ноември 17, 2006
Дочуто
- Мъ има 1 GB памет. Самсунгът има само 80 MB.
- Мьеее, ми ч'ти за двайс такова ли си бе!?
- Аве един гигабайт ве!
- ..ъъ... аз мислех, че 100...
(Из разговор между две българки в мензата относно когнитивния дисонанс у едната след избора на някакъв Sony Ericsson пред някакъв Samsung)
сряда, ноември 15, 2006
Маaни, маaни, маникюр
Аз, жената обявили конкурс за homemade маникюр.
Малката сперма, награбила зеленчука и котешката опашка, преглътнах (с моите камъни...). Същото се отнася и за зомбясалата с детелините. Затворих си очите дори за издевателствата над незнайна котка.
И тъкмо когато щях да пусна едно "а, ето, че можело и добре", реалността ме изтрещя с правата си лопата: НИКОЛАЙ!
Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааа :-!
Малката сперма, награбила зеленчука и котешката опашка, преглътнах (с моите камъни...). Същото се отнася и за зомбясалата с детелините. Затворих си очите дори за издевателствата над незнайна котка.
И тъкмо когато щях да пусна едно "а, ето, че можело и добре", реалността ме изтрещя с правата си лопата: НИКОЛАЙ!
Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааа :-!
вторник, ноември 14, 2006
Виталик, моят приятел
За Vitalic ще разказвам друг път, сега просто си бодни името му на корковата дъска, защото плешивият чичко троши главички.
Долната песничка едва ли ще те убеди в това (за разлика от Dima Prefers Newbeat ремикса), но и идеята е не там...
..а в забавния текст:
Съвсем наскоро брат ми ми припомни наивистичния превод, с който в изблик на неудържима креативност бях дарил рефрена преди доста време:
8-)
Долната песничка едва ли ще те убеди в това (за разлика от Dima Prefers Newbeat ремикса), но и идеята е не там...
..а в забавния текст:
My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
The noise the wheels make screeching on the tarmac
Echoes in his head, then echoes in his pants
My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash
Dario knows it's prohibited,
You either drive or either drink
But he can't resist the pleasure
To down a bottle before a trip
My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash
My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash
Съвсем наскоро брат ми ми припомни наивистичния превод, с който в изблик на неудържима креативност бях дарил рефрена преди доста време:
Моят приятел Дарио
има хубава кола.
Кара я накриво,
бърз като стрела.
8-)
понеделник, ноември 13, 2006
Woman
Докато обядвах чух If you don't know me by now на Simply Red по радиото, където лирическият герой се обръща към фиктивния си събеседник от женски пол с горния термин. Не е за пръв път да го чувам и затова се зачудих що за смислова натовареност има. Така де, ти би ли казал на възлюбената си "жено" освен ако не е 150 кила от боята?
Наистина, woman често върви в комплект с определението black, което директно я свързва с речника на ония гиздави братя с торбите и железата, дето на патлаците казват "iron", а на приложението им - "to pop". Дори до неотдавна имах една песен с точно това име, в която някой от горните се обясняваше, как искал да създаде по-добър свят с нея, black woman.
Друга социална група, на която отива да се обръща така, са южняшките реднекс с разтегнатия им изговор и традиционно патриархалните порядки, виждащи в жената многофункционално устройство от пералня, готварска печка и прахосмукачка. Предвид расисткия им афинитет, по-вероятното за тия индивиди определение пред думата би било fine.
Мик Хъкнал като че ли не принадлежи към нито една от двете групи. Хм, пробвай да се оправдаеш с него след звучната плесница при въпросното обръщение.
Наистина, woman често върви в комплект с определението black, което директно я свързва с речника на ония гиздави братя с торбите и железата, дето на патлаците казват "iron", а на приложението им - "to pop". Дори до неотдавна имах една песен с точно това име, в която някой от горните се обясняваше, как искал да създаде по-добър свят с нея, black woman.
Друга социална група, на която отива да се обръща така, са южняшките реднекс с разтегнатия им изговор и традиционно патриархалните порядки, виждащи в жената многофункционално устройство от пералня, готварска печка и прахосмукачка. Предвид расисткия им афинитет, по-вероятното за тия индивиди определение пред думата би било fine.
Мик Хъкнал като че ли не принадлежи към нито една от двете групи. Хм, пробвай да се оправдаеш с него след звучната плесница при въпросното обръщение.
Главата/коремът
Не мога да заспя. Снощи го направих едва към 5. Събудих се четири часа по-късно след странни сънища, половината от които забравих, и заспах отново.
Нещо се случва в главата ми, което ми пречи да възприемам добре нова информация. А дори не уча кой знае колко усилено напоследък. Опитвам се да разбера дали е мързел, сънливост, апатия или просто оная гадинка от първата Матрица, която извадиха от Нео с онова странно устройство. Казвал ли съм ти, че понякога си представям, как някой ден една такава ще излезе от мен и ще стана съвсем различен човек? Просто в миг ще изщракам и нищо няма да бъде същото.
Коремът ме боли, но от превъзбуда. А тя откъде е, хабер си нямам. Преди около седмица сънувах, че умирам като коремът ми се пръсва.
Смених три албума, докато намеря нещо, на което да се опитам да заспя, а музиката продължава да ме дразни. Май ми се повръща.
Сигурно си мислиш, че се правя на странен. Може би преигравам донякъде. Но самият аз не обичам ония, които го раздават философски с фрагментарните си поетически заченки и уж нестандартно мислене. За съжаление мислите ми в момента са адски разхвърляни и в следващия момент мога да прескоча на един стар комикс на братовчед ми, където едно момче се бореше с мурена, а в надуваема лодка двама закусваха кондензирано мляко и шоколад. В Дъга навремето имаше ужасно добри истории, от една с животни помня, че научих словосъчетанието "инстинкт за самосъхранение".
Липсва ми ангажираност към околния свят. Престъпно неинформиран съм относно актуални събития. Научавам всичко като на шега, а то се оказва важно. Седя пред шибания компютър, а в редките случаи, когато не го правя, се занимавам с най-обикновените битови дейности или с мъка чета текстове на колкото и да съм го учил, винаги оставащ чужд за мен език, ползата от които е както казва Вонегът колкото тази да дъвчеш дъвка при решаването на уравнение. Мечето утре има контролно по математика. В петък също. Ебахти училището, ние направо сме спали в сравнение с това. Да спя трябва и аз.
Не, честно - искам да си сложа главата в едно от ония приспособления за разрязване на яйце и да го задействам. Край. Толкова е лесно...
Нещо се случва в главата ми, което ми пречи да възприемам добре нова информация. А дори не уча кой знае колко усилено напоследък. Опитвам се да разбера дали е мързел, сънливост, апатия или просто оная гадинка от първата Матрица, която извадиха от Нео с онова странно устройство. Казвал ли съм ти, че понякога си представям, как някой ден една такава ще излезе от мен и ще стана съвсем различен човек? Просто в миг ще изщракам и нищо няма да бъде същото.
Коремът ме боли, но от превъзбуда. А тя откъде е, хабер си нямам. Преди около седмица сънувах, че умирам като коремът ми се пръсва.
Смених три албума, докато намеря нещо, на което да се опитам да заспя, а музиката продължава да ме дразни. Май ми се повръща.
Сигурно си мислиш, че се правя на странен. Може би преигравам донякъде. Но самият аз не обичам ония, които го раздават философски с фрагментарните си поетически заченки и уж нестандартно мислене. За съжаление мислите ми в момента са адски разхвърляни и в следващия момент мога да прескоча на един стар комикс на братовчед ми, където едно момче се бореше с мурена, а в надуваема лодка двама закусваха кондензирано мляко и шоколад. В Дъга навремето имаше ужасно добри истории, от една с животни помня, че научих словосъчетанието "инстинкт за самосъхранение".
Липсва ми ангажираност към околния свят. Престъпно неинформиран съм относно актуални събития. Научавам всичко като на шега, а то се оказва важно. Седя пред шибания компютър, а в редките случаи, когато не го правя, се занимавам с най-обикновените битови дейности или с мъка чета текстове на колкото и да съм го учил, винаги оставащ чужд за мен език, ползата от които е както казва Вонегът колкото тази да дъвчеш дъвка при решаването на уравнение. Мечето утре има контролно по математика. В петък също. Ебахти училището, ние направо сме спали в сравнение с това. Да спя трябва и аз.
Не, честно - искам да си сложа главата в едно от ония приспособления за разрязване на яйце и да го задействам. Край. Толкова е лесно...
неделя, ноември 12, 2006
Legacy of a lost world
Трудно ми е да започна след толкова дълго отсъствие. Върху постинга пада някаква отговорност да компенсира последното.
Ситуацията ми прилича на Ориндж Каунти, чийто четвърти сезон започна наскоро. Първият епизод, който гледах току-що, се оказа очаквано мрачен предвид края на предния, но някак с усилие успях да го усетя. Струва ми се, че времето е заличило емоционалната ми ангажираност към (героите на) филма.
Все пак се развеселих от факта, че във филма най-сетне става дума за приликата на Раян с Ръсел Кроу - нещо, което бе регистрирано преди повече от година тук.
Не знам, каква е била твоята към този блог досега, ще се радвам, ако я е имало изобщо. Че е останало нещо от нея към този момент, мога само да си пожелая.
Ситуацията ми прилича на Ориндж Каунти, чийто четвърти сезон започна наскоро. Първият епизод, който гледах току-що, се оказа очаквано мрачен предвид края на предния, но някак с усилие успях да го усетя. Струва ми се, че времето е заличило емоционалната ми ангажираност към (героите на) филма.
Все пак се развеселих от факта, че във филма най-сетне става дума за приликата на Раян с Ръсел Кроу - нещо, което бе регистрирано преди повече от година тук.
Не знам, каква е била твоята към този блог досега, ще се радвам, ако я е имало изобщо. Че е останало нещо от нея към този момент, мога само да си пожелая.
неделя, ноември 05, 2006
hate = inspiration
Писна ми.
Ще си аойгхб аътщахг
Не, честно, дори не зная, какво да пиша тук. Ще си купя камкордер. Ще отида да взривя някой. И ще снимам. ДА ЕБА!
Ще си аойгхб аътщахг
Не, честно, дори не зная, какво да пиша тук. Ще си купя камкордер. Ще отида да взривя някой. И ще снимам. ДА ЕБА!
събота, септември 23, 2006
сряда, септември 20, 2006
Скреч на доверие
Диджей класации дал бог. Ако също като мен си от онези, които се чудят, кой точно ги събира и реди, тук DJmag те питат за личното ти мнение по въпроса. Въпроса - не, кой точно събира и реди класациите, а кой диджей влиза в личния ти топ 5 за изминалата година.
И въпреки че съм имал честта да усетя live точно едно от фигуриращите в моя списък имена, ето ти справка:
N.B. За да гласуваш, кликни върху шареното леке на картата и не забравяй да потвърдиш вота си чрез изпратения ти по мейл линк.
И въпреки че съм имал честта да усетя live точно едно от фигуриращите в моя списък имена, ето ти справка:
- Sven Väth (култът)
- Kiko (мечтателят)
- Tomcraft (свежарят)
- Legowelt (мрачният гений)
- David Carretta (къртачът)
N.B. За да гласуваш, кликни върху шареното леке на картата и не забравяй да потвърдиш вота си чрез изпратения ти по мейл линк.
Без коментар
tEdi: tez m0michetata 0t m0q klas s1birat pari da sl0jat 0gledal0 d0 nashta staq we!
tEdi: 0gledal0 we!
Katz: :-D
bloody__: ahaha... e nqma li da se vklu4ish ?
Tim_Logik: aide aide
Tim_Logik: sqkash nqma da go polzvash
Tim_Logik: ahahah
понеделник, септември 18, 2006
Звезда
"..man muss noch Chaos in sich haben, um einen tanzenden Stern gebären zu können."
- Тзак, ай да ходим да пикайм и да взимаме хаповете, - казва Храста, докато ме дърпа за рамото, за да привлече вниманието ми. Гълъба, който се чекне наблизо, дочува офертата и решава да дойде. Така или иначе всички сме за там.
Масаи е още сравнително празен. Тръгваме в индианска нишка към стълбите, всеки следи предния и от време на време - с крайчеца на окото - хвърля поглед назад. Навън е хладно, но всички сме по къс ръкав.
В раздрънканото Пежо Храста сменя тесните дънки с шорти и вади прозрачно пличке от джоба на първите. Съдържание: 5. Първото извадено изпуска. Псуващ прибира пликчето и започва да оглежда тясното пространство около шофьорската седалка под светлината на телефона на Гълъба. Гълъба намира бонбона и направо го взима за себе си. Втория бонус получавам аз, стисвам го плътно между палеца и показалеца си и го разглеждам. Малка зелена таблетка. От едната страна с редовната резка за разделяне, от другата със звезда. Петолъчка. Зелена такава.
Слагам я в устата си и преглъщам. После пия вода.
Не след дълго отново сме в Масаи. Спомням си думите на Храста, че действието започва след около половин час и трае близо два. Следя ръчния си часовник с нетърпение. Черните очила, които дотогава висяха на тениската ми, вече са на мястото си. Както обикновено, танцувам по-бавно от другите в началото. Има много прегряли индивиди, които вече крещят с вдигнати ръце. Тъпо. Харесва ми да усещам движенията си. За сметка на ръцете, краката ми още почти не се местят в пространството.
Поне 45 минути след приемането не усещам никаква разлика у себе си и започвам да се изнервям. Тогава идва тя.
Клубът се пръска по шевовете, Mazi е зад пулта, а аз съм в пауър. Най-хубавото нещо - напълно адекватен съм! Никакви халюцинации, никакъв Шива, никакви слонове. Просто танцувам като за последно. Неестествени движения, роботски чупки, тропане с крак, танцът на топката. Тялото ми е като пластилин, който моделирам. Гълъба също е вътре, пърха до мен, a от време на време си разменяме някоя и друга мъдрост:
- Гълъб, знаеш ли приказката за робота?
- Ха-ха! Не.
- Имало едно време един робот. ..това е.
(Кикоти се.)
Притокът на енергия е нечовешки, чувствам се страхотно, възприемам всичко наоколо. По някое време три симпатични девойки започват да танцуват в явно умишлена близост до малкия ни тим. След кратки денс заигравки, Гълъба се заговаря с всичките поотделно. Аз стоя настрана, йонизирайки въздуха с движенията си. По-късно разбирам, че идват от Бургас специално за партито. Момичетата на няколко пъти взимат вода и лед и ни пръскат, респективно мажат. НОН е по-ценна от злато на такива събития.
Опитите за разхлаждане правят плочките на пода хлъзгави и малко време ми отнема, докато усетя, че мога да се възползвам ефект(ив)но от това. Кецовете ми са с гладка подметка, почти без грайфери. Благодарение на водата по пода триенете е сведено до минимум, а аз започвам да се пързалям на място като Майкъл Джексън, чупейки невъзможни стойки. "Е няма такъв филм!" извиква някой от почти оформилите кръг около мен хора.
Повече от час и половина буквално се счупвам от денс, обзело ме е изключително позитивно настроение, възприемам всички като приятели. Заставам в центъра, директно под пулта и вдигам очи към проекциите върху екрана над него. Движа ръце в синхрон с куба, който пулсира там, разбърквам цветовете на пъстрите визуализации и се гмурвам в тях.
Диджеят прави готини брейкове, всичко засиява, вече и моите ръце са горе, крясъците се борят със звука от тонколоните, докато последните не затресат отново с о(т)пушения бийт.
Намирам си един широк свободен периметър до стената, разливам малко от запушеното с палеца ми шише по плочките и зациклям отново. Вперилата изумен поглед в мен госпожица наблизо ми прилича на една от фризьорките в Nushi. Все ми е едно дали е тя.
Звездата съм аз.
...
- Тзак, ай да ходим да върнем хапа, - казва Гълъба, докато ме дърпа за рамото, за да привлече вниманието ми. "Да върнем хапа, wtf?" помислям си аз и искам разяснения. Първата ми асоциация беше 'повръщане', нещо нечувано. Аа, ефекта от хапа, ясно. Високо съм, но ме е страх, че скоро ще сляза. Имам същия проблем и с алкохола. Тогава обикновено стават фаловете и тоя път не беше изключение.
Пак в индианска нишка се изнизваме от Масаи, сега без Галя, която преди не споменах, но която остана чиста през цялото време с нас и THANX GOD FOR THAT. Навън всичко ми изглежда болезнено бавно и тихо.
В Пежо-то отново се изважда стока, този път - натурална. Гълъба бездейства, аз си пея 'From Disco To Disco', а Храста свива магическата пръчка, чието действие превърна следващия повече от час в един малък кошмар. Дали от студа навън или от димната завеса вътре, прозорците на колата се замъгяват, а след 4-5 дръпки главата ми сякаш влиза в перфоратор. По средата на пътя между паркинга и дискотеката, Гълъба осъзнава, че е забравил очилата си в колата, получава ключа и се връща. Ние с Храста продължаваме напред.
Първата реплика от филма е негова:
- Усети ли манията, Тзак!
Изведнъж всичко става мистериозно. Храста започва да ми говори за някакъв питбул. Предупреждава ме, че ни чака зад ъгъла, да го очаквам, за да не се стресна. По-късно в думите му питбулът вече е Red Bull, а аз явно съм шахмат, защото си представям голяма ходеща кутийка като пингвина от 'Били Мадисън'. И я търся с поглед, отчаян, че не я виждам. Вече крачим замаяни покрай градинката на някакъв хотел, когато той се сепва, връща се няколко крачки назад, гледайки в тревата. Аз се стряскам ужасно, защото мисля, че вече яко халюцинира и търси несъществуващи неща. Подобни съмнения не ме оставиха до сутринта. Спира се до една табела и в ръката му вече има нещо! Само че не е Red Bull, а Shark. Той гълта малко, аз го доизпивам.
На финалната права към Масаи вървим по улицата, където минават коли, колкото и малко да са.
- С мен ли си, Храст?
- С теб съм.
- Ела тогаз на тротоара. Тротоара е за тия, дето дърпат конците. По улицата бродят само марионетки, - отсичам решително, посочвайки два индивида оттатък. Храста свива веднага.
Доминиращото чувство от това последно влизане до края беше страх. Ама не страх, ами шибана параноя, човече! Сетих се с яд как Храста още преди да пушим не можеше да повярва, че часът беше 4:20 и през цялото време контролирах събитията по часовник, за да не загубя връзка с действителността. При все това, последното си остана в сферата на пожеланията, защото аз просто не бях тук.
Помня, че отчаях Гълъба и Галя, а и себе си, с опит да опиша начина, по който се чувствам. Редях думи една след друга, но не успявах да изкажа централната си идея. А може би не съм я имал. От време на време минаваха голи до кръста момци, които даваха лед на потните маси. След като се понамазах с кубчето, което взех, го лапнах и започнах да го смуча. След малко вече бях забравил, че това в устата ми е лед и сметнах, че е Halls, след което се сетих, че е лед, но се усъмних дали всъщност не съм го взел от някоя от стоящите наоколо чаши. След танци, спомените ми за които са повече от рудиментарни (един познат застава пред мен, повдига очилата ми, и след като ме поглежда в очите, прави безмълвното, но показателно движение тип 'аха, ясна работата'), се проснах на стол до една от колоните, които служеха и за масички. Цялата беше отрупана с чаши и шишета, повечето празни.
Гледах танцуващото множестово от глави пред себе си и бях просто убеден, че настоятелното ми взиране във всяка от тях ще доведе до меката й трансформация в пожелан от мен образ. Нито веднъж не успях. Главите се държаха странно, правеха неестествени гримаси и говореха неразбираемо. Струваше ми се, че виждам познати лица, които изобщо не бяха там. Видях два пъти, как една жена оставя шишенце Evervess пред мен. По-късно успях да събера малкото рационална мисъл, с която разполагах, и реших, че просто е пила две шишета тоник. Проблемът беше, че и след втория път пред себе си виждах само едно шише, а първото тя не го бе взимала повторно. После пък реших, че жената ми прави скрита реклама, защото и двата пъти постави шишето с етикета към мен. Исках да я смъмря, но вече бях установил, че изразяването на мисли не ми се удава в това състояние, затова гледах да не говоря с никого. По същата причина не отидох до кенефа.
Покрай мен мина мъж с напис на фланелата си. От по-вероятното 'red star' завчас се получи 'bastard', а аз вече бях на нокти. Струваше ми се, че главата ми има дръжка на челото и може да се отваря от там. Седях накриво върху високия стол, а параноята ме караше през пет минути да се пипам за задния джоб, което всеки път се опитвах да маскирам като почесване. Мислех си за разглежданата от социологията практика, хората да си 'осигуряват реалността', чрез рутината на ежедневните разговори, носенето на часовник и под. и се стремях да я прилагам, доколокото мога. Говорех със себе си, направих си нещо като психоанализа с интересни заключения. Опитвах се да trackback-вам мисълта си - нещо, което правя често в нормално състояние -, но имах сериозни затруднения. Поглед към диджея, поглед към часовника, поглед назад към приятелите. Разбивах всяка тема на съставните й части и философствах безцелно по тях. Отвътре напираше нещо, а нямах идея как да го освободя. Краката ми бяха като наковални, езикът ми - на моряшки възел и признавам, че самоубийството премина за миг като опция. Още повече, че параноята ме караше да се съмнявам, дали изобщо правя това, което си мисля, че правя. Седя на стол, добре - ами ако всъщност в момента лежа в някой ъгъл? Или още по-зле - бия се с някой бордюр? Ако бях излязъл в 3rd person, един вид? Не вярвах на нищо. Притеснявах се, че ще направя някоя простотия - ще се заям с някого или ще пия от чужда напитка. Губех контрол над себе си.
Опитвах да се боря с халюцинациите като затварях очи, за да спра притока на визуална информация и да се успокоя. Това не помагаше особено, защото веднъж направил го, в главата ми изплуваха аморфни структури, които, подскачайки вертикално към мен върху бял батут, fade-ваха от зайчета до зеленчуци.
С музиката също имах проблеми. Вече не знаех, кое идва от колоните, кое са виковете на тълпата и кое си измислям. Отново ми се стори, че мога да контролирам - тоя път - звука с мисълта си и да променям мелодиите. По едно време бях сигурен, че чувах La Voix на Alden Tyrell, което естествено бе ако не невъзможно, то твърде невероятно. В главата ми беше пълен хаос.
Усещах сила и желание да танцувам, но тялото ми вече не се подчиняваше. Обвинявах себе си. Мисълта, че, седейки физически безучастно, изпускам партито, ме убиваше, но просто не можех другояче в това състояние. Отстъпих стола за кратко на Храста и се раздвижих малко, но при първа възможност се върнах обратно, сух като хуй. Беше ужасно. Виждах, как други се забавляват, а аз не мога. За капак тиковото стискане на зъби започваше да ме дразни и въпреки че болката от нарочно поставения между тях език успяваше да го спре, дори така осъзнавах, че барманчето с лице на дупи е по-атрактивно от мен, и продължих да стискам зъби до края.
Че още не бях съвсем на себе си на излизане от клуба към 7:00, не ми попречи да забележа очевидната прилика на малката ни групичка с извадени от филм на Фулчи зомбита.
четвъртък, септември 14, 2006
Reverse engineering
Преди мача Барселона-Левски, който по думите на разбиращите ми от футбол познати е завършил с неочаквано прилична голова разлика, с един от последните обмисляхме нетрадиционни тактики за опазване на вратата на българския отбор.
След изчерпателен брейнсторминг по темата стигнахме до нещо, което по-късно беше наречено 'увисване'. Идеята се състои в следното: единадесетте играчи ссами вратарчето се хващат с две ръце за напречната греда и висват като човечета от джаги равномерно по цялата дължина на вратата. Доколко правоъгълната площ ще бъде покрита и съответно предпазена, зависи от височината, теглото и не на последно място - от силата на захвата на играчите.
След изчерпателен брейнсторминг по темата стигнахме до нещо, което по-късно беше наречено 'увисване'. Идеята се състои в следното: единадесетте играчи ссами вратарчето се хващат с две ръце за напречната греда и висват като човечета от джаги равномерно по цялата дължина на вратата. Доколко правоъгълната площ ще бъде покрита и съответно предпазена, зависи от височината, теглото и не на последно място - от силата на захвата на играчите.
О Б Я В А
Кастинг за футболен отбор!
Набират се индивиди от мъжки пол със следните данни:Капитанът е вече избран.
- >180 cm
- > 85 kg
- железни китки
сряда, септември 13, 2006
Reise, Reise
Мързелив съм. Поредното доказателство е настоящото ентри, което трябваше да е завършено преди повече от седмица. Предупреждавам те, че това е комай най-дългият текст, който някога съм публикувал тук, та ако не ти е интересен, зарежи го овреме.
Вийдър айнмал ин Булгариен, хаймат шмект гут, я! Темата на тоя постинг обаче е отнесена към един по-ранен етап, а именно пътуването насам. Последното, въпреки че отново се разтегна до два дни, беше далеч по-леко и приятно от зимния експириънс, за който одеве мислех да пиша, но в крайна сметка умишлено обрекох на забвение. Така де, Заарбрюкен-Варна-Заарбрюкен (през Бургас!) с автобус вече ми е не worst case scenario, ами направо предпочитам да ме халосат с права лопата в главата и да приключваме.
Дийзмал - самолетче - Франкфурт/Хан-София. Ама щото евтинко, нали, и с прекачване в Будапеща. След като чух за единайсетчасов кибик на унгарското летище, моите шест ми се сториха съвсем приемлива опция преди потеглянето и наистина минаха безпроблемно, както ще се разбере по-натам.
Вечерта преди полета Йо ненадейно ми предложи в кюто лично да ме закара от Триер до Хан, с което ми спести ранното ставане, бързането за автобусната спирка на гарата и дванайсет точки за Jozi Reisen. Каза, че наскоро возил братовчедка си нататък, та имал вече тренинг за маршрута. Впрочем трябва да отбележа, че немските пътища нямат нищо общо с нашите и е нужно нещо повече от това да си сляп, глух и сакат, за да се изгубиш. Пичът ме подбра в пункт девет и половина и отпрашихме по магистралата, следейки за малките бели табелки със самолетче връз тях. В следващия малко повече от час поговорихме за пътуванията, ориентирането, немските ландшафти и прочее, а дори чухме и новия сингъл на Scissor Sisters не къде да е, а по инак консервативния Deutschlandfunk.
Пристигнахме доста рано и почнахме да дирим място за паркиране. Тук е моментът да се спомене алчността на местните, които, използвайки натоварените и често пълни до пръсване официални паркинги около летището, са накачили знаци и табели по къщята си - паркинг 4 евро/час. Офертата е повече от неатрактивна, а подобно нахалство веднагически ме наведе на мисълта да запокитя камък към прозореца на някой мазен гешефтар. Интересно е, че прасетата явно са се спогодили помежду си за цената, защото вариации няма.
Пробвахме се на паркинга на някакъв рент-а-кар, но бродещият наоколо с омачкана тетрадката келеш ни сгащи и се разсмърдя въпреки обяснението, че сме за не повече от петнайсетина минути. В крайна сметка се фиксирахме в служебния паркинг на някаква административна сграда в района с надеждата, че никой няма да забележи. Имахме късмет.
Замислих се, че Йо можеше направо да ме изсипе на терминала и да отпраши, спестявайки си горното главоболене. Но колегата явно искаше да ме изпрати както си му е реда, а и компанията му определено ме радваше, особено в непознатата обстановка на разкопаното летище.
Помотахме се малко докато намерим точния чек-ин и се метнахме на опашката. Оглеждах се за българи. Не щото ми трябват, просто ми беше интересно да видя що за индивиди пътуват за родината. От аутфита до поведението, мнозинството от тях правеше яко кофти впечатление. Предаването на багажа бе последвано кратко сбогуване с Йо, след което се отправих към гейта, минавайки през контрола на ръчния багаж.
Нямам идея за модела на самолета, сигурното е, че беше адкси кирлив - поне отвътре. Шегата настрана, почувствах се като в препълнен със слънчогледови семки и потни мишци 209 в средата на юли и, въпреки че вътре не смърдеше, омазаната с разтопени M&M's поставка за чашка пред мен най-малкото ме потискаше. Докато разлистя втъкнатия сред книжата отпред Hot Gossip, от който получих безценното инфо, как леля Шарън била освиркана от редакцията, понеже не пожелала да си махне слънчевите очила за снимка, кацнахме в Будапеща.
Кацането всъщност далеч не беше така безаварийно както изглежда. Поне не и в личен план. Още с първото осезаемо снижаване на дясното ухо започна да ме боли и малко време беше нужно, преди болката от налягането да стане непоносима, а аз да се сгърча закопчан на седалката, вперил измъчен поглед в празно пластмасово шишенце от сок. Начинът, по който последното се смачка пред очите ми, ме наведе на болезнената аналогия с онова, което се случваше в евстахиевата ми тръба. Оттам нататък пътуването ми продължи in mono where available.
От сутринта бях вкарал само едно кисело мляко с плодове и шоколадови бисквитки, та стомахът ми вече биеше тревога и първият ми objective след пас-контрола беше да потърся възможност за стабилен обяд. Единствената такава на за мен учудващо бедното откъм кафенета, магазини и прочее Ferihegy беше бистрото. Манджите зад витрината ми идваха прекалено 'домашни' - обикновено предпочитам да сгъна нещо в МакДоналдс и сие -, но в крайна сметка останах доволен от пуешкото с кашкавал, грах и гъби + картофени крокети, въпреки че трябваше да се бръкна девет евро за него. На излизане пред погледа ми попадна интригуваща напитка в ярко оранжева опаковка - C ICE, обявена като швейцарски чай с канабис. Сега, аз канабиса (че и чая) не свързвам първо с белия кръст на червен фон, още повече, че кутийката сочеше Австрия за страна производител. Вкусът в крайна сметка не беше по-различен от всеки друг студен чай - питие, което не обичам.
Оставащите часове на летището прекарах в търсене на магазини, седене, неколкократно посещение на тоалетната и откровено размотаване. В едно ъгълче намерих дори свободен контакт, на който доизгледах V For Vendetta дето почти бях забравил, че съм го почнал. Има идеи, ама глупавичък е филмът. В района имаше и wireless, но единственият сайт, който се отваря без пари е тоя на телекома, който учтиво те моли за име и парола, респективно те подканва към закупуване на ваучер.
На чек-ина за втория полет вниманието ми привлече квартет дивни рокери от марс - двама чичаци и два по-млади индивида, но всичките едри, с кофти окосмение, татуси и мърляви кожени дрехи със зеленикаво лого Desperados Riders или нещо от рода. При верно леко безсрамния ми опит да ги заснема единият изръмжа 'ноу фото', изглеждайки ме така, щото веднага затрих снимката и започнах да си пея темата на телетъбис наум. След проверката на ръчния, където станах свидетел, как в чантата на една българска баба откриха твърде сериозен макар и кухненски нож, който безвъзвратно потъна в специален отвор на своеобразното КПП, се помотах малко из duty free-то, купих едно унгарско вино за Б., у когото щях да пренощувам преди да потегля за Варна, ядох студен сандвич с моцарела и домати, пих едно млекце, зяпнал седящата наблизо симпатична англичанка, и се метнах на машината.
Тоя самолет очаквано беше пълен предимно с българи. Последното пролича още при излитането, когато явно не един и двамата селтаци на седалките зад мен бяха изрично помолени да спрат да снимат иначе наистина яките стюардеси. Вече беше тъмно и не виждах къде точно из площта на летището се намирахме, но след кратко придвижване по земя, лично вторият пилот заяви по радиоточката (о, да, държах на тая дума, все едно дали е уместна), че сме изправени пред технически проблем, който трябва да бъде отстранен от спецовете в централата. Наложи се да пропътуваме разстоянието обратно, където по думите на говорещия предстоеше да престоим кратко. След извършената проверка вече добре познатия глас обяви, че един час закъснение не ни мърда, а аз, който дотогава не се бях замислял, че всичко е вървяло добре, го осъзнах и леко се подразних. Чакаха ме в София все пак. Допълнителен дразнител беше и практиката информацията от обслужващите полета да се подава първо на унгарски - език, който по моя преценка повечето от пасажерите, включително моя милост, не отбираха ни най-малко, а едва впоследствие - на английски. Както и да е, със закъснение, точно отговарящо на обявеното и още една ото-рино-ларинголожка атака над организма ми кацнахме в столицата и зачакахме около лентата с багажа като гладни котета пред закусвалня.
У Б. ядох домашна баница и пих айрян. Междувременно гледах Канал 1. Беше ми яко.
На сутринта пак ядох баница, тоя път с прясно мляко. Кеф!
За съжаление се бях успал заради пропуска да сменя часовата зона на телефона, който трябваше да ме събуди. Цъфнах в 10:00 на централна автогара, тъкмо четвърт час след последния Биомет към Варна. До следващия ми оставаха три. Купих си билетче, после вестник, изумих се от разхищението на пространство в тоалетната преди да разбера, че съм влязъл в тази за инвалиди по погрешка, накрая седнах насред чакалнята и зачетох родните новости. Първа страница: Полицаи на психотест. Въпросник като антикорупционно средство сред органите на реда, wtf?! Първо лексиконче, ако сгафиш там, отиваш незнамсикъде и чаааак след това - на детектора. Ма да ве, пратете ги и на Роршах, и на 'Кой герой от Приятели съм?'. А и сякаш ако (у)знаят какво е наказанието за взимане на подкуп, ще спрат ако са го правели. Други: Сървайвър срещу ББ3, учителите - по-бедни, Стоичков сипал на северните съседи и т.н., и т.н. Ноу плейс лайк хоум.
В автобяса се пласирах на оптималното за рецепция на задния телевизор място и принципно любимото ми в редките пътувания с тоя сървис. За мое съжаление чорлавата кака в червено ми заяви, че бусът е пълен и трябва да заема мястото си според билета - 44 - на последната двойка седалки, вляво преди 'дивана' накрая, за обитателите на който ще стане дума след малко. Екрана вече виждах от една твърде неприятна перспектива, отчасти и заради непрестанно клюмащия надясно чичо отпред. Но както обикновено се случва, филма бях гледал и всъщност ми беше все тая. До Велико Търново всичко мина окей, пристигнахме по план.
Наредих се на традиционната опашка за кенеф, където имах чувството, че всички ме гледаха като да бях извънземен. Ако си минавал през по далечния санитарен възел в тая старопрестолна база, знаеш, че от вратата с надпис WC (ако такъв изобщо съществува), на която плащаш таксата, има едно известно разстояние до вратите на двата фактически кенефа. Там вече мирише. Поради изкривената представа за време и пространство на повечето посетители опашката от чакащи често навлиза в него. Оказал се на мястото на първи кандидат за една от двете тоалетни, се спрях още на 'входа' и кротко зачаках. Още преди да се освободи която и да е от тях, гърбавият нещастник зад мен ме ръгна грубо в гърба с думите 'Ай ве, ко чакаш?'. Ако в същия момент един от двата кенефа не се беше освободил, един вече готов отговор току да бе видял бял ден, а авторът му - звезди посред него.
Сандвич за лев и четирисет - ебаси! Грабнах два дори само заради пренебрежимата спрямо немските цени цена - такива сравнения ме гонеха още от стъпването в София -, ха и едно сокче с тях. Нагъвайки на 'перона', забелязах, как съмнителен или не толкова, понеже си беше отявлен циганор, субект ме измери от глава до пети няколко пъти, след което се приближи на некомфортно малко разстояние и след отказа ми на невероятно дългата му тирада по измолването на левче, рече кротко "Еееми, аз тва искам." и замина. Още докато ме оглеждаше, се чудех защо точно мен избра - добросърдечен, материално обезпечен или как точно изглеждам, по дяволите? Не, не съм лош човек, напротив. Но тоя чичо вместо да пафка - а той го правеше в лицето ми - и да мрънка за жълти стотинки, сто процента може да си намери някакъв финансов източник. Капачката на сокчето ме озори.
От Търново към Варна скоростта спадна значително. Споменатите по-горе сачове на седалките в края на буса взеха да не издържат: "Баааа, ко прай тоз феееее, дай газ ве, мче!", "Ооо, веч няя се качвам аз на Биомета, нееее" и прочее негодувания, изречени естествено с възможно най-дебелашкия тон available. За умствения багаж на тая група индивиди можех да съдя и по коментарите им на пусканите по време на пътуването филми. Докато на Мистър и Мисис Смит никой не обели и дума по простата причина, че сексуалните заигравки там, ако и да са в изобилие, функционират на едно откровено недостъпно за подобни декласирани елементи ниво, то на френския Ils имаше селташки забележки от рода "Оо, ский го тоз как глеа порно!", "Тез ся чукат ли се?", а бидейки в крайна сметка позаплетен трилър, филмът повдигна въпроси в кухите им лейки: "Ми аз изобщу не разбрах ква е идеята..." Няма и да разбереш, майка ти проста деба!
По-късно ми стана ясно, че калпаците са някви прости хамали, ама в буквалния смисъл - говореха си за кораби, товари, работодатели, Италия, италианки ("ъъ, ся кат са качим на кораба, тряя ни дадат ена талянка така, хъхъхъ"), а като хайлайт изскачаше осребряването на билетите за текущото пътуване.
Пропуснах да отбележа, че до мен през цялото време седеше червенокосо (следващата дума рядко се появява в изказа ми, но тук просто заспива) пиче, чието място според билета беше от другата страна на пътеката, но пред алтернативата на малолетния нехранимайко и изглеждащия като типичен (евро)футболен тарикат баща-тире-чичо-му-or-whatever до него оттатък, компанията й бе за предпочитане. За червенокоската ми беше интересно да разбера дали 'отива' или 'се връща' във Варна. Единственият телефонен разговор, който проведе в автобуса, ми бе предостатъчен. Освен, че бе отговорено в прав текст на въпроса ми, за пръв път чух момиче да се обръща към друго момиче на 'копеле'. Е няма такъв филм! Макар че като се сетя как мъже си говорят на 'путко' ми става по-скоро мъчно...
На варненската автогара се изсипах с леко присвит корем.
- Тате, научих нова песничка, тате!
- Така ли? Как се казва бе, тате?
- Удомача.
- А.. я запей...
- 'Удомачаааааа совник тракаа...'
Вийдър айнмал ин Булгариен, хаймат шмект гут, я! Темата на тоя постинг обаче е отнесена към един по-ранен етап, а именно пътуването насам. Последното, въпреки че отново се разтегна до два дни, беше далеч по-леко и приятно от зимния експириънс, за който одеве мислех да пиша, но в крайна сметка умишлено обрекох на забвение. Така де, Заарбрюкен-Варна-Заарбрюкен (през Бургас!) с автобус вече ми е не worst case scenario, ами направо предпочитам да ме халосат с права лопата в главата и да приключваме.
Дийзмал - самолетче - Франкфурт/Хан-София. Ама щото евтинко, нали, и с прекачване в Будапеща. След като чух за единайсетчасов кибик на унгарското летище, моите шест ми се сториха съвсем приемлива опция преди потеглянето и наистина минаха безпроблемно, както ще се разбере по-натам.
Вечерта преди полета Йо ненадейно ми предложи в кюто лично да ме закара от Триер до Хан, с което ми спести ранното ставане, бързането за автобусната спирка на гарата и дванайсет точки за Jozi Reisen. Каза, че наскоро возил братовчедка си нататък, та имал вече тренинг за маршрута. Впрочем трябва да отбележа, че немските пътища нямат нищо общо с нашите и е нужно нещо повече от това да си сляп, глух и сакат, за да се изгубиш. Пичът ме подбра в пункт девет и половина и отпрашихме по магистралата, следейки за малките бели табелки със самолетче връз тях. В следващия малко повече от час поговорихме за пътуванията, ориентирането, немските ландшафти и прочее, а дори чухме и новия сингъл на Scissor Sisters не къде да е, а по инак консервативния Deutschlandfunk.
Пристигнахме доста рано и почнахме да дирим място за паркиране. Тук е моментът да се спомене алчността на местните, които, използвайки натоварените и често пълни до пръсване официални паркинги около летището, са накачили знаци и табели по къщята си - паркинг 4 евро/час. Офертата е повече от неатрактивна, а подобно нахалство веднагически ме наведе на мисълта да запокитя камък към прозореца на някой мазен гешефтар. Интересно е, че прасетата явно са се спогодили помежду си за цената, защото вариации няма.
Пробвахме се на паркинга на някакъв рент-а-кар, но бродещият наоколо с омачкана тетрадката келеш ни сгащи и се разсмърдя въпреки обяснението, че сме за не повече от петнайсетина минути. В крайна сметка се фиксирахме в служебния паркинг на някаква административна сграда в района с надеждата, че никой няма да забележи. Имахме късмет.
Замислих се, че Йо можеше направо да ме изсипе на терминала и да отпраши, спестявайки си горното главоболене. Но колегата явно искаше да ме изпрати както си му е реда, а и компанията му определено ме радваше, особено в непознатата обстановка на разкопаното летище.
Помотахме се малко докато намерим точния чек-ин и се метнахме на опашката. Оглеждах се за българи. Не щото ми трябват, просто ми беше интересно да видя що за индивиди пътуват за родината. От аутфита до поведението, мнозинството от тях правеше яко кофти впечатление. Предаването на багажа бе последвано кратко сбогуване с Йо, след което се отправих към гейта, минавайки през контрола на ръчния багаж.
Нямам идея за модела на самолета, сигурното е, че беше адкси кирлив - поне отвътре. Шегата настрана, почувствах се като в препълнен със слънчогледови семки и потни мишци 209 в средата на юли и, въпреки че вътре не смърдеше, омазаната с разтопени M&M's поставка за чашка пред мен най-малкото ме потискаше. Докато разлистя втъкнатия сред книжата отпред Hot Gossip, от който получих безценното инфо, как леля Шарън била освиркана от редакцията, понеже не пожелала да си махне слънчевите очила за снимка, кацнахме в Будапеща.
Кацането всъщност далеч не беше така безаварийно както изглежда. Поне не и в личен план. Още с първото осезаемо снижаване на дясното ухо започна да ме боли и малко време беше нужно, преди болката от налягането да стане непоносима, а аз да се сгърча закопчан на седалката, вперил измъчен поглед в празно пластмасово шишенце от сок. Начинът, по който последното се смачка пред очите ми, ме наведе на болезнената аналогия с онова, което се случваше в евстахиевата ми тръба. Оттам нататък пътуването ми продължи in mono where available.
От сутринта бях вкарал само едно кисело мляко с плодове и шоколадови бисквитки, та стомахът ми вече биеше тревога и първият ми objective след пас-контрола беше да потърся възможност за стабилен обяд. Единствената такава на за мен учудващо бедното откъм кафенета, магазини и прочее Ferihegy беше бистрото. Манджите зад витрината ми идваха прекалено 'домашни' - обикновено предпочитам да сгъна нещо в МакДоналдс и сие -, но в крайна сметка останах доволен от пуешкото с кашкавал, грах и гъби + картофени крокети, въпреки че трябваше да се бръкна девет евро за него. На излизане пред погледа ми попадна интригуваща напитка в ярко оранжева опаковка - C ICE, обявена като швейцарски чай с канабис. Сега, аз канабиса (че и чая) не свързвам първо с белия кръст на червен фон, още повече, че кутийката сочеше Австрия за страна производител. Вкусът в крайна сметка не беше по-различен от всеки друг студен чай - питие, което не обичам.
Оставащите часове на летището прекарах в търсене на магазини, седене, неколкократно посещение на тоалетната и откровено размотаване. В едно ъгълче намерих дори свободен контакт, на който доизгледах V For Vendetta дето почти бях забравил, че съм го почнал. Има идеи, ама глупавичък е филмът. В района имаше и wireless, но единственият сайт, който се отваря без пари е тоя на телекома, който учтиво те моли за име и парола, респективно те подканва към закупуване на ваучер.
На чек-ина за втория полет вниманието ми привлече квартет дивни рокери от марс - двама чичаци и два по-млади индивида, но всичките едри, с кофти окосмение, татуси и мърляви кожени дрехи със зеленикаво лого Desperados Riders или нещо от рода. При верно леко безсрамния ми опит да ги заснема единият изръмжа 'ноу фото', изглеждайки ме така, щото веднага затрих снимката и започнах да си пея темата на телетъбис наум. След проверката на ръчния, където станах свидетел, как в чантата на една българска баба откриха твърде сериозен макар и кухненски нож, който безвъзвратно потъна в специален отвор на своеобразното КПП, се помотах малко из duty free-то, купих едно унгарско вино за Б., у когото щях да пренощувам преди да потегля за Варна, ядох студен сандвич с моцарела и домати, пих едно млекце, зяпнал седящата наблизо симпатична англичанка, и се метнах на машината.
Тоя самолет очаквано беше пълен предимно с българи. Последното пролича още при излитането, когато явно не един и двамата селтаци на седалките зад мен бяха изрично помолени да спрат да снимат иначе наистина яките стюардеси. Вече беше тъмно и не виждах къде точно из площта на летището се намирахме, но след кратко придвижване по земя, лично вторият пилот заяви по радиоточката (о, да, държах на тая дума, все едно дали е уместна), че сме изправени пред технически проблем, който трябва да бъде отстранен от спецовете в централата. Наложи се да пропътуваме разстоянието обратно, където по думите на говорещия предстоеше да престоим кратко. След извършената проверка вече добре познатия глас обяви, че един час закъснение не ни мърда, а аз, който дотогава не се бях замислял, че всичко е вървяло добре, го осъзнах и леко се подразних. Чакаха ме в София все пак. Допълнителен дразнител беше и практиката информацията от обслужващите полета да се подава първо на унгарски - език, който по моя преценка повечето от пасажерите, включително моя милост, не отбираха ни най-малко, а едва впоследствие - на английски. Както и да е, със закъснение, точно отговарящо на обявеното и още една ото-рино-ларинголожка атака над организма ми кацнахме в столицата и зачакахме около лентата с багажа като гладни котета пред закусвалня.
У Б. ядох домашна баница и пих айрян. Междувременно гледах Канал 1. Беше ми яко.
На сутринта пак ядох баница, тоя път с прясно мляко. Кеф!
За съжаление се бях успал заради пропуска да сменя часовата зона на телефона, който трябваше да ме събуди. Цъфнах в 10:00 на централна автогара, тъкмо четвърт час след последния Биомет към Варна. До следващия ми оставаха три. Купих си билетче, после вестник, изумих се от разхищението на пространство в тоалетната преди да разбера, че съм влязъл в тази за инвалиди по погрешка, накрая седнах насред чакалнята и зачетох родните новости. Първа страница: Полицаи на психотест. Въпросник като антикорупционно средство сред органите на реда, wtf?! Първо лексиконче, ако сгафиш там, отиваш незнамсикъде и чаааак след това - на детектора. Ма да ве, пратете ги и на Роршах, и на 'Кой герой от Приятели съм?'. А и сякаш ако (у)знаят какво е наказанието за взимане на подкуп, ще спрат ако са го правели. Други: Сървайвър срещу ББ3, учителите - по-бедни, Стоичков сипал на северните съседи и т.н., и т.н. Ноу плейс лайк хоум.
В автобяса се пласирах на оптималното за рецепция на задния телевизор място и принципно любимото ми в редките пътувания с тоя сървис. За мое съжаление чорлавата кака в червено ми заяви, че бусът е пълен и трябва да заема мястото си според билета - 44 - на последната двойка седалки, вляво преди 'дивана' накрая, за обитателите на който ще стане дума след малко. Екрана вече виждах от една твърде неприятна перспектива, отчасти и заради непрестанно клюмащия надясно чичо отпред. Но както обикновено се случва, филма бях гледал и всъщност ми беше все тая. До Велико Търново всичко мина окей, пристигнахме по план.
Наредих се на традиционната опашка за кенеф, където имах чувството, че всички ме гледаха като да бях извънземен. Ако си минавал през по далечния санитарен възел в тая старопрестолна база, знаеш, че от вратата с надпис WC (ако такъв изобщо съществува), на която плащаш таксата, има едно известно разстояние до вратите на двата фактически кенефа. Там вече мирише. Поради изкривената представа за време и пространство на повечето посетители опашката от чакащи често навлиза в него. Оказал се на мястото на първи кандидат за една от двете тоалетни, се спрях още на 'входа' и кротко зачаках. Още преди да се освободи която и да е от тях, гърбавият нещастник зад мен ме ръгна грубо в гърба с думите 'Ай ве, ко чакаш?'. Ако в същия момент един от двата кенефа не се беше освободил, един вече готов отговор току да бе видял бял ден, а авторът му - звезди посред него.
Сандвич за лев и четирисет - ебаси! Грабнах два дори само заради пренебрежимата спрямо немските цени цена - такива сравнения ме гонеха още от стъпването в София -, ха и едно сокче с тях. Нагъвайки на 'перона', забелязах, как съмнителен или не толкова, понеже си беше отявлен циганор, субект ме измери от глава до пети няколко пъти, след което се приближи на некомфортно малко разстояние и след отказа ми на невероятно дългата му тирада по измолването на левче, рече кротко "Еееми, аз тва искам." и замина. Още докато ме оглеждаше, се чудех защо точно мен избра - добросърдечен, материално обезпечен или как точно изглеждам, по дяволите? Не, не съм лош човек, напротив. Но тоя чичо вместо да пафка - а той го правеше в лицето ми - и да мрънка за жълти стотинки, сто процента може да си намери някакъв финансов източник. Капачката на сокчето ме озори.
От Търново към Варна скоростта спадна значително. Споменатите по-горе сачове на седалките в края на буса взеха да не издържат: "Баааа, ко прай тоз феееее, дай газ ве, мче!", "Ооо, веч няя се качвам аз на Биомета, нееее" и прочее негодувания, изречени естествено с възможно най-дебелашкия тон available. За умствения багаж на тая група индивиди можех да съдя и по коментарите им на пусканите по време на пътуването филми. Докато на Мистър и Мисис Смит никой не обели и дума по простата причина, че сексуалните заигравки там, ако и да са в изобилие, функционират на едно откровено недостъпно за подобни декласирани елементи ниво, то на френския Ils имаше селташки забележки от рода "Оо, ский го тоз как глеа порно!", "Тез ся чукат ли се?", а бидейки в крайна сметка позаплетен трилър, филмът повдигна въпроси в кухите им лейки: "Ми аз изобщу не разбрах ква е идеята..." Няма и да разбереш, майка ти проста деба!
По-късно ми стана ясно, че калпаците са някви прости хамали, ама в буквалния смисъл - говореха си за кораби, товари, работодатели, Италия, италианки ("ъъ, ся кат са качим на кораба, тряя ни дадат ена талянка така, хъхъхъ"), а като хайлайт изскачаше осребряването на билетите за текущото пътуване.
Пропуснах да отбележа, че до мен през цялото време седеше червенокосо (следващата дума рядко се появява в изказа ми, но тук просто заспива) пиче, чието място според билета беше от другата страна на пътеката, но пред алтернативата на малолетния нехранимайко и изглеждащия като типичен (евро)футболен тарикат баща-тире-чичо-му-or-whatever до него оттатък, компанията й бе за предпочитане. За червенокоската ми беше интересно да разбера дали 'отива' или 'се връща' във Варна. Единственият телефонен разговор, който проведе в автобуса, ми бе предостатъчен. Освен, че бе отговорено в прав текст на въпроса ми, за пръв път чух момиче да се обръща към друго момиче на 'копеле'. Е няма такъв филм! Макар че като се сетя как мъже си говорят на 'путко' ми става по-скоро мъчно...
На варненската автогара се изсипах с леко присвит корем.
неделя, септември 10, 2006
събота, септември 09, 2006
вторник, август 29, 2006
Някой
(0:07) [fischerspooner] Alexi Murdoch - Orange Sky. :)
(0:07) [fischerspooner] Лека.
(0:07) [fischerspooner] Не пиши.
Отварям туулбара Arbeitsplatz, намирам пътечката към нея и я пускам. Натискам прозорчето на slsk, което кротко скрива Gmail.
Като да е усетил момента, Winamp светва в оранжево върху taskbar-а. Чуват се първите акорди. Оставям всичко и се изтягам върху трите реда, носен от музиката.
"..with my brother standing by..."
За 371 секунди не ме интересува никой друг.
понеделник, август 28, 2006
Жри тварь
Ебах ли ти майката, гад мръсна!
Шибаната муха, която откакто почна да захладнява и да вали тук (то това са обичайните атмосферни условия в Малкия Лондон, но нали ти плаках на рамото като беше друго) се засели в и без това малката ми квартира и ме тормози системно в продължение на... абе прекалено дълго беше, умря. Същата подписа смъртната си присъда тая сутрин, жужейки и кацайки непрестанно върху главата ми.
Пулверизирах я собственоръчно и най-позорно - в кенефа - с помощта на верния помощник в такива стресови мисии - навито на руло периодично издание, което в случая се оказа свръхбезинтересното списание на Techniker Krankenkasse. По ирония на съдбата изродът се размаза точно по бялото поленце с името и адреса ми.
Па се сетих за (втората част на) това ентри.
Шибаната муха, която откакто почна да захладнява и да вали тук (то това са обичайните атмосферни условия в Малкия Лондон, но нали ти плаках на рамото като беше друго) се засели в и без това малката ми квартира и ме тормози системно в продължение на... абе прекалено дълго беше, умря. Същата подписа смъртната си присъда тая сутрин, жужейки и кацайки непрестанно върху главата ми.
Пулверизирах я собственоръчно и най-позорно - в кенефа - с помощта на верния помощник в такива стресови мисии - навито на руло периодично издание, което в случая се оказа свръхбезинтересното списание на Techniker Krankenkasse. По ирония на съдбата изродът се размаза точно по бялото поленце с името и адреса ми.
Па се сетих за (втората част на) това ентри.
петък, август 25, 2006
Mission (Impossible) Wiederaufstieg
От футбол не отбирам много, още като малък бях спънат в тая игра и днес ритам само боклуците по улицата. Към местния Eintracht Trier изпитвам привързаност дотолкова, доколкото имам съзнанието на студент именно в тоя град с всичките му заведения, учреждения, институции и организации, дори още в първите седмици след пристигането обтейнах (срещу две евро де) силиконовата гривничка с цветовете на отбора, която си бях заплюл още от вкъщи.
Друг е въпросът, че надписът върху нея гласи (да се чете гласеше - към момента само шансовете на отбора за оставане в 35-та отвъдселска лига са по-трудно забележими от буквите) Mission Wiederaufstieg - nur der SVE. В тая връзка ей това ентри на Биле ме беше развеселило подобаващо. Никога не съм търсил целенасочено информация относно актуалните постижения (!?) на митичния ни тим и въпреки това винаги научавам за тях. И как иначе - всеки ги бий като гайди! Заклевам се, досега не съм чул за победа, май един равен имаха. С когото не са играли, от него не са паднали, дет се вика, представям си какъв велик коефициент за победа имат в Еврофутбол.
Кой квото прави - Айнтрахт Триер лягат. В местната преса редовно пускат интервюта я с треньор, я с мениджър, където Schwierigkeiten и Probleme са ключови думи. Кви проблеми ве, брат, вий сте взели-дали ве! Махайте го тоз отборец, пратете момчетата да обгрижват лозовите насаждения, те поне са истинска гордост на града.
Друг е въпросът, че надписът върху нея гласи (да се чете гласеше - към момента само шансовете на отбора за оставане в 35-та отвъдселска лига са по-трудно забележими от буквите) Mission Wiederaufstieg - nur der SVE. В тая връзка ей това ентри на Биле ме беше развеселило подобаващо. Никога не съм търсил целенасочено информация относно актуалните постижения (!?) на митичния ни тим и въпреки това винаги научавам за тях. И как иначе - всеки ги бий като гайди! Заклевам се, досега не съм чул за победа, май един равен имаха. С когото не са играли, от него не са паднали, дет се вика, представям си какъв велик коефициент за победа имат в Еврофутбол.
Кой квото прави - Айнтрахт Триер лягат. В местната преса редовно пускат интервюта я с треньор, я с мениджър, където Schwierigkeiten и Probleme са ключови думи. Кви проблеми ве, брат, вий сте взели-дали ве! Махайте го тоз отборец, пратете момчетата да обгрижват лозовите насаждения, те поне са истинска гордост на града.
четвъртък, август 24, 2006
Кажи, баба, тенкю
Днес, 10:20. Спя. Звъни се. Събуждам се и се ослушвам. Повторното звънене е придружено от почукване по вратата. Ставам - по боксерки и горница на пижама - и отврям. Кой? Бабата. От долния етаж. Чувам нещо, не по-разбираемо от легендарния пърформанс на Георги Калоянчев на изпита му по немски. След което в ръката ми бива тикната банкнота. Опитвам се да откажа. Неуспешно. Пускам възможно най-искреното "Okey, danke schön!" и затварям.
Във вторник, на излизане от къщи същата ме засече във входа и с видима радост от този факт ме помоли за услуга. Жената била излязла за малко да свърши нещо, оставила вратата отворена, станало течение, вратата се затворила. Бабата останала отвън, котаракът и манжата на котлона - вътре. Аз трябваше да вляза у тях през балкона и да й отворя. "Катерене по балкони" в общия случай е дисциплина, която ако ме видиш да упражнявам, то или аз не съм добре, или ти. Този обаче се издигаше на минимално разстояние от земята, така че, качен на стол, го достигнах без да се налага да си зареждам капсулите с паяжина. Минах през тясната кухня, пазейки се едновременно от неспокойния Мориц и къкрещата тенджера, добрах се до входната врата и я отворих.
Понеже не очаквах и особена формална благодарност, тоя жест ме изненада. Да дадеш 20 евро на човек, когото едва познаваш, за нещо толкова дребно - наистина беше нищо работа - е повече от благородно. Излишно е да ходя да й го обяснявам; тя, предполагам, го осъзнава добре.
Бабата е пич.
Във вторник, на излизане от къщи същата ме засече във входа и с видима радост от този факт ме помоли за услуга. Жената била излязла за малко да свърши нещо, оставила вратата отворена, станало течение, вратата се затворила. Бабата останала отвън, котаракът и манжата на котлона - вътре. Аз трябваше да вляза у тях през балкона и да й отворя. "Катерене по балкони" в общия случай е дисциплина, която ако ме видиш да упражнявам, то или аз не съм добре, или ти. Този обаче се издигаше на минимално разстояние от земята, така че, качен на стол, го достигнах без да се налага да си зареждам капсулите с паяжина. Минах през тясната кухня, пазейки се едновременно от неспокойния Мориц и къкрещата тенджера, добрах се до входната врата и я отворих.
Понеже не очаквах и особена формална благодарност, тоя жест ме изненада. Да дадеш 20 евро на човек, когото едва познаваш, за нещо толкова дребно - наистина беше нищо работа - е повече от благородно. Излишно е да ходя да й го обяснявам; тя, предполагам, го осъзнава добре.
Бабата е пич.
вторник, август 22, 2006
събота, август 19, 2006
Извинявай, защото съжалявам
Никой не обича да се извинява. Най-малкото защото извинението първо говори за допусната грешка, а освен това поставя извиняващия се в незавидното положение на зависимост от "обидения".
Да се извинявам не обичам и аз. Все пак гледам да го правя, но не възможно най-често, а възможно най-адекватно, защото не всяка ситуация предполага извинение, а към това последното от своя страна може да варира в необозрими граници, зависещи от съдържание, тон, интронация, жестове и прочее.
Тъкмо в тази връзка често се замислям, как точно да обявя своето. Абстрахирайки се от горните фактори, обикновено свеждам нещата до две думички: извинявай и съжалявам. Първата разбирам като молба последсвията за засегнатия от стореното да бъдат пренебрегнати в полза на добрите отношения между двете страни. Това, което липсва тук - и съответно маркира разликата със съжалявам -, е искреното "разкаяние". С извинявай човек по-скоро формално търси освобождаване от отговорността за грешката си, без да я приема наистина. Няма да си играя на етимолог, всекиму е ясен произходът на "из-винявам (се)".
Едно съжалявам, тъкмо напротив и въпреки осъзнатата възможност да излъжеш, винаги ми звучи искрено. Тук не само е призната грешка, но и е заявена една особена обвързаност със стореното и евентуалния му ефект. През погледа на другия съжалявам идва да ти каже, че човекът срещу теб цени не просто ситуацията, в която те пита "Как си?" без да го пратиш да върви на майната си, а вероятно наранените ти от него чувства. Друга особеност е вътрешно загатнатото "повече няма да се повтори", защото хората не повтарят неща, от които са се почувствали зле. Ерго, съжаляващият се чувства зле.
В ежедневието например се е утвърдила практиката обръщения към непознати, съдържащи въпрос или молба за помощ, да започват именно с извинете. Това разбираемо облекчава контакта с въпросния, който е в позицията на "атакуван". Но извинявайки се, питащият едва ли се интересува от това, дали заради него някой е изпуснал автобуса или любовта на живота си. "Съжалявам (че ви безпокоя)" пък, съвсем естествено, звучи по-скоро пресилено.
Важно е обаче, че двата варианта не са правилен и грешен, а просто различни решения за различни ситуации и в известен смисъл се допълват. Независимо как ще ги наречеш, не забравяй да ги използваш - по предназначение.
Да се извинявам не обичам и аз. Все пак гледам да го правя, но не възможно най-често, а възможно най-адекватно, защото не всяка ситуация предполага извинение, а към това последното от своя страна може да варира в необозрими граници, зависещи от съдържание, тон, интронация, жестове и прочее.
Тъкмо в тази връзка често се замислям, как точно да обявя своето. Абстрахирайки се от горните фактори, обикновено свеждам нещата до две думички: извинявай и съжалявам. Първата разбирам като молба последсвията за засегнатия от стореното да бъдат пренебрегнати в полза на добрите отношения между двете страни. Това, което липсва тук - и съответно маркира разликата със съжалявам -, е искреното "разкаяние". С извинявай човек по-скоро формално търси освобождаване от отговорността за грешката си, без да я приема наистина. Няма да си играя на етимолог, всекиму е ясен произходът на "из-винявам (се)".
Едно съжалявам, тъкмо напротив и въпреки осъзнатата възможност да излъжеш, винаги ми звучи искрено. Тук не само е призната грешка, но и е заявена една особена обвързаност със стореното и евентуалния му ефект. През погледа на другия съжалявам идва да ти каже, че човекът срещу теб цени не просто ситуацията, в която те пита "Как си?" без да го пратиш да върви на майната си, а вероятно наранените ти от него чувства. Друга особеност е вътрешно загатнатото "повече няма да се повтори", защото хората не повтарят неща, от които са се почувствали зле. Ерго, съжаляващият се чувства зле.
В ежедневието например се е утвърдила практиката обръщения към непознати, съдържащи въпрос или молба за помощ, да започват именно с извинете. Това разбираемо облекчава контакта с въпросния, който е в позицията на "атакуван". Но извинявайки се, питащият едва ли се интересува от това, дали заради него някой е изпуснал автобуса или любовта на живота си. "Съжалявам (че ви безпокоя)" пък, съвсем естествено, звучи по-скоро пресилено.
Важно е обаче, че двата варианта не са правилен и грешен, а просто различни решения за различни ситуации и в известен смисъл се допълват. Независимо как ще ги наречеш, не забравяй да ги използваш - по предназначение.
петък, август 18, 2006
Recycle bin
Не ме питай защо съм буден по време, по което иначе къртя доволно и сънувам Фамке Янсен, в голяма схема съм се вкарал за днес. Въпросът е, че в момента стоя буден пряко сили и си търся занимание, за да не отнеса плувката. Реших да кача още малко боклуци, които съм напляскал през скучните дни от практиката.
Ултра куцото лого на фирмата, което просто плачеше за двете букви отпред. Освен друго са го изтапанили и пред сградата връз голяма бяла табела. Да си сложат това, викам.
Блед криейтив, базиран на what seems to be десетократно преснет постер на Street Fighter Alpha. Ако не по-добре, то поне по-евтино.
Тоя приятел изкопах нейде из дълбините на google images. Не помня сърч стринга, но си имаше име. Моментално беше мобилизиран от мистериозната алфа-пропаганда.
Зверовете, както зомбито от предния пост, почнах без грам идея, какво следва да излезе изпод изтръпналия ми пойнтер. Резултатът е нещо като бой в джунглата на невиждани хищници, наблюдаван след консумация на известна доза стимуланти.
Осланям се на известността му, както и на на пръв поглед незначителната, но иначе особено съществена разлика между fat и phat. Пример: Миси Елиът е fat, понеже е дебела и неприятна, phat e Лил Ким. (Също както phunky е доста по-фънки от funky, но да не дълбаем повече.)
Тук само пльокнах гръцката буква на листа пред Тинтин. Lame.
Предложих го за рекламно лице на фирмата. Не се прие. А Файнс беше толкова навит.
Ултра куцото лого на фирмата, което просто плачеше за двете букви отпред. Освен друго са го изтапанили и пред сградата връз голяма бяла табела. Да си сложат това, викам.
Блед криейтив, базиран на what seems to be десетократно преснет постер на Street Fighter Alpha. Ако не по-добре, то поне по-евтино.
Тоя приятел изкопах нейде из дълбините на google images. Не помня сърч стринга, но си имаше име. Моментално беше мобилизиран от мистериозната алфа-пропаганда.
Зверовете, както зомбито от предния пост, почнах без грам идея, какво следва да излезе изпод изтръпналия ми пойнтер. Резултатът е нещо като бой в джунглата на невиждани хищници, наблюдаван след консумация на известна доза стимуланти.
Осланям се на известността му, както и на на пръв поглед незначителната, но иначе особено съществена разлика между fat и phat. Пример: Миси Елиът е fat, понеже е дебела и неприятна, phat e Лил Ким. (Също както phunky е доста по-фънки от funky, но да не дълбаем повече.)
Тук само пльокнах гръцката буква на листа пред Тинтин. Lame.
Предложих го за рекламно лице на фирмата. Не се прие. А Файнс беше толкова навит.
четвъртък, август 17, 2006
неделя, август 13, 2006
Секси тяло
Тъкмо към момента на изразходване на първата ми опаковка от въпросния продукт, започнах често да попадам на рекламната кампания на AXE Thai Massage. У нас Акс са по-известни с дезодорантите си, всъщност не съм сигурен дали изобщо съм виждал друго с тая марка, но в случая говорим за душ-гел.
AXE винаги са се придържали към сексуалните намеци - и натвърди -, което, предвид естеството на продуктите им, е напълно разбираемо и уместно. При това го правят добре. Преди много време по родните телевизии се въртеше един мистериозен спот под мотото "Какво искат жените", в който някакви девойки преследваха плах младеж с явно нечисти помисли. Като част от кампанията ми попадна дори кратко известие в няколко информационни сайта, как не кой да е, а Венета Райкова гонела непознат мъж из магазин. Че става дума за ефекта Акс, се разбра едва впоследсвтие. Другото, за което се сещам, е пич, който крачи към дома, буквално накачулен от една мацка.
Както казах, душ-гелчето взех още преди да ме достигне каквото и да е медийно присъствие на продукта - просто серията ми харесва, а този ухае прекрасно. Рекламната идея представя като извадено от Team America човече в крайно забавна интерпретация на слогана "Macht dich locker für die Ladies". Невъзможните преплитания на крайници - неговите и тези на партньорката му - са означени и номерирани като секс-пози, (привидно) 185-тата от които си е направо скандална. Освен редовните тапетчета, на сайта можеш да поиграеш с фигурките на героите и да чатиш с Луси - тайландската barbie-like нимфа от твоята вана. Говори с нея, lass dich locker machen, а после бегом към dm за една опаковка. Вземи и дезодорант - има промоция.
AXE винаги са се придържали към сексуалните намеци - и натвърди -, което, предвид естеството на продуктите им, е напълно разбираемо и уместно. При това го правят добре. Преди много време по родните телевизии се въртеше един мистериозен спот под мотото "Какво искат жените", в който някакви девойки преследваха плах младеж с явно нечисти помисли. Като част от кампанията ми попадна дори кратко известие в няколко информационни сайта, как не кой да е, а Венета Райкова гонела непознат мъж из магазин. Че става дума за ефекта Акс, се разбра едва впоследсвтие. Другото, за което се сещам, е пич, който крачи към дома, буквално накачулен от една мацка.
Както казах, душ-гелчето взех още преди да ме достигне каквото и да е медийно присъствие на продукта - просто серията ми харесва, а този ухае прекрасно. Рекламната идея представя като извадено от Team America човече в крайно забавна интерпретация на слогана "Macht dich locker für die Ladies". Невъзможните преплитания на крайници - неговите и тези на партньорката му - са означени и номерирани като секс-пози, (привидно) 185-тата от които си е направо скандална. Освен редовните тапетчета, на сайта можеш да поиграеш с фигурките на героите и да чатиш с Луси - тайландската barbie-like нимфа от твоята вана. Говори с нея, lass dich locker machen, а после бегом към dm за една опаковка. Вземи и дезодорант - има промоция.
събота, август 12, 2006
петък, август 11, 2006
Цикъл
Първо го гледах без звук и не до края. Пропускайки в допълнение и ключовата откриваща сцена, първата ми асоциация относно идеята беше нещо от типа another brick in the wall. Дори си помислих, че това парче на Manhead би било чудесен саундтрак.
След като го изгледах още веднъж, на спокойствие и от край до край, разбрах, че не е точно така. Това всъщност е живот, който най-вероятно нямаш, но и не би искал да имаш.
От един съименник на автора от долния линк знаеш, че за съжаление никой не те пита къде и дали изобщо искаш да се родиш.
Моля те, осъзнай отговорността към децата си.
Видяно тук.
След като го изгледах още веднъж, на спокойствие и от край до край, разбрах, че не е точно така. Това всъщност е живот, който най-вероятно нямаш, но и не би искал да имаш.
От един съименник на автора от долния линк знаеш, че за съжаление никой не те пита къде и дали изобщо искаш да се родиш.
Моля те, осъзнай отговорността към децата си.
Видяно тук.
понеделник, август 07, 2006
@slsk 3
След молбата ми да не лийчва така безобразно, тоя пич направи първите два случая да изглеждат като високоинтелектуални беседи.
[klubkatz] one at a time, please
(13:42) [HECTOR] I DONҐT UNDERSTAND YOU
[klubkatz] do not queue more than one release at once
(13:43) [HECTOR] I DONҐT KNOW
(13:51) [HECTOR] I
(13:51) [HECTOR] YOU
(13:51) [HECTOR] HE
(13:51) [HECTOR] SHE
(13:51) [HECTOR] WE
(13:51) [HECTOR] YOU
(13:51) [HECTOR] THEY
(13:51) [HECTOR] EHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHHH
[klubkatz] are you an idiot? :-)
петък, август 04, 2006
Диско даскали
Академична танцова формация към Първа Езикова Гимназия - Варна демонстрира безпримерна пластичност и хореографска естетика.
Поради грозящата автора опасност от поправителна сесия по химия, биология, математика и физическо възпитание, видеоматериалът се разпространява едва отскоро. Всички права запазени, освен на химицата (най-вляво), която просто няма право.
Поради грозящата автора опасност от поправителна сесия по химия, биология, математика и физическо възпитание, видеоматериалът се разпространява едва отскоро. Всички права запазени, освен на химицата (най-вляво), която просто няма право.
четвъртък, август 03, 2006
Теория на практиката
Вчера пердашковците (поздравявам Заека с тая дума) от EDV-отдела на фирмата най-сетне ми инсталираха български лейаут на клавиатурата. Просто на мен ми липсваха правата да го направя, да не мислиш, че щях да ги викам в противен случай. В интерес на истината на тях дори им липсваше известна кадърност, та благодарение на симбиозата помежду ни постигнахме желания ефект. Сега поне мога да употребявам инак така безвъзвратно погубеното от престоя ми тук време като блогвам.
Криворазбраният принцип
Когато през март или април - вече не помня - получих мейл с офертата за тая практика на университетския си акаунт, бях особено въодушевен от възможността да надникна в рекламния отдел на една фирма. Брейнсторминг, креативност, туй-онуй, рекламен отдел halt. Както после се оказа, тия понятия тук пребивават единствено под формата на трите я погледнати, я непогледнати книжки на бюрото на колегата.
Така наречената реклама за шефчето се изразява в семпли не, ами брутално оскъдни и нискокачествени каталози на предлаганите продукти от сферата на офис оборудването. Първо - всичко е чернобяло. Което как да е, Good Night, And Good Luck също е чернобял, ама гази. За разлика от тия изтръпнали листовки, които ежеседмично се разпращат НА НАСТОЯЩИТЕ КЛИЕНТИ! Е тва реклама ли е бе, батко! Да замериш някого с развален домат е по-близо до рекламата (в случая: на домат).
Картинките са не повече от десетина на страница и при въпросния печат са най-малкото слабо информативни. Текстът е сравнително стегнат, но се забелязват и от ония така любими ми изречения, които голословят най-безочливо. Дразнещ се оказва и неизменният Arial, който като mit Abstand най-тривиалния шрифт финално оформя невзрачния вид на страниците.
Ко праим ся ве, братче?
Два дни преди уговорения по мейл старт, ударих една шайба на големия шеф - да се видим, нали, все пак работа ще се върши. Това, което той ми каза, беше "Няма нужда, те ви очакват". Еми окей, чичо, тогаз bis übermorgen.
От разговора с прекия ми началник - като нищо единственият свестен тип в тоя офис, а да не кажа и в цялата фирма - в първия ден от пракиката, установих две неща:
1) рекламистите тук заемат онази незавидна позиция на "вратар-играч", занимавайки се с идиотски бази данни, цени и номера на артикули и други чисто счетоводителски прерогативи, които не само не се числят към креативното дело, но и несъмнено го възпрепятстват.
2) план за практиката няма.
Оттогава малкото свършена от мен работа е била все проверка на разни списъци, роботски корекции и преписвания или пощене на снимки. И то като се има предвид, че ако не попитам сам, какво бих могъл да свърша, няма да получа никаква задача. Следователно се занимавам предимно с четене на блогове, зяпане на разни клипове без звук и чат-пат чат (пат). Невиждано разнообразие изживях, когато трябваше да снимам тонери за принтер на фона на зацапан плащ с неопределимо сив цвят или когато в продължение на четири-пет часа обслужвах една машина (ей на това викам антиутопия), която пълнеше пликове, които трябваше да нареждам в кутии.
Шефа и досега не съм видял. Веднъж да си взема свидетелството, че съм карал практика, и той няма да ме види.
Prakti cum laude
Идеята за временна работа в предприятие, чиято дейност представлява интерес за даден индивид, особено ако същият е студент в съответна специалност, е наистина чудесна и германците могат само да се радват, че тази практика се е утвърдила в родината им като нещо естествено.
Каква е формалната стойност на удостоверение или препоръка от такъв работодател за професионалното ти бъдеще, е съмнително. В моя случай правилникът го изисква. Много по-важното в случая е опитът, който евентуалният практикуващ добива на място. Опит, който нито Бухер със софистицирания си изказ за глобализацията и политизирането на медиите, нито педантичното събиране и обработване на количествено-емпирични данни, могат да ти дадат. Защото, освен ако не си решил да се кичиш с две-три "Проф. Д-р" пред името си, подобни знания ще са ти нужни в далеч по-операционализиран вид.
Предлагайки тази възможност, един работодател трябва да е наясно с отговорността, която поема. А именно да покаже на новака, колкото и начетен да е, какво именно се случва зад това, което обикновения потребител получава в завършен вид, как се стига изобщо до него. Стъпка по стъпка. В този смисъл ясно зададеното поле на действие на всеки участник, планирането и разпределянето на работата и контролът върху извършването й са от първостепенно значение.
А не - "аве ти ела тука, пък ще видим, къде ще те сложим, работа все ще се намери". Аз работа, благодаря ви, имам достатъчно. И то далеч по-добре платена. Но в нея не влагам нищо повече от две ръце и два крака, да не говорим, че пет пари не давам ако утре ме уволнят. Моментът, в който ще започна да печеля от това, от което се и интересувам, може би ще дойде скоро. А може би не. Дотогава именно практиката трябва да подготвя прехода.
Криворазбраният принцип
Когато през март или април - вече не помня - получих мейл с офертата за тая практика на университетския си акаунт, бях особено въодушевен от възможността да надникна в рекламния отдел на една фирма. Брейнсторминг, креативност, туй-онуй, рекламен отдел halt. Както после се оказа, тия понятия тук пребивават единствено под формата на трите я погледнати, я непогледнати книжки на бюрото на колегата.
Така наречената реклама за шефчето се изразява в семпли не, ами брутално оскъдни и нискокачествени каталози на предлаганите продукти от сферата на офис оборудването. Първо - всичко е чернобяло. Което как да е, Good Night, And Good Luck също е чернобял, ама гази. За разлика от тия изтръпнали листовки, които ежеседмично се разпращат НА НАСТОЯЩИТЕ КЛИЕНТИ! Е тва реклама ли е бе, батко! Да замериш някого с развален домат е по-близо до рекламата (в случая: на домат).
Картинките са не повече от десетина на страница и при въпросния печат са най-малкото слабо информативни. Текстът е сравнително стегнат, но се забелязват и от ония така любими ми изречения, които голословят най-безочливо. Дразнещ се оказва и неизменният Arial, който като mit Abstand най-тривиалния шрифт финално оформя невзрачния вид на страниците.
Ко праим ся ве, братче?
Два дни преди уговорения по мейл старт, ударих една шайба на големия шеф - да се видим, нали, все пак работа ще се върши. Това, което той ми каза, беше "Няма нужда, те ви очакват". Еми окей, чичо, тогаз bis übermorgen.
От разговора с прекия ми началник - като нищо единственият свестен тип в тоя офис, а да не кажа и в цялата фирма - в първия ден от пракиката, установих две неща:
1) рекламистите тук заемат онази незавидна позиция на "вратар-играч", занимавайки се с идиотски бази данни, цени и номера на артикули и други чисто счетоводителски прерогативи, които не само не се числят към креативното дело, но и несъмнено го възпрепятстват.
2) план за практиката няма.
Оттогава малкото свършена от мен работа е била все проверка на разни списъци, роботски корекции и преписвания или пощене на снимки. И то като се има предвид, че ако не попитам сам, какво бих могъл да свърша, няма да получа никаква задача. Следователно се занимавам предимно с четене на блогове, зяпане на разни клипове без звук и чат-пат чат (пат). Невиждано разнообразие изживях, когато трябваше да снимам тонери за принтер на фона на зацапан плащ с неопределимо сив цвят или когато в продължение на четири-пет часа обслужвах една машина (ей на това викам антиутопия), която пълнеше пликове, които трябваше да нареждам в кутии.
Шефа и досега не съм видял. Веднъж да си взема свидетелството, че съм карал практика, и той няма да ме види.
Prakti cum laude
Идеята за временна работа в предприятие, чиято дейност представлява интерес за даден индивид, особено ако същият е студент в съответна специалност, е наистина чудесна и германците могат само да се радват, че тази практика се е утвърдила в родината им като нещо естествено.
Каква е формалната стойност на удостоверение или препоръка от такъв работодател за професионалното ти бъдеще, е съмнително. В моя случай правилникът го изисква. Много по-важното в случая е опитът, който евентуалният практикуващ добива на място. Опит, който нито Бухер със софистицирания си изказ за глобализацията и политизирането на медиите, нито педантичното събиране и обработване на количествено-емпирични данни, могат да ти дадат. Защото, освен ако не си решил да се кичиш с две-три "Проф. Д-р" пред името си, подобни знания ще са ти нужни в далеч по-операционализиран вид.
Предлагайки тази възможност, един работодател трябва да е наясно с отговорността, която поема. А именно да покаже на новака, колкото и начетен да е, какво именно се случва зад това, което обикновения потребител получава в завършен вид, как се стига изобщо до него. Стъпка по стъпка. В този смисъл ясно зададеното поле на действие на всеки участник, планирането и разпределянето на работата и контролът върху извършването й са от първостепенно значение.
А не - "аве ти ела тука, пък ще видим, къде ще те сложим, работа все ще се намери". Аз работа, благодаря ви, имам достатъчно. И то далеч по-добре платена. Но в нея не влагам нищо повече от две ръце и два крака, да не говорим, че пет пари не давам ако утре ме уволнят. Моментът, в който ще започна да печеля от това, от което се и интересувам, може би ще дойде скоро. А може би не. Дотогава именно практиката трябва да подготвя прехода.
сряда, август 02, 2006
La Ville de Trèves: Das erste Semester
Понеже ако прочета още един ред за Anomie und abweichendes Verhalten, ще се превърна в нагледен пример за тях, поствам двойно днес, и то все към въпросната рубрика. Както четвъртият рилийз от каталога на Stilleben е не винил, а тениска, така и тук няма да има снимка, а линк. Ето го.
Статията е на Йоана и, както заглавието предполага, разказва за първия й семестър тук. Четейки я сега, си на повече от половин година от описаните събития. Не пропускай линкчето в края на текста - страниците са общо шест.
Статията е на Йоана и, както заглавието предполага, разказва за първия й семестър тук. Четейки я сега, си на повече от половин година от описаните събития. Не пропускай линкчето в края на текста - страниците са общо шест.
понеделник, юли 31, 2006
вторник, юли 25, 2006
... се завръща
The Bat, the Cat, the Penguin. Това беше навремето таглайнът на втория Батман. Кво те лъжа, ей сега го видях, тогава още си разцъквах с една костенурка-нинджа на бъги. Прилепи и пингвини не мога да ти предложа, котката е по-скоро символична.
Преди няколко часа неофициално приключих семестъра, малко по-официално ще го приключа след слонската клаузура по социология през август, а най-официално - и то дойде вече следващият - след като предам домашните за двата Grundkurs-а в края на октомври.
Какво правих през тия има-няма три седмици ли? Нека започна с какво не правих. Не ебах, не се наспах, не спрях да се потя. Към момента последното ми влиза най-лошо. Вкъщи съм нонстоп по гащи и то само защото идеята да стоя гол ми навява разни извратени асоциации. Kофичката Stracciatella Joghurt в хладилника пък ми идва да си излея зад врата. Миналата сряда имах неблагоразумието да мина по остъкления въздушен коридор между централата на библиотеката и зала E, който във въпросния следобеден час си беше една читава сауна. Както споделих впоследствие, и до сега не съм сигурен дали труповете, които видях там, бяха истински или просто мираж.
В библиотеката прекарах следобедите на последните три работни дни от предната седмица в отчасти успешни опити да пиша по домашното си за семинара по социология. Верен на традицията за лайното, дупето, гащите или как беше там, започнах практическата работа по него точно седмица преди срока за предаване, който бе днес. Ден, в който - както загатнах малко по-горе - беше и изпитът по принт-онлайн в компютърната зала на библиотеката, за който ще кажа само това. За сметка на това домашното излезе къртач, остава и доцентката да го оцени подобаващо. И не виждам защо не, след като в Sprechstunde-то си беше с вишневочервен Converse All-Star (wtf питай Бурдийо).
Ето фрагмент от труда ми на полувремето:
В процеса на теоретичната му подготовка се потвърди съмнението ми, че прекалено много учени, и по-точно от областта на социалните и комуникационните науки, се казват Katz. После начуих, че името е еврейско и наистина е особено разпространено. Какво друго? Преди около месец, покрай раздаването на едни документи, съвсем между другото се оказа, че във визуални изобщо ме нямат като студент в базата данни. А аз и свидетелства съм взимал вече оттам, и мейли съм получавал. На всичко отгоре хамавата леля Закс от секретариата ми написа името грешно при все че и бях дал студентската си карта за сравнение, та трябваше пак да обяснявам, че не аз, а Менделеев е Димитри.
На 14. имахме екскурзия до Фракфурт, където прекарахме общо около 5 часа в музея на немския филмов институт. Плачевният ми външен вид на тръгване от Триер в 7:45 беше тутакси засенчен от този на тутора, когото бяха натирили с явно единствената функция да направи проверка по имена, след което да отпраши и да си доспи каквото му е останало. Е, видимо му беше останало. Изключвайки шофьора, в автобуса бяхме без водач - Лойпито ни чакаше vor Ort, където и без това живее (като нищо и в самия музей, хах). Покрай предвидените познавателни обиколки с екскурзовод, половината от които начело с професора, имахме няколко часа да се пошляем между небостъргачите в доминирания от банковото дело център на града. Ядохме някакви мексикански сандвичи в МакДоналдс и си поклатихме краката на брега на Майн.
За събитието трябваше да предадем есе от две страници, което по това време ми беше последна грижа, та в крайна сметка направо пропуснах занятието в деня за предаването му. То пък се оказа и последно за семестъра. Седмица преди това пак там се проведе своеобразна "сутрин на азиатската интеграция", в която чухме два реферата от групи по двама души, единият от които - жълтък. И докато Вай Жан беше на сравнително прилично ниво по отношение на разбираемост и комуникативни способности, майн-наме-ист-Микоооо-их-бин-япанише-щудентииииин беше някакво чудо невиждано. Интонация, пунктуация, паузи - няма, човече - Microsoft Sam! Хем с разбиране подходих, детето за един-два семестъра е тук, ама пък да не съм го бил с бамбукова пръчка да идва.
Два дни преди екскурзията отразихме култовия фест 4oUferFilme във вътрешния двор на двореца. Крафтверк, Bitburger и забавни късометражни филми - какво му трябва на човек.
В тая връзка виж бруталното клипче към Beyond The Congo на Legowelt, което заедно с бележката на Ричи ме зариби да гледам тая дивотия.
Лавпарейда не го слушах дори по радиото, понеже нищех един реферат. Това, което дълго няма да си простя обаче е пропуска на Savas Pascalidis. Не помня, кога видях плаката за първи път, но в момента, в който осъзнах, че главата на Lasergun Records ще е в Триер, на по-малко от сто метра от квартирата ми, в иначе крайно удобно за мен време, вече бях затънал прекалено дълбоко в лайната за уни.
Наложи се дори да взема почивен ден от практиката, да пропусна лекция и да моля Йоана да се подпише вместо мен в един семинар. И да си накупя пет литра напитки.
Изобщо с колегите достигнахме до извода, че летният семестър е пълен ташОк и трябва да се оставя по-лек, че в туй време нищо не може да се свърши. Зимата яхаш свирепия с 24 SWS, пък лятото - кротко петдесетограмка.
А да, скоро ще сменям жилището.
Преди няколко часа неофициално приключих семестъра, малко по-официално ще го приключа след слонската клаузура по социология през август, а най-официално - и то дойде вече следващият - след като предам домашните за двата Grundkurs-а в края на октомври.
Какво правих през тия има-няма три седмици ли? Нека започна с какво не правих. Не ебах, не се наспах, не спрях да се потя. Към момента последното ми влиза най-лошо. Вкъщи съм нонстоп по гащи и то само защото идеята да стоя гол ми навява разни извратени асоциации. Kофичката Stracciatella Joghurt в хладилника пък ми идва да си излея зад врата. Миналата сряда имах неблагоразумието да мина по остъкления въздушен коридор между централата на библиотеката и зала E, който във въпросния следобеден час си беше една читава сауна. Както споделих впоследствие, и до сега не съм сигурен дали труповете, които видях там, бяха истински или просто мираж.
В библиотеката прекарах следобедите на последните три работни дни от предната седмица в отчасти успешни опити да пиша по домашното си за семинара по социология. Верен на традицията за лайното, дупето, гащите или как беше там, започнах практическата работа по него точно седмица преди срока за предаване, който бе днес. Ден, в който - както загатнах малко по-горе - беше и изпитът по принт-онлайн в компютърната зала на библиотеката, за който ще кажа само това. За сметка на това домашното излезе къртач, остава и доцентката да го оцени подобаващо. И не виждам защо не, след като в Sprechstunde-то си беше с вишневочервен Converse All-Star (wtf питай Бурдийо).
Ето фрагмент от труда ми на полувремето:
В процеса на теоретичната му подготовка се потвърди съмнението ми, че прекалено много учени, и по-точно от областта на социалните и комуникационните науки, се казват Katz. После начуих, че името е еврейско и наистина е особено разпространено. Какво друго? Преди около месец, покрай раздаването на едни документи, съвсем между другото се оказа, че във визуални изобщо ме нямат като студент в базата данни. А аз и свидетелства съм взимал вече оттам, и мейли съм получавал. На всичко отгоре хамавата леля Закс от секретариата ми написа името грешно при все че и бях дал студентската си карта за сравнение, та трябваше пак да обяснявам, че не аз, а Менделеев е Димитри.
На 14. имахме екскурзия до Фракфурт, където прекарахме общо около 5 часа в музея на немския филмов институт. Плачевният ми външен вид на тръгване от Триер в 7:45 беше тутакси засенчен от този на тутора, когото бяха натирили с явно единствената функция да направи проверка по имена, след което да отпраши и да си доспи каквото му е останало. Е, видимо му беше останало. Изключвайки шофьора, в автобуса бяхме без водач - Лойпито ни чакаше vor Ort, където и без това живее (като нищо и в самия музей, хах). Покрай предвидените познавателни обиколки с екскурзовод, половината от които начело с професора, имахме няколко часа да се пошляем между небостъргачите в доминирания от банковото дело център на града. Ядохме някакви мексикански сандвичи в МакДоналдс и си поклатихме краката на брега на Майн.
За събитието трябваше да предадем есе от две страници, което по това време ми беше последна грижа, та в крайна сметка направо пропуснах занятието в деня за предаването му. То пък се оказа и последно за семестъра. Седмица преди това пак там се проведе своеобразна "сутрин на азиатската интеграция", в която чухме два реферата от групи по двама души, единият от които - жълтък. И докато Вай Жан беше на сравнително прилично ниво по отношение на разбираемост и комуникативни способности, майн-наме-ист-Микоооо-их-бин-япанише-щудентииииин беше някакво чудо невиждано. Интонация, пунктуация, паузи - няма, човече - Microsoft Sam! Хем с разбиране подходих, детето за един-два семестъра е тук, ама пък да не съм го бил с бамбукова пръчка да идва.
Два дни преди екскурзията отразихме култовия фест 4oUferFilme във вътрешния двор на двореца. Крафтверк, Bitburger и забавни късометражни филми - какво му трябва на човек.
В тая връзка виж бруталното клипче към Beyond The Congo на Legowelt, което заедно с бележката на Ричи ме зариби да гледам тая дивотия.
Лавпарейда не го слушах дори по радиото, понеже нищех един реферат. Това, което дълго няма да си простя обаче е пропуска на Savas Pascalidis. Не помня, кога видях плаката за първи път, но в момента, в който осъзнах, че главата на Lasergun Records ще е в Триер, на по-малко от сто метра от квартирата ми, в иначе крайно удобно за мен време, вече бях затънал прекалено дълбоко в лайната за уни.
Наложи се дори да взема почивен ден от практиката, да пропусна лекция и да моля Йоана да се подпише вместо мен в един семинар. И да си накупя пет литра напитки.
Изобщо с колегите достигнахме до извода, че летният семестър е пълен ташОк и трябва да се оставя по-лек, че в туй време нищо не може да се свърши. Зимата яхаш свирепия с 24 SWS, пък лятото - кротко петдесетограмка.
А да, скоро ще сменям жилището.
четвъртък, юли 06, 2006
Добро утро?
Chicane сякаш съм споменавал, макар и в съвсем друг контекст. По принцип не е от моите, но чуй/виж това и се замисли.
събота, юли 01, 2006
петък, юни 23, 2006
Намери ме
Тоя блог не много е известен. Но с Google Analytics поне виждам как точно е станал такъв за някого. Старт даде Заека, а ето избрани формулировки, търсенето на които е довело до тук:
- "sensitive+data+2" (номер 1)
- кортизон
- elektroe
- jaegermeister
- Тера+патрик
- пневматична+ножица
- +тук+всеки+е+друг+и+никой+не+е+самия+себе+си++за+das+man
- бира+скара+плаж+море (това би трябвало да води другаде)
- sex+telefoni
- volcano+пералня
- секс+след+работа
- Шютц (социолозите се надушват отдалеч)
- lonsdale
- направи перка
четвъртък, юни 22, 2006
понеделник, юни 19, 2006
събота, юни 17, 2006
Sauna und Beischlaf
Am besten fickt man erst und badet dann.
Du wartest, bis sie sich zum Eimer bückt
Besiehst den nackten Hintern, leicht entzückt
Und langst sie, durch die Schenkel, spielend an.
Du hältst sie in der Stellung, jedoch später
Sei's ihr erlaubt, sich auf den Schwanz zu setzten
Wünscht sie, die Fotze aufwärts sich zu netzen.
Dann freilich, nach der Sitte unsrer Väter
Dient sie beim Bad. Sie macht die Ziegel zischen
Im schnellen Guß (das Wasser hat zu kochen)
Und peitscht dich rot mit zarten Birkenreißern
Und so, allmählich, in dem immer heißern
Baslamischen Dampf läßt du dich ganz erfrischen
Und schwitzst dir das Geficke aus den Knochen.
Не, въпреки тематичната прилика, това не съм аз. Това, приятелю, е no one less than Бертолд Брехт. Същият Брехт, който гради теорията на епическия театър, който иска да превърне радиото в двупосочен медиум за комуникация и който твори поезия за... кхъм - любовта. Именно "Gedichte über die Liebe" беше озаглавен сборника, който колегата Пютц тикна в ръцете ми вчера с изричния Hinweis към горното стихотворенийце.
Frauen müssen mehr Brecht lesen, както отбелязва той.
четвъртък, юни 15, 2006
Minoriteam
След като Tim_Logik бе така добър да ме насочи към нечовешки смешния дебют на Korgoth of Barbaria, нямаше как да не разгледам сайта на хостващия канал - [adult swim]. Както винаги, първо се насочих към секцията downloads/goodies, където следният тапет ми хвана окото:
Може би нямаше да стопля веднага, ако не беше описанието отдолу, гласящо "The greatest racial stereotype superhero team that ever was!", на което здраво се изхилих. И след като расистките вицове са ми така любими (сега, нито мразя евреи, нито бия чернокожи, ама да им се смея далеч не ми е неудобно), подобен сценарий естествено намери добър отзвук у мен.
Или как ти се струва идеята за арабски петролен милиардер, афроамериканец-спринтьор, евреин-олимпиец (хм...), жълтурко в инвалиден стол и брониран хиндуист, вплетени във вечна етническа борба със сенчеста фигура с пирамидата на всевиждащото око вместо глава, подпомагана от корпоративна стълба (wtf?), расистки Франкенщайн и човек, който всъщност е тест? Е няма такива персонажи :-)
На страницата на сериала можеш да поиграеш и расистка дама.
Да живее толерантността!
Може би нямаше да стопля веднага, ако не беше описанието отдолу, гласящо "The greatest racial stereotype superhero team that ever was!", на което здраво се изхилих. И след като расистките вицове са ми така любими (сега, нито мразя евреи, нито бия чернокожи, ама да им се смея далеч не ми е неудобно), подобен сценарий естествено намери добър отзвук у мен.
Или как ти се струва идеята за арабски петролен милиардер, афроамериканец-спринтьор, евреин-олимпиец (хм...), жълтурко в инвалиден стол и брониран хиндуист, вплетени във вечна етническа борба със сенчеста фигура с пирамидата на всевиждащото око вместо глава, подпомагана от корпоративна стълба (wtf?), расистки Франкенщайн и човек, който всъщност е тест? Е няма такива персонажи :-)
На страницата на сериала можеш да поиграеш и расистка дама.
Да живее толерантността!
сряда, юни 14, 2006
вторник, юни 13, 2006
Жега
Може би знаеш, че не обичам лятото. Селски сезон ми се чини. Твърде е възможно това ми отношение към него да е последвало от варненските му прояви в лицето на разгащените мачовци с три-четвърти гащи, тениски без ръкави и задължително белите "чалга-чехълки с място за космат палец отпред", както някой със забележителна точност определи тоя фундаментален елемент на българския самър-аутфит.
Хиър ин Триър лятото удари много злобно вчера, а в момента идеята да изпържа яйце на перваза далеч не изглежда така неосъществима както в нечувания майски студ преди две седмици. Навън е триста милиона градуса по който-си-искаш, а народът вече чинно броди по джапанки, сандалки, мокасини и прочее проветриви обуща. Аграрната следа тук изглежда различно - от време на време се среща някой бос неприятник - тренд, който не се наемам да съпоставя с бг варианта. В типичния си хипарски стил половината уни е налягало по тревата в кампуса и фотосинтезира с раста-плитките си, на открито не се живее, но стаите са учудващо прохладни. И все пак искрено съжалих трижди препотения Барт, който днес видимо болен изнесе една от най-скучните си презентации, които, бидейки винаги такива, пак бледнееха пред тази.
Има нещо обаче: мирише на секс. Всеки се е разголил максимално, лъсват татуси, дупенца, бицепси, цици, Йоана е ab sofort с мръснишки маникюр, а парфюмите при разминаванията - освен ако не случиш на някой втасал металист с кубинки - лъхат буквално на разврат. В подобна обстановка, надявам се споделяш, самото усилие за концентрация върху учене и работа е твърде трудоемко и обидно неблагодарно. Разбираемо зачестяващите предложения за излизане от страна на колегите допълнително усложняват ситуацията.
Не ме разбирай погрешно - няма да заобичам лятото. Докато минавах на червено на най-мудното кръстовище преди броени часове, оглеждайки се за полицаи, вече си представях как контрирам евентуална намеса на органите на реда с въпроса "А вие какво предпочитате - да умрете от жега, чакайки?", след което те набират, а пък аз почвам да им пея Cop Killer на Body Count. За петте секунди, които после ми трябваха, за да отключа входната врата, слънчевият удар надвисна застрашително над мен. Летните дрехи са оскъдни и скучни, хич не ми играй на less is more - тоя лес не е. Студ, сняг, дебело зимно яке и disco rout към Св. Мориц. Но кой ли ме пита.
Затова си мрънкам тук, а ти четеш. В горния ред на мисли ме осени парадоксалното проникновение:
Защо да спиш гол, когато няма никой до теб?
Защо да спиш гол, когато има някой до теб?
Хиър ин Триър лятото удари много злобно вчера, а в момента идеята да изпържа яйце на перваза далеч не изглежда така неосъществима както в нечувания майски студ преди две седмици. Навън е триста милиона градуса по който-си-искаш, а народът вече чинно броди по джапанки, сандалки, мокасини и прочее проветриви обуща. Аграрната следа тук изглежда различно - от време на време се среща някой бос неприятник - тренд, който не се наемам да съпоставя с бг варианта. В типичния си хипарски стил половината уни е налягало по тревата в кампуса и фотосинтезира с раста-плитките си, на открито не се живее, но стаите са учудващо прохладни. И все пак искрено съжалих трижди препотения Барт, който днес видимо болен изнесе една от най-скучните си презентации, които, бидейки винаги такива, пак бледнееха пред тази.
Има нещо обаче: мирише на секс. Всеки се е разголил максимално, лъсват татуси, дупенца, бицепси, цици, Йоана е ab sofort с мръснишки маникюр, а парфюмите при разминаванията - освен ако не случиш на някой втасал металист с кубинки - лъхат буквално на разврат. В подобна обстановка, надявам се споделяш, самото усилие за концентрация върху учене и работа е твърде трудоемко и обидно неблагодарно. Разбираемо зачестяващите предложения за излизане от страна на колегите допълнително усложняват ситуацията.
Не ме разбирай погрешно - няма да заобичам лятото. Докато минавах на червено на най-мудното кръстовище преди броени часове, оглеждайки се за полицаи, вече си представях как контрирам евентуална намеса на органите на реда с въпроса "А вие какво предпочитате - да умрете от жега, чакайки?", след което те набират, а пък аз почвам да им пея Cop Killer на Body Count. За петте секунди, които после ми трябваха, за да отключа входната врата, слънчевият удар надвисна застрашително над мен. Летните дрехи са оскъдни и скучни, хич не ми играй на less is more - тоя лес не е. Студ, сняг, дебело зимно яке и disco rout към Св. Мориц. Но кой ли ме пита.
Затова си мрънкам тук, а ти четеш. В горния ред на мисли ме осени парадоксалното проникновение:
Защо да спиш гол, когато няма никой до теб?
Защо да спиш гол, когато има някой до теб?
неделя, юни 11, 2006
Анализче
Геша ми беше разправял за някой от Comics, който бил толкова нахранен, че преживял нещо като nde, в който се издигнал над себе си и наблюдавал деградиралото си тяло от трето лице. С разликата, че не друсам (въпреки едно скорошно подозрение от страна на колегите в дискотеката), в последно време ми се случва нещо подобно. Някак за секунди забравям, че съм аз и възприемам самия себе си като чужд, гледам собствената си ситуация като на кино, като физически пасивен зрител, или просто като най-нормалния 3rd person shooter.
Може би не е съвсем ново за мен като се има предвид, колко често ми се е случвало да се удивлявам на собственото си съществуване - замисли се, ТОВА СИ ТИ, направляваш себе си със собствената си мисъл, ОСЪЗНАВАШ СЕ! Не, не съм преминал към Кришна или към която и да е друга религиозна дивотия (да ме прощава Стоян). Тия наблюдения са си лично мои и не задължавам никого с тях, най-малко себе си. А като съм почнал, ще призная, че от малък ми се завива свят от мисълта, че Космосът е безкраен. Представи си! Как може да е безкраен, деба? Като отричах пред майка ми това да е възможно, тя казваше само: "Добре. А какво има отвъд? Мишки?", с което тотално зачукваше невръстния ми мозък.
Но да не пропусна примера - днес след работа, докато чаках всички да се наприказват (Кви са тия седянки след работа ве! На мен ми се спи - две не виждам - наште наизвадили бекса и плющят кат невидели.), че да се възползвам от моторизиран превоз към къщи, седейки на една маса, пак излязох. Причината до голяма степен беше породена и от въпроса "Какво, по дяволите, правя сред тези хора?!". Ако видиш въпросните субекти, ще разбереш. Плешив плъх-лилипут, с козя брадичка и най-мърляшкия скейт-аутфит. Лъснато пръцливо келешче с неоправдано високо мнение за себе си. Триер-Вест-пиян французин, един вид Jean-Luc Clochard, който просто няма стой за простотии и плоски шегички. (Следното пиша на английски, защото винаги ми идва в тоя вид при подобни случаи:) Ultra FAT BASTARD цоцолана с мега селташки "Иш бин еш ниш"-акцент. Трътлест псевдо-куул цървул със заклевамсенайдразнещопедерасткия глас на света и нетърпимо хладно-арогантно поведение. Констелация веднъж! И, бога ми, какви разговори! При всяка следваща реплика ми идеше да троша глави със стъклените пепелници.
Струва ми се, това самодистанциране се случва в моменти, в които не искаш да си там, където си, там бидейки доволно абстрактно хронотопно понятие. Просто когато нещата станат "ебал съм я цялата работа" и искаш да си биеш камшика. А не можеш. Това е твоето бягство в главата ти.
И седя, и си гледам, и се чудя. Аз ли съм или не съм? Ех, Йоце, Йоцеее, късметлия си бил ти!
Може би не е съвсем ново за мен като се има предвид, колко често ми се е случвало да се удивлявам на собственото си съществуване - замисли се, ТОВА СИ ТИ, направляваш себе си със собствената си мисъл, ОСЪЗНАВАШ СЕ! Не, не съм преминал към Кришна или към която и да е друга религиозна дивотия (да ме прощава Стоян). Тия наблюдения са си лично мои и не задължавам никого с тях, най-малко себе си. А като съм почнал, ще призная, че от малък ми се завива свят от мисълта, че Космосът е безкраен. Представи си! Как може да е безкраен, деба? Като отричах пред майка ми това да е възможно, тя казваше само: "Добре. А какво има отвъд? Мишки?", с което тотално зачукваше невръстния ми мозък.
Но да не пропусна примера - днес след работа, докато чаках всички да се наприказват (Кви са тия седянки след работа ве! На мен ми се спи - две не виждам - наште наизвадили бекса и плющят кат невидели.), че да се възползвам от моторизиран превоз към къщи, седейки на една маса, пак излязох. Причината до голяма степен беше породена и от въпроса "Какво, по дяволите, правя сред тези хора?!". Ако видиш въпросните субекти, ще разбереш. Плешив плъх-лилипут, с козя брадичка и най-мърляшкия скейт-аутфит. Лъснато пръцливо келешче с неоправдано високо мнение за себе си. Триер-Вест-пиян французин, един вид Jean-Luc Clochard, който просто няма стой за простотии и плоски шегички. (Следното пиша на английски, защото винаги ми идва в тоя вид при подобни случаи:) Ultra FAT BASTARD цоцолана с мега селташки "Иш бин еш ниш"-акцент. Трътлест псевдо-куул цървул със заклевамсенайдразнещопедерасткия глас на света и нетърпимо хладно-арогантно поведение. Констелация веднъж! И, бога ми, какви разговори! При всяка следваща реплика ми идеше да троша глави със стъклените пепелници.
Струва ми се, това самодистанциране се случва в моменти, в които не искаш да си там, където си, там бидейки доволно абстрактно хронотопно понятие. Просто когато нещата станат "ебал съм я цялата работа" и искаш да си биеш камшика. А не можеш. Това е твоето бягство в главата ти.
И седя, и си гледам, и се чудя. Аз ли съм или не съм? Ех, Йоце, Йоцеее, късметлия си бил ти!
събота, юни 10, 2006
Loseamp
Програмата с ламата. Der Audio-Player schlechthin. Съмнявам се да липсва на щайгата ти, още повече - да не си чувал за него.
Честно казано, не ползвам и половината от функциите му, дори с удоволствие бих си сложил Lite версията, ако имаше media library. Едно от главните му предимства е, че е лекичък и пере успешно дори на слаби машини. В тоя смисъл прокълнатата версия 3 беше такъв провал, че създателите преминаха направо на 5, опитвайки се да забравят онова нечовешко 20-секундно зареждане на плеъра. От петицата нямах оплаквания.
Вчера обаче гадинката се обади за софтуерен ъпдейт, който точно тогава нямах желание да правя и отказах. Е, оттам нататък ампчето почна да се държи точно като заклеймената тройка. Пускам аудио-файл - то сече не, ами оре, човече, компютърът висва като нали-знайш-кво и аз почвам да се изнервям като Фолка, когато борави с Audacity.
Не чактисвам каква може да е логиката на пичовете от Nullsoft да въртят такива номера, все пак програмката и без това е безплатна, обаче ще ъпдейтна час по-скоро, защото това се не трае.
Честно казано, не ползвам и половината от функциите му, дори с удоволствие бих си сложил Lite версията, ако имаше media library. Едно от главните му предимства е, че е лекичък и пере успешно дори на слаби машини. В тоя смисъл прокълнатата версия 3 беше такъв провал, че създателите преминаха направо на 5, опитвайки се да забравят онова нечовешко 20-секундно зареждане на плеъра. От петицата нямах оплаквания.
Вчера обаче гадинката се обади за софтуерен ъпдейт, който точно тогава нямах желание да правя и отказах. Е, оттам нататък ампчето почна да се държи точно като заклеймената тройка. Пускам аудио-файл - то сече не, ами оре, човече, компютърът висва като нали-знайш-кво и аз почвам да се изнервям като Фолка, когато борави с Audacity.
Не чактисвам каква може да е логиката на пичовете от Nullsoft да въртят такива номера, все пак програмката и без това е безплатна, обаче ще ъпдейтна час по-скоро, защото това се не трае.
петък, юни 09, 2006
Кока
Миналата седмица, за първи път от близо година насам, пих кола. Нямах много работа зад бара и реших да разнообразя редовната киба (Kirsch + Banane) с нещо посвоему ново. И понеже количката доста се харчеше, по едно време ми изчатка нещо и си налях една чаша. Опитвах я като за първи път - първо внимателно, усещах мехурчетата по езика си, вкусът беше почти непознат, но ужасно приятен.
Факт е, че наистина не бях близвал кола от сума време, с изключение на малкото количество в Dimix и Mixery, които исках да опитам (btw и двете са кола+бира и, ти майтап си правиш, ама като нищо да колабираш от подобна пикня). На следващия ден (следващата нощ по-точно) оправих още 2-3 чаши, с което, струва ми се, окончателно преустанових тъпата кола-диета, която и аз не знам защо си бях наложил. Еми ебал съм го, преди няколко седмици пък пуших, ама айде стига прегрешения. Няма да се наливам като преди, но определено ми влиза в менюто. Ква е файдата като не пия? Не съм умрял в абстиненция и все пак, май рекох и предния път, - като ми е вкусно, ще си консумирам. Грабнииииииии!
Факт е, че наистина не бях близвал кола от сума време, с изключение на малкото количество в Dimix и Mixery, които исках да опитам (btw и двете са кола+бира и, ти майтап си правиш, ама като нищо да колабираш от подобна пикня). На следващия ден (следващата нощ по-точно) оправих още 2-3 чаши, с което, струва ми се, окончателно преустанових тъпата кола-диета, която и аз не знам защо си бях наложил. Еми ебал съм го, преди няколко седмици пък пуших, ама айде стига прегрешения. Няма да се наливам като преди, но определено ми влиза в менюто. Ква е файдата като не пия? Не съм умрял в абстиненция и все пак, май рекох и предния път, - като ми е вкусно, ще си консумирам. Грабнииииииии!
сряда, юни 07, 2006
Newwavenuelectropop
Ето, че и в България има хора, що отбират от електронна музика. Само дето рядко се п(р)оявяват. Имената на флайерчето трудно се четат, затова ги виж тук.
Ако си в София, просто нямаш извинение да не отразиш.
понеделник, юни 05, 2006
La Ville de Trèves: Ich heiße Norma.
Jean Baker при това! Хитра реклама на едноименната верига магазини за хранителни стоки.
вторник, май 30, 2006
Linus Loves you
Че я и аз да имплантирам нещо от тубата, викам.
Изборът не е случаен. Ако се кефиш на Mylo - шотландския пич, който от близо две години ти обяснява, че motherfucker's gonna drop the pressure -, несъмнено ще одобриш и мейтовете му в Breastfed. Преди наскоро попадналия ми дебютен албум Stage Invader бях слушал само VH1, както и ремикса им на Big Time на Dada Life. И двете продукции са ужасно добри, а първата, която е включена и в албума, е толкова uplifting, щото - както казах наскоро - да ми е умряло любимото кученце, пак би ме вдигнала.
Стилът на Linus Loves силно напомня именития им колега, но има повече помоему романтични залитания, както личи и от клипчето по-горе. Музиката (без вокал) от същото ще откриеш в албума под името The Terrace. Основният семпъл в парчето е от едноименната песен на Stevie Nicks: на харда ми от години се мъдри един Stand Back, в което някой си Pure Polly Esther също го е приложил. (Видеото пък веднага свързах с това към Days Go By на Dirty Vegas, където онзи злощастен френд танцува в същия стил пред закусвалнята, за да си върне любимата.)
Впрочем, сефте разбирам, че Sam Obernik е тая сладурана от клипа. Когато същата пееше It Just Won't Do за Tim Deluxe на волейболното игрище с онези невероятни грим, очила и дупе, мислех, че въпросното име е на някой ударил рамо в продукцията пич.
А, нали знаеш, че и аз мога да танцувам така 8-)
Изборът не е случаен. Ако се кефиш на Mylo - шотландския пич, който от близо две години ти обяснява, че motherfucker's gonna drop the pressure -, несъмнено ще одобриш и мейтовете му в Breastfed. Преди наскоро попадналия ми дебютен албум Stage Invader бях слушал само VH1, както и ремикса им на Big Time на Dada Life. И двете продукции са ужасно добри, а първата, която е включена и в албума, е толкова uplifting, щото - както казах наскоро - да ми е умряло любимото кученце, пак би ме вдигнала.
Стилът на Linus Loves силно напомня именития им колега, но има повече помоему романтични залитания, както личи и от клипчето по-горе. Музиката (без вокал) от същото ще откриеш в албума под името The Terrace. Основният семпъл в парчето е от едноименната песен на Stevie Nicks: на харда ми от години се мъдри един Stand Back, в което някой си Pure Polly Esther също го е приложил. (Видеото пък веднага свързах с това към Days Go By на Dirty Vegas, където онзи злощастен френд танцува в същия стил пред закусвалнята, за да си върне любимата.)
Впрочем, сефте разбирам, че Sam Obernik е тая сладурана от клипа. Когато същата пееше It Just Won't Do за Tim Deluxe на волейболното игрище с онези невероятни грим, очила и дупе, мислех, че въпросното име е на някой ударил рамо в продукцията пич.
А, нали знаеш, че и аз мога да танцувам така 8-)
събота, май 27, 2006
@slsk 2
[klubkatz] 6ti izdam edna tajna
[klubkatz] 6te se izsera i posle 6te se izkypq :-)
(18:43) [SupahFly] To tyi nai-sladko nali. :).
(18:44) [SupahFly] Kat si sral da se kypesh.
[klubkatz] a ne we
[klubkatz] :-D
(18:44) [SupahFly] ;).
(18:44) [SupahFly] Ti neska mnogo aktiwen si.
(18:44) [SupahFly] Peresh, seresh, kypesh.
[klubkatz] HAHAHA
Идеен вакуум ме е налегнал, това вече са дълбоките резерви. Личи си сигурно.
[klubkatz] 6te se izsera i posle 6te se izkypq :-)
(18:43) [SupahFly] To tyi nai-sladko nali. :).
(18:44) [SupahFly] Kat si sral da se kypesh.
[klubkatz] a ne we
[klubkatz] :-D
(18:44) [SupahFly] ;).
(18:44) [SupahFly] Ti neska mnogo aktiwen si.
(18:44) [SupahFly] Peresh, seresh, kypesh.
[klubkatz] HAHAHA
Идеен вакуум ме е налегнал, това вече са дълбоките резерви. Личи си сигурно.
петък, май 26, 2006
Xakep
Някой с право го нарече Zwangsblogging, но така или иначе всеки от Print-Online Grundkurs-а при Барт трябва да направи 6 ентрита и 12 коментара в медиенблога до края на семестъра.
Моят принос доскоро се изразяваше в две що-годе смислени изказвания по чужди теми, а ето и първият ми самостоятелен материал, който още никой не се излъгал да коментира. За евентуални езикови грешки както винаги е виновен Дьореца.
Моят принос доскоро се изразяваше в две що-годе смислени изказвания по чужди теми, а ето и първият ми самостоятелен материал, който още никой не се излъгал да коментира. За евентуални езикови грешки както винаги е виновен Дьореца.
вторник, май 23, 2006
понеделник, май 22, 2006
Дядото
Седнал дядо на бучка,
Та си шие торбичка.
- Що ти, дядо, торбичка?
- Да си бера желъдци.
- Що ти са, дядо, желъдци?
- Да си храня прасенце.
- Що ти, дядо, прасенце?
- Да ми пусне масчица.
- Що ти, дядо, масчица?
- Да си мажа колцата.
- Що ти са, дядо, колцата?
- Да си возя дръвцата.
- Що ти са, дядо, дръвцата?
- Да си клада огънчец.
- Що ти е, дядо, огънчец?
- Да си грея бабичка.
Аз като ти казвам, че Пенчо е най-големият...
Та си шие торбичка.
- Що ти, дядо, торбичка?
- Да си бера желъдци.
- Що ти са, дядо, желъдци?
- Да си храня прасенце.
- Що ти, дядо, прасенце?
- Да ми пусне масчица.
- Що ти, дядо, масчица?
- Да си мажа колцата.
- Що ти са, дядо, колцата?
- Да си возя дръвцата.
- Що ти са, дядо, дръвцата?
- Да си клада огънчец.
- Що ти е, дядо, огънчец?
- Да си грея бабичка.
Аз като ти казвам, че Пенчо е най-големият...
петък, май 19, 2006
Мъдростта на вековете
По-добре да имаш и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва като нямаш. Пък най-добре два.
сряда, май 17, 2006
Де гиди свиньо македонска!
В събота скайпвах малко с брата, да ми хелпне за едни неща в OpenOffice, когато ми се включи непознат индивид от женски пол с молба да го приема в листата си, понеже той ме бил сложил в неговата. Гледам в профила: Macedonia. Telefon (Privat): Ne vi treba. Telefon (Gesch.): Uste nemam. Telefon (Mobil): Epa mnogu baras. Über mich: Ne me zanimavajte so gluposti.
А в сравнение с образа на снимката Горгоната Медуза е Мис Свят.
Ето какво се случи по-нататък...
Dimitar Gerganov: 18:59:10 hi Gabriela Bogojeska: 18:59:20 hi Dimitar Gerganov: 19:02:30 why did you contact me? Gabriela Bogojeska: 19:02:50 nali govori6 balgarski Gabriela Bogojeska: 19:03:00 govori6 li? Dimitar Gerganov: 19:03:10 goworq Gabriela Bogojeska: 19:05:53 ot kyde si Dimitar Gerganov: 19:06:23 ot bylgariq Gabriela Bogojeska: 19:06:29 ot koi grad Dimitar Gerganov: 19:06:36 vn Gabriela Bogojeska: 19:06:45 vn? Gabriela Bogojeska: 19:06:49 kvo e? Dimitar Gerganov: 19:06:50 varna Gabriela Bogojeska: 19:06:54 aha Gabriela Bogojeska: 19:06:56 hubavo Gabriela Bogojeska: 19:07:17 i kvo prai6 v germaniq Dimitar Gerganov: 19:07:35 eba :-) Dimitar Gerganov: 19:07:44 u4a Gabriela Bogojeska: 19:07:50 kakvo? Dimitar Gerganov: 19:08:07 towa razpit li e? Gabriela Bogojeska: 19:08:12 da Gabriela Bogojeska: 19:08:15 :) Dimitar Gerganov: 19:08:53 ne si padam Gabriela Bogojeska: 19:09:07 6to Gabriela Bogojeska: 19:09:08 ? Gabriela Bogojeska: 19:09:16 na kolku godini si Dimitar Gerganov: 19:09:43 20 Gabriela Bogojeska: 19:09:53 iska6 li da ti se obada da si govorim Gabriela Bogojeska: 19:10:30 ehoooo Gabriela Bogojeska: 19:10:45 snimka ima6 li Gabriela Bogojeska: 19:10:47 ? Dimitar Gerganov: 19:11:57 nqmam nito snimka, nito mic Gabriela Bogojeska: 19:12:19 emi dobre Gabriela Bogojeska: 19:12:39 nqma6 ni kamera sigorno Dimitar Gerganov: 19:12:48 ni kamera Gabriela Bogojeska: 19:12:53 ot kolko vreme si v germaniq Dimitar Gerganov: 19:13:03 ot polowin godina Gabriela Bogojeska: 19:13:13 a v koi grad si Gabriela Bogojeska: 19:13:33 6toto sestra mi e sa6to tamu Dimitar Gerganov: 19:13:34 w profila mi pi6e Dimitar Gerganov: 19:13:42 kak popadna na men izob6to? Gabriela Bogojeska: 19:13:48 ne znam Gabriela Bogojeska: 19:13:50 taka Gabriela Bogojeska: 19:13:55 te namerih Gabriela Bogojeska: 19:14:08 ti ima6 li ne6to protiv Gabriela Bogojeska: 19:14:10 ? Gabriela Bogojeska: 19:14:21 ako iska6 nqma da si pi6em pove4e Gabriela Bogojeska: 19:14:27 nqma da te tormozam Gabriela Bogojeska: 19:14:40 izvinqvai Gabriela Bogojeska: 19:14:47 aide 4ao Dimitar Gerganov: 19:15:34 stranno mi e prosto Dimitar Gerganov: 19:15:49 na skype gledam powe4e kato na sredstwo za naso4ena komunikaciq Dimitar Gerganov: 19:16:01 ne kato icq Gabriela Bogojeska: 19:16:07 aha Gabriela Bogojeska: 19:16:09 ok Gabriela Bogojeska: 19:16:15 kato misli6 taka Gabriela Bogojeska: 19:16:25 nqma problem Gabriela Bogojeska: 19:16:36 osvobojdavam te Gabriela Bogojeska: 19:16:41 4ao Dimitar Gerganov: 19:17:20 ne se obivdaj Gabriela Bogojeska: 19:17:36 ne se obijdam Gabriela Bogojeska: 19:17:52 prosto prieh go tvoeto mnenie Gabriela Bogojeska: 19:18:18 ne se pritesnqvai Dimitar Gerganov: 19:18:21 sestra ti w koj grad e? Gabriela Bogojeska: 19:18:48 v sarrbruken Dimitar
Gerganov: 19:19:04 tq e dosta nablizo zna4i Gabriela Bogojeska: 19:19:06 tova e na granicata s franciq Gabriela Bogojeska: 19:19:34 tq raboti na univerziteta Gabriela Bogojeska: 19:19:37 tam Gabriela Bogojeska: 19:19:52 svar6va s magisterskite Gabriela Bogojeska: 19:20:26 ti kakvo u4i6 Dimitar Gerganov: 19:20:29 raboti... toest ne u4i, taka li? Dimitar Gerganov: 19:20:36 medienwissenschaft Gabriela Bogojeska: 19:20:41 u4i i raboti Dimitar Gerganov: 19:20:48 qsno Gabriela Bogojeska: 19:20:55 nali ti kazah Gabriela Bogojeska: 19:21:03 s magisterskite 6te svar6i Gabriela Bogojeska: 19:21:12 sega prez iuni Gabriela Bogojeska: 19:21:16 mesec Gabriela Bogojeska: 19:21:26 a prepodava na universiteta Dimitar Gerganov: 19:21:36 razbrah Gabriela Bogojeska: 19:21:36 6toto e naidobar student Gabriela Bogojeska: 19:21:53 i darji lekcii i uprajneniq Gabriela Bogojeska: 19:22:04 tova i e rabotata Gabriela Bogojeska: 19:22:38 a ti u4i6 za da raboti6 ili? Gabriela Bogojeska: 19:23:32 ehoooo Dimitar Gerganov: 19:23:34 az sy6to u4a i rabotq, no ne na edno i sy6to mqsto Gabriela Bogojeska: 19:23:43 ami? Gabriela Bogojeska: 19:23:59 az sam ot makedoniq mejdu drugoto Gabriela Bogojeska: 19:24:04 ama u4am v bg Gabriela Bogojeska: 19:24:11 v sofiq na UNSS Dimitar Gerganov: 19:24:57 a, interesno Dimitar Gerganov: 19:25:01 a kakwo u4i6 tam? Gabriela Bogojeska: 19:25:14 mejdunarodni otno6eniq Dimitar Gerganov: 19:25:30 hareswa li ti? Gabriela Bogojeska: 19:25:35 da mnogo Gabriela Bogojeska: 19:26:02 a ti koga 6te se var6ta6 v bg? Dimitar Gerganov: 19:26:19 kym kraq na lqtoto Gabriela Bogojeska: 19:26:35 da togava mai vi zapo4va po4ivkat Gabriela Bogojeska: 19:26:45 kym avgust nqkade Gabriela Bogojeska: 19:26:48 zapo4va Dimitar Gerganov: 19:27:42 aha Gabriela Bogojeska: 19:28:09 e tolkova li nqma6 nitu edna snimka da mi pokaje6 Gabriela Bogojeska: 19:28:24 iskam da vida kak izglejda6 Gabriela Bogojeska: 19:29:02 ima6 li si doma6en telefon Gabriela Bogojeska: 19:29:15 ako ima6 kaji mi go 6te ti se obadam Gabriela Bogojeska: 19:29:24 imam edna super programa Gabriela Bogojeska: 19:29:46 bez pari moje6 da zvoni6 na doma6ni telefoni Gabriela Bogojeska: 19:29:51 po celiq svqt Dimitar Gerganov: 19:30:00 koq e taq super prog? Gabriela Bogojeska: 19:30:09 voipstund Gabriela Bogojeska: 19:30:14 se kazva Gabriela Bogojeska: 19:30:36 VoipStunt Gabriela Bogojeska: 19:30:41 poto4no Dimitar Gerganov: 19:31:29 qsno, ne sym q 4uwal Dimitar Gerganov: 19:32:31 a za6to polzwa6 skype togawa Dimitar Gerganov: 19:32:34 a ne neq? Gabriela Bogojeska: 19:33:23 6toto s tazi programa ne moga da se obajdam v makedoniq Gabriela Bogojeska: 19:33:27 zatova Dimitar Gerganov: 19:33:32 aha Gabriela Bogojeska: 19:35:05 6te mi dade6 li doma6niq telefon da ti se obadam Dimitar Gerganov: 19:35:34 izwinqwaj, ne Gabriela Bogojeska: 19:35:39 6to? Gabriela Bogojeska: 19:35:47 :( Gabriela Bogojeska: 19:35:55 ;( Gabriela Bogojeska: 19:36:07 aide ot kakvo se pritesnqva6 Dimitar Gerganov: 19:36:43 pti4i grip Gabriela Bogojeska: 19:38:26 ok Gabriela Bogojeska: 19:38:36 aide sega stga tolkuva Gabriela Bogojeska: 19:38:42 6toto mnogo si tap Gabriela Bogojeska: 19:38:56 ti si typa bulgarska svinq Gabriela Bogojeska: 19:39:07 hubavo li te e sega Gabriela Bogojeska: 19:39:10 tap eden Gabriela Bogojeska: 19:39:15 kuroglav Gabriela Bogojeska: 19:39:19 bulgarin Dimitar Gerganov: 19:39:30 tuj li nau4i w unss :-) Gabriela Bogojeska: 19:39:41 da e eba maikati da e eba Gabriela Bogojeska: 19:39:45 da Gabriela Bogojeska: 19:40:02 iska6 li o6te ne6to 6to sam nau4ila da ti pi6a Gabriela Bogojeska: 19:40:26 ega pukne6 Gabriela Bogojeska: 19:41:03 ebi se v gyza Gabriela Bogojeska: 19:41:09 smotanqk Gabriela Bogojeska: 19:41:20 6iban ganio Gabriela Bogojeska: 19:41:37 smotan pederas Gabriela Bogojeska: 19:42:02 ot maikati to pi4kata gnusna Gabriela Bogojeska: 19:42:44 da dade gospod da ti padne i da ti isyhne kura Gabriela Bogojeska: 19:44:16 6to ne i vdiga6 bbe typotio Gabriela Bogojeska: 20:02:27 o6te li si tuk be Gabriela Bogojeska: 20:02:30 typi
Еми, освен софийски трамвай да те блъсне, не знам кво да ти пожелая...
А в сравнение с образа на снимката Горгоната Медуза е Мис Свят.
Ето какво се случи по-нататък...
Gerganov: 19:19:04
Еми, освен софийски трамвай да те блъсне, не знам кво да ти пожелая...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
