Пил съм с Камора и на звездите отбора,
пил съм в движение на DJ Станчо на мотора,
пил съм на много места с много различни хора,
пия постоянно и не чувствам умора.
[...]
искам, Буда, да пия, така че кòла ми дай.
Вече не помня кога за последно пих кола. Coca-Cola де, само нея харчех. И то как. Жаден съм - кола, с обяда - кола, в голямото междучасие - кола, във Фен (Веско, умри!), Хенеси, Мистрал - кола, при Рачето в стола - кола. В McDonald's - голяма кола. Филм на компютъра - (пуканки и) кола. Само на вечеря удрях един сок за разнообразие и уж да не си наруша съня.
Двулитрово шише ми идваше в повече за един ден, но за два не стигаше. Вода сякаш не пиех, по дяволите. The Coke had me.
Неоспоримо е, че колата е универсално питие за всяка ситуация и нищо чудно, че Coca-Cola е най-скъпата марка на света. Докато Pepsi, виж, са яко зле. Ароматът на ако се носи както от умопомрачително бездарните им реклами - с изключение на шаолинските монаси, които си отпечатваха кутийката на челото -, така и от самия продукт, който не заслужава да се нарече кола. (Предполагам затова в края на спотовете често се чува "Това е кола. Пепси-кола.". Демек това не е пикня, разбираш ли, въпреки че подозрително напомня.) Пепсито е прекалено сладко и недостатъчно газирано, а Дейвид Бекъм е лузър. Ето защо предпочитание на синия етикет дават главно неговите (де)бели сънародници с чорапи Lacoste и маратонки Umbro.
Както и да е, вкъщи почти редовно се зареждаше с Кока-Кола и редките случаи, в които се оказваше, че липсва, ме хвърляха в паника и отчаяние, сравними с тези при сигнал за бомба в детска градина.
Дали заради баба ми, която постоянно циклеше, колко е вредна, заради брата, който ме психираше с разкритията на Mythbusters, как разгражда зъб, заради Многознайката и този уолпейпър, или заради преосмислянето на номерa с мръсната монета в чашата, но факт е, че спрях. Да пия. Кола.
Заместих я с минерална вода. А откакто съм в Германия - предимно с мляко и натурален сок, понеже от газиранaта уринада тук ми се повдига и, въпреки че продават и обикновена, вече имам трайна антипатия към немските извори. При наскоро зададения ми въпрос "Was möchtest du trinken - Cola oder Sprudel?", който ми прозвуча като "Да те подсека ли или сам ще си паднеш?", избрах второто, но само в името на по-малкото зло.
Sprite продължавам да пия, но него никога не съм приемал в съизмерими с колата количества. В тази връзка - 7UP, еквивалентът от страна на Pepsi, в края на 90-те е бил представян именно като The Uncola, един вид напитка-антагонист на колата. Кампанията тогава разбираемо ми е убягнала, но помня една игра за Sega Mega Drive с червената точка от логото, направена като човече с ръце, крака и черни очила, която се казваше "7UP - The Uncolas".
Честно казано, откакто взех решението колата изобщо не ми е липсвала и дори се гордея, че ежедневно спестявам на тялото си значително количество кофеин и фосфорна киселина. Напоследък обаче се случва да видя някой в мензата с чашка кола, при което да ми прищрака нещо, като лъва от "Madagascar".
Не бих го нарекъл лишение, но почвам да се замислям, дали си струва да избягвам черната вода, след като ми е вкусна. Пък.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ти си железен. В момента съм болен и не мога да пия газирано и всеки ден плача пред колата и бирата. :).
ОтговорИзтриване