Бялото българско сирене и лютеницата не ми липсват тук. Първото и без това никога не съм харесвал. Обаче днес сигурно е първият първи март, в който не получих нито една мартеница. Това леко ме натъжава.
Не че не издържам да се кича с мъхести пискюлчета и да пея "Баба Марта бързала...", ама можеше поне да си вържа двуцветната класика на китката. Както обикновено, всъщност.
Супер тъпо е като почнат да провъзгласяват всеки божи ден за "най-българския" празник, но ако има такъв - айде, да не е THE българския празник, ама поне един от тях -, то това е именно днешният.
Щом на Мохамед не му подаряват мартеница, Мохамед сам ще си я оплете. И ще си я гледа кротко на монитора. Жив и здрав, нали.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар