A blast from the past

Наскоро, сам не зная как, се сетих за един отдавна забравен литературен герой, чието изведнъж породило носталгичен смях у мен име веднага потърсих в нета: Breitscheidt.

(Да, същия онзи Breitscheidt от "Im Tunnel" на Günter Grass - произведение, което любимият Herr Dörr превърна в централен обект на заниманията ни с жанра Kurzgeschichte в 11. клас. И докато сухо анализирахме формата на повествованието и какво-беше-там-за-позицията-на-разказвача, малко на заден план останаха мръснишките намеци в текста. А такива не е като да липсваха - южни дупки, сочни хълмове, локомотиви в тунели или дори само култовото "Der Zug stieg, man stieg.", дискретно намигащо към мистериозната издутина между краката на главния герой при вида на изкусителната кака (така и не постигнахме консенсус относно евентуалната й професия, но "секретарка" беше фаворит) в купето. Но какво друго да очакваш от бивш хипар, който в часовете по немски сладкодумно обяснява, че всеки оргазъм, видиш ли, е една малка смърт, а с тревата било най-добре да се прави кекс, за да се ускори въздействието й.)

И понеже имам навика да пускам спорадични сърчове в Google за каквото ми дойде на ума, нямаше как да не отразя това звучно име. За мое учудване се оказа, че в Rheinland-Pfalz (където се подвизава моя милост) живуркат ausgerechnet 999 човеци, обединени от него. Но не като адаши, а заради местоживеенето, защото точно така се казва някакво селце в областта.
Признавам добродушната си завист към възможността им да кажат, че живеят в Големо Вагино, без да излъжат. Колкото до нашия герой - перфектната му половинка се намира сред действащите лица в този филм. Оставям на теб да я откриеш.