House couture

Освен файлово разширение на снимките от цифровия ти фотоапарат, JPG е и абревиатура на име, което ако не си поне чувал, най-вероятно си живял в саксия през последните 30 години, да речем. Не твърдя, че аз съм особено запознат с живота и творческия му път, но в едно съм сигурен: Jean Paul Gaultier е моден дизайнер. Всъщност единствената ми по-непосредствена връзка с него(вата дейност) беше една черна тениска без ръкави с изродска щампа, изобразяваща някаква кървава тъмница и гигантски очни ябълки. Ама за 250 лъва - не, мерси.
Та фешън гуруто си е изградил име изключително като такъв и вчерашната ми среща с издаден от него музикален запис беше повече от изненадваща. Първо си помислих, че е фейк, понеже преди няколко години electroclash-вълната комерсиално спои тези две области на изкуството. Оказа се обаче, че продукцията е от '88, т.е. мосю Готие не си е губил времето между кройката и шева и наистина е направил кратък detour по още слабо отъпкания друм на хаус музиката.
Седемте инча поливинилхлорид носят заглавието How To Do That и са продуцирани от Tony Mansfield за Fontana - съществуващ и днес лейбъл с превратна история. Самият Мансфилд е продуцент на редица осемдесетарски записи със синти-привкус, сред които Take On Me на A-Ha и Promises, Promises на Naked Eyes. Дизайнерският трак oбаче е откровено хаус-ориентиран пачуърк от хаотични ритми и множество гласови семпли (с френски акцент, естествено), с което се доближава повече до 19 на Paul Hardcastle.
Парчето е издадено неколкократно в различни формати, а в повратната 1989 излиза дори цял албум с ремикси.
Плочата привлича и чисто визуално с релефното лого - ножица, игла и конец - на свободната заради едностранния запис странa и разперената ръка с напръстниците на обложката. Rétro mais frais.