Flying home for Christmas

Утре излитам за България. За летището тръгвам обаче още днес.

Защо?

Защото е неделя, а полетът е в 8:40.

Но защо все пак?

Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.

Какво ще правя през това време?

"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.

Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.

Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)

:-X

Не, честно: Накъде сте тръгнали?

*hitman

This is the new *hit пееше Мерилин Менсън и аз не мога да му противореча по отношение на Hitman - Jeder stirbt alleine който преди час приключи в местния Cinemaxx. Ходихме да го гледаме именно с героя от предния постинг и другия съквартирант, като преди това се почерпихме в едно шумно заведение.

Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.

Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.

Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.

Айде, сега го лягам, че късно стана.

Дочуто 2

Mein Konto ist voll?!? Oma, Oma... Wenn du mein Konto sehen würdest, würdest du Tränen in den Augen haben. So leer ist das.

(Из разговор по телефона между единия ми съквартирант и баба му)

Пътуване из социологията

Emile Weber - Max Durkheim, нали разбираш.

Elektröcity

Един от недостатъците на малък град като Триер е недостигът и дори липсата на качествени електронни партита. На разположение са две-трите месечно housemoves вечери във Forum, на които ако ще и Свен Вет да дойде, пак няма да стане яко по простата причина, че клетката на маймуните във Варненския зоопарк е по-голяма от дискотеката. От същото естество, само още по-тежък, е проблемът и на Down Under, в който иначе наистина гостуват добри имена.

Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).

Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:



Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.

Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.

Елхата

В стила на Удомача като малък (и незапознат с немския) мислех, че Отаненбаум е някакво специално дърво.

Тук засега не сме си организирали коледно такова. Вчера обаче Мечето ми прати едно, което вече краси долния десен ъгъл на десктопа ми, внимателно боцнато върху часовника. Особено приятно е, че отброява и оставащите до празника дни.

И за да разсея съмнението относно добротата ми по това време на годината, заповядай, отсечи си и ти.

Wodoprowodowelt

Брат ми каза да не казвам, че Legowelt е гений, защото така съм го принизявал. Той много уважавал AFX, но не го наричал гений. Предложих да го наричам водопроводчик.

Той направи това:

Малко таргетинг

Образованието е едно от измеренията на социалното неравенство и в този смисъл колкото по-високо, толкова по-добре. От друга страна следният тест посочва нужното такова, за да бъде разбран един блог.



Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!

via sozlog

София, България.

Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.

Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.

Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.

Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.

Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.

Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.

През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.

София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?

Дъщеря ми Димитричка

Tsanko, приятелю, право думаш, че не се познаваме, ама пола ми можеше да разбереш.

То верно, че и аз не приличам съвсем на човек на картинката, но ето -- под теб дори имения ми ден са честитили, да бъда здрав са ми пожелали. Да не говорим, че в профила има категория Geschlecht.

(What's the Story) Morning Glory?

..е заглавието на албум на Oasis, който няма нищо общо с настоящото.

Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.

После се скъсах от смях.

Fw: Pishman предложение*

from	Dimitar Gerganov
to		"m****@dushman.org"
date		Nov 7, 2007 2:05 AM
subject		Pishman
mailed-by		gmail.com

Здравейте душмани,

Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.

Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.

Просто споделено хрумване.

Поздрави,
Димитър

*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.

Quote of the night 2

In the 60's people took acid to make the world weird. Now the world is weird and people take Prozac to make it normal.

Лично описание на потребител в slsk.

Hidden track

Ако си голям h4x0r, прости невежеството и игнорирай въодушевлението ми, че на адрес

C:\WINDOWS\system32\oobe\images\title.wma

в Windows XP имало симпатична музичка, за която едва снощи научих.

Детска радост -- великденско яйце.

Хлебознание

Сещайки се, колко се смях на историите на Фолка, как в Свободния се влизало с два хляба и едно олио, от следната гледка

без малко не се нааках.

Мястото е въртящата се врата (прокълната навеки от всички студенти) към мензата в Uni Trier. Това в чантата пък е хляб. На филийки - за тостер. Гол хляб. На голи филийки. В чантата.

Храната в мензата може би не е достатъчна.

Шок

Не съм чел "Без лого", въпреки че преди година я копирах от библиотеката в университета и оттогава стои като полуфабрикат под етажерката. Не че и тогава беше нова, но докато го сторя, авторката издала още нещо.

Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.

Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.

Интересен поглед.

Листо в аквариум

Днес, blog action day, се сещам за една история в българския "Мики Маус", където Доналд Дък е или помага на ветеринарен лекар (it's paradox time!). Когато поредният пациент се оказва листо в аквариум, пълен с вода, патокът побеснява и меко казано обръща внимание на това на угрижения за златната рибка собственик. "Ама аз си го обичам като рибка!" е неговият отговор.

Толкова относно логото на инициативата.

За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.

И четете блогове.

СамоКонтрол

Започва от днес.

Единственият избор е между centered и tiled.

Nerdcore

Не съм живял нито дълго, нито твърде осъзнато през осемдесетте, но пикселираните образи и игрички много ме радват. Минимализмът им е несравнимо по-шик от актуалните електронни забавления, повечето от които дори не мога да подкарам.

В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.

А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.

Евфемизми

Oi!

thx 2 Деси

Blog Action Day

via January

Beautiful Life

Gui Boratto, квази-адашът му Guy Gerber и нео транс трендът заслужават отделно ентри; в настоящото попада само една невероятно красива песен с изненадващо просто заглавие (и клип):

Doing gender

След изпадналия германец и дядо-мазо идва гвоздеят на рубриката La Ville de Trèves по отношение на представители на девиантни социални групи в града.

В името на нагледността и с пълното съзнание, че позволяващото идентификация показване на индивида без неговото изрично съгласие, не е твърде етично, прилагам (в случая и единствената) снимка в профил. Последната е направена на автобусната спирка Trier Hauptbahnhof, която е ареалът на една друга обществена група, отдавна спечелила социологическия ми интерес. Но за нея - друг път.



Кадърът естествено е супер шпионски, защото бях принуден да прикрия
1) че го правя, снимайки с гръб към обекта
2) неистовия смях, който съдържанието му предизвикваше.
Отначало не можех да повярвам, че виждам такова нещо; дамата вляво май също не може. Въпросният индивид разговаряше с друг такъв, който по пол и възраст не се различаваше от него, но пък носеше отговарящи на първия признак дрехи. Сиреч нямаше нито рокля на цветенца, нито кожена дамска чанта, нито обеци, нито бели дамски обувки и бели чорапи. Нито косми в ушите :-D

"Бабата" му обясняваше, че намира подобен имидж за нещо толкова нормално, колкото "ей тази жена например" (*посочва една лелка наблизо*). Събеседникът й пък питаше, не е ли трудно да се поддържа. Общо взето ситуацията изглеждаше като случайна среща на двама приятели, които при последната си такава са били хетеросексуални и изведнъж, след коренна промяна у единия, другият живо се интересува от обстоятелствата й.

И за да не остана на ниво "баба ми пикае права", нека отбележа, че заниманието с транссексуални е особено благодатно за изследване на пола като социална категория, противопоставена на биологичната даденост - справка Харолд Гарфинкъл и транссексуалната Агнес.

Сливи за смет

Saudi Macedonia

Сега, ако си предубеден и озлобен от антибългарските гласове отвъд западната граница, тоя принт сигурно само ще налее масло в огъня.
Както виждаш, това вече се е случило при един от регистрираните потребители на сайта.

Ако не си - вземи, предубеди се, щото национални флагове дал бог, обаче от македонския криейтив на New Moment тънко са съ(е)шили българския с този на Саудитска Арабия. И докато другите mashups за кампанията визуализират адекватно иначе не особено блестящата (че и вероятно крадена от McCann Erickson за Berlitz) идея за представяне на международната gsm-свързаност, въпросната комбинация е обидна. Не става дума за обида като случая, когато на Атака им виснаха чурките, понеже Камелия се уви в националния трибагреник. Просто мотото на близкоизточното кралство, което е и представящият флага му елемент в микса, общо взето гласи, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. Ха.

От гледна точка на хералдиката и приемайки, че се държи на Саудитска Арабия, е можело да бъде избрана примерно Литва. И те имат зеленичко в средата, ама тях не са ги шибали пет века чалматите. При обратната - и по-вероятна - зависимост гербът на Португалия между зеленото и червеното ни би бил една приемлива опция.

Докато Argentinian Kingdom е просто тъпо, Bulgarabia е все едно да сложиш фес на Левски. Да, носил е, - за да не го познаят.

Alles wird gut.

:'-)

NSS4 FTB

Демек for the ba4.

За съжаление, освен естествено произтичащите от задължителната регистрация ограничения, играта е станала значително по-грозна, движенията - неприятно бързи и отсечени, а симпатичният звук "плоп" липсва.

По-добре от нищо, ама... :-/

Неделна смешка

Не е рубрика, ако така изглежда, просто случайно вицче, което ми попадна наскоро. Here goes...

Една сутрин Зайко тича из гората и среща Кумчо Вълчо, тъкмо докато си свива първия джойнт, и му вика:
-Недей така, Вълчо остави този джойнт и тръгвай с мен да тичаме за здраве. Днес е ден без опиати.
-Добре де - съгласил се вълкът и изхвърлил джойнта.
Тичали със Зайко и под едно борче видяли лисицата, как изправя до съвършенство релсичките с кока. Спрели те и Зайко й казал:
-Лисо, недей така днес е ден без опиати и с Кумчо Вълчо зарязяхме всичко, за да бягяме за здраве. Хайде тръгвай с нас!
Тичали те, тичали и срещнали Баба Меца със спринцовка в ръка, увила вече маркуча около другата.
Зайко, Вълчо и Кума Лиса спират и Вълчо кара Меца да се присъедини към тях заради повода на деня.
Меца отначало се ядосала, а после започнала да се смее неистово и с много усилия успяла да каже:
-Ама вие не знаете ли, че Зайко ви е преметнал. Сигурно пак е изпил цифра екстазита и не знае какво прави...

HeiligendaRm

Буш сере, Саркози маже.

Само от Sauerkraut-а ще е...

My real purpose here

..IS TO FIRE MAH LAZER !SHOOP DA WHOOP!

Изгубен магазин!

Изгубен е магазин за дрехи в района на София.

Отговаря на името Ultra. Предлага стоки на H&M и VERO MODA и е често цитиран обект в разни модни фотосесии по списанията.

Ако някой има информация за местонахождението му, нека пише в коментарите.

Точка, точка, запетая...

Честит ден на детето!

А сега да си направим едно.

Копирайтър at banda

Моля, нека някой най-сетне да я вземе, защото аз не мога.

А искам.

И работите им са прекрасни.

Под радара

Radar.bg е готина услуга за персонализирано филтриране и систематизация на новини от всички сфери. Все пак сравнително често има разни глупави новости, които по никакъв начин не оправдават присъствието си в емисията.



Днес, освен на ниво съдържание, радарът се е бъгнал и откъм пласиране на новините в съответстващите им рубрики.

14 убити при атентат на пазар в Афганистан в "Икономика"? WTF? Щот е на пазар ли? Пък че Айрън мейдън идват с танк, а Муфлони и елени се множат в горите ни, вече хич не ги виждам там. В смисъл, и пръднята на кравите допринася за глобалното затопляне, но ми иде малко алтернативна тая новост, ако ме разбираш.

"Култура" избива рибата, обявявайки гордо, как В Италия беше спечелен джакпот от 71, 5 милиона евро. Остава да се замислим, за каква култура точно става дума.

В "Общество" се мъдри някаква прогноза за времето, а катастрофата във Витиня не е пропусната дори от "Наука и технологии".

Хм.

Tragolta

Часът е един, при теб може би два. Вместо да къртя кротко или в краен случай да си цъкам мирно на компютъра, аз танцувам. Танцувам не - СЧУПВАМ СЕ!

Защо?

Защото слушам новия винил на Kiko - Tragolta EP. Дали е заигравка с Джон Траволта, нещо трагично или пък названието на някой див френски хълм, нямам идея. Обаче и трите парчета вътре са такива нечовешки къртачи, че ти идва просто да си откъснеш краката, преди те да са го сторили.

Моментното ми състояние е предизвикано в частност от А2 - Electric Burst -, която е с най-безбожната титанична постапокалиптична хипно-атмосфера и въпреки това има страхотна мелодичност. Не се заблуждавай: просто те колят с ножа за тортата, вместо с нащърбения сатър на пирона. Ама какво ти обяснявам, най-добре чуй сам. После обаче си го купи или го изтрий, за да не ти наскачат ония зачоклените ;-)

Важно! Отбележи си 3:37, а ако не искаш да осакатееш, спри преди 4:07, защото ТАМ ПРОСТО БИВАШ ЗАЛИЧЕН!

Btw издадено е за Datapunk на могъщия Anthony Rother и на всичко отгоре има секси поп-арт картинка на гърба.

Gude Laune!

Illectro

well fuck you all you know who you are we are going to DISSSSS your ass of with our TR808s, BMWs and the knowledge of TRUE ELECTRO!!!!!!

Преди близо две години се появи едно откровение (отвори с експлоръра) по въпроса. Едва ли някой от целевата му група го е прочел, пък дори и да го е направил, не вярвам да се е отказал от кълченето на Bodyrockers с разкопчана отгоре бяла ризка с вдигната яка.

Съвсем наскоро обаче идеята доби твърде сериозни измерения с краткия манифест на Dickie Smabers & The Moerwijk Crew. Мистичният холандски тим от западния бряг вкратце сипва на всички ония диско-палячовци, които нямат и бегла представа какво е ЕЛЕКТРО, а експлоатират думата за да си лъснат костюмчето.
В сряда самият Legowelt цитира въпросния текст в Astro Unicorn Radio 6 по CBS, поставяйки подобни индивиди под знаменателя "amsterdam faggot dj's". Пример за бездарната електро-хаус мода бе приведен с Fedde le Grand. Put your hands up for Detroit - аве еей, мOстак, какво знайш ти за тоя град ве, лешник! В изаканата ти песен има толкова Детройт, колкото и в кавала на бай Тошко на светофара. Или пък онез Outwork & Mr. Gee, които с цялата си наглост са кръстили своята именно Electro. А то като чуеш - освен че мазният глас го повтаря до втръсване друг линк между двете няма, просто поредната денс свирня за масите.

DEN HAAG ELECTRO CAPITAL!!!

Мамоу

Тръгнало е на простотии в последните ентрита, та да затвърдим тренда поне.

HADOOOUUKEN!

АГАХАХАГАХАХАХАХАХАХаХАХАХ!!!!! %-D

Почивка за хамстера

Обикновено проявявам търпение към подобни забавяния, когато става дума за безплатни услуги, каквито предлага познатата торент-търсачка.
При такова мило извинение обаче, бих им простил и ако плащах.

Fallen

Свенщината

"Благодаря ви, София!" - това бяха първите думи на чичко Свен, които влязоха в микрофона, преминаха по кабелчето и огласиха зала "Христо Ботев" към 3:00 на 14. април, около два часа, след като същият (Вет, не Ботев) беше поел грамофоните и демонстративно, но с искрена усмивка беше поставил слушалките на главата си.

Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !

Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.

Входът

В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:

Плакатите

из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.

Гардеробът

Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.

Промоцията

В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.

Теренът

За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.

Баровете

Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.

Тоалетните

Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха

Рекламите

Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.

Чичото

Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,

Музиката

беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.

Beroshima - Horizon

Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.

Най-мръсното прасе

thx 2 Мечето

Невидима заплаха

Когато вчера полицайката зад ъгъла ме спря, казвайки, че не мога да продължа, защото улицата е отцепена, оправдах минаването си с факта, че живея на въпросната.
По-късно единият ми съквартирант каза, че е заради бомба в болницата. Тя е на същата улица.

Преди малко същият влезе със зловеща усмивка в стаята ми, за да ми извести, че на 25.3., неделя, между 8 и 11 часа, трябва да бъдем извън жилището - както всички останали живущи в периметър от 500m около болницата. Бележката е долу: не терористична заплаха, а тристакилограмов авиационен снаряд от втората световна война е предизвикал взетите вчера мерки. В посочения часови интервал трябва да бъде извършено обезвреждането му.
Как се е стигнало до откритието, не зная; локацията е повече от иронична, но както Мечето каза, поне нямаше да отидат здрави хора.

Проблемът за мен остава да си намеря занимание извън дома в това ТАКАПРЕКРАСНОИЗБРАНОВРЕМЕМАЙКАВИДАЕБА, още повече, че в нощта преди това преминаваме към летния режим. Така изпитанието се ъпгрейдва до оползотворяване на три астрономически часа в най-почивния ден на света, в които навън е студено, всичко в града е затворено, по улиците се търкалят ония бодливи кълба от уестърните, а на мен ми се спи като между 7 и 10.

И после - ами ако се прибера само за да заваря останките от къщата, пушещи като Антимовския хан? Не съм Сенди и Кирстен Коен, все пак... Ама ни единия!

Der Vätheran

Ентри за чичо Свен мислех да пиша още миналата пролет, когато ми попадна рип на невероятния Contact, който домакинството ни - по-специално братът - притежаваше дотогава единствено на крехкия носител, наречен аудиокасета. Затова пък оригинална.
Пръст в Contact-a беше сложил не кой да е, а самият Anthony Rother, чиито по-актуални колаборации с Вет са ела да видиш това магия ли е или пролетта е подранила. Това е звукът, който ми харесва.
Иначе творческият път на Вет е минал през всевъзможни стилови вариации - от есид транс психиделични дивотии през мелодично електро в гореспоменатия албум до днешния текхаус, който се превърна в марка на лейбъла му Cocoon и Wildlife партитата на Ибиса.
Метаморфозата в личния му имидж следва почти плътно същите стъпки (отгоре-надолу: 6 - 3 - 1).

Подобна траектория чертаят и ежегодните му миксове The Sound Of The n-th Season, които с всяко поредно издание "омекват" към по-лесносмилаем островен хаус. В графика на турнето към седмия от тях присъства и

13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia
13.4.2007 Sven Väth @ Metropolis Sofia

От три дни се продават и билети - на място или тук.

И въпреки че едва ли ще го видим да се целува с Ричи Хоутин или да танцува франкфурт-пиян на паркинг, паролата е "Gude Laune" - загрявай отсега.

Winдоус

Както виждаш, Windows-ът ми не е като да не е немски, а единственото му побългаряване се състоя в инсталирането на фонетична подредба за клавиатурата.

Тогава да имаш идея, защо описанието на Whorld.msi е "Инсталационен пакет на Windows" вместо "Windows-Installationspaket" или нещо от рода?

Официално: Sensitive Data 3

И тази година излезе навреме.

Излезе и малко по-различна. Във връзка с предната беше казано, че уютното зимно настроение е основополагащо за идеята. Именно тоя момент е едва спорадично засегнат в новия брой.

Защо не - тази "зима" още не съм видял сняг и както излгежда, няма и да видя. Още повече, че личните ми асоциации с песните са почти изключително от 20+ градусовия период на изминалите дванайсет месеца.
Третите тринайсет:

1. THE KNIFE - You Take My Breath Away В началото беше тя.
2. ALEXANDER KOWALSKI - Start Chasing Супер свежото и оптимистично включване от Wire06.
3. THE PRESETS - Girl And The Sea "Тази тъга достига до Вас благодарение на zappeforster."
4. ALDEN TYRELL - La Voix Хипнотичният танц на локомотива Томас.
   
5. PETE PLASTIC - Electro Movement (Hardy Hard Electro Mix) "Песен за робота".
   
6. BIT SHIFTER - Antenna Крафтверк на Геймбой.
   
7. LEGOWELT - Airplanes In The Rain Не на летището вали обаче...
8. MICHAEL MAYER & REINHARD VOIGT - Transparenza Второто бижу от японското парти
   
9. VITALIC - You Are My Sun (sun)
   
10. LINUS LOVES FEAT. SAM OBERNIK - Stand Back Втора абитуриентска.
    
11. WESTBAM - Bleiben Und Abfahren Лудият Макс има сърце.
    
12. KISSOGRAM VS. WOODY - If I Had Known This Before (Xpress Mix Edit) Ако...
    
13. SVEN VÄTH - L'Esperanza Новият Свен може да е по-забавен, но старият е нежен.

Music Idol

Гледай как един охранен батко скрива топката на журито от френска дистрибуция на шоуто.

Чичакът вдясно не може да повярва на свръхчовешката полифония, a аз на 1:22 вече чувах "Push me, and then just touch me...".

Новобранец

ELEKTRÖ proudly presents:

ЯOBÖT

Local dyscontrol

Встрани от глъчката около (хостинга на) българските торент-тракери, преди двайсетина дни тази обява привлече вниманието ми. Озадачиха ме две неща:

1) Веригата, как
ArenaBG е нелегален разпространител на съдържание, респ. разпространител на нелегално съдържание, същевременно
DJ Rush и Alexander Kowalski произвеждат съдържание, което е в техен интерес да бъде разпространявано легално, а
ArenaBG подкрепя парти с DJ Rush и Alexander Kowalski.

2) Последният линк в download section-а.

Че тракерът не просто си прави реклама на чужд гръб, а е официален спонсор на събитието, се убедих от постера тук (най-дясното лого на първия ред). Освен че е лицемерно - сред активните торенти има продукции и на двамата -, предприятие с такава дейност не би следвало да промотира съществуването си по такъв безочливо overground начин.
За Alexander Kowalski - Changes (2006).rar пък просто нямам думи. От една страна защото може да бъде изтеглен с качество на scene rip (ако за капак не е и такъв) от въпросния мистериозен сървър, от друга - защото е наистина добра продукция. Start Chasing присъства в още непубликувания траклист на Sensitive Data 3, а аз още не мога да установя на какво ми напомня един момент от My Truth - започва точно на 03:00 - нещо азиатско, Kraftwerk...?

Отвъд всичко това, бих отишъл на партито ако имах възможност, но не съжалявам, защото имам едно друго предвид. За него ще разкажа по-късно.

Burning Jägermeister

"Това е ревът на елен в опит за спасение... Беснеещ от страх. Пращящ огън излиза от рогата му и той оставя опашка от серни искри след себе си."

Flashback: Звезда

Саундтракът на кошмара.

Парник

Стаята ми е малка. Да не кажа, че е кашон парти с неприлично скосен таван. Аз си я харесвам де, но идеята е следната: на стената под прозореца стои отоплителното тяло от парното, към чиито услуги тази "зима" рядко прибягвам, но ей така, вечер, като изпитам нужда от домашен уют, го завъртам на 2. По това време на денонощието навън вече е пълен мрак, а аз седя със слушалки пред компютъра, без да съм светнал лампата.
Обикновено когато си лягам, спирам парното и осветлението. В случаи като горния мога да направя само първото. И го правя - на тъмно. Врътвам кранчето до откат и се покривам.
Схемата снощи явно не е проработила, защото едва ли не сънувах, как ме пекат като пилетата от Ям-Ям, само без картофките и чесновия сос. И как не - завъртял съм докрай, но в грешната посока. Термометър нямам, но крайната степен е 5...

(Отварям прозореца.)

Краят на аферата

Въпреки че през последната година и особено интензивно в последните десетина дни запълвах празните листи пред мен повече с фрази като Мюних - гърбав пеерас, Умри, Мюних!, Яж ми хуя ве и под. в различни типографски варианти отколкото с решения на задачите по статистика, мисля, че успях да издрапам заветните 150 точки и във вторник, и днес.

Екипът - в строй пред мен!

SD3

21

От днес ме търсете в новата
NO FUN
опаковка 8-)

Tower of the gipsies

Нененененене! К Р А Й ! ! !

Бяла дупка

Не й трябва нито метода на най-малките квадрати, нито maximul likelihood на Антония, за да уцели причината за дрямката на тоя блог.

Уча по статистика. Изпитите са след три седмици. После имам един по емпирика.

Тая дисциплина е ужасна, заклевам се. Кара ме да съжалявам, че съм записал социология, въпреки че обслужва съществена част от интересите й.

Quote of the night

So, you are here to beat me up. I warn you - my family is hemophilic. I will bleed.

:-D

Красив спам

Много обичам такива откъсчета, които спускат приятно-мистериозна мъгла в съзнанието.

Нещата изглеждат толкова хубави на повърхността. Този спам също.

Друга подобна среща виж тук.

Неделно

Изкъпах се. Сега:

а) Косата ми мирише на душ гел, който по погрешка си сложих вместо шампоан.

б) Порязах зверски дясната си топка.

Лека нощ :-(

Драсканици

What you got buried in your backyard? -
A blue hat, some rays of sunlight and an one-eyed koala-teddybear.

(Надпис, издълбан върху масичка в Hörsaal 8 на Uni Trier)

Петтяхто

Да не беше Мис Януари, кой знае, кога щях да постна нещо пак. Отново страдам от Тim_Logikness (спокойно, Тиме, за теб са 50% от марката).

За себе си не е като да съм се накъсал да пиша, затова тук съм опитал да събера най-интересното от онова, що не знаеш за мен ("Приказка за едного, който тръгнал по света да научи, що е страх"):

1. Рядко изпитвам желание да кажа нещо. Когато го правя, съм лаконичен в изказа си. Пречи ми, понеже хората така са свикнали с плеоназма, че го изискват.
2. Да прибързам предпочитам с приемането на дадено мнение отколкото с отхвърлянето му. Случва се да е грешната тактика, но смятам, че това е толерантност - нещо, към което се стремя.
3. Завиждам на пениса на Julian Andretti.
4. Водаческият ми дух е слабо изразен, предпочитам да действам в сянка. Като Скоти Пипън и Въздушния.
5. Като малък бях ужасно злояд. Днес консумирам особено големи количества предимно нездравословна храна и въпреки това съм хърбав. Обаче казвам "жилав" :-D

Подавам на:

pro_01
Заека
Ясински
Tim_Logik
(пети неизвестен)

но нека никой от тях не се чувства задължен.