Невидима заплаха

Когато вчера полицайката зад ъгъла ме спря, казвайки, че не мога да продължа, защото улицата е отцепена, оправдах минаването си с факта, че живея на въпросната.
По-късно единият ми съквартирант каза, че е заради бомба в болницата. Тя е на същата улица.

Преди малко същият влезе със зловеща усмивка в стаята ми, за да ми извести, че на 25.3., неделя, между 8 и 11 часа, трябва да бъдем извън жилището - както всички останали живущи в периметър от 500m около болницата. Бележката е долу: не терористична заплаха, а тристакилограмов авиационен снаряд от втората световна война е предизвикал взетите вчера мерки. В посочения часови интервал трябва да бъде извършено обезвреждането му.
Как се е стигнало до откритието, не зная; локацията е повече от иронична, но както Мечето каза, поне нямаше да отидат здрави хора.

Проблемът за мен остава да си намеря занимание извън дома в това ТАКАПРЕКРАСНОИЗБРАНОВРЕМЕМАЙКАВИДАЕБА, още повече, че в нощта преди това преминаваме към летния режим. Така изпитанието се ъпгрейдва до оползотворяване на три астрономически часа в най-почивния ден на света, в които навън е студено, всичко в града е затворено, по улиците се търкалят ония бодливи кълба от уестърните, а на мен ми се спи като между 7 и 10.

И после - ами ако се прибера само за да заваря останките от къщата, пушещи като Антимовския хан? Не съм Сенди и Кирстен Коен, все пак... Ама ни единия!