Из архива

Въпреки че откакто видях кратък архив на вестник "Култура" в мазето на университетската библиотека, имам предвид наличието на български произведения в богатия й фонд, каква бе изненадата ми, когато при търсене нещо съвсем различно в каталога попаднах на "Инвентарна книга на социализма". Сигнатурата на книжката е TY/oc17389, а самата тя кротува в отдела по славистика, редом до томчета Каравелов, Димов и Елин Пелин. Истински роден микрокосмос.

Понеже книгата не е нова, нека не звуча като вчерашен вестник, когато казвам, че е страхотна. Най-малкото като идея. Защото освен че е забавна -- особено за българина със смътен спомен-чувство за онова време, но не и за конкретните му образи, които изникват с всяка прелистена страница --, тя е и своеобразен каталог на изчезнали или застрашени от изчезване предмети-символи на една епоха. Самият аз съм имал (не)щастието да живея в нея около 4 години. Нямах представа, що е пионерско поръчение, нито дипломатически бонбони; че някога е съществувала настолна детска игра "Веселият воденичар" или уред за точене на бръснарски ножчета. Ясно помня обаче продукти като детското камионче, тип самосвал, каквото сам притежавах, или тенджерките за пренасяне на храна, които, изгубили първоначалното си предназначение в домакинството ни, служеха за варене на мляко. Архивите са хубаво нещо, когато са общодостъпни.

Оформлението на книгата просто трябва да се види.

Текстовете, начело с предговора, са написани с прекрасно чувство за хумор, като същевременно отразяват и невеселата страна на един криворазбран обществен ред. Не по-малко показателен е подборът на самите материали. Любим до момента ми е заключителният абзац от агитационен плакат за събиране на вторични суровини, 1976 г. (стр. 32):

С разделното събиране и предаване на книжните вторични суровини вие ще допринесете за изпълнението на партийния девиз "Ефективност и качество -- качество и ефективност"!

И още нещо. На гърба на библиотечния екземпляр пише "20 лв."; при петпроцентно намаление Хеликон актуално я продават за 29. Книгата е двегодишна.

Einladung zur Soziologie

В името на общественото благо, въведението в основите на социологията от миналия понеделник се предлага в QuickTime-формат с добро качество. Визуалният канал съдържа единствено презентацията на Проф. Йекел, чийто глас звучи зад кадър.

Мисля, че си струва и за неизаинтересовани от дисциплината. Всъщност това й е якото на социологията.

Само дето музичката в началото е като от евтин еротичен филм.

Alter Schwede!

Изречено с подходящата интонация, Alter Schwede е нещо като немското майко мила.



Инак това е сирене.

Pacsi

Сравнително късно прочетох, че Pepsi сменя логото си, но пък блестящата идея за вариация ме озари начаса. С n00b photoshop skillz като моите ще се наложи да я опиша.

Накратко, комбинация от кръгло лого и усмивка/уста директно отпраща към недалечната 1980, когато в Страната на изгряващото слънце същото изгрява жълто и с липсващ сектор. С умерено вълнообразни и боядисани в червено и синьо съответно горна и долна челюст, Пакман сполучливо би допълнил минималистичния а-ла Euronews pure имидж на напитката. При повече смелост името й може да бъде сменено на Pacsi, а другите продукти от портфолиото -- прекръстени на медузките от играта.

И не на последно място: какво е рекламна кампания без тениски?

Сладкарска загадка

Освен с обновен сайт, Studierendenwerk Trier вече може да се похвали с напредничавите услуги на университетския стол. Посредством вкусния будилник изтънченият студент има възможност да състави план с любимите си ястия и при наличието на някое от тях в седмичното меню да получава известие чрез SMS.

В тази връзка обявявам игра с награди.

Наред с бозавите банани и киселото киви, за десерт в мензата днес имаше нещо особено. Беше в правоъгълни чинийки, в каквито слагат само специалните десерти. Отдалеч приличаше на две филийки хляб за тостер, поставени една върху друга и залети с ванилов сос; отблизо филийките добиваха по-кексов вид и напомняха шведските датските бисквити от ония кръгли метални кутии. Между филийките се чернееше нещо, което докарваше вид на шоколад, за някои дори на хайвер, но всъщност се оказа плодов конфитюр -- май от сливи. За обилната заливка познахме, беше си ванилов сос.

Чудото беше адски вкусно, обаче не разбрах как се казва. Победителя ще черпя едно такова следващия път, когато го има :-)

Око за око, паста за зъби

Една симпатична зъболекарка веднъж ми каза, че венците ми са малко калпави и оттогава ползвам Colgate Time Control. С цена от 2,75 евро май е най-скъпата, поне от тези на марката. Дано не е заради златните тубичка и кутийка.

Точно за последните ми е мисълта. В бялото овалче на края й, на новата опаковка е добавено едно съмнително 40+, а вместо досегашното Укрепва венците (Stärkt das Zahnfleisch) твърдението отдолу гласи Защита срещу следите на времето (Schutz gegen die Zeichen der Zeit). От сайта, който посещавам за първи път, ми се хили някаква белозъба лелка.



Както казвал Гълъба в конфликтните си срещи с (произведенията на) корабния готвач: УОТ ДА ФАК! Нищо против таргетинга, дори много за, ама каква е тая главоломна преориентация? Или само възрастните хора имат проблеми с венците? Купувам Колгейт, защото се намира лесно, още повече че Parodontax и Lacalut имат вкус на дупе; не защото гасна или не издържам да го докарам до криза на средната възраст.

Всяка друга информация по опаковката е останала непроменена, съдържанието, предполагам, също. Може би не е зле от маркетинговия отдел на Colgate-Palmolive да си понамажат главите -- за защита от следите на времето. И нямам предвид оплешивяване.

За домашно

Разправям наляво и надясно, че пиша домашно, а чак преди малко се замислих, колко смешно понятие е това. Домашно, демек домашна работа -- ще кажеш, че си в първи клас, когато изпълнените с изографисани буквички (а-то ми беше плачевно) и шарени поленца от повтарящи се мотиви (едно от които, по предложение на баща ми, направих с тоя символ) тетрадки бяха облепени с по-шарени от гирлянди подвързии и имаха грижливо надписан и прилежно залепен етикет с предмет, име и клас.

Та тъкмо по това време, в час се пишеше "Работа в клас", а вкъщи -- "Домашна работа". За случаите, в които ги обърквах, бях измислил гениалните компромиси "Работа вкъщи" и "Домашна работа в клас". Вундеркинд, майка!

Първи учебен ден

Grundzüge der Soziologie е една от най-яките лекции, които съм посещавал, а този семестър Jäckel е на път да я усъвършенства до краен предел.

Забавни наблюдения:

• При първата среща аулата се пръска по шевовете. Опитът показва, че впоследствие посещаемостта рязко спада.
• С намигване към говорителите в Deutsche Bahn, които при по-дълги отсечки поздравяват качващите се на всяка гара -- за ужас на постоянните пътници --, деканът Виндолф пропусна формалния поздрав към ерститата, а вместо това им описа вкратце диференцирането на социалните науки.
• Интегрираното обучение по социология и икономика в Триер било единствено в страната. Роден тук, Карл Маркс не хваща влака за нито едната наука и бива споменат помеждудругото.
• Социолозите носят сако и панталон от различни костюми, икономистите спазват строгия стил. Първите като цяло са по-дрипави, признавам.
• Ерститата още не знаят, че в университета се аплодира с чукане по масите и плющяха ръце като за последно.
• Професорът по VWL говореше като ударен с линия през устата, а с външността си на ядрен физик един от екипа му довърши всички.
• Със своята Обща теория Джон Кейнс бил автор на последния икономически труд, който средноинтелигентен човек без висше образование може да разбере.
• В Германия има 3,4 милиона предприятия. Повече от половината са съставени от един човек.
• 3B Scientific е номер едно производител на анатомични макети.
• Китайските производители приемат за чест да бъдат изкопирани от конкуренцията и се изненадват от негодуванието на Запад, породено от действията им.
• Йекел обърна внимание на седналата най-далеч от него туторка, а не забеляза тази пред себе си. Сигурно защото първата е значително по-хубава. Но и неопитна. Или той просто е далекоглед.

Още уточнения

Аз съм българче, обичам и разни езикови особености особено ме вълнуват. Кой отличник ще ми обясни разликата в значението или контекста на употреба на следните понятия?

• социологически
• социологичен
• социоложки

Предполагам, че всичко е до предмета, до който се отнася определението -- дали е някакъв феномен, който е интересен за науката, дали е понятие от самата наука на мета ниво или нещо трето. Давам пример със социология като се надявам да е ясно, че вариациите са всевъзможни.

22.11.2008 @ Rote Sonne, München

Някой от двама ни ще ходи и май няма да си ти (освен ако не се казваш Невен).

Есенно-зимна колекция

Подходящ за сезона микс, спретнат от човек на име Шарки. Мек като варненска зима.

Слушам го с удоволствие от няколко дни. Започва и свършва прекрасно; в средата е лееко gewöhnungsbedürftig.

Захапи от тук.

Без блоготворителност

"[I]f you reward poverty, how can you expect it to wither away?"

Не знам днес световен ден за борба с бедността ли е, че и Тагесцайтунг откриват с "Hunger hat Hochkonjunktur", но със сигурност е Blog Action Day. Мислех да не пиша по темата, но получих импулс от едно алтернативно гледище.

Ето.

Прочитайки до точка 3 включително, човек например се сеща за любимото ни родно малцинство. Проблемът с даренията е, че дали са били заслужени става ясно постфактум. Тогава, когато сиромахът се е напил или си е купил сателитна чиния, вместо да инвестира дългосрочно. Последното от своя страна е възможност, която по-често бива целенасочено игнорирана, отколкото пропускана от отчаяние и докато това не се промени, сляпата благотворителност ще бъде не просто безсмислена, а противопоказна.
Хората не се раждат равни. За сметка на това (тук излизаме от България, защото там следващото се случва при твърде съмнителни обстоятелства) имат възможност за вертикална социална мобилност. На някои им трябва просто вдъхновение, на други -- заем, на трети -- акъл.
Нека започнем с последните.

Паяк vs. прилеп

Повечето читатели навярно са запознати със следващия въпрос, защото им го зададох лично преди няколко дни в опит за непредставително изследване на общественото мнение.

Spider-Man или Batman?

При друг резултат може би нямаше да отворя дума за тия герои. Но когато видиш едва 1-2 несигурни гласа в полза на паяка, вземеш, че се поизнервиш. Какво му харесвате на Батман? Че е черен? Или че е богат колкото Бил Гейтс?
Проблемът на прилепа е, че е прекалено активен и без маска. Брус Уейн има пари да купи целия Готам сити, барабар с управниците му и влияние да се меси във всякакви макрополитически и -икономически дела, засягащи града. И го прави. Последният филм за него, ако и добре заснет, е изпълнен с "посещения на високо равнище" и оплетен като порция спагети. Брус Уейн се среща с прокурора, Брус Уейн се среща с кмета, Брус Уейн се среща с Папата. Браво, батко! Оправи сега и финансовата криза и Буш сам ще те покани за заместник. Единственото яко в тоя филм е Хийт Леджър, който играе като за последно (ха-ха).

Спайди е по-готин, дори само защото е съвсем обикновен човек. Носи очила на глупачец и има безобиден, дори плах, вид при срещите с Мери Джейн Уотсън. Колкото Спайдърмен е здрав и готин, толкова Питър Паркър е забит и невзрачен. Което е приятен контраст. Защото освен за общественото добро, Паякът се бори и със себе си. А всъщност Спайдърмен изобщо е супергерой. След ухапването, тялото му за една нощ укрепва, а специалният му паешки усет е една от първите способности, които един супергерой би желал да има. За разлика от него Батман е като инспектор Гаджет с лъскави дрешки. Единственият изкуствен компонент у Паяка са капсулите му с паяжина, които в момента не се сещам откъде идеха и всъщност бяха ли наистина изкуствени. Докато "научният отдел" на Уейн Ентерпрайзис прави джаджите на Джеймс Бонд да изглеждат като детски конструктор.

Ми айде Уейн-костюмарчето да се метне от последния етаж на корпорацията си без екип?
Паркър да му е на помощ!

Накрая, нека не забравяме, че и двата героя са видели бял свят в рисувани картинки, които доста по-късно са се раздвижили на големия екран. Шарен и леко захаросан (той просто е такъв!), Спайдърмен, смея да твърдя, е една от успешните екранизации на комикс със супергерой (т.е. Sin City и 300 не се броят). Другата е Daredevil. Крайно жалки в сравнение с тях са игралните филми за Хълк, Фантастичната четворка, Хелбой. Батман е класика и първите му две части са наистина велики -- естествено заради Тим Бъртън и Майкъл Кийтън. Това просто няма нищо общо с привлекателността на героите.

Baman an piderman is fwends.

Брат Вет

След като в началото на годината стана ясно, че (1) се е оженил за (2) дългогодишната си приятелка, която май дори не е майка на (3) пълнолетната му дъщеря, семейният профил на Свен Вет сякаш не можеше да изненада с нищо повече.

Да, ама не. В страницата на Datapunk, на upcoming dates, на няколко пъти се появява името Mike Väth. След въведението ми, вече сигурно ти е ясно, че става дума за брата на чичо Свен, но аз лично първо го помислих за някой нагъл самозванец.

Не по-малка изненада навремето беше Fabian Lenz (DJ Dick), братът на друг немски ветеран -- WestBam.

Социолози в резерв

Californication

A few things I've learned in my travels through this crazy little thing called life. One: a morning of awkwardness is far better than a night of loneliness. Two: I probably won't go down in history, but I will go down on your sister. And three: while I'm down there, it might be nice to see a hint of pubis. I'm not talking about a huge 70s playboy bush or anything, just something that reminds me that I'm performing cunnilingus on an adult.

Ханк Муди мрази всички ви. Въпреки -- или точно заради -- това трябва да го гледате. Всъщност Ханк даже не изпитва омраза: него просто не го ебе.

Той е писател, но не пише, защото е в творчески застой; компенсира това с алкохол, неприлично поведение на публични места и много ама много секс. Единствените хора в Ел Ей, за които му пука -- бившата му приятелка и дъщерята, която има от нея --, живеят при друг човек.
Сериалът е учудващо добре изграден при положение, че героят на Дейвид Духовни е приоритетно главен, винаги с отношение към случващото се и почти без изключения -- в кадър. Самият той е убийствено забавен. Като оставим настрана закачливо-остроумните му, често цинични, реплики, Ханк не се свени да одрайфа произведение на попарт-а, да открадне куче и да фрасне всеки, наранил любимите му момичета.
Ситуациите едва ли могат да бъдат обобщени като "отчаяния опит на Ханк да си ги върне", но специалната му връзка с тях личи във всяка среща. Хаотичният начин, по който го сполетяват пък е чудесно подчертан от заставката и музиката на филма.

Изобщо, ако не си виждал Духовни другаде, освен в Досиетата, сега е моментът да го направиш. Първият сезон има 12 епизода, вторият наскоро е започнал.

Хранителен факт

Скъпи приятели на дискотечната дейност,

Ако някой още не е разбрал, най-великият израелски продуцент тази вечер в София да бъде няма. Противно на обявеното още преди три месеца, днес честта да видят и чуят Гай Гербер на живо ще имат не българи, а италианци. (По ирония на съдбата ден по-късно първите ще имат честта да поиграят футбол с вторите; те пък от своя страна най-вероятно ще ги бият.)

Както каза Мечето, лошо е да гледаш Guy Gerber задраскано.

Остава надеждата гигът все пак да се състои в обозримо бъдеще. В случай, че организаторите нямат идея за нова дата: 20. декември би могъл да се превърне в една незабравима нощ ;-)

DJ Mag на български

Юли-августовският брой ми попадна във фризьорския салон, септемврийския впоследствие си купих. Българското издание на DJ Mag обаче не струва. Не го сравнявам с английската версия, от която е превеждано, защото тя ми (б)е също толкова непозната, но списанието само за себе си е некачествено.

Преди всичко личи, че българското в него почти не надхвърля езика, на който се предлага -- под 90% от статиите висят изписани на латиница чуждестранни имена. Центърът на локално генерираното съдържание в конкретния брой -- допълнително подчертано от черния буда на корицата -- пък се изчерпа в две разлистени страници: лява със снимка на Кокси, дясна с кратко интервю в стил "Kакви са бъдещите Ви творчески планове?".

Интересен момент представлява преводът на материалите. Да говориш за музика е трудно, особено когато повечето прилагателни в семантичното гнездо са чуждици сами по себе си (фънки, трипи и т.н.). Въпреки това, издателите са можели да се потрудят поне за единно звучене, вместо да пишат за "невероятните uplifting вокали на Anne Clark" или нещо от сорта. Не малко са и местата, на които словоредът, явно дословно предаден, звучи неестествено. На снимките Guy Gerber веднъж е Gerber, веднъж -- Berger, а в някои от материалите се мъдрят лица, които нямат никакво отношение към текста наоколо.

Подборът на темите като цяло не е лош, въпреки че събитие като Sensation White по мое мнение е интересно повече за публика без дълбоки познания в и принципно незаинтересована от клубната култура. Материалът за "Алхимиците" е хубав, но статията на последната страница е просто лишена от смисъл и един от парадните примери за тъпанарски превод. Приятно обширна е секцията с музикални ревюта, разделена по стилове.

Вярно, че българското издание тепърва стартира и информацията в него е почти изцяло базирана на факти -- история на електронната музика, представяне на имена, клубове и събития, нови продукции и техника. Занапред би било добре да има повече есеистични материали, било и на не пряко свързани с музиката теми. На първо време похвално, че го има, списанието тепърва трябва да си заслужи петте лева.

Линк на деня

ArenaBG отново е спряна. Причината е забраната за хостване на торент-тракъри, получена от холандските LeaseWeb, обслужващи сайта. Бивш клиент на провайдера е и небезизвестният Demonoid.com.

Остава да видим поредния правен и технически шпагат.

Джудж

Хубава варненска дума, която не бях чувал от пети клас. Тогава с напевното "Хвани го за джуджа!" Виктор насъскваше Владко да пипа другите момчета където не трябва.

При други обстоятелства и отнесен към говорещия, изразът може да функционира и като обида.

Иначе джудж се казва на всичко стърчащо, на което можеш да се хванеш, удариш или убодеш. Изпратих думата на Неолог, ама още чака одобрение.

Какво не е наред в картинката?

МакДоналдс "Делфини" във Варна.

Компютърен ден

"1985, Somewhere in a not so populated area of the USA a lonely man decides to buy a computer...a dark and tragic story unfolds..."

Поредната доза чудат хумор с марката Леговелт иде под формата на компютърна игра. Forest Of Loom 1985 е семпло изглеждащо, но примамливо приключение в стила на класическата Gauntlet, в което играчът се превъплъщава в мистериозен сериен убиец: отвлича хора, крие се от федералните и оцелява в обитаваната от чудовища Гора. Освен занимателен геймплей, софтуерният отдел [sic] на Strange Life обещава и качествен SID-саундтрак -- все пак играта е програмирана за Commodore 64.

Извън този ред на мисли, но не и без връзка с темата: през ноември предстои официалният старт на неофициалния наследник на паметната CBS -- Intergalactic FM. Радиопрограмата е разделена на три канала, като по два от тях вече тече съдържание.

The return of the skakavac

Когато пътувам към България, казвам, че се прибирам. Към Германия -- че се връщам. Разликта е klein, aber fein.

За осми път правя и двете и още не мога да свикна с момента на раздялата с дома. Установил съм, че преходното състояние трае около седмица, но все пак една тежка седмица.

Има и нещо забавно: летище Кьолн-Бон -- на прибиране ти е готино, чистичко и подредено; на връщане -- студено и стерилно. Същото и със софийското -- първо е по домашному захабено и неподдържано, с комично затлъстели чичковци в сигналножълти жилетки (+ безплатен wi-fi!); после -- отблъскващо мръсно и диво. Че това не е обективна даденост, става ясно и от разликта в чувството да стоиш на иначе сляла се с околната ти среда автобусна спирка, на която преди месец си бил с близък човек. Embrace the loneliness, както е казал поетът.

Друго, което опитът показва, е, че независимо от продължителността на ваканцията, втората й половина изтича обезпокоително по-бързо от първата.

От мястото на събитието

(Снимка: Мечето)

До първи октомври и с кран не можеш да ме мръднеш.

Чеп дот ком

Пристигането на калинката

L'Arrivée d'un train à la Ciotat е режисиран (доколкото може) и заснет от братя Люмиер едноминутен филм, който показва пристигащ в 1895 година влак. Не смея да кажа, че е първият, защото забравих дали е така, пък и кой ли знае със сигурност.



Пристигането на калинката съвпада с пристигането на робрата и е подобаващо озвучено.

Нощем с черните очила

Не че мога обективно да съдя за известността на оригинала на Corey Hart от 1983, но кавърът на Tiga & Zyntherius е крайъгълен камък в електро-поп-музиката.

Още с първата му поява, на винила излязоха и няколко ремикса (включително на тогава леко неуместния Chris Liebing), които обаче нямаха шанс за внимание покрай сензацията около оригиналния римейк. В рамките на тази и следващата седмица Turbo пускат дългоочакваните юбилейни ремикси на захаросаното, но елегантно парче.

И докато втората им част ми идва в повече с минимъл-щракане и почти липсваща връзка с образеца, работите на Black Devil и Alter Ego буквално карамелизират ябълката. Франсето разфасова композицията на съставните й части и ги пренарежда за бавен и луксозен полет; немското дуо сглобява познатото диско-влакче, пускайки вокала през тоалетната му чиния. Още едно предимство на Part 1 е, че съдържа и оригиналната версия -- в случай, че ти е убягнала през 2001.

Допитване до народа

Онлайн-запитванията към дипломни работи явно вървят по подразбиране -- всяка седмица 2-3 линка от университетския дайджест водят до такива. Титани на хуманитарната мисъл като Зимел и Рийзман не споменават и едно число в трудовете си, но както и да е: Да живее емпириката!

Изправени пред един от основните проблеми на социологическото проучване -- мотивацията на респондентите --, немалко от настъпващите висшисти теглят томбола между попълнилите анкетата им. Наградите варират от купони за Amazon и MediaMarkt до преносими музикални устройства. Така конкуренцията за внимание се издига на финансово ниво: който не инвестира в нещо повече от "Моля, участвайте в анкетата ми! Благодаря.", изпуска потенциални участници за сметка на по-убедителните си колеги.

При тези условия всеки нематериален начин за диференциация изглежда обречен на провал. Тъкмо това твърдение опровергава запитването на Кармен Витнер, създадено с явна грижа към анкетираните и внимание към детайла. И въпреки че "Männer und Frauen in der Werbung" е една предостатъчно изследвана тема (а и така формулирана, струва ми се, не отразява съвсем точно интереса на проучването), участието в анкетата е истинско удоволствие.

Стига да знаеш немски, разбира се.

Клетката

Слаботелесен клаустрофоб е може би оптималната комбинация за провал на подобно игрище. Приемаме, че цветът на кожата не е от значение.

The Cage, както е разговорното название на корта в нюйоркския Манхатън, е едно от най-известните игрища за стрийтбол в Щатите. Говори се, че неколцина звезди от Асоциацията са тръгнали именно от тук, а някои от днешните се отбиват за по мачле. Предвид размерите на игрището, значително под стандарта, и игра 5 на 5, регламентът е подобаващо прост. Фалове се пердашат безнаказано, очертанията рядко се съблюдават. Героят на Джим Кери в The Cable Guy наричаше това "затворническите правила".

Интересен момент представляват пасовете. За разлика от познатия тип игра, тук те са много по-малко средство за печелене на точки и много повече признак на слабост. Подавайки топката на съотборник, играчът се освобождава от отговорност, но губи така цененото внимание на вкопчилите пръсти в мрежата зяпачи. Когато идваш от Бронкс, това е единственото място, където можеш да получиш вниманието на хора, които иначе не биха те погледнали.

Не в тази връзка, баскетболните игрища винаги са ме удивлявали. Изпитвам неописуемо влечение към идеята за заграден и поддържан терен със здрави табла, рингове и мрежи. И понеже родните условия не го позволяваха, гледката на ринг върху пилон от пътен знак или автомобилна гума, закована за дърво, заместваха също толкова успешно чувството за компактно кътче за игра. Имаше момент, в който с неописуем кеф рисувах баскетболни топки с надпис "Spalding", влитащи в кош, и дори имах идеята да реновираме едно забутано зад пазар "Чаталджа" игрище.

Малко откровение: Белите не могат да скачат гледах за първи път като малък на кино -- с баба ми. Тогава не ми хареса и си тръгнахме по средата. Днес бих го гледал с удоволствие отново.

Социологически речник

Вече не помня, как ми попадна, но на тоя адрес светъл ум (Ели?) е качил "Енциклопедичен речник по социология от БАН" в текстов .doc-формат. Че имената в явно известния авторски колектив не ми говореха нищо, ме наведе на мисълта дали не е крайно време да се запозная поне с по-видните родни представители на тая наука.

В тоя ред на мисли, сблъсъкът с българския вариант на термини, които три години си повтарял на немски, е забавен.

Отделно прави впечатление, че липсват понятия като консумация и хабитус, а в 458-те страници медии се среща точно веднъж. Хм.

Порно

Докато Ненчев се прехласва по безкрайно мазните италиански футболисти, човекът, сложил п(оп) в порно, разказва, какво е научил -- от живота и работата си.

I’m a powerful woman. I think that’s intimidating to a man, on every level. That’s why I always go out of my way to be ultranice and ultrasweet and coy, because it makes people feel comfortable, and I want people to feel comfortable around me before I put them in a headlock.

И то остроумно, смея да твърдя.

Do the Rambo

Ако не беше Заека, сигурно щях да пропусна и новия Рамбо. Всичко друго, което зная за тоя филм/герой е от чуто или прочетено. Еми Рамбо 4 кърти! Със или без химикали в различни части от тялото си, Сталоун е баси пича.

Филмът очаквано не е изграден върху остроумни диалози -- за около 80 минути самият Рамбо има не повече от 30 реплики, което пак му отрежда сравнително предна позиция. За сметка на това толкова кръв и издевателства бях виждал само в Cannibal Holocaust. И, майка му стара, изкефих се! Изкефих се на бруталното възмездие, което в лицето на главния герой се изсипа върху насилниците. Изкефих се на мълчаливия титан, който само с увисналата си физиономия и напомпани бицепси безмълвно повтаряше "Аз съм машина за убиване". Изкефих се на пръснатите като пъпеши глави на гадните бирмански войници и разпрания търбух на мустакатия им главатар-педофил. Не съм си и представял, че четвърт час картечен огън, сеещ смърт сред прииждащите орди, ще ме накара да вдигам ръце пред екрана като футболен запалянко.

Най-якото във филма е, че няма колебание в действието. Всичко е просто и ясно -- който се ебава с мирните жители, той яде лайната. А Рамбо кара лайновоз!

Бръм-бръм

Миксирането на парче със самото него е техника, която не всеки може да си позволи без да бъде овикан от тълпа бесни роботи. Талант или опит, посетилите Слънчев Бряг миналото лято Richie Hawtin и Magda доказано нямат проблеми с нея.

Моят първи и единствен опит се сведе до случайността да си пусна Roar в два различни плеъра с около секунда разминаване.

При друго парче резултатът щеше да е най-малкото дразнеща какофония. В случая обаче стана ебаси бормашината -- двойно учестен handclap и още по-разбиващо бръмчене. Наслагването на така циклично-минималистичната композиция на моменти води до звуковa вълнa, наподобяващa цял автопарк пърпорещи Simson-и. Понеже честотата се променя в рамките на самото парче, едносекундното разминаване прави преходите по-бавни, но и по-шумни. Единственият недостатък е в сравнително дългия брейк по средата, където перкусиите, които го прекъсват, звучат тъпо една след друга.

Ако имаш песента, пробвай непременно. При мен стана с Winamp и foobar2000.

Тайнствените златни градове

Басейн с акули, басейн с пари.
Пари и акули и акули с пари.

На колене, о, простосмъртни!

Die Wegwerfgesellschaft

Заглавието

Когато го има, несъмнено най-важният елемент в един текст -- по простата причина, че е първото, с което читателят се сблъсква. Слабо формулираното заглавие не задължително отказва от четене на текста, но сериозно повишава вероятността за това.

Огилви например осъжда използването на т.нар. "слепи заглавия", които добиват смисъл едва с прочитането на текста. За рекламата това може и да важи, но лично намирам всякакви игри на думи, метафори или забавни словосъчетания за най-атрактивните заглавия. Що се отнася до дължината им, по мои впечатления, повечето от заглавията в тоя блог са от 2 (съществително и определящо го прилагателно) или 3 (две съществителни, свързани с предлог) думи.

Преди време разбрах, че CNN правят стабилен бизнес с тениски с щампи на красноречиви заглавия от информационния им поток, а малко след това се сблъсках с един бисер от българския такъв.

За Капитана -- или добро, или нищо

Капитанът пробива в Боливуд с гениално видео за (не)правилната комуникация с началството.

"i da widim ko shte stane..." е репликата-фаворит. Браво, Капитане!

Лайна

За кратко се замислих, дали не съм поствал вече под това заглавие, но реших, че не съм. Защо е подходящо, чети нататък.

Има една приказка "misery loves company", която ако не бележеше устойчиво една по-различна ситуация, щеше да е идеална за моята. Явно "на България" и Карл Арш не бяха достатъчни, та на главата ми се изсипа още една -- какво -- кофичка с лайно. Още в сряда ме ядосаха с отказа за едно работно място, на което се надявах. Вечерта се почупихме от баскет, а аз -- включително десния си безименен пръст. Същия, подут и посинял, трябваще да приложа още на следващия ден в мъкненето на все така съсипаната пералня обратно по стълбите. Бонус беше фактът, че по независещи от мен причини това трябваше да се случи преди 10:00 сутринта, при положение, че в тоя час аз обикновено се събуждам.

И тъкмо когато всичко утихна, а аз с невиждан устрем се захванах с работата по поредното домашно, пльокна най-голямото лайно. Документчето, в което три дни надлежно излагах резултатите от епичното ни изследване на рекламите в Joost, си се затвори от само себе си като пич, размерът му от 20 стана 1kb и при поредното отваряне ме посрещна с една чисто бяла страница. Излишно е да споменавам, че това беше и единственото му копие, така че случилото се ме върна на стартовата линия, да не кажа в първи клас. И да, аз съм си виновен, че не го бекъпнах по-рано, но, вярвай ми, още когато Firefox взе да се спира сам по желание, а мистериозните Runtime-грешки зачестиха, бях на път да го кача в нета, както обикновено правя.

Напук на 1337 h4x0r-ската помощ от страна на робрата и 3-4 програми за file recovery, единственият източник за възстановяване си остана услужливата ми памет, подкрепена от навика да препрочитам написаното по-рано. Още при първите неуспешни опити с Recuva, отворих един прост текстов файл и кажи-речи от раз изпрасках първите две страници почти дословно. Другото постепенно дойде, а когато написах и малко отгоре, ми поолекна.

Метнах всички ценни данни на смешния си 128mb стик, качих баш ценните в нета и започнах да повтарям процедурата на всеки 2 нови изречения. Трудоемко, но сигурно.

Проблемът сега е по-общ -- според брат ми някой гърбав педерас се е намъкнал в писито и го чекне дърварската. Без майтап, оставих един прост fortheHackerinmypc.txt на десктопа с човешка молба да ме оставят на мира, щото имам важна работа. Аварийно инсталираната AVG разкара някакъв дърт троянски кон (от Троян), а Spybot уж оправи обезпокоителните FlashExploit и WindowsSecurityCenter.AntiVirusOverride. Само дето без файда: Firefox не издържа пет секунди без да се спре, Joost изобщо не отлепя, Winamp припада от всяка песен.

В момента карам в Safe Mode with Networking ейкейей Abgesicherter Modus mit Netzwerktreibern. Машината буквално лети и ако не бяха осакатените цветове и резолюция, гарнирани от липсващ звук, щях да си карам така нонстоп. Както споделих с някого, условията повишават концентрацията, но не и мотивацията.

Така тая вечер бях решил да се поглезя с нормалния мултимедиен режим при изключен интернет -- колкото за един филм. И кво? Уж най-надеждният рип, с мъка изровен и изтеглен, се оказва с (1) начални 8 минути картина от друг филм и (2) разминат звук заради ненавременното включване на автентичната. И за да закръгля оплакването -- Crunchips Bier e mit Abstand най-гадният чипс на света. По скромното ми неценителско мнение на спорадичен консуматор на тая напитка, биреното в него достига максимум от "разлято по канапето" или "изсъхнало върху чорап". На моменти ония гръцки снаксове с вмирисано на крака сирене изглеждат по-апетитни.

Тъй. Сигурността на домашното е приоритет поне още седмица. А след това току-виж съм хвърлил едно Ubuntu на Toshiba-та и Вселенският мир настанал.

Бааакалавър

Karl Arsch

Имаше навремето една игричка, в която някои блогъри си бяха направили тестче за читателите -- колко знаят за тях. Тогава при Прото изкарах бая точки, доколкото помня, ама пълен отличник беше само January. Та ако направя сега едно такова за мен, на въпроса "С колко съквартиранти живея?" мнозинството сигурно ще отговори с "2". На фона на блога ми, това наистина е предполагаемият отговор. Верният обаче е 3.

Патрик Бухмюлер aka Карл Дал aka Карл Арш е третият. Той е тъпанар. Единственото, което ме притеснява в предното изречение е, че с другите не сме го изричали гласно пред него. Но мисля, че той го знае.

Карл Арш е по-тъп дори отколкото е висок. Не чисти, не мие съдове (а имаме миялна дори!), не отразява никакъв maintenance. Държи си отвореното песто извън хладилника, докато в него не се зароди нова цивилизация и нито веднъж не е пил с нас. Затова пък малоумният му другар и наш съсед виси нонстоп в стаята му, също както хилавата му приятелка -- и то без въпроси и предупрежения. Дори ако сте се видяли преди секунди, Карл Арш повтаря като магнетофон най-дебилското "Гутн таг!", което може да си представиш, а зайците, които гледа в стаята си далеч не са най-странният обект в нея. Карл Арш си пъха мръсните чинии в чекмеджетата, а празните бирени бутилки оставя по земята или където намери за по-удобно. В случай, че не спи на него, а може би дори и тогава, на леглото му намират място разнообразни артикули от фиксове Maggi до сурови спагети и сандвичи. Заради треволяка на зайците, цялото жилище прилича на конюшня, а в банята директно можеш да завържеш този диалог. В банята е и поредната причина за гнева на трима ни -- пералнята, с която се сдобихме преди година, е на поправка. Защо? Защото Карл Арш я пълнеше като да е от железните машини в пералните салони, дето побират над 7 кила. Еми не, Карл, тази не е такава, майка ти проста деба! Не може да си наблъскаш всичките вмирисани черни чорапи и да тикнеш кирливия си чаршаф връз тях.
Твърде късно, както казах -- днес занесохме пералнята за поправка, след като с Фаби я замъкнахме като същи Сизифовци до колата на Томас. Час по-късно звъни телефонът. Очаквахме поредния заинтересован от стаята на изнасящият се за практика в Хамбург Томас. Не, от сервиза били. Какво? Пералнята била в гъза. Точно така, IM ARSCH, KARL ARSCH!

От очакваните 70-100 евро поправка излязоха близо 250 -- сумата, която преди година дадохме за тогава 1,5-годишната пералня... Че курът сега ще купи нова, изобщо не поставям под въпрос. Обаче принудителното му изнасяне започва да приема все по-ясни измерения.

На България

Митко, ще си ходиш ли на България?

Драги мои, с тоя предлог, в книжовния български език, се пътува към дестинации като море, планина, село, почивка, гости, парти и путка си майна. Към последната следва да се отправи всеки следващ, който ми зададе въпроса така.

Иначе -- да. Колежката Фрицше е избрала леко странен начин да обяви ваканционното връщане в родния си край; да видим, аз какво ще измисля след има-няма 40 дни :-)

Аварийно захранване

"Тъпо", помислих си за едва ли не конспиративно-теоритичното синхронно разваляне на апаратурата.

И кецовете ми се съдраха.

Но докато тяхното се задаваше от седмици насам, то последвалите ги верни мои слушалки, бяха тежък и неочакван удар. От снощи лявата им мида виси само на кабелчето си, а хедсетът е по-скоро незадоволителен заместител. Няма вече Кескувувуле докато всички спят.

Признавам, че не е като да ти изпуши хардът (с безценна информация и порнаци), обаче една от най-големите неволи на консуматорската практика е именно да трябва да смениш нещо, от чиято работа си доволен, но което се е повредило безвъзвратно. Причините за това са две -- финансова и функционална. Първата едва ли има нужда от разяснение; другата при мен се състои в нежеланието ми да купя два пъти един и същ продукт, независимо от качеството му, и важи приоритетно за дрехи/обувки. Така почти без типичния за една нова покупка ентусиазъм смених Понитата с чифт не по-лоши, но и не по-добри PF Flyers.

Всъщност, първите отдадоха последна чест на място, където през близо двете си години всеотдайна служба не бяха стъпвали -- на баскетболното игрище. Предупреждение по случая: през 30-те прадядо ти може да е хвърчал през трима с Converse Chucks, обаче днешното темпо на игра изисква далеч по-комфотни алтернативи.

От казуса със слушалките пък изпъква и едно подпроявление на функционалния проблем, свързано с продуктово-специфичната сложност на потребителския избор. Свикнал с употребата на даден уред, човек обикновено престава да разсъждава върху работата и значението му, така че при изненадващата нужда да избере нов, трябва да мине през трудо- и времеемък процес на информиране. Доколко рационално в крайна сметка е решението му, си остава дъвка за научните усти.

Съветите на дядо

(източник: EatLiver.com)

К*ра ми Раян

Понеже редовно си проверявам и спам фолдъра за разни погрешно попаднали там информацийки, забелязвам, че от едни десетина дни значителна част от истинския спам се обръща към мен с името Раян (Ryan). Раян това, Раян онова, инвестирай пари, купи си потник, уголеми си чурката. През живота си съм се регистрирал къде ли не и с един (обозрим) наръч никове, но Ryan никога не е бил сред тях, което, виждаш, прави ситуацията леко необяснима. Името всъщност го свързвам единствено с героя от Ориндж Каунти.

Та някакви идеи? Въпросният ми мейл-адрес е в Yahoo.

(L)egowelt

След като пристигна още в петък вечерта, усилията, които положих, за да не я отворя преди да си допиша и предам домашното, бяха неимоверни, но си струваха.



Директно от Den Haag electro capital, с пеещото леговелтско птиче до адреса на подателя и мистериозен гризач до моя. Вътре -- (почти) истински astro unicorn!



Gildan Ultra Cotton 2000, 205g/m памук, размер M. Цветът е Honey (189).

Познай какво ще нося на следващото парти.

You Can't Stop the JAK

Някои започват, други привършват. След 10h ще предам "Aspekte der werblichen Kommunikation. Kritik der Kritik der Reklame", но ме чакат още 2-3.

Сега обаче ако не се изчекна на това пък:



Нямам търпение Strange Life да го издадат.

Sieh um dich

- Къде си паркирал?
- "Огледай се".
- (въртейки се на място) Нищо не виждам...

Факт е, че така се казва централна уличка в Триер. На нея пък ние кръстихме телевизионното си предаване.

52h в седмични заседания и още близо половината в допълнителна работа -- проучване, интервюта, снимки, монтаж. Плюс финален продукционен слалом миналия уикенд.

Резултатът: 23 минути ефирно време по актуални теми от региона.

Премиерата е утре, 11.07., в 19:30 немско / 20:30 българско време. Ще има и повторения -- виж от страничката горе. Offener Kanal Trier дори тук не всяка антена го лови, но програмата му тече и онлайн.

Надявам се да допадне на немскоговорящите; за другите -- някъде по средата, в края на репортажа за милата баба Ани, в надписите се чете Dimitar Gerganov.

Сухопътен конвой

С покупки от магазина се качвам в автобуса и сядам по изключение някъде в началото, обратно на посоката на движение. След няколко спирки, тъкмо качил се млад мъж заема седалката срещу мен. Леко мърляв, но не ужасяващо, с различно сини дънки и дънково яке, с черно и рижо в косата, от които не разбрах, кое е естественото. Носеше обица поне на лявото ухо и очила. Имаше раница.

Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.

Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.

И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.

Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.

Няма вече CBS

When I'm feeling sad and lonely I just play the CBS...

Не американската медийна корпорация, а интернет-радиото/порталът/форумът The Cybernetic Broadcasting System е преустановило действието си преди броени часове. Причината е ниският слушателски рейтинг предвид усилията на екипа.

В траурно изявление и единствената останала във форума тема водещият RobotDJX говори за решението.

Стана ми адски тъжно. Никога не съм бил интегрална част от обществото около CBS, нямах регистрация. Но обичах прекрасната им музика, а понякога надничах из темите във форума, научавайки често безполезни, но винаги любопитни неща. Благодарение на CBS се запознах с талантливи изпълнители като Fred Ventura, Freak Electrique, Edward Artemiev, чух/видях една идея по-отблизо кръстника I-f и научих какво е Ewok. Коледните им топ 100 класации са нестихващо забавление и сред най-приятните неща, които имам на компютъра.

Преди седмица топката на Европейския финал дойде сребърна, а ден по-късно вилицата ми в мензата -- без извивка в шийката. И двете се оказаха неочаквани неудобства. Невероятно, какви последствия могат да носят на вид микроскопични промени, за които никога не си се замислял.
Съжалявам, че съм един от хората, "who are potential listeners for our musix but we are simply not reaching".

If I had known this before ;-(

Deutschherrenköpfchen-wood

Вендинг-мендинг

Навръх Produktionswochenende-то от епичния ни медиен проект (за него -- скоро), неминуемата покрай Avid, After Effects & Co. комуникация "човек-машина" неочквано доби нови измерения. След като в късния съботен следобед по традиция огладнях, а в и без това почти празната си чанта лекомислено бях сложил само неядливи предмети, естествено трябваше да си купя нещо. Във време, когато кафетерията окончателно е затворила и в университета като цяло цари мир и тишина, за гладния/жадния студент автоматите във фоайетата представляват единствената опция.

Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.

След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:



Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.

Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.

"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.

Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.

Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.

Очи на четири

Преди да се хвърлиш на добилия солидна nu-rave популярност Wayfarer, едно предупреждение относно произведените в Италия модели.

Накратко: 15% фалшификати на европейския пазар и съмнителна активност около лицензирания производител Luxotica. Съветът е да се пазарува директно от Щатите (Bausch & Lomb) или от вносител.

Между другото, шведите от Cheapo предлагат визуално равностойна алтернатива за една четвърт от цената.

Дигитално за народа

Преди минути с радост установих, че любимият ми Strange Life Records е издал нова продукция, а с дваж по-голяма -- че авторът я е пуснал за свободно сваляне.

The Lost Border e третият албум на Franz Falckenhaus -- псевдонемския псевдоним, под който Legowelt пресъздава мрачната мелодия на Студената война. Същевременно това е първият рилийз, който лейбълът разпространява "от-до" напълно безплатно.

Албумът се състои от 11 парчета в mp3-формат, 320kbps, и няма да излезе на сиди. Композиран е на Yamaha DX7 и Roland TR-808. Песните носят познатата от предните два албума тягостна атмосфера, допълвана от красноречиви заглавия като The Loneliness Of Irena S., Small Town Television Mast и Tragic Sadness Of F. Falckenhaus. В архива за сваляне са включени и оригинални обложки.

Гмуркане за перли

Бедата за мен се наричаше Гмуркане за перли. Така нарекох лъскането под вода, да седиш на дъното на басейна на нашите. Задържам дъх, приближавам се към дъното и си свалям банските. Седя там две, три, четири минути.

Мога да задържам въздух за доста време. Само благодарение на чикиите. Ако бях сам у дома, щях да го правя цял следобед. След като си изпразня работите, спермата ми, тя ще плува там в големи, тлъсти млечни буци.

След това още гмуркане, за да я събера. Да унищожа и избърша всяка шепа в кърпа. Затова се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора, безпокоях се за сестра ми, или, да не дава господ, майка ми.

Точно този откъс от -- тогава не запомних -- "Guts" на Чък Поланик грабна интереса ми преди доста време, когато го прочетох в Intro. Беше някакво каренце за новата книга на автора.

Не съм добър читател на дълги разстояния и не зная, как бих се справил с цял роман, бил той и толкова увлекателен. Обаче превод на целия разказ можеш да намериш тук, а аз -- само да ти го препоръчам.

Дъмбълдор неглиже

Онлайн-журналистика

След един далечен материал (чийто автор замина за Франция и не се видя) настоящото прави второ изключение от рубриката, попълвана предимно от снимки. Признавам, че тема като "Jung und Alt in Trier" определено не води класациите на Google Trends, но пък оправданието й идва с факта, че ни я зададоха отгоре. Същото се отнася и до подтемите на групите, където моята трябваше скоропостижно да се преориентира от предвидения "Mehrgenerationenhaus Trier" към (да, непредвидения) "Club Aktiv" заради масовата ваканция в първото учреждение.

Името на всеки автор стои в края на текста му. Моят, естествено, е най-кратък.

Ел Бараковата барака

Internal affair

От социологическа гледна точка Германия-Турция безспорно е най-интересният двубой от Европейското. Имигрантите от турски произход имат най-голям дял от чуждестранните граждани на републиката. Според Tageszeitung, немските (а явно и турските) медии предварително обявяват срещата за едва ли не приятелска. От друга страна дори трето поколение турски имигранти продължават да поддържат Турция, въпреки че са я виждали само на картичка.

Очаквано колоритно мнение по темата дава Тигърът от Кройцберг. По думите му, Германия е като Фолксваген, който функционира само при пълна изправност, докато турският отбор се справя и при липсваща ръчна спирачка, и при неработещ мигач.

Алтернативните му сценарии за след мача са:

• победа за Германия -- дюнерът става 10 евро;
• победа за Турция -- по-малко помощи от бюрото по труда.

Дискобол 24

Винаги е хубаво да видиш/чуеш музикален албум с обединяващата отделните песни концепция. Когато става дума за компилация на различни изпълнители, удоволствието е може би дори по-голямо.

Ексклузивнa колкото поредицата на Cocoon, но далеч по-сплотена като идея, Great Summergames Stuff (CD1/CD2) представлява епичен двоен диск с общо 24 парчета от 24 композитора от 24 страни; парчетата -- кръстени на страните. Е, локалният национализъм на Томкрафт пак си е казал думата и малко след "Germany" изниква "Bavaria". Понеже Румъния също е вътре, вероятно ще се зачудиш, защо България не присъства, а аз само ще ти припомня парчето, с което участвахме в Евровизия.

Много от песните забележително улавят настроението на държавата, която изпълнителите им представляват. Добри примери са будисткият молебен в откриващия "Tibet", ориенталските мотиви в "Syria" и "Turkey", карнавалните фанфари на "Germany", далечноизточната свирка в "Singapur", китарката в "Greece", типичния Токио-бийт на "Japan".

Личният ми фаворит е Австралия; също готина е Куба на Lützenkirchen, която далечно напомня One Night In Rio от актуалния му албум. Всъщност кога започва Олимпиадата?

Little fluffy clouds

Cumulo Nimbus Mix.

In Bruges

- Bruges... Where's that?
- It's in Belgium.

Това знание е най-малкото, заради което си струва да гледаш "In Bruges". Филм бавен, но занимателен, смешен и тъжен едновременно, с прекрасна музика, абсурдни диалози и откачени герои.

Двама наемни убийци -- различни като сезоните -- след удар се покриват в Брюж, чакайки инструкции от шефа си. Рей е нещо като трагичен Джоуи от "Приятели", леко инфантилен, силно депресивен, но ужасно мил. Кен на свой ред е старото куче, улегнал и мъдър, по бащински загрижен за младия си колега. Към тях историята добавя 1 симпатична белгийка, 1 джудже-актьор, 1 избухлив бос и 1 мъртво детенце.

Какви са отношенията между всички тях, препоръчвам да узнаеш сам, гледайки филма. Фарел и Глийсън просто изкъртват, а средновековният град е майсторски поставена рамка на разказ, който ако не те разплаче, то със сигурност ще те разсмее. 10/10.

Изгубена магистрала

Също както химните на Mayday, последният качествен от които датира от далечната 2002, ежегодните мелодии на Love Parade отдавна не са това, което бяха. Самото събитие също изглежда все по-неатрактивно до свежи алтернативи като Time Warp, Love Family Park (където, по думите на Никос, на едната сцена цял ден бичи Свен Вет) и SonneMondSterne.

Тазгодишният химн на парада е по-жалък от всякога. И не само това, ами и сякаш е писан от Мадона (Beautiful Stranger, напр. 2:22) и Фред Дърст (вокалът от Rollin', напр. 5:08) на по чашка. Или просто Уестбам е грабнал първите семпли, мернали се пред очите му, и ги е напляскал набързо във Фрути Луупс. Мотото Highway To Love пък ми звучи като някакъв евфемизъм за "проституция".

Неслучайно Discogs говори за Low Spirit в минало време.

Образователна анкета

Нилсен да си изпипат формулировката, предлагам.

Jürgen Hafermast

Ум гъски пасе.

Bodz the web

In an Absolut web 2.0, Mister Wong е много повече немския del.icio.us, отколкото DotBulgaria -- българския Facebook.

Както и да е, платформата за споделяне на отметки, сравнително наскоро сменила дебелия китаец в логото си с твърде безизразен йероглиф -- дело на истински китаец --, от време на време представя букмарките на някоя интересна личност.

В случай, че познаваш Stephan Bodzin, повечето от линковете му едва ли ще те изненадат с нещо; зад един от тях обаче се крие истинско забавление. Text-to-Speech-демото на AT&T Labs чете зададен от теб текст на няколко езика и с разнообразни гласове.

Пътешествието на стоножката

Хайлайт от новата Cocoon Compilation H, онагледен от блуждаещ по стената ми многокрак изследовател.

Стабилна работа

Пак футбол, чак да не повярваш:

[20:31:58] Dimitar Gerganov says: tez pol6a stabilni li sa
[20:32:44] NeveN PopoV says: Stabilni sa s lost i cheren chorap na glawata prez noshtta w neohranqem parking.

Ахахахах, SIEG!

Flitzen* in Trier

Bevor die Jungs jetzt von der Universität verwiesen werden...

В предстартовите минути на Европейското, прилагам любопитно видео с футболен привкус.



Футболен не само заради традиционната за тоя спорт дейност, но и заради причината й в случая -- (изгубен) бас относно преднината, с която Байерн щеше да стане шампион.

Мястото е оживеният площад пред мензата, часът -- 12:00. Пичът най-отзад в триото е колега.

*Flitzen = to streak = тичане гол на обществено място.

Mutant pop

Мечето тъкмо ме пита за петте песни, които слушам най-много в момента, а аз съвсем забравих ръмжащата резачка (най-отгоре в плейъра) от куфара на DJ Hell, за която Ричи ме светна преди време.

С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.

Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.

Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.

Бързата кучка

Непредспамителна извадка

Няколко заглавия на непоискани търговски съобщения:

Add those inches to your sausage (подай горчицата, моля)

We caught you on hidden cam discorout (тоя път Парис пожела да снима)

Find the source of Mojo (като изчезналия кивот съм го търсил, ей!)

Rocket rod pleases girls (no shit?)

Roman imperator took that pill to serve all his mistresses! (той ли няма да знае)

Your are shy of your leather milestone? (да ТТ)

Забелязва се хитрото маскиране на ключовия термин, който би отпратил съобщенията директно в спам-папката. Не, че не бяха там и така.

Най-якият евфемизъм обаче си остава fuckstick robot :-D

Кожени гащи след полунощ*

Чорба-каша, чорба-каша...!

В следващите три дни в любимата менза Tarforst на разменни начала гостува не кой да е, а мюнхенската такава. Очакват ни отбрани баварски специалитети с труднопроизносими имена и импровизиран Biergarten на масите отвън.



Имам беглото подозрение, че с An Guаdn! швабите си пожелават добър апетит, но за потвърждение трябва да се допитам до Заека. А всъщност, след като готвачите от тяхната менза са при нас, кой ще готви в Мюнхен? От друга страна, по думите му, възможност да се възползват от услугите й има един и без това твърде ограничен контингент -- както финансово, така и вкусово.

Цените тук ще са на познатото ниво; за второто не гарантирам. "Реваншът" е през ноември.

*Заглавието -- от тук. Permanent Vacation е свеж space-disco лейбъл от Бавария.

Baby 1 Superstore

Got ayran?

Ayran schmeckt hervorragend zu kräftigen Speisen, ist durstlöschend und äußerst erfrischend!

От няколко дни млекопроизводителите в Германия стачкуват срещу според тях ниската изкупна цена на продукта им. В магазините тук липса още не се е усетила, пък и това едва ли ще стане по-рано от две седмици след началото на стачката. Дотогава използвам повода да спомена един fast moving consumer good, който от край време ме радва, но чак сега намирам контекстуално оправдан -- айряна.

Не споря с а или с я се пише, свикнал съм с второто и на български ми звучи по-добре. Немската версия е турска (!), понеже турците в Германия са проминентно мнозинство не само сравнени с нашенските пришълци, и разбираемо се зове Ayran. Тъкмо за нея ми е думата.

Айрян Körfez (на снимката в статията) е номер едно. Има по-плътна консистенция от българските и е малко по-солен. Вече не помня времето, когато този на Данон още беше хубав -- в момента е скъп и доста разводнен --, а в последните айрян Балкан, които пих, плуваха неприятни мазни бучки. Единственият познат ми български айрян, който се доближава до турската магия, е на фирма "Йоги" с цех в село, чието име в момента ми убягва. На цената му от 80 стотинки за 400ml в пластмасово шишенце, Körfez отговаря с 49 евроцента за 500ml и практична картонена кутийка.

В стила на Nitritpökelsalz, от краткия анонс върху опаковката, който прочете в началото, лигите ми мигновено потичат, а в съзнанието ми изплува сочна свинска пържола. Какво блаженство е айрянчето, е известно само оногова, който поне веднъж е ставал в 7:30 със слепнали устни и смазана от алкохол глава, в търсене на нещо освежаващо.

Но допреди може би година, единственото място, откъдето можех да се сдобия с айрян тук, бяха дюнерджийниците. В тях се продават различни марки, чийто вкус слабо варира.



Опаковките обаче са винаги 250ml, което е сравнително оскъдно за един дюнер, и струват поне 1 евро. Инак дюнер + айрян = блаженство^2. Впрочем мнение, което повечето консуматори по мои наблюдения не споделят, явно предпочитайки кола или друга газирана напитка.



Трябва да отчета и един по-скоро неуспешен опит за домашното приготвяне на айрян в местни условия. Просто, както е известно, немският Joghurt e леко шибан за тая цел, та затова и не се нарича 'кисело мляко'. Съветът на Уикипедия липсата на киселост да се компенсира с добавяне на лимонов сок е най-малкото съмнителен.

Така фабрично произведеният айрян остава най-добрата алтернатива за сравнително ограничения откъм истинско кисело мляко немски потребител.

Второто пътешествие

434 страници от далечната 1971.

Прекалено ученолюбие

Или как да нарека упоритостта, с която Фабиан всяка сряда в 8:15 посещава незадължителна лекция с "Wohlfahrtsstaat" в заглавието?

P.S. Was ist übertriebene Sauberkeit? -- Wenn man die Putzfrau bürstet.

Das Nullmedium

Телевизията: пред екрана те прави глупав, зад него -- стар.

Едни се сбръчкват от работа, за да могат други да умрат от забавление.

Кому е нужно това?

Вандализъм с гражданско самосъзнание

Спирка Нептун, Варна.

Моралният победител в Евровизия

..се казва Sébastien Tellier. Възражения не се приемат.

Със Заека вече имаме уговорка за голо (poolparty) на фона на песента.

Bring trance back*

Why is trance, a genre considered by so many people to be commercial cheesy nonsense, so popular?

Интересен текст за транса, който повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.

Забележителни са и някои мнения от последвалата дискусия. Например тезата, че мнозинството не притежава когнитивните способности да оцени друг електронен стил, т.е. трансът е най-достъпният такъв.

Срещу това застават изказвания защитаващи комплексността на жанра, който далеч не се изчерпва с Тиесто (не пропускай клипчето!) и Ван Буурен.

Както някой уместно е отбелязал, зададеният от автора въпрос изначално е риторичен. Все едно да питаш, защо е популярен поп-фолкът в България. В тоя локален контекст, електронната музика, която се слуша най-масово у нас днес, е някакъв прогресив хаус. Трансът тук никога не е бил особено популярен.

Неоспоримо хубавата страна на тоя стил са явните uplifting-линии и натрупвания, които го правят особено енергиен, но и доста предвидим. Т. нар. нео-транс, който доби популярност през изминалата година, подхваща точно този елемент, но го комбинира с по-бавен и неравномерен електро-ритъм. Такъв звук буквално изгражда "спътниковата серия" на Romboy vs. Bodzin (а и самостоятелния албум на последния, на чиято задна обложка ясно пише 'file under electro'), като същевременно е застъпен и при по-техно-ориентирания Martin Buttrich, например.

Може би транс-феновете вече не изглеждат така?

*Заглавието е от тук.

Цуцко

Разделение на труда

Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.

Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.

Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".

Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.

Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.

Нарича се разделение на труда.

Соленодумие

Nitritpökelsalz е любимата ми съставка в съдържание-то на немските трайни колбаси.

Не защото представлява смес от готварска сол и натриев нитрит/нитрат или калиев нитрат. Или защото от Древността насам се използва за консервиране на месо. Дори не и защото е сериозно изпитание за немското ми произношение.

А защото звучи готино и отваря апетита. Дали в обиновен салам тип "кучешка радост" или в пушените благинки на франсетата от Aoste -- Nitritpökelsalz в етикета е като тайна подправка на поколения майстори-месари (а всъщност -- нещо съвсем обикновено). Често със същото удоволствие гледам и най-долнопробните готварски предавания, докато нагъвам нещо вкусно. От друга страна, няма по-голямо мъчение за мен от тия предавания, когато съм гладен.

И накрая, за да не остана на очевидно безинтересен пост, както пише при pro, препращам към Пламен и един баварски специалитет, който дължи вида си на липсата именно на нитритпьокелзалц. Докато глаголът пьокелн (pökeln) може да се преведе като 'осолявам', то самата добавка е нещо повече от просто 'сол'...

Лисицата кожата си мени

The best designs are often simple.

Мечтата Safari залезе преждевременно заради неудобния за четене anti-aliasing на шрифтовете. Понеже не можах да загърбя току-така изчистения ябълков дизайн, потърсих как да го уподобя.



iFox Metal е отговорът. Скинът е малък; хем семпъл като Сафари, хем с малките екстри на Firefox (падащо меню с видяните страници назад и напред, favicon-ки в заглавието на tab-овете и хиксче вдясно). Фин тюнинг е възможен с няколко h4x0r-ски хватки.

Към момента актуален във версия 2.5.1.

DJ Fetisch ≡ Tchéky Karyo

Клонираните атакуват -- за втори път. В днешния епизод: 1 диджей, 1 актьор.



За начало, Fetisch явно наистина се казва така -- Фетиш Бергман. От дълги години е на електронната сцена, скрит зад проекта Terranova. Преди няколко месеца запълни каталожния номер GIGOLO224 с епично 11-минутно парче на име Diskotecktonik, което и до днес разкъртва партитата на шефа Hell. Разговор и фотосесия на двамата + изкуфелия WestBam -- тук.

Чеки Карио пък съм гледал вероятно за първи път още навремето в Мечката на Жан-Жак Ано, на който, по думите на баща ми, съм ревал здраво. Образът, с който днес го свързвам, е на оня изпечен френски гадняр в Целувката на Дракона с Джет Ли.
Самият Карио е от роден в Истанбул -- от гръцка майка.

Музика за всички

(източник: Ads of the World)

Прекрасен -- прост и ясен -- принт, напомнящ онзи мил спот за Кока-Кола с шишенца, капачки и прочее. Видях го в Intro, но там е на немски.

Предполагам, че някои от символите не съществуват, но красноречивото послание ги оправдава. Единствено е можело да бъдат разделени в няколко стереотипни серии -- за още повече минимализъм и по-икономичен разход на идеята.

На сафари без лисици

Да не казвам голяма дума, ама Safari за Windows май ме спечели overnight.