Mutant pop

Мечето тъкмо ме пита за петте песни, които слушам най-много в момента, а аз съвсем забравих ръмжащата резачка (най-отгоре в плейъра) от куфара на DJ Hell, за която Ричи ме светна преди време.

С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.

Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.

Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.