неделя, март 19, 2006

A blast from the past

Наскоро, сам не зная как, се сетих за един отдавна забравен литературен герой, чието изведнъж породило носталгичен смях у мен име веднага потърсих в нета: Breitscheidt.

(Да, същия онзи Breitscheidt от "Im Tunnel" на Günter Grass - произведение, което любимият Herr Dörr превърна в централен обект на заниманията ни с жанра Kurzgeschichte в 11. клас. И докато сухо анализирахме формата на повествованието и какво-беше-там-за-позицията-на-разказвача, малко на заден план останаха мръснишките намеци в текста. А такива не е като да липсваха - южни дупки, сочни хълмове, локомотиви в тунели или дори само култовото "Der Zug stieg, man stieg.", дискретно намигащо към мистериозната издутина между краката на главния герой при вида на изкусителната кака (така и не постигнахме консенсус относно евентуалната й професия, но "секретарка" беше фаворит) в купето. Но какво друго да очакваш от бивш хипар, който в часовете по немски сладкодумно обяснява, че всеки оргазъм, видиш ли, е една малка смърт, а с тревата било най-добре да се прави кекс, за да се ускори въздействието й.)

И понеже имам навика да пускам спорадични сърчове в Google за каквото ми дойде на ума, нямаше как да не отразя това звучно име. За мое учудване се оказа, че в Rheinland-Pfalz (където се подвизава моя милост) живуркат ausgerechnet 999 човеци, обединени от него. Но не като адаши, а заради местоживеенето, защото точно така се казва някакво селце в областта.
Признавам добродушната си завист към възможността им да кажат, че живеят в Големо Вагино, без да излъжат. Колкото до нашия герой - перфектната му половинка се намира сред действащите лица в този филм. Оставям на теб да я откриеш.

3 коментара:

  1. ХАхаха, само че мръснишките намеци, доколкото си спомням, не бяха останали незабелязани от острите морализиращи сензори на Стоян, който беше изразил възмущението си във формата на протест срещу съдържанието на учебния материал. Разбира се, не беше събрал смелост да се изрепчи на Дьореца, а на, тогава все още потискащата диктаторските си склонности, Кирилова :). Punkt, die Stimme geht nach unten.

    ОтговорИзтриване
  2. То на Кирилова всеки можеше да й каже каквото си иска. Дърв-главата. I'm a dwarf and I'm happy.

    ОтговорИзтриване