четвъртък, юли 01, 2010
понеделник, юни 28, 2010
сряда, юни 23, 2010
Видео-жиголо
It's house musicand we know how to use it
Тия дни излезе дванайсетото издание на традиционната компилация International Deejay Gigolos. Митичният мюнхенски (понастоящем берлински) лейбъл и главатарят му, DJ Hell, в последно време се поизгубиха от хоризонта, така че трите диска — вместо обичайните два — са нещо като триумфално завръщане.
Компилацията включва общо 32 парчета, половината от които са ексклузивни за нея. По-интересни в случая са 16-те видоклипа, с които лейбълът е онагледил избрани композиции. Повечето са доста шантави и пасват по особен начин на музиката. Всички включват мадами в кадър (веджъж дори гола цица), но моят фаворит е единственият с истинска мацка:
понеделник, юни 21, 2010
Shake the bunker*
Jack your head offlet's shake the bunker
Разпределението на обществени бюджети е деликатен процес, който в съзнанието на гражданина се свежда до съмнително усвояване и хорско недоволство. Че това не винаги е така, показва една инициатива на община Триер: на специален сайт всеки ангажиран с живота в града сам поставя някакъв проблем на дневен ред, предлага начин за разрешаването му, гласува и коментира по чуждите проекти.
Далеч от наболели въпроси, засягащи транспорта и инфраструктурата на града, моя милост даде предложение от един вид културната сфера. А именно, незавършеният бункер край кметството да се превърне в техноклуб. 38-метровата отбранителна кула е строена през 1942 г. с цел да предпазва намиращите се в нея хора от въздушни бомби. Долепен до кулата е и плосък бункер, с който тя има връзка.
Към днешна дата помещенията изглежда се ползват единствено като склад — с неизвестна ефективност. Високият строеж е нетипичен за отбранително съоръжение, а външният му вид отчасти напомня сградата, приютила институция като Berghain. Въпреки че не съм влизал в никое от тях, двете места вероятно крият известни сходства и в интериора. Оттук аналогията с превръщането на трезора на универсален магазин в (бившия) Tresor или на някогашен ТЕЦ във въпросния Berghain е близо до ума. И изобщо, миналото на подобни сгради, функциите, които са изпълнявали преди реконструкцията си в клубове за забавление, придават едно особено настроение, едно особено излъчване на новото им амплоа. Подобно на замък с духове, съзнанието за тези истории привлича дори без очевидни препратки.
В момента в Триер функционират 4-5 клуба с редовна програма. От тях нито един не е отдаден на електронната музика, а в болезнено излъскания Forum вече почти нищо не напомня за френското военно кино, в чиято сграда е създаден клубът.
Ясно е, че проектът няма да стане първа грижа на общината, но една свежа идея никога не е в повече.
*Заглавието е от тук.
неделя, юни 06, 2010
Кламер 3 в 1: Любов по поискване
По примера на d3l и едноименната рубрика от несъществуващата вече телевизия ММ.
Men Are Not Nice Guys (2001), Grand Popo Football Club
Bel Amour (2000), Bel Amour
Coin-Operated Boy (2003), The Dresden Dolls
Men Are Not Nice Guys (2001), Grand Popo Football Club
Bel Amour (2000), Bel Amour
Coin-Operated Boy (2003), The Dresden Dolls
четвъртък, юни 03, 2010
Препозициониране
Цветарят на ъгъла затвори. Според бележката вече се занимава с погребална дейност.
(Разбиращите немски поздравявам с името на погребалната къща.)
сряда, юни 02, 2010
Христо Ботев ≡ Vilfredo Pareto
Днешното издание на рубриката е специално по две причини. Първо, днес се чества годишнина от смъртта на единия от участниците в него. Второ, приликите между двамата са толкова значителни, че изглеждат като раздвояване на личността у един и същ човек.
(wikipedia.org)
Кой не знай Ботев войвода, кой не е слушал за него? Животът и делата на родения през 1848 г. Калоферчанин са известни на всеки българин от първокласник нагоре. По-любопитен е случаят с героичната му смърт, чиито обстоятелства са достатъчно оспорвани, че да позволят съмнение в настъпването й изобщо (в стил Елвис или Тупак, ако позволите сравнението)...
..поне до 1923 г., когато в Женева умира един външно силно напомнящ Ботев италиански социолог — Вилфредо Парето. Парето е роден в същата година, в която и българския поет, дори работи за кратко като публицист. Постъпването му в Торинския университет съвпада с изключването на Ботев от Одеската гимназия, а "Дума на българските емигранти" излиза непосредствено след като Парето защитава дисертацията си. Политическата кариера на италианеца започва и свършва в първите години след Освобождението на България. Неуспехът очевидно го кара да се концентрира върху научната си дейност: със социологическите (закон на Парето) и икономическите (ефективност на Парето) си тези полага основите на теория наконспирацията елита.
Изобщо, както Лафазанов казва, хора със сачма в главата — веднъж в пряк, веднъж в преносен смисъл.
(wikipedia.org)
Кой не знай Ботев войвода, кой не е слушал за него? Животът и делата на родения през 1848 г. Калоферчанин са известни на всеки българин от първокласник нагоре. По-любопитен е случаят с героичната му смърт, чиито обстоятелства са достатъчно оспорвани, че да позволят съмнение в настъпването й изобщо (в стил Елвис или Тупак, ако позволите сравнението)...
..поне до 1923 г., когато в Женева умира един външно силно напомнящ Ботев италиански социолог — Вилфредо Парето. Парето е роден в същата година, в която и българския поет, дори работи за кратко като публицист. Постъпването му в Торинския университет съвпада с изключването на Ботев от Одеската гимназия, а "Дума на българските емигранти" излиза непосредствено след като Парето защитава дисертацията си. Политическата кариера на италианеца започва и свършва в първите години след Освобождението на България. Неуспехът очевидно го кара да се концентрира върху научната си дейност: със социологическите (закон на Парето) и икономическите (ефективност на Парето) си тези полага основите на теория на
Изобщо, както Лафазанов казва, хора със сачма в главата — веднъж в пряк, веднъж в преносен смисъл.
вторник, юни 01, 2010
понеделник, май 17, 2010
събота, май 15, 2010
В предаването има продуктово позициониране
Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.
От 28.1.2010 насам, с известни ограничения, позиционирането на продукти в българските електронни медии е разрешено. Изменението на Закона за радиото и телевизията (чл. 83, чл. 84) е част от общоевропейска либерализация, предвидена в Европейската директива за аудиовизуални услуги. За сравнение, три месеца по-късно промените прие и немското законодателство, а малко след това ProSieben осъществи премиерата на вече легалния рекламен метод.
Премиерно или не, продуктовото позициониране има и в актуално предаване от българския ефир. Стъклен дом по bTV е интересен не само с художествената си стойност, но и с откритото включване на марки и продукти в сцени от филма. Домът на Жекови е обзаведен от Selamore, Атанасови се ширят в Kristiano Brussardi, Касабови залагат на Стил Декор. Николай облича Andrews/, Елена съблича Sinéquanone, Камен носи Capasca. Camel Active, Mango, Hot Spot, Carina, Star Dust, Combo Brand, Hotel Expo допълват списъка. Практически неразпознаваеми в самия филм, имената се появяват изключително в края на епизодите, представени от лого и отчасти кратки видеокадри, с което участието им в продукцията следва да се разбира като спонсорство.
За разлика от този сравнително ненатрапчив подход, вторият и третият епизод на сериала включват съответно една 90-секундна и една едноминутна сцена, чийто сюжет фокусира ясно разпознаваем продукт — кредитна карта VISA. С появата си картата става център на внимание за всички участници и води до думи и действия, подчертаващи както името, така и предимствата й. Разговорът в първия случай тематизира дори наградата от актуалната кампания на организацията. Спорно е, доколко така реализираните кадри отговарят на изискването "да не изтъкват неоправдано съответния продукт", но поне задължителното означение е налице. Трисекундното съобщение излиза на цял екран в началото и края на предаването, както и след рекламен блок.
Отвъд това, петият епизод изненадва с нещо като точната противоположност на продуктовото позициониране, а именно целенасоченото заличаване на марки и означения от кадрите. Дали случаен символ върху прозореца на мола или логото на Алфата, с която Камен и Ставрев си търсят белята — мъглявините в кадрите очевидно са добавени впоследствие. Като изключим подозрението, че е имало и далеч по-елегантен начин за отстраняването на символите, остава въпросът относно смисъла от него. Дори при положение, че фонът с прозореца е можел просто да бъде избегнат (и вероятно е бил забелязан едва след снимките), марката на един автомобил може да бъде идентифицирана по множество детайли, съвсем независимо от логото на производителя. Всяка алтернатива в случая би била просто друга марка. Ако платеното позициониране трябва да бъде ясно обявено, трябва ли неумишленото такова да се крие?
понеделник, май 03, 2010
вторник, април 20, 2010
Рекламни катастрофи
В Scholz & Friends е време да помислят над изграждането на отдел "Пророчества". В рамките на три месеца агенцията изработи два буквално катастрофални сюжета за различни клиенти, които впоследствие се случиха наистина. От това загубиха далеч не само рекламистите.
Първо в края на януари Съюзът на немското занаятчийство беше принуден да спре иначе чудесния си имиджов спот, дело на агенцията, непосредствено след премиерата му. Причината бяха оплаквания от страна на тв зрители, свързали рушащия се без занаятчийството град с трагичните кадри от земетресението в Хаити.
Миналата седмица, броени дни преди изригването на Ейафятлайокутл, парализирал въздушния транспорт на континента, S&F пуснаха клип за прахосмукачки Siemens, включващ... вулкан. Метафората за extreme power е близка до ума и безобидна при нормални условия, каквито сегашните за жалост не са.
Въпреки нещастното съвпадение тази кампания имаше късмета да приключи по план още преди поредното оплакване. Остава въпросът, доколко оправдано е спирането на каквито и да било фиктивни произведения заради подобни асоциации. Лично, Das Lied vom Handwerk ме кара да настръхна от удоволствие и ако беше моя идея, досега да съм полудял заради безславния й край, сложен от група хора, неспособни да различават реалност и измислица.
Агенцията запазва чувство за хумор.
Първо в края на януари Съюзът на немското занаятчийство беше принуден да спре иначе чудесния си имиджов спот, дело на агенцията, непосредствено след премиерата му. Причината бяха оплаквания от страна на тв зрители, свързали рушащия се без занаятчийството град с трагичните кадри от земетресението в Хаити.
Миналата седмица, броени дни преди изригването на Ейафятлайокутл, парализирал въздушния транспорт на континента, S&F пуснаха клип за прахосмукачки Siemens, включващ... вулкан. Метафората за extreme power е близка до ума и безобидна при нормални условия, каквито сегашните за жалост не са.
Въпреки нещастното съвпадение тази кампания имаше късмета да приключи по план още преди поредното оплакване. Остава въпросът, доколко оправдано е спирането на каквито и да било фиктивни произведения заради подобни асоциации. Лично, Das Lied vom Handwerk ме кара да настръхна от удоволствие и ако беше моя идея, досега да съм полудял заради безславния й край, сложен от група хора, неспособни да различават реалност и измислица.
Агенцията запазва чувство за хумор.
вторник, април 13, 2010
понеделник, април 12, 2010
Kill your promoters
DJ Mag България определено ги бива повече като парти организатори отколкото като музикално списание. В духа на общия подем из столичния клубен живот, по тяхна покана на 24.04. в НДК предстои да гостуват Aeroplane и David Carretta.
Но да погледнем това съобщение. Като изключим формалностите около мястото на провеждане и цената на билетите, текстът му се свежда до два абзаца. И двата разказват изключително за Aeroplane, не пропускайки дори подробности като имена на изпълнители, които белгийското дуо е ремиксирало. Карета? Че той ще идва ли изобщо?
По същия начин изглеждаше страницата на събитието в RA, където до появата на официалния плакат преди няколко дни се мъдреше единствено снимка на Стефан и Вито. Дизайнът на самия плакат е чудесен и се връзва отлично с ню-диско имиджа на гостите, но също толкова несправедливо омаловажава единия от тях, поставяйки името му, изписано с в пъти по-малък шрифт, в ъгъла. Всъщност това се оказва единственото място, където въпросното изобщо фигурира.
И сега ако някой реши да оправдае всичко като каже, че Карета, видиш ли, е подгряващ диджей, такъв цигански ще му извъртя, че да не ходи един месец на парти. Carretta да подгрява за Aeroplane е като пържола за предястие и салатка за основно. Ще ме извиняват новоизлюпените фенове на осемдесетарския звук, ама мосю тия неща ги прави от едно 20 години — с далеч по-ударни резултати.
Не казвам, че белгийците са кофти. Напротив, стилът им е приятен. Но докато те плетат ефирни ремикси за популярни групи, франсето е истински техно-ветеран от ранга на The Hacker и Vitalic. Дебютното му L.S.D./You Can излиза още през 1994 за култовия Harthouse; две години по-късно с негова продукция (Innerwood) стартира пътеводният International Deejay Gigolos, приютил значителна част от творчеството му и до днес. Имена като GoodLife, Dancefloor Killers и Hot Banana допълват сметката. Shock Treatment е сред най-бруталните парчета, които познавам, ремиксите му за Kiko (Monique) и Sinema (You Keep Me Hangin' On) са стандарт, а името му присъства в безброй миксове и компилации.
На тоя фон, целенасочено или не, отношението на промоутъра е обидно. Kill your...
Но да погледнем това съобщение. Като изключим формалностите около мястото на провеждане и цената на билетите, текстът му се свежда до два абзаца. И двата разказват изключително за Aeroplane, не пропускайки дори подробности като имена на изпълнители, които белгийското дуо е ремиксирало. Карета? Че той ще идва ли изобщо?
По същия начин изглеждаше страницата на събитието в RA, където до появата на официалния плакат преди няколко дни се мъдреше единствено снимка на Стефан и Вито. Дизайнът на самия плакат е чудесен и се връзва отлично с ню-диско имиджа на гостите, но също толкова несправедливо омаловажава единия от тях, поставяйки името му, изписано с в пъти по-малък шрифт, в ъгъла. Всъщност това се оказва единственото място, където въпросното изобщо фигурира.
И сега ако някой реши да оправдае всичко като каже, че Карета, видиш ли, е подгряващ диджей, такъв цигански ще му извъртя, че да не ходи един месец на парти. Carretta да подгрява за Aeroplane е като пържола за предястие и салатка за основно. Ще ме извиняват новоизлюпените фенове на осемдесетарския звук, ама мосю тия неща ги прави от едно 20 години — с далеч по-ударни резултати.
Не казвам, че белгийците са кофти. Напротив, стилът им е приятен. Но докато те плетат ефирни ремикси за популярни групи, франсето е истински техно-ветеран от ранга на The Hacker и Vitalic. Дебютното му L.S.D./You Can излиза още през 1994 за култовия Harthouse; две години по-късно с негова продукция (Innerwood) стартира пътеводният International Deejay Gigolos, приютил значителна част от творчеството му и до днес. Имена като GoodLife, Dancefloor Killers и Hot Banana допълват сметката. Shock Treatment е сред най-бруталните парчета, които познавам, ремиксите му за Kiko (Monique) и Sinema (You Keep Me Hangin' On) са стандарт, а името му присъства в безброй миксове и компилации.
На тоя фон, целенасочено или не, отношението на промоутъра е обидно. Kill your...
четвъртък, април 01, 2010
сряда, март 31, 2010
What time is it?
To begin at the beginning. Още след миналогодишното издание на Time Warp беше ясно, че и тази пролет ще се ходи до Манхайм. Докато се наканим да си купим билетите обаче, earlybird-ът свърши и броихме по 55€ на калпак. 55 — 55; лайна като Mayday не са по-евтини, а и билетът включва безплатен транспорт в две от мрежите на Deutsche Bahn.
Криво време, крив път
С последното изникна проблем. Прибавяйки и преимуществата на студентската си карта, по отсечката Триер-Манхайм все пак остава малък участък, за който трябва да си купиш билет. Участъкът е между Заарбрюкен и Хомбург, взима се за 20-30 минути и струва седем евро. Миналата година също не си купихме билет за него, но тази просто нямахме късмет. Не само, че единствената проверка за иначе около три-четиричасовото пътуване дойде точно между тия два града, ами и шафнерът се оказа нещо такова. След едноминутна неравна борба влакът стигна някаква гара и към грозящата ни глоба от 40€ нацито изведнъж добави алтернативата просто да напуснем влака. Изхвърчахме като анимационни герои.
Вече с билет за остатъка до Хомбург възседнахме първия удобен влак, но в комплект с късния старт и закъсненията на самите влакове случката почти удвои пътя ни. Заплануваното 21:03 на Mannheim Hbf скочи на 23:33, а за среща с когото и да било в града не остана време. Изчакахме Ричи и брат му и заедно с още стотина истерични клъбъри се метнахме на един от трамваите, водещи до мястото на събитието. Линията носеше означението "E", което, извънредно или не, не можеше да бъде по-подходящо.
Тук уорп, Тайм Уорп
С изключение на лайнъпа чисто организационните разлики с предния Time Warp бяха незначителни, което предполагам е добре дошло за наядените до неадекватност редовни посетители, изградили своеобразен автоматизъм с годините. Сцените отново бяха пет плюс чилаут, а разпределението на онези от диджеите, пускали и през 2009, — видимо без промени. Тоалетните и баровете си бяха по местата, тентите за храна, гардероб и помощ — също. Може би точно заради това всичко ми изглеждаше някак по-подредено, достъпно и като цяло познато, отколкото при първото ми посещение на фестивала.
Вода, тоалетни
Вероятно най-същественото изменение спрямо миналата година беше системата за заплащане на бара, която работеше с купони от по 10€. Купуваш си купонче от специалните гишета, отиваш на бара, поръчваш си питие, а при получаването му младежите отзад задраскват съответната сума върху талончето ти.
При цена на половинлитрово шишенце вода 4€ жълтата хартийка стигаше таман за две плюс две евро депозит за шишенцата. Изобщо, дори без оглед на купонната система, която улесняваше барманите изцяло за сметка на клиентите, организаторът си правеше ебаси горниците от напитки. Нищо чудно, че народът се редеше на опашка пред мивките, за да си пълни вода от чешмата. На това отгоре, след няма час мяткане лъскавият етикет на шишенцето започваше да се лющи така брутално, че в един момент от огледалото на тоалетните ме погледна някакъв омазан в сребърно-син брокат образ. До мивките обаче имаше диспенсери със сапун, които Стела каза, че дори се пълнели периодично, така че евалата поне за това.
Наркотаци
Продължавам да не вдявам, защо при наличието на толкова писоари, всички чакат за кабинките. Вече мисля, че наистина им се ака, защото другото те без свян практикуваха насред сцените. То не бяха джойнтове, пликчета кока, в които бъркаха с дръжката на очилата си, вързопчета, карти, хапчета. Хляб и амфети, батко — апотеоз на наркоманията някъв! Дежурният въпрос "Имате ли нещо за смъркане?" дойде рекордно рано още на спирката пред гарата, а на фона на настървението, с което в два следобед девойката пред мен облиза листчето от белия прах, който тъкмо беше разделила с дружката си, призивът "Wir wollen 'sauber' feiern!" от официалния сайт звучеше просто нелепо. Още по-нелепо звучеше предупреждението за "засилен контрол" на подстъпите, входа и терена на фестивала. Нека онагледя със следния диалог от Last Action Hero:
Е, напук на цялата ирония в отговора, Time Warp представляваше точно това. Само участниците бяха не 60, ами поне 600. В пиковите часове на традиционно италианския floor 3 сновяха поне двама дилъри с охранителите си и питаха наред. Ексът вървеше 15-20€, като имаше дори отстъпка за количество. Поне двама души, застинали в неестествени пози, бяха буквално изнесени от залата от приятелите си и медицинския екип. Народът се друсаше като на олимпиада — иди после обяснявай на външни хора, че електронните фенове не са шайка шумни наркоманчета, търсещи поредния повод да се изпънат колективно.
Monika Kruse
Определено най-голямата сладурана сред въртящите плочи и съвсем не без причина резидент в Panorama Bar. Миналата година пристигнахме прекалено късно, за да я хванем; тази стартирахме с края на сета й. Докато влезем в час, Моника приключи, но това, което чухме беше приятно перкусивно техно с тук-таме екзотични вокали.
Sven Väth
Кака Мони свърши в 2:00, чичо Свен започна в 3:00 и, макар на различни сцени, двете се случиха едновременно. Причината беше насроченото за същата нощ преминаване към лятно време, което оправда името на фестивала в най-директен смисъл. При чичко останахме около половин час. Изпълненията му винаги са събитие, но сме го слушали достатъчно, а и скоро след него на супер силния floor 3 предстоеше да се качи Рикардо. Тропнахме едно хорце на нелошото начало, порадвахме се на акробатите и скокнахме оттатък.
Ricardo Villalobos
Ако трябваше да посоча едно име, за което бях най-надъхан преди феста, това щеше да е той. За разлика от миналата година, когато беше по-скоро афтърен, тук Вилалобос разполагаше с централния диапазон между 3:30 и 6:00, което гарантираше здрав пийктайм екшън. Очакванията се оправдаха изцяло. Дръглестият чилиец ни смаза с ритъм, звуци и нахапани вокали, сред които се отличи някакво абсолютно невменяемо включване на немски. Записът звучеше като спортно радиопредаване, в което се обсъжда футбол. С Ричи заключихме, че това ще е следващият Sei Es Drum.
Изненадващо, Рикардо отново беше единственият диджей, при когото иглата прескочи поне три пъти и публиката в един момент открито възнегодува. Лично аз съм толерантен към подобни грешки, но се замислих, на какво се дължи подобен рецидив. После се сетих за интервюто по ARTE, където в паузата на сета си в Berghain Вилалобос не може да върже едно смислено изречение, и се ухилих идиотски.
Това, с което Рикардо окончателно ме спечели, беше парчето, което познавах като мартенския #1 на Hell. Най-якото беше, че той нито го тресна изведнъж, нито го вля постепенно. Пускаше го на порции. А, знаете, просто няма такъв кеф, както когато разпознаваш парчето още в началото и само чакаш да изригне. Сгънах се! По-късно чухме версия на Enfants, както и собствения му ремикс на Points от Affkt & Danny Fiddo. При Вилалобос за първи път се появиха и доста приятни червено-бели визуализации, приличащи на вертикално раздвижен Паметник на Холокоста.
Marco Carola
Добрият мечок застъпи директно след Рикардо и също не ни пожали. Час и половина трайбъл ритми с продължителни затишия на баса, металически ефекти и брутални отпушвания. Ако трябва да съм честен, личното ми мнение за Карола не е нещо особено, но въодушевлението на Ричи ми подейства заразително. От друга страна, собствените му продукции често ми допадат и именно Bloody Cash беше парчето, което не знам защо очаквах поне на четири места в различни сетове тая нощ. Не познах нито веднъж.
Една от визуализациите към сета на Марко включваше фулскрийн с италианския флаг и вертикално протичащ надпис на италиански, който не разбрах. Изобщо, Time Warp е градивно звено по оста Рим-Берлин и с културните особености на спагетената нация просто трябва да се свикне.
Martin Buttrich — live
Причината да напуснем Карола преди края беше не само лайвът на Бутрих, който течеше паралелно с втория час от сета на италианеца, но и стремежа да си осигурим места за предстоящата след него премиера на Plastikman live. Според Karotte, в чието радиопредаване се завъртяха предварителни уточнения за фестивала, по време на шоуто Бутрих щял да продава прясно издадения си албум (Crash Test за Desolat), обхождайки публиката с табла на кръста. Двайсет минути преди края на лайва, това или вече се беше случило, или изобщо не беше, защото подобно събитие не видяхме. За сметка на това се изкефихме на добър звук и семпла, но въздействаща визуализация с говорителен магнит, разделен на мигащи сектори.
Plastikman — live
Пластикмен беше като театър. С анимациите на гениалния Али Демирел изявите на Хотин по традиция са далеч отвъд чисто слуховото възприятие и танца, но тук хората просто бяха замръзнали на мястo, вперили погледи и камери в тъмнината пред себе си. Поради очаквано големия интерес към лайва на препълнения floor 2, организаторът беше предвидил пряка видеовръзка към floor 1. От това на мен ми хрумна да установя пряка аудиовръзка към един човек, който от своя страна не посрещна идеята с очаквания ентусиазъм, така че сега му дължа (извинение под формата на) обещания спешъл рипорт.
Тъмнина. Тишина. Продължителен нискочестотен звук като отлитащ самолет. Тъмнината се прекъсва от извита в двата края червена хоризонтална линия. Появява се още една. Бръмченето не спира. Опитвам се да си представя друга ситуация, в която две хиляди човека гледат тънка червена линия на фона на зациклящ звук сякаш ей сега ще се срещнат земята и небето. Не успявам.
Хотин никакъв не се вижда и почвам да допускам, че го няма. Благодарение на тъмнината и дълбоките, протяжни звуци атмосферата е едновременно тягостна и уютна.
Появяват се и две бели линии, които заедно с червените започват да сноват нагоре-надолу, кръстосвайки се. Бръмченето на фона периодично се засилва и между червените линии за момент се образува звукова спектрограма.
Линиите изчезват. Появява се бийт и бяло топче, което почва да подскача в такт с него. Оттук-нататък всеки следващ инструмент се отразяваше на екрана под някаква форма — като ново топче с друга честота на подскачане, като кръгове по водна повърхност и т.н. Когато всичко това бе заместено от едно голямо бяло топче с триизмерна осветеност, подскачащо ту напред към зрителя, ту назад, стана ясно, че LED-екранът е извит спрямо вертикалната си ос в цилиндрична форма и обгражда Хотин като фарадеев кафез. Т.е. Хотин беше зад екрана!
Някъде по това време във VIP-сектора и зад видеопулта се появиха познати физиономии. Нахапаният като тигъра на тениската си Свен Вет бърчеше лице и се прегръщаше с публиката през парапета, а Tobi Neumann и Magda кротуваха на заден план. По думите на Ричи, Свен дори изкарал акъла на брат му, който бил с гръб към него, обръщайки го към себе си и изкрещявайки нещо нечленоразделно в лицето му.
С натрупването на звуци в аудиопотока се разнообрази и визуалната картина. Топчетата се появяваха в различни цветове и констелации, завъртяха се калейдоскопски изображения с логото на Пластикмен. Звуците варираха адски яко, на моменти се обръщаха на тотална есид мелачка, а някъде преди средата Хотин навърза такъв луд ритъм, че замятах глава като металист. Неподвижната маса бавно започна да се размества, но като цяло остана необичайно статична до края. Апропо, лайвът продължи два часа вместо планирания един и предполагам, че Dubfire, който следваше по план, е останал само с вторите си 60 минути.
Пауза
Дали наистина е така, не разбрахме, защото се отправихме за кратка почивка към тентата с храна малко преди края на лайва. На пръв поглед нелогично, умората от танците е по-мъчителна при бавни отколкото при бързи движения. Затова и Пластикмен дойде леко затормозяващ за поокапалите в ранното утро. Изключенията в нашата групичка бяха братът на Ричи и аз, но в интерес на общото благо се солидаризирахме с останалите.
Тентата беше същият битак като миналата година. Гадни манджи за много пари плюс безумен депозит върху съдове за еднократна употреба. Томас и Давид хвърлиха своите без да внимават и ето ти 4€ за пресметливия организатор. За надрусаните въобще не ми се мисли.
От крайните пейки се чуваше музиката в чилаут-зоната, където пускаше братът на Хотин, Матю. За изненада на всички ни, вместо благи и успокояващи вълни, оттатък бичеха афтърни хаус-ритми. Да ви имам чилаута. Някоя друсалка ще влезе с идеята да се отпусне, а вместо това ще се ококори като хамстер.
Reboot — live
Reboot може да е потен и дебел, обаче прави чудеса. Влязохме за лайва му малко след началото и не е истина, какъв кик ми даде в ранния предиобед! Станах вир вода за секунди. Настроението из цялата сцена беше особено приповдигнато, а в един момент Ричи вдигна ръце с крясък, давайки да се разбере, че е разпознал идващото парче. Твърдеше, че е Caminando. Никога не съм отричал, че диджейският му нюх е далеч по-добър от моя, но повярвах, едва когато чух вокала. Доживях.
Обзе ме неописуемо чувство на радост. Не радост, ами пълно блаженство, човече! Исках да спра времето и да си остана в тоя момент. Испанският текст вече се носеше из залата, виейки се към гигантската диско топка на тавана, търсейки пролука към облаците, когато се случи нещо неочаквано. Цялата публика, отпред-назад, започна да кляка на земята! Докато разберем какво става, дойде и нашият ред. Клекнахме от първоначален конформизъм, но мигновено разбрахме жеста. Reboot вдигна ръце, изръкопляска и се поклони зад Мак-а си, а когато вокалът достигна връхната си точка и изби в неудържимия ритъм на скърцащ шкаф, прожекторите засияха, всички наскачаха по местата си и се започна най-яката веселба за цялото парти. Изживях някакъв катарзис. Сякаш всичко позитивно, което познавах, се беше събрало в един миг, беше кулминирало в един-единствен брейк.
Reboot ремиксът на Easy Lee поуспокои страстите и подготви публиката за по-стриктната Magda.
Magda
С Fabric 49 и откакто Пешо ми каза, че налива Русский Стандарт като водичка, Магда ми стана особено симпатична. Към това, гледайки Making Contakt ден преди феста, установих, че ми напомня на майка ми, което е още един плюс. Музиката й беше прекрасен микс от суровия минусов звук и филтрирани диско мелодии, които идваха като приятни прекъсвания на твърдия бас. Заради паралелния старт на мега closing-сета с Рикардо, Марко и Локо останахме не повече от половин час, но и само с него Магда грабна звездички.
Ricardo Villalobos & Marco Carola & Loco Dice
Отсъствието на четиричасовия "обеден" сет на Хотин от миналата година беше доволно компенсирано от горното трио. Всъщност вече окончателно гримираният Свен неофициално го разшири до квартет, но така или иначе между 11:30 и 15:00 зад пулта на floor 2 се завъртяха около 20% от диджеите на фестивала.
Както подобава на back2back-сет диджеите се сменяха на парче и всяко следващо носеше различно настроение. Късогледството ми ме възпрепятства да виждам, кой точно е отговорен за музиката във вески един момент, но Ричи от време на време обявяваше по някое име, а и на места личеше индивидуалният стил на всеки диджей. Не знам как, но през цялото време оттук до края кипях от енергия като да бяхме в началото на вечерта. Идеята за максимално изцеждане в комбинация с нежеланието за приключване на партито очевидно диктуваха темпото, така че на междувременно класическия Grindhouse (Dubfire Terror Planet Remix) не ми остана нищо друго освен да набивам крак като за последно. "We are all dirty monkeys"! "Tanzt ihr Schweine"! С големите си печатни букви съобщенията от екраните внушаваха мазохистично удоволствие от усилията на тялото да преодолее лепкавото съпротивление на мръсотията по заприличалия на лунен пейзаж под. Бумчи-бумът на Марко се редуваше с бум-ляля-то на Локо и биу-пумпум-ът на Рикардо, а Свен добавяше от мелодичната си горчица за перфектните afterhours. Mалко преди два следобед дойде истински вълшебният момент.
Останахме до самия край, но това вече нямаше значение.
Криво време, крив път
С последното изникна проблем. Прибавяйки и преимуществата на студентската си карта, по отсечката Триер-Манхайм все пак остава малък участък, за който трябва да си купиш билет. Участъкът е между Заарбрюкен и Хомбург, взима се за 20-30 минути и струва седем евро. Миналата година също не си купихме билет за него, но тази просто нямахме късмет. Не само, че единствената проверка за иначе около три-четиричасовото пътуване дойде точно между тия два града, ами и шафнерът се оказа нещо такова. След едноминутна неравна борба влакът стигна някаква гара и към грозящата ни глоба от 40€ нацито изведнъж добави алтернативата просто да напуснем влака. Изхвърчахме като анимационни герои.
Вече с билет за остатъка до Хомбург възседнахме първия удобен влак, но в комплект с късния старт и закъсненията на самите влакове случката почти удвои пътя ни. Заплануваното 21:03 на Mannheim Hbf скочи на 23:33, а за среща с когото и да било в града не остана време. Изчакахме Ричи и брат му и заедно с още стотина истерични клъбъри се метнахме на един от трамваите, водещи до мястото на събитието. Линията носеше означението "E", което, извънредно или не, не можеше да бъде по-подходящо.
Тук уорп, Тайм Уорп
С изключение на лайнъпа чисто организационните разлики с предния Time Warp бяха незначителни, което предполагам е добре дошло за наядените до неадекватност редовни посетители, изградили своеобразен автоматизъм с годините. Сцените отново бяха пет плюс чилаут, а разпределението на онези от диджеите, пускали и през 2009, — видимо без промени. Тоалетните и баровете си бяха по местата, тентите за храна, гардероб и помощ — също. Може би точно заради това всичко ми изглеждаше някак по-подредено, достъпно и като цяло познато, отколкото при първото ми посещение на фестивала.
Вода, тоалетни
Вероятно най-същественото изменение спрямо миналата година беше системата за заплащане на бара, която работеше с купони от по 10€. Купуваш си купонче от специалните гишета, отиваш на бара, поръчваш си питие, а при получаването му младежите отзад задраскват съответната сума върху талончето ти.
При цена на половинлитрово шишенце вода 4€ жълтата хартийка стигаше таман за две плюс две евро депозит за шишенцата. Изобщо, дори без оглед на купонната система, която улесняваше барманите изцяло за сметка на клиентите, организаторът си правеше ебаси горниците от напитки. Нищо чудно, че народът се редеше на опашка пред мивките, за да си пълни вода от чешмата. На това отгоре, след няма час мяткане лъскавият етикет на шишенцето започваше да се лющи така брутално, че в един момент от огледалото на тоалетните ме погледна някакъв омазан в сребърно-син брокат образ. До мивките обаче имаше диспенсери със сапун, които Стела каза, че дори се пълнели периодично, така че евалата поне за това.
Наркотаци
Продължавам да не вдявам, защо при наличието на толкова писоари, всички чакат за кабинките. Вече мисля, че наистина им се ака, защото другото те без свян практикуваха насред сцените. То не бяха джойнтове, пликчета кока, в които бъркаха с дръжката на очилата си, вързопчета, карти, хапчета. Хляб и амфети, батко — апотеоз на наркоманията някъв! Дежурният въпрос "Имате ли нещо за смъркане?" дойде рекордно рано още на спирката пред гарата, а на фона на настървението, с което в два следобед девойката пред мен облиза листчето от белия прах, който тъкмо беше разделила с дружката си, призивът "Wir wollen 'sauber' feiern!" от официалния сайт звучеше просто нелепо. Още по-нелепо звучеше предупреждението за "засилен контрол" на подстъпите, входа и терена на фестивала. Нека онагледя със следния диалог от Last Action Hero:
- Is this right? It does not look like a crack house.
- Do you want 60 guys dancing on the lawn throwing cocaine around?
Е, напук на цялата ирония в отговора, Time Warp представляваше точно това. Само участниците бяха не 60, ами поне 600. В пиковите часове на традиционно италианския floor 3 сновяха поне двама дилъри с охранителите си и питаха наред. Ексът вървеше 15-20€, като имаше дори отстъпка за количество. Поне двама души, застинали в неестествени пози, бяха буквално изнесени от залата от приятелите си и медицинския екип. Народът се друсаше като на олимпиада — иди после обяснявай на външни хора, че електронните фенове не са шайка шумни наркоманчета, търсещи поредния повод да се изпънат колективно.
Monika Kruse
Определено най-голямата сладурана сред въртящите плочи и съвсем не без причина резидент в Panorama Bar. Миналата година пристигнахме прекалено късно, за да я хванем; тази стартирахме с края на сета й. Докато влезем в час, Моника приключи, но това, което чухме беше приятно перкусивно техно с тук-таме екзотични вокали.
Sven Väth
Кака Мони свърши в 2:00, чичо Свен започна в 3:00 и, макар на различни сцени, двете се случиха едновременно. Причината беше насроченото за същата нощ преминаване към лятно време, което оправда името на фестивала в най-директен смисъл. При чичко останахме около половин час. Изпълненията му винаги са събитие, но сме го слушали достатъчно, а и скоро след него на супер силния floor 3 предстоеше да се качи Рикардо. Тропнахме едно хорце на нелошото начало, порадвахме се на акробатите и скокнахме оттатък.
Ricardo Villalobos
Ако трябваше да посоча едно име, за което бях най-надъхан преди феста, това щеше да е той. За разлика от миналата година, когато беше по-скоро афтърен, тук Вилалобос разполагаше с централния диапазон между 3:30 и 6:00, което гарантираше здрав пийктайм екшън. Очакванията се оправдаха изцяло. Дръглестият чилиец ни смаза с ритъм, звуци и нахапани вокали, сред които се отличи някакво абсолютно невменяемо включване на немски. Записът звучеше като спортно радиопредаване, в което се обсъжда футбол. С Ричи заключихме, че това ще е следващият Sei Es Drum.
Изненадващо, Рикардо отново беше единственият диджей, при когото иглата прескочи поне три пъти и публиката в един момент открито възнегодува. Лично аз съм толерантен към подобни грешки, но се замислих, на какво се дължи подобен рецидив. После се сетих за интервюто по ARTE, където в паузата на сета си в Berghain Вилалобос не може да върже едно смислено изречение, и се ухилих идиотски.
Това, с което Рикардо окончателно ме спечели, беше парчето, което познавах като мартенския #1 на Hell. Най-якото беше, че той нито го тресна изведнъж, нито го вля постепенно. Пускаше го на порции. А, знаете, просто няма такъв кеф, както когато разпознаваш парчето още в началото и само чакаш да изригне. Сгънах се! По-късно чухме версия на Enfants, както и собствения му ремикс на Points от Affkt & Danny Fiddo. При Вилалобос за първи път се появиха и доста приятни червено-бели визуализации, приличащи на вертикално раздвижен Паметник на Холокоста.
Marco Carola
Добрият мечок застъпи директно след Рикардо и също не ни пожали. Час и половина трайбъл ритми с продължителни затишия на баса, металически ефекти и брутални отпушвания. Ако трябва да съм честен, личното ми мнение за Карола не е нещо особено, но въодушевлението на Ричи ми подейства заразително. От друга страна, собствените му продукции често ми допадат и именно Bloody Cash беше парчето, което не знам защо очаквах поне на четири места в различни сетове тая нощ. Не познах нито веднъж.
Една от визуализациите към сета на Марко включваше фулскрийн с италианския флаг и вертикално протичащ надпис на италиански, който не разбрах. Изобщо, Time Warp е градивно звено по оста Рим-Берлин и с културните особености на спагетената нация просто трябва да се свикне.
Martin Buttrich — live
Причината да напуснем Карола преди края беше не само лайвът на Бутрих, който течеше паралелно с втория час от сета на италианеца, но и стремежа да си осигурим места за предстоящата след него премиера на Plastikman live. Според Karotte, в чието радиопредаване се завъртяха предварителни уточнения за фестивала, по време на шоуто Бутрих щял да продава прясно издадения си албум (Crash Test за Desolat), обхождайки публиката с табла на кръста. Двайсет минути преди края на лайва, това или вече се беше случило, или изобщо не беше, защото подобно събитие не видяхме. За сметка на това се изкефихме на добър звук и семпла, но въздействаща визуализация с говорителен магнит, разделен на мигащи сектори.
Plastikman — live
Пластикмен беше като театър. С анимациите на гениалния Али Демирел изявите на Хотин по традиция са далеч отвъд чисто слуховото възприятие и танца, но тук хората просто бяха замръзнали на мястo, вперили погледи и камери в тъмнината пред себе си. Поради очаквано големия интерес към лайва на препълнения floor 2, организаторът беше предвидил пряка видеовръзка към floor 1. От това на мен ми хрумна да установя пряка аудиовръзка към един човек, който от своя страна не посрещна идеята с очаквания ентусиазъм, така че сега му дължа (извинение под формата на) обещания спешъл рипорт.
Тъмнина. Тишина. Продължителен нискочестотен звук като отлитащ самолет. Тъмнината се прекъсва от извита в двата края червена хоризонтална линия. Появява се още една. Бръмченето не спира. Опитвам се да си представя друга ситуация, в която две хиляди човека гледат тънка червена линия на фона на зациклящ звук сякаш ей сега ще се срещнат земята и небето. Не успявам.
Хотин никакъв не се вижда и почвам да допускам, че го няма. Благодарение на тъмнината и дълбоките, протяжни звуци атмосферата е едновременно тягостна и уютна.
Появяват се и две бели линии, които заедно с червените започват да сноват нагоре-надолу, кръстосвайки се. Бръмченето на фона периодично се засилва и между червените линии за момент се образува звукова спектрограма.
Линиите изчезват. Появява се бийт и бяло топче, което почва да подскача в такт с него. Оттук-нататък всеки следващ инструмент се отразяваше на екрана под някаква форма — като ново топче с друга честота на подскачане, като кръгове по водна повърхност и т.н. Когато всичко това бе заместено от едно голямо бяло топче с триизмерна осветеност, подскачащо ту напред към зрителя, ту назад, стана ясно, че LED-екранът е извит спрямо вертикалната си ос в цилиндрична форма и обгражда Хотин като фарадеев кафез. Т.е. Хотин беше зад екрана!
Някъде по това време във VIP-сектора и зад видеопулта се появиха познати физиономии. Нахапаният като тигъра на тениската си Свен Вет бърчеше лице и се прегръщаше с публиката през парапета, а Tobi Neumann и Magda кротуваха на заден план. По думите на Ричи, Свен дори изкарал акъла на брат му, който бил с гръб към него, обръщайки го към себе си и изкрещявайки нещо нечленоразделно в лицето му.
С натрупването на звуци в аудиопотока се разнообрази и визуалната картина. Топчетата се появяваха в различни цветове и констелации, завъртяха се калейдоскопски изображения с логото на Пластикмен. Звуците варираха адски яко, на моменти се обръщаха на тотална есид мелачка, а някъде преди средата Хотин навърза такъв луд ритъм, че замятах глава като металист. Неподвижната маса бавно започна да се размества, но като цяло остана необичайно статична до края. Апропо, лайвът продължи два часа вместо планирания един и предполагам, че Dubfire, който следваше по план, е останал само с вторите си 60 минути.
Пауза
Дали наистина е така, не разбрахме, защото се отправихме за кратка почивка към тентата с храна малко преди края на лайва. На пръв поглед нелогично, умората от танците е по-мъчителна при бавни отколкото при бързи движения. Затова и Пластикмен дойде леко затормозяващ за поокапалите в ранното утро. Изключенията в нашата групичка бяха братът на Ричи и аз, но в интерес на общото благо се солидаризирахме с останалите.
Тентата беше същият битак като миналата година. Гадни манджи за много пари плюс безумен депозит върху съдове за еднократна употреба. Томас и Давид хвърлиха своите без да внимават и ето ти 4€ за пресметливия организатор. За надрусаните въобще не ми се мисли.
От крайните пейки се чуваше музиката в чилаут-зоната, където пускаше братът на Хотин, Матю. За изненада на всички ни, вместо благи и успокояващи вълни, оттатък бичеха афтърни хаус-ритми. Да ви имам чилаута. Някоя друсалка ще влезе с идеята да се отпусне, а вместо това ще се ококори като хамстер.
Reboot — live
Reboot може да е потен и дебел, обаче прави чудеса. Влязохме за лайва му малко след началото и не е истина, какъв кик ми даде в ранния предиобед! Станах вир вода за секунди. Настроението из цялата сцена беше особено приповдигнато, а в един момент Ричи вдигна ръце с крясък, давайки да се разбере, че е разпознал идващото парче. Твърдеше, че е Caminando. Никога не съм отричал, че диджейският му нюх е далеч по-добър от моя, но повярвах, едва когато чух вокала. Доживях.
Обзе ме неописуемо чувство на радост. Не радост, ами пълно блаженство, човече! Исках да спра времето и да си остана в тоя момент. Испанският текст вече се носеше из залата, виейки се към гигантската диско топка на тавана, търсейки пролука към облаците, когато се случи нещо неочаквано. Цялата публика, отпред-назад, започна да кляка на земята! Докато разберем какво става, дойде и нашият ред. Клекнахме от първоначален конформизъм, но мигновено разбрахме жеста. Reboot вдигна ръце, изръкопляска и се поклони зад Мак-а си, а когато вокалът достигна връхната си точка и изби в неудържимия ритъм на скърцащ шкаф, прожекторите засияха, всички наскачаха по местата си и се започна най-яката веселба за цялото парти. Изживях някакъв катарзис. Сякаш всичко позитивно, което познавах, се беше събрало в един миг, беше кулминирало в един-единствен брейк.
Reboot ремиксът на Easy Lee поуспокои страстите и подготви публиката за по-стриктната Magda.
Magda
С Fabric 49 и откакто Пешо ми каза, че налива Русский Стандарт като водичка, Магда ми стана особено симпатична. Към това, гледайки Making Contakt ден преди феста, установих, че ми напомня на майка ми, което е още един плюс. Музиката й беше прекрасен микс от суровия минусов звук и филтрирани диско мелодии, които идваха като приятни прекъсвания на твърдия бас. Заради паралелния старт на мега closing-сета с Рикардо, Марко и Локо останахме не повече от половин час, но и само с него Магда грабна звездички.
Ricardo Villalobos & Marco Carola & Loco Dice
Отсъствието на четиричасовия "обеден" сет на Хотин от миналата година беше доволно компенсирано от горното трио. Всъщност вече окончателно гримираният Свен неофициално го разшири до квартет, но така или иначе между 11:30 и 15:00 зад пулта на floor 2 се завъртяха около 20% от диджеите на фестивала.
Както подобава на back2back-сет диджеите се сменяха на парче и всяко следващо носеше различно настроение. Късогледството ми ме възпрепятства да виждам, кой точно е отговорен за музиката във вески един момент, но Ричи от време на време обявяваше по някое име, а и на места личеше индивидуалният стил на всеки диджей. Не знам как, но през цялото време оттук до края кипях от енергия като да бяхме в началото на вечерта. Идеята за максимално изцеждане в комбинация с нежеланието за приключване на партито очевидно диктуваха темпото, така че на междувременно класическия Grindhouse (Dubfire Terror Planet Remix) не ми остана нищо друго освен да набивам крак като за последно. "We are all dirty monkeys"! "Tanzt ihr Schweine"! С големите си печатни букви съобщенията от екраните внушаваха мазохистично удоволствие от усилията на тялото да преодолее лепкавото съпротивление на мръсотията по заприличалия на лунен пейзаж под. Бумчи-бумът на Марко се редуваше с бум-ляля-то на Локо и биу-пумпум-ът на Рикардо, а Свен добавяше от мелодичната си горчица за перфектните afterhours. Mалко преди два следобед дойде истински вълшебният момент.
Oh, man...
Is there some sun otside?
Oh, man, you see the sunlight?
What time is it?
Останахме до самия край, но това вече нямаше значение.
сряда, март 24, 2010
вторник, март 23, 2010
Шифърът на Легонардо
От честите споменавания на Legowelt в блога, досега трябва да е станало ясно, че тоя човек не го слуша главата. Зад всяка негова продукция, независимо от псеводнима, с която я е издал, стои някаква откачена идея, базирана на исторически факти, филми или известни единствено на самия Леговелт персонажи, а музиката му е пропита с мистерия и драматизъм.
На обезпокоителна музика — обезпокоителни клипове. Следните кадри са любителска визуализация на малко известното парче Perron Oost от първия му официален албум, Reports From The Backseat Pimp:
Видеото включва образи от различни медии, затова, без да бъда подробен като Tim_Logik, по-долу се опитах да го разшифровам. Тези, които познавах или успях да открия, могат да се разделят на четири категории.
Филми
Le notti del terrore AKA Burial Ground (постер)
The Ewok Adventure (за кадъра)
Ricco AKA The Cauldron of Death (постер)
Invasion of the Saucer Men (постер)
Dawn of the Dead
Maniac
Silent Madness (постер)
The Simpsons
Home Alone
Beast of Blood
Meatcleaver Massacre (постер)
L'etrusco uccide ancora AKA The Dead Are Alive
Сцената с Джонатан Фрейкс ("sad Riker") очевидно е от Star Trek, но не знам точно кой.
Списания
TIME: Cyber Porn (July 3, 1995)
WWE Magazine: Macho King Randy Savage (July 1990)
Interview Magazine: Eddie Murphy (September 1987)
Продукти и реклама
Bradley group showers
Post's Sugar Krinkles
Mr. Leggs slacks
Age warning label ("Toy not suitable for children under 3 years of age")
McGuyver Mutlitool
Игри и интернет
Altered Beast
Streets Of Rage
Fuuuck
Ако някой, стигнал до тук, е разпознал още нещо, нека пише. Особено любопитен ми е произходът на кадъра от 1:13, както и на този с отварящото се око.
На обезпокоителна музика — обезпокоителни клипове. Следните кадри са любителска визуализация на малко известното парче Perron Oost от първия му официален албум, Reports From The Backseat Pimp:
Видеото включва образи от различни медии, затова, без да бъда подробен като Tim_Logik, по-долу се опитах да го разшифровам. Тези, които познавах или успях да открия, могат да се разделят на четири категории.
Филми
Le notti del terrore AKA Burial Ground (постер)
The Ewok Adventure (за кадъра)
Ricco AKA The Cauldron of Death (постер)
Invasion of the Saucer Men (постер)
Dawn of the Dead
Maniac
Silent Madness (постер)
The Simpsons
Home Alone
Beast of Blood
Meatcleaver Massacre (постер)
L'etrusco uccide ancora AKA The Dead Are Alive
Сцената с Джонатан Фрейкс ("sad Riker") очевидно е от Star Trek, но не знам точно кой.
Списания
TIME: Cyber Porn (July 3, 1995)
WWE Magazine: Macho King Randy Savage (July 1990)
Interview Magazine: Eddie Murphy (September 1987)
Продукти и реклама
Bradley group showers
Post's Sugar Krinkles
Mr. Leggs slacks
Age warning label ("Toy not suitable for children under 3 years of age")
McGuyver Mutlitool
Игри и интернет
Altered Beast
Streets Of Rage
Fuuuck
Ако някой, стигнал до тук, е разпознал още нещо, нека пише. Особено любопитен ми е произходът на кадъра от 1:13, както и на този с отварящото се око.
понеделник, март 22, 2010
Случайни уточнения 2
Дрескод, буквално:
VSCT = Virtual Street & Club Trade; немски лейбъл за "клубна" мода.
WeSC = WeAretheSuperlativeConspiracy; шведска пост-скейт-марка с особено разбиране за рекламни лица.
RVLT = Revolution; датска модна къща, възхваляваща несъобразяването с чуждото мнение.
RVCA = Ruca (разговорен термин на английски за "истинска любов"); творчески ангажиран спортен бранд от Южна Калифорния.
WEMOTO май нищо особено не означава; идат от Висбаден с разни шарени дрешки за момичета и момчета.
Yackfou; с обърнати букви разпространеното пожелание е име на симпатичен берлински лейбъл, произвеждащ "картинки за носене".
VSCT = Virtual Street & Club Trade; немски лейбъл за "клубна" мода.
WeSC = WeAretheSuperlativeConspiracy; шведска пост-скейт-марка с особено разбиране за рекламни лица.
RVLT = Revolution; датска модна къща, възхваляваща несъобразяването с чуждото мнение.
RVCA = Ruca (разговорен термин на английски за "истинска любов"); творчески ангажиран спортен бранд от Южна Калифорния.
WEMOTO май нищо особено не означава; идат от Висбаден с разни шарени дрешки за момичета и момчета.
Yackfou; с обърнати букви разпространеното пожелание е име на симпатичен берлински лейбъл, произвеждащ "картинки за носене".
неделя, март 21, 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)
