Милион ръце

На тъмно се повишава сексуалната дейност. На студено — творческата. Така през една дълга и сурова берлинска зима музикалният ентусиаст Tom Mangan решава да създаде собствен лейбъл за тениски. Millionhands стартира през юли 2009-та и освен чисто авторски картинки включва колаборации с различни дейци от електронната сцена, част от която дълги години е и самият Том.

Сред дизайните, почти без изключение дело на основателя, има закачливи надписи, култови образи от музикалната история, както и семпла композиция от кръг и две точки (лице? зурла?), служеща за лого на Millionhands. При колаборациите се отличава мюнхенският лейбъл Permanent Vacation, чиято тениска мигновено си поръчах от Decks-Records. До вчера дори бях решен да я разходя на Time Warp следващата седмица, но предвид снежнобелия й цвят се поотказах. В знак на благодарност за ваканционния дизайн момчетата от лейбъла пък са избачкали чуден Millionhands-Mix.

Millionhands ползва еко-тениски от EarthPositive; повечето модели са в ограничен брой.

Ако всичко това ти се струва тъпо, прочети съобщението от българския DJ Mag.

Ако можеха да свирят

Отнесен към дадено изказване, въпросът "Как ти звучи това?" по-често има предвид абстрактната информация в него, отколкото звуковия състав и мелодията му. Но и музиката се пише.

Как звучи тогава един уебсайт? Един възможен отговор дава Codeorgan — софтуер за анализ и просвирване на уебстраници. Програмката превежда текстовото съдържание уебкода на зададената страница в музика с определена тоналност, синтезаторна линия и перкусии, благодарение на което всеки сайт зазвучава със своя собствена мелодия. За жалост алгоритъмът работи само с латински символи (вж. "About" на сайта), иначе сигурно можеше да изсвири и "Опълченците на Шипка".



Имайки предвид, че обновяването на съдържанието на един сайт променя и звученето му, не е учудващо, че преди настоящия постинг ELEKTRÖ се носеше афекстуински в ре минор, а сега бичи съвсем друго.

(via jorni.de)

Тост Хаваи

За Alexander Marcus чух в края на миналия октомври от приятели, макар и чрез парче от 2008. Разбирайки едва в процеса на писане, че Маркус всъщност е творческо превъплъщение на Felix Rennefeld, отлагам централното послание на настоящото ентри за накрая.

Според историята, след ранния развод на родителите си, малкият Александър израсва в традиционно баварско село, където, насърчаван от баба си, участва в детска танцова формация "Еделвайсчета". Вече пълнолетен, Алекс заминава за САЩ. В Маями и Ню Йорк разширява музикалния си кръгозор с електронна музика и решава да комбинира двата стила. Ражда се електролорът, а Маркус се връща в Берлин, за да бъде неговият цар.

Както понятието подсказва, песните на Александър Маркус комбинират електронен ритъм с шлагерни елементи и народно-първобитни текстове, и, заедно с клиповете към тях, са изпълнени с препратки към немската попкултура. И докато самият Ренефелд е известен с нелоши диско-продукции като Game Over и The Max, фигурата на Маркус е културна критика с розови гащи и добро чувство за хумор. Пример за това е следното видео към актуалния му албум Mega, от което в духа на Eating on video ми потекоха лигите:

Mensch-Maschinen

Kraftwerk в нов състав:
Кристиан Вулф,
Бетина Вулф,
Ангела Меркел,
Хосе Луис Сапатеро.

Оригиналите: 1, 2.

Освобождаване на пощенска пратка в Германия

Въобще няма да подхващам изрични сравнения с българската система и печалната й известност от последния месец. Първото ми — засега единствено и непредставително — освобождаване на пратка от немската митница премина бързо и безпроблемно, с минимални разходи и социален контакт.

Пратката беше от нюйоркския EASTWEST, който още тук препоръчвам, защото към и без това ниските цени в долари предлага брутални отстъпки и доставка с проследяване до всеки царевичак в Мачу Пикчу. Общата стойност на пакета ми възлизаше на $94,12 — $70,12 за маратонките вътре и $24 транспортни разходи.

Около месец след датата на поръчката получих пощенско известие от отговорния по местожителството ми Zollamt Trier-Ehrang да потърся пратката си. Текстът изискваше да представя или разписка, респ. документ за плащане (при покупка), или данни за стойност, вид и съдържание на пратката (при подарък) и изрично упоменаваше алтернативата да пратя всичко по мейл. След като видях местоположението на Zollamt-а върху картата на града, последното се оказа повече от добре дошло.

Според немския закон освободени от данък и мито са пратки от трети страни (извън ЕС), чиято стойност не надхвърля 22€. При стойност между 22 и 150 евро се заплаща само данък внос (обикновено 19%). Отделно на обмитяване не подлежат спорадични и некомерсиални пратки от частни лица, сиреч подаръци, на стойност до 45€. Номерът да изкарам моята като такъв не мина и в послепис към един от мейлите в кореспонденцията получих учтиво напомняне, че укриването на данъци е престъпление.

Данъчното решение за дължимите 12,97€ получих и по мейл, и по пощата, като отново ми беше предоставен избор да платя в брой и да си взема сам пратката или да преведа сумата по банков път и да я получа по пощата. Избрах второто и след около седмица вече обувах маратонките си.

Watergate във Варна

Тия дни разсмях една приятелка със странен сън, в който участваше гласът й. Снощният ми беше и по-странен, и по-детайлен, та може да е интересен и на вас.

Сънувах, че берлинският Watergate е във Варна. Ама не на морския бряг, както човек би си помислил, ами до пазар "Чаталджа" (ей това се казва "излъган хоризонт на очакване"!) — от страната на ДСК, западналия пъб и книжарница "АБВ". Но вода наистина имаше. Пространството между отсрещния тротоар и входа на клуба беше изкуствен воден басейн, от който импровизиран парапет от корабни въжета отделяше тясната платформа пред входа. Тротоар всъщност липсваше, улица — също. Реално липсваше почти всичко, което да идентифицира района като "Пазар Чаталджа", включително самият пазар, заменен от постапокалиптични индустриални пейзажи а ла Beneath A Steel Sky, но, както често се случва в сънищата, усещането беше за точно това място. Клубът заемаше целия приземен етаж на сградата, в която се намираше — иначе жилищен блок, за който напомняха шахтите покрай външната стена.

Беше ден, но отвътре глухо звучеше музика. Не толкова заради светлината, колкото от някакво особено опасение, че няма да се впиша в атмосферата, си сложих тъмни очила и едва тогава влязох. Къс коридор водеше към сравнително малка, почти празна зала, в която няма и десетина души с алтернативна външност стояха по ъглите и се поклащаха, пийваха и си говореха. На вид нищо общо с истинския Уотъргейт на Шпрее, но, както казах, вътрешното чувство беше категорично. Някъде тук май ми просветна, какво, или по-точно кого, търсех. Вечерта гост щеше да бъде Tomcraft, който, видиш ли, ми беше приятел, с когото исках да се видя. Сега, Томкрафт в Уотъргейт е малко като Scary Movie на фестивала в Кан, затова и мениджърът, риж брадат пич, не звучеше супер ентусиазиран, когато го попитах, кога приблизително ще се вясне гостът, личната си връзка с когото стратегически пропуснах да спомена. Заговорих го на английски, може би за по-сигурно, като сам бях изненадан от автентичния британски акцент, който с отварянето на устата ми буквално потече. Активният ми английски не е твърде добър и бях повече от радостен да се сетя за думата approximately във формулировката на питането си. Мениджърът отговаряше също с британски акцент. Всеки път, когато дойдеше моят ред да кажа нещо, накланях глава назад и намествах очилата си, сякаш от това да стоят на носа ми зависеше качеството на репликата. Имам чувството, че изглеждах като Bruno Costa от края на първата сцена в The Punisher.

В крайна сметка се оказа, че Томкрафт още дори не е потвърдил участието си за вечерта, с което въпросът за мен се разреши и си тръгнах. В интерес на истината, впечатленията от околната среда се появиха чак на излизане, но беше логично да споделя първо тях.

Г-н Грамофон: Март

#fail

From the very beginning it has been clear that the most unambiguously valuable facility provided by the net is e-mail. That would seem to hold for current users as it did for the ARPANET pioneers. [...] Other uses such as the creation of a virtual social community seem to have less, if any, purpose except as a sort of hobby.
[...]
Beyond the hype, the Internet was just another network. This is to say its social effects could (and would) be as profound as, for example, those of that far more ubiquitous network, the telephone. As profound... and as unrevolutionary.

Winston, Brian (1998): Media Technology and Society. A History: From the Telegraph to the Internet. London and New York. 335-6.

Techno City Trier 2

HD 25-1 II в движение

Един от най-популярните модели диджейски слушалки изглежда по-скоро странно като мобилно решение. Между другото, приносителят е от женски пол.

Where the hell is Mr. Turntable?

На стената ми, закачен на един винт, виси рекламен календар с пейзажи от Швейцария. На същия винт, върху календара, виси пластмасов хипопотам-диджей от шоколадово яйце. (Хипопотамът всъщност е usb-пръчка — в противен случай не би бил там —, но това няма значение в случая.)



Понеже е на връвчица, фигурката стои почти централно спрямо снимката от всеки месец и изглежда все едно се намира на показаното място. Почти като Мат. Тия дни е из някакви снежни планини; да видим, откъде ще мине до края на годината.

Смешки с кучета и мечки

Какво е общото между мечките и бездомните кучета? — И двете животни правят бели. Първите отвличат овце, разтурят кошери и нападат дървосекачи. Вторите хапят граждани и убиват муфлони. Муфлони? Муфлони.

При цялата сериозност на щетите, които подобни набези нанасят, и респективното им отразяване в медиите се скъсвам от смях да чета за тях. Причината вероятно не е в журналистите, а в мен, но нека погледнем материала от първия линк. Под заглавие като "Мечка уби куче и овца" снимката на животното стои като извадена от полицейски архив и единственото, което й липсва, е затворническият номер. Мечката е извършила престъпление! Престъпила е закона! Тя е престъпник, мечка-престъпник.

Хуморът на ситуацията изглежда се дължи на приликата на мечката с човек. По скалата на човекоподобие мечката заема удобна позиция, където хем да е олицетворение на човешки дейности, хем да не губи уникалността си (размер, окосмение, тромавост) заради прекалена физиономическа близост — за разлика от маймуната, например. Така мечката става идеален персонаж за комично пресъздаване на сюжети от човешкото ежедневие.

Основен момент в статиите за животински атаки от този род е описанието на конкретната случка. Поради естеството на ситуациите, в които ги извършват (навлизане в човешка територия), злодеянията на мечките изглеждат като предварително планирани и последователно осъществени. Читателят има съзнание за един добре обмислен престъпен план от страна на мечката, което допълнително усилва комичния ефект от четенето. Дивото животно първо "е нападнало две кучета" (engage), "убила едното куче, а другото е ранила" (neutralize security), после "е влязла в обора" (enter base), където "е убила една овца" (acquire target) и "е започнала да я носи към гората" (escape). Combat tactics, ама гледай как! Не по-малко смешен е случят от втория линк, където нападнатият пазарджишки дървосекач "полетял на 8 метра" от удара на мечката. Пааааат! Gilette Fusion! Поеми този damage!

Кучетата, трябва да се признае, принципно не са толкова забавни животни. Но това, което — сравнени с мечката — им липсва като физика, те компенсират със stealth-умения и перфектна работа в екип. От третия линк разбираме, че бездомните кучета, съкратили популацията на чифтокопитни в Софийския зоопарк с 13, "са успели да се промъкнат без проблем през нощта". Глутницата очевидно функционира като организирана престъпна групировка с обща цел и план за постигането й, използващ естественото прикритие на тъмнината. Кучетата-бандити не просто са влезли в зоопарка — те "са нахлули" вътре; не просто са минали оградите — те са ги "преодолели". Бързи, студени, прецизни. Като същински нинджи, кучетата са останали незабелязани от охраната "часове наред", докато "са устройвали 'малкия си пир'". Не на последно място, и този материал ни представя фотос на един от заподозрените извършители, в чиито очи се чете престъпният гений на хладнокръвен убиец. Бау.

И накрая — две препоръчителни произведения, за които горните размисли ми напомниха, но които не успях да включа директно в текста:

• Списък на българските гении от Алеко Константинов
• Grizzly Man на Вернер Херцог

Академик

Park was a colorful man, even in appearance. Leading a sedentary life while at the university, he developed a thickset and pudgy physique. His white hair was long, perhaps because he forgot to pay regular visits to the barber. Living up to the stereotype of the absent-minded professor, he would sometimes appear before his class with shaving soap in his ears and with his clothes in disarray. He would frequently forget where he had placed a book, and it even happened that he came to a convention forgetting to bring a copy of the paper he was scheduled to read. He once continued serenely with his lecture while a student walked to the front of the room and tied his neckwear which had been dangling loose from his collar.

Coser, Lewis A. (1977): Masters of Sociological Thought. Ideas in Historical and Social Context. Second Edition. New York. p. 370.

Кароши

Ето я любимата игра на Емил Дюркхайм! Въпреки че е кръстена на японската дума за "смърт от преумора", цел във всяко ниво на Karoshi е умишленото (само)убийство на главния герой.

Набождане на шипове, смачкване, токов удар, взривяване, разстрел — по-разнообразни от методите да се простиш с живота си са само начините за придвижване до тях. Някои от последните са чиста проба пъзели, изискващи нестандартен подход, а в Super Karoshi суицидалният чиновник е призван да помогне и на лемингоподобните си колеги по пътя към оня свят.

Авторът на играта, холандецът Jesse Venbrux, има и други любопитни хрумвания в гейм-портфолиото си.

Techno City Trier

Минус

Зима е. Студ и сняг сковаха Стария континент. Виелици, преспи, замръзнали коли и закъснели влакове. Дори в климатично умерения Триер температурите са отрицателни.

Какъв по-добър повод да си поканим някого от M_nus! Организаторите от Unfug Klub тоя път са надминали себе си: след точно три седмци зад пулта в новия Kulturgut ще застане не кой да е, а Marc Houle.



Пребиваващият в Берлин канадец е сред по-известните лица в минималистичната групировка на Richie Hawtin. Според официалното инфо Марк израсва в Уиндзър с компютърни игри в главата, ню уейв в ушите и Детройт в задния си двор, което обяснява специфичния ретро/електро-привкус на музиката му. Шеговитата Techno Vocals си е цял химн, а на Bay Of Figs можеш да видиш дори брейкърски батъл. Отделно, под псевдонима Run Stop Restore, Хоул работи с Magda и Troy Pierce, с които управлява и съблейбъла Items & Things.

От последната му собствена продукция ме засърбява вената:

Как се печеше хлябът

В иначе обстойния есенен пътепис за Берлин бях спестил подробностите около повода за пътуването ми изобщо. Именно с тая отговорна задача се е нагърбил колегата Нилс, който хвърля светлина върху творческия ни уикенд в Scholz & Friends Berlin. Текстът, за съжаление, е само на немски.

Маркови дрешки

Освен няколко симпатични дрешки на смешни цени, от временния аутлет на trick17 придобих и знание, което бързам да споделя. От 1994 насам, под името Logoshirt се произвеждат и продават тениски, фланели и чанти, украсени с култови марки от последните стотина години. Картинките представляват запазени знаци или рекламни изображения на бързооборотни стоки като мляко (Bärenmarke), бисквити (Leibniz), сладолед (Mini Milk), лога на авиокомпании (PanAm), анимационни герои и сюжети от телевизионни предавания (Maus, Heidi).

Сред разнообразието от символи изпъкват мотивите на традиционни немски брандове, основани още в началото на миналия век (Brandt), или на вече несъществуващи такива (Interflug). В тоя смисъл есенският Logoshirt е нещо като алтернатива на неведнъж споменаваните тук Joystick Junkies, само че с друг източник на носталгия.

В аутлета двете тениски, които намерих, струваха съответно 5 и 10 евро, но стандартната цена от 25 също е приемлива.

Клубно пресичане

Едно време се възмущавах, когато в една и съща вечер на различни места в София гостуваха Sven Väth, Hernan Cattaneo и Silicone Soul. Разнообразието и честотата на подобни събития в столицата още не бяха достатъчни, за да оправдаят такова съвпадение. През изминалите месеци в малкия Триер също имаше два такива случая, декември предстои да донесе още един. Дори на фона на осезаемо обогатилия се клубен живот в града, и трите изглеждат странно.

21.03.09. Докато Lexy зашива Форум с Rat Alert, в към днешна дата фалиралата Продукцион пуска Oliver Koletzki. Флайери с безплатен пропуск за първото парти се развяваха седмици преди това, а и предложението ме хвана в момент, когато тотално бях луднал по пружинки като Katzenbüro и Und Heute Nacht Die Sonne. Koletzki не ми е особено любим, а и озвучението на Продукцион беше сигурно най-гадното в града, но бъди сигурен, че щях да го отразя коя да е друга вечер.

31.10.09. Fritz Kalkbrenner в Мергенер Хоф, Moguai във Форум. Дори без масираната плакатна пропаганда, която седмици наред пренасочвах наляво и надясно сред познати, беше ясно, че ще чуем малкия Kalkbrenner. Чухме го -- дръжки. На пристигане клубът беше толкова пълен, че не пускаха никого и -- щем, не щем -- отидохме на Moguai. Тук всъщност се разкрива положителната страна на "клубното пресичане", без което щяхме да се приберем вкъщи. Стилът на Moguai отдавна не ме вдига както едно време, но симпатичният му сет беше далеч по-добра алтернатива от ранното лягане на пияна глава. Друг е въпросът, дали бих излязъл за парти с него във вечер без други възможности.

12.12.09. Първи беше Tomcraft във Форум. Преди няколко седмици се появиха плакати за Tobi Neumann в Академията, а завчера случайно попаднах на едва ли не пазен в тайна трети вариант за вечерта -- Riley Reinhold в Майкро. Те ти, булка, Спасовден. Откога станахме толкова големи на село, че да каним по три звезди едновременно? И то поне да бяха накуп на едно парти (както Einmusik/Format:B, Heil/Bine/Marky и Özer/Galluzi по-рано тази година), а не пръснати по клубовете -- кой когото сварил да привлече.

Ами и те едни клубове. Айде, Форум е институция, с която местният клъбър просто трябва да свикне. В Академията на парти не съм бил, но знам, че има място. Но какво да кажем за Майкро -- и за явно също възтесния Мергенер Хоф --, който е просто подземният етаж на намиращ се на нивото на улицата неголям бар? От тая перспектива липсата на реклама за партито изглежда като съзнателна стратегия за по-малка посещаемост: в обявата на събитието дори изрично е спомената вероятността да бъде отказан входът на някои от посетителите.

Естествено, всеки клуб си има някакъв оптимум на напълване, но в общия случай "по-малка посещаемост" е точно обратното на това, което организаторите целят. Дори в идеални условия, където всяка локация разполага с достатъчно място предвид известността на гостуващия диджей, партитата в една и съща вечер просто взаимно си пречат. Публиката им е една и съща, поставена под натиск за избор. От едно стратегическо разреждане на събитията -- изискващо преди всичко комуникация между отделните организатори -- биха спечелили всички.

Безалкохолна креативност

Интернет-банерът е колкото разпространен, толкова и дразнещ тип онлайн-реклама, затова е учудващо, колко редки са случаите на оригиналност в употребата му. Такива все пак има -- следният ми попадна наскоро в dir.bg.



Скоростен лост с бутилки бира вместо цифрови означения на предавките. Скоростта се покачва, промилите също. А финалът със задната е просто гениален.

Чисто символно-метафоричното ниво, на което са обвързани алкохолът и шофирането, от една страна не е така плашещо както реалните последствия от комбинацията, но семплата анимация привлича погледа и носи ясно послание, фиксирано от заключителния слоган. Банерът е част от едноименната кампания на Каменица и е дело на ICYGEN.

Отделно си струва да се отбележи, че за разлика от въпросната ситуация, в креативния процес алкохолът не е забранен. Понякога дори помага.