Albo The Pigeon Brings A Letter

Невъзмутимостта на гълъбите в Триер е тема на отделен постинг.

A тоя дори не е оттам -- или поне щъкаше в чакалнята на гара Хомбург.

Страст

There's a question. Що не спрете да ми пушите в лицето? Хората ви забраниха да го правите в затворени пространства от обществена значимост респ. посещаемост и вие какво -- превърнахте автобусните спирки в газови камери. Всеки пети тръгнал с цигара в ръка по улицата. Някаква особена ангажираност ли следва да изразявате? Или наркоманско нетърпение да изчакате някое по-безлюдно -- и нерядко специално означено -- място за упражнение на нездравословния си навик?

Трябва да се прави разлика между статични и движещи се пушачи. Докато и двата типа са еднакво неприятна компания за околните, то първите поне могат да бъдат избегнати без голямо усилие. В нещастния случай обаче, когато пушачът се движи в твоята посока, трябва или рязко да смениш собственото си темпо, или да минеш на отсрещния тротоар. Ако има такъв.
Прочее неразбираемо е, с каква цел индивидът изобщо пуши, придвижвайки се. Една цигара не отнема цялото време на света, а и допускам, че удоволствието от нея е значително по-голямо, когато поне си кротнал зад някой ъгъл. Малките пишлеменца с индиански прически и запасани в чорапите дънки са асоциални по още много критерии, за да се търси обяснение за пушенето в движение точно у тях. 20-и-няколко-годишните майки, димящи усърдно над бебешките си колички също. За жалост покрай тях остават и сравнително разбрани на вид хора, нерядко студенти, които акат върху и без това кривите ми сутрини на спирката. Та самите Raucherbereiche в университета са непосредствено пред входовете на отделните сгради!

Но да се върнем на мобилните пушачи, които тук вече изрично обявявам за най-голямата напаст сред системно употребяващите тютюневи изделия. С няколко такива по който и да е пешеходен маршрут, придвижването по него се превръща в нелеп градски слалом. Оп, тоя ще го взема отляво, за да не вдишам дима, тоя ще го изпреваря на светофара, минавайки на червено, тук ще сменя тротоара, там ще закрия уста с ръкава си. Докато накрая не отлющя някой, ама гледай как! Откъде накъде прищявката на неколцина така неизбежно ще вреди на здравето на редовния гражданин, вървящ по пътя си?

Законопроект в три точки:

1. На пушачите да се забрани движението, освен ако то не е в рамките на обособена зона за пушачи.
2. Зоните за пушачи да се избират така, че да оставят безопасни алтернативи за движение на непушача.
   
3. Статичните пушачи извън зоните да подбират местоположението си според точка 2.

Smack my disco bitch up

From Trier to Munich easy as it goes,
the Legowelt sleek sound through the disco

Всъщност саундът на Дани Уолфърс е далеч от определението "sleek", а когато същият пуска на живо, работата е "roman smack jams, served raw", както някой уместно беше отбелязал. В това успяхме да се убедим за около два часа в съботната нощ, през които на изкарана специално за него пред диджейския пулт маса, зарината от кабели и джаджи със светещи копчета, Леговелт помпеше за фатал. Озвучението определено не беше Респром, но въпреки че стоях най-отпред, светлинните условия ме лишиха от качествен (видео)запис.

При все това, главният фактор, отговорен за особената перцепция на реалността, беше предателството на Капитана, което доведе до своеобразния mash-up между (визията на) Prodigy и (музиката на) Legowelt, отразен в заглавието. Идея нямам как изобщо влязохме в клуба при положение, че портиерът се сопна, сочейки някакъв измислен надпис "Geschlossene Gesellschaft". Нито как накрая якето ми изплува от нищото, след като си изгубих номерчето за гардероба. В противовес на моята резервираност -- единственият ми контакт с госта беше да го потупам по рамото с думите, че е най-добрият -- Заека облече леговелтския ми анорак и отиде да досажда на човека, в замяна на което получи автограф.

Осемчасов запис от партито вече се завъртя в нета. Леговелт почва някъде около 113'.

Ушевидно

Защо човек изключително рядко забелязва прилики между мелодии така, както му правят впечатление визуалните такива? Един възможен отговор се крие в това, което отличава радиото и фотографията като медии, например. Докато слухът във всеки един момент е зает единствено с частица от звучаща композиция, зрението успява да обхване образа в неговата цялост. Музиката отшумява, картините стоят.

Доста далечна, но все пак любопитна е близостта между Macho Girl (Kiko) и Soopertrack (Extrawelt). Наскоро Мечето откри и друга, ама ме е срам да я обява.

Отвъд демонстративната консумация

Да изпишеш собственото си име на регистрационната табела на автомобила си е тъпо.



Да назовеш изрично, какво искаш околните да виждат в теб, е висша простащина.



Особено при возило за над 100 000 €.

Bass invaders

Видно е, че не съм early adopter. Прилагам разбиващото видео към Diabla на Funk D'Void, поставена от списание Groove сред най-добрите парчета на 2001.

Забавление със завита опашка

Оставяйки в мрак пътя, по който се натъкнах на следната страница, държа да обърна внимание върху атрактивните й предложения.



Сексуалните оферти едва ли имат нужда от разяснение. Прави впечатление обаче, че на два пъти е избрана снимка на жени, когато темата на заглавието включва -- ако не и подчертава -- мъжко участие. За "ошибки" имах непоклатима интерпретация, докато не разбрах, че означава "грешки".
Убей Свинью! е веднъж. Познавам поне двама души, които биха го приели като лична заплаха или призив към самоубийство. Отделно, зурлестото с ехидна усмивка е твърде разпространена в нета картинка, за да привлича особено внимание, но тук реално онагледява заглавието си.

Остава въпросът, какво точно се крие Най-опасните прасета или Система за зомбиране на жени.

Кутията на Пандора

Съгласно твърдението на Теодор Гайгер, че повтарящата се реклама постепенно наслагва "тънки слоеве на познание" у реципиента относно рекламирания продукт, след четирийсетия спам мейл, изпратен уж от социална платформа на име FanBox, последната нямаше как да остане незабелязана. От няколко месеца мнимите й юзъри един през друг ми пращат снимки, клипове, целувки и Барак Обама. Народът си умира за мен!

Но питам аз: съществува ли изобщо такъв сървис -- дори само с близко по звучене име (Facebook всъщност никак не е далеч) --, който истинският подател да използва за прикритие на очевидно нечестивата си цел? Гугъл ми показва някакъв онлайн десктоп...

Eden Lake

Без капка свръхестественост, Eden Lake е хорър от най-чист вид, при това изумително качествен.

Филмът е британски, което само по себе си дава гаранция за някаква алтернативност. Историята проследява двойка влюбени, отишли на екскурзия за уикенда в изоставена кариера, която предстои да бъде застроена, но скептицизмът на мацката относно добро прекарване се оправдава неколкократно още с влизането в близкия град. Групата хлапетии с велосипеди, която минава на червено пред колата им, се оказва не просто поредният пример за липсата на адекватен родителски контрол в по-ниските социални слоеве, а банда от малко или много хладнокръвни убийци. След поредица от случки, довели до неумишленото убийство на кучето на главатаря й, злощастната двойка се превръща в бягаща мишена в непозната горска местност.

С реалистичния си сюжет филмът се доближава повече до Assault On Precinct 13 отколкото до Zombi 2, което не пречи на главната героиня през половината време да изглежда като модел от рекламите на Eastpak. На няколко места ще ти стане много гадно и то не заради тук-там неизбежните кървища -- просто всичко върви наопаки. Конфликтът, напрежението и страданията на героинята са предадени по смазващ начин, а на последната сцена ми идеше да заплача в отчаян протест срещу безсилието си на зрител.

Апокалипсис 4:47

Епично! Срамувам се, че трябваше Свен Вет да открие новия сезон с него, за да му обърна заслуженото внимание -- Ричи (Райхард, не Хотин -- б.а.) ми го хвалеше още през април.

Wagon Repair ли? Trainwreck, човек!

Един от клуба

Ако човекът, за който иде реч, днес (беше жив и) имаше блог, щеше да се види в чудо да отразява и коментира вся сволоч, що блика из общественополитическия живот на отечеството ни. Защото в криворазбраната ни демокрация и евроинтеграция интелигентният му хумор и безпощадният сарказъм звучат по-адекватно от всякога.

Несправедливо кратко живее Алеко Константинов в новоосвободена България, но времето се оказва достатъчно за една колкото прецизна, толкова и тъжна оценка на хората и идеалите им. При все това фейлетоните на Щастливеца са безобразно смешни! Именно за Сеятели на рабски чувства се сетих от един скорошен разговор, а минути по-късно неколкократно бях оплюл екрана от смях. Характеристиките на публицистичния жанр пасват идеално на блога като медиа и не се съмнявам, че при други обстоятелства Алековият перчем щеше гордо да кичи лявата колонка в Блогосфера.

Алеко с блог -- Aleko's blog.

Merchandising

..and I walk down the street
and I bop to the beat
with Lee on my legs and Coke on my feet...

Социология на храненето

Скъпи читатели,

Вече не помня причините, по които не публикувах следущия пост по-рано, но същият стоеше от 29. март 2006, 20:34 на драфт. Мислех, че е отдавна изгубен. Излишно е да казвам, колко забавно и изненадващо дори за самия мен ми беше да го прочета, въпреки че хранителните навици, които отразява, до днес са се изменили незначително.

С кавички, без корекции:

"Всеобщото мнение е, че junk food е зло, прави те болен и дебел, пада ти не-знам-си-какво, качва ти се нещо-друго-от-рода. Не е здравословно, един вид. Някои казват, че и вкусно не е, и го консумират само заради удобството.
Последното е фактор и за мен, но със съществената разлика, че ям подобни "боклуци" с нечовешки кеф. Не е реално просто как бих нагъвал по три пътви на ден в McDonald's, KFC, Burger King, Subway, при Осман във Варна или при моя истанбулски агент тук, ако нямаше да ми излезе солено. Да, добре - Super Size Me; еми оня хахо просто преяждаше като свиня, туй няма нищо общо. Като се тъпчеш изродски и най-балансираното меню няма да те спаси. Често се тествам - наяждам се здраво и си представям, че пред мен стои един БигМак. Батко, досега не е имало случай, в който да откажа на тая, макар и фиктивна, оферта. БигМак ми е адкси вкусен (McFish обаче е най-гнусарският сандвич на света, извинете).

Към разглежданата категория спадат не само продуктите на споменатите вериги за бързо хранене, а и някои други артикули, които спокойно можеш да си купиш от всеки по-голям магазин. Дълбоко замразени, в картонени кутии, пликчета или както производителят е намерил за добре се предлагат всякакви изделия от типа "тесто + бонус". Разбира се, бонусът е решаващ, тестото е просто тривиалната съставка. Няма да ти кажа как ме кефят всякаквите там пици, сандвичета, пиколини-миколини, багетки и прочее. В Кауфланд почти не остана вид, който да не съм пробвал, а количката ми редовно е фраш с правоъгълни кутии. Пренебрежимо малко вероятно е да ме видиш как грабя плодове и зеленчуци. Не ме привличат, кво да правя.
Изобщо - кефя се на всичко в опаковка. Синтетика да има. Пържола на прах. Зеленчукови хапчета. Бих ял като космонавт от тубичка. Искам бонбоните от Хари Потър. Обичам консерви. Пия сок от кутията.
Ако ти откажа пържени картофи, значи съм болен - мятам поне килограм седмично.
Не ми омръзва, това е най-любопитното. Преди около месец Денев ми каза "Човече, не мога да ги трая тез сандвичи вече - като ги видя, лошо ми става.", на което аз кимнах от чиста куртоазия, защото ежеседмично оправям с кеф по два от въпросните. Вече месеци наред, всеки път в мензата пия по едно половинлитрово кауфландско шоколадово млекце. И винаги ми е като за първи път. Зациклям някак, когато нещо ми е вкусно.

В един брой на Мики Маус Доналд Дък страдаше от мания по високите скорости. При консултацията с психоаналитик, който чрез хипноза го върна към детството му, стана ясно, че майката на малкото пате е бутала много бавно бебешката му количка. Не казвам, че моята е виновна лично, по-скоро е цялостна травма от израстването ми в лекарско семейсто, но ето един пример: навремето трябваше на закуска да пия чаша топло мляко с някъв изпляскан каймак, от който буквално ми се гадеше, а на вечеря - купичка кисело. Домашната промоция на тия два елемента под мотото "За да си здрав и да растеш!" така безмилостно бичуваше невръстното ми съзнание, щото дори не помислях да ги консумирам извън конкретното задължение. (Интересно обаче, днес се наливам с прясно мляко като Sky Captain от едноименния филм.)

Не знам доколко многокомпонентният ("готвен") обяд в университетския стол компенсира тези мои предпочитания, ама не ми и пука особено. Нагъвам си пицата като една същинска костенурка-нинжда."

06-3-29
20:34

Бутилката

..тя води двама млади
към грехове и косопади.

Шегата настрана, през 18. и 19. век алкохолизмът повсеместно е бил наболял проблем с негативни както здравословни, така и социални последствия. С оглед на меко казано оскъдната медийна среда на епохата, информационни кампании в днешния им вид са били невъзможни. Въпреки това една визуална медиа, за чието съществуване модерният телевизионен зрител и кинопосетител най-често дори не е чувал, успява по аналогичен начин да предаде посланието за умереност в консумацията.

Вероятно най-забележителната от серийките за т.нар. laterna magica -- въпросния проектор на нарисувани върху стъкло изображения --, засягащи (анти)алкохолната тематика, е The Bottle на английския художник-карикатурист Джордж Крукшенк (1792-1878). Осемте картинки разказват история за социалното падение на неназован поименно злоупотребител и семейството му, неотлъчно съпроводена от фетишизирания образ на бутилката. Вместо върху същинския причинител на беди, фокусът пада върху предмета-съдържател, концентрирайки максимално предупреждението към зрителя.

Дори от днешна гледна точка, композицията и изпълнението на рисунките са особено въздействащи, особено за детска публика.

Zeit-los

В най-стария град в Германия ретро е твърде относително понятие, но този нефункциониращ магазин за тютюн (Karl-Marx-Straße 9) стои като непокътнат от времето.

Клонираните отвръщат на удара

Знаете ли, как звучи заглавието Империята отвръща на удара на люксембургски? Dat Imperium knippelt retour. Не е смешно, нали? Защото не знаете (как е на) немски.

Няма значение.

Totally Looks Like е поредният забавен сайт от авторите на Icanhascheezburger.com и титаничния FAIL Blog, който посвоему централизира някакво направление на хумора в интернет. В случая става дума за изображения на двойници -- (известни) хора, животни, предмети, които си приличат визуално -- или нещо като колективен аналог на рубриката Клонирай ми овца.

До следващо включване от нея някой току виж побелял.

Кръв и сперма

Несъмнено сред най-очебийните странности на Германия е афинитетът на обитателите й към необичайни вкусови съчетания. Комбинациите варират значително както по отношение на отделните елементи в микса, така и с оглед на продукта, който засягат. Меко казано изненадващи за чужденеца, месните ястия със сладък сос, плодовите вода и бира или виненият крем са просто част от ежедневието в немската кухня.

Не толкова радикална и бързо пристрастителна е комбинацията от плодов сок череша и банан, която със също толкова типичната си склонност към невменяеми абревиатури немците наричат KiBa (Kirsch-Banane).



По настояща причина в моята има и малко ябълка.

No more?

Идеята на музикалните mash-ups, кoято MTV навремето популяризира с едноименното си предаване, се появи към края на 90-те. От една страна тя още тогава практически не представляваше новост, защото смесването на песни и мелодии е в основата на цяла професия, чиито корени се губят далеч преди старта на музикалната телевизия. Друг е въпросът, че миксът там беше и на визуално ниво.
От друга страна, макар и индиректно, вплитането на стари и нови парчета или цялостната преработка на първите до по-танцувални версии -- разбирай оплескване с денс елементи -- се превърна в масова практика. И ако A Little Less Conversation на Elvis и Junkie XL беше приятната лятна колаборация на 2002, то днес всичко, обявено като известен-мъртъв-изпълнител-feat-произволен-диджей, е боклук.

Всичко? Не съвсем.

Richie Hawtin & Guido Schneider vs Elvis Presley (visual idols bootleg)

Евтин четвъртък

Първоначално възприел го като "Saint Tropez", в крайна сметка осъзнах, че под яката на тази тениска Cheap Monday на получист български пише "Samo prez troupa mi". Шведската марка е известна преди всичко с тесните си (tight) дънки и подсказаната от името ценова политика. Връзката с България ми убягва -- вероятно е просто закачка на някой запознат с езика участник в производствения процес.

One Night In Trio*

Дясната ръка на Томкрафт е може би прекалено продуктивен, за да ми е съвсем по вкуса, но сред по-прогресивните му неща определено има попадения. Така или иначе, за град, в който последното читаво парти е било преди месец, а Диско Бойс са едва ли не резиденти, гостуването му си е истинско събитие.

Тази година в Триер, догодина -- в София.

*По-скоро неуспешна заигравка с едно от заглавията в албума на Lützenkirchen.

Електронна демокрация

Недалеч от роботската тема...

Противно на догатките, че съм комунист, причината от време на време да чета и цитирам Тагесцайтунг е, че Фаби има абонамент. Поредната актуално-любопитна информация от всекидневника е, че през 1955 под заглавието Franchise Айзък Азимов публикува кратък разказ, чието действие се развива на днешния решаващ за САЩ ден. За сметка на демократичния избор обаче, право на вот има един единствен, посочен от централен компютър, представител на народа.

Немски превод на текста предлага и сайтът на вестника. Към момента още не съм го прочел.

Роботът, моят приятел

По света има всякакви откачалки, както от страна на потребителя, така и сред продуцентите на материални и нематериални блага. Как да преживее роботско въстание, къде му е джетпакът и как да създаде армия от роботи, едва ли са най-актуалните тегоби на съвременния представител на човешката раса, но Дениъл Ейч Уилсън решително подсигурява бъдещето й. За щастие, пичът явно го прави с хумор, който може да звучи така:

It goes without saying that robots kill. They hunt, swarm, and fire lasers from their eyes. They even beat humans at chess. So who better to stand with us when the real villains arrive?

Книгите му изглеждат още по-забавно на фона на докторската му степен по роботика и внушителния му професионален опит.

Ана-лого

Творческият ми гений е малко като Хълк. Кара го линеещ цайсат професор, а току го изпере мутагенът и се превърне в зелено чудовище.

В зенита на катастрофалния му полет, еленската поза на тоя незнаен герой, и в частност изчекнатите му крака, обрисуват твърде точно логото на една марка, пряко свързана с подобна екстремно-спортна дейност. Единствената по-значителна разлика с оригинала на Lakai Limited Footwear е огледалният образ.



Не знам Lakai да имат някакъв устойчив слоган, но ако е така, евентуално би могъл да се напасне към ситуацията. Или просто да се сложи нов.

За съжаление не помня, откъде имам снимката, но със сигурност я бях видял и във FAIL Blog, където е посочен авторът й.

Януари през ноември

Честно казано, дори нямам честта да познавам авторката лично, но блогът на January беше един от особено забавните в листата ми. Убеден съм, че глаголът в предното изречение щеше да важи и в сегашно време, стига последният постинг във въпросния блог да не беше отпреди точно година.

Затова, цитирам, "[к]во става бе, госпожа, аре малко блог деа" :-D

Съботна киновечер

С оглед на зарибяващия му трейлър, Eagle Eye е баси простия филм. Дори не е от ония, на които можеш да се присмиваш, измисляки си собствен сценарий. Просто е тъп. Срам и позор връз господин Спилбърг, както и ордата останали активисти в надписите накрая, един от които -- с неповторимата фамилия Smrz.

Естетиката на CinemaxX -- от уебсайта, през авторекламата и подбора на филми, до местоположението им в Триер -- обезпокоително се доближава до кича, въплътен от моята любима (а)социална група в града. Същата -- с явно представителство сред публиката в киното.

В духа на консуматорската лакомия, която олицетворява, киното предлага не само абсурден годишен и полугодишен flatrate (рекламата за който е плиткоумно сексуализираният видео-банер, чийто звук спря при посещението на сайта), но също така пуканки и безалкохолни в непосилни за човека разфасовки.
След като последния път очевидно сгреших със "среден" размер, половината от който остана под седалката, а на сутринта от еднолитровата кола още ми се пикаеше, снощи прибегнах към детския (die Ich-hab-zwar-Hunger-nehme-aber-gerade-ab-Größe, както указва опаковката), който впоследствие се оказа не само недостатъчен, но и само с 40 цента по-евтин от следващия, който щеше да ми дойде точно. Накратко: две шепи пуканки и половин литър кола струват 5,80, нормални + 0,75l -- 6,20. Ебати и ценоразписа, за Preis-Leistungsverhältnis-а да не говорим.

(h)

Из архива

Въпреки че откакто видях кратък архив на вестник "Култура" в мазето на университетската библиотека, имам предвид наличието на български произведения в богатия й фонд, каква бе изненадата ми, когато при търсене нещо съвсем различно в каталога попаднах на "Инвентарна книга на социализма". Сигнатурата на книжката е TY/oc17389, а самата тя кротува в отдела по славистика, редом до томчета Каравелов, Димов и Елин Пелин. Истински роден микрокосмос.

Понеже книгата не е нова, нека не звуча като вчерашен вестник, когато казвам, че е страхотна. Най-малкото като идея. Защото освен че е забавна -- особено за българина със смътен спомен-чувство за онова време, но не и за конкретните му образи, които изникват с всяка прелистена страница --, тя е и своеобразен каталог на изчезнали или застрашени от изчезване предмети-символи на една епоха. Самият аз съм имал (не)щастието да живея в нея около 4 години. Нямах представа, що е пионерско поръчение, нито дипломатически бонбони; че някога е съществувала настолна детска игра "Веселият воденичар" или уред за точене на бръснарски ножчета. Ясно помня обаче продукти като детското камионче, тип самосвал, каквото сам притежавах, или тенджерките за пренасяне на храна, които, изгубили първоначалното си предназначение в домакинството ни, служеха за варене на мляко. Архивите са хубаво нещо, когато са общодостъпни.

Оформлението на книгата просто трябва да се види.

Текстовете, начело с предговора, са написани с прекрасно чувство за хумор, като същевременно отразяват и невеселата страна на един криворазбран обществен ред. Не по-малко показателен е подборът на самите материали. Любим до момента ми е заключителният абзац от агитационен плакат за събиране на вторични суровини, 1976 г. (стр. 32):

С разделното събиране и предаване на книжните вторични суровини вие ще допринесете за изпълнението на партийния девиз "Ефективност и качество -- качество и ефективност"!

И още нещо. На гърба на библиотечния екземпляр пише "20 лв."; при петпроцентно намаление Хеликон актуално я продават за 29. Книгата е двегодишна.

Einladung zur Soziologie

В името на общественото благо, въведението в основите на социологията от миналия понеделник се предлага в QuickTime-формат с добро качество. Визуалният канал съдържа единствено презентацията на Проф. Йекел, чийто глас звучи зад кадър.

Мисля, че си струва и за неизаинтересовани от дисциплината. Всъщност това й е якото на социологията.

Само дето музичката в началото е като от евтин еротичен филм.

Alter Schwede!

Изречено с подходящата интонация, Alter Schwede е нещо като немското майко мила.



Инак това е сирене.

Pacsi

Сравнително късно прочетох, че Pepsi сменя логото си, но пък блестящата идея за вариация ме озари начаса. С n00b photoshop skillz като моите ще се наложи да я опиша.

Накратко, комбинация от кръгло лого и усмивка/уста директно отпраща към недалечната 1980, когато в Страната на изгряващото слънце същото изгрява жълто и с липсващ сектор. С умерено вълнообразни и боядисани в червено и синьо съответно горна и долна челюст, Пакман сполучливо би допълнил минималистичния а-ла Euronews pure имидж на напитката. При повече смелост името й може да бъде сменено на Pacsi, а другите продукти от портфолиото -- прекръстени на медузките от играта.

И не на последно място: какво е рекламна кампания без тениски?

Сладкарска загадка

Освен с обновен сайт, Studierendenwerk Trier вече може да се похвали с напредничавите услуги на университетския стол. Посредством вкусния будилник изтънченият студент има възможност да състави план с любимите си ястия и при наличието на някое от тях в седмичното меню да получава известие чрез SMS.

В тази връзка обявявам игра с награди.

Наред с бозавите банани и киселото киви, за десерт в мензата днес имаше нещо особено. Беше в правоъгълни чинийки, в каквито слагат само специалните десерти. Отдалеч приличаше на две филийки хляб за тостер, поставени една върху друга и залети с ванилов сос; отблизо филийките добиваха по-кексов вид и напомняха шведските датските бисквити от ония кръгли метални кутии. Между филийките се чернееше нещо, което докарваше вид на шоколад, за някои дори на хайвер, но всъщност се оказа плодов конфитюр -- май от сливи. За обилната заливка познахме, беше си ванилов сос.

Чудото беше адски вкусно, обаче не разбрах как се казва. Победителя ще черпя едно такова следващия път, когато го има :-)

Око за око, паста за зъби

Една симпатична зъболекарка веднъж ми каза, че венците ми са малко калпави и оттогава ползвам Colgate Time Control. С цена от 2,75 евро май е най-скъпата, поне от тези на марката. Дано не е заради златните тубичка и кутийка.

Точно за последните ми е мисълта. В бялото овалче на края й, на новата опаковка е добавено едно съмнително 40+, а вместо досегашното Укрепва венците (Stärkt das Zahnfleisch) твърдението отдолу гласи Защита срещу следите на времето (Schutz gegen die Zeichen der Zeit). От сайта, който посещавам за първи път, ми се хили някаква белозъба лелка.



Както казвал Гълъба в конфликтните си срещи с (произведенията на) корабния готвач: УОТ ДА ФАК! Нищо против таргетинга, дори много за, ама каква е тая главоломна преориентация? Или само възрастните хора имат проблеми с венците? Купувам Колгейт, защото се намира лесно, още повече че Parodontax и Lacalut имат вкус на дупе; не защото гасна или не издържам да го докарам до криза на средната възраст.

Всяка друга информация по опаковката е останала непроменена, съдържанието, предполагам, също. Може би не е зле от маркетинговия отдел на Colgate-Palmolive да си понамажат главите -- за защита от следите на времето. И нямам предвид оплешивяване.

За домашно

Разправям наляво и надясно, че пиша домашно, а чак преди малко се замислих, колко смешно понятие е това. Домашно, демек домашна работа -- ще кажеш, че си в първи клас, когато изпълнените с изографисани буквички (а-то ми беше плачевно) и шарени поленца от повтарящи се мотиви (едно от които, по предложение на баща ми, направих с тоя символ) тетрадки бяха облепени с по-шарени от гирлянди подвързии и имаха грижливо надписан и прилежно залепен етикет с предмет, име и клас.

Та тъкмо по това време, в час се пишеше "Работа в клас", а вкъщи -- "Домашна работа". За случаите, в които ги обърквах, бях измислил гениалните компромиси "Работа вкъщи" и "Домашна работа в клас". Вундеркинд, майка!

Първи учебен ден

Grundzüge der Soziologie е една от най-яките лекции, които съм посещавал, а този семестър Jäckel е на път да я усъвършенства до краен предел.

Забавни наблюдения:

• При първата среща аулата се пръска по шевовете. Опитът показва, че впоследствие посещаемостта рязко спада.
• С намигване към говорителите в Deutsche Bahn, които при по-дълги отсечки поздравяват качващите се на всяка гара -- за ужас на постоянните пътници --, деканът Виндолф пропусна формалния поздрав към ерститата, а вместо това им описа вкратце диференцирането на социалните науки.
• Интегрираното обучение по социология и икономика в Триер било единствено в страната. Роден тук, Карл Маркс не хваща влака за нито едната наука и бива споменат помеждудругото.
• Социолозите носят сако и панталон от различни костюми, икономистите спазват строгия стил. Първите като цяло са по-дрипави, признавам.
• Ерститата още не знаят, че в университета се аплодира с чукане по масите и плющяха ръце като за последно.
• Професорът по VWL говореше като ударен с линия през устата, а с външността си на ядрен физик един от екипа му довърши всички.
• Със своята Обща теория Джон Кейнс бил автор на последния икономически труд, който средноинтелигентен човек без висше образование може да разбере.
• В Германия има 3,4 милиона предприятия. Повече от половината са съставени от един човек.
• 3B Scientific е номер едно производител на анатомични макети.
• Китайските производители приемат за чест да бъдат изкопирани от конкуренцията и се изненадват от негодуванието на Запад, породено от действията им.
• Йекел обърна внимание на седналата най-далеч от него туторка, а не забеляза тази пред себе си. Сигурно защото първата е значително по-хубава. Но и неопитна. Или той просто е далекоглед.

Още уточнения

Аз съм българче, обичам и разни езикови особености особено ме вълнуват. Кой отличник ще ми обясни разликата в значението или контекста на употреба на следните понятия?

• социологически
• социологичен
• социоложки

Предполагам, че всичко е до предмета, до който се отнася определението -- дали е някакъв феномен, който е интересен за науката, дали е понятие от самата наука на мета ниво или нещо трето. Давам пример със социология като се надявам да е ясно, че вариациите са всевъзможни.

22.11.2008 @ Rote Sonne, München

Някой от двама ни ще ходи и май няма да си ти (освен ако не се казваш Невен).

Есенно-зимна колекция

Подходящ за сезона микс, спретнат от човек на име Шарки. Мек като варненска зима.

Слушам го с удоволствие от няколко дни. Започва и свършва прекрасно; в средата е лееко gewöhnungsbedürftig.

Захапи от тук.

Без блоготворителност

"[I]f you reward poverty, how can you expect it to wither away?"

Не знам днес световен ден за борба с бедността ли е, че и Тагесцайтунг откриват с "Hunger hat Hochkonjunktur", но със сигурност е Blog Action Day. Мислех да не пиша по темата, но получих импулс от едно алтернативно гледище.

Ето.

Прочитайки до точка 3 включително, човек например се сеща за любимото ни родно малцинство. Проблемът с даренията е, че дали са били заслужени става ясно постфактум. Тогава, когато сиромахът се е напил или си е купил сателитна чиния, вместо да инвестира дългосрочно. Последното от своя страна е възможност, която по-често бива целенасочено игнорирана, отколкото пропускана от отчаяние и докато това не се промени, сляпата благотворителност ще бъде не просто безсмислена, а противопоказна.
Хората не се раждат равни. За сметка на това (тук излизаме от България, защото там следващото се случва при твърде съмнителни обстоятелства) имат възможност за вертикална социална мобилност. На някои им трябва просто вдъхновение, на други -- заем, на трети -- акъл.
Нека започнем с последните.

Паяк vs. прилеп

Повечето читатели навярно са запознати със следващия въпрос, защото им го зададох лично преди няколко дни в опит за непредставително изследване на общественото мнение.

Spider-Man или Batman?

При друг резултат може би нямаше да отворя дума за тия герои. Но когато видиш едва 1-2 несигурни гласа в полза на паяка, вземеш, че се поизнервиш. Какво му харесвате на Батман? Че е черен? Или че е богат колкото Бил Гейтс?
Проблемът на прилепа е, че е прекалено активен и без маска. Брус Уейн има пари да купи целия Готам сити, барабар с управниците му и влияние да се меси във всякакви макрополитически и -икономически дела, засягащи града. И го прави. Последният филм за него, ако и добре заснет, е изпълнен с "посещения на високо равнище" и оплетен като порция спагети. Брус Уейн се среща с прокурора, Брус Уейн се среща с кмета, Брус Уейн се среща с Папата. Браво, батко! Оправи сега и финансовата криза и Буш сам ще те покани за заместник. Единственото яко в тоя филм е Хийт Леджър, който играе като за последно (ха-ха).

Спайди е по-готин, дори само защото е съвсем обикновен човек. Носи очила на глупачец и има безобиден, дори плах, вид при срещите с Мери Джейн Уотсън. Колкото Спайдърмен е здрав и готин, толкова Питър Паркър е забит и невзрачен. Което е приятен контраст. Защото освен за общественото добро, Паякът се бори и със себе си. А всъщност Спайдърмен изобщо е супергерой. След ухапването, тялото му за една нощ укрепва, а специалният му паешки усет е една от първите способности, които един супергерой би желал да има. За разлика от него Батман е като инспектор Гаджет с лъскави дрешки. Единственият изкуствен компонент у Паяка са капсулите му с паяжина, които в момента не се сещам откъде идеха и всъщност бяха ли наистина изкуствени. Докато "научният отдел" на Уейн Ентерпрайзис прави джаджите на Джеймс Бонд да изглеждат като детски конструктор.

Ми айде Уейн-костюмарчето да се метне от последния етаж на корпорацията си без екип?
Паркър да му е на помощ!

Накрая, нека не забравяме, че и двата героя са видели бял свят в рисувани картинки, които доста по-късно са се раздвижили на големия екран. Шарен и леко захаросан (той просто е такъв!), Спайдърмен, смея да твърдя, е една от успешните екранизации на комикс със супергерой (т.е. Sin City и 300 не се броят). Другата е Daredevil. Крайно жалки в сравнение с тях са игралните филми за Хълк, Фантастичната четворка, Хелбой. Батман е класика и първите му две части са наистина велики -- естествено заради Тим Бъртън и Майкъл Кийтън. Това просто няма нищо общо с привлекателността на героите.

Baman an piderman is fwends.

Брат Вет

След като в началото на годината стана ясно, че (1) се е оженил за (2) дългогодишната си приятелка, която май дори не е майка на (3) пълнолетната му дъщеря, семейният профил на Свен Вет сякаш не можеше да изненада с нищо повече.

Да, ама не. В страницата на Datapunk, на upcoming dates, на няколко пъти се появява името Mike Väth. След въведението ми, вече сигурно ти е ясно, че става дума за брата на чичо Свен, но аз лично първо го помислих за някой нагъл самозванец.

Не по-малка изненада навремето беше Fabian Lenz (DJ Dick), братът на друг немски ветеран -- WestBam.

Социолози в резерв

Californication

A few things I've learned in my travels through this crazy little thing called life. One: a morning of awkwardness is far better than a night of loneliness. Two: I probably won't go down in history, but I will go down on your sister. And three: while I'm down there, it might be nice to see a hint of pubis. I'm not talking about a huge 70s playboy bush or anything, just something that reminds me that I'm performing cunnilingus on an adult.

Ханк Муди мрази всички ви. Въпреки -- или точно заради -- това трябва да го гледате. Всъщност Ханк даже не изпитва омраза: него просто не го ебе.

Той е писател, но не пише, защото е в творчески застой; компенсира това с алкохол, неприлично поведение на публични места и много ама много секс. Единствените хора в Ел Ей, за които му пука -- бившата му приятелка и дъщерята, която има от нея --, живеят при друг човек.
Сериалът е учудващо добре изграден при положение, че героят на Дейвид Духовни е приоритетно главен, винаги с отношение към случващото се и почти без изключения -- в кадър. Самият той е убийствено забавен. Като оставим настрана закачливо-остроумните му, често цинични, реплики, Ханк не се свени да одрайфа произведение на попарт-а, да открадне куче и да фрасне всеки, наранил любимите му момичета.
Ситуациите едва ли могат да бъдат обобщени като "отчаяния опит на Ханк да си ги върне", но специалната му връзка с тях личи във всяка среща. Хаотичният начин, по който го сполетяват пък е чудесно подчертан от заставката и музиката на филма.

Изобщо, ако не си виждал Духовни другаде, освен в Досиетата, сега е моментът да го направиш. Първият сезон има 12 епизода, вторият наскоро е започнал.

Хранителен факт

Скъпи приятели на дискотечната дейност,

Ако някой още не е разбрал, най-великият израелски продуцент тази вечер в София да бъде няма. Противно на обявеното още преди три месеца, днес честта да видят и чуят Гай Гербер на живо ще имат не българи, а италианци. (По ирония на съдбата ден по-късно първите ще имат честта да поиграят футбол с вторите; те пък от своя страна най-вероятно ще ги бият.)

Както каза Мечето, лошо е да гледаш Guy Gerber задраскано.

Остава надеждата гигът все пак да се състои в обозримо бъдеще. В случай, че организаторите нямат идея за нова дата: 20. декември би могъл да се превърне в една незабравима нощ ;-)

DJ Mag на български

Юли-августовският брой ми попадна във фризьорския салон, септемврийския впоследствие си купих. Българското издание на DJ Mag обаче не струва. Не го сравнявам с английската версия, от която е превеждано, защото тя ми (б)е също толкова непозната, но списанието само за себе си е некачествено.

Преди всичко личи, че българското в него почти не надхвърля езика, на който се предлага -- под 90% от статиите висят изписани на латиница чуждестранни имена. Центърът на локално генерираното съдържание в конкретния брой -- допълнително подчертано от черния буда на корицата -- пък се изчерпа в две разлистени страници: лява със снимка на Кокси, дясна с кратко интервю в стил "Kакви са бъдещите Ви творчески планове?".

Интересен момент представлява преводът на материалите. Да говориш за музика е трудно, особено когато повечето прилагателни в семантичното гнездо са чуждици сами по себе си (фънки, трипи и т.н.). Въпреки това, издателите са можели да се потрудят поне за единно звучене, вместо да пишат за "невероятните uplifting вокали на Anne Clark" или нещо от сорта. Не малко са и местата, на които словоредът, явно дословно предаден, звучи неестествено. На снимките Guy Gerber веднъж е Gerber, веднъж -- Berger, а в някои от материалите се мъдрят лица, които нямат никакво отношение към текста наоколо.

Подборът на темите като цяло не е лош, въпреки че събитие като Sensation White по мое мнение е интересно повече за публика без дълбоки познания в и принципно незаинтересована от клубната култура. Материалът за "Алхимиците" е хубав, но статията на последната страница е просто лишена от смисъл и един от парадните примери за тъпанарски превод. Приятно обширна е секцията с музикални ревюта, разделена по стилове.

Вярно, че българското издание тепърва стартира и информацията в него е почти изцяло базирана на факти -- история на електронната музика, представяне на имена, клубове и събития, нови продукции и техника. Занапред би било добре да има повече есеистични материали, било и на не пряко свързани с музиката теми. На първо време похвално, че го има, списанието тепърва трябва да си заслужи петте лева.

Линк на деня

ArenaBG отново е спряна. Причината е забраната за хостване на торент-тракъри, получена от холандските LeaseWeb, обслужващи сайта. Бивш клиент на провайдера е и небезизвестният Demonoid.com.

Остава да видим поредния правен и технически шпагат.

Джудж

Хубава варненска дума, която не бях чувал от пети клас. Тогава с напевното "Хвани го за джуджа!" Виктор насъскваше Владко да пипа другите момчета където не трябва.

При други обстоятелства и отнесен към говорещия, изразът може да функционира и като обида.

Иначе джудж се казва на всичко стърчащо, на което можеш да се хванеш, удариш или убодеш. Изпратих думата на Неолог, ама още чака одобрение.

Какво не е наред в картинката?

МакДоналдс "Делфини" във Варна.

Компютърен ден

"1985, Somewhere in a not so populated area of the USA a lonely man decides to buy a computer...a dark and tragic story unfolds..."

Поредната доза чудат хумор с марката Леговелт иде под формата на компютърна игра. Forest Of Loom 1985 е семпло изглеждащо, но примамливо приключение в стила на класическата Gauntlet, в което играчът се превъплъщава в мистериозен сериен убиец: отвлича хора, крие се от федералните и оцелява в обитаваната от чудовища Гора. Освен занимателен геймплей, софтуерният отдел [sic] на Strange Life обещава и качествен SID-саундтрак -- все пак играта е програмирана за Commodore 64.

Извън този ред на мисли, но не и без връзка с темата: през ноември предстои официалният старт на неофициалния наследник на паметната CBS -- Intergalactic FM. Радиопрограмата е разделена на три канала, като по два от тях вече тече съдържание.

The return of the skakavac

Когато пътувам към България, казвам, че се прибирам. Към Германия -- че се връщам. Разликта е klein, aber fein.

За осми път правя и двете и още не мога да свикна с момента на раздялата с дома. Установил съм, че преходното състояние трае около седмица, но все пак една тежка седмица.

Има и нещо забавно: летище Кьолн-Бон -- на прибиране ти е готино, чистичко и подредено; на връщане -- студено и стерилно. Същото и със софийското -- първо е по домашному захабено и неподдържано, с комично затлъстели чичковци в сигналножълти жилетки (+ безплатен wi-fi!); после -- отблъскващо мръсно и диво. Че това не е обективна даденост, става ясно и от разликта в чувството да стоиш на иначе сляла се с околната ти среда автобусна спирка, на която преди месец си бил с близък човек. Embrace the loneliness, както е казал поетът.

Друго, което опитът показва, е, че независимо от продължителността на ваканцията, втората й половина изтича обезпокоително по-бързо от първата.

От мястото на събитието

(Снимка: Мечето)

До първи октомври и с кран не можеш да ме мръднеш.

Чеп дот ком

Пристигането на калинката

L'Arrivée d'un train à la Ciotat е режисиран (доколкото може) и заснет от братя Люмиер едноминутен филм, който показва пристигащ в 1895 година влак. Не смея да кажа, че е първият, защото забравих дали е така, пък и кой ли знае със сигурност.



Пристигането на калинката съвпада с пристигането на робрата и е подобаващо озвучено.

Нощем с черните очила

Не че мога обективно да съдя за известността на оригинала на Corey Hart от 1983, но кавърът на Tiga & Zyntherius е крайъгълен камък в електро-поп-музиката.

Още с първата му поява, на винила излязоха и няколко ремикса (включително на тогава леко неуместния Chris Liebing), които обаче нямаха шанс за внимание покрай сензацията около оригиналния римейк. В рамките на тази и следващата седмица Turbo пускат дългоочакваните юбилейни ремикси на захаросаното, но елегантно парче.

И докато втората им част ми идва в повече с минимъл-щракане и почти липсваща връзка с образеца, работите на Black Devil и Alter Ego буквално карамелизират ябълката. Франсето разфасова композицията на съставните й части и ги пренарежда за бавен и луксозен полет; немското дуо сглобява познатото диско-влакче, пускайки вокала през тоалетната му чиния. Още едно предимство на Part 1 е, че съдържа и оригиналната версия -- в случай, че ти е убягнала през 2001.

Допитване до народа

Онлайн-запитванията към дипломни работи явно вървят по подразбиране -- всяка седмица 2-3 линка от университетския дайджест водят до такива. Титани на хуманитарната мисъл като Зимел и Рийзман не споменават и едно число в трудовете си, но както и да е: Да живее емпириката!

Изправени пред един от основните проблеми на социологическото проучване -- мотивацията на респондентите --, немалко от настъпващите висшисти теглят томбола между попълнилите анкетата им. Наградите варират от купони за Amazon и MediaMarkt до преносими музикални устройства. Така конкуренцията за внимание се издига на финансово ниво: който не инвестира в нещо повече от "Моля, участвайте в анкетата ми! Благодаря.", изпуска потенциални участници за сметка на по-убедителните си колеги.

При тези условия всеки нематериален начин за диференциация изглежда обречен на провал. Тъкмо това твърдение опровергава запитването на Кармен Витнер, създадено с явна грижа към анкетираните и внимание към детайла. И въпреки че "Männer und Frauen in der Werbung" е една предостатъчно изследвана тема (а и така формулирана, струва ми се, не отразява съвсем точно интереса на проучването), участието в анкетата е истинско удоволствие.

Стига да знаеш немски, разбира се.

Клетката

Слаботелесен клаустрофоб е може би оптималната комбинация за провал на подобно игрище. Приемаме, че цветът на кожата не е от значение.

The Cage, както е разговорното название на корта в нюйоркския Манхатън, е едно от най-известните игрища за стрийтбол в Щатите. Говори се, че неколцина звезди от Асоциацията са тръгнали именно от тук, а някои от днешните се отбиват за по мачле. Предвид размерите на игрището, значително под стандарта, и игра 5 на 5, регламентът е подобаващо прост. Фалове се пердашат безнаказано, очертанията рядко се съблюдават. Героят на Джим Кери в The Cable Guy наричаше това "затворническите правила".

Интересен момент представляват пасовете. За разлика от познатия тип игра, тук те са много по-малко средство за печелене на точки и много повече признак на слабост. Подавайки топката на съотборник, играчът се освобождава от отговорност, но губи така цененото внимание на вкопчилите пръсти в мрежата зяпачи. Когато идваш от Бронкс, това е единственото място, където можеш да получиш вниманието на хора, които иначе не биха те погледнали.

Не в тази връзка, баскетболните игрища винаги са ме удивлявали. Изпитвам неописуемо влечение към идеята за заграден и поддържан терен със здрави табла, рингове и мрежи. И понеже родните условия не го позволяваха, гледката на ринг върху пилон от пътен знак или автомобилна гума, закована за дърво, заместваха също толкова успешно чувството за компактно кътче за игра. Имаше момент, в който с неописуем кеф рисувах баскетболни топки с надпис "Spalding", влитащи в кош, и дори имах идеята да реновираме едно забутано зад пазар "Чаталджа" игрище.

Малко откровение: Белите не могат да скачат гледах за първи път като малък на кино -- с баба ми. Тогава не ми хареса и си тръгнахме по средата. Днес бих го гледал с удоволствие отново.

Социологически речник

Вече не помня, как ми попадна, но на тоя адрес светъл ум (Ели?) е качил "Енциклопедичен речник по социология от БАН" в текстов .doc-формат. Че имената в явно известния авторски колектив не ми говореха нищо, ме наведе на мисълта дали не е крайно време да се запозная поне с по-видните родни представители на тая наука.

В тоя ред на мисли, сблъсъкът с българския вариант на термини, които три години си повтарял на немски, е забавен.

Отделно прави впечатление, че липсват понятия като консумация и хабитус, а в 458-те страници медии се среща точно веднъж. Хм.

Порно

Докато Ненчев се прехласва по безкрайно мазните италиански футболисти, човекът, сложил п(оп) в порно, разказва, какво е научил -- от живота и работата си.

I’m a powerful woman. I think that’s intimidating to a man, on every level. That’s why I always go out of my way to be ultranice and ultrasweet and coy, because it makes people feel comfortable, and I want people to feel comfortable around me before I put them in a headlock.

И то остроумно, смея да твърдя.

Do the Rambo

Ако не беше Заека, сигурно щях да пропусна и новия Рамбо. Всичко друго, което зная за тоя филм/герой е от чуто или прочетено. Еми Рамбо 4 кърти! Със или без химикали в различни части от тялото си, Сталоун е баси пича.

Филмът очаквано не е изграден върху остроумни диалози -- за около 80 минути самият Рамбо има не повече от 30 реплики, което пак му отрежда сравнително предна позиция. За сметка на това толкова кръв и издевателства бях виждал само в Cannibal Holocaust. И, майка му стара, изкефих се! Изкефих се на бруталното възмездие, което в лицето на главния герой се изсипа върху насилниците. Изкефих се на мълчаливия титан, който само с увисналата си физиономия и напомпани бицепси безмълвно повтаряше "Аз съм машина за убиване". Изкефих се на пръснатите като пъпеши глави на гадните бирмански войници и разпрания търбух на мустакатия им главатар-педофил. Не съм си и представял, че четвърт час картечен огън, сеещ смърт сред прииждащите орди, ще ме накара да вдигам ръце пред екрана като футболен запалянко.

Най-якото във филма е, че няма колебание в действието. Всичко е просто и ясно -- който се ебава с мирните жители, той яде лайната. А Рамбо кара лайновоз!

Бръм-бръм

Миксирането на парче със самото него е техника, която не всеки може да си позволи без да бъде овикан от тълпа бесни роботи. Талант или опит, посетилите Слънчев Бряг миналото лято Richie Hawtin и Magda доказано нямат проблеми с нея.

Моят първи и единствен опит се сведе до случайността да си пусна Roar в два различни плеъра с около секунда разминаване.

При друго парче резултатът щеше да е най-малкото дразнеща какофония. В случая обаче стана ебаси бормашината -- двойно учестен handclap и още по-разбиващо бръмчене. Наслагването на така циклично-минималистичната композиция на моменти води до звуковa вълнa, наподобяващa цял автопарк пърпорещи Simson-и. Понеже честотата се променя в рамките на самото парче, едносекундното разминаване прави преходите по-бавни, но и по-шумни. Единственият недостатък е в сравнително дългия брейк по средата, където перкусиите, които го прекъсват, звучат тъпо една след друга.

Ако имаш песента, пробвай непременно. При мен стана с Winamp и foobar2000.

Тайнствените златни градове

Басейн с акули, басейн с пари.
Пари и акули и акули с пари.

На колене, о, простосмъртни!

Die Wegwerfgesellschaft

Заглавието

Когато го има, несъмнено най-важният елемент в един текст -- по простата причина, че е първото, с което читателят се сблъсква. Слабо формулираното заглавие не задължително отказва от четене на текста, но сериозно повишава вероятността за това.

Огилви например осъжда използването на т.нар. "слепи заглавия", които добиват смисъл едва с прочитането на текста. За рекламата това може и да важи, но лично намирам всякакви игри на думи, метафори или забавни словосъчетания за най-атрактивните заглавия. Що се отнася до дължината им, по мои впечатления, повечето от заглавията в тоя блог са от 2 (съществително и определящо го прилагателно) или 3 (две съществителни, свързани с предлог) думи.

Преди време разбрах, че CNN правят стабилен бизнес с тениски с щампи на красноречиви заглавия от информационния им поток, а малко след това се сблъсках с един бисер от българския такъв.

За Капитана -- или добро, или нищо

Капитанът пробива в Боливуд с гениално видео за (не)правилната комуникация с началството.

"i da widim ko shte stane..." е репликата-фаворит. Браво, Капитане!

Лайна

За кратко се замислих, дали не съм поствал вече под това заглавие, но реших, че не съм. Защо е подходящо, чети нататък.

Има една приказка "misery loves company", която ако не бележеше устойчиво една по-различна ситуация, щеше да е идеална за моята. Явно "на България" и Карл Арш не бяха достатъчни, та на главата ми се изсипа още една -- какво -- кофичка с лайно. Още в сряда ме ядосаха с отказа за едно работно място, на което се надявах. Вечерта се почупихме от баскет, а аз -- включително десния си безименен пръст. Същия, подут и посинял, трябваще да приложа още на следващия ден в мъкненето на все така съсипаната пералня обратно по стълбите. Бонус беше фактът, че по независещи от мен причини това трябваше да се случи преди 10:00 сутринта, при положение, че в тоя час аз обикновено се събуждам.

И тъкмо когато всичко утихна, а аз с невиждан устрем се захванах с работата по поредното домашно, пльокна най-голямото лайно. Документчето, в което три дни надлежно излагах резултатите от епичното ни изследване на рекламите в Joost, си се затвори от само себе си като пич, размерът му от 20 стана 1kb и при поредното отваряне ме посрещна с една чисто бяла страница. Излишно е да споменавам, че това беше и единственото му копие, така че случилото се ме върна на стартовата линия, да не кажа в първи клас. И да, аз съм си виновен, че не го бекъпнах по-рано, но, вярвай ми, още когато Firefox взе да се спира сам по желание, а мистериозните Runtime-грешки зачестиха, бях на път да го кача в нета, както обикновено правя.

Напук на 1337 h4x0r-ската помощ от страна на робрата и 3-4 програми за file recovery, единственият източник за възстановяване си остана услужливата ми памет, подкрепена от навика да препрочитам написаното по-рано. Още при първите неуспешни опити с Recuva, отворих един прост текстов файл и кажи-речи от раз изпрасках първите две страници почти дословно. Другото постепенно дойде, а когато написах и малко отгоре, ми поолекна.

Метнах всички ценни данни на смешния си 128mb стик, качих баш ценните в нета и започнах да повтарям процедурата на всеки 2 нови изречения. Трудоемко, но сигурно.

Проблемът сега е по-общ -- според брат ми някой гърбав педерас се е намъкнал в писито и го чекне дърварската. Без майтап, оставих един прост fortheHackerinmypc.txt на десктопа с човешка молба да ме оставят на мира, щото имам важна работа. Аварийно инсталираната AVG разкара някакъв дърт троянски кон (от Троян), а Spybot уж оправи обезпокоителните FlashExploit и WindowsSecurityCenter.AntiVirusOverride. Само дето без файда: Firefox не издържа пет секунди без да се спре, Joost изобщо не отлепя, Winamp припада от всяка песен.

В момента карам в Safe Mode with Networking ейкейей Abgesicherter Modus mit Netzwerktreibern. Машината буквално лети и ако не бяха осакатените цветове и резолюция, гарнирани от липсващ звук, щях да си карам така нонстоп. Както споделих с някого, условията повишават концентрацията, но не и мотивацията.

Така тая вечер бях решил да се поглезя с нормалния мултимедиен режим при изключен интернет -- колкото за един филм. И кво? Уж най-надеждният рип, с мъка изровен и изтеглен, се оказва с (1) начални 8 минути картина от друг филм и (2) разминат звук заради ненавременното включване на автентичната. И за да закръгля оплакването -- Crunchips Bier e mit Abstand най-гадният чипс на света. По скромното ми неценителско мнение на спорадичен консуматор на тая напитка, биреното в него достига максимум от "разлято по канапето" или "изсъхнало върху чорап". На моменти ония гръцки снаксове с вмирисано на крака сирене изглеждат по-апетитни.

Тъй. Сигурността на домашното е приоритет поне още седмица. А след това току-виж съм хвърлил едно Ubuntu на Toshiba-та и Вселенският мир настанал.

Бааакалавър

Karl Arsch

Имаше навремето една игричка, в която някои блогъри си бяха направили тестче за читателите -- колко знаят за тях. Тогава при Прото изкарах бая точки, доколкото помня, ама пълен отличник беше само January. Та ако направя сега едно такова за мен, на въпроса "С колко съквартиранти живея?" мнозинството сигурно ще отговори с "2". На фона на блога ми, това наистина е предполагаемият отговор. Верният обаче е 3.

Патрик Бухмюлер aka Карл Дал aka Карл Арш е третият. Той е тъпанар. Единственото, което ме притеснява в предното изречение е, че с другите не сме го изричали гласно пред него. Но мисля, че той го знае.

Карл Арш е по-тъп дори отколкото е висок. Не чисти, не мие съдове (а имаме миялна дори!), не отразява никакъв maintenance. Държи си отвореното песто извън хладилника, докато в него не се зароди нова цивилизация и нито веднъж не е пил с нас. Затова пък малоумният му другар и наш съсед виси нонстоп в стаята му, също както хилавата му приятелка -- и то без въпроси и предупрежения. Дори ако сте се видяли преди секунди, Карл Арш повтаря като магнетофон най-дебилското "Гутн таг!", което може да си представиш, а зайците, които гледа в стаята си далеч не са най-странният обект в нея. Карл Арш си пъха мръсните чинии в чекмеджетата, а празните бирени бутилки оставя по земята или където намери за по-удобно. В случай, че не спи на него, а може би дори и тогава, на леглото му намират място разнообразни артикули от фиксове Maggi до сурови спагети и сандвичи. Заради треволяка на зайците, цялото жилище прилича на конюшня, а в банята директно можеш да завържеш този диалог. В банята е и поредната причина за гнева на трима ни -- пералнята, с която се сдобихме преди година, е на поправка. Защо? Защото Карл Арш я пълнеше като да е от железните машини в пералните салони, дето побират над 7 кила. Еми не, Карл, тази не е такава, майка ти проста деба! Не може да си наблъскаш всичките вмирисани черни чорапи и да тикнеш кирливия си чаршаф връз тях.
Твърде късно, както казах -- днес занесохме пералнята за поправка, след като с Фаби я замъкнахме като същи Сизифовци до колата на Томас. Час по-късно звъни телефонът. Очаквахме поредния заинтересован от стаята на изнасящият се за практика в Хамбург Томас. Не, от сервиза били. Какво? Пералнята била в гъза. Точно така, IM ARSCH, KARL ARSCH!

От очакваните 70-100 евро поправка излязоха близо 250 -- сумата, която преди година дадохме за тогава 1,5-годишната пералня... Че курът сега ще купи нова, изобщо не поставям под въпрос. Обаче принудителното му изнасяне започва да приема все по-ясни измерения.

На България

Митко, ще си ходиш ли на България?

Драги мои, с тоя предлог, в книжовния български език, се пътува към дестинации като море, планина, село, почивка, гости, парти и путка си майна. Към последната следва да се отправи всеки следващ, който ми зададе въпроса така.

Иначе -- да. Колежката Фрицше е избрала леко странен начин да обяви ваканционното връщане в родния си край; да видим, аз какво ще измисля след има-няма 40 дни :-)

Аварийно захранване

"Тъпо", помислих си за едва ли не конспиративно-теоритичното синхронно разваляне на апаратурата.

И кецовете ми се съдраха.

Но докато тяхното се задаваше от седмици насам, то последвалите ги верни мои слушалки, бяха тежък и неочакван удар. От снощи лявата им мида виси само на кабелчето си, а хедсетът е по-скоро незадоволителен заместител. Няма вече Кескувувуле докато всички спят.

Признавам, че не е като да ти изпуши хардът (с безценна информация и порнаци), обаче една от най-големите неволи на консуматорската практика е именно да трябва да смениш нещо, от чиято работа си доволен, но което се е повредило безвъзвратно. Причините за това са две -- финансова и функционална. Първата едва ли има нужда от разяснение; другата при мен се състои в нежеланието ми да купя два пъти един и същ продукт, независимо от качеството му, и важи приоритетно за дрехи/обувки. Така почти без типичния за една нова покупка ентусиазъм смених Понитата с чифт не по-лоши, но и не по-добри PF Flyers.

Всъщност, първите отдадоха последна чест на място, където през близо двете си години всеотдайна служба не бяха стъпвали -- на баскетболното игрище. Предупреждение по случая: през 30-те прадядо ти може да е хвърчал през трима с Converse Chucks, обаче днешното темпо на игра изисква далеч по-комфотни алтернативи.

От казуса със слушалките пък изпъква и едно подпроявление на функционалния проблем, свързано с продуктово-специфичната сложност на потребителския избор. Свикнал с употребата на даден уред, човек обикновено престава да разсъждава върху работата и значението му, така че при изненадващата нужда да избере нов, трябва да мине през трудо- и времеемък процес на информиране. Доколко рационално в крайна сметка е решението му, си остава дъвка за научните усти.

Съветите на дядо

(източник: EatLiver.com)

К*ра ми Раян

Понеже редовно си проверявам и спам фолдъра за разни погрешно попаднали там информацийки, забелязвам, че от едни десетина дни значителна част от истинския спам се обръща към мен с името Раян (Ryan). Раян това, Раян онова, инвестирай пари, купи си потник, уголеми си чурката. През живота си съм се регистрирал къде ли не и с един (обозрим) наръч никове, но Ryan никога не е бил сред тях, което, виждаш, прави ситуацията леко необяснима. Името всъщност го свързвам единствено с героя от Ориндж Каунти.

Та някакви идеи? Въпросният ми мейл-адрес е в Yahoo.

(L)egowelt

След като пристигна още в петък вечерта, усилията, които положих, за да не я отворя преди да си допиша и предам домашното, бяха неимоверни, но си струваха.



Директно от Den Haag electro capital, с пеещото леговелтско птиче до адреса на подателя и мистериозен гризач до моя. Вътре -- (почти) истински astro unicorn!



Gildan Ultra Cotton 2000, 205g/m памук, размер M. Цветът е Honey (189).

Познай какво ще нося на следващото парти.

You Can't Stop the JAK

Някои започват, други привършват. След 10h ще предам "Aspekte der werblichen Kommunikation. Kritik der Kritik der Reklame", но ме чакат още 2-3.

Сега обаче ако не се изчекна на това пък:



Нямам търпение Strange Life да го издадат.

Sieh um dich

- Къде си паркирал?
- "Огледай се".
- (въртейки се на място) Нищо не виждам...

Факт е, че така се казва централна уличка в Триер. На нея пък ние кръстихме телевизионното си предаване.

52h в седмични заседания и още близо половината в допълнителна работа -- проучване, интервюта, снимки, монтаж. Плюс финален продукционен слалом миналия уикенд.

Резултатът: 23 минути ефирно време по актуални теми от региона.

Премиерата е утре, 11.07., в 19:30 немско / 20:30 българско време. Ще има и повторения -- виж от страничката горе. Offener Kanal Trier дори тук не всяка антена го лови, но програмата му тече и онлайн.

Надявам се да допадне на немскоговорящите; за другите -- някъде по средата, в края на репортажа за милата баба Ани, в надписите се чете Dimitar Gerganov.

Сухопътен конвой

С покупки от магазина се качвам в автобуса и сядам по изключение някъде в началото, обратно на посоката на движение. След няколко спирки, тъкмо качил се млад мъж заема седалката срещу мен. Леко мърляв, но не ужасяващо, с различно сини дънки и дънково яке, с черно и рижо в косата, от които не разбрах, кое е естественото. Носеше обица поне на лявото ухо и очила. Имаше раница.

Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.

Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.

И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.

Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.

Няма вече CBS

When I'm feeling sad and lonely I just play the CBS...

Не американската медийна корпорация, а интернет-радиото/порталът/форумът The Cybernetic Broadcasting System е преустановило действието си преди броени часове. Причината е ниският слушателски рейтинг предвид усилията на екипа.

В траурно изявление и единствената останала във форума тема водещият RobotDJX говори за решението.

Стана ми адски тъжно. Никога не съм бил интегрална част от обществото около CBS, нямах регистрация. Но обичах прекрасната им музика, а понякога надничах из темите във форума, научавайки често безполезни, но винаги любопитни неща. Благодарение на CBS се запознах с талантливи изпълнители като Fred Ventura, Freak Electrique, Edward Artemiev, чух/видях една идея по-отблизо кръстника I-f и научих какво е Ewok. Коледните им топ 100 класации са нестихващо забавление и сред най-приятните неща, които имам на компютъра.

Преди седмица топката на Европейския финал дойде сребърна, а ден по-късно вилицата ми в мензата -- без извивка в шийката. И двете се оказаха неочаквани неудобства. Невероятно, какви последствия могат да носят на вид микроскопични промени, за които никога не си се замислял.
Съжалявам, че съм един от хората, "who are potential listeners for our musix but we are simply not reaching".

If I had known this before ;-(

Deutschherrenköpfchen-wood

Вендинг-мендинг

Навръх Produktionswochenende-то от епичния ни медиен проект (за него -- скоро), неминуемата покрай Avid, After Effects & Co. комуникация "човек-машина" неочквано доби нови измерения. След като в късния съботен следобед по традиция огладнях, а в и без това почти празната си чанта лекомислено бях сложил само неядливи предмети, естествено трябваше да си купя нещо. Във време, когато кафетерията окончателно е затворила и в университета като цяло цари мир и тишина, за гладния/жадния студент автоматите във фоайетата представляват единствената опция.

Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.

След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:



Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.

Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.

"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.

Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.

Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.

Очи на четири

Преди да се хвърлиш на добилия солидна nu-rave популярност Wayfarer, едно предупреждение относно произведените в Италия модели.

Накратко: 15% фалшификати на европейския пазар и съмнителна активност около лицензирания производител Luxotica. Съветът е да се пазарува директно от Щатите (Bausch & Lomb) или от вносител.

Между другото, шведите от Cheapo предлагат визуално равностойна алтернатива за една четвърт от цената.

Дигитално за народа

Преди минути с радост установих, че любимият ми Strange Life Records е издал нова продукция, а с дваж по-голяма -- че авторът я е пуснал за свободно сваляне.

The Lost Border e третият албум на Franz Falckenhaus -- псевдонемския псевдоним, под който Legowelt пресъздава мрачната мелодия на Студената война. Същевременно това е първият рилийз, който лейбълът разпространява "от-до" напълно безплатно.

Албумът се състои от 11 парчета в mp3-формат, 320kbps, и няма да излезе на сиди. Композиран е на Yamaha DX7 и Roland TR-808. Песните носят познатата от предните два албума тягостна атмосфера, допълвана от красноречиви заглавия като The Loneliness Of Irena S., Small Town Television Mast и Tragic Sadness Of F. Falckenhaus. В архива за сваляне са включени и оригинални обложки.

Гмуркане за перли

Бедата за мен се наричаше Гмуркане за перли. Така нарекох лъскането под вода, да седиш на дъното на басейна на нашите. Задържам дъх, приближавам се към дъното и си свалям банските. Седя там две, три, четири минути.

Мога да задържам въздух за доста време. Само благодарение на чикиите. Ако бях сам у дома, щях да го правя цял следобед. След като си изпразня работите, спермата ми, тя ще плува там в големи, тлъсти млечни буци.

След това още гмуркане, за да я събера. Да унищожа и избърша всяка шепа в кърпа. Затова се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора, безпокоях се за сестра ми, или, да не дава господ, майка ми.

Точно този откъс от -- тогава не запомних -- "Guts" на Чък Поланик грабна интереса ми преди доста време, когато го прочетох в Intro. Беше някакво каренце за новата книга на автора.

Не съм добър читател на дълги разстояния и не зная, как бих се справил с цял роман, бил той и толкова увлекателен. Обаче превод на целия разказ можеш да намериш тук, а аз -- само да ти го препоръчам.