понеделник, януари 31, 2011

Я очень рад, ведь я, наконец, возвращаюсь домой.

За много гöдини! Аве Мария, хайл Хитла и прочее. Надявам се, че сте оцелели по празниците и дори сте успели да ги прекарате добре. Аз успях, даже няколко пъти.

Учене

Настоящото ентри исках да напиша още преди Коледа — в чест на победоносното си завръщане у дома за ваканцията след шестмесечните Паисиеви мъки с магистърската, мислено oзвучено от дебилно милото изпълнение на Едуард Хил. Обаче ме домързя. Стоте страници академична мъдрост на тема "Product Placement im Fernsehen. Wesen und Wirkung einer wiedergeborenen Werbeform" ми костваха болезнено изгризани нокти, бръмнала от марки глава и ежедневие, в което обядът в мензата представляваше най-радостната част от деня. А, и брада като на Дядо Коледа, но от нея не се оплаквам. (Дори напротив — един Braun cruZer би бил идеален подарък за предстоящия ми скоро рожден ден. В случай, че не ви е по джоба, винаги може да ме зарадвате и с нещо по-дребно.) Покрай научния интерес и труд отворих тема "Продуктово позициониране" във форума на "Стъклен дом", която изглежда добре посещавана, макар и почти никой друг да не пише вътре. Наскоро попаднах и на един по-хумористичен поглед върху практиката.

Работа

Статусът ми на студент предстои да изтече в края на март. Нещата после са тера инкогнита. Освен ако не стане чудо, не смятам да остана още дълго в Триер, но накъде точно ще ме отвее вятърът, не е съвсем ясно. Едно е сигурно: няма да е към България. Това не е държава, а миазма. Най-примамлив засега е вариантът с г-н Ботев да отворим дюнерджийница в Берлин. Ако не стане, ще се пробвам в рекламата. Пък в краен случай винаги мога да запиша един семестър Wirtschaftsinformatik про форма и да се строша още двайсет четвъртъка с ерститата във Форум.

Музика

В последния случай вероятно ще се вдигна и до Time Warp, което иначе е също на кантар. Над 60€ билет плюс петдесетина за път са болезнен разход за едно денонощие, когато всъщност трябва да си търсиш работа вместо да се мачкаш на Len Faki с орди озверели бонбониери. До предаването на адското домашно успявах единствено да регистрирам и трупам нова музика, но не и да я слушам. Тъй, в края на декемрви изведнъж се видях с куп страхотни неща от Chaim, Chymera, Guy Gerber и Heinrich Dressel, които да връткам до втръсване по празниците. Януари също премина силно и DMX Krew се изстреля до третото ми място в Last.fm. В допълнение преоткрих старото злато на Mick Wills, чиито миксове напомнят за добрите времена на CBS и Gigolo.

В интерес на истината, въпреки успешно преминатото последно изпитание в университета 2010-та завърши по доста неприятен начин. Толкова неприятен, че 2011 kann nur gut werden, дето се вика. Бъдете здрави. Правете секс. Мяу.

вторник, ноември 30, 2010

сряда, ноември 10, 2010

OBEY

понеделник, октомври 25, 2010

неделя, октомври 03, 2010

Г-н Грамофон: Октомври



Хипопотам-диджей празнува Обединението на Германия на корабче в шоколадовата й съседка.

четвъртък, септември 16, 2010

събота, септември 04, 2010

Senior

Обичам Röyksopp. Не е тайна, че причината за това се крие в някои събития от междувременно не толкова близкото минало. След дълго очакване, половингодишно закъснение и приказен тийзър на 13.09.10 официално ще излезе новият албум на Свеин и Торбьорн — Senior. Както заглавието подсказва, албумът е създаден като антипод на жизнерадостния Junior от началото на 2009 г. и по думите на авторите е "brimful with dark secrets and distorted memories, insisting «I'm old, I've got experience...»".

По ирония на съдбата Senior изтече в нета още преди три седмици, уцелвайки вероятно най-неподходящия момент от моя страна. Senior Living (песента в сцената пред етажерката Барби-та от тийзъра) е прекрасна, но при връщане в дъждовен Триер след две летни седмици у дома нещо подобно те кара да се обесиш на телефонния кабел. Друго парче, The Drug, наскоро се сдоби с обезпокоително-запленяващ видеоклип, който предстои да бъде разширен до късометражен филм с още музика от албума:


неделя, август 29, 2010

Tales of mere exposure 2

Interessanterweise lässt sich der MEE nicht nur für Menschen, sondern sogar bei Tieren nachweisen. Darüber hinaus konnte der MEE sogar pränatal gezeigt werden: Rajecki (1973) präsentierte Eiern von Hühnern zwei verschiedene Töne und testete nach der Geburt der jungen Hühner deren Präferenzen für Töne. Das erstaunliche Ergebnis: Die Hühner reagierten positiver auf den Ton, der ihnen pränatal vorgespielt wurde.

Siegert, Gabriele et al. (2007): Die Zukunft der Fernsehwerbung. Produktion, Verbreitung und Rezeption von programmintegrierten Werbeformen in der Schweiz. Bern u.a., S. 193.

събота, август 28, 2010

събота, август 21, 2010

Tales of mere exposure

..mere repeated exposure of the individual to a stimulus is a sufficient condition for the enhancement of his attitude toward it.

[...]

The foremost proponent of this hypothesis, the advertising industry, has always attributed to exposure formidable advertising potential. But—apparently, in respect for the law of enhancement by association—it seldom dared to utilize mere exposure. The product, its name, or its hallmark is always presented to the public in contiguity with other and always attractive stimuli, commonly females, exposed more bodily than the product itself.

Zajonc, Robert B. (1968): Attitudinal Effects of Mere Exposure. Journal of Personality and Social Psychology Monograph Supplement, Volume 9, No. 2, Part 2, 1-27.

понеделник, август 16, 2010

LÖL

Heute im Bus überhört:

- Kennst du "Was-ist-was"-Witze?
- ...?
- Zum Beispiel — was ist gelb und liegt auf dem Dach?
- Ein Chinese?
- ...

Mad Men

Какво представлява един рекламист? Лъснат бастун, прекаляващ с англицизмите? Изтърван хипстър с татуировка и алтернативно мнение? Продавач на мечти? Измамник? И всъщност — работник или артист?

Сериалът Mad Men отговаря на въпроса от романтизиращата перспектива на 60-те години. В нея Дон Дрейпър (Jon Hamm) е творчески директор в голяма нюйоркска агенция, чийто професионален успех контрастира с прикрития зад безупречната му външност хаос в личен план. Редом до самия Дрейпър епизодите ни срещат както с още дузина шефове, копирайтъри, художници, акаунти, секретарки и клиенти в Sterling Cooper, така и с редица персонажи от личния живот на главния герой. Алкохол и прелюбодействия, нерядко в работно време, елегантни облекла, грим, лак — филмът инсценира по брилянтен начин атмосферата и вълненията на епохата, а диалозите са взискателни, но възнаграждаващи.

Ако всичко това ти звучи познато, вероятно си наясно, че "Момчетата от Медисън авеню" — заглавие по Fox Life, години наред преминавало без последствия през ушите ми — е българският превод на въпросния сериал. Текущият му четвърти сезон обаче едва ли ще достигне родния ефир в близко време, а български субтитри за въртящите се по тракерите рипове почти изцяло липсват. Още три причини да си опресниш английския:
  1. пищната Christina Hendricks в ролята на Джоун Холоуей ('the woman your boyfriend masturbates to', макар и лично да предпочитам съпругата на Дон, защото ми напомня на един човек)
  2. продуктовото позициониране (във филм за рекламисти марките са най-естественото нещо)
  3. сцени като тази

неделя, август 15, 2010

понеделник, юли 12, 2010

Elektrözil

Световното отмина, немските пичове станаха трети, а аз най-накрая понаучих имената им. Един от тях, Месут Йозил, ми стана особено симпатичен. Ето защо:

  • Месут е от турски произход, а отвъд етническия конфликт немските турци са една особено колоритна общност.
  • С 21-ната си години е сред най-младите играчи в отбора, а и в турнира.
  • Вкара победния гол срещу Гана с хубав удар от дистанция.
  • Бърз, техничен и кооперативен e. На моменти дори прекалява с пасовете, сякаш в опит да се освободи от отговорност. Напомня ми за времето, когато търчах умрял от страх между кошовете в "Черно море".
  • Говори сдържано пред камера и впечатлява с кротък чар.
  • Участва в забавно сравнение при Три корни.
  • В оригиналното си изписване фамилното му име започва с тъй благозвучната и основополагаща за тоя блог буква Ö.
  • Около последното Nike завъртя приятната микрокампания Durch das Jahr 201Ö (Through the year 201Ö) в рамките на мащабното Schreib Zukunft (Write the Future). В епизодите група приятели из-ö-графисват републиката, Месут пее с Ян Дилей, а за финал виждаме едно възможно бъдеще за главния герой:


ELEKTRÖ му го пожелава.

неделя, юли 11, 2010

Torlette


- Вкараха ли?
- Не.
- Тогава аз ще вкарам.

петък, юли 09, 2010

Menta freakout

Напоследък в интернет се заговори за спиране от производсвто на добре познатата "Мента Пещера". Докато официално становище от едноименния винпром липсва, за причините и дори истинността на твърдението може само да се спекулира. Факт е, че Фейсбук-група под мотото "Върнете си ни Ментата" наброява близо 6000 члена, а особено засегнатите Menta Session горестно зоват към подкрепата й.

Както първият коментар към призива отбелязва, слухът може да е маркетингов трик. Реалността е в очите на наблюдателя и създаването на изкуствен недостиг е благодарен метод за повишаване на субективната стойност, търсенето и съзнанието за даден продукт. Ефектът е толкова по-силен, колкото по-популярен и обичан е продуктът, а в случая на традиционното лятно питие това определено е налице.

Интересен пример, на който ситуацията — в случай, че е целенасочен ход — напомня, е Whopper Freakout на Burger King. Накратко, един обикновен ресторант от веригата един ден просто спира да предлага любимия на всички посетители сандвич. Реакциите говорят сами за себе си.

събота, юли 03, 2010

Es löwt.

петък, юли 02, 2010

Патрик

От сряда насам Патрик се изнася. До края на седмицата вероятно ще си е тръгнал окончателно. Мести се — заедно с приятелката си, по-близо до работното място.

Странното е, че ще ми липсва.

Същият Патрик, когото три години наричахме Карл заради специфичната му неадекватност в прости битови ситуации. Който на моменти ни докарваше до лудост с липсата си на здрав разум и хигиенни навици (задача, актуално изпълнявана със зловеща последователност от Ванеса). С когото за тия три години формално съквартирантство не сме се виждали в продължение на седмици, събирали сме на маса максимум три пъти и не сме излизали нито веднъж.

Но и същият Патрик, от когото можеш да научиш някоя интересна новост (все пак работи в радиото). Същият, който ще изслуша безполезните ти мисли по време на среднощната ти закуска пред хладилника. Който ще ти уреди безплатен билет за Д-р Албан и ще ти услужи с бормашина. Който ще ти изяде пицата със сирене, спанак и бадеми, но после ще се извини и ще ти купи нова. Който всъщност не е целенасочено злонамерен, а просто разсеян.

Патрик всъщност е добър човек. И ще ми липсва.

четвъртък, юли 01, 2010

понеделник, юни 28, 2010