..für die Freiheit ist kein Opfer zu groß.
Защото и аз съм Човек.
сряда, април 26, 2006
неделя, април 23, 2006
събота, април 22, 2006
Long Island Ice Tea
Можеха и да не го поръчват десет пъти снощи. Но пък вече го правя със затворени очи. Огън, пий:
2 cl бял ром
2 cl джин
2 cl коантро
2 cl водка
2 cl портокалов сок
конц. лимонов сок
кола
Има версии с кафяв ром и текила. Съмнително напомня едно нещо, наречено Пътя на Чепеларе, от което имам лоши спомени (спомени?).
2 cl бял ром
2 cl джин
2 cl коантро
2 cl водка
2 cl портокалов сок
конц. лимонов сок
кола
Има версии с кафяв ром и текила. Съмнително напомня едно нещо, наречено Пътя на Чепеларе, от което имам лоши спомени (спомени?).
петък, април 21, 2006
За Мерджанов и някои неща
Преди време Фолка ме светна за ей тая статийка в Уикипедия и цитатите към нея. Смях не е като да не падна. Днес разбирам, че на някой си Wankata му е виснала чурката от това ентри, понеже авторът му съсипвал реномето на това издание. (Link.)
И как точно го съсипва бе, Нкванквич? В текста няма нищо невярно (дори само обемът не го позволява), а щом Жоро-Би е удостоен с присъствие в енциклопедията, че Марго-Ем ли няма да е. Сега, щеше да е грозно например да се обяснява произхода на израз като "вахарш пиян", който, ако и да има своята обосновка, наистина би оронил защитавания от теб престиж. Вярно, че г-н Ангелов не е взел задачата достатъчно сериозно, но имайки честта да познавам и двама ви, ти предлагам, вместо да се цупиш, да му удариш едно рамо в допълването на информацията за тоя колоритен даскал.
Що се отнася до цитатите - ти кое точно му божествено просветление би цитирал? Туй, че като цар Мидас е превърнал всичките си реплики в бисери, ние не можем - а и не виждам защо бихме искали - да променим. Не е нужно да припомням, защо българите пишат седмицата зачеркната, как лудите взимат двойна дажба в кухнята и какво се случва на онзи, който вади пищов. Или?
И как точно го съсипва бе, Нкванквич? В текста няма нищо невярно (дори само обемът не го позволява), а щом Жоро-Би е удостоен с присъствие в енциклопедията, че Марго-Ем ли няма да е. Сега, щеше да е грозно например да се обяснява произхода на израз като "вахарш пиян", който, ако и да има своята обосновка, наистина би оронил защитавания от теб престиж. Вярно, че г-н Ангелов не е взел задачата достатъчно сериозно, но имайки честта да познавам и двама ви, ти предлагам, вместо да се цупиш, да му удариш едно рамо в допълването на информацията за тоя колоритен даскал.
Що се отнася до цитатите - ти кое точно му божествено просветление би цитирал? Туй, че като цар Мидас е превърнал всичките си реплики в бисери, ние не можем - а и не виждам защо бихме искали - да променим. Не е нужно да припомням, защо българите пишат седмицата зачеркната, как лудите взимат двойна дажба в кухнята и какво се случва на онзи, който вади пищов. Или?
четвъртък, април 20, 2006
@slsk
(3:08) [mauro_Bs_As_House] hola
[klubkatz] hi
(3:08) [mauro_Bs_As_House] spanish??
[klubkatz] no
(3:09) [mauro_Bs_As_House] minute
(3:09) [mauro_Bs_As_House] dicionary online
[klubkatz] ok :-)
(3:10) [mauro_Bs_As_House] you allow to lower trackk me.
(3:10) [mauro_Bs_As_House] you allow to download trackk me.
(3:11) [mauro_Bs_As_House] of you folder.
[klubkatz] i started your download
(3:11) [mauro_Bs_As_House] thank
(3:11) [mauro_Bs_As_House] tahan
(3:11) [mauro_Bs_As_House] thank
[klubkatz] no problem
[klubkatz] stay cool ;-)
(3:12) [mauro_Bs_As_House] ok
Обикновено трябва да си изчакаш реда, ама как да му откажеш на човека - истински crash course in english направи, за да се разберем. Пък и искаше само това:
abteilung_ton-wir_tanzen__felix_rennefeld_remix-standard.mp3
А друг луд ми се включи направо с:
[gtso86] cara.. que otimo q vc tem o cd inteiro!! nossa assim q eu pegar vou ficar mega feliz!
Е като имам албума на Digitaria, що си мислиш, че зная португалски бе, приятел?
[klubkatz] hi
(3:08) [mauro_Bs_As_House] spanish??
[klubkatz] no
(3:09) [mauro_Bs_As_House] minute
(3:09) [mauro_Bs_As_House] dicionary online
[klubkatz] ok :-)
(3:10) [mauro_Bs_As_House] you allow to lower trackk me.
(3:10) [mauro_Bs_As_House] you allow to download trackk me.
(3:11) [mauro_Bs_As_House] of you folder.
[klubkatz] i started your download
(3:11) [mauro_Bs_As_House] thank
(3:11) [mauro_Bs_As_House] tahan
(3:11) [mauro_Bs_As_House] thank
[klubkatz] no problem
[klubkatz] stay cool ;-)
(3:12) [mauro_Bs_As_House] ok
Обикновено трябва да си изчакаш реда, ама как да му откажеш на човека - истински crash course in english направи, за да се разберем. Пък и искаше само това:
abteilung_ton-wir_tanzen__felix_rennefeld_remix-standard.mp3
А друг луд ми се включи направо с:
[gtso86] cara.. que otimo q vc tem o cd inteiro!! nossa assim q eu pegar vou ficar mega feliz!
Е като имам албума на Digitaria, що си мислиш, че зная португалски бе, приятел?
сряда, април 19, 2006
вторник, април 18, 2006
О, Stud.IP
Дванайсет деня младите студенти
за записване имат.
Борбата обаче -
a matter of seconds.
Stud.IP е образователно-административна онлайн-платформа, която наред с други немски ВУЗ ползва и Уни Триер. Съществуването й е напълно оправдано, защото записването за лекциите и семинарите поне по Medienwissenschaft протича изключително чрез нея и спестява размотаването из коридорите, драскането по мазни листи, залепени по вратите, (издирването и) попълването на идиотски заявки по разхвърляните микросайтове на различните специалности, както и редица други усложнения, които като същи гремлини могат да провалят изрядния ти Semesterplan. Преди около месец уж официално се взе решението всички Fachbereiche да преминат към нея (кой точно го е взел, идея си нямам; като нищо да е някой изтрещял чичак като Архитекта от втората Матрица), което привестствам с всичките си крайници.
Истината е, че първата ми среща с идеята не беше особено радостна, защото - разбирайки късно, че трябва да се възползвам от тая услуга за въпросната цел - се задействах, едва когато местата в човешките семинари вече бяха заети. Успях да хвана минимума за семестъра, но като един осиротял Брус Уейн се зарекох да си отмъстя през летния.
18.04.06, 8:50 - в Stud.IP само Medienwissenschaftler-и, батко! Девет без пет вече съм отворил страницата на първата лекция и:
1) помпя F5 като за фатал
2) дебна каубойската с пойнтера на мишката над бутона за записване.
Точно в час деветстотин гледаш само как сървърите вече изпушват, четири от пет рефреша дават грешки, почват едни попръжни пред монитора по адрес на колегите... грозна работа. Предварително бях bookmark-нал страниците в хронологичен ред според часа на активиране и след всяко успешно записване минавах нататък със същия алгоритъм.
Срокът е до 29-ти, но ясно ти е, че в 9:10 всичко беше приключило.
SIEG!
Ново (19:00): Айде почнаха да се жалват. Хахааа, разкостих ли ви тоя път, момчета!
за записване имат.
Борбата обаче -
a matter of seconds.
Stud.IP е образователно-административна онлайн-платформа, която наред с други немски ВУЗ ползва и Уни Триер. Съществуването й е напълно оправдано, защото записването за лекциите и семинарите поне по Medienwissenschaft протича изключително чрез нея и спестява размотаването из коридорите, драскането по мазни листи, залепени по вратите, (издирването и) попълването на идиотски заявки по разхвърляните микросайтове на различните специалности, както и редица други усложнения, които като същи гремлини могат да провалят изрядния ти Semesterplan. Преди около месец уж официално се взе решението всички Fachbereiche да преминат към нея (кой точно го е взел, идея си нямам; като нищо да е някой изтрещял чичак като Архитекта от втората Матрица), което привестствам с всичките си крайници.
Истината е, че първата ми среща с идеята не беше особено радостна, защото - разбирайки късно, че трябва да се възползвам от тая услуга за въпросната цел - се задействах, едва когато местата в човешките семинари вече бяха заети. Успях да хвана минимума за семестъра, но като един осиротял Брус Уейн се зарекох да си отмъстя през летния.
18.04.06, 8:50 - в Stud.IP само Medienwissenschaftler-и, батко! Девет без пет вече съм отворил страницата на първата лекция и:
1) помпя F5 като за фатал
2) дебна каубойската с пойнтера на мишката над бутона за записване.
Точно в час деветстотин гледаш само как сървърите вече изпушват, четири от пет рефреша дават грешки, почват едни попръжни пред монитора по адрес на колегите... грозна работа. Предварително бях bookmark-нал страниците в хронологичен ред според часа на активиране и след всяко успешно записване минавах нататък със същия алгоритъм.
Срокът е до 29-ти, но ясно ти е, че в 9:10 всичко беше приключило.
SIEG!
Ново (19:00): Айде почнаха да се жалват. Хахааа, разкостих ли ви тоя път, момчета!
понеделник, април 17, 2006
ELEKTRÖ 1.1
Колкото и да спори Многознайката, розово + зелено е комбинацията на Dr. Lektroluv и си представях именно него, докато сменях цветовете на блога. Тоя ъпдейт по случайност съвпада с излизането на седмата компилация на мистичния доктор, която - предвид досегашните - чакам с изплезен език и овчи поглед.
Основния текст реших в черно, понеже така изпъква по-добре, и разкарах куция NavBar, който дълбоко ме съмнява да ползуваш. Други кирийки за дървения Blogger - тук.
Основния текст реших в черно, понеже така изпъква по-добре, и разкарах куция NavBar, който дълбоко ме съмнява да ползуваш. Други кирийки за дървения Blogger - тук.
неделя, април 16, 2006
На Андрю ти фешъна
Мода за успeлия МЪЖ. Аре влачи - не блести с оригиналност, но е просто title. С "Мъжът, който покорява" вече нагазват в лайната, а ако си направиш труда да изчетеш текста към категориите, ще видиш и как старателно потъват в тях.
Първо се хилих на идиотското "Ела-Да" ООД - ми да дода, ама ко ши праим? Пък може и да е някаква древногръцка заигравка, знам ли. Написаното по страниците няма и грам реално съдържание. Също като петте немски думи, които химицата знае, и с които си изнася уроците в час; тук просто имаме "материя", "стил", "грация", "финес", "линия", "аксесоари" и под., комбинирани за едната самоцел. Ако това им е ефективната маркетингова стратегия, която гордо изтъкват отпред, жална им майка. Нелепо е, как някой явно счита, че софистицираните формулировки с гореизброените термини придават особена възвишеност на един текст. Апропо "коНфорт" не е "кренвирш", коН да ви го натресе, и се пише с "м".
Фирмата имала, видиш ли, точно определен потребителски сегмент, а именно: "Успелият мъж –респективно жена". Е аман от клишета бе! Социологическо проучване ли направихте? Кво са успели? Да не умрат от смях на сайта ли? Нали е ясно, че с такива изказвания скоро няма да станете символ на качество и креативност.
Елегантност примесена със спортен нюанс. Спортен? Ще търча в Морската с костюмче ли, кво? Tоя набеден тренд е топ селянията при официалното облекло. Призля ми, когато покрай абитуриентската видях едни сака с абсурдна яка и гумени копчета като от дистанционно на телевизор.
Въпреки това най-нормалната страница от онЛайн-излагацията е именно тази с моделите, защото - да, позна - няма текст. Финалния тъмнокафяв щрих нанася смотаният html-код, който дразнещо презарежда навигационното меню при всяка промяна на основната част.
И накрая - някой може ли да ми разшифрова логото, по дяволите???
Първо се хилих на идиотското "Ела-Да" ООД - ми да дода, ама ко ши праим? Пък може и да е някаква древногръцка заигравка, знам ли. Написаното по страниците няма и грам реално съдържание. Също като петте немски думи, които химицата знае, и с които си изнася уроците в час; тук просто имаме "материя", "стил", "грация", "финес", "линия", "аксесоари" и под., комбинирани за едната самоцел. Ако това им е ефективната маркетингова стратегия, която гордо изтъкват отпред, жална им майка. Нелепо е, как някой явно счита, че софистицираните формулировки с гореизброените термини придават особена възвишеност на един текст. Апропо "коНфорт" не е "кренвирш", коН да ви го натресе, и се пише с "м".
Фирмата имала, видиш ли, точно определен потребителски сегмент, а именно: "Успелият мъж –респективно жена". Е аман от клишета бе! Социологическо проучване ли направихте? Кво са успели? Да не умрат от смях на сайта ли? Нали е ясно, че с такива изказвания скоро няма да станете символ на качество и креативност.
Елегантност примесена със спортен нюанс. Спортен? Ще търча в Морската с костюмче ли, кво? Tоя набеден тренд е топ селянията при официалното облекло. Призля ми, когато покрай абитуриентската видях едни сака с абсурдна яка и гумени копчета като от дистанционно на телевизор.
Въпреки това най-нормалната страница от онЛайн-излагацията е именно тази с моделите, защото - да, позна - няма текст. Финалния тъмнокафяв щрих нанася смотаният html-код, който дразнещо презарежда навигационното меню при всяка промяна на основната част.
И накрая - някой може ли да ми разшифрова логото, по дяволите???
петък, април 14, 2006
Ich pere gern lesch.
Днес цял ден ще стоя по пижама и дори няма да си оправя леглото. Супер лешперски ден е, навън плющи коварен дъжд, освен туй е Karfreitag и има Tanzverbot в дискотеките до полунощ, така че ако си решил да се чекнеш, изчакай дванайстия кобен час. Ще слушам изпадналия RPR1 - заради домашното за радиосеминара, не за друго - и ще се разлагам пред лаптопа, четейки allerlei простоии из нета. А такива, знаеш - бол. Може и да разцъкам Scratches, че нещо я позанемарих. Довечера съм предвидил да отразя Match Point, който от около седмица се мъдри на харда, а на Скарлет е трудно да устоиш повече.
Изобщо обзело ме е едно (позитивно) неебателно настроение, та в момента съм готов за всякакви предизвикателства. Ако не ми вкараш друга оферта, може да прескоча да взривя централната поща. Защо, ще стане дума друг път.
Изобщо обзело ме е едно (позитивно) неебателно настроение, та в момента съм готов за всякакви предизвикателства. Ако не ми вкараш друга оферта, може да прескоча да взривя централната поща. Защо, ще стане дума друг път.
неделя, април 09, 2006
Съобщение
От днес високоотговорната (и единствена) длъжност на CEO и автор на постовете в тоя блог се поема от Katz. С това досегашният й носител Lenz Gülden се освобождава от отговорност и излиза в творчески отпуск за неопределено време.
През последните седмици Gülden страдаше от невъзможност за концентрация, сънливост и започна да яде ябълки. Това по недопустим начин застраваше качеството на работата му.
Молим читателите да проявят разбиране.
През последните седмици Gülden страдаше от невъзможност за концентрация, сънливост и започна да яде ябълки. Това по недопустим начин застраваше качеството на работата му.
Молим читателите да проявят разбиране.
От Управата
събота, април 08, 2006
Kurz
Sofia. Um seinen Verfolgern zu entgehen, sucht ein Jugendlicher Zuflucht in einem verlassenen Raum. Trotzdem gelingt es den kaltblütigen Angreifern, in die Einrichtung einzudringen und den Flüchtling heftig zu verprügeln. Dank einer zufällig vor Ort stehenden Kamera, die den Vorfall aufnimmt, sind die Personen erkannt und festgenommen. Sie werden noch drei Jahre in dem Mathematischen Gymnasium - Varna absitzen.
четвъртък, април 06, 2006
Научни факти
Ако се отбиваш системно тук, не ще ти е убягнало, че съм едва ли не на щат в местния център за невропсихологически изследвания и вече го раздавам ебаси обръгналия Versuchsperson. За последните десет дни участвах в още три експеримента, единия - на два пъти.
Първо трябваше половин час да гледам снимки, чието съдържание варираше между голи мацки, разчленени трупове тип rotten dot com и разни безобидни портрети на деца, баби, дядовци, чичовци и подобни. Всеки от фотосите изскачаше за една-две секунди, след което трябваше да го оценя по две скали - приятно/неприятно и възбуждащо/спокойно. Понеже ме оставиха сам пред компа, можех направо да си ги напляскам както ми дойде на мишката, но нали съм съвестен, а и все ще се видим пак, карах стриктно по процедурата. Голите каки естествено рейтвах подобаващо, изключение правеха появите на черни или азиатски маймуни, които бяха откровено отвратителни. Изродските картинки от автомобилни катастрофи, болестни състояни и други аномалии като цяло не бяха голям шок, а и на мен след талибанските екзекуции не знам какво може да ми обърне корема повече. Релаксираните физиономии и ситуации ми бяха съвсем безразлични и получиха почти едни и същи оценки.
Приблизително същото време, но една седмица по-късно, прекарах в седене на стол, концентрирайки се в залепен на стената, леко вдясно от мен, лист с голям черен кръг връз него. Тук вече ми лепнаха познатите електроди за еднократна употреба, общо пет на брой, два от тях - на лицето, което предварително получи частичен пийлинг като бонус. Основният момент беше ала-диджейският Sennheiser на ушите ми, от който периодично чувах кратко пииип-кане, имащо за цел да ме стряска. Тази си цел то по-скоро не постигна, поне не и на съзнателно ниво, ама не аз правя опита (Beeinflussung der Schreckreaktion), нали. Към слушалките доста дърварски, но все пак ефективно, беше закрепена тръбичка, насочена към лявото ми око. Тя пък ме "стряскаше" с леки въздушни вълни, които ме караха инстинктивно да го затварям. Всъщност само благодарение на нея изобщо стоях буден, натоварването за мен беше почти нулево, а и на оня кръг не му беше чиста работата. Сега се замислям, че като нищо можеха да ме брейнуошнат като в Cypher, който между другото е страхотен филм.
Голямата работа беше вчера и днес. Още от телефонния разговор с ръководителя преди месец ми стана ясно, че Untersuchung der Schmerzverarbeitung е своего рода Jackass с научна цел. Първият етап се състоеше главно в попълването на куп отегчителни Fragebogen, въпросите в които чисто не надхвърляха 15, но различните формулировки бяха раздули обема тройно. Tова явно са стандартни психологически тестове, защото попълвах подобни (макар и значително по-малко) и на другите опити. Гвоздеят на програмата за деня беше потапянето на ръката ми до китката в лед, който за пет минути я направи болезнено червена. Нещо като да си играеш със сняг без ръкавици. Изрично попитах дали държат на дясната, понеже след това щях да хапвам и - да мога да си вдигна лъжицата, ми беше мисълта. Тъй трябвало. На 30-секундни интервали трябваше да оценявам болката си от нула до десет. Непосредствено преди края дадох деветка, до максимума по моя преценка не стигна. Кръвното ми налягане беше измерено на лявата ръка - преди и след мъчението.
Истинската инквизиция обаче ме очакваше в болницата на милосърдните братя (маса сектантско име, ако ме питат), където над два часа експериментираха с издръжливостта ми. След малка порция въпросчета от вътрешната страна на предмишницата ми лепнаха голям колкото кибритена кутийка накрайник. Едната му широка част беше метална пластинка, която - благодарение на окабеляването - можеше да променя температурата си в голям диапазон. Разбираемо тя беше обърната към ръката ми. Изкарах няколко горещи и студени чекинга, при които натисках двата бутона на мишката за "да" и "не", докато се установи прага на болката при термично въздействие. Алената правоъгълна градинка върху кожата ми изчезна сравнително бързо след това. Понеже третираните по този начин места ставали особено чувствителни към слънчевата светлина, предложих да сменят формата на накрайника и да основат тату-студио. Същата проверка трябваше да се направи и за механичното натоварване, предизвиквано от два адски девайса, които бих оприличил на пневматични орехотрошачки. (Тая дивотия струвала 40 000 евро, човече!) Гадните машинки притискаха кожичките между показалеца и средния пръст, както и между средния и безименния пръст на лявата ми ръка. (40 хилки да си щипеш пръстите ве!) За разлика от "горелката" кофтито при тях беше, че стояха стегнати дори без допълнителното налягане, защото иначе щяха да паднат. Така не след дълго вече чувствах туптенето на кръвта си в притиснатите места. И пак трябваше да раздавам 0-10 за всяко от 15-секундните въздействия на дразненията, част от които бяха и комбинация от двете. Дългите тестове бяха всъщност загрявка (о, да) към основната част, която представляваше абсолютно същия алгоритъм, но извършен едновременно с томографското сканиране на мозъка ми. Скенерът - казах и предния път - е много шумен. Комунукацията ми с госпожица ръководителя, която дотогава беше особено интензивна, се превърна в еднопосочното полу-крещене на оценките от моя страна, което насочвах чрез подръчно избачкания гласов проводник от предтелефонната ера, състоящ се от тръбичка и отрязан от шише за минерална вода връх. Плачеше за патент тая джаджа!
По-малко от десет часа след опита следите от участието ми са почти незабележими. Между другото си получих снимките от Visuelle Prozesse, та скоро ще може да надникнеш в частния ми кабинет ;-)
Първо трябваше половин час да гледам снимки, чието съдържание варираше между голи мацки, разчленени трупове тип rotten dot com и разни безобидни портрети на деца, баби, дядовци, чичовци и подобни. Всеки от фотосите изскачаше за една-две секунди, след което трябваше да го оценя по две скали - приятно/неприятно и възбуждащо/спокойно. Понеже ме оставиха сам пред компа, можех направо да си ги напляскам както ми дойде на мишката, но нали съм съвестен, а и все ще се видим пак, карах стриктно по процедурата. Голите каки естествено рейтвах подобаващо, изключение правеха появите на черни или азиатски маймуни, които бяха откровено отвратителни. Изродските картинки от автомобилни катастрофи, болестни състояни и други аномалии като цяло не бяха голям шок, а и на мен след талибанските екзекуции не знам какво може да ми обърне корема повече. Релаксираните физиономии и ситуации ми бяха съвсем безразлични и получиха почти едни и същи оценки.
Приблизително същото време, но една седмица по-късно, прекарах в седене на стол, концентрирайки се в залепен на стената, леко вдясно от мен, лист с голям черен кръг връз него. Тук вече ми лепнаха познатите електроди за еднократна употреба, общо пет на брой, два от тях - на лицето, което предварително получи частичен пийлинг като бонус. Основният момент беше ала-диджейският Sennheiser на ушите ми, от който периодично чувах кратко пииип-кане, имащо за цел да ме стряска. Тази си цел то по-скоро не постигна, поне не и на съзнателно ниво, ама не аз правя опита (Beeinflussung der Schreckreaktion), нали. Към слушалките доста дърварски, но все пак ефективно, беше закрепена тръбичка, насочена към лявото ми око. Тя пък ме "стряскаше" с леки въздушни вълни, които ме караха инстинктивно да го затварям. Всъщност само благодарение на нея изобщо стоях буден, натоварването за мен беше почти нулево, а и на оня кръг не му беше чиста работата. Сега се замислям, че като нищо можеха да ме брейнуошнат като в Cypher, който между другото е страхотен филм.
Голямата работа беше вчера и днес. Още от телефонния разговор с ръководителя преди месец ми стана ясно, че Untersuchung der Schmerzverarbeitung е своего рода Jackass с научна цел. Първият етап се състоеше главно в попълването на куп отегчителни Fragebogen, въпросите в които чисто не надхвърляха 15, но различните формулировки бяха раздули обема тройно. Tова явно са стандартни психологически тестове, защото попълвах подобни (макар и значително по-малко) и на другите опити. Гвоздеят на програмата за деня беше потапянето на ръката ми до китката в лед, който за пет минути я направи болезнено червена. Нещо като да си играеш със сняг без ръкавици. Изрично попитах дали държат на дясната, понеже след това щях да хапвам и - да мога да си вдигна лъжицата, ми беше мисълта. Тъй трябвало. На 30-секундни интервали трябваше да оценявам болката си от нула до десет. Непосредствено преди края дадох деветка, до максимума по моя преценка не стигна. Кръвното ми налягане беше измерено на лявата ръка - преди и след мъчението.
Истинската инквизиция обаче ме очакваше в болницата на милосърдните братя (маса сектантско име, ако ме питат), където над два часа експериментираха с издръжливостта ми. След малка порция въпросчета от вътрешната страна на предмишницата ми лепнаха голям колкото кибритена кутийка накрайник. Едната му широка част беше метална пластинка, която - благодарение на окабеляването - можеше да променя температурата си в голям диапазон. Разбираемо тя беше обърната към ръката ми. Изкарах няколко горещи и студени чекинга, при които натисках двата бутона на мишката за "да" и "не", докато се установи прага на болката при термично въздействие. Алената правоъгълна градинка върху кожата ми изчезна сравнително бързо след това. Понеже третираните по този начин места ставали особено чувствителни към слънчевата светлина, предложих да сменят формата на накрайника и да основат тату-студио. Същата проверка трябваше да се направи и за механичното натоварване, предизвиквано от два адски девайса, които бих оприличил на пневматични орехотрошачки. (Тая дивотия струвала 40 000 евро, човече!) Гадните машинки притискаха кожичките между показалеца и средния пръст, както и между средния и безименния пръст на лявата ми ръка. (40 хилки да си щипеш пръстите ве!) За разлика от "горелката" кофтито при тях беше, че стояха стегнати дори без допълнителното налягане, защото иначе щяха да паднат. Така не след дълго вече чувствах туптенето на кръвта си в притиснатите места. И пак трябваше да раздавам 0-10 за всяко от 15-секундните въздействия на дразненията, част от които бяха и комбинация от двете. Дългите тестове бяха всъщност загрявка (о, да) към основната част, която представляваше абсолютно същия алгоритъм, но извършен едновременно с томографското сканиране на мозъка ми. Скенерът - казах и предния път - е много шумен. Комунукацията ми с госпожица ръководителя, която дотогава беше особено интензивна, се превърна в еднопосочното полу-крещене на оценките от моя страна, което насочвах чрез подръчно избачкания гласов проводник от предтелефонната ера, състоящ се от тръбичка и отрязан от шише за минерална вода връх. Плачеше за патент тая джаджа!
По-малко от десет часа след опита следите от участието ми са почти незабележими. Между другото си получих снимките от Visuelle Prozesse, та скоро ще може да надникнеш в частния ми кабинет ;-)
сряда, април 05, 2006
вторник, април 04, 2006
Думи с характер
Има думи, при които звученето само по себе си е някак показателно за значението им. Може би не чак дотам, че да го отгатнеш ако я чуваш за първи път, но свързвайки звучене и значение да си кажеш, че пасват особено добре. Чувстваш ги, един вид.
Поредната порция от Dictionary.com Word of the Day, която понякога изскача като уеб клип в Гмейла и обикновено е интересна и рядко срещана думичка, беше chicanery (може би помниш един Chicane, за който Браян Адамс изпя Don't Give Up), обяснена като "the use of trickery to deceive". От нея се сетих за немския глагол schikanieren, който фрау Лазарова - наред с куп други фундаментални за всяко Inhaltsangabe термини - ни разкри в съботните курсове по немски в девети клас. Eurodict говори за "измъчвам, тормозя", но аз съм запомнил по-скоро "мамя, заблуждавам", което отговаря на английския вариант. И самото шиканийрен ми звучи баш така - нещо гнило, шикалки, с трици - маймуни, но най-искрено ми идва простичкото "ебавам".
По-лошата думичка в гнездото, която госпожата навремето също не ни спести, беше verarschen, където вече пък моментално си представям наведен глупак, когото хитрецът клеца отзад. Не мислиш ли? Много колоритно звучи; нещо като дупя, надупвам - сиреч правиш го за смях, щото си го надупил.
Разсъжденията по темата могат да продължат и с личните имена, които, бидейки по-деликатна материя, ще останат извън обсега на тоя постинг.
Поредната порция от Dictionary.com Word of the Day, която понякога изскача като уеб клип в Гмейла и обикновено е интересна и рядко срещана думичка, беше chicanery (може би помниш един Chicane, за който Браян Адамс изпя Don't Give Up), обяснена като "the use of trickery to deceive". От нея се сетих за немския глагол schikanieren, който фрау Лазарова - наред с куп други фундаментални за всяко Inhaltsangabe термини - ни разкри в съботните курсове по немски в девети клас. Eurodict говори за "измъчвам, тормозя", но аз съм запомнил по-скоро "мамя, заблуждавам", което отговаря на английския вариант. И самото шиканийрен ми звучи баш така - нещо гнило, шикалки, с трици - маймуни, но най-искрено ми идва простичкото "ебавам".
По-лошата думичка в гнездото, която госпожата навремето също не ни спести, беше verarschen, където вече пък моментално си представям наведен глупак, когото хитрецът клеца отзад. Не мислиш ли? Много колоритно звучи; нещо като дупя, надупвам - сиреч правиш го за смях, щото си го надупил.
Разсъжденията по темата могат да продължат и с личните имена, които, бидейки по-деликатна материя, ще останат извън обсега на тоя постинг.
понеделник, април 03, 2006
LOкаLизация
{8218}{8300}Дейвид, какво предлагаш да гледаме?|- Не ми пука. Каквото и да е.
{8304}{8372}Бих гледал "Красавицата и звярът".
{8374}{8436}Бих слушал проф. Вучков|осем часа,
{8438}{8481}вместо да слушам|Michael McDonald.
{8304}{8372}Бих гледал "Красавицата и звярът".
{8374}{8436}Бих слушал проф. Вучков|осем часа,
{8438}{8481}вместо да слушам|Michael McDonald.
неделя, април 02, 2006
Seat Wars
The term "Shotgun" refers to the front passenger seat of an automobile. "Calling Shotgun" is the act of claiming the position of Shotgun for one's self.
Веселяшки сайт, посветен на борбата за "мястото на мъртвеца", както го наричаше другарят Николов по теоретична. Някои буквално си умират за него.
Веселяшки сайт, посветен на борбата за "мястото на мъртвеца", както го наричаше другарят Николов по теоретична. Някои буквално си умират за него.
събота, април 01, 2006
Първоаприлски сън
Беше мрачно, вероятно вечер. Сякаш беше валяло. Венета Райкова беше облечена в бяло - може би панталон и някаква плетена блузка - и изглеждаше болезнено секси както винаги. Бяхме четирима около спирките пред Trier Hbf.
"Искам да те чукам", казах й най-спокойно. Тя се засмя, но по-скоро от изненада; не звучеше като подигравателен отказ.
Не ми вярваше. Твърдеше, че не я познавам или че не може да я харесвам, нещо такова. Като доказателство се опитах да й припомня една нейна снимка, която видях наскоро, описвайки колко готина е на нея.
Приближих се и внимателно отърках бузата и носа си в нейните. Тя не се отдръпна.
Междувременно четиримата вече се намирахме пред блок 22 на улица "Евлоги Георгиев" във Варна. Подходът ми явно имаше ефект, защото оттук нататък, вървейки, тя постоянно се опитваше да хване ръката ми или да ме прегърне, в което демонстративно участвах с ясната умисъл да дразня единия от двамата ни спътници. Личеше си, че успявам.
"Искам да те чукам", казах й най-спокойно. Тя се засмя, но по-скоро от изненада; не звучеше като подигравателен отказ.
Не ми вярваше. Твърдеше, че не я познавам или че не може да я харесвам, нещо такова. Като доказателство се опитах да й припомня една нейна снимка, която видях наскоро, описвайки колко готина е на нея.
Приближих се и внимателно отърках бузата и носа си в нейните. Тя не се отдръпна.
Междувременно четиримата вече се намирахме пред блок 22 на улица "Евлоги Георгиев" във Варна. Подходът ми явно имаше ефект, защото оттук нататък, вървейки, тя постоянно се опитваше да хване ръката ми или да ме прегърне, в което демонстративно участвах с ясната умисъл да дразня единия от двамата ни спътници. Личеше си, че успявам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
