2 gefüllte Paprikaschoten
≠
2 gefühlte Paprikaschoten
петък, септември 25, 2009
четвъртък, септември 24, 2009
Похвално слово за Лусиано
Първо някой го нареди като комерсиален, още преди да е излязъл. След като излезе, гласовете 'против' зазвучаха натрапчиво-убедено. Не и убедително.
Ако Tribute To The Sun на Лусиано беше излязъл две години по-рано, едва ли изобщо щях да му обърна внимание, камо ли да го защитавам. Впрочем и днес не претендирам да познавам творчеството на чилиеца особено добре, което ми позволява сравнително безпристрастна оценка на втория му албум. И тя е положителна.
Първо Tribute To The Sun е много неща, но не и клубно ориентиран. Обстоятелството на "more emphasis on delicate melodies and rhythms than his usual club-friendly singles" (RA), е едно на пръв поглед добро обяснение за недоволството на феновете. От друга страна, съдейки по изпълнението на Лусиано на тазгодишния Time Warp -- единствената му изява, на която съм присъствал --, сетът на чилиеца по начало не е пийктайм-фиксиран. Музиката на Лусиано е манджа с грозде, брано на пет континента, и това е окей. По дяволите, целият Cadenza Records е една негаснеща интеркултурна пещ, която далеч не е за всеки. Просто това е стилът й.
В този смисъл някои от композициите спокойно могат да прозвучат на парти с автора в оригиналния си вид. Що се отнася до стиловото разнообразие, своеобразният гид на Ibiza Voice е особено точен:
Ако Tribute To The Sun на Лусиано беше излязъл две години по-рано, едва ли изобщо щях да му обърна внимание, камо ли да го защитавам. Впрочем и днес не претендирам да познавам творчеството на чилиеца особено добре, което ми позволява сравнително безпристрастна оценка на втория му албум. И тя е положителна.
Първо Tribute To The Sun е много неща, но не и клубно ориентиран. Обстоятелството на "more emphasis on delicate melodies and rhythms than his usual club-friendly singles" (RA), е едно на пръв поглед добро обяснение за недоволството на феновете. От друга страна, съдейки по изпълнението на Лусиано на тазгодишния Time Warp -- единствената му изява, на която съм присъствал --, сетът на чилиеца по начало не е пийктайм-фиксиран. Музиката на Лусиано е манджа с грозде, брано на пет континента, и това е окей. По дяволите, целият Cadenza Records е една негаснеща интеркултурна пещ, която далеч не е за всеки. Просто това е стилът й.
В този смисъл някои от композициите спокойно могат да прозвучат на парти с автора в оригиналния си вид. Що се отнася до стиловото разнообразие, своеобразният гид на Ibiza Voice е особено точен:
"The downtempo moment? That'd belong to 'Sun, Day and Night' featuring Martina Topley-Bird. The melodic experiment? See 'Conspirer'. The ambient chilled out moment? 'Hang for Bruno'".Последното е и абсолютният ми фаворит, който с развитието, а и с някои от инструментите си много напомня класическата Болеро на Равел. Слънчевият ритъм и тематичните подвиквания в African Sweat, ангелските гласове и ръкоплясканията на Celestial, както и мрачно-хипнотичната Oenologue са други забележителни моменти от албума. Албум, на който, ако не друго, то с чисто сърце да поклатиш задника си, независимо от цвета и големината му.
събота, септември 19, 2009
Бутилиран смях
Снощи, освен че културно се напих, се и обогатих културно. Някъде след полунощ, на прощалното парти на Биле, започнало да се пълни с все по-декласирани индивиди, се изсипа и някакъв никому непознат батко с раница и олигофренска физиономия. Баткото се просна демонстративно на един стол и с раздразнение обяви, че е съсед, който не можел да заспи, но вместо да вика полицията (която по-късно така или иначе дойде), решил да се самопокани.
От раницата баткото извади 1 брой диспенсер за сметана, кутийка пълнители с газ и пликче с балони. Жълти балони с усмихнато човече. Аха.
До момента, в който диспенсерът се напълни с газ, процесът следва нормалното приложение на предметите. Разликите оттам нататък са две. Първо, сметана в цялата работа липсва. И второ, така заредения диспенсер се изпразва в един от балоните. После е ясно -- потребителят налапва края на балона и започва да диша в него, докато усвои съдържанието му. Първата доза естествено беше за собственика, който след три-четири инхалации, сви ръце към корема си и се сгъна в много болен смях, разтегляйки до неузнаваемост и без това грозната си мутра.
Ефектът, по думите на тримата новобранци, престрашили се да опитат след него, трае десетина секунди и се състои в някакво особено възприятие на реалността. Чак впоследствие се сетих, че в болниците на всеки ъгъл стои по една кутия с два циферблата -- "въздух" и "N2O". Именно с второто, известно като райски газ, са пълни капсулите за сметана, за разлика от тия за газирана вода (CO2). Под чертата: любопитен и най-вече достъпен начин за забавление, който обаче в комплект с деградиралия си промоутър изглеждаше по-скоро отблъскващо.
От раницата баткото извади 1 брой диспенсер за сметана, кутийка пълнители с газ и пликче с балони. Жълти балони с усмихнато човече. Аха.
До момента, в който диспенсерът се напълни с газ, процесът следва нормалното приложение на предметите. Разликите оттам нататък са две. Първо, сметана в цялата работа липсва. И второ, така заредения диспенсер се изпразва в един от балоните. После е ясно -- потребителят налапва края на балона и започва да диша в него, докато усвои съдържанието му. Първата доза естествено беше за собственика, който след три-четири инхалации, сви ръце към корема си и се сгъна в много болен смях, разтегляйки до неузнаваемост и без това грозната си мутра.
Ефектът, по думите на тримата новобранци, престрашили се да опитат след него, трае десетина секунди и се състои в някакво особено възприятие на реалността. Чак впоследствие се сетих, че в болниците на всеки ъгъл стои по една кутия с два циферблата -- "въздух" и "N2O". Именно с второто, известно като райски газ, са пълни капсулите за сметана, за разлика от тия за газирана вода (CO2). Под чертата: любопитен и най-вече достъпен начин за забавление, който обаче в комплект с деградиралия си промоутър изглеждаше по-скоро отблъскващо.
петък, септември 18, 2009
четвъртък, септември 17, 2009
Склонение след alle
Едно питане към поназнайващите немски читатели на блога. Както сигурно ви е известно, склонението на прилагателни е един особено тънък момент в немската граматика, на който добрите учебници отделят няколко поредни урока.
Някой от тях аз навремето явно не съм научил, понеже никога не съм знаел как окончава прилагателно след местоимението alle ("всички"). На -e или на -en? По усет, второто ми звучи някак тромаво и неестествено, а и все се сещам за оная песен "Grün, grün, grün sind alle meine Kleider". От друга страна meine не е просто прилагателно, ами още едно местоимение. Отгоре на това тъкмо прочетох следното:
"Die Einlösung dieser Bedingung erfordert nach McQuail ein großes öffentliches Kommunikationsnetzwerk, über das heute alle modernen Gesellschaften verfügen."
Помня, че в Deutsch 1,2,3 на Летера подобни местоимения бяха разделени на групи, според това, какво склонение изискват, но не и към коя от тях спадаше alle. Който знае, нека сподели -- обещавам да бъда признателен и да го науча веднъж завинаги.
Някой от тях аз навремето явно не съм научил, понеже никога не съм знаел как окончава прилагателно след местоимението alle ("всички"). На -e или на -en? По усет, второто ми звучи някак тромаво и неестествено, а и все се сещам за оная песен "Grün, grün, grün sind alle meine Kleider". От друга страна meine не е просто прилагателно, ами още едно местоимение. Отгоре на това тъкмо прочетох следното:
"Die Einlösung dieser Bedingung erfordert nach McQuail ein großes öffentliches Kommunikationsnetzwerk, über das heute alle modernen Gesellschaften verfügen."
Помня, че в Deutsch 1,2,3 на Летера подобни местоимения бяха разделени на групи, според това, какво склонение изискват, но не и към коя от тях спадаше alle. Който знае, нека сподели -- обещавам да бъда признателен и да го науча веднъж завинаги.
понеделник, септември 14, 2009
сряда, август 19, 2009
вторник, август 18, 2009
The Informers
- Graham, what else is there? You already have everything.
- I need someone to tell me what is good. OK? And I need someone to tell me what is bad.
Секс, наркотици и глем-рок. Срещу тях -- отчуждение и изпразнени от смисъл животи. Всичко побрано в 90 минути от няколко преплетени сюжета, пресичащи къде висините, къде дълбините на американското общество в Ел Ей от началото на 80-те. От обемните прически, през задължителния Wayfarer на Ray-Ban, до Гари Нюман и Cars, визията на The Informers съживява осемдесетарската естетика по начин, който изпълва зрителя ако не с носталгия, то с притаена завист по една бляскаво-мрачна епоха.
За разлика от American Psycho, тук Брет Ийстън Елис, автор на послужилата за основа на филма серия кратки истории, сам участва в преработката на творбата си в игрален сценарий. Резултатът, както Ню Йорк Таймс пише, е "отчасти поучителна история, отчасти воайористично пътуване във времето". И си струва.
Освен със звездния актьорски състав (Торнтън, Бейсинджър, Райдър, Рурк + половин дузина талантливи младежи), филмът радва и с качествен саундтрак. Хайлайтите са съответно два: безкрайно сладката Амбър Хърд и меланхоличната Only You.
понеделник, август 17, 2009
1 Stück Heimat
Случайно забелязано. Био или не, от мисълта, че ядеш българска краставица, ти става някак уютно.
петък, август 14, 2009
Heil Johannes!
Лятото още държи фронта и народът продължава да отлепя я за Бургас, я за Мамая, я за някоя по-закътана плажно-електронна дестинация. В студентския град на брега на Мозел обаче сезонът е традиционно зле -- мокър откъм атмосферни и сух откъм дискотечни условия. Въпреки че единствената му връзка с вода и пясък е пиратската концепция на плаката, на 05.09. предстои обещаващо парти с Johannes Heil.
Несъмнено сред ветераните на немската сцена, Хайл има внушителна дискография зад гърба си, включваща и редица продукции/копродукции (ярък пример е култовият Contact на Sven Väth). Името му традиционно се свързва с относително бързо електро-техно, каквото предлагат нещата му за Kanzleramt, Klang Elektronik и Datapunk. В този стил е ремиксът му на любимото ми Disco Rout на Legowelt, който излезе още навремето заедно с оригинала за Cocoon. Въпреки това, изричното обявяване на участието му под шапката на Cocoon най-малкото заблуждава, при положение че директните му продукции за лейбъла се свеждат до две парчета от азбучните компилации.
С основания през 2007 Metatron Recordings Йоханес Хайл прави остър завой към модерната минималистична магистрала, по която засега се движи доста стабилно. Faith и Erdbeerfeld са 12-минутни колаборации (съответно с Christian Pass и Extrawelt) с добро развитие и завладяваща атмосфера, а Aum за дъщерния Metatron House Division беше абсолютният ми хит за миналото лято. Накратко: очаквам с нетърпение.
Несъмнено сред ветераните на немската сцена, Хайл има внушителна дискография зад гърба си, включваща и редица продукции/копродукции (ярък пример е култовият Contact на Sven Väth). Името му традиционно се свързва с относително бързо електро-техно, каквото предлагат нещата му за Kanzleramt, Klang Elektronik и Datapunk. В този стил е ремиксът му на любимото ми Disco Rout на Legowelt, който излезе още навремето заедно с оригинала за Cocoon. Въпреки това, изричното обявяване на участието му под шапката на Cocoon най-малкото заблуждава, при положение че директните му продукции за лейбъла се свеждат до две парчета от азбучните компилации.
С основания през 2007 Metatron Recordings Йоханес Хайл прави остър завой към модерната минималистична магистрала, по която засега се движи доста стабилно. Faith и Erdbeerfeld са 12-минутни колаборации (съответно с Christian Pass и Extrawelt) с добро развитие и завладяваща атмосфера, а Aum за дъщерния Metatron House Division беше абсолютният ми хит за миналото лято. Накратко: очаквам с нетърпение.
сряда, август 12, 2009
Plastiphilia
Докато ремонтът в мензата продължава, обядът там все повече заприличва на пикник в дивото. Не че и редовата посуда не е от пластмаса, но поне изглежда по-изискано. Докосването на пластмасова вилица до небцето пък е изненадващо некомфортно в сравнение с металната такава.
вторник, август 11, 2009
Малкото колелце
Little Wheel е колкото забавна, толкова и кратка флаш-игра, дело на словашко геймстудио със свежото име OneClickDog. Историята разказва за селище от щастливо-работливи, но зависими от електричеството роботи. Когато един палачор с чук инцидентно изключва главния генератор, захранването на града спира и всички заспиват за 10 000 години...
..преди да се появиш ти -- събуден от светкавица робот с малко колелце за крак и отговорната задача да върне щепсела обратно в контакта. Очакват те 11 сценки в стила на Oddworld с хитра графика и асансьорна музика.
..преди да се появиш ти -- събуден от светкавица робот с малко колелце за крак и отговорната задача да върне щепсела обратно в контакта. Очакват те 11 сценки в стила на Oddworld с хитра графика и асансьорна музика.
неделя, август 09, 2009
Your disco song
This is a disco song
that was made for you.
For those rainy days...
Въпрос на гледна точка е, кое е по-приятно -- да подариш нещо или на теб да подарят. Така или иначе, новото парче на Vitalic е създадено за и адресирано директно към слушателя още в заглавието си. Your Disco Song е б-страна от настоящото Disco Terminateur EP, прекъсващо двегодишното затишие на автора, и по всяка вероятност ще бъде включена в насрочения за 28-и септември албум Flashmob.
Въпреки че Citizen Records, лейбълът на родения в Украйна французин с гражданско име Паскал Арбе-Никола, с времето се измести към недолюбваното от мен ню-рейв-звучене (и поддържа симпатиите ми главно с някои миксове), Vitalic е име, което не мога да пренебрегна. OK Cowboy е сред петте албума, които бих взел със себе си на самотен остров, You Are My Sun кара сърцето ми да бие по-бързо, а мегакласиката La Rock 01 звучи дори в транс-сетове. Ето как звучи пък твоята диско песен:
понеделник, юли 27, 2009
Неща, които обичам
С известно неудобство трябва да обявя, че следното е моят принос към "веригата за споделяне на неща, които обичаме", повече от два месеца след като уважаемият Tim_Logik ме включи в нея. Проследявайки щафетата няколко предавания назад, не открих някакви особени правила за подбор на "нещата", затова съм внимавал единствено да са от различни категории. The Jackson Five:
Inbox (1). Когато знаеш, че на някой му пука за теб, пък било и просто съобщение от секретарката, че можеш да си вземеш удостоверението. Същото важи и за червеното балонче в ъгъла на Фейсбук.
Колкото по-начесто проверявам пощенската си кутия, толкова по-голямо е разочарованието ми да открия празна дори папката за спам. Редовно проверявам и самата нея -- веднъж за грешно попаднали там лични съобщения, втори път -- от интерес към подхода на търговските такива. Предпочитам електронната поща пред телефона, а на запитвания по мейл отговарям подобаващо бързо, стига да не засягат комплексни въпроси, изискващи по-сериозно обмисляне. Как точно прилагам тая дефиниция, е тайна.
Хотелите. Докато пътуването не само не ми е страст, но и нерядко ми е откровено неприятно, образът на хотела, така неразривно свързан с него, винаги ме е удивлявал. Нито съм отсядал в кой знае колко хотели, нито имам някаква традиционна обвързаност с дейността им, но в идеята за институция, събираща за кратко непознати хора под общ покрив и социални правила, има някаква магия. Скрит зад изначалната си анонимност, в пространството на хотела индивидът има възможност да наблюдава околните необезпокояван и -- при желание -- да подбере и планира социалните си контакти преди да ги осъществи. В хотела можеш да ползваш всичко, но нищо не ти принадлежи. Хотелската стая има функцията на временно убежище и все пак е точната противоположност на дома -- преди теб в нея са били стотици непознати с истории, за които можеш само да гадаеш. Непознати, правили секс на същото това легло, пушили пред прозореца, говорили по телефона, друсали се на масичката. След напускане на госта, персоналът на хотела полага неимоверни усилия да заличи тези истории, така че и следващият да не научи твоята.
По обясними причини особено място в категорията заемат крайбрежните хотели със социалистически дух в к.к. Св. Св. Константин и Елена.
Женския маникюр. Палци горе.
GTA2. Elvis has left the building! Единствената компютърна игра, за която някога съм дал пари. В един момент бях луднал по цялата история с Claude Speed, Zaibatsu и прочеето образи от пантеона на играта, а тематичната Wankers On Duty на Da Hool ме караше да гледам с особена гордост на тогава новия си пейджър. Мисиите в самата игра са адския фън (да не говорим за играта в мрежа), а по нивата има толкова скрити кирийки и шеги, че можеш да прекараш часове в забавление без реален прогрес в геймплея. Към тая основополагаща за GTA-серията идея втората част добавя прекрасна с простотата си графика и вертикалната перспектива на кръжащ над града хеликоптер. Откакто следващите издания качиха серията на съвсем друго ниво, двойката дори се разпространява безплатно.
Спагети с риба. Обожавам ги. Като оставим настрана настървението, с което по начало консумирам всякакви тестени варива, от комбинацията им с морски дарове коремът ми пристъргва. Едновременно подходяща и достъпна е рибата тон, която тук се предлага в овкусена версия за паста, но вероятно и в по-спартански вид би свършила работа. От варненската La Pastaria пък имам спомен за едни невероятни талиателе с риба, скариди и миди, макар и във вечер, когато не храната беше най-важното.
С облекчение и интерес предавам на: Заека (идеален повод да си рестартира блога), Деси, anchett, m1nd, bendyourcircuit.
Inbox (1). Когато знаеш, че на някой му пука за теб, пък било и просто съобщение от секретарката, че можеш да си вземеш удостоверението. Същото важи и за червеното балонче в ъгъла на Фейсбук.
Колкото по-начесто проверявам пощенската си кутия, толкова по-голямо е разочарованието ми да открия празна дори папката за спам. Редовно проверявам и самата нея -- веднъж за грешно попаднали там лични съобщения, втори път -- от интерес към подхода на търговските такива. Предпочитам електронната поща пред телефона, а на запитвания по мейл отговарям подобаващо бързо, стига да не засягат комплексни въпроси, изискващи по-сериозно обмисляне. Как точно прилагам тая дефиниция, е тайна.
Хотелите. Докато пътуването не само не ми е страст, но и нерядко ми е откровено неприятно, образът на хотела, така неразривно свързан с него, винаги ме е удивлявал. Нито съм отсядал в кой знае колко хотели, нито имам някаква традиционна обвързаност с дейността им, но в идеята за институция, събираща за кратко непознати хора под общ покрив и социални правила, има някаква магия. Скрит зад изначалната си анонимност, в пространството на хотела индивидът има възможност да наблюдава околните необезпокояван и -- при желание -- да подбере и планира социалните си контакти преди да ги осъществи. В хотела можеш да ползваш всичко, но нищо не ти принадлежи. Хотелската стая има функцията на временно убежище и все пак е точната противоположност на дома -- преди теб в нея са били стотици непознати с истории, за които можеш само да гадаеш. Непознати, правили секс на същото това легло, пушили пред прозореца, говорили по телефона, друсали се на масичката. След напускане на госта, персоналът на хотела полага неимоверни усилия да заличи тези истории, така че и следващият да не научи твоята.
По обясними причини особено място в категорията заемат крайбрежните хотели със социалистически дух в к.к. Св. Св. Константин и Елена.
Женския маникюр. Палци горе.
GTA2. Elvis has left the building! Единствената компютърна игра, за която някога съм дал пари. В един момент бях луднал по цялата история с Claude Speed, Zaibatsu и прочеето образи от пантеона на играта, а тематичната Wankers On Duty на Da Hool ме караше да гледам с особена гордост на тогава новия си пейджър. Мисиите в самата игра са адския фън (да не говорим за играта в мрежа), а по нивата има толкова скрити кирийки и шеги, че можеш да прекараш часове в забавление без реален прогрес в геймплея. Към тая основополагаща за GTA-серията идея втората част добавя прекрасна с простотата си графика и вертикалната перспектива на кръжащ над града хеликоптер. Откакто следващите издания качиха серията на съвсем друго ниво, двойката дори се разпространява безплатно.
Спагети с риба. Обожавам ги. Като оставим настрана настървението, с което по начало консумирам всякакви тестени варива, от комбинацията им с морски дарове коремът ми пристъргва. Едновременно подходяща и достъпна е рибата тон, която тук се предлага в овкусена версия за паста, но вероятно и в по-спартански вид би свършила работа. От варненската La Pastaria пък имам спомен за едни невероятни талиателе с риба, скариди и миди, макар и във вечер, когато не храната беше най-важното.
С облекчение и интерес предавам на: Заека (идеален повод да си рестартира блога), Деси, anchett, m1nd, bendyourcircuit.
неделя, юли 26, 2009
Танцът на Хапа
Ha salido un nuevo estilo de baile
y yo no lo sabia, y yo no lo sabia...
Преди няколко дни го видях от Петър и накрая реших, че на свой ред трябва да го споделя. А ако вече си го гледал и те е разсмяло колкото мен, не се съмнявам, че ще си го пуснеш пак.
*цък*
Синята тениска е тотално видян, колегата му поне е съобразил да спусне щорите.
петък, юли 24, 2009
Legowelt в Бургас!
И изобщо в България. Вече не помня, за кого гласувах относно предстоящия Spirit of Bourgas, но синтезаторният маестро Дани Уолфърс е сред потвърдените имена за втория ден на фестивала. Под един от последните си псевдоними, Nacho Patrol, чешитестият холандец ще излезе на 15. август на обявената като Go Dutch Stage сцена, за да зарадва почитателите на мръсното хагско електро.
Ако си бях у дома, не бих се поколебал да посрещна човека с народна носия, хляб и сол (други интересни гости са Alexander Kowalski и Speedy J), но в случая ми остава единствено да дам тон за разгрявка.
Ако си бях у дома, не бих се поколебал да посрещна човека с народна носия, хляб и сол (други интересни гости са Alexander Kowalski и Speedy J), но в случая ми остава единствено да дам тон за разгрявка.
сряда, юли 22, 2009
Уточненията продължават
Поредните любопитни понятия, връхлетели ме изневиделица:
Labello -- (от лат. "красиви устни") най-старият продукт на немския козметичен концерн Beiersdorf, представляващ подхранващ гланц за устни. Същевременно и първата марка, въвела типичната за днешните червила винтова конструкция. Извън това, според Кеча, немците използват думата за поетично название на екскремент. What the fuck is wrong with german people, както казваше Ерик Картман.
Ломело -- китна община в италианската провинция Павиа с няколко древни забележителности и прогресивно намаляващо население.
лепорело -- дълъг, сгъваем хартиен носител, използван предимно за информация и реклама. Названието идва от едноименния Моцартов герой, който като слуга на Дон Жуан имал задачата да води списък с любовните му завоевания. Когато обемът му станал твърде непрегледен, Лепорело решил да го нагъне. Гениално, нали? Предполагам, че смешната дума диплянка е българският еквивалент.
Labello -- (от лат. "красиви устни") най-старият продукт на немския козметичен концерн Beiersdorf, представляващ подхранващ гланц за устни. Същевременно и първата марка, въвела типичната за днешните червила винтова конструкция. Извън това, според Кеча, немците използват думата за поетично название на екскремент. What the fuck is wrong with german people, както казваше Ерик Картман.
Ломело -- китна община в италианската провинция Павиа с няколко древни забележителности и прогресивно намаляващо население.
лепорело -- дълъг, сгъваем хартиен носител, използван предимно за информация и реклама. Названието идва от едноименния Моцартов герой, който като слуга на Дон Жуан имал задачата да води списък с любовните му завоевания. Когато обемът му станал твърде непрегледен, Лепорело решил да го нагъне. Гениално, нали? Предполагам, че смешната дума диплянка е българският еквивалент.
понеделник, юли 20, 2009
Michael Nouri ≡ Красимир Гергов
Най-закъсалата рубрика се завръща благодарение на случайността. Вчера по телевизията попаднах на трейлъра на The Proposal (който между другото ми изглежда доста забавен), където що да видя -- Красимир Гергов играе шефа на Сандра Бълок.
(източник: WireImage.com/www.slava.bg)
Най не било Красимир Гергов, най ми било Майкъл Нури -- американски киноактьор, известен с ролята си на д-р Робъртс като бащата на Самър от Ориндж Каунти. Който го е гледал, сигурно помни близо двуметровия чичко с телосложение на бодибилдър, който в редките случаи, когато не задяваше Джули Купър, кротко разлистваше учебници по медицина и упражняваше разни елитни спортове. Двайсет години по-рано Нури изпълнява и една от главните роли във Flashdance.
Колко точно е висок Гергов, не можах да открия, но и той дава вид на върлина, още повече че е със спортно образование и манекенско минало. Актуалните му занимания -- публични и тайни -- се концентрират в областта на медиите и рекламата, както и в противоречивото развитие на голфа в България. Гергов е един от редицата бивши сътрудници на Държавна сигурност в българските медии.
(източник: WireImage.com/www.slava.bg)
Най не било Красимир Гергов, най ми било Майкъл Нури -- американски киноактьор, известен с ролята си на д-р Робъртс като бащата на Самър от Ориндж Каунти. Който го е гледал, сигурно помни близо двуметровия чичко с телосложение на бодибилдър, който в редките случаи, когато не задяваше Джули Купър, кротко разлистваше учебници по медицина и упражняваше разни елитни спортове. Двайсет години по-рано Нури изпълнява и една от главните роли във Flashdance.
Колко точно е висок Гергов, не можах да открия, но и той дава вид на върлина, още повече че е със спортно образование и манекенско минало. Актуалните му занимания -- публични и тайни -- се концентрират в областта на медиите и рекламата, както и в противоречивото развитие на голфа в България. Гергов е един от редицата бивши сътрудници на Държавна сигурност в българските медии.
неделя, юли 19, 2009
Love in july
I dance all nights long on small disco clubs and walk in the moonshine thinking about my love affairs.
Когато преди време си съставях топ 5 любими певци, съвсем пропуснах името Sally Shapiro. След Karin Dreijer от The Knife, зад него стои още една шведка с прекрасен глас, подкрепен от електронни мелодии и почти толкова мистериозна самоличност. Също в комплект с представител на противоположния пол (в случая: продуцента Johan Agebjörn) г-ца Шапиро прави вълшебно диско с открито итало-влияние и устойчиво сантиментална тематика, на което можеш да мечтаеш еднакво добре за плажове и снежни върхове. Дебютът й за моите уши дойде миналото лято с He Keeps Me Alive за Permanent Vacation.
Освен музиката си, Сали, чието истинско име е неизвестно, е разпространила единствено свои снимки, на които напомня Кирстен Дънст; няма да я откриеш нито на концерт, нито в иначе разнообразните клипчета към песните й. Към най-новата от тях, излязла преди броени дни за споменатия по-горе лейбъл като втори сингъл от предстоящия й албум, е ето това симпатично видео:
събота, юли 18, 2009
Schlägerei, ey!
Както някои от вас вече научиха, снощи твърде нелепо влязох в регистрите на местната полиция. Причината може да бъде определена като спречкване, защото до сериозен бой на практика не се стигна. Честно казано, случката дори не си струва писането, но тъй като много хора поискаха подробности, й отделям малко внимание тук.
На връщане от дискотека около 4:00 с Томас, Фабиан и Ванеса, баш в центъра на Триер ни пресрещна непознат, но видимо счупен поне колкото нас младеж. Моментът, в който това се случи, съвпадна с този, в който Фабиан ме блъскаше, докато се облекчавах в един ъгъл на улицата -- блед щрих от асоциалното поведение, в което изпада след злоупотреба с алкохол. Същото явно е било в основата на спречкването (трудността да възстановя събитията е породена от моята злоупотреба), защото непознатият е отправил някаква реплика към Фабиан, един вид застъпвайки се за мен, която той веднага захапал за начало на спора. Фабиан обича да спори, а с два промила в кръвта благи слова като "Hast du'n Problem?" и "Geh kacken, Meister!" си проправят още по-лесно път към устата му, така че следващото, което видях, закопчавайки обратно колана си, беше как келешът му бодна един крак в топките. Вече и Томас се наежи и двамата се поблъскаха напред-назад, преди непознатият да започне да посяга съвсем открито за удар в главата на някогашния ни съквартирант. Беше доста смешно, защото с бързината на професионален боксьор Томас приклякаше като мътеща кокошка, оставяйки юмрука на противника си да виси. На фона на разправията Ванеса не спираше да заплашва нападателя -- първо с морални принципи, после с полиция, която в края на краищата наистина извика.
Сблъсъкът на вербално ниво продължаваше. Към ласкавите реплики на Фабиан започнах да се присъединявам и аз, а когато в подканата си да се маха Томас нарече оня "Mongo" и той го прие особено тежко, дойде и моят ред за телесен контакт. Ся, побойник не съм. Освен спорадичните кютеци с Косьо (при един от които си пукнах палеца на дясната ръка) и конфликтите по време на дежурството в голямото междучасие ("Ще ми влизаш със закуска, а?") нямам кажи-речи никакво бойно досие. Прибавяйки факта, че не се чувствах особено афектиран, главата на врага не беше първата ми цел. Направихме и ние едно блъскане, след което с импровизирана подсечка успях да съборя пердашкото върху плочките. Погледът, с който се изправи, окончателно ме убеди в безсмислието на по-нататъшния сблъсък: изпънал кожата на лицето си в отчаян опит да асимилира ситуацията, движението на очите му напомняше ония мяткащи се топчета в прозрачни сферички, които слагат на някои играчки. Тоя беше много зян. Не знам в каква връзка, в разгара на разправията тъпакът дори обяви, че идва откъм Паулинщрасе, където същата вечер е ял бой. И кво -- ся се пробва в другия край на града, дали няма поне тук да сложи малко на някого? Баси дебила.
По някое време откъм дискотеката се зададоха един познат българин и приятелката му, които се прибираха. Още преди да ни достигнат, съзрях опасността в подобна схватка да се намесват (още) българи и директно ги посрещнах с молба да не се занимават. Е, отне ми време да убедя момчето, което през рамото на приятелката си успешно се погрижи за поредния комичен момент с настойчивото "Дай ми да го ударя. Само един път ще го ударя.". Само един път ве! Ехехехехех! То на онзи повече нямаше и да му потрябва. А ако не беше дошла полиция, рано или късно някой от нас наистина щеше да го сгъне.
Накрая цъфнаха и ченгелите -- двама възстарички господа и един млад, вероятно пресен-пресен колега. В светлината на Пасат-а им човек се чувства като на снимачна площадка; спонтанно си представих, какво щеше да е да те спрат неочаквано с "Polizei! Bitte stehenbleiben!". Кво било станало. Ванеса и Фабиан си разказаха историите, чичовците ни записаха личните данни, казаха ни да очакваме поща и -- по живо, по здраво. Какво са правили с оня после, нямам представа.
По пътя към къщи Томас се вайкаше, че сега родителите му -- на чийто адрес към момента се води -- съвсем ще се отрекат от него, след като заряза работата си и ще се връща да учи. Фабиан пък директно отиде на преглед в болницата, за да си извади медицинско за смачканите топки. Ключовата дума: Hodenprellung.
На връщане от дискотека около 4:00 с Томас, Фабиан и Ванеса, баш в центъра на Триер ни пресрещна непознат, но видимо счупен поне колкото нас младеж. Моментът, в който това се случи, съвпадна с този, в който Фабиан ме блъскаше, докато се облекчавах в един ъгъл на улицата -- блед щрих от асоциалното поведение, в което изпада след злоупотреба с алкохол. Същото явно е било в основата на спречкването (трудността да възстановя събитията е породена от моята злоупотреба), защото непознатият е отправил някаква реплика към Фабиан, един вид застъпвайки се за мен, която той веднага захапал за начало на спора. Фабиан обича да спори, а с два промила в кръвта благи слова като "Hast du'n Problem?" и "Geh kacken, Meister!" си проправят още по-лесно път към устата му, така че следващото, което видях, закопчавайки обратно колана си, беше как келешът му бодна един крак в топките. Вече и Томас се наежи и двамата се поблъскаха напред-назад, преди непознатият да започне да посяга съвсем открито за удар в главата на някогашния ни съквартирант. Беше доста смешно, защото с бързината на професионален боксьор Томас приклякаше като мътеща кокошка, оставяйки юмрука на противника си да виси. На фона на разправията Ванеса не спираше да заплашва нападателя -- първо с морални принципи, после с полиция, която в края на краищата наистина извика.
Сблъсъкът на вербално ниво продължаваше. Към ласкавите реплики на Фабиан започнах да се присъединявам и аз, а когато в подканата си да се маха Томас нарече оня "Mongo" и той го прие особено тежко, дойде и моят ред за телесен контакт. Ся, побойник не съм. Освен спорадичните кютеци с Косьо (при един от които си пукнах палеца на дясната ръка) и конфликтите по време на дежурството в голямото междучасие ("Ще ми влизаш със закуска, а?") нямам кажи-речи никакво бойно досие. Прибавяйки факта, че не се чувствах особено афектиран, главата на врага не беше първата ми цел. Направихме и ние едно блъскане, след което с импровизирана подсечка успях да съборя пердашкото върху плочките. Погледът, с който се изправи, окончателно ме убеди в безсмислието на по-нататъшния сблъсък: изпънал кожата на лицето си в отчаян опит да асимилира ситуацията, движението на очите му напомняше ония мяткащи се топчета в прозрачни сферички, които слагат на някои играчки. Тоя беше много зян. Не знам в каква връзка, в разгара на разправията тъпакът дори обяви, че идва откъм Паулинщрасе, където същата вечер е ял бой. И кво -- ся се пробва в другия край на града, дали няма поне тук да сложи малко на някого? Баси дебила.
По някое време откъм дискотеката се зададоха един познат българин и приятелката му, които се прибираха. Още преди да ни достигнат, съзрях опасността в подобна схватка да се намесват (още) българи и директно ги посрещнах с молба да не се занимават. Е, отне ми време да убедя момчето, което през рамото на приятелката си успешно се погрижи за поредния комичен момент с настойчивото "Дай ми да го ударя. Само един път ще го ударя.". Само един път ве! Ехехехехех! То на онзи повече нямаше и да му потрябва. А ако не беше дошла полиция, рано или късно някой от нас наистина щеше да го сгъне.
Накрая цъфнаха и ченгелите -- двама възстарички господа и един млад, вероятно пресен-пресен колега. В светлината на Пасат-а им човек се чувства като на снимачна площадка; спонтанно си представих, какво щеше да е да те спрат неочаквано с "Polizei! Bitte stehenbleiben!". Кво било станало. Ванеса и Фабиан си разказаха историите, чичовците ни записаха личните данни, казаха ни да очакваме поща и -- по живо, по здраво. Какво са правили с оня после, нямам представа.
По пътя към къщи Томас се вайкаше, че сега родителите му -- на чийто адрес към момента се води -- съвсем ще се отрекат от него, след като заряза работата си и ще се връща да учи. Фабиан пък директно отиде на преглед в болницата, за да си извади медицинско за смачканите топки. Ключовата дума: Hodenprellung.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
