Flying home for Christmas

Утре излитам за България. За летището тръгвам обаче още днес.

Защо?

Защото е неделя, а полетът е в 8:40.

Но защо все пак?

Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.

Какво ще правя през това време?

"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.

Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.

Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)

:-X

Не, честно: Накъде сте тръгнали?

*hitman

This is the new *hit пееше Мерилин Менсън и аз не мога да му противореча по отношение на Hitman - Jeder stirbt alleine който преди час приключи в местния Cinemaxx. Ходихме да го гледаме именно с героя от предния постинг и другия съквартирант, като преди това се почерпихме в едно шумно заведение.

Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.

Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.

Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.

Айде, сега го лягам, че късно стана.

Дочуто 2

Mein Konto ist voll?!? Oma, Oma... Wenn du mein Konto sehen würdest, würdest du Tränen in den Augen haben. So leer ist das.

(Из разговор по телефона между единия ми съквартирант и баба му)

Пътуване из социологията

Emile Weber - Max Durkheim, нали разбираш.

Elektröcity

Един от недостатъците на малък град като Триер е недостигът и дори липсата на качествени електронни партита. На разположение са две-трите месечно housemoves вечери във Forum, на които ако ще и Свен Вет да дойде, пак няма да стане яко по простата причина, че клетката на маймуните във Варненския зоопарк е по-голяма от дискотеката. От същото естество, само още по-тежък, е проблемът и на Down Under, в който иначе наистина гостуват добри имена.

Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).

Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:



Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.

Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.

Елхата

В стила на Удомача като малък (и незапознат с немския) мислех, че Отаненбаум е някакво специално дърво.

Тук засега не сме си организирали коледно такова. Вчера обаче Мечето ми прати едно, което вече краси долния десен ъгъл на десктопа ми, внимателно боцнато върху часовника. Особено приятно е, че отброява и оставащите до празника дни.

И за да разсея съмнението относно добротата ми по това време на годината, заповядай, отсечи си и ти.

Wodoprowodowelt

Брат ми каза да не казвам, че Legowelt е гений, защото така съм го принизявал. Той много уважавал AFX, но не го наричал гений. Предложих да го наричам водопроводчик.

Той направи това:

Малко таргетинг

Образованието е едно от измеренията на социалното неравенство и в този смисъл колкото по-високо, толкова по-добре. От друга страна следният тест посочва нужното такова, за да бъде разбран един блог.



Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!

via sozlog

София, България.

Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.

Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.

Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.

Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.

Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.

Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.

През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.

София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?

Дъщеря ми Димитричка

Tsanko, приятелю, право думаш, че не се познаваме, ама пола ми можеше да разбереш.

То верно, че и аз не приличам съвсем на човек на картинката, но ето -- под теб дори имения ми ден са честитили, да бъда здрав са ми пожелали. Да не говорим, че в профила има категория Geschlecht.

(What's the Story) Morning Glory?

..е заглавието на албум на Oasis, който няма нищо общо с настоящото.

Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.

После се скъсах от смях.

Fw: Pishman предложение*

from	Dimitar Gerganov
to		"m****@dushman.org"
date		Nov 7, 2007 2:05 AM
subject		Pishman
mailed-by		gmail.com

Здравейте душмани,

Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.

Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.

Просто споделено хрумване.

Поздрави,
Димитър

*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.

Quote of the night 2

In the 60's people took acid to make the world weird. Now the world is weird and people take Prozac to make it normal.

Лично описание на потребител в slsk.

Hidden track

Ако си голям h4x0r, прости невежеството и игнорирай въодушевлението ми, че на адрес

C:\WINDOWS\system32\oobe\images\title.wma

в Windows XP имало симпатична музичка, за която едва снощи научих.

Детска радост -- великденско яйце.

Хлебознание

Сещайки се, колко се смях на историите на Фолка, как в Свободния се влизало с два хляба и едно олио, от следната гледка

без малко не се нааках.

Мястото е въртящата се врата (прокълната навеки от всички студенти) към мензата в Uni Trier. Това в чантата пък е хляб. На филийки - за тостер. Гол хляб. На голи филийки. В чантата.

Храната в мензата може би не е достатъчна.

Шок

Не съм чел "Без лого", въпреки че преди година я копирах от библиотеката в университета и оттогава стои като полуфабрикат под етажерката. Не че и тогава беше нова, но докато го сторя, авторката издала още нещо.

Доколкото разбрах от резюмето, "The Shock Doctrine" също критикува глобални политически и социално-икономически процеси - тема, в която Наоми Клайн явно се чувства удобно -, но това, което ми направи особено впечатление, беше краткото филмче по книгата. Режисьор е синът на Алфонсо Куарон - Jonás. Впрочем, Children of Men oще не съм гледал.

Във връзка с основната идея са включени твърде обезпокоителни кадри от 50-те, показващи ранни опити за приложение на шоковата терапия. Освен документалните материали, филмчето е пълно и с отчасти раздвижени stencils, които лично на мен ми напомнят Banksy. Също много хубава е и музиката му, за която имам усещането, че e от тук.

Интересен поглед.

Листо в аквариум

Днес, blog action day, се сещам за една история в българския "Мики Маус", където Доналд Дък е или помага на ветеринарен лекар (it's paradox time!). Когато поредният пациент се оказва листо в аквариум, пълен с вода, патокът побеснява и меко казано обръща внимание на това на угрижения за златната рибка собственик. "Ама аз си го обичам като рибка!" е неговият отговор.

Толкова относно логото на инициативата.

За да не гледаме и ние един ден - вече по принуда - листа в аквариуми, пазете природата чиста, не тъпчете тревата, ползвайте кошчетата за отпадъци, изисквайте и провеждайте ОВОС.

И четете блогове.

СамоКонтрол

Започва от днес.

Единственият избор е между centered и tiled.

Nerdcore

Не съм живял нито дълго, нито твърде осъзнато през осемдесетте, но пикселираните образи и игрички много ме радват. Минимализмът им е несравнимо по-шик от актуалните електронни забавления, повечето от които дори не мога да подкарам.

В този смисъл гола мацка + джойстик/GameBoy е нещо като тази реклама, a когато са 12, явно е цял календар. Имайки предвид, че 2007 скоро изтича, може би е по-далновидно да изчакаш следващата серия, преди да броиш 25-те долара - сума, която можеш да инвестираш тематично и без срок на годност.

А именно: Joystick Junkies. Малкият семи-фешън лейбъл възражда картинки от стари аркадни игри и ги превръща в готини тениски.