Образователна анкета

Нилсен да си изпипат формулировката, предлагам.

Jürgen Hafermast

Ум гъски пасе.

Bodz the web

In an Absolut web 2.0, Mister Wong е много повече немския del.icio.us, отколкото DotBulgaria -- българския Facebook.

Както и да е, платформата за споделяне на отметки, сравнително наскоро сменила дебелия китаец в логото си с твърде безизразен йероглиф -- дело на истински китаец --, от време на време представя букмарките на някоя интересна личност.

В случай, че познаваш Stephan Bodzin, повечето от линковете му едва ли ще те изненадат с нещо; зад един от тях обаче се крие истинско забавление. Text-to-Speech-демото на AT&T Labs чете зададен от теб текст на няколко езика и с разнообразни гласове.

Пътешествието на стоножката

Хайлайт от новата Cocoon Compilation H, онагледен от блуждаещ по стената ми многокрак изследовател.

Стабилна работа

Пак футбол, чак да не повярваш:

[20:31:58] Dimitar Gerganov says: tez pol6a stabilni li sa
[20:32:44] NeveN PopoV says: Stabilni sa s lost i cheren chorap na glawata prez noshtta w neohranqem parking.

Ахахахах, SIEG!

Flitzen* in Trier

Bevor die Jungs jetzt von der Universität verwiesen werden...

В предстартовите минути на Европейското, прилагам любопитно видео с футболен привкус.



Футболен не само заради традиционната за тоя спорт дейност, но и заради причината й в случая -- (изгубен) бас относно преднината, с която Байерн щеше да стане шампион.

Мястото е оживеният площад пред мензата, часът -- 12:00. Пичът най-отзад в триото е колега.

*Flitzen = to streak = тичане гол на обществено място.

Mutant pop

Мечето тъкмо ме пита за петте песни, които слушам най-много в момента, а аз съвсем забравих ръмжащата резачка (най-отгоре в плейъра) от куфара на DJ Hell, за която Ричи ме светна преди време.

С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.

Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.

Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.

Бързата кучка

Непредспамителна извадка

Няколко заглавия на непоискани търговски съобщения:

Add those inches to your sausage (подай горчицата, моля)

We caught you on hidden cam discorout (тоя път Парис пожела да снима)

Find the source of Mojo (като изчезналия кивот съм го търсил, ей!)

Rocket rod pleases girls (no shit?)

Roman imperator took that pill to serve all his mistresses! (той ли няма да знае)

Your are shy of your leather milestone? (да ТТ)

Забелязва се хитрото маскиране на ключовия термин, който би отпратил съобщенията директно в спам-папката. Не, че не бяха там и така.

Най-якият евфемизъм обаче си остава fuckstick robot :-D

Кожени гащи след полунощ*

Чорба-каша, чорба-каша...!

В следващите три дни в любимата менза Tarforst на разменни начала гостува не кой да е, а мюнхенската такава. Очакват ни отбрани баварски специалитети с труднопроизносими имена и импровизиран Biergarten на масите отвън.



Имам беглото подозрение, че с An Guаdn! швабите си пожелават добър апетит, но за потвърждение трябва да се допитам до Заека. А всъщност, след като готвачите от тяхната менза са при нас, кой ще готви в Мюнхен? От друга страна, по думите му, възможност да се възползват от услугите й има един и без това твърде ограничен контингент -- както финансово, така и вкусово.

Цените тук ще са на познатото ниво; за второто не гарантирам. "Реваншът" е през ноември.

*Заглавието -- от тук. Permanent Vacation е свеж space-disco лейбъл от Бавария.

Baby 1 Superstore

Got ayran?

Ayran schmeckt hervorragend zu kräftigen Speisen, ist durstlöschend und äußerst erfrischend!

От няколко дни млекопроизводителите в Германия стачкуват срещу според тях ниската изкупна цена на продукта им. В магазините тук липса още не се е усетила, пък и това едва ли ще стане по-рано от две седмици след началото на стачката. Дотогава използвам повода да спомена един fast moving consumer good, който от край време ме радва, но чак сега намирам контекстуално оправдан -- айряна.

Не споря с а или с я се пише, свикнал съм с второто и на български ми звучи по-добре. Немската версия е турска (!), понеже турците в Германия са проминентно мнозинство не само сравнени с нашенските пришълци, и разбираемо се зове Ayran. Тъкмо за нея ми е думата.

Айрян Körfez (на снимката в статията) е номер едно. Има по-плътна консистенция от българските и е малко по-солен. Вече не помня времето, когато този на Данон още беше хубав -- в момента е скъп и доста разводнен --, а в последните айрян Балкан, които пих, плуваха неприятни мазни бучки. Единственият познат ми български айрян, който се доближава до турската магия, е на фирма "Йоги" с цех в село, чието име в момента ми убягва. На цената му от 80 стотинки за 400ml в пластмасово шишенце, Körfez отговаря с 49 евроцента за 500ml и практична картонена кутийка.

В стила на Nitritpökelsalz, от краткия анонс върху опаковката, който прочете в началото, лигите ми мигновено потичат, а в съзнанието ми изплува сочна свинска пържола. Какво блаженство е айрянчето, е известно само оногова, който поне веднъж е ставал в 7:30 със слепнали устни и смазана от алкохол глава, в търсене на нещо освежаващо.

Но допреди може би година, единственото място, откъдето можех да се сдобия с айрян тук, бяха дюнерджийниците. В тях се продават различни марки, чийто вкус слабо варира.



Опаковките обаче са винаги 250ml, което е сравнително оскъдно за един дюнер, и струват поне 1 евро. Инак дюнер + айрян = блаженство^2. Впрочем мнение, което повечето консуматори по мои наблюдения не споделят, явно предпочитайки кола или друга газирана напитка.



Трябва да отчета и един по-скоро неуспешен опит за домашното приготвяне на айрян в местни условия. Просто, както е известно, немският Joghurt e леко шибан за тая цел, та затова и не се нарича 'кисело мляко'. Съветът на Уикипедия липсата на киселост да се компенсира с добавяне на лимонов сок е най-малкото съмнителен.

Така фабрично произведеният айрян остава най-добрата алтернатива за сравнително ограничения откъм истинско кисело мляко немски потребител.

Второто пътешествие

434 страници от далечната 1971.

Прекалено ученолюбие

Или как да нарека упоритостта, с която Фабиан всяка сряда в 8:15 посещава незадължителна лекция с "Wohlfahrtsstaat" в заглавието?

P.S. Was ist übertriebene Sauberkeit? -- Wenn man die Putzfrau bürstet.

Das Nullmedium

Телевизията: пред екрана те прави глупав, зад него -- стар.

Едни се сбръчкват от работа, за да могат други да умрат от забавление.

Кому е нужно това?

Вандализъм с гражданско самосъзнание

Спирка Нептун, Варна.

Моралният победител в Евровизия

..се казва Sébastien Tellier. Възражения не се приемат.

Със Заека вече имаме уговорка за голо (poolparty) на фона на песента.

Bring trance back*

Why is trance, a genre considered by so many people to be commercial cheesy nonsense, so popular?

Интересен текст за транса, който повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.

Забележителни са и някои мнения от последвалата дискусия. Например тезата, че мнозинството не притежава когнитивните способности да оцени друг електронен стил, т.е. трансът е най-достъпният такъв.

Срещу това застават изказвания защитаващи комплексността на жанра, който далеч не се изчерпва с Тиесто (не пропускай клипчето!) и Ван Буурен.

Както някой уместно е отбелязал, зададеният от автора въпрос изначално е риторичен. Все едно да питаш, защо е популярен поп-фолкът в България. В тоя локален контекст, електронната музика, която се слуша най-масово у нас днес, е някакъв прогресив хаус. Трансът тук никога не е бил особено популярен.

Неоспоримо хубавата страна на тоя стил са явните uplifting-линии и натрупвания, които го правят особено енергиен, но и доста предвидим. Т. нар. нео-транс, който доби популярност през изминалата година, подхваща точно този елемент, но го комбинира с по-бавен и неравномерен електро-ритъм. Такъв звук буквално изгражда "спътниковата серия" на Romboy vs. Bodzin (а и самостоятелния албум на последния, на чиято задна обложка ясно пише 'file under electro'), като същевременно е застъпен и при по-техно-ориентирания Martin Buttrich, например.

Може би транс-феновете вече не изглеждат така?

*Заглавието е от тук.

Цуцко

Разделение на труда

Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.

Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.

Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".

Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.

Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.

Нарича се разделение на труда.