Машинна симбиоза

Когато в един от последните епизоди на Prison Break станах свидетел на -- макар и индиректно -- сътрудничество между прахосмукачка и лаптоп, не предполагах, че няколко седмици по-късно ще го осъществя сам. Проблемът беше следния: лаптопът ми вече е на възраст, а като се има предвид централната му роля в ежедневието ми, синила от бича и следи от теглото не е като да липсват. Едно от тях, което още от лятото стабилно ми лазеше по нервите, беше позапушеният с прах вентилатор.

Следствие от запушването, съответно причина за дразненето беше от една страна неприятно силният шум, излизащ от уреда, който от друга се загряваше така, щото ми топлеше краката през плота, на който седи, а върху клавиатурата можех да изпържа яйце.

По съвет на Заека, комуто дължа благодарност, при днешното почистване на стаята изсмуках праха от лаптопа директно през вентилационните отвори. Препоръчвам техниката на всеки, притежаващ двата уреда. Интересно как би изглеждало взаимодействието при повреда в прахосмукачката.

Albo The Pigeon Brings A Letter

Невъзмутимостта на гълъбите в Триер е тема на отделен постинг.

A тоя дори не е оттам -- или поне щъкаше в чакалнята на гара Хомбург.

Страст

There's a question. Що не спрете да ми пушите в лицето? Хората ви забраниха да го правите в затворени пространства от обществена значимост респ. посещаемост и вие какво -- превърнахте автобусните спирки в газови камери. Всеки пети тръгнал с цигара в ръка по улицата. Някаква особена ангажираност ли следва да изразявате? Или наркоманско нетърпение да изчакате някое по-безлюдно -- и нерядко специално означено -- място за упражнение на нездравословния си навик?

Трябва да се прави разлика между статични и движещи се пушачи. Докато и двата типа са еднакво неприятна компания за околните, то първите поне могат да бъдат избегнати без голямо усилие. В нещастния случай обаче, когато пушачът се движи в твоята посока, трябва или рязко да смениш собственото си темпо, или да минеш на отсрещния тротоар. Ако има такъв.
Прочее неразбираемо е, с каква цел индивидът изобщо пуши, придвижвайки се. Една цигара не отнема цялото време на света, а и допускам, че удоволствието от нея е значително по-голямо, когато поне си кротнал зад някой ъгъл. Малките пишлеменца с индиански прически и запасани в чорапите дънки са асоциални по още много критерии, за да се търси обяснение за пушенето в движение точно у тях. 20-и-няколко-годишните майки, димящи усърдно над бебешките си колички също. За жалост покрай тях остават и сравнително разбрани на вид хора, нерядко студенти, които акат върху и без това кривите ми сутрини на спирката. Та самите Raucherbereiche в университета са непосредствено пред входовете на отделните сгради!

Но да се върнем на мобилните пушачи, които тук вече изрично обявявам за най-голямата напаст сред системно употребяващите тютюневи изделия. С няколко такива по който и да е пешеходен маршрут, придвижването по него се превръща в нелеп градски слалом. Оп, тоя ще го взема отляво, за да не вдишам дима, тоя ще го изпреваря на светофара, минавайки на червено, тук ще сменя тротоара, там ще закрия уста с ръкава си. Докато накрая не отлющя някой, ама гледай как! Откъде накъде прищявката на неколцина така неизбежно ще вреди на здравето на редовния гражданин, вървящ по пътя си?

Законопроект в три точки:

1. На пушачите да се забрани движението, освен ако то не е в рамките на обособена зона за пушачи.
2. Зоните за пушачи да се избират така, че да оставят безопасни алтернативи за движение на непушача.
   
3. Статичните пушачи извън зоните да подбират местоположението си според точка 2.

Smack my disco bitch up

From Trier to Munich easy as it goes,
the Legowelt sleek sound through the disco

Всъщност саундът на Дани Уолфърс е далеч от определението "sleek", а когато същият пуска на живо, работата е "roman smack jams, served raw", както някой уместно беше отбелязал. В това успяхме да се убедим за около два часа в съботната нощ, през които на изкарана специално за него пред диджейския пулт маса, зарината от кабели и джаджи със светещи копчета, Леговелт помпеше за фатал. Озвучението определено не беше Респром, но въпреки че стоях най-отпред, светлинните условия ме лишиха от качествен (видео)запис.

При все това, главният фактор, отговорен за особената перцепция на реалността, беше предателството на Капитана, което доведе до своеобразния mash-up между (визията на) Prodigy и (музиката на) Legowelt, отразен в заглавието. Идея нямам как изобщо влязохме в клуба при положение, че портиерът се сопна, сочейки някакъв измислен надпис "Geschlossene Gesellschaft". Нито как накрая якето ми изплува от нищото, след като си изгубих номерчето за гардероба. В противовес на моята резервираност -- единственият ми контакт с госта беше да го потупам по рамото с думите, че е най-добрият -- Заека облече леговелтския ми анорак и отиде да досажда на човека, в замяна на което получи автограф.

Осемчасов запис от партито вече се завъртя в нета. Леговелт почва някъде около 113'.

Ушевидно

Защо човек изключително рядко забелязва прилики между мелодии така, както му правят впечатление визуалните такива? Един възможен отговор се крие в това, което отличава радиото и фотографията като медии, например. Докато слухът във всеки един момент е зает единствено с частица от звучаща композиция, зрението успява да обхване образа в неговата цялост. Музиката отшумява, картините стоят.

Доста далечна, но все пак любопитна е близостта между Macho Girl (Kiko) и Soopertrack (Extrawelt). Наскоро Мечето откри и друга, ама ме е срам да я обява.

Отвъд демонстративната консумация

Да изпишеш собственото си име на регистрационната табела на автомобила си е тъпо.



Да назовеш изрично, какво искаш околните да виждат в теб, е висша простащина.



Особено при возило за над 100 000 €.

Bass invaders

Видно е, че не съм early adopter. Прилагам разбиващото видео към Diabla на Funk D'Void, поставена от списание Groove сред най-добрите парчета на 2001.

Забавление със завита опашка

Оставяйки в мрак пътя, по който се натъкнах на следната страница, държа да обърна внимание върху атрактивните й предложения.



Сексуалните оферти едва ли имат нужда от разяснение. Прави впечатление обаче, че на два пъти е избрана снимка на жени, когато темата на заглавието включва -- ако не и подчертава -- мъжко участие. За "ошибки" имах непоклатима интерпретация, докато не разбрах, че означава "грешки".
Убей Свинью! е веднъж. Познавам поне двама души, които биха го приели като лична заплаха или призив към самоубийство. Отделно, зурлестото с ехидна усмивка е твърде разпространена в нета картинка, за да привлича особено внимание, но тук реално онагледява заглавието си.

Остава въпросът, какво точно се крие Най-опасните прасета или Система за зомбиране на жени.

Кутията на Пандора

Съгласно твърдението на Теодор Гайгер, че повтарящата се реклама постепенно наслагва "тънки слоеве на познание" у реципиента относно рекламирания продукт, след четирийсетия спам мейл, изпратен уж от социална платформа на име FanBox, последната нямаше как да остане незабелязана. От няколко месеца мнимите й юзъри един през друг ми пращат снимки, клипове, целувки и Барак Обама. Народът си умира за мен!

Но питам аз: съществува ли изобщо такъв сървис -- дори само с близко по звучене име (Facebook всъщност никак не е далеч) --, който истинският подател да използва за прикритие на очевидно нечестивата си цел? Гугъл ми показва някакъв онлайн десктоп...

Eden Lake

Без капка свръхестественост, Eden Lake е хорър от най-чист вид, при това изумително качествен.

Филмът е британски, което само по себе си дава гаранция за някаква алтернативност. Историята проследява двойка влюбени, отишли на екскурзия за уикенда в изоставена кариера, която предстои да бъде застроена, но скептицизмът на мацката относно добро прекарване се оправдава неколкократно още с влизането в близкия град. Групата хлапетии с велосипеди, която минава на червено пред колата им, се оказва не просто поредният пример за липсата на адекватен родителски контрол в по-ниските социални слоеве, а банда от малко или много хладнокръвни убийци. След поредица от случки, довели до неумишленото убийство на кучето на главатаря й, злощастната двойка се превръща в бягаща мишена в непозната горска местност.

С реалистичния си сюжет филмът се доближава повече до Assault On Precinct 13 отколкото до Zombi 2, което не пречи на главната героиня през половината време да изглежда като модел от рекламите на Eastpak. На няколко места ще ти стане много гадно и то не заради тук-там неизбежните кървища -- просто всичко върви наопаки. Конфликтът, напрежението и страданията на героинята са предадени по смазващ начин, а на последната сцена ми идеше да заплача в отчаян протест срещу безсилието си на зрител.

Апокалипсис 4:47

Епично! Срамувам се, че трябваше Свен Вет да открие новия сезон с него, за да му обърна заслуженото внимание -- Ричи (Райхард, не Хотин -- б.а.) ми го хвалеше още през април.

Wagon Repair ли? Trainwreck, човек!

Един от клуба

Ако човекът, за който иде реч, днес (беше жив и) имаше блог, щеше да се види в чудо да отразява и коментира вся сволоч, що блика из общественополитическия живот на отечеството ни. Защото в криворазбраната ни демокрация и евроинтеграция интелигентният му хумор и безпощадният сарказъм звучат по-адекватно от всякога.

Несправедливо кратко живее Алеко Константинов в новоосвободена България, но времето се оказва достатъчно за една колкото прецизна, толкова и тъжна оценка на хората и идеалите им. При все това фейлетоните на Щастливеца са безобразно смешни! Именно за Сеятели на рабски чувства се сетих от един скорошен разговор, а минути по-късно неколкократно бях оплюл екрана от смях. Характеристиките на публицистичния жанр пасват идеално на блога като медиа и не се съмнявам, че при други обстоятелства Алековият перчем щеше гордо да кичи лявата колонка в Блогосфера.

Алеко с блог -- Aleko's blog.

Merchandising

..and I walk down the street
and I bop to the beat
with Lee on my legs and Coke on my feet...

Социология на храненето

Скъпи читатели,

Вече не помня причините, по които не публикувах следущия пост по-рано, но същият стоеше от 29. март 2006, 20:34 на драфт. Мислех, че е отдавна изгубен. Излишно е да казвам, колко забавно и изненадващо дори за самия мен ми беше да го прочета, въпреки че хранителните навици, които отразява, до днес са се изменили незначително.

С кавички, без корекции:

"Всеобщото мнение е, че junk food е зло, прави те болен и дебел, пада ти не-знам-си-какво, качва ти се нещо-друго-от-рода. Не е здравословно, един вид. Някои казват, че и вкусно не е, и го консумират само заради удобството.
Последното е фактор и за мен, но със съществената разлика, че ям подобни "боклуци" с нечовешки кеф. Не е реално просто как бих нагъвал по три пътви на ден в McDonald's, KFC, Burger King, Subway, при Осман във Варна или при моя истанбулски агент тук, ако нямаше да ми излезе солено. Да, добре - Super Size Me; еми оня хахо просто преяждаше като свиня, туй няма нищо общо. Като се тъпчеш изродски и най-балансираното меню няма да те спаси. Често се тествам - наяждам се здраво и си представям, че пред мен стои един БигМак. Батко, досега не е имало случай, в който да откажа на тая, макар и фиктивна, оферта. БигМак ми е адкси вкусен (McFish обаче е най-гнусарският сандвич на света, извинете).

Към разглежданата категория спадат не само продуктите на споменатите вериги за бързо хранене, а и някои други артикули, които спокойно можеш да си купиш от всеки по-голям магазин. Дълбоко замразени, в картонени кутии, пликчета или както производителят е намерил за добре се предлагат всякакви изделия от типа "тесто + бонус". Разбира се, бонусът е решаващ, тестото е просто тривиалната съставка. Няма да ти кажа как ме кефят всякаквите там пици, сандвичета, пиколини-миколини, багетки и прочее. В Кауфланд почти не остана вид, който да не съм пробвал, а количката ми редовно е фраш с правоъгълни кутии. Пренебрежимо малко вероятно е да ме видиш как грабя плодове и зеленчуци. Не ме привличат, кво да правя.
Изобщо - кефя се на всичко в опаковка. Синтетика да има. Пържола на прах. Зеленчукови хапчета. Бих ял като космонавт от тубичка. Искам бонбоните от Хари Потър. Обичам консерви. Пия сок от кутията.
Ако ти откажа пържени картофи, значи съм болен - мятам поне килограм седмично.
Не ми омръзва, това е най-любопитното. Преди около месец Денев ми каза "Човече, не мога да ги трая тез сандвичи вече - като ги видя, лошо ми става.", на което аз кимнах от чиста куртоазия, защото ежеседмично оправям с кеф по два от въпросните. Вече месеци наред, всеки път в мензата пия по едно половинлитрово кауфландско шоколадово млекце. И винаги ми е като за първи път. Зациклям някак, когато нещо ми е вкусно.

В един брой на Мики Маус Доналд Дък страдаше от мания по високите скорости. При консултацията с психоаналитик, който чрез хипноза го върна към детството му, стана ясно, че майката на малкото пате е бутала много бавно бебешката му количка. Не казвам, че моята е виновна лично, по-скоро е цялостна травма от израстването ми в лекарско семейсто, но ето един пример: навремето трябваше на закуска да пия чаша топло мляко с някъв изпляскан каймак, от който буквално ми се гадеше, а на вечеря - купичка кисело. Домашната промоция на тия два елемента под мотото "За да си здрав и да растеш!" така безмилостно бичуваше невръстното ми съзнание, щото дори не помислях да ги консумирам извън конкретното задължение. (Интересно обаче, днес се наливам с прясно мляко като Sky Captain от едноименния филм.)

Не знам доколко многокомпонентният ("готвен") обяд в университетския стол компенсира тези мои предпочитания, ама не ми и пука особено. Нагъвам си пицата като една същинска костенурка-нинжда."

06-3-29
20:34

Бутилката

..тя води двама млади
към грехове и косопади.

Шегата настрана, през 18. и 19. век алкохолизмът повсеместно е бил наболял проблем с негативни както здравословни, така и социални последствия. С оглед на меко казано оскъдната медийна среда на епохата, информационни кампании в днешния им вид са били невъзможни. Въпреки това една визуална медиа, за чието съществуване модерният телевизионен зрител и кинопосетител най-често дори не е чувал, успява по аналогичен начин да предаде посланието за умереност в консумацията.

Вероятно най-забележителната от серийките за т.нар. laterna magica -- въпросния проектор на нарисувани върху стъкло изображения --, засягащи (анти)алкохолната тематика, е The Bottle на английския художник-карикатурист Джордж Крукшенк (1792-1878). Осемте картинки разказват история за социалното падение на неназован поименно злоупотребител и семейството му, неотлъчно съпроводена от фетишизирания образ на бутилката. Вместо върху същинския причинител на беди, фокусът пада върху предмета-съдържател, концентрирайки максимално предупреждението към зрителя.

Дори от днешна гледна точка, композицията и изпълнението на рисунките са особено въздействащи, особено за детска публика.

Zeit-los

В най-стария град в Германия ретро е твърде относително понятие, но този нефункциониращ магазин за тютюн (Karl-Marx-Straße 9) стои като непокътнат от времето.

Клонираните отвръщат на удара

Знаете ли, как звучи заглавието Империята отвръща на удара на люксембургски? Dat Imperium knippelt retour. Не е смешно, нали? Защото не знаете (как е на) немски.

Няма значение.

Totally Looks Like е поредният забавен сайт от авторите на Icanhascheezburger.com и титаничния FAIL Blog, който посвоему централизира някакво направление на хумора в интернет. В случая става дума за изображения на двойници -- (известни) хора, животни, предмети, които си приличат визуално -- или нещо като колективен аналог на рубриката Клонирай ми овца.

До следващо включване от нея някой току виж побелял.

Кръв и сперма

Несъмнено сред най-очебийните странности на Германия е афинитетът на обитателите й към необичайни вкусови съчетания. Комбинациите варират значително както по отношение на отделните елементи в микса, така и с оглед на продукта, който засягат. Меко казано изненадващи за чужденеца, месните ястия със сладък сос, плодовите вода и бира или виненият крем са просто част от ежедневието в немската кухня.

Не толкова радикална и бързо пристрастителна е комбинацията от плодов сок череша и банан, която със също толкова типичната си склонност към невменяеми абревиатури немците наричат KiBa (Kirsch-Banane).



По настояща причина в моята има и малко ябълка.

No more?

Идеята на музикалните mash-ups, кoято MTV навремето популяризира с едноименното си предаване, се появи към края на 90-те. От една страна тя още тогава практически не представляваше новост, защото смесването на песни и мелодии е в основата на цяла професия, чиито корени се губят далеч преди старта на музикалната телевизия. Друг е въпросът, че миксът там беше и на визуално ниво.
От друга страна, макар и индиректно, вплитането на стари и нови парчета или цялостната преработка на първите до по-танцувални версии -- разбирай оплескване с денс елементи -- се превърна в масова практика. И ако A Little Less Conversation на Elvis и Junkie XL беше приятната лятна колаборация на 2002, то днес всичко, обявено като известен-мъртъв-изпълнител-feat-произволен-диджей, е боклук.

Всичко? Не съвсем.

Richie Hawtin & Guido Schneider vs Elvis Presley (visual idols bootleg)

Евтин четвъртък

Първоначално възприел го като "Saint Tropez", в крайна сметка осъзнах, че под яката на тази тениска Cheap Monday на получист български пише "Samo prez troupa mi". Шведската марка е известна преди всичко с тесните си (tight) дънки и подсказаната от името ценова политика. Връзката с България ми убягва -- вероятно е просто закачка на някой запознат с езика участник в производствения процес.

One Night In Trio*

Дясната ръка на Томкрафт е може би прекалено продуктивен, за да ми е съвсем по вкуса, но сред по-прогресивните му неща определено има попадения. Така или иначе, за град, в който последното читаво парти е било преди месец, а Диско Бойс са едва ли не резиденти, гостуването му си е истинско събитие.

Тази година в Триер, догодина -- в София.

*По-скоро неуспешна заигравка с едно от заглавията в албума на Lützenkirchen.

Електронна демокрация

Недалеч от роботската тема...

Противно на догатките, че съм комунист, причината от време на време да чета и цитирам Тагесцайтунг е, че Фаби има абонамент. Поредната актуално-любопитна информация от всекидневника е, че през 1955 под заглавието Franchise Айзък Азимов публикува кратък разказ, чието действие се развива на днешния решаващ за САЩ ден. За сметка на демократичния избор обаче, право на вот има един единствен, посочен от централен компютър, представител на народа.

Немски превод на текста предлага и сайтът на вестника. Към момента още не съм го прочел.

Роботът, моят приятел

По света има всякакви откачалки, както от страна на потребителя, така и сред продуцентите на материални и нематериални блага. Как да преживее роботско въстание, къде му е джетпакът и как да създаде армия от роботи, едва ли са най-актуалните тегоби на съвременния представител на човешката раса, но Дениъл Ейч Уилсън решително подсигурява бъдещето й. За щастие, пичът явно го прави с хумор, който може да звучи така:

It goes without saying that robots kill. They hunt, swarm, and fire lasers from their eyes. They even beat humans at chess. So who better to stand with us when the real villains arrive?

Книгите му изглеждат още по-забавно на фона на докторската му степен по роботика и внушителния му професионален опит.

Ана-лого

Творческият ми гений е малко като Хълк. Кара го линеещ цайсат професор, а току го изпере мутагенът и се превърне в зелено чудовище.

В зенита на катастрофалния му полет, еленската поза на тоя незнаен герой, и в частност изчекнатите му крака, обрисуват твърде точно логото на една марка, пряко свързана с подобна екстремно-спортна дейност. Единствената по-значителна разлика с оригинала на Lakai Limited Footwear е огледалният образ.



Не знам Lakai да имат някакъв устойчив слоган, но ако е така, евентуално би могъл да се напасне към ситуацията. Или просто да се сложи нов.

За съжаление не помня, откъде имам снимката, но със сигурност я бях видял и във FAIL Blog, където е посочен авторът й.

Януари през ноември

Честно казано, дори нямам честта да познавам авторката лично, но блогът на January беше един от особено забавните в листата ми. Убеден съм, че глаголът в предното изречение щеше да важи и в сегашно време, стига последният постинг във въпросния блог да не беше отпреди точно година.

Затова, цитирам, "[к]во става бе, госпожа, аре малко блог деа" :-D

Съботна киновечер

С оглед на зарибяващия му трейлър, Eagle Eye е баси простия филм. Дори не е от ония, на които можеш да се присмиваш, измисляки си собствен сценарий. Просто е тъп. Срам и позор връз господин Спилбърг, както и ордата останали активисти в надписите накрая, един от които -- с неповторимата фамилия Smrz.

Естетиката на CinemaxX -- от уебсайта, през авторекламата и подбора на филми, до местоположението им в Триер -- обезпокоително се доближава до кича, въплътен от моята любима (а)социална група в града. Същата -- с явно представителство сред публиката в киното.

В духа на консуматорската лакомия, която олицетворява, киното предлага не само абсурден годишен и полугодишен flatrate (рекламата за който е плиткоумно сексуализираният видео-банер, чийто звук спря при посещението на сайта), но също така пуканки и безалкохолни в непосилни за човека разфасовки.
След като последния път очевидно сгреших със "среден" размер, половината от който остана под седалката, а на сутринта от еднолитровата кола още ми се пикаеше, снощи прибегнах към детския (die Ich-hab-zwar-Hunger-nehme-aber-gerade-ab-Größe, както указва опаковката), който впоследствие се оказа не само недостатъчен, но и само с 40 цента по-евтин от следващия, който щеше да ми дойде точно. Накратко: две шепи пуканки и половин литър кола струват 5,80, нормални + 0,75l -- 6,20. Ебати и ценоразписа, за Preis-Leistungsverhältnis-а да не говорим.

(h)