Minetti

Глупавия виц, който ми хрумна, ще ти го спестя.

В кадър

Време е да се свалят картите, да паднат маските, да се съборят оградите и в крайна сметка - да се разкрият лицата на няколко индивида от дълбините на блогосферата, без оглед на активността им в нея.

Ясински с коса! И с мадама :-P

Заека. И той с мадама (абе кво става тук?!)

Фолка гледа като Стивън Сегал

Цецича: "i ko e tui s q"

Бонус-загадка: Някъде тук се е скрил небезизвестният Tim_Logik. Открий и спечели!

Плик за писмо

Еми ебати рядката стока, заклевам се! Половин час обикалях из центъра за един такъв и няма, братче.

Всъщност има. В КОМПЛЕКТ ПО 100! Дададада, дайте ги по илядо, ващо мами едротърговско! Аз до края на живота си няма да пратя толкова писма, за къв са ми?

Най-странното е, че поздравителни картички - има и за погребения! - продават дори в ония книжарници, където влизаш само ако търсиш "Одисей" с дебели корици и златни букви, а обикновени хартиени пликове - йок. Вече преодолял притеснението си, все пак попитах в две такива. И в двата случая следваше поклащане на глава, а после със съзаклятнически поглед ми бе предлаган един "който имаме тук". Всичко това допълнително с едно оглеждане и мръщене от страна на продавачките, сякаш не плик, ами кока търсех, по дяволите. За съжаление тайните запаси бяха малки по размер и не ми вършеха работа.

Утре, в паузата между лекциите, ще се търчи до книжарницата до уни - там зная, че има.
Смятай, докъде я докарах, да си правя план за такава покупка.

Pute

Няма да ти казвам, с какво е тоя сандвич...

Всъщност ще ти кажа - с пуешко >-)

Първи признаци на евроинтеграция

С издаване/удължаване на виза за Германия да си нямаш работа. Не е истина какви документи искат да им представиш, а след историите на Ясински (Австрия, Германия - все там, хах) за чуто и видяно в чакалнята на Auslandsamt-а едва ли мога да си представя нещо по-неприятно. Е, мога, ама то вече на нищо няма да прилича.

Днес отидох да подам молба за удължаване на моята. Когато ходих в началото на октомври, ми казаха, че имам още време - да съм дойдел ей сега някъде, носейки следното: задграничен паспорт, удостоверение за здравна застраховка, извлечения от банковата сметка за последните три месеца, снимка за документи, свидетелство, че съм студент. И 30 евро.

Не мога да преценя промяната в окончателността на решението за присъединяването ни към ЕС оттогава, но когато днес Herr Rehm отвори паспорта ми, директно ми връчи един жълт лист, който успях да попълня на не повече от 30%, преди да го дръпне пак и ухилен да ми пожелае приятен ден.

Удължаването ще бъде формално. Изрично бях уверен, че няма да имам проблеми при прибирането си преди Нова година. След това виза просто няма да ми трябва.

Наядох се като прасе по тоя случай :8)

Колата

Cruisin' fast
in your racer car
in the night...

Пеньо remixed. Срещни и ти AFX с версията на Esem.

Видяно тук и там.

Дочуто

- Мъ има 1 GB памет. Самсунгът има само 80 MB.
- Мьеее, ми ч'ти за двайс такова ли си бе!?
- Аве един гигабайт ве!
- ..ъъ... аз мислех, че 100...

(Из разговор между две българки в мензата относно когнитивния дисонанс у едната след избора на някакъв Sony Ericsson пред някакъв Samsung)

Маaни, маaни, маникюр

Аз, жената обявили конкурс за homemade маникюр.

Малката сперма, награбила зеленчука и котешката опашка, преглътнах (с моите камъни...). Същото се отнася и за зомбясалата с детелините. Затворих си очите дори за издевателствата над незнайна котка.

И тъкмо когато щях да пусна едно "а, ето, че можело и добре", реалността ме изтрещя с правата си лопата: НИКОЛАЙ!
Ааааааааааааааааааааааааааааааааааааа :-!

Марулка

Rapunzel, както е оригиналното заглавие, винаги ми е звучало смешно. То не че тоя образ не е...

Виталик, моят приятел

За Vitalic ще разказвам друг път, сега просто си бодни името му на корковата дъска, защото плешивият чичко троши главички.

Долната песничка едва ли ще те убеди в това (за разлика от Dima Prefers Newbeat ремикса), но и идеята е не там...




..а в забавния текст:

My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
The noise the wheels make screeching on the tarmac
Echoes in his head, then echoes in his pants

My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash

Dario knows it's prohibited,
You either drive or either drink
But he can't resist the pleasure
To down a bottle before a trip

My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash

My friend Dario has a super mega car
Drives too fast, drives too flash
Doesn't care about a crash

Съвсем наскоро брат ми ми припомни наивистичния превод, с който в изблик на неудържима креативност бях дарил рефрена преди доста време:

Моят приятел Дарио
има хубава кола.
Кара я накриво,
бърз като стрела.

8-)

Woman

Докато обядвах чух If you don't know me by now на Simply Red по радиото, където лирическият герой се обръща към фиктивния си събеседник от женски пол с горния термин. Не е за пръв път да го чувам и затова се зачудих що за смислова натовареност има. Така де, ти би ли казал на възлюбената си "жено" освен ако не е 150 кила от боята?
Наистина, woman често върви в комплект с определението black, което директно я свързва с речника на ония гиздави братя с торбите и железата, дето на патлаците казват "iron", а на приложението им - "to pop". Дори до неотдавна имах една песен с точно това име, в която някой от горните се обясняваше, как искал да създаде по-добър свят с нея, black woman.

Друга социална група, на която отива да се обръща така, са южняшките реднекс с разтегнатия им изговор и традиционно патриархалните порядки, виждащи в жената многофункционално устройство от пералня, готварска печка и прахосмукачка. Предвид расисткия им афинитет, по-вероятното за тия индивиди определение пред думата би било fine.

Мик Хъкнал като че ли не принадлежи към нито една от двете групи. Хм, пробвай да се оправдаеш с него след звучната плесница при въпросното обръщение.

Главата/коремът

Не мога да заспя. Снощи го направих едва към 5. Събудих се четири часа по-късно след странни сънища, половината от които забравих, и заспах отново.

Нещо се случва в главата ми, което ми пречи да възприемам добре нова информация. А дори не уча кой знае колко усилено напоследък. Опитвам се да разбера дали е мързел, сънливост, апатия или просто оная гадинка от първата Матрица, която извадиха от Нео с онова странно устройство. Казвал ли съм ти, че понякога си представям, как някой ден една такава ще излезе от мен и ще стана съвсем различен човек? Просто в миг ще изщракам и нищо няма да бъде същото.

Коремът ме боли, но от превъзбуда. А тя откъде е, хабер си нямам. Преди около седмица сънувах, че умирам като коремът ми се пръсва.
Смених три албума, докато намеря нещо, на което да се опитам да заспя, а музиката продължава да ме дразни. Май ми се повръща.

Сигурно си мислиш, че се правя на странен. Може би преигравам донякъде. Но самият аз не обичам ония, които го раздават философски с фрагментарните си поетически заченки и уж нестандартно мислене. За съжаление мислите ми в момента са адски разхвърляни и в следващия момент мога да прескоча на един стар комикс на братовчед ми, където едно момче се бореше с мурена, а в надуваема лодка двама закусваха кондензирано мляко и шоколад. В Дъга навремето имаше ужасно добри истории, от една с животни помня, че научих словосъчетанието "инстинкт за самосъхранение".

Липсва ми ангажираност към околния свят. Престъпно неинформиран съм относно актуални събития. Научавам всичко като на шега, а то се оказва важно. Седя пред шибания компютър, а в редките случаи, когато не го правя, се занимавам с най-обикновените битови дейности или с мъка чета текстове на колкото и да съм го учил, винаги оставащ чужд за мен език, ползата от които е както казва Вонегът колкото тази да дъвчеш дъвка при решаването на уравнение. Мечето утре има контролно по математика. В петък също. Ебахти училището, ние направо сме спали в сравнение с това. Да спя трябва и аз.

Не, честно - искам да си сложа главата в едно от ония приспособления за разрязване на яйце и да го задействам. Край. Толкова е лесно...

Legacy of a lost world

Трудно ми е да започна след толкова дълго отсъствие. Върху постинга пада някаква отговорност да компенсира последното.

Ситуацията ми прилича на Ориндж Каунти, чийто четвърти сезон започна наскоро. Първият епизод, който гледах току-що, се оказа очаквано мрачен предвид края на предния, но някак с усилие успях да го усетя. Струва ми се, че времето е заличило емоционалната ми ангажираност към (героите на) филма.
Все пак се развеселих от факта, че във филма най-сетне става дума за приликата на Раян с Ръсел Кроу - нещо, което бе регистрирано преди повече от година тук.

Не знам, каква е била твоята към този блог досега, ще се радвам, ако я е имало изобщо. Че е останало нещо от нея към този момент, мога само да си пожелая.

hate = inspiration

Писна ми.

Ще си аойгхб аътщахг

Не, честно, дори не зная, какво да пиша тук. Ще си купя камкордер. Ще отида да взривя някой. И ще снимам. ДА ЕБА!