Вчера пердашковците (поздравявам Заека с тая дума) от EDV-отдела на фирмата най-сетне ми инсталираха български лейаут на клавиатурата. Просто на мен ми липсваха правата да го направя, да не мислиш, че щях да ги викам в противен случай. В интерес на истината на тях дори им липсваше известна кадърност, та благодарение на симбиозата помежду ни постигнахме желания ефект. Сега поне мога да употребявам инак така безвъзвратно погубеното от престоя ми тук време като блогвам.
Криворазбраният принципКогато през март или април - вече не помня - получих мейл с офертата за тая практика на университетския си акаунт, бях особено въодушевен от възможността да надникна в рекламния отдел на една фирма. Брейнсторминг, креативност, туй-онуй, рекламен отдел halt. Както после се оказа, тия понятия тук пребивават единствено под формата на трите я погледнати, я непогледнати книжки на бюрото на колегата.
Така наречената реклама за шефчето се изразява в семпли не, ами брутално оскъдни и нискокачествени каталози на предлаганите продукти от сферата на офис оборудването. Първо - всичко е чернобяло. Което как да е,
Good Night, And Good Luck също е чернобял, ама гази. За разлика от тия изтръпнали листовки, които ежеседмично се разпращат НА НАСТОЯЩИТЕ КЛИЕНТИ! Е тва реклама ли е бе, батко! Да замериш някого с развален домат е по-близо до рекламата (в случая: на домат).
Картинките са не повече от десетина на страница и при въпросния печат са най-малкото слабо информативни. Текстът е сравнително стегнат, но се забелязват и от ония така любими ми изречения, които голословят най-безочливо. Дразнещ се оказва и неизменният Arial, който като mit Abstand най-тривиалния шрифт финално оформя невзрачния вид на страниците.
Ко праим ся ве, братче?
Два дни преди уговорения по мейл старт, ударих една шайба на големия шеф - да се видим, нали, все пак работа ще се върши. Това, което той ми каза, беше "Няма нужда, те ви очакват". Еми окей, чичо, тогаз bis übermorgen.
От разговора с прекия ми началник - като нищо единственият свестен тип в тоя офис, а да не кажа и в цялата фирма - в първия ден от пракиката, установих две неща:
1) рекламистите тук заемат онази незавидна позиция на "вратар-играч", занимавайки се с идиотски бази данни, цени и номера на артикули и други чисто счетоводителски прерогативи, които не само не се числят към креативното дело, но и несъмнено го възпрепятстват.
2) план за практиката няма.
Оттогава малкото свършена от мен работа е била все проверка на разни списъци, роботски корекции и преписвания или пощене на снимки. И то като се има предвид, че ако не попитам сам, какво бих могъл да свърша, няма да получа никаква задача. Следователно се занимавам предимно с четене на блогове, зяпане на разни клипове без звук и чат-пат чат (пат). Невиждано разнообразие изживях, когато трябваше да снимам тонери за принтер на фона на зацапан плащ с неопределимо сив цвят или когато в продължение на четири-пет часа обслужвах една машина (ей на това викам антиутопия), която пълнеше пликове, които трябваше да нареждам в кутии.
Шефа и досега не съм видял. Веднъж да си взема свидетелството, че съм карал практика, и той няма да ме види.
Prakti cum laude
Идеята за временна работа в предприятие, чиято дейност представлява интерес за даден индивид, особено ако същият е студент в съответна специалност, е наистина чудесна и германците могат само да се радват, че тази практика се е утвърдила в родината им като нещо естествено.
Каква е формалната стойност на удостоверение или препоръка от такъв работодател за професионалното ти бъдеще, е съмнително. В моя случай правилникът го изисква. Много по-важното в случая е опитът, който евентуалният практикуващ добива на място. Опит, който нито Бухер със софистицирания си изказ за глобализацията и политизирането на медиите, нито педантичното събиране и обработване на количествено-емпирични данни, могат да ти дадат. Защото, освен ако не си решил да се кичиш с две-три "Проф. Д-р" пред името си, подобни знания ще са ти нужни в далеч по-операционализиран вид.
Предлагайки тази възможност, един работодател трябва да е наясно с отговорността, която поема. А именно да покаже на новака, колкото и начетен да е, какво именно се случва зад това, което обикновения потребител получава в завършен вид, как се стига изобщо до него. Стъпка по стъпка. В този смисъл ясно зададеното поле на действие на всеки участник, планирането и разпределянето на работата и контролът върху извършването й са от първостепенно значение.
А не - "аве ти ела тука, пък ще видим, къде ще те сложим, работа все ще се намери". Аз работа, благодаря ви, имам достатъчно. И то далеч по-добре платена. Но в нея не влагам нищо повече от две ръце и два крака, да не говорим, че пет пари не давам ако утре ме уволнят. Моментът, в който ще започна да печеля от това, от което се и интересувам, може би ще дойде скоро. А може би не. Дотогава именно практиката трябва да подготвя прехода.
